Къде е минавала северната стена на София според една гравюра на Феликс Каниц

[К.ГЕРБОВ]

Ако има някакво различие, то идва от усърдието, проявено от художника при предаване на детайлите. Точката от която е рисувано, е една и съща. Там явно е имало някакъв по–висок остатък от входната порта, който с течение на годините е намалявал (вземали са строителния материал).

Ето същият изглед правен по време на Руско-турската война през 1878 г. Вдясно в далечината се вижда табията, която е правена изглежда през време на войната. Няма я на гравюрата.

[КГ125]

Тази църква тук свети Крал ли е или свети Спас, или друга?

[isav]

Явно Св. Крал... Св. Спас трябва да е доста по-вдясно.

[К.ГЕРБОВ]

„Църквата „Свети Спас“, известна и като „Възнесение Господне“, е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на София, до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“… Храмът е строен през периода 11-13 век. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м… След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”. http://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Спас_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)

Кубетата на „Св. Спас” ги няма на рисунките на София от преди Освобождението и известно време след това. Не вярвам посочената година 1881 г. да е точна за окончателно завършване на църквата.

Поглед към София от Шарения мост (Лъвов мост), началото на 80-те години. http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html "Св. Спас" още я няма.

София ок. 1890 г. На заден план - църквите Св. Неделя и Св. Спас и джамията Баня Баши. http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html

За тази снимка се казва: „София през 1879 година, в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост”. http://www.lostbulgaria.com/?p=2891 Посочената година не може да е вярна, тъй като в далечината се вижда „Св. Спас”.

[paun]

исав,

Oптиката на телефона ти е в ред тъй, като по-законите на оптиката само нещата на преден план са ясни и с подробности. Човешкото око след 200 м загубва въможността си да преценява дистанция.

Всичко, което се отдалечава избледнява и става неясно. Обктите з заден план не се рисуват подробно, и в по- черно, иначе биха изглеждали доста по напред, или картината ще бъде плоска и бз дълбочина, слабост на средновековните артисти

Телефона ти не прави нещата по-ниско.

Ако се опиташ да хванеш в композицията си ( в кадъра на снимка б.а.) и цялата планина, както е в рисунките, то за изследваната територия на града ще остане само една шеста от кадъра ( плоскостта на платното, равнината му, която е двузмерна, а на нея се изобразяват тризмерни обекти в перспектива, една илзия тък, кто казахме белият лист е двуизмерен б.а), т.е. това е и реалната перспектива и на цветните картини града се представя, доближава до една цветна ивица, без подоробности, като пейзажа на заден план ще бъде замъглен а само от пред ще е ясно и с подробности. Ето защо добрит фотографии са тези в които предният план е поне две трети от листа и е претрупан с детайли и подробности. Но ако снимаш целият пейзаш на практика, както се е ширнал пред очите ще се рзочароваш, както е станло и с теб.

Така е устроено човешкото око и оптиката следва тези закони. Доближаването до действителото се постига от художниците чрез изобразяване на повече подробности или по малко, по дебели и тънки линии, по-тъмни или по светли са те в зависимост до разстоянитео на окото.

Заради това ориентир могат да бъдат и точно предадени само обектите на преден план, като стената, камъните и тухличките от стената пътя , моста е щрихиран. Планината е последното , което може дасе гледа и съди по силуета и тъй като е отдалечена поне на 30 км и 100 или 200 м промяна от позицията на гл т на художника спямо дистанцията от 30 км не се усещат . След обектите на преден план евентуално, като маркери могат да служат фасадите на някои от сградите, които обаче ще бъдат 'донагласвани от артиста и не винаги са верни Тук за щастие някои се виждат доволно добре позиционирани , защото са обособени, подчертани от артиста. На снимка дори няма да личи истанцията и да се открояват, тъй като човешкото око след 200 м загубва въможността си да преценява дистанция. Но от позицията на видимата напълно само северна фасада на св Неделя ( Крал) позицията на джамията и хълма Банишора в далечина съ тент пътя и моста в близък план се засичат координатите на мястото

Редактирано Юли 28, 2014 от paun

[К.ГЕРБОВ]

За Шарения мост

Сочи се, че така е изглеждал Шарения мост, преди на негово място да се появи Лъвов мост. Така е според „Стара София” и „Изгубената България”.

Шареният мост обаче, между 1879 и 1881 г. е бил съборен и тогава изглежда на неговото място е построен новия, с трите свода. Това се вижда от една карта, съставена през 1881 г. за разчертаване на регулационния план на София, вече столица на България. За подложка е използвана карта на града от 1879 г. http://stara-sofia.com/map1879.html Като кликнете на поз. 51 ще се появи горната картинка. В оригиналната бележка отдолу под картата, обаче е записано: „51. Шарен мост (съборен).”

Изводът е, че Шареният мост с трите свода може да се документира в този си вид едва няколко години след Освобождението. Преди това там е имало мост с един свод, както е показан на гравюрата на Каниц и на акварела на Обербаур.

Преди да стане с три свода Шареният мост над Владайската река изглежда е бил като Самоковския мост над Перловската река, намиращ се на срещуположния край на София. Видът на последния се вижда от една снимка и една рисунка.

Снимка: София, старият „Кадън мост” над река „Перловска” - мястото, където днес е мостът на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Евлоги Георгиев”, края на XIX век. http://www.lostbulgaria.com/?p=5538

Акварел на Йосиф Обербауер, озаглавен„Самоковският мост”. http://collections.cl.bas.bg/Other/MusSofArt/W0050.html

Снимката и рисунката съвпадат абсолютно. Което означава, че Обербауер е рисувал акварела си, използвайки снимката.

В колекцията акварели на Обербауер има и още една рисунка, озаглавена: „Самоковският мост с гробищата”. http://collections.cl.bas.bg/Other/MusSofArt/W0051.html

Изглежда има грешно поставено заглавие и вероятно става дума за моста в северната част на София, именно Шарения мост. Вида на перилата на този мост се различават от тези на Самоковския. А гробищата подхождат на моста, намиращ се на пътя за Берковица. В дъното, вдясно от пътя, се вижда височината, от където вероятно са рисувани картините и са правени снимките на София в първите години след Освобождението. Там има и някаква кула: не е ли рисувано и снимано от там?

В „Изгубената България” има по-качествена репродукция на снимката от 1885 г. http://www.lostbulgaria.com/?p=5513 Ако е вярно посочена годината, значи към 1885 г. „Св. Спас” още не е била издигната.

От тази съпоставка може да се види доколко прецизен е бил Феликс Каниц при рисуването. Разбира се става дума за по-задния план, тъй като преди Освобождението пред моста е имало площад – „хорище”, който явно бързо е бил застроен, когато София става столица.

Това е отпечатано в книгата на Петър Мирчев „Кипежът – книга за София 1878-1884”. За съжаление не успах да открия дали същото фигурира във френския вариант на „Дунавска България и Балканът”.

[isav]

Текстът на френски, който вие пуснахте тук се различава твърде много от този в българският превод в три тома...Твърде много!

Имал съм възможност да гледам три от обектите рисувани от Каниц от натура и твърдя, че той е почти "фотограф" - детайлите са изключително точни и няма грешки с перспективите, поради което и направих тази забележка в началото за перспективата под която е представена планината! Възможно е просто обяснение - Витоша и днес е забулена често в облаци, Каниц може да е уцелил такова време и да е "дорисувал" пейзажа в тази му част по-късно на графиката и от друга гледна точка...

За планът на София - този е препечатка от 1940-а г. на плана от 1881-ва, с обяснителни бележки за обекти, които вече не съществуват, "Шареният мост" е един такъв - разрушен заради построяването на "Лъвовият" по-късно! Иначе не съм срещал сведения да е бил събарян и строен наново... Бележките са обяснителни за нанесеното на стария план и са по-късни, правени са за съвременните си читатели.

За Обербауер - няколко пъти ми прави впечатление, че ползва или чужди картини (на Каниц), или направо фотографии за модел на акварелите си.. Той не е особено надежден в това отношение относно датировките, а нерядко и за детайлите...

Паун,

много думички, за да оборите нещо, което всъщност не сте разбрали - аз виждах това, което и Каниц е виждал, но телефонът ми "вижда" нещо коренно различно, поради особености на "разликата в оптиките ни"... И поради това не мога да покажа с неговите снимки как изглежда видяното от Каниц и от моята скромна особа... За разликата в "оптиките" на окото ми и на телефона ми може да побеседваме в други раздели...

[paun]

Isav,

**************************************** ще видиш трите камбанарии на св крал И тогава ако не можеш да прецениш от къде се гледат помоли някой с миливче линийк аи транспортир да ти изюилси координатите на мостото по зададените видни маркери Св Крал, кота Банишора, Джамията. пътя, стената , реката и т.н

Модератор: Постарай се в следващите си мнения да пропуснеш елементите от типа на изтритите!

Редактирано Юли 31, 2014 от Galahad

[К.ГЕРБОВ]

Хайде, стига с тия заяждания на дребно, колкото да не заспим! Тестът в „Кипежът” е превод от немското издание на „Дунавска България и Балканът”.

"Шареният мост" е един такъв - разрушен заради построяването на "Лъвовият" по-късно! Иначе не съм срещал сведения да е бил събарян и строен наново...

Винаги в такива случаи се сещам за реакцията на шопа, когато в Зоологическата градина му показали жираф.

[isav]

Понеже тия реплики очевидно са към мен: имам чувството, че пиша на албански, но ще повторя - френският текст наистина е доста различен от това, което е издадено у нас (стр. 240-241 във втория том на "Борина") като превод на немския оригинал!!! .!

На плана, отпечатан през 1940-та има и други обекти, които към същата година вече са съборени, но през 1879/81-ва са били налични! За да ги забележим и да разберем смисъла на (съборен/а) не е нужно да посещаваме Зоопарка...

[Last roman]

една интересна статия за Лъвов мост /и не само/:

Защо лъвовете на Лъвов мост са без езици?

Реставрираните днес лъвове на Лъвов мост имат любопитна история. Когато в края на XIX век застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязват, че нямат езици.

"Защо са безмълвни?", питали се жителите на младата столица. "За да не кажат колко е откраднато при строежа на моста!", отговаряли местни зевзеци.
По време на игото тук не е имало мост и шопите газели Владайската река. Тогава се намесила майката природа.

Една година се случила много дъждовна, като сегашната

Цялата реколта погинала, само тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да правят сеното, което затрупало дворищата им. "Аз ще го купя!", отсякъл местният първенец Халил Сали Ефенди.

Понеже предлагането многократно надвишавало търсенето, Халил взел всичко на евтиния. После дошла гибелна суша, глад тръгнал по добитъка. Ефендито продал същата слама на далеч по-висока цена.

С ориенталска щедрост той вложил спечеленото в мост. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: "С време продадох, мост създадох". На другата поставил цитат от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма."
Заради историята със сеното българите го нарекли Сенен мост, а турците му викали Сандъклъ кюпрю.

Тук поробителите вдигнали бесилка за "душманите на империята"

След екзекуцията тялото отивало в "сандъка", тоест в ковчега. Такава е съдбата на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там е обесен и софийският книжар Георги Стоицев.
След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трибагреник. Тогава започват да му викат Шарен мост.
На 7 юни 1885 г. през моста минават тленните останки на Георги Раковски. Двама опълченци носят портрета на големия българин. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.
Хиляди столичани акламират процесията. Никой не подозира, че театрото е стъкмено заради обир в Румъния. Там вехтият войвода Филип Тотю и влашкият касоразбивач Жоржеску ликвидират богаташа Христо Калъпов. Брилянтите и ценните книжа на жертвата са турени в ковчега, за да минат безпрепятствено границата.

През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков

Негова е заслугата забутаното селище от бившия санджак да се превърне в модерен град. Димитър Петков действа с мъжеството на опълченец, оставил едната си ръка на Шипка.

Съвременникът Георги Каназирски-Верин разказва: "Колко чести стълкновения имаше между заинтересовани граждани и властта, докато се реализира драконовската, но благотворна заповед на кмета на София. Колко пъти пожарната команда със своите мощни цицки, изхвърлящи струи вода, трябваше да се намесва, за да пропъди гражданите, които се съпротивляваха на събарянето на техните бордеи. Заповедта биде обаче приложена в цялост и София след тая действително болезнена операция се сдоби с един план, подобен на плановете на всички модерни и благоустроени градове."

Шарен мост е най-важната порта на столицата

По онова време главният път от Европа е с кораб до Лом и оттам - с файтон до София. Прашната артерия минава през Шарен мост и се влива в ул. "Ломска", сегашния бул. "Мария-Луиза".

Мостът оставя първото впечатление у чужденците и Димитър Петков иска да е впечатляващо. Новото съоръжение на мястото на турската кюприя е проектирано от чешкия инженер Вацлав Прошек.

Негово дело е и другият емблематичен мост - Орловият на "Цариградско шосе". Двата обекта се строят едновременно.

Понеже нашите дюлгери не са наясно с новите технологии, кметството се обръща за изпълнител към чужди фирми. Осъществени са контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е и тази на Густав Айфел, която току-що е вдигнала знаменитата кула в Париж.

Айфел обаче отказва офертата в затънтеното княжество

Преди няколко години изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев публикуваха част от кореспонденцията около двата моста. "Според запазените документи - сочат специалистите - мостовете се реализират от австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" (Rudolph Philipp Waagner), която след отказите на останалите осъществява първите си проекти в България и става предпочитан изпълнител. Писмата на "Ваагнер" за двата моста не дават яснота по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното производство на елементите за техните конструкции."

Тайна е кой е автор на четирите лъва. В контекста на преговорите кметството сондира известния френски скулптор Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 г. той се наема да изработи лъвовете от камък, като прилага и скица. С французите обаче не ни върви, Игел зарязва проекта.

Бронзовите лъвове пристигат от Виена

на две пратки през юли 1891 г. Във всеки сандък има по две пластики, става ясно от преписката между софийското кметство и австрийската фирма. Те са монтирани през септември и зевзеците веднага забелязват липсата на езици.

Софиянци са имали основание да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, но и един от пионерите на родната корупция.

В ония ранни години всеки взема каквото може. Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на русчушко-варненската железница.

Така би трябвало да изглежда паметникът на връх Шипка, ако българските политици не бяха склонили глава пред румънския натиск.

Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов

кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти

Добри Ганчев, хронист на епохата, описва хитроумната схема: "Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на "свои хора", които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели."

Двамата ги застига насилствена смърт - Стамболов е съсечен през 1895 г., а Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.

Книжата свидетелстват, че

Лъвов мост е рожба на един уникален договор

Гаранцията на построението изтича, преди то да започне да функционира! Или казано на днешен език - преди да бъде подписан акт 16.

Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата: "Според документите през март 1892 г. Шареният мост все още не е приет като строителен обект. Съгласно поемните условия гаранцията му изтича приблизително по същото време, защото фирмата "Ваагнер" вече е очаквала възстановяването на банковия залог в размер на 3,750 златни лева, който тя е била задължена да депозира в Българска народна банка."
За разлика от сегашните строители обаче тогавашните са били съвестни и Лъвов мост не е мръднал вече 120 години. Дори копаенето на метрото не можа да го разклати.
Там са и лъвовете, гордите стражи на моста. Ако реставраторите бяха им имплантирали езици, може би щяха да разкажат какво точно се е случило.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Румъния поругава паметника на Шипка

През 1920 г. ветераните опълченци решават да вдигнат паметник на връх Шипка. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата. Конкурсът за монумента е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху кула от гранит, висока 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра.
Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански. Той разказва: "Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме. Той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти "кадро" с фигурата на лъва, за да проличи големината . Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минала през ръцете ни."
Мулета изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа.
Вместо да отстояват позицията си, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г.

Двамата царе на животните на страж пред Съдебната палата са безполови

И лъвовете пред Съдебната палата в София имат физиологичен дефект. Те са лишени от оная мъжественост, която трябва да присъства в празното пространство между задните нозе.

Скулпторът Величко Минеков е пропуснал да маркира, че лъвовете са от мъжки род. Такива са в българската хералдическа традиция от най-стари времена. Такива са и на днешния герб.

Заради това недоглеждане миналата година естети преобразиха единия лъв в клоун. Нашариха го като някогашния Шарен мост в бяло, зелено и червено.
Величко Минеков обаче е постъпил правилно. В неговите пластики е вградена скрита символика. Скопените лъвове пред Съдебната палата са като скопената ни съдебна система.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4255587&fb_action_ids=10152412319549952&fb_action_types=og.recommends&fb_source=feed_opengraph&action_object_map=%7B"10152412319549952"%3A738197632903740%7D&action_type_map=%7B"10152412319549952"%3A"og.recommends"%7D&action_ref_map=%5B%5D

Редактирано Септември 9, 2014 от Last roman

[Galahad]

Лъвовете на будапещенския "Лъвов мост" също са без езици. Името на тамошния мост обаче е "Сечени" - по името на един граф Ищван Сечени, чиято е заслугана за направата на верижния мост над Дунава. Но това не е свързано с темата.

[КГ125]

Ей, румънците са ненадминати - лъвът на Шипка! щял да олицетворява претенции към тях...

[tantin]

https://m.offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Izcheznalite-sofijski-cheshmi-fontani-i-vodenitci_730729.html

Копие от скицата (хаидрис 446) на първия чертожник на новия кадастър на София - Йосиф Обербауер, от 1894 г., с маркиране на моста на бул. Христо Ботев и вадата на „Хендека“. Допълнително вляво се виждат старите Православни гробища, където предположително е погребан Васил Левски.

 

Тази скица също не е много надеждна относно моста.. 

 

Направих следното сравнение между фотография на моста и рисунката на Каниц.

Явно че по отношение на моста той го е направил по-разпознаваем за зрителя, но го е изкривил откъм позицията му, ъгъла и в този смисъл е неточен.

Ако видите на рисунката на Каниц - зрителя е под ъгъл 45 о спрямо моста , откъм източната страна.

обаче ако вие се позиционирате в такава позиция, то Църквата (сегашната св. Неделя) и Джамията ще излязат на една линия..    

Колкото по-далеч отивате под ъгъл 45 спрямо моста - тогава съвсем се отдалечавате от крепостта..  Значи най-вероятно моста на Каниц е завъртян леко.. 

Ако позиционираме точно по моста,  ще се отзовем някъде до Софийската митница на вискокото. Но там крепостта изглежда че свършва.

 

Редактирано Юли 19, 2020 от tantin

[tantin]

Вижда се че моста има усукване, извивка:

А това е моста при Каниц:

Проблема е че застанете ли в тая позиция джамията и църквата горе отиват на една линия .  Има леко художническо интерпретиране в случая.  Каниц е художник, а не фотограф все пак.

[makebulgar]

Преди 1 час, tantin said:

Има леко художническо интерпретиране в случая.  Каниц е художник, а не фотограф все пак.

Каниц си е нарисувал пейзажа много добре и реалистично. А снимката е от друг ъгъл направена... по западно от позицията на Каниц. Няма как да очакваме фотографа да е уцелил точното място на Каниц. 

[tantin]

Преди 23 минути, makebulgar said:

Каниц си е нарисувал пейзажа много добре и реалистично. А снимката е от друг ъгъл направена... по западно от позицията на Каниц. Няма как да очакваме фотографа да е уцелил точното място на Каниц. 

Това е мястото. Мостът е леко завъртян в посоката на бул. Княгиня Мария Луиза.  Това позволява наблюдателят да има страничен поглед от около 30- 40 градуса от тая позиция. Така всичко си идва на мястото.

Получава ни се и ъгъла между джамията и църквата св. София.  

Координатите на мястото с червения маркер са:

42°42'27.6"N 23°19'28.4"E

[tantin]

Ето го и поглед от самото място.. Птичи поглед разбира се.. Но е възможно тая височинка да са я свалили за заплване на улици и диги.  

Google

 

 

Редактирано Юли 19, 2020 от tantin

[tantin]

На улица Козлодуй има някакъв строеж там показан на Гоогле снимката.

координати: 42°42'25.3"N 23°18'58.1"E

Докато оглеждах терена видях че там има някакви видими стени от древната стена.

С тънката черна линия съм показал траекторията на стената.

 

 

Остатък от стената на северозападния ъгъл

Редактирано Юли 19, 2020 от tantin

[tantin]

Червеният кръг - съм означил най-високата част на терена, това което го означават като Яуди табия или Банишоръ баир.

Върхът на стрелката е  в северозападният ъгъл на стената.