Отиди на
Форум "Наука"

Бедността в България


Recommended Posts

  • Потребители

ПС

Ако някой тук не разбира какво значи написаното по-долното в икономиката и бизнеса, то сори за него (или е фантазьор или е "инатлив човек с плитък ум", или и е двете)

Управляващите ще стимулират окрупняването на земи с по-ниски такси
Нивите ще продължат да поскъпват - с 10-15% през 2013 г.
Румяна Гочева
603578.jpg Светлана Боянова
Почти цял мандат трябваше на правителството на ГЕРБ, за да се откаже от държавна намеса на пазара на земя чрез специален закон за комасацията и да насърчи окрупняването на нивите, като намали или премахне част от таксите, които в момента плащат собствениците на ниви, за да ги слеят със съседни терени. Те са определени в тарифа, която се одобрява всяка година от Министерския съвет.

"Основните проблеми се коренят в това, че участието в план за комасиране излиза скъпо. Всяко едно изваждане на документи се заплаща, има и такси за отразяването на собствеността в кадастралните планове", каза зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова. Тя обясни, че е трудно да се каже точно колко излиза окрупняването на отделни ниви, тъй като това зависи от големината им, района, в който се намират и т.н. Земеделското министерство планира да даде възможност споразуменията за ползване на земеделски земи да се изпращат по електронен път, но не е ясно нито колко ще струва това, нито откъде ще се вземат пари.

Разпокъсаните земеделски парцели от години са сериозен проблем. За икономически ефективни се считат терени от около 40-50 дка, докато у нас средният им размер е едва 5.5 декара. Сливането на терените има и друг плюс - покачва тяхната цена. Средната цена на земята през тази година е 500-600 лв. за декар, като най-търсени остават терените в Добричко. Изненадващо обаче расте и търсенето на ниви в Северозападна България. Според шефа на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков интересът на инвеститорите не е свързан с бъдещия Дунав мост 2, а с добрите показатели на земеделската земя. В края на м.г. на инвестиция в този район се спря и китайската държавна компания "Тянджин агробизнес къмпани", която арендова 20 000 дка земя и се зарече да инвестира 10 млн. евро. Теренът е разположен във видинската община Бойница, която наскоро бе определена като най-бедното място в ЕС.

Нивите ще продължат да поскъпват, като през 2013 г. тяхната цена ще скочи с около 10-15% за цялата страна, прогнозират от Асоциацията на собствениците. Ще растат и рентите, които през 2013-2014 г. ще се увеличат средно с до 20%. В момента средната рента е около 30 лв. за декар.

Казва се че за да са рентабилни,терените (парцелите) трябва да са по 40-50 декара - а в момента средният им размер е 5,5 декара.

ПС

Имаме и 2-3 милиона собственика на селскостопанска земя в България,

Да кажа в тази връзка на незнаещите.че аз като собсвеник (или този който има възможности) не мога да правя нищо в и с парцела без писменото съгласието на всички останалите наследници, които вмомента са 8-10 и които се увеличават с всяка измината година (хората измират, наследяват ги купища деца и внуци)

В моя случай те се намират в цяла България, и съответно земята е изоставена и пустееща,

(поне докато се намери човек на когото земята (като местоположение и качества) му харесва и се реши да се заеме с намирането и убеждаването на останалите наследници; Обикновено при наследниците, когато са пръснати и не са си най-близките, всеки от тях има свое виждане и мнение, и съгласието е трудно, да не кажа невъзможно).

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 278
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

По-скоро ти си нямаш на представа какво пишеш. Защо българите и румънците не можеха да си намерят по-добре платена работа?!? А той проблема не е само до това да е по-добре платена, а дали е и целогодишна или само сезонна. Причината е, че опциите са или работа по "схема", каквито има обаче за нископлатена сезонна работа или нелегално, което вече може да е по-дълго, но пак нископлатено. Разбира се има и нелегално работещи в земеделието. Но не това е същественото, е че всичко това съществува, за да се ползва нископлатен труд и цената на продукцията да е по-ниска.

А за стопанствата реалността е проста и ясна. Преди 1989г. имаше едри стопанства - АПК и празни магазини. Сега пак има едри земеделски стопанства - олигополи (народната власт дори така беше направила, че евросубсидии да се дават само на големи олигополни стопанства до поредното затваряне на кранчетата, след което се наложи да се промени този момент) и резултата е, че земеделаската продукция е внос.

Преди 1944г. е имало друга реалност - не толкова големи стопанства и България не само не е била вносител, ами дори доста голям износител на земеделска продукция. Това са фактите и реалността. Другото са глупости и печалния резултат от пропагандното им тиражиране е налице.

Пак пропускаш, че съществува интернет. И всеки лесно може да види не само стоките в западните магазини и да се запознае със сайтовете на държавните им институции, но може също така да отвори сайта на "Позитано 20" и да сравни написаното там с това, което пишат тези, дето твърдят, че са несправедливо набедени, че са тамошни кадри. Тъй че нещата не опират до вяра, а до способност на мозъка да мисли, а не да функционира като мускул. За щастие не всички гласуват за Любимец 15, а търсят, четат, мислят и преценят.

Колкото и да го усукваш си остава факта, че твърдеше, че българите работели в Англия нелегално. Оказа се, че е имало програми за съвсем легална работа. С една дума - ЛЪЖЕШ.

Що се отнася за земеделската продукция през 80-те години - в България имаше огромен недостиг на леки автомобили, битова електроника, имаше неособено качествени промишлени стоки, но да се твърди, че е нямало земеделски стоки - хляб, мляко, плодове или зеленчуци е пълна глупост.

Вярно е, че портокали, грейпфрути и банани се появяваха само преди нова година и имаше опашки за тях, вярно е, че нямаше качествено кафе, вярно е, че нямаше екзотични плодове, но да твърдиш, че е нямало домати или краставици е смешно, тъжно и говори за манталитета ти на патологичен лъжец.

Твърдението ти, че внасяме земеделска продукция защото се дават (давали до преди време) субсидии само на големите стопанства е не само невярно, то е абсурдно. Напротив, внасяме земеделска продукция точно защото фермите са малки и неефективни икономически.

Това е последният ми пост в темата, нямам никакво намерение да се занимавам повече с лъжите и абсурдите ти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С две изречения:

Практически нищо не е направило за комасацията през последните 20 години, и нещата се влошават откъм брой на собствениците на един парцел (по старите измират, наследяват купища деца /или внуци)

Малките ферми които са произвеждали продукция за пазара и самозадоволяване през 1995- 2005 година десет години по-късно са затихнали (нерентабилни са и най-важното няма кой да работи в тях, понеже младите са се насочили към други дейности с по-голяма печалба и рентабилност- например работа в големите градове)

Резултатът от това е: драстично намаляване на делът на тези ферми (и броят им, и приноса им в общото произведена продукция) и увеличаване на размерите и броя на стопанствата, които арендуват земята (и земя на бивши такива стопани) и произвеждат зърнени и технически култури.

(по просто казано: земята ни в този вид пустее или се арендува, защото ползването и в семейни стопанства не е рентабилно и съответно най-важното - няма кой да я работи)

Може би 85-90 процента от обработваемата земя в България в момента се използва за производстството на зърнени и технически култури!

Зеленчукопроизвоството, овощарството и лозарството изискват влагането на по-дълготрайни инвестиции и занимаващите се с такива дейности обикновено не арендуват , а предпочитат да закупят земята.

/когато земята е на парчета и с пет-десет наследника всяко едно от тях - проблемно е самото закупуване/

Казано и с други думи - земеделието ни е това състояние след поредица от лоши и погрешни решения взимани в продължение на половин век (последното такова е ликвидацията на кооперативните стопанства и административното връщане (безопционно) на земята в границите на дядовите/прадядовите ниви -

/алтернанивата в средноевропейските Чехия, Словакия и Унгария беше друга - там старите кооперативните стопанства (ТКЗС) се преобразуваха в кооперации, с опции желаещите да напуснат собственици да го направят в последствие/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ПС

Ето и данните:

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:6aGg6HKJd9AJ:biforum.org/files/agro_26.03.2013/1364388125_horticluture_bazhdakova.ppt+&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

(всъщност зърнените и техническите култури, вкл. ароматни, медицински и фуражи заемат над 90 процента от използваната земеделска площ в България, която е 3 616 965 хектара за 2010 година)

Вижте таблица 2

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=7&cad=rja&uact=8&ved=0CEEQFjAG&url=http%3A%2F%2Fwww.mzh.government.bg%2FMZH%2FLibraries%2F%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8_%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BF%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25B02012%2F199-PublicationCensus2010-Crops-bg-www.sflb.ashx&ei=3hmjU93sM-yo0wXG1oF4&usg=AFQjCNH8O5g8yNJ0YsrJEB5rsS6Ez6WEig&bvm=bv.69411363,d.bGQ

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колкото и да го усукваш си остава факта, че твърдеше, че българите работели в Англия нелегално. Оказа се, че е имало програми за съвсем легална работа. С една дума - ЛЪЖЕШ.

Що се отнася за земеделската продукция през 80-те години - в България имаше огромен недостиг на леки автомобили, битова електроника, имаше неособено качествени промишлени стоки, но да се твърди, че е нямало земеделски стоки - хляб, мляко, плодове или зеленчуци е пълна глупост.

Вярно е, че портокали, грейпфрути и банани се появяваха само преди нова година и имаше опашки за тях, вярно е, че нямаше качествено кафе, вярно е, че нямаше екзотични плодове, но да твърдиш, че е нямало домати или краставици е смешно, тъжно и говори за манталитета ти на патологичен лъжец.

Твърдението ти, че внасяме земеделска продукция защото се дават (давали до преди време) субсидии само на големите стопанства е не само невярно, то е абсурдно. Напротив, внасяме земеделска продукция точно защото фермите са малки и неефективни икономически.

Това е последният ми пост в темата, нямам никакво намерение да се занимавам повече с лъжите и абсурдите ти.

Това са пълни и нагли лъжи. Никога не съм твърдял, че всички българи работят в Англия нелегално, а че на тези, които нямат разрешение за свободен достъп до пазара им се плаща много по-малко. Там има цяла поредица разрешителни с всички цветове на дъгата, като всеки цвят означава различен статус. Тези, които работят по схеми и нелегално взимат много по-малко. Ставаше дума за ролята на цената на труда върху цената на продукцията, т.е. че в Англия търсят евтина работна ръка за да е по-ниска производствената цена на земеделската продукция. И във връзка с тока, защото се оказа, че родните производители на зелена енергия имат осигурени 37 човека, а са дръпнали 300 мл.лв. от гражданите. В смисъл, че високата цена на тока няма икономическа обосновка, тъй като на работниците са плаща малко, но е висока, защото се въртят далавери за сметка на всички български граждани.

Домати и краставици в България имаше само през лятото. Не е имало през цялата година като сега. И сега през същия сезон, през който тогава имаше домати делът на българските зеленчуци и плодове е доста голям. Но да твърдиш, че е имало като сега домати и краставици през зимата си е нагла и безочлива лъжа. А иначе и банани имаше, ама само 1 ден в годината. Е, за някои хора може да е имало и цялата година, ама те са били много малко и сега същите хора са много богати и доволни. Имаше т.нар. "скъп магазин", в който цените бяха много по-високи отколкото в другите и там плодовете и зеленчуците в началото на сезона им се появяваха няколко дни по-рано отколкото в другите магазини. През останалото време се ядеше от бурканите приготвени от бабите, възпитавани на труд по царско време, а когато измряха и нямаше кой повече да носи буркани, социлизъмЪ се срина безславно.

Много хубаво, че ти е последния пост в темата, защото пишеш само глупости.

А за земеделските стопанства - ако някога дойде ден, когато в България наистина ще има пазарна икономика, то тогава сравнително бързо и лесно ще се намери оптималното решение, тъй че да има рентабилно селскостопанско производство. Има много климатични, географски и ред други фактори, от които зависи какво може да се произвежда и на каква площ. България не е нито Австролия, нито САЩ - има разлика и в територията, и в пазарите, и в климатичните условия на регионите, и в хидрологичните, и като разпределение на населението и още много други. Там също има заводи за цветни метали и нефтопродукти, ама не стана същото като с Кремиковци и Плама.

Нещата не опират само до това, че градушка или наводнения може да съсипе земеделеца ако всичко му е на едно място. Става въпрос и за усвояването на земята, т.е. да няма пустеещи земи. Защото не всичката земя е еднакво качествена, но благодарение на по-добрата може да се обработва и по-лошата. В противен случай ще останат доста необработваеми терени. Има много фактори, от които зависи колко големи трябва да са селскостопанските участъци в дадена държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Идеята е олигополите да вземат без пари земята на хората. Но се подхожда отдалеко - че за да има селско стопанство, трябвало да има големи стопанства. И тъй като наследниците не си продават земите, трябва да има експроприация чрез безвъзмездна конфискация и оземляване на олигополисти, та да станат едри земевладелци. Дините (еколозите) пък са подхванали да ограничат строителството по южното Черноморие под предлог, че правят парк Странджа, за да паднат цените на земите, да ги изкупят на безценица и после ограниченията ще отпаднат. Та за това е цялата агитация за нуждата от едри стопанства. Когато те са били обаче рентабилни, то те са се оформяли по естествен път и държавата не само не е съдействала на уедряването им, ами дори сериозно е противодействала, защото това пък създава ред сериозни обществени проблеми. Защото безимотния човек е готов бунтовник.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Склонен съм да се съглася с първата част, втората обаче няма как. Аз лично също не съм съгласен с прекомерното строителство в Странджата и изобщо защитените територии. До колкото знам ти Галахад беше от Бургас. Кажи ми чесно къде ходиш лятото на север или на юг ? Лично аз ходя южно, точно заради красивата природа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В края на м.г. на инвестиция в този район се спря и китайската държавна компания "Тянджин агробизнес къмпани", която арендова 20 000 дка земя и се зарече да инвестира 10 млн. евро. Теренът е разположен във видинската община Бойница, която наскоро бе определена като най-бедното място в ЕС.

Повече от съгласен съм, че парцели от по декар два е добре да се окрупнят. За зърно от по 100 поне.

А това с цитата според мен е най-големия проблем, който може да донесе окрупняването.

А ние ще си мислим, че имаме земи.

Някой с по-големи икономически познания от мен може ли да каже, каква е икономическата полза от това отдаване на земята на чужди фирми?

Само аз ли виждам изтичане на средства?

...

Всички земи на мои родители и познати (които не се гледат лично) са дадени под аренда и по този начин, парцелите от по 5 до 20 декара се събират в едно и се гледат от един човек, като размерите стават доста по-големи от 40 декара. Говорим за над 100 декара. Както писах и по-рано моя приятел също гледа така пшеница на 100 декара.

Както четем в цитата някои са събрали 20 000 декара. Явно си може.

Има ли желание не е проблема в наследниците.

Явно има и друг не описан проблем.

Относно това, което се спомена за многото роднини, си е така и е трудно да се извадят документи за всички, а още по трудно е да накарате някои чужди хора да си извадят документи на техните, та да се започне комасация.

Та общо взето се касае за много времеемък и труден процес, далеч по сложен от арендоването. А пропуснах и рисков процес.

Аз лично бях ощетен с 55 декара от един парцел, адвоката ги прехвърлил на родата вместо на жената.

Та като узаконявате внимавайте.

Та ако ще лежим на ухото ще комасираме и едва тогава почваме, значи може да не почне в нашия живот.

...

Лостовете, които се поменаха по-горе са лостове за подпомагане на комасирането. А това не е еднозначно с подпомагане на производството, въпреки, че много считат така и в частност и по-дълъг период биха довели до това, но евентуално.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПС

Ето и данните:

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:6aGg6HKJd9AJ:biforum.org/files/agro_26.03.2013/1364388125_horticluture_bazhdakova.ppt+&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

(всъщност зърнените и техническите култури, вкл. ароматни, медицински и фуражи заемат над 90 процента от използваната земеделска площ в България, която е 3 616 965 хектара за 2010 година)

Вижте таблица 2

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=7&cad=rja&uact=8&ved=0CEEQFjAG&url=http%3A%2F%2Fwww.mzh.government.bg%2FMZH%2FLibraries%2F%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8_%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BF%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25B02012%2F199-PublicationCensus2010-Crops-bg-www.sflb.ashx&ei=3hmjU93sM-yo0wXG1oF4&usg=AFQjCNH8O5g8yNJ0YsrJEB5rsS6Ez6WEig&bvm=bv.69411363,d.bGQ

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

Link to comment
Share on other sites

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

Според мен пречката е липсата на гарантирано изкупуване на продукцията от плодове и зелвнчуци, за да я има са нужни пазари и силни търговски фирми. Българските пазари за плодове и зеленчуци бяха изгубени, самата България стана пазар за чужди такива произведени с държавна подкрепа. Как да има производство на толкова трудоемка продукция? Това не става с повтаряне на идеологии и теории, става с реални фактори в иконимиката и политиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

И най-вече последната точка от причините.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Склонен съм да се съглася с първата част, втората обаче няма как. Аз лично също не съм съгласен с прекомерното строителство в Странджата и изобщо защитените територии. До колкото знам ти Галахад беше от Бургас. Кажи ми чесно къде ходиш лятото на север или на юг ? Лично аз ходя южно, точно заради красивата природа.

Ами аз пък от време на време ходя в София и основно се мотам из центъра. Там е много прашно и след кратка разходка, като си пипна лицето, то цялото е в прах. Смятам, че ще е чудесно, ако затворят за всякакви коли (вкл. депутатски, президентски и министерски) центъра на София - от Перловска река до Алабин и от стадион Васил Левски до Лавеле.

Ще е много екологично, защото въздуха няма да се замърсява от коли, което ще е много полезно за здравето. А какво мислят по въпроса тези дето постоянно живеят в София ли? Ами на тях пука ли им как ще се прехранват хората в Странжа?!? Защото край морето може и да е добре лятото, но всичко останало е скръб и мизерия. Дали държавата може да си позволи да им изсипва поне 300лева помощи месечно на калпак, за да живеят в Странджа без да работят и да рушат екологията. Или пък може да се изселят, а Странджа да се предаде за населване на Турция с добавка Хасковски и Кърджалийски окръг? А какво гарантира, че когато хората, които живеят в Странджа си разпродадат имотите на безценица, паркът няма да бъде закрит и да бъде застроен от "предвидливите бизнесмени" заграбили земята?!? Защото у нас резерватите се пазят много когато ще е в щета на обикновените хора, ама дали става същото ако трябва да се построи МОЛ върху някое прабългарско капище примерно?

А за задължителното изкупуване на продукцията - то и това може да се направи, но за някои хора, както сега им се изкупува на същите зелената енергия. Даже може да се изкупува продукция, която изобщо не са произвели, както става със зелената енергия. Проблемът е първо с какво да се изкупи и второ на кого да се продаде. Никой не може да си позволи да изкупува задължително нечия продукция на цени определени от продавача, защото иначе купувача ще фалира.

Всичко ще си потръгне, ако ги няма обръчите от фирми и вездесъщата бюрокрация. Преди 1944г. и без комасация, и без задължително изкупуване и без всякакви други планово-административни мерки България не само е произвеждала, не само е изнасяла, но е била и сериозен конкурент на международния пазар. Имаме работещ модел и имаме неработещи модели - очевидно проблемът е това, дето го е нямало преди 1944г. и го има след нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иронията е излишна и не на място. Странджа планина не е София. На морето е хубаво през цялото време, няма значение дали е лято или зима. На работещите в туризма, може и да им секва кранчето, но ти какво мислиш че ще строят фабрики ли?

Link to comment
Share on other sites

Не е нужно задължително, а гарантирано изкупуване на продукцията. Разликата между термините е важна в науката. При гарантираното изкупуване се знае предварително, че ако е произведена продукция с необходимите качества, тя ще бъде изкупена на предварително обявена цена. Тогава производителят може спокойно да вложи инвестиции в производството. Такова положение имаше в българското село по време на соца, тогава сума апартаменти в градовете се изкупиха чрез гледане на животни, тютюн, плодове и зеленцуци в българските села. Съществуваха обаче крупни държавни фирми които изкупуваха тази продукция и я реализираха на международния пазар. Този пазар ключваше и източни и западни страни, самата продукция бе продавана директно, бе консервирана или включена в други храни на леката промишленост. Всичко това изискваше силни фирми и държавна подкрепа на роднито производство, което на свой ред плаща данъци на държавата. За да има подобни силни фирмени и държавни субекти обаче са нужни съответни индустриалци и държавници, без тях държавата запада и загива в пазарната прегръдка на чужди такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и бай тошо да го върнем ако може

сега само да попитам, защо само селското стопнаство да има гарантирано изкупване на продукцията

аз например работя в друг сектор и аз искам гарантирано изкупуване

Link to comment
Share on other sites

Това трябва да попитаме развитите индустриални държави, които стабилно субсидират своята селскостопанска продукция, така че тя може успешно да се продава и измества продукцията на многото бедни държави, между които сме и ние. Явно за тях селското стопанство е стратегически отрасъл, който заслужава тези грижи. Това се разбира и от хората в развитите страни, защото става дума за значителни инвестиции в селското стопанство. В други развити страни пък като Япония храната е много скъпа защото вносните храни се обмитяват и така местната продукция става продаваема. Това че по-бедните и студентите включително нагъват джънк фууд, че една хубава ябълка струва един долар, се приема от японците като дан към родните фермери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това трябва да попитаме развитите индустриални държави, които стабилно субсидират своята селскостопанска продукция, така че тя може успешно да се продава и измества продукцията на многото бедни държави, между които сме и ние. Явно за тях селското стопанство е стратегически отрасъл, който заслужава тези грижи. Това се разбира и от хората в развитите страни, защото става дума за значителни инвестиции в селското стопанство. В други развити страни пък като Япония храната е много скъпа защото вносните храни се обмитяват и така местната продукция става продаваема. Това че по-бедните и студентите включително нагъват джънк фууд, че една хубава ябълка струва един долар, се приема от японците като дан към родните фермери.

ти правиш ли разлика между субсидии под формата на директни плащания, минимална цена на вътрешния пазар, пазарни квоти, импортни мита и гарантирано изкупуване на продукцията?

защото това са различни неща

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Всичко ще си потръгне, ако ги няма обръчите от фирми и вездесъщата бюрокрация. Преди 1944г. и без комасация, и без задължително изкупуване и без всякакви други планово-административни мерки България не само е произвеждала, не само е изнасяла, но е била и сериозен конкурент на международния пазар. Имаме работещ модел и имаме неработещи модели - очевидно проблемът е това, дето го е нямало преди 1944г. и го има след нея.

срамно е когато някой не познава историята на собствената си държава

в БГ преди 1944г. има цяла поредица от законови мерки на централно ниво, местни и частни инициативи, при които е провеждана комасация, пак по въпроса за планово-административните мерки - има един куп субсидии, включително и за неща като тютюн, които изиграват лоша шега на много производители по време на голямата депресия

в цяла редица закони и постановления има глави, части и раздели посветени на групирането на земите/комасацията

през 1941г. на всички е пределно ясно, че процесът трябва да приключи както в цивилизованите държави и се приема закон за кадастър и комасация

по ирония на съдбата последните години пак се борим с кадастри а сигурно през 2021г. пак ще се приеме закон за комасация

т.е. пак ще вършим това, което е започнато преди 80г., но недовършено заради глупостите на Фердо и компания, които поставят БГ под съветски контрол

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Дирекция Храноизнос

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81_%28%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%29

От 1930 до 1947 изкупува земеделска продукция НАД пазарните цени, за да субсидира производителите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е нужно задължително, а гарантирано изкупуване на продукцията.

Той и бай Ганьо искал закон обществените сгради да се поръсват с гюлово масло, ама не станала работата.

Гарантирано изкупуване може да има като дойде комунизма - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите. Ако изкупуването е гарантирано се слага уравниловка и се губи конкуренцията, която е двигатела на икономиката. Защото всеки ще иска стоката му да се изкупува задължително. А този дето я изкупува какво ще прави с тази стока? А и каква ще е изкупната цена? Защото докато не се намесиха от ЕС имаше следната далавера - даваха се субсидии, но получилите ги можеха да си продадат продукцията само на едини фирми от един списък съставен от министъра на земеделието - сиреч на обръчите от фирми. И се оказа, че производителите се оказваха в много лошо положение, защото лимитирания брой обръчи от фирми изкупуваха на много по-ниски цени, отколкото ако се продадат на свободния пазар. И тъй като много производители предпочетоха да върнат субсидията с лихвите и да си ги продадат свободно, вместо да си подарят стоката на обръчите от фирми се бяха засилили да ги съдят, за да ги изнудят да продават на когото трябва. Накрая се намеси ЕС и след притваряне на кранчето моделът се промени. Отпадна това изкупуване, но се оказа, че може да получат финансиране само производители със земя над 1 хектар, т.е. олигополите. Та заради такива случки кранчетата на европарите за селското стопанство периодично се затварят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

срамно е когато някой не познава историята на собствената си държава

в БГ преди 1944г. има цяла поредица от законови мерки на централно ниво, местни и частни инициативи, при които е провеждана комасация, пак по въпроса за планово-административните мерки - има един куп субсидии, включително и за неща като тютюн, които изиграват лоша шега на много производители по време на голямата депресия

в цяла редица закони и постановления има глави, части и раздели посветени на групирането на земите/комасацията

през 1941г. на всички е пределно ясно, че процесът трябва да приключи както в цивилизованите държави и се приема закон за кадастър и комасация

по ирония на съдбата последните години пак се борим с кадастри а сигурно през 2021г. пак ще се приеме закон за комасация

т.е. пак ще вършим това, което е започнато преди 80г., но недовършено заради глупостите на Фердо и компания, които поставят БГ под съветски контрол

Пак лъжеш и манипулираш. Ами като е била направена комасацията преди 1944г. що сега има проблем. Ако пък не е била, защо това не е станало, след като от освобождението до 1944г. е минало кажи речи толкова време, колкото комунистите управляват у нас - т.е. от 1944г. до сега.

Не само е имало комасация, имало и кооперации, ама ти проповядваш да се правят пак АПК-та, които направиха България от износител на вносител на продукция.

За разлика от социалистическите недоразумения ТКЗС и АПК обаче, класическите кооперации са си обединения на производители, които си остават собственици на земята, но сдружавайки се постигат някои благини на голямо стопанство - напр. действат като продавачи на едро на продукцията на всички кооператори, купуване и поддръжка на обща техника и др. под. Даде се пример и с арендата.

Ще рече, че ефектите на голямо стопанство могат да се постигнат по много начини, като се постигне една много по-голяма гъвкавост.

Много от проблемите в селското стопанство са продукт на упадъчния социализъм, което е състояние като да сме се засилили да прескочим пропаст, но сме спрели на средата и се получи едно стремително падане надолу.

В момента има много наследници. Това е вярно. Но земеделие има от хилядолетия и винаги е имало много наследници. Дори много повече от сега, защото в момента България е и в тежка демографска криза. Ако пазара заработи нормално, то хората ще се нуждаят от свободни пари, тъй че наследниците ще гледат да се освободят от земите, които не обработват за да получат пари за това, с което са се захванали. В момента обаче упадъчен социализъм грее и никакъв бизнес не вирее. И резултата е пълна стагнация - държат се неизползваеми недвижими имоти защото банките може да фалират (тя една вече е на път), парите са държат в банки защото ако се вкарат в бизнес пак ще изгорят, акции не се купуват, защото на всички изгоряха акциите от масовата приватизация ... При функциониращ пазар и добро състояние на икономиката всеки гледа да има колкото може по-малко блокирани пари, дори в собствено единствено жилище. Тъй че ако някой ден в България дойде демокрация и се развие пазарна икономика проблемът с много наследници на имоти (не само селскостопански) ще се реши сравнително лесно и бързо.

Едно стопанство е рентабилно когато неговата големина се определя на от самороден гениален вожд или милиционер-бизнесмен, а от естественото развитие на дадената земеделска единица - какво произвежда, какви пазари има, личностни особености на собственика и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дирекция Храноизнос

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81_%28%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%29

От 1930 до 1947 изкупува земеделска продукция НАД пазарните цени, за да субсидира производителите.

естествено, който се опитва да каже, че земеделието в БГ е съществувало без командно-административна намеса преди 1944г. просто лъже

Много от проблемите в селското стопанство са продукт на упадъчния социализъм, което е състояние като да сме се засилили да прескочим пропаст, но сме спрели на средата и се получи едно стремително падане надолу.

упадъчният социализъм и прехода приключиха

както приключи и комасацията/групирането/окрупняването там където има долини и се прави земеделски бизнес с типичен пример Добружда

на другите места просто лисва интерес да се купуват земи за сериозни пари, които наследниците няма да откажат, а държавата я е страх да въведе данък върху земите, които остават една от малкото подобни собствености освободени от данък

БГ земеделието там където земята е окрупнена в момента работи по-ефективно отколкото по соца и преди соца и когато и да било

другите места ще им дойде времето като узрее държавата и конюнктурата, а на някои (планински райони) никога няма да им дойде времето

Редактирано от КГ125
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Командно административни методи е много неправилен термин, отнесен към икономиката преди социализма. Това е термин, който дефинира начин на ръководене на ДЪРЖАВНИТЕ структури, а преди 1944 г. ние просто имаме всенародна частна собственост, която впрочем държи България доста здрава.

Така, че в земеделието преди 1944 г. няма командно-административни методи. Има дирекция Храноизнос, която помага за реализацията и износа на земеделски продукти и то изключително успешно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Командно административни методи е много неправилен термин, отнесен към икономиката преди социализма. Това е термин, който дефинира начин на ръководене на ДЪРЖАВНИТЕ структури, а преди 1944 г. ние просто имаме всенародна частна собственост, която впрочем държи България доста здрава.

Така, че в земеделието преди 1944 г. няма командно-административни методи. Има дирекция Храноизнос, която помага за реализацията и износа на земеделски продукти и то изключително успешно.

когато някой произвежда тютюн на загуба, а държавата прави т.ч. да не е на загуба, това е типичен пример за командно-административна намеса

т.е. държавата административно командва хората да прозивеждат това, което тя субсидира, защото някакви си чиновници и политици са се решили, че то трябва да се субсидира, като пазарните позли от тези действия са в най-добрия случай съмнителни, вместо да се оставят хората да произвеждат каквото си решат с всички последствия от това за тях (печалба/загуба)

отгоре на всичко това се случва в период, в който цените на земеделската продукция (и не само) се сриват в световен мащаб и има свърхпроизвдоство

сега по-ясно ли е?

Редактирано от Alexander_Nevski
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...