Отиди на
Форум "Наука"

Новите историко-археологически комплекси


Elemag

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

На Ларгото реално "кипи" пълноценен строителен процес: "удрят" се бетонни плочи, върху които се слагат нови плочки, прясно разкопани зидове буквално се зазиждат в тухлени стени, които нямат нищо общо с оригинала и най-важното, изграждат се прословутите арки на архитект Фърков!!!

12219623_10207856422917915_1150976066582

12193762_10207856424477954_1754210645904

1506651_10207856425837988_37457719658222

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Каква ли чудесия предстои да изникне насред центъра...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е престъпление! Искам да видя кмет, министър и фъркото на бесило при арката!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И какво според вас трябваше да се направи там? Да се остави всичко автентично!? Тоест търкалящи се камъни, изпочупени тухли и грънци, руини сиреч!

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ти изобщо видял ли си какво представляваше Ларгото преди 3 години, когато го разкопаха, че пишеш подобни глупости?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И какво представляваше Ларгото!? Какво трябваше да се направи че да е приемливо и да не се надава такъв вой срещу строежа? Сградите на Сердика са били именно строежи когато са били строени...

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, makebulgar said:

И какво представляваше Ларгото!? Какво трябваше да се направи че да е приемливо и да не се надава такъв вой срещу строежа? Сградите на Сердика са били именно строежи когато са били строени...

Били са строежи направени както си трябва от майстори.Туй новото , ако не са съвременните циментови лепила ще се разпадне за 5-6 години.

Арогантна некадърност и алчност , зле прикрита с ,,родолюбие" и ,,патриотизъм" е цялата работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
4 hours ago, makebulgar said:

И какво според вас трябваше да се направи там? Да се остави всичко автентично!? Тоест търкалящи се камъни, изпочупени тухли и грънци, руини сиреч!

 

 

2 hours ago, makebulgar said:

И какво представляваше Ларгото!? Какво трябваше да се направи че да е приемливо и да не се надава такъв вой срещу строежа? Сградите на Сердика са били именно строежи когато са били строени...

Алва, не се крий, що си си направил втори акаунт:-)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
13 hours ago, makebulgar said:

И какво представляваше Ларгото!? Какво трябваше да се направи че да е приемливо и да не се надава такъв вой срещу строежа? Сградите на Сердика са били именно строежи когато са били строени...

трябваше да се направи една елементарна консервация, а не с цел да се усвоят 12 милиона да се вдигат разни грандомански идиотизми. Ама нали Божо, Веждичката, Фърков и обръча строителни фирми около тях трябва да папат.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За който не е разбрал - днес от 18,30 пред ЦУМ ще има протест срещу бутафорията, никнеща в центъра на София, а именно 'реставрацията' на Ларгото, извършено от т. нар. министър на културата /Вежди Рашидов/, чието мото е - 'малко бутафорийка не вреди'. Негови активни помощници в съзнателното унищожаване на Антична Сердика са патридиотът Божидар Димитров и любителят на абстрактните строежи арх. Юлий Фърков. Разбира се зад тези трима герои стоят обръчи от строителни фирми, които усвояват пари по европроекти, надграждайки крепости из родината ни с некачествени материали и в разрез с добрите реставрационни практики в Европа. Сега са си поставили за цел да приберат 12 милиона за 'реставрацията' на Ларгото. Сами се досещате, че с оглед на варварщината, която в момента се извършва там, потърпевши ще сме само ние - жителите на града. Едва ли ще ни е удобно пред чужденците и нашите собствени деца да гледаме занапред този грозен мутренски кич в центъра на Столицата. Въпреки изразената позиция от будни граждани, въпреки лъжливите обещания на Министерството на културата, че строежите ще спрат и ще бъде формирана работна група от експерти, която ще прецени адекватността на проекта, наливането на бетон, полагането на тротоарни плочки и монтирането на псевдоарки продължава с пълна пара. Руините са погребани под нови зидове и малкото, което бе останало незасегнато от комунистическите строежи от средата на миналия век е на път да бъде унищожено. Елате на протеста и кажете НЕ на мафиотските безобразия, иначе после просто ще ви е срам да минавате оттам. 
https://www.facebook.com/events/1089013647776383/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След вчерашния протест:

Имаме добри новини! Кофражите за арките на арх. Юлий Фърков са изчезнали. А сега лошите: В края на втория ден след второто обещание (от Министерството на културата) да падат зидове, не се забелязва нито един паднал зид – даже напротив, обектът сякаш се готви за многоетажно строителство. Към края на работния ден в южната част на античния комплекс, където главаната атракция са кокетно варосаните в стил „балкантуристически фолклор“ зидчета и плочници с вградени лампички, обещаното замразяване май вече е настъпило. Там всичко изглежда чисто, пусто.

Обаче в северната половина (от централния вход на ЦУМ до джамията) е далеч по-горещо. Там строителните дейности врят и кипят с бригадирски ентусиазъм, с какъвто може би не е строен и Димитровград. Успяхме да преброим над 20 палети с тухли и плочки и може би още толкова с торби вар и цимент. В последните минути на работното време няколко десетки работници пълнеха и изсипваха на различни места из обекта колички с инертни материали. Който не знае, че това е археологически обект, ще помисли, че е строителна площадка.

Ако в скоро време не настъпят промени – и то не само обещаните, единствената полза от обекта ще бъде учебната. Тук учителите по история ще могат да пускат класовете си със задачата да открият автентична антична тухла или камък. Но само някой бъдещ Божидар Димитров, проф. Овчаров или нов, български Индиана Джоунс ще успее.

image

image

image

image

image

image

image

http://www.ploshtadslaveikov.com/largoto-den-2-sled-obeshtanieto-da-padat-zidove-snimki/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

 

Археолози и архитекти: В идващите години бутафорията може изцяло да заличи културното наследство

Ако досегашните случаи на бутафория, на унищожаване на автентични културни ценности под ново строителство, на хипотетични реставрации, са се сторили на някого сериозен проблем, то в следващите години е възможно това да придобие застрашителни размери и да се превърне в практика, която обществото да трябва да приеме. Това предупредиха днес на пресконференция експерти историци, реставратори, археолози, архитекти от Форум "Културно наследство".

Те посочиха, че за следващия програмен период средствата за реставрация и консервация по европейски програми се предвижда да са около 300 млн. евро, което е над два пъти повече от досегашното. Ако правителството не изработи ясни механизми кое се финансира, кое не, кои обекти са с приоритет, ако не излезе с ясни критерии, ще продължи досегашната ситуация - осъществяване на множество проекти в противоречие с международните принципи и норми, нанасящи необратими поражения върху оригинални културни ценности, заявиха експертите. Ще се умножат многократно туристическите атракции.

От форума изразиха надежда все пак отговорните институции в сферата на културното наследство да започнат диалог с експертите, които от организацията са предложили още преди четири месеца. И заедно да изготвят общоприемливи правила. По време на пресконференцията обаче експертите отбелязаха, че досега

доста арогантно им е бил отказан такъв диалог

И не заявиха оптимизъм за бъдещето. Затова те щели да се обърнат към всички международни експертни  иполитически институции, за да сигнализират за случващото се в България.

Надяваме се тогава държавата да си даде сметка, че поставя под заплаха изобщо финансирането по европейски програми на опазването на културното наследство и да преосмисли поведението си, заяви културологът доц. Георги Вълчев.

Експертите акцентираха и именно на това - че повечето намеси в културни паметници, с които се руши българското културно наследство, а то по европейските правила е и европейско наследство, се прави с пари от Европейския съюз.

Според проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС-България, експерт на ЮНЕСКО за световното наследство в България

се нарушават базисни европейски и световни правила

Според нормите автентичността е базисно качество, реставрацията в никакъв случай не може да бъде хипотетична и трябва да се базира на пълна и детайлна документация. По думите му в момента с повечето от обектите се налага фалшива представа за автентичността.

Експертите разказаха и как им е бил отказан диалог от компетентните институии на поканата отпреди 4 месеца до над 10 структури. Единствено доскорошният омбудсман Константин Пенчев им е изпратил писмо, с което пожелава успех на бъдещите срещи и дискусии. По преразказ на Вълчев от Министерството на културата било получено писмо, подписано от ресорния зам.-министър Бони Петрунова, в което се казвало, че ведомството разполага с достатъчно експертен потенциал, работи прекрасно с неправителствената общност и не вижда смисъл да се ангажира с поставените от Форума искания. Другите институции пък изобщо не отговорили.

Свидетели сме на агресивно, арогантно и надменно отношение, толерирано от страна на Министерството на културата, обявиха в открито писмо от "Културно наследство".

"Резултатите от подобно пренебрежително поведение са видни - културното наследство все повече продължава да губи своята автентичност и потенциал като безценен източник на знания за миналото, като фактор за формиране на национална идентичност и като ресурс за развитие на съвременен, модерен туризъм", заявяват от организацията.

Личните амбиции и интереси на тесен кръг от хора

да управляват този ресурс в разрез с общоприетите международни правила и норми не само ни отдалечава от добрите европейски и световни практики, но са и на път да дискредитират страната пред европейските партньори", допълват от Форум "Културно наследство".

По време на пресконференцията арх. Йорданка Кандулкова, която е и бивш директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), отбеляза, че разликата между България и Италия нарпимер в подхода около реставрационните и консервационни работи е че у нас липсва сериозна независима институция, осигурена с достатъчно експерти и бюджет, която да контролира намесите. В Италия специално независимо звено слудяло внимателно както проектите за намеси, така и впоследствие осъществявало стриктен контрол по изпълнението.

В момента в НИНКН има около петима души-експерти, които трябва да пресяват всички проекти, като двама от тях са в пенсионна възраст, отбелязаха присъстващи на срещата членове на форума. Това означава, че проектите за тези около 300 млн. евро от догодина ще трябва да бъдат обработвани от трима-четирима души.

"Общините вече са полудели да усвояват тези милиони, вероятно и част от колегите-археолози ще се изкушат и сегашният първи сезон на сериала с бутафорията и унищожаване на културно наследство ще се превърне в практика", заяви доц. Тотко Стоянов от Асоциацията на българските археолози.

Кандулкова и колегите й отбелязаха, че и без това

неудобните експерти не биват слушани

а мненията им потъват в някакви архиви. Подобна била ситуацията и с археолозите, заяви Стоянов. Има фрапиращи случаи, когато биват елиминирани и отстранявани от обекти колегите, които искат да си вършат работата и биват заменяни от удобни "специалисти", заяви той. По думите му заради строителните работи на обекти - културно наследство, често много неща остават непроучени при тотално пренебрежение на закона за културното наследство. Пренебрегвало се и наблюдението от археологът върху строителните дейности.

Междувременно във "Фейсбук" за петък се организира протест под надслова "Да спрем бутафорията в центъра на България". Събитието е насрочено за 16 ч.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/11/2647301_arheolozi_i_arhitekti_v_idvashtite_godini_butaforiiata/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Археолози: Културното ни наследство губи от непрофесионалната реставрация

de3645b8521ca05a0e5e616b739f0085.jpg

Културното наследство у нас все повече продължава да губи своята автентичност и потенциала си като безценен източник на знания за миналото. Това предупредиха от форум "Културно наследство", който обединява професионалисти в сферата на културното наследство, както и нестопански организации, граждански инициативи, академични общности, професионални и творчески организации и експерти в областта.

Форумът е учреден през май тази година и представлява отворен кръг от партньори-съмишленици като страна в диалога с държавата за съхраняване на автентичността на българското културно наследство.

Масовата и ударна реставрация на редица археологически обекти, като Ларгото например, се прави в разрез с професионалните правила и нанася необратимо отражение върху културните ценности, смята Тодор Стоянов, председател на Съюза на археолозите в България,
В същото време множество други уникални паметници деградират, лишени от средства за съвременна реставрация и консервация, посочи той.

По думите му Министерството на културата по смисъла на Закона за културното наследство предвижда 500 хил. лв. за планови археологически проучвания на над 200 обекта от различни периоди като праистория, Средновековие.

Средно 60-70 проекта се финансират със сумата от 6 до 14 хил. лв. На фона на това 4-6 млн. лв. европейски средства се отделят за реставрацията на обекти из цялата страна, които дори не са съпоставими по значение, посочи председателят на Съюза на археолозите, цитиран от БТА.

Във връзка с тези проблеми Форум "Културно наследство" призова за незабавен продуктивен, а не имитативен диалог с ресорните институции, които до момента отказват да дискутират проблемите с представители от форума.

Организацията вече е информирала авторитетните международни организации в сферата на културното наследство за начина, по който се извършва реставрацията и консервацията на културно-исторически обекти.

Целта на форума е усъвършенстване на националната политика за неговото опазване в съответствие с международните документи, с принципите, методите и етиката на съвременната консервация и реставрация с основна цел е от необходимостта от стратегия за опазване на културното наследство в България.

http://www.mediapool.bg/arheolozi-kulturnoto-ni-nasledstvo-gubi-ot-neprofesionalnata-restavratsiya-news241687.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

 

ПЕТИЦИЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА „АНТИЧНА СЕРДИКА“

До Министерство на културата

До Столична община

До Министерство на туризма  

 

Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столична община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние настояваме:

- Столична община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. 

- Министерство на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от „Антична Сердика“. 

- Министърът на културата да подаде оставка. 

- Министерство на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. 

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до невъзможното. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект.  

 

Граждани на Република България    

http://www.peticiq.com/130470

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Защо в Солун може, а в София не?

Ларгото, Ден 9 след обещанието да падат зидове (снимки)

 
 
55-645x427.jpg
 
 
Дворецът на император Галерий в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация.

 

 

На 8 ноември т. г. зам.-министърът на културата Боил Банов обеща замразяване на проекта Антична Сердика на Ларгото и намаляване на най-високото надстрояване. Минаха 9 дни и още чакаме. Ако на някой му се струва много, да припомним, че през май 2012-а тогавашният министър на културата (който е и сегашен) обеща пред телевизията, че до края на юли „ще бъдат направени прозрачни стени, така че всеки, който минава оттук ще може директно да наблюдава текущите археологически разкопки и да види с очите си този подземен булевард на антична Сердика“. Минаха 3 години и половина и още чакаме.

И докато чакаме, понеже на Ларгото общо взето изглежда, че вървят само довършителни работи, да направим на бързо сравнение с най-близкия подобен проект в чужбина. Това дворецът на римския император Галерий в Солун.

Гай Галерий Валерий Максимилиян е роден около 250 година в селско семейство близо до Сердика, но стига от овчар до император на Римската империя. Дворецът му в Солун се намира на площад „Наварину“ в центъра на града. Останките му, които са от същото време, както и тези на Ларгото, се намират в изкоп със същата дълбочина и са обект на реставрация и консервация. Това са общите неща.

Разликите се виждат ясно на снимките, но все пак нека изброим какво няма в Солун: почти няма прави ъгли и опънати като по конец ръбове – защото времето работи така, че не оставя такива. Няма „стълбища“, вместо естествени следи от разруха. Няма нови червени тухли и бяла мазилка, няма бетон, разхвърляни из обекта купчини тухли, пясък и торби цимент. Няма Манхатъни, Китайски и Берлински стени, небостъргачи, плочки за баня и въобще нищо, което да придава фалшив вид на руините.

Някой трябва да ни отговори защо в Солун може, а в София не.

Разходихме се до Солун, за да ви покажем как се прави там реставрация и консервация на обект, подобен на нашия:

2

1

3

4

6

7

8

9

10

12

Дворът на Музея на Акропола в Атина - тук отново личат същите разлики с Ларгото в центъра на София.

Дворът на Музея на Акропола в Атина – тук отново личат същите разлики с Ларгото в центъра на София.

А ето как вървят строителните работи на археологическия обект Сердика в центъра на София:

1

2

3

4

5

6

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От базилика до Божидариум

Легенди и легендировки от Тервелокардамието

Базиликата в Плиска ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н. Първият камък на храма е бил положен на 11 ноември т.г. Снимка: НИМ

– Ш…н народ! Ш…ани колеги!
– Хубав край! Хубави хора!

Всеки път, когато вземе думата, ичиргу-професор Тервелодар Кардамитров свежда до простосмъртните ни уши някой нов диамант на средновековната история, останал тайна за всички византийски, старобългарски и франкски летописци. Всъщност може би кана-боила-колобърът втора степен има за цел да попълни пропуските в националната ни книжнина и духовност още от предполагаемите изгаряния на древните български библиотеки по османско време. Напоследък имаме възможност да научим нови неща за Голямата базилика в Плиска. Истината, както се казва в някои медии, „лъсна“.

Някога имаше ученически виц, че единственият автентичен извор за основаването на Първото българско царство са ранните песни на Лили Иванова. Сега тази неиздържала проверката на времето хипотеза отстъпи на сигурния факт: още древноримските пророчества на кумската Сибила са минали през редакцията на върховния понтифекс Тривелий Кардамид. Някъде по времето на император Октавиан Август колегия народни професори от Римската академия на науките е започнала да отсява ненужното и да набляга на патриотично-величавото. Така се е родил сборникът текстове, известен като Corpus Cardamiticum. Негов късноантичен препис на гръцки език е преведен на старобългарски от учениците на св. Климент Охридски и в десети век е станал основа на цялото мистично познание за величието на древните българи, вдъхновявало поколения богомили и людмиложивкинци. Не е известно дали първата старобългарска версия е била написана с руни или на глаголица, защото тя не е оцеляла. Но за щастие, в чекмеджето на ичиргу-професор Кардамитров от Националния институт за фантастика се съхранява ръкопис на кирилица от ХІV в., намерен в Созопол и повтарящ основните постулати на великобългарския титанизъм. Оттук надолу ще последват къси извадки от това потресаващо и достоверно четиво.

„Ванга ми каза да възстановя три държавни църкви…“

Древните българи наследяват директно от римляните институцията „ванга“. Става дума за пророчица, даваща насоки и дори, така да се каже, директиви за правилното развитие на българското великодържавно дело в средносрочен план. Думата „ванга“ вероятно произлиза от латинското „vates”, „пророк“. Поне до Покръстването на България вангата е била нещо като жрица на истината и винаги е стояла редом до владетеля. Свещените, но неясни думи на вангата обикновено са бивали тълкувани от тричленна колегия по-младши жреци: светлин-багаин, нешка-таркан и, разбира се, народен ичиргу-професор. Тази колегия от трима тълкуватели на божествените слова е била наричана с общото название „Божидариум“.

След покръстването на св. княз Борис-Михаил (ок. 864 г.) функциите на Божидариума по различно време са бивали поемани от велики духовни водачи като например поп Богомил, Василий Врач, мъдрата магьосница Ладика, трите орисници над люлката на Крали Марко, Петър Дънов и Людмила Живкова.

Отношенията на Божидариума с българската православна Църква през вековете е сложно и нееднозначно – когато Църквата действа в чисто народностен дух, без да се увлича по мъгляви концепции за универсална, тоест вселенска, сиреч недотам правилно космополитна стойност на Христовото учение, Божидариумът е във възторг. Друг път – не чак толкова. Но във всеки случай свещената колегия пренася през вековете основното послание на вангата, а то гласи:

„Ке се оправим“.

Най-вече ке се оправим, когато бъде изпълнено пророческото наставление ичиргу-професорът да възобнови „три държавни църкви“. Това несъмнено е сакрално число, а и църквите няма как да са други, освен държавни. Те не могат да са, например, ами, просто Божии, тъй като за древните българи и техните ичиргу-професори в Божидариума държавността е над Бога. Това още веднъж подчертава държавотворческия импулс на древнобългарския дух.

„Планът на Голямата базилика в Плиска е донесен от Формоза Портуенски“

След Покръстването на България името Божидариум започва да се отнася и до най-важните държавни църкви – вероятно трите базилики, седалища на членовете на жреческата колегия. Първоначално ичиргу-професорът и главен тълкувател на думите на вангата резидира в Созопол, където за него е построена съответстваща на ранга му държавна църква. Впоследствие обаче той се преселва тържествено в столицата Плиска, където е посрещнат с почести от св. княз Борис. Владетелят заповядва превръщането на дотогавашното езическо капище в грамадна християнска базилика. За щастие, по това време в България се намира амбициозният епископ Формоза от Порту, нещо като прапортугалец. Формоза, който е образован за времето си човек, случайно носи със себе си плановете на Константиновата базилика „Св. Петър“ в Рим. Формоза се надява да бъде избран за глава на младата българска Църква и затова щедро предоставя плановете на св. княз Борис и неговия тогавашен ичиргу-професор.

Победите на българското оръжие над авари, хазари и византийци позволяват увеличаване на бюджета на тогавашното българско Багаинство на културата и строежът на Голямата ичиргу-боилска базилика в Плиска заема огромно пространство. Идеята е храмът в българската столица да е с две стъпки и шест лакътя по-висок от константинополската „Св. София“.

Формоза така и не става български архиепископ, но на връщане в Рим съобщава:

„Българите построиха двойно по-голям „Св. Петър“ от нашия!“

Византийците и Папството завиждат, но за момента не могат да направят нищо.

Великият Божидариум на Плиска се превръща в такова великолепно средоточие на българския духовен живот, че св. Климент праща от Охрид възхитено писмо до столицата, в което казва:

„Е, вие вече надминахте дори моето Скопие!“

„Базиликата в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до 1605 г.“

Великият Божидариум е поддържан от поколения български владетели и ичиргу-професори. От време на време ударни групи млади български багатури обикалят средновековна Европа и коригират на място прекалено разширяващите се или прекалено високите нови катедрали. Така например в 1284 г. боляринът Авакум Зах героично събаря около сто метра от шпила на френската катедрала в Бове, за да не бъде тя по-висока от базиликата-майка на българския Божидариум.

Има известна неяснота в летописите относно 1605 и 1506 г. Съвременният ни носител на титлата ичиргу-професор на Божидариума, всепреподобният Тервелодар Кардамитров вероятно има предвид началото на строежа на съвременния вид на „Св. Петър“ в Рим. Завистливите католици действително векове наред събират пари от индулгенции и закуски, за да могат да надминат българската сграда. Според ич.-проф. Кардамитров новият им гигантски строеж започва в 1605-а. Той е прав, със съвсем незначителния детайл, че всъщност става дума за 1506-а. Макар и не толкова добре организирани като българите, католиците все пак са събрали необходимите средства сто години преди датата, предложена от сегашния титуляр на Божидариума. Обективно погледнато, задачата им може би е била улеснена не толкова от развитието на италианския Ренесанс (едно чисто българско явление, започнало с изрисуването на фреските в Боянската църква в 1259 г.), колкото от османското завоевание на Балканите, довело до известни затруднения в поддръжката на наистина грандиозната Божидариумна базилика в древната столица Плиска.

Разбира се, прогресивната българска наука отхвърля ревизионистичните постановки на неовизантийските реакционери, според които може би константинополската „Св. София“ все пак е била по-голяма. За „Св. Павел“ в Лондон изобщо да не говорим. Едва новият вариант на „Св. Петър“ в Рим (независимо дали от 1506-а или от 1605-а, да не издребняваме) надминава размера, но не и красотата на свещения, държавен и древнобългарски Божидариум.

В светлината на новите данни, изнесени от ичиргу-професора Тервелодар Кардамитров, изглежда, че красноречивата похвала на Симеоновия дворец в Преслав всъщност се отнася за невероятната плисковска катедрала.

Заключителни бележки

Предпоставките за строежа на неимоверно величавия Божидариум в Плиска могат да бъдат разбрани единствено в светлината на цялостната културна, военна и политическа обстановка в Първото българско царство между 717 и 864 г. Все пак, подобно архитектурно усилие надминава всички други постижения на своята епоха – целият Аахен на Карл Велики е можел да се побере два пъти в някогашната изумителна базилика в Плиска. Известно е, че сградата е била построена така здраво, че дори печенежкото разграбване на Плиска ок. 1050 г. не й е навредило.

И така, първоначалната идея за красив нов храм в българската столица принадлежи на хан Тервел (по-известен като св. Тривелий), който небрежно спасява цяла Европа от арабско нашествие по време на зимна разходка и неофициална визита до Константинопол през 717-718 г. Събитията изпреварват битката при Поатие от 732-а, защото българите обикновено изпреварват развитието на останалите средновековни народи, макар и невинаги това на съвременните. Тервел харесва някои от константинополските сгради и решава, че е добра идея в България също да започне бум на модерното строителство. Амбициозната му програма започва да се осъществява ок. 809 г., когато хан Крум превзема Средец и натоварва кавхана Вещир и технитаря Фърхота да издигнат перистилен мол на кръстовището при главните улици на града. Този ценен опит несъмнено е оказал влияние и върху други любопитни обекти от периода на начално натрупване на национално културно наследство, най-ценен от които е свещеният базиликално-български Божидариум в престолния град.
http://www.ploshtadslaveikov.com/ot-bazilika-do-bozhidarium/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И сега съвсем легално ще се развихри варварският произвол:

Комисията по култура улесни посягането на паметници на културата

Реставрираната Пернишка крепост

Без съществена съпротива Комисията по култура в парламента прие на първо четене поправки в Закона за културното наследство, с които Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) вече ще може да бъде заобиколен при инвестиционни намерения и намеса в паметници на културата.

Текстовете - внесени от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ, предвиждат необходимата оценка да може да се извършва и от експерти, назначени на щат в общините.

Липсата на становище - както в случая с "преизграждането" на Къщата с ягодите, ще се смята за "мълчаливо съгласие". Така градовете сами ще одобряват допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти - нещо, което отваря широко вратата за произвол.


Да променим закона, а не НИНКН

Такава е логиката на вносителите, изказана директно от депутата от Реформаторския блок Иван Иванов. Досега всяка намеса задължително минаваше през становище на експертите от НИНКН, макар и Министерството на културата да можеше да го пренебрегне. Щатът на института обаче в последните години бе многократно смаляван и в момента около 50 души трябва да обслужват между 3000 и 5000 преписки  на година. Решенията логично се бавят - поради което общините искат да поемат контрола в свои ръце и да "децентрализират" процеса. Законопроектът просто щял "да отпуши" процедурите до преустройството на Института.  Самото Министерство пък прие с готовност ограничаването на подопечната му институция.

"Институтът е като "Къщата с ягодите" - нито искат да направят конструкцията да не падне,

нито да разрешат да я ремонтираме",  каза в залата зам.-министърът и археолог доц. Бони Петрунова, въпреки че вече година не организира конкурс за смяна на спорната и.д. директорка на института Даниела Джуркова, нито огласява резултати от проверката й за нарушения от миналата есен. "Това е един административен Франкенщайн, нямам никакви правомощия да ги накажа за забавяне," оплака се Петрунова и допълни, че имала и план за реформа на НИНКН, но сега не било време да се обсъжда. 
 


Петрунова и Тодор Чобанов, в качеството му на представител на Сдружението на общините, се изказаха единствено срещу идеята за мълчаливото съгласие. Чобанов предложи и новите експертни съвети да са не на общинско, а регионално ниво. Според двамата конфликт на интереси няма, тъй като финалното решение отново ще бъде на Министерството на културата. А то и досега можеше да не се съобрази становището на НИНКН - както в случаите с Ларгото и Къщата с ягодите.

Първи и "горещо за" новото решение се изказа дошлият на обсъждането директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви, че се блазни, че публичните му изяви са повлияли на авторите на законопроекта. "Това ако стане,

ще улесни много работата върху, да го речем, реставрацията,

възстановяването на паметниците на културно-историческото наследство, която сега недопустимо се забавя," коментира той, а по-нататък предложи архитекти като Юлий Фърков (авторът на проекта с арките за Ларгото) и Пламен Цанев (автор на плана за издигане на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица) да станат оценяващи към общините. "Те при това живеят при паметниците, познават ги отлично, за разлика от служителите на НИПК (старото име на НИНКН - бел. ред), които нямат пари да пътуват", допълни той, макар по-рано да заяви, че корупционната им тарифа била публична тайна.
 


Условия за местен лобизъм, корупция, самоуправство, умишлено забавяне на процедури и в крайна сметка - унищожаване на паметници на културата. Такива опасности видяха от групата на БСП - Лява България в законопроекта, който единствени не подкрепиха, а гласуваха "въздържали се". Те цитираха позицията на министерството на финансите, според която общините нямат средства да назначат 4-5 души квалифициран персонал. В края на краищата, с 12 гласа "за" и с уговорки за ревизия на мълчаливото съгласие между четенията, останалите присъстващи пратиха поправките в пленарна зала. Разглеждането им ще трябва да стане "бързичко", до три седмици, припомни им председателката на комисията Полина Карастоянова, защото върви с други поправки в ЗКН, изисквани от ЕС. 

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/19/2652788_komisiiata_po_kultura_ulesni_posiaganeto_na_pametnici/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чакат се едни 300 милиона евро за реставрации и сега смазват механизмите да се плъзгат по лесно.При положение ,че за разкопки се отпуща 1 милион, това са пари за 300 години археология.

п.п. Чакай, това един милион са лева, значи тия пари ще стигнат на България за 600 години разкопки (ако не ги откраднат). 

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

СЛУЧВАНЕ НА БУТАФОРНИТЕ КРЕПОСТИ
Благороден е замисълът на Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР) на Европейския съвет. Дава възможност на регионалните ръководства да създадат условия за развитие на местните икономики. Реставрират се и се социализират археологически обекти, от което се очакват развитие на културния туризъм и приходи в общинските бюджети.
В България обаче от няколко години започнаха да се чуват критични гласове относно начините, по които се осъществяват изброените дейности. Нещо повече - появиха се мнения, че е по-добре Европейският съвет да замрази парите по тази програма. Развихри се полемика. Основни поддръжници на ОПРР са държавната и местната власти. Опоненти и пледиращи за спиране на фнансирането са представители на научните среди, пряко свързани с множеството интердисциплинарни експертни общности, ангажирани към процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство.
Критиките се основават на неправомерното според научната общост възстановяване на археологически обекти в хипотеза при пълно потъпкване на законите на българската държава за културното наследство. Основават се и на несъобразяването на българските власти с международните нормативни документи, които България е ратифицирала. Резултатът от това е подмяната на автентичността на паметниците. Не са малко случаите, в които и запезени оригинални археологически структури се заличават от надстрояванията и всъщност се унищожават. Освен това не се спазват законово установени принципи, а именно:
- Археологът проучвател не получава място в екипа, подготвящ архитектурния проект за реставрация.
- Под натиск на регионалните ръководства често се осъществява идейният архитектурен проект, което е недопустимо. Добросъвестните архитекти при такива случаи се отказват от авторство, но винаги се намира някой от водещите архитекти, който прави компромис в интерес на всеобщото облагодетелстване, под предлог, че се гонят сроковете за усвояване на средствата по ОПРР.
- Присъствието на наблюдаващ археолог по време на цялостните консервационно-реставрационни работи е чисто формално, само по документи.
- За увеличаване процента за „усвояване” на европейски пари се прибягва до наемане на неквалифицирани, ниско платени работници, които при липсата на наблюдаващ археолог нанасят вреди.
- Ориганалните структури, доколкото са запазени, не се маркират, за да се отграничат от новото строителство - недопустимо в областта на реставрацията нарушение.
За съжаление описаният вандализъм намира подкрепата на широката общественост благодарение на умелото манипулиране на нейнните представи. Експлоатира се тънката националистическата струна, на която периодично се изсвирват мантрически композиции за величието на българската цивилизация, която щяла да стане още по-велика, ако всяко градче и паланка „реставрира” (разбирай „дострои до зъбер и керемида”), па макар и в съвършена хипотеза археологическите останки, които бездруго са в землището им. В архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са регистрирани 40 000 (четиридесет хиляди) археологически обекта на територията на България.
Няколко определени екипа строителни предприемачи, сдобили се с лиценз да извършват реставрационна дейност, ревностно обикалят по общините и подшушват на този и онзи кмет, че е добре да кандидатстват за пари по ОПРР и да си „реставрират” византийската казармица и че като надойде „културният турист”, ще потече рогът на изобилието. Подшушват, разбира се, и за проценти от европарите, които в процеса на „реставрационните” дейности ще могат да си поделят. В схемата за поделянето на европарите участват, естествено, и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и служители на Министерството на културата, органът, който одобрява архитектурните проекти за осъществяването на „реставрацията” на византийската казармица. Архитектурните проекти от своя страна се изготвят от архитекти, които са в неразривна връзка с предприемачите, за които по-горе стана дума, и са няколко за цялата страна. Те също получават своите проценти... Обществена тайна е, че между 50 и 80 % от европейските средства не се използват по предназначение.
Представителите на научните среди, пряко свързани с експертните общности, ангажирани към процесите, свързани с отношението към културно-историческото наследство, които са противници на описаната схема основно поради факта, че един от страничните й ефекти е вандализирането на българското културно-историческо наследство и подмяната на неговата автентичност, нееднократно са сигнализирали европейските комисии за този проблем. Рутинният отговор на европейската администрация е, че от документите, с които българската държава се отчита пред европейските си партньори такъв проблем не прозира. Да, за съжаление не прозира този проблем поради капацитета на всяка държава да манипулира документацията и поради конфликта на интереси, в който тя попада – Държавата изпълнител да бъде контролирана от Държавата контрольор... Последното е и причината в този материал да не можем да посочим с документи конкретни данни за злоупотреби, въпреки че сме имали множество разговори със строителните изпълнители на проектите, които са споделяли своите наблюдения, но не разполагат с доказателствена документация или отказват да бъдат цитирани.
Като оставим настрана унищожаващата автентичния паметник хипотетична възстановка, условие без което не можем да говорим за научна реставрация, следи и доказателства за неправомерните действия по технологиите за „реставриране” на археологическите паметници остават и лесно могат да бъдат установени. Видимо е, че се използват бетон и арматура, които се тапицират с ерзац имитации. Материалите, които се използват и за които във всички проекти е изрично вписано, че трябва да съответстват на тези, използвани в оригинала, не само че нямат нищо общо нито с предписаното, нито с оригинала, ами са и от възможното най-ниско качество. Независимо от това документално се отчита употребата на висококачествени и скъпи материали, злоупотребява се и с количествата. Ето как се случва това:
„При започване на работата основният строител елиминира носителя на правата за намеса в паметниците по ДЗЗД, като му заплаща очакваната негова „чиста” печалба, с условие да не му се меси по-нататък. Подгласният партньор е „мераклия” за извършване на всичко по обекта и сключва допълнително споразумение, с което се задължава да осигури „чиста” печалба на основния строител (да речем, 50% от цялата сума за изпълнение на договора с възложителя, отпускана от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”). Подгласният партньор е подкрепян от политически лица срещу съответния „пай”. С останалата част от баницата нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), в което фирмата, приносител на правото за работа по паметници на културата подхранва възложителя и строителния надзор. Като поддръжници на строителя - обичайно това е нарочно сформирано за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) - и строителния надзор са директорът на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК и архитектът, които са съпрузи (в конфликт на интереси). Подгласният партньор е в близки отношения с заместник-министър на МК и Божидар Димитров (демонстративно разхождани от подгласните партньори на основния строител до обекта). При това положение на фигурите от подгласните партньори на основния строител се извършват следните нарушения - отклонения от одобрения проект: грубо рушене на автентичната археологическа структура в отсъствие на компетентни и квалифицирани реставратори, подмяна на предписаните строителни материали за КРР с други, предназначени за друга употреба. От една страна, се фалшифицират декларации за съответствие. От друга - материалите не се доставят директно от легален производител на строителните материали (със изискваното качество) или негов посредник за страната, а документално се превозват от:
1) Италия през фирма на дъщерята на подгласния партньор в Лондон и през посредник-доставчика (свързана със строителната фирма за претакане на ДДС), като се осребряват от основния строител по коренно различна цена от първоначалната;
2) Турция през посредник доставчик (свързана със основния строител фирма за претакане на ДДС), в Полша т.н., достигайки също коренно различна цена от първоначалната за продукта.
И при 1), и при 2) крайната стойност, осребрявана от управляващия орган на оперативната програма „Регионално развитие” през възложителя е в пъти по-голяма от първоначалната. Разликата захранва всички по сивата политическа верига нагоре.
Материалите са доставени от легален производител на строителните материали, но НЕ съответсващи на изискванията. Строителят представя фалшифицирана декларация за съотвтствие на строителния надзор, който от своя страна я съгласува.
Авторският надзор установява контакт с производителя на строителните материали (легални, но НЕ съответсващи на изискваното качество) в Турция, откъдето удостоверяват, че там не произвеждат материали, които да отговарят на предписаните по проекта качества. Авторският надзор разкрива и фалшифицирането на декларацията за съответствие на материалите, представена от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) и съгласувана от строителния надзор. Всички - възложителят, строителният надзор, НИНКН, МК и управляващият орган на оперативна програма „Регионално развитие” са известени за това, но си прехвърлят отговорността кой да потвърди и да възпре основния строител с необходимите наказателни актове.
След като не може да докаже с редовни документи качествата на доставените материали, подгласният партньор предприема допустимото по закон действие на тяхното лабораторно изследване и експертно становище, което да удостовери необходимото съответствие. Експертът, който основният строител убеждава да подпише, не е лицензиран, но МК уважава становището му.
Авторският надзор отказва да подпише актовете за извършени работи от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)), така че да му бъдат заплатени чрез възложителя от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”, но възложителят намира допускане в ЗУТ, според което при така стеклите се обстоятелства приемателните актове вместо авторския надзор подписва главният архитект на общината възложител.
Едва след жалба на авторския надзор и до ДНСК е назначена щателна проверка.”
Авторът на цитираната информация предпочита да остане анонимен.
Смятаме, че фактите изнесени в този материал са достатъчно красноречива аргументация на искането на представителите на научните среди, пряко свързани с процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство за щателно разследване на извършеното по ОПРР и замразяване на европейското финансиране, поне докато отговорните български институции не преразгледат политиката си и дисциплината за спазването й.
Владо Руменов

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Буквално до коловозите на гара Мездра се е пръкнал (от нищото?) някакъв замък по тази програма. Мездра с претенции за Дисниленд на Северозапада?

http://kaleto-mezdra.bg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мездренското кале, като изключим бутафорния вход, е надградено минимално и доста грамотно консервирано. Същото е и с римската крепост в Монтана. Но това са малки изключения на фона например на Асеновграднската крепост, Цари Мали Град, Перистера, Хисарлъка, Стенос, Перник и пр.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Проф. Минеков: Паметниците на културата ще се превърнат в бутафория и кич, ако бъде унищожен НИПК

Унищожаването на Националния институт за паметници на културата ще се превърне в масов грабеж, плячкаджийство и ще бъде унищожено всичко, което познаваме като паметник на културата. Ще бъдат унищожени архитектурни резервати, археология и ще започнат да се създават стотици много бутафории. Това ще се случва дотогава, докогато текат парите от Европа.

Това коментира в предаването “Хоризонт до обед“ проф. Велислав Минеков, който е автор на програмата за култура на Реформаторския блок:
Държавата се управлява от мафия. Извличането на средства се случва по отношение на българския данъкоплатец в посока на Брюксел и Берлин. Оттам се задават сладки суми от евро по оперативни програми. Те обаче не качват жизнения стандарт на населението, а оправят техните джобове. Целта е да се засили корупцията и да се превърне в традиция. Трагедията е за нас, които ще видим унищожението.

Серия от правителства се опитаха да повлияят по някакъв начин, докато накрая ГЕРБ успяха да унищожат Националния институт за паметници на културата -  да уволняват и да го намаляват. От 3000 души, когато е създаден, в момента в Института работят 47 души. Има критики, че той работи твърде бавно и в същото време намаляват персонала, за да може да стане вреден както на околните, така и на самия себе си.

Според него Ларгото пред ЦУМ представлява кич и бутафория, а в реставрацията няма как да са вложени 32 млн. лева. Проф. Минеков изрази надежда поне Реформаторският блок да излязат със становище срещу унищожаването на българското културно наследство.

Интервюто чуйте в звуковия файл. 

http://bnr.bg/horizont/post/100629283/prof-minekov-pametnicite-na-kulturata-shte-se-prevatnat-v-butaforia-i-kich-ako-bade-unishtojen-nipk

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако всички тия неща които се пишат относно реставрациите, експонирането и визуализацията на обектите се случваха в някакъв идеален свят, то там също щеше да има фирми които щяха да печелят от това, щяха да съществуват архитекти които щяха да правят проекти и да вземат комисионни, щеше да има група от експерти, които ще си изказват мнението и щяха да си вземат хонорарите, и по линията още много народ щеше законно да усвоява инвестицията. 

нашия свят не е идеален, и вероятно някои от описаните неща са верни, но няма как да е по друг начин. може би ако се спазят всички изисквания няма да има българска фирма която да извърши каквато и да е реставрация. 

но българските фирми явно са много добри строители-имитатори, щом експертите от медиите наблягат толкова на това, че трябвало да се слага отличителна линия между оригиналния строеж и новата реконструкция. явно ползват същите материали, и техники и разликата е невидима. на ялата пък въпреки че реставраторите използваха оригинални варовикови (а не итонг) блокове, на медиите и на някои псевдо-специалисти не им хареса цвета, щото бил бял. 

 

 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

и като се говори срещу реставрациите трябва се отчитат и другите мнения, според които една сграда за която съдим само по основите й, е по-добре да бъде реставрирана изцяло, дори и да не е в най-автинтичен вид. защото е по-добре сградата да я има, а не да я няма. една църква като Голямата Базилика е по-добре да бъде възстановена до покрив, и функциите и да бъдат възстановени като църква, а не да стои на кота нула и по камъните и да тичат туристи. крепостите пък не само, че трябва да бъдат възстановени до зъбер, ами трябва и живот да им се придаде, жители трябва да се заселят там, да си живеят по средновековному и да ги поддържат. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...