Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 18 минути, glishev said:

Византийските павликяни направо са си политическа общност.

Това, което отличава коренно павликяните от една страна и богомилите и катарите от друга, е отношението им към носенето на оръжие и войната. Павликяните са милитаризирана секта, корави бойци, които без стеснение се бранят и нападат с оръжие в ръка, докато българските и южнофренските еретици отхвърлят насилието и войната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Aspandiat said:

Това, което отличава коренно павликяните от една страна и богомилите и катарите от друга, е отношението им към носенето на оръжие и войната. Павликяните са милитаризирана секта, корави бойци, които без стеснение се бранят и нападат с оръжие в ръка, докато българските и южнофренските еретици отхвърлят насилието и войната.

Доколкото не са се смесвали обаче. Дали са спазвали идеално различие помежду си? Може би в някои малки еретически групи са отхвърляли насилието, а в други са го приемали, но дали са си давали сметка, че единият избор ги прави "богомили", а другият - "павликяни"? Според мен в Средните векове понятията са били много смесени и само някой аналитичен (или заядлив) ум от Константинопол или Рим е можел да разграничи едното от другото.

 

Впрочем, катарите в Тулуза често се сражават. Обикновено губят, но все пак се бият. Срещу тях са водени обсади, те са се отбранявали активно и така нататък. Може би "съвършените", духовенството им, са се биели по-рядко, за да не се омърсяват с кръв, но обикновеният еретик нерядко е бил и войник. А това често се отнася и до християнството.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Бях чел някъде, катарите в Лангедок плащали на наемници да ги защитават, а те не посягали към оръжието. Иначе за разликите между богомили и павликяни и днес си остава класика Оболенский.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това, че философията им е насочена против войната съвсем не означава, че не воюват и не биха воювали. Христос също е казал да обичаш ближния, а не да водиш кръстоносни походи, но слуша ли го някой!  Впрочем и исихастите не са фенове на войната, но Евтимий води отбраната на Търново. Някъде четох, че имало "исихазъм" и "политически исихазъм". Е, вероятно има и "политическо християнство" и "политическо богомилство". :animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Quote

 

Но всъщност за мен е по-интересен въпросът за отношението на богомилите и катарите към властта. Те уж проповядват отхвърляне на земната власт, но всъщност през вековете се научават да проповядват и пред владетели, да не изискват от владетелите отказ властта и дори да търсят закрилата им. В Тулуза това си личи много ясно, защото там има сеньори-еретици, които упражняват функциите си, външно по нищо не се различават от католиците и се отнасят добре към катарите. Ако изобщо приемем, че Босненската църква е имала еретическо учение (което я е вярно, я - не), това не й е пречело да търси подкрепата на босненските банове и крале. Византийските павликяни направо са си политическа общност. Тоест еретиците всъщност не са чак толкова радикално настроени против светската власт.


 

Босна , според мен е един частен случай, възникнал поради това, че никой в определен момент не се интересува от тези земи /най-голямата благословия/ и са оставени без контрол от Църквите. Иначе, да, богомилите може би нямат политика по отношение на държавата, освен дотолкова да им бъде позволено да съществуват и сблъсъкът е с ортодокса. Така, че налага се все пак да имаш някой привърженик и сред властта :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Значи когато Василий Втори завладява България издава няколко грамоти за уреждане статута на църквата.И в тях няма нито намек че евентуално Самуил е бил богомил или пък че богомилството е било толерирано под една или друга форма.Нещо повече Василий общо взето потвърждава съществуващите фактически положения от времето на Самуил.Следва да се има предвид че и епохата на Самуил е достатъчно добре осветена от изворите и евентуалното му богомилство би намерило отражение там.В поменалния надпис поставен лично от Саъмуил в памет на родителити и брат му Давид само той се определя като " раб божий" което трудно може да се очаква от един богомил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросът за размерите на разпространение на богомилството и оцеляването му обаче си остават.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Според Симеон Радев центъра на богомилството е бил град Велес в Македония.Дори в 19 век е имало спомен за това богомилство и това е придавало самочуствие на жителите на Велес."парижани на Македония|" така са се наричали сами.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При толкова компетентни историци, просто не ми остава друга възможност, освен да се включа с един лаишки въпрос: Защо Емилиан Станев си е озаглавил повестта да ботомилите "Антихрист", и ако отговорът е, че защото богомилите са ерес срещу Православието, как тогава връзвате Самуил с тази ерес?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е това не е историческо а литературно произведение.Имай предвид Киров че през периода 1944 - 89 г. богомилите се приемаха едва ли не предвестници на комунизма и бяха обект на крайно благосконно отношение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, resavsky said:

Е това не е историческо а литературно произведение.Имай предвид Киров че през периода 1944 - 89 г. богомилите се приемаха едва ли не предвестници на комунизма и бяха обект на крайно благосконно отношение.

 

Преди 5 часа, resavsky said:

Е това не е историческо а литературно произведение.Имай предвид Киров че през периода 1944 - 89 г. богомилите се приемаха едва ли не предвестници на комунизма и бяха обект на крайно благосконно отношение.

Расевски, ясно; учил съм в университета за изпит по стрб.л-ра за богомилска книжнина и в основни линии съм запознат с идеологията им. Е.Станев е сериозен автор и винаги когато пише исторически романи или повести се рови задълбочено в източници, така че не бива да се подценява. Говоря за цялата конструкция на тезата: Самуил е претендент за цар на православна държава и няма никакъв интерес, дори да има тъмни страни в родословието си, да афишира каквато й да е връзка и съпричастност с богомилството по простата причина, че тръгва срещу себе си. Богомилите отричат цялата идеология на държавата и църквата - който и да е претендент за светска власт по онова време изпада в пълно противоречие със самия себе си, ако демонстрира някаква връзка с тях. Не се ли търси под вола теле, макар че наоколо може и да се намери нещо друго при този подход?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...