Модел на серийните убийства

[gmladenov]

Психиатърът Евелина Йекер: Над трагедията Петрохан/Околчица виси сянката на биологичния баща на Ивайло Калушев  

Признавам, че интересът ми към случая се събуди, едва след като в българската електронна преса излязоха съобщения затова, че предсмъртно, Ивайло Калушев е публикувал на стената си във фейсбук стихотворението „Борба“ от Христо Ботев, а няколко дни след това е бил намерен кемперът с неговия труп и труповете на младите му ученици в близост до лобното място на Христо Ботев, на връх Околчица. За мен от този момент нататък беше ясно, че  става дума за три подстрекани самоубийства (на Петрохан) и за разширено самоубийство (под Околчица). Спомням си, че тогава си казах: „Господи, каква тежка нарцистична проблематика лъха от  акта на това мащабно разширено самоубийство! Не е за вярване, каква сериозна личностна проблематика е имал този човек, за да злоупотреби нарцистично дори с Христо Ботев.“ Защото, оттук нататък, младите поколения вече едва ли ще свързват връх Околчица с гибелта на Христо Ботев. Ще го свързват с разширеното самоубийство на Ивайло Калушев...

Хората, които са запознати с мои предишни текстове, вероятно са забелязали, че професионалният ми интерес е насочен към нарцисизма в неговите патологично- деструктивни форми. Така е и в този случай.

С всеки материал, който изчитах, изслушвах или изглеждах, хипотезата ми, че за Ивайло Калушев може да се мисли като за човек със  злокачествено нарцистична патология (по критериите на Кернберг), злоупотребявал нарцистично наистина с всичко, което му се е предоставяло като възможности за печалба и изгода, се подкрепяше от все повече  факти. Оказва се, че този човек е злоупотребявал до такава степен нарцистично (а с някои и сексуално) с поверените му малолетни и непълнолетни момчета, с родителите им (индоктринирайки и инструментализирайки ги за собствени користни цели), с будисткото учение, със званието “Лама”, с държавата, с материални ресурси от дарители, а най-накрая и с Ботев, че психоаналитично мислещият терапевт логично си задава въпроса - дали със самия Ивайло Калишев  не е било (нарцистично) злоупотребено в детството и юношеството му така, че в поведението му на възрастен злоупотребата с другите да се е превърнала в едно постоянно несъзнавано реинсцениране на една детско/юношеска травма?

От психоаналитична гледна точка изборът на Околчица и публикуването на Ботевото стихотворение „Борба“ на личната стена във фейсбук като вид предсмъртно писмо, може да се тълкува като силно концентрирана, символична инсценировка на вътрешен сценарий от фантазии за жертва, извършител и спасител, при това чрез силно нарцистично идентификационно сливане с фигурата на националния герой Ботев.

За мен съществува неоспорима връзка между смъртта на бащата на Ивайло Калушев през 2024 година и разширеното самоубийство в началото на 2026 година. Към разширеното самоубийство на Ивайло Калушев при Околчица причислявам и самубийствата, към които той е склонил тримата мъже, стоящи на по-ниско йерархично ниво в деструктивния му култ и намерени мъртви пред хижа Петрохан.

Допускам, че синът не успява да преработи загубата на влиятелния си баща и изпада в депресивно състояние, което се е засилвало с времето до кулминационния пункт на трите подстрекани от Калушев самоубийства и неговото разширено самоубийство.

Психоаналитично погледнато, е възможно смъртта на бащата – фигура, която е въплъщавала скрита власт, връзки и „застраховка“ срещу наказателните органи, да е допринесла за усещането на предстоящо срамно разкритие, страх от наказателно преследване и заплаха за изобличаване, при една нарцистично‑грандиозно структурирана личност. Така смъртта на бащата може да се приеме като дългосрочен дестабилизиращ фактор, но не и като непосредстевен отключващ момент за трагедията „Петрохан/Околчица“.

https://faktor.bg/psihiatarat-evelina-yeker-nad-tragediqta-petrohan-okolchica-visi-sqnkata-na-biologichniq-bashta-na-ivaylo-kalushev

[gmladenov]

И още от интервюто на Евелина Йекер (^^^):

През лятото на 2024 г., 80‑годишният Калушев‑старши умира. Това е точката, в която вътрешният пейзаж на сина започва да се срутва. „Ивайло Калушев трудно преживял смъртта на баща си през лятото на 2024 г., изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", пишат медиите. „След това синът му радикализирал духовните си практики." Често говорел за баща си. „Започнал да обсъжда с приятелите си смъртта и вярвал, че след нея човек отива в друго измерение." Психолозите допускат, че „е искал да види баща си там, където е отишъл с последователите си от сектата".

Това е пример като по учебник за патологична скръб при една нарцистично‑грандиозна личностова структура. Със загубеният идеализиран обект не може да се извърши сбогуване – защото сбогуването изисква разделяне, а разделянето би разрушило вътрешната конструкция на величието. Затова обектът бива погълнат, а след това (тъй като вграденото вече е мъртво), и собственото (селфът) трябва да бъде умъртвено, за да последва обекта. Така самоубйството представлява и акт на ново съединение с бащата (по класическата схема на Фройд „Скръб -и- меланхолия", допълнена в случая с будистката реинкарнационна идиоматика „преселване в друго измерение").

Между бащата и сина е съществувало обаче и още нещо много важно, което в крайна сметка се оказва и смъртоносно: т.нар.нарцистично огледало. Бащата е отразявал грандиозността на сина, без да я коригира; синът е продължил функционалния модел на бащата, без да го преосмисля. Когато огледалото се разбива през лятото на 2024 г., синът остава сам пред собственото си изображение – и в продължение на осемнадесет месеца тихо подготвя присъединяването си към обекта, който вече не може да го отразява. Между лятото на 2024 г. и февруари 2026 г. лежат осемнадесет месеца на тиха психическа декомпенсация, а в кемпера под Околчица синът не само се самоубива, но и довършва, в окончателна форма, едно прекъснато бащино отражение. Убивайки двамата си млади последователи, и склонявайки другите трима мъже от хижа Петрохан към самоубийства, Ивайло Калушев строшава всички свои нарцистични огледала, защото без бащиното огледало, те губят значение. Искайки да се слее отново с баща си в отвъдното, той обаче ги взима като свои нарцистични удължения със себе си.

След смъртта на бащата, под натиска на опасността от разследвания, рискът от публично разобличаване с тежки обвинения, крехкият баланс в психиката на Ивайло Калушев се срива напълно. Появяват се депресивни елементи (чувство за пълна безизходица, суицидна крайна логика) и вероятно психотични моменти (налудни представи за специална мисия, параноидно тълкуване на средата). В тази ескалация разширеното самоубийство се превръща в отчаян опит непоносимата вина, срамът и безсилието да се преведат в драматичен разказ за жертва и „изкупление“.

[gmladenov]

Страхотно интервю (^^^), но прекалено дълго, за да го копирам в цялост. Йекер залита във Фройдистка посока, но нейната псиохоанализа в случая изглежда оправдана. Мощта на детските травми и техните последствия по-късно в живота не бива да се подценяват.

Ето и завършекът на интервюто, който според мен е важен:

„Петрохан/ Околчица“ не е само криминален случай или поредната история за култ. Това е пример колко лесно една група – водена от нарцистично‑параноиден лидер и подкрепена от уязвими, доверчиви и безкритични хора– може да се отдръпне от общата действителност и да заживее в собствена, фоли‑подобна вселена. 

Утешителното в случая на това трагично разширено самоубийство е, че в собственото си преживяване Калушев е останал за себе си героичният, готов на саможертва баща/герой Ботев, а убитите от него и тримата самоубили се са се възприели едновременно като „спасени“ и „отведени“ от този свят, който са смятали за „едно чудовищно място“. Утешително е също, че в момента на смъртта си не са изпитвали смъртен страх или ужас. Отишли са си със съзнанието за съзвучие със себе си и с вселената, в желанието си да се слеят с една могъща бащина фигура, от която всички са имали нужда в земния си живот.

С всичко останало от тази трагедия, близките на жертвите трябва да намерят сили и начин да продължат да живеят...

[ramus]

Преди 23 минути, gmladenov said:

му се променило рязко в следващите месеци", пишат медиите

За съжаление... и някои експерти с опит ги блазни въпроса за популярността. 

Според изнесеното някой си съставил профил, на някого. При липсата на информация - по "писания от медиите". Нито думичка кой, откъде и как същото го е описал в "някакви медии" Откъде го е разбрал....

Радостното е, че темата продължава да се залива с фейкове и флуд, при положение че тя въобще няма отношение към "случая Калушев", но на инат автор на друг ник е рязко мотивиран да си наложи своето, дори и с цитати от "фактор.бг" и "нюз.бг". По случайност едното въобще няма автор, а другото...  

Разбира се - нито едното, нито другото са на експерти по въпроса, които са се занимавали с конкретиката а са се информирали само и единствено 'от медиите'. Защото нали се досеща всеки че "доцентката с български произход в Швейцария" няма нито откъде да знае, нито откъде да е информирана в детайлите по случая. Но си съставила 'психиатрична хипотеза'. И сега тази хипотеза по линия на "гугъл-сърч" се представя като "мнение на някого си", като че това е не статия в политически виртуален нюзрум, а в експертни научни сайтове. 

Представя се, защото авторът на цитатите няма как да има свое мнение, понеже и той се информира само от медиите, докато му е любопитно, забавно или си играе по форуми, чрез смешни емотикони, докато иначе се забавлява. 

Това е тъгата на популизма - всякакви хора се фантазират на експерти, само защото четат и цитират "медийни публикации". Но пък именно последните се ползват за замеряне с цитати и форумни игри на доказване. 

Редактирано Понеделник в 21:48 от ramus

[ramus]

Преди 11 минути, gmladenov said:

нейната псиохоанализа в случая изглежда оправдана. Мощта на детските травми и техните последствия по-късно в живота не бива да се подценяват.

А... извинете - това ИИ ли ви го написа? Значи "на вас ви изглежда оправдана"...  

Мощта на детските травми - а вие въобще наясно ли сте какво значи това, за да го предлагате като 'свое мнение'? По Фройдовски ли познавате "тия травми" или по Юнгиански? Моля, споделете тази ваша експертиза и разкажете за този казус. Той поне е доста по-близо до същността от заглавието на темата? 

Знаете ли историята на понятието СЕРИЕН УБИЕЦ и СЕРИЙНИ УБИЙСТВА? Тя е твърде отскоро - има няма половин век. Обаче за нея става въпрос в тази тема. Вие как сте с профилирането, ще споделите ли случаи от вашата криминална практика? 

Редактирано Понеделник в 21:52 от ramus

[ramus]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Утешителното в случая на това трагично разширено самоубийство е, че в собственото си преживяване Калушев е останал за себе си героичният, готов на саможертва баща/герой Ботев, а убитите от него и тримата самоубили се са се възприели едновременно като „спасени“ и „отведени“ от този свят, който са смятали за „едно чудовищно място“. Утешително е също, че в момента на смъртта си не са изпитвали смъртен страх или ужас. Отишли са си със съзнанието за съзвучие със себе си и с вселената, в желанието си да се слеят с една могъща бащина фигура, от която всички са имали нужда в земния си живот.

Мдааа - авторката на това поетично шоу била известна преди всичко като "писателка и поетеса". Много поетизъм и художествени измислици има в цитата, само дето няма професионализъм.  

Между другото предмета по който тя била "доцент" и преподавала (според медийни публикации) не е в профил на психиатър. Не се цитират научни публикации никъде, с нейно име - поне да се представи по какви теми работи и изследва, чрез какви средства и възможности... 

Веселото в случая е, че медийни публикации, раждат други медийни публикации.  които служат на други 'публикуващи ги'. 

Другият весел момент е, че уж това е форум на наука и рационално познание... А "медийните публикации" са предпочитано средство на участници в него. Вкл и като че те така "имали мнение". 

Редактирано Понеделник в 22:04 от ramus

[gmladenov]

Уважаеми господа Администратори,

Уважително ви моля да преместите постингите за Калушев в отделна тема, защото някой потребители тук изпадат в душевен дискомфорт, че пишем за Калушев в тема за серийни убийци.

Първият постинг от "съживената" стара тема е следният; всички постинги след него са само за Калушев:
https://www.forumnauka.bg/topic/17953-model-na-seriynite-ubiystva/page/9/#findComment-638313

Предварително ви благодаря. 

Редактирано Понеделник в 22:03 от gmladenov

[ramus]

Преди 9 минути, gmladenov said:

че пишем за Калушев

извинете - заблуждавате дори господата администратори с това че вие не пишете за "случая Калушев", а просто си наливате медийни публикации, родени от други медийни публикации. Вие специално не сте написали нищо по такъв случай, което да е  друго, освен следствие на "медийна публикация" и "разговори с ИИ" - най-вече цитати. 

Отдавна го правите най-вече сам, и вероятно ви прилича че "това е дискусия". 

Предложих ви да споделите експертизата си по случая, вместо да наливате чуждици и заемки. Изразете, примерно, в евентуалната друга тема "вашето лично становище", както и аргументите от теорията и практиката ви като терапевт и психиатър. 

Именно това би било ценно и важно за някого. Гугъл всеки може да ползва и само с няколко клика всеки може да си намери "медийна публикация". Нима това е някакъв принос? 

Редактирано Понеделник в 22:15 от ramus

[Мълчаливец]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Уважаеми господа Администратори,

Уважително ви моля да преместите постингите за Калушев в отделна тема, защото някой потребители тук изпадат в душевен дискомфорт, че пишем за Калушев в тема за серийни убийци.

Първият постинг от "съживената" стара тема е следният; всички постинги след него са само за Калушев:
https://www.forumnauka.bg/topic/17953-model-na-seriynite-ubiystva/page/9/#findComment-638313

Предварително ви благодаря. 

Моето възражение е, че случаят Петрохан се отнася за убийство и самоубийства допълващи картината за сирийните убийства. В темата става дума за американски, английски, руски и пр. масови и серийни убийци, за социопати и религиозни водачи, така че мястото на Калушев е тук. Аз с интерес разглеждам темата от самото начало и намирам, че Петрохан я допълва. Отделянето като самостоятелна тема ще откъсне Калушев от подобните социопати, нарциси и гурута.

[Мълчаливец]

Прощалният SMS на Калушев

"Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина...
То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест :)))
Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш.
Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни.
Обичам те много. Бъди свободна"

Източник: https://btvnovinite.bg/bulgaria/sobstvenikat-na-hizhata-s-trima-martvi-do-majka-si.html?campaignsrc=clipboard

Това е много любопитен текст. Авторът му предполага, че за него ще говорят (нарцис), но внушава на майка си, че лошите неща, за които го обвиняват не са истина. Не става ясно обаче за педофилия, за наркотици, за финансови злоупотреби ли става дума.

Авторът определено е имал политически намерения, под "кочина" се разбира, обидно оскърбително и пренебрежително, България или човешкия свят на земята. Във форума думата се употребява основно за Русия. Явно се е заел с непосилна задача и като не вижда шанс да се справи, а няма силите на Херкулес, виновна му е кочината, а не неговият избор за подвиг.

Не става ясно кое е болното момиче и от какво страда. Разказано беше, че са пътували до с. Българи с момиче, както и че женски глас се е обадил до 112, но дори и анонимно, случаят с момичето не е изложен.

Като цяло, това е предсмъртно писмо- зов за помощ. 

[Мълчаливец]

Ето и психоаналитичния прочит на Чат GPT. Специално исках психо- аналитичен прочит, защото връзката на 53 годишният мъж с майка му е много силна, а Фройд е разбирал от тези неща  

Ще разгледаме текста от психоаналитична перспектива, като се фокусираме върху символиката, вътрешния конфликт и динамиката с майката. Ето няколко аспекта:

---

### 1. **Конфликт и отчаяние**

Фразата:
*"Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина..."*
показва **вътрешно разкъсване между реалността и субективното възприятие**. Психоанализата би видяла тук усещането за безсилие и фрустрация, типично за човек, който се чувства неспособен да промени обстоятелствата и е изправен пред натрупване на хронична травма. Терминът „кочина“ може да символизира **външен свят, възприеман като хаотичен и враждебен**, докато „нямаме сили повече“ говори за **отчаяние, което преобладава над адаптивните механизми**.

---

### 2. **Проекция и вина**

*"То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест :))"*

* Мъжът **разделя отговорността** за болката на „света“ и „обстоятелствата“, като **минимизира своята роля**, но едновременно изразява вина чрез признанието за опита да помогне.
* Спомена за „момиче“ и „в твоя чест“ предполага **трансмисия на идеализирани родителски ценности**. Тук може да се тълкува **транслативна връзка с майката** – опит да се „прави добро“ в нейна чест, което е форма на емоционално сливане и търсене на одобрение.

---

### 3. **Смърт като символичен акт**

*"Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш."*

* Мъжът търси **психична и символична връзка с майката дори след смъртта**.
* Призивът към майката да го „намери“ чрез мисълта ѝ показва **търсене на континуитет на връзката**, типично за психоаналитичната концепция за „обект на любовта“ – обектът (майката) продължава да функционира като средство за психично оцеляване.

---

### 4. **Дисоциация и трансцендентност**

*"Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни."*

* Създава се образ на **реалността като сън**, което е класическа форма на психична защита – **дистанциране от болката чрез идеализация или дисоциация**.
* Фразата „Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни“ е **опит да се предаде утеха и философски смисъл** чрез интроекция на авторовите идеали – майката е призована да възприеме неговата гледна точка и да извлече смисъл от трагедията.

---

### 5. **Емоционален тон и обич**

*"Обичам те много. Бъди свободна."*

* Любовта към майката е **изключително силна и обвързваща**, но формулирана като „дай свобода“ – класически пример за **комбинация от привързаност и освобождаване**, която отразява **вътрешен конфликт между зависимост и автономия**.
* Може да се тълкува като **последен опит за примирие и смирение**, но също така и като **символичен акт на освобождаване от вина**.

---

### **Обобщение на психоаналитичния профил**

1. **Интегрирана вина и отчаяние** – мъжът е парализиран от хронични конфликти, неспособен да „спаси“ света около себе си.
2. **Търсене на одобрение и любов от майката** – транслативна връзка, която подсилва смисъла на неговия живот и смърт.
3. **Дисоциация и смърт като символично решение** – реалността е представена като сън, който той напуска, но оставя символична връзка.
4. **Философска и утешителна рамка** – дори в последното си писмо, той се опитва да предостави смисъл и на другия (майката).

Психоаналитичното четене показва **човек, претоварен от външни и вътрешни конфликти, чиято крайна реакция е смърт, но изразена чрез символичен и интимен диалог с обект на любовта**, с опит за психично съхранение на връзката след смъртта.

---

## **Схема на вътрешните конфликти и защитните механизми в предсмъртното писмо**

| **Текст/Фраза**                                                                     | **Вътрешен конфликт**                              | **Психоаналитичен механизъм/защита**                                                                       | **Психично значение/послание към майката**                                   |
| ----------------------------------------------------------------------------------- | -------------------------------------------------- | ---------------------------------------------------------------------------------------------------------- | ---------------------------------------------------------------------------- |
| „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно…“                                          | Истина срещу преживявана реалност                  | **Денайъл (отрицание) и рационализация** – отказ да се приеме болката и хаоса на света                     | Опит да защити майката от истината и да минимизира вината си                 |
| „…нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина…“                            | Безсилие срещу очакване за справяне                | **Сублимация/пасивна агресия** – признава се слабостта, но се насочва към външния свят като „кочина“       | Изразява отчаяние, без да директно обвинява себе си или майката              |
| „…поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест :))“ | Желание да помага срещу чувство на вина            | **Проекция и интроекция** – вината се насочва към „обекта“ (болното дете), а честта е трансфер към майката | Търси одобрение и символично признаване от майката чрез добри дела           |
| „Прости ми, благодаря ти от сърце…“                                                 | Отговорност срещу страх от отхвърляне              | **Интелектуализация и ретрофлексия** – рационално и красиво формулира прощаване                            | Създава емоционален мост с майката, намалявайки усещането за загуба или вина |
| „…когато намериш сили…просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш“             | Разделяне от обекта (смърт) срещу нужда от близост | **Символизация** – смъртта се превръща в психологически начин да остане „наличен“                          | Психическа непрекъснатост на връзката майка-син                              |
| „Този свят е един много стабилен сън…виж вътре в себе си и се усмихни“              | Смисъл/хаос срещу страдание                        | **Дисоциация и идеализация** – реалността се трансформира в сън, което дава чувство за контрол             | Утешение и философски смисъл, който майката може да приеме                   |
| „Обичам те много. Бъди свободна.“                                                   | Привързаност срещу страх от обременяване           | **Интроекция и алтруистична защита** – любовта и свободата са подарък за майката                           | Опит за освобождаване на майката от вина и емоционален товар                 |

---

### **Ключови психоаналитични наблюдения**

1. **Вътрешен конфликт:**

   * Безсилие срещу социални и семейни очаквания
   * Желание за близост срещу нужда от освобождение
   * Реалност срещу болка и страдание

2. **Защитни механизми:**

   * **Отрицание и рационализация** – избягване на непоносимата истина
   * **Проекция/интроекция** – трансфер на вина и любов към външни обекти
   * **Дисоциация** – превръщане на света в „сън“
   * **Символизация** – смъртта става средство за продължаване на връзката

3. **Емоционален и психически смисъл:**

   * Писмото е **синтез на вина, любов и философска утеха**
   * Майката се превръща в **психичен обект, който съхранява смисъла на живота и смъртта на сина**
   * Въпреки трагичния контекст, авторът се опитва да създаде **символично продължение на връзката чрез мисълта и емоцията**

---

За мен горното е ала- бала, така че, отнесете се като към шега.  

[Мълчаливец]

Учудва ме, че в статията на Евелина Й се набляга на връзката с бащата, а не с майката, което не е съвсем по каноните на психоанализата. Обаче субективното тълкуване е съвсем по каноните- "За мен", " Допускам", "възможно " са си чисто психоаналитични и гадателски изрази.

Бих й казал "Много неща са възможни, а вашето не е най- надеждно".

[ramus]

Преди 2 часа, Мълчаливец said:

За мен горното е ала- бала, така че, отнесете се като към шега.

Да. Поне сте откровен. Въпросът е, че някои си взимат четенето на популизми и популярни статии насериозно и ги преживяват като "истински". 

Въпросът е, че ИВО КАЛУШЕВ въобще не се вписва в профила на серийния убиец, нито предположителните му две убийства са серийни, нито серийните убийци се самоубиват. Така, че "според вас било обратното", но аргументите ви не опират до факти и познания. 

Според мен малко сте се увлекли, без да внимавате в детайла, само и само да вкарате Калушев в кюпа, както си го вярвате. Ако бяхте обърнали внимание на точното значение на ЗАГЛАВИЕТО на темата щяхте да забележите може би, че става въпрос за серийни УБИЙСТВА, а не за извършителите им. Профил на убийствата... а "случаят КАЛУШЕВ", както вече списах - няма общо нито с извършителя, нито в деянията на "серийността". 

Можехте да пробвате да се осведомите от ИИ с историята на понятието СЕРИЙНО - за УБИЙСТВО и УБИЕЦ. То се ражда в САЩ и е съвсем младо на възраст, но то е донесло изключителни форми на хибридни изследвания в психологията и психопатологията. Довело е и до разкриваемост на тия прстъпления и извършителите - това е основния му вектор и практическа полза.

И да добавя че това е изключително сложна и комплексна материя, дори и за специалисти и експерти. 

Преди 3 часа, Мълчаливец said:

Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни.
Обичам те много. Бъди свободна"

Цялото писмо, преминало през призмата на психолог, има съвсем друго "звучене", защото се предполага предварително един стандартен психичен контекст за автора му. Но когато се погледне от гледна точка на БУДИЗМА интерпретацията на всичко рязко се променя. 

Големите проблеми с несъответствията се раждат от хора, които не познават въобще нито ИВО, нито БУдизма. Просто всеки си кара на формализми и си гледа участието, без да потъва в дълбочина. 

От гледна точка на западната психология, в будизма има положения, която са неадекватни спрямо всякаква западна форма на психична основа. Но при будизма понятието ЛИЧНОСТ има ред особености при които тя се променя, вкл и по значение...

В будизма няма и понятието ЕГО и всякакви свободни аналогии с това понятие са напълно неадекватни спрямо неговото "западно" значение, тръгващо от ФРОЙД. 

А за да схване това е нужно повече разбиране по същността. Изглежда че най-важното за коментиращите в темата е просто да изпишат мнение и да вземат участие. Заради това се кара по матричната инерция - ИИ или популярни статии... И се появяват проблемите. 

Редактирано Вторник в 09:07 от ramus

[Мълчаливец]

Понеже търсих дали тук е писано за Лозенския убиец, а не намерих, попитах ИИ, но той ме насочи към друго престъпление. Става дума за Георги Добриянов, изнасилил и удушил 6 жени.

[ramus]

Преди 30 минути, Мълчаливец said:

Става дума за Георги Добриянов, изнасилил и удушил 6 жени.

Това не е достатъчно като информация, но в общ смисъл може да се приближи повече до ПРОФИЛА на СЕРИЙНИЯ УБИЕЦ, автор на СЕРИЙНИ УБИЙСТВА.

За историята на серийните убийства и раждането на понятието в криминалистиката, може да се прочете много. За известните в историята извършители - също. Още повече че Холивуд чудесно използва това.

Разбира се - извършителите не са само в САЩ, а са навсякъде по глобуса, вкл и в историята назад. Налице са широк фронт от изследвания, с цел да се опознае по-добре тази, спефицична психична 'ниша', главно защото носи големи поражения на човешкото общество. 

Мит е, че серийните убийци са изключително интелигентни. Все пак им се налага да оцеляват защото те са винаги "извън обществения" модел и криенето, маскировката, мимикрията... имат голямо значение за тях. Има много психични различия между изследваните вече лица, но има и статистически значими сходства, на основата на които са разработени модели. А от тях - профили. 

Въпросът с ролята на генетиката във формирането на този тип 'различна психика' няма научен консенсус, но със сигурност има роля. Въпросът е спора доколко това е определящото, като сега консенсусът е, че генетичния фактор се комбинира тясно със социалната среда и от това произтичат такъв резултат.  

Има много митове, родени от художественото творчество, но именно чрез него са разпространени сред мейнстрийма. 

Редактирано Вторник в 09:39 от ramus

[gmladenov]

Преди 6 часа, Мълчаливец said:

Учудва ме, че в статията на Евелина Й се набляга на връзката с бащата, а не с майката ... 

Тя отива малко далеч в психоанализата, но според мен нейната интуиция е вярна.

След като Калушев е "изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", значи смъртта на баща му наистина е имала голямо влияние върху него. Това свидетелства за голяма роля на бащата в живота на Калушев. Несъразмерно голяма за един порасъл човек (не дете). 

Аз довчера не бях чел за бащата, но сега нещата си идват на мястото. За мен лично това решава казуса.

Калушев явно е загубил чувството си за сигурност; баща му явно му е бил психическа опора и "гръб". Съответно след като бащата умира, Калушев се загубва и дейностите му тук на земята започват губят смисъл. Следва идеята за преминаването в другия свят. И толкоз. 

[gmladenov]

Преди 7 часа, Мълчаливец said:

За мен горното е ала- бала, така че, отнесете се като към шега.  

Чат GPT си говори наизуст. 

[Мълчаливец]

"Психопатологичният подход" ми се вижда непродуктивен, заради логическата грешка в която попадаме. Факт е, че психопатните характеристики, които откриваме у серийните и масови убийци, не определят превръщането на психопата в убиец. Те са пост фактум и нямат прогностичен смисъл. Едно подмножество от множеството на  психопатите извършва убийства, но ние не можем да го характеризираме. Опростено- лъвовете са множеството хищници. Обаче само единици от тях стават човекоядци. Това, че поредният лъв е убил човек и ние "откриваме", че е лъв/хищник/човекоядец не извлича, не ни подава, никаква информация.

Много по- обяснително е "решението". Как, при какви обстоятелства лъвът-убиец е решил да нападне човек, как е успял и какви потребности му е удовлетворило това .

 

[Мълчаливец]

Един друг наратив/разказ за "психопата" Гай Юлий Цезар.

Цезар е амбициозен, живеещ нашироко римлянин. Когато изпада в дългове, той решава, че изходът е да напечели от другите. Тъй като римляните са свои, възможността да напечели е от богатствата на не-човеците, животните, варварите. Акцията му срещу хелветите му удовлетворява глада. Хелветите, живеещи в неблагоприятните Алпи тръгват с всичкото си да търсят по- добри земи. Цезар ги спира, обира и връща в тази Хелветия, която днес означава колите си и домейна с CH.

Шест години по- късно Цезар, който вече е дехуманизирал в съвестта си келти и гали като не- хора, а животни (да си припомним от триадата, че серийните и масови убийци започват от убийства на животни) обсажда галите на Версенжеторикс в Алезия. При тази битка, обсадените прокуждат жените и старците извън укреплението. Цезар ги оставя да умрат от глад и жажда между двата вала, въпреки, че за коричка хляб те са молели милостта да бъдат заробени. При по- развинтено холивудско въображение, тези молби могат да бъдат оприличени на молбите на вързана жертва на садист, изпитващ наслада от виковете. 

След тези убийства на "животни"- варвари, Цезар, усвоил решаването на амбиции чрез убиване стига до Рубикон. Сенатът го е признал за различен, за опасен, за римска патология. Цезар трябва да вземе решение- да убива ли римляни? Приел убиването на тези, които пречат като полезен жизнен опит, Цезар казва Да. Лъвът посяга на "човеци".

[Мълчаливец]

Цезар като масов убиец- психопат при Алезия.

Констатации

1. На Цезар е липсвала емпатия. Жените са молели, страдали, умирали. Той не им е съчувствал като на човеци.
2. На Цезар е липсвала милост. Тази clementia Caesaris не се отнася за не- човеците.
3. Моралът на Цезар е бил ограничен до своите- римляните и не е включвал другите. Доктор Смърт също е смятан от семейството си като много добър и морален.
4. Вманячен за своята изключителност, Цезар обезценява всички хора.
5. Цезар обезценява нормите, законите. За него не важат нито решенията на Сената, нито общият морал. Той е този, който решава и определя законите.

Както забелязвате, постфактум, разглеждайки зловещата победа при Алезия, можем да направим връзката с психопатията, но не и преди това. Обаче решението да умъртвява другите, изпъква като основно жизнено събитие в биографията. 

В допълнение към този пресилен разказ, трябва да отбележим, че "Цезаровата милост" показва, че човек се променя. Това обяснява и някои случаи на прекратяване на серийните убийства. Променили са се обстоятелствата, разсъжденията, човекът.

[deaf]

Преди 52 минути, Мълчаливец said:

Как, при какви обстоятелства лъвът-убиец е решил да нападне човек, как е успял и какви потребности му е удовлетворило това .

Препоръчвам книгата на световноизвестния английски ловец Джим Корбет "Човекоядците от Кумаон". Има я в Читанката. Накратко тигрите-човекоядци в Индия,които Корбет е застрелял,причината да посегнат на човешкото месо е общо-взето случайна. Най-често тези тигри са били наранени,например на един тигър му се забила в лапата някаква треска,която образувала гной и той станал полусакат и не можел да ловува. Затова се насочил към лесната плячка – хората работещи в полетата и горите на Индия. 

 

[makebulgar]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

Опростено- лъвовете са множеството хищници. Обаче само единици от тях стават човекоядци. Това, че поредният лъв е убил човек и ние "откриваме", че е лъв/хищник/човекоядец не извлича, не ни подава, никаква информация.

Много по- обяснително е "решението". Как, при какви обстоятелства лъвът-убиец е решил да нападне човек, как е успял и какви потребности му е удовлетворило това .

 

Лъвовете им е в природата да ядат хора. Потребностите които им задоволява лова на хора е глада. 

По скоро онези които не ядат хора са с психологически отклонения и страхливи. 

Нищо общо с определението "масов убиец" или "сериен убиец".

Редактирано Четвъртък в 05:22 от makebulgar

[Мълчаливец]

Преди 2 минути, deaf said:

причината да посегнат на човешкото месо е общо-взето случайна. Най-често тези тигри са били наранени

Не е точно "случайна", щом има "най- често". Тигрите не са можели да удовлетворят потребностите си по обичайния начин, заради това са го видоизменили. Изнасилвачът не може да удовлетвори потребността си да общува с жени по обичайния начин, заради това го видоизменя. Обоче ако съзнава моралната граница, той трябва да реши да я мине. Човешкото решение става като всяко друго- осъзнаване на проблема- генериране възможни решения- борба на мотиви и обсъждане- избор- осъществяване.

[makebulgar]

Преди 8 минути, Мълчаливец said:

Цезар като масов убиец- психопат при Алезия.

Констатации

1. На Цезар е липсвала емпатия. Жените са молели, страдали, умирали. Той не им е съчувствал като на човеци.
2. На Цезар е липсвала милост. Тази clementia Caesaris не се отнася за не- човеците.
3. Моралът на Цезар е бил ограничен до своите- римляните и не е включвал другите. Доктор Смърт също е смятан от семейството си като много добър и морален.
4. Вманячен за своята изключителност, Цезар обезценява всички хора.
5. Цезар обезценява нормите, законите. За него не важат нито решенията на Сената, нито общият морал. Той е този, който решава и определя законите.

Както забелязвате, постфактум, разглеждайки зловещата победа при Алезия, можем да направим връзката с психопатията, но не и преди това. Обаче решението да умъртвява другите, изпъква като основно жизнено събитие в биографията. 

В допълнение към този пресилен разказ, трябва да отбележим, че "Цезаровата милост" показва, че човек се променя. Това обяснява и някои случаи на прекратяване на серийните убийства. Променили са се обстоятелствата, разсъжденията, човекът.

Не знам точно каква е историята с Цезар, но на един цар, генерал или диктатор трудно може да му се сложи такъв епитет "масов убиец". Ако имаме преки доказателства, че е събрал група хора и ги е изклал лично вероятно можем да го наречем масов убиец, но ако само е издавал заповеди, които са довели до смъртта на много хора следствие на война, терор, пленничество или други подобни, по-скоро трябва да се търси друг термин. 

Масовия убиец е онзи, който сам избива за кратко много хора, примерно с автомат в кино или нещо подобно. Прави го без значение за последствията за него. 

Серийния убиец убива не наведнъж, а през периоди, като обикновено за него има значение какви ще са последствията, и гледа да остане скрит.

[Мълчаливец]

Преди 8 минути, makebulgar said:

По скоро онези които не ядат хора са с психологически онклонения и страхливи. 

Шегички, а?