Отиди на
Форум "Наука"

ДНК анализ на акарите, живеещи по човешката кожа


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

може да разкаже произхода и взаимоотношенията между човешките популации:

What the mites on your face say about where you came from

Right now, deep in your hair follicles and sweat glands, tiny mites are feeding on dead skin cells, mating, and laying eggs. The microscopic arthropods, known as Demodex folliculorum, live on virtually all mammals—especially their faces—and cause no harm under most circumstances. Now, a new study shows that people of different ancestry carry different subgroups of the bugs, and that the mites’ distribution throughout the global population may even reflect how our species has migrated and evolved over the course of history.

“When you think of all the parasites that humans play host to, and that each has something to say about our history, you realize that there is so much more to learn about who we are and where we came from,” says University of Florida in Gainesville evolutionary biologist David Reed, who was not involved in the study.

In order to get a handle on the diversity within the mite population, scientists collected samples from 70 human hosts. The participants were from diverse backgrounds, with European, Asian, African, and Latin American ancestries, and the team analyzed DNA from the mites’ mitochondria (the energy-generating parts of cells) and looked for differences in the sequence. Overall they found four distinct groups, or “clades,” of mite mitochondrial DNA. The results suggest that your ancestry seems to determine which mite clades live on your body, the team reports online today in the Proceedings of the National Academy of Sciences. People of African descent, for example, had a mixture of all the different types, whereas people of European descent tended only to have mites from one group.

 

sn-mitesEMBEDR.jpg

 

Palopoli et al., PNAS (2015)

 

 

A breakdown of how the four mite clades (A, B, C, D) were distributed around the world.

The researchers estimate that the last common ancestor of the four mite clades lived more than 3 million years ago, meaning all four groups predate modern humans and our two species have evolved in tandem. A wealth of fossil and human genetic evidence suggests that modern humans first evolved in Africa and the distribution of mite species supports that hypothesis. Though it was the least sampled geographic area, people of African descent had the most diverse mites, possessing all four clades. From there, the authors theorize that people (carrying their mites) spread out to the other geographic regions and that, along the way, certain groups of the mites didn’t make it.

“As they diverged into Asia and Europe, some individual lineages were lost,” explains the study’s first author Michael Palopoli, an evolutionary biologist at Bowdoin College in Brunswick, Maine. Thus, all European mites are mitochondrial type D. Human genes show a pattern similar, in some respects, to Africans possessing the most diverse genomes. Exactly when these die-offs occurred is impossible to know from the experiment, but he suggests that future studies could give us a clearer idea of the timeline.

The researchers also found that each individual’s mite population was stable over time periods as long as 3 years—even in people who had moved to new regions of the world with different dominant clades. Furthermore, the mite profiles appear to be passed across generations—a second generation person of African descent living in Europe will most likely retain the mites of her ancestors, rather than acquire a European profile.

The stability of the mite populations, especially between generations, suggests to the authors that differences between the hosts’ skin may explain why people from different regions have different subsets of the bugs. Human populations differ in skin hydration, hair follicle density, and lipid production. These differences have likely arisen over evolutionary time, and the authors theorize that the changes may have given certain mite clades a competitive advantage in certain skin types. Ancient Europeans, for example, may have acquired mutations in their skin that heavily favored the D clade over A, B, or C.

The team suggests that the D. folliculorum mites offer a new way to study the history and relationships of human populations. Other research—especially on lice—has attempted to glean similar insights about human history, but the mites appear to have greater genetic diversity: Even people with the same ancestry had subtle differences in their mite profiles, and the most similar profiles came from individuals within the same family. These traits could provide researchers with a map of human history that is both more precise and more consistent than lice or other species.

This is the first experiment using the mites to study human history and behaviors. Some of the sample sizes are small and more work remains, but the results are promising so far, Reed says. “The authors have found a very promising new way to investigate human evolution.”  

http://news.sciencemag.org/evolution/2015/12/what-mites-your-face-say-about-where-you-came

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

така и така сме в ЕС и универсалния език е инглиш, Така че нека се упражнява народът. :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

на този етап - за красота, поради нулевата активност на въпросния раздел.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Чл. 3 от Конституцията. Още не е променен.

Позволявам си да пусна, който иска да чете - да чете и да поправя превода:

Какво акари върху лицето ви кажа за това откъде си дошъл

Точно сега, дълбоко в космените фоликули и потните жлези, малки червеи се хранят с мъртвите кожни клетки, чифтосване, и кокошки яйца. Микроскопичните членестоногите, известни като Demodex folliculorum, на живо на почти всички бозайници-специално лицата-и им причиняват никаква вреда при повечето обстоятелства. Сега, ново проучване показва, че хората с различен произход носят различни подгрупи от бъговете, и че акарите "разпространение в целия световното население може дори да отразяват как нашия вид е мигрирали и еволюирали в течение на историята.

"Когато мисля за всички паразитите годна домакин, и че всеки има какво да каже за нашата история, ти осъзнаваш, че има толкова много повече, за да научите повече за това кои сме и откъде сме дошли", казва университет на Флорида в Гейнсвил еволюционен биолог Дейвид Рийд, който не е участвал в изследването.

С цел да се справя по разнообразието в рамките на популацията от кърлеж, учените събират проби от 70 човека източници. Участниците бяха от различни среди, с Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и ancestries, а екипът анализира ДНК от митохондриите акарите "(частите на клетките енергийно генериране) и търсят разлики в последователността. Като цяло те открили четири отделни групи, или "подтипове," от кърлеж митохондриална ДНК. Резултатите показват, че си потекло изглежда да се определи кои кърлеж подтипове живеят по тялото си, екипът съобщава онлайн днес в Бюлетин на Националната академия на науките. Хора от африкански произход, например, трябваше смес от всички различни видове, докато тези, европейски произход са склонни само да има акари от една група.

По същия начин нататък - копи текста на Романа, пейст в прозореца за превод, ако може на два и повече пъти, за да го преведе

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Quote

This is the first experiment using the mites to study human history and behaviors.

А който има много бенки дали е щастлив? Защото точно в основата им се локализират личинките на паразитите, покрити с пигментни меланинови клетки. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Joro-01 said:

С цел да се справя по разнообразието в рамките на популацията от кърлеж, учените събират проби от 70 човека източници

.....

Резултатите показват, че си потекло изглежда да се определи кои кърлеж подтипове живеят по тялото си, 

 

Преводачката превежда "Mite" на някои места като кърлеж (ужас :) https://en.wikipedia.org/wiki/Parasitiformes, но всъщност "Mite" e това животинче, което наричаме в българския и турския език акар https://en.wikipedia.org/wiki/Acariformes

/ "Tick" е паразитният акар, който наричаме кърлеж  https://en.wikipedia.org/wiki/Tick /

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, tick е кърлеж

Преводачката все пак е машина, но тук очакваме, че който не е на "ти" с английския, поназнайва от темата, та да си сглобява... :)

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не знам какви учени са тези от Калифорния, но за демодексите се знае от десетилетия, че са нормални обитатели на фоликулите (единия вид) и на мастните жлези ( другия вид). И са здраво замесени в етиологията на розацеята при хората, затова и най- ефективно за сега е лечението с кремчета съдържащи акарицид ( примерно ивермектин ). както знаем един нормален обитател ( какъвто е Demodex folliculorum и Demodex brevis,  срещащи се при хората, но с леко различна локализация ) могат да причинят много упорити и трудно лечими заболявания. При кучетата демодекозата е страшен бич, макар, че при тях също демодексите по начало са нормални обитатели. Между другото демодексите са страшно издръжливи и оцеляват почти навсякъде - откривани са жизнени дори в бели дробове.

Не мисля, че е грешка да се наричат и кърлежчета, щото са си баш такива, нищо, че приличат на червейчета.

това:

Quote

А който има много бенки дали е щастлив? Защото точно в основата им се локализират личинките на паразитите, покрити с пигментни меланинови клетки. 

ако може малко пояснение? Аз лично не съм съгласен с това, но не съм сигурен дали съм разбрал правилно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами червейчетата предпочитат да живеят в пигментните клетки. Така че подозрителните бенки би трябвало да се диагностицират. И в никакъв случай не можем да говорим за взаимноизгодна симбиоза. Има едно универсално растение, което помага. Пелинът (artemisia) е с много разновидности, но и най-обикновен върши чудесна работа. Неслучайно в превод от гръцки означава здраве.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 18 минъти, makebulgar said:

али е възможно човек да ги унищожи и премахне напълно от кожата си?!

По- скоро не, но не е и необходимо. Не може да се каже, че всеки човек е притежател на демодекси, но след 70 годишнината процента приближава 100.

Преди 12 минъти, insighting said:

Ами червейчетата предпочитат да живеят в пигментните клетки. Така че подозрителните бенки би трябвало да се диагностицират. И в никакъв случай не можем да говорим за взаимноизгодна симбиоза. Има едно универсално растение, което помага. Пелинът (artemisia) е с много разновидности, но и най-обикновен върши чудесна работа. Неслучайно в превод от гръцки означава здраве.

Не знам от къде е това инфо, но не вярно. Може да цитирате нещо. Акарите живеят извънклетъчно- във фоликули и мастни жлези, където се хранят. С пелина няма да постигнете желания ефект.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

с пелина трябва много да се внимава, поради токсичните сесквитерпенови лактони в него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко образователни клипчета( изискват здрави нерви):

- екстракция на демодекси от миглите:

 

Demodex folliculorum в космен фоликул

 

https://www.youtube.com/watch?v=KfLIn_X1Xx0

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 19.12.2015 г. at 15:38, insighting said:

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=646
http://www.credoweb.bg/kakvo-predstavlyava-demodekozata-content-59813.html
http://www.fbr.bg/read.php?n=45731

Отстраняване на човешки Demodex folliculorum
http://victory-trade21.com/predn_podrobno.php?id=193&techn_id=11

On 18.12.2015 г. at 18:37, fixxxsers said:

Може да цитирате нещо.

Ханеман

Макар и да не са ми присърце подобни сайтове ( не са много научно издържани), все пак въпросните ( посочени тук) са се опрели на науката и всички те подкрепят това, което казах.

 Демодексите не живеят е пигментните клетки ( и в никои други клетки ). Не знам защо изобщо цитирате сайт като въпросния zadoma, за да ни изяснят от там що е то бенка... най- малко няма връзка с темата.

Отстраняване на човешкия демодекс? Мисля, че просто хората от Виктори трейд 21 са намерили начин да печелят. Най- малкото това начинание е безмислено, когато говорим за наличие на демодекси, без да причиняват вреди ( което е и най- честия случай ), а когато има генерализирана клинична картина по- скоро би била вредна подобна манипулация. Когато имаме вече клинична картина се получава асоциация от кърлежите, бактерии и гъбички и подобна намеса особено без медикаментозно лечение не се знае до какво ще доведе. Уверявам ви няма да е нищо добро.

от въпросния сайт:

Quote

Премахване на себум, човешки demodex folliculorum и други токсини 

несериозно е това. Какви токсини? само като чуя "изхвърляне на токсини, детоксикация и т.н." работата е ясна...нищо общо с медицината.

Кой Ханеман? Единствено за бащата на хомеопатията се сещам :) , а там вече си говорим за магия, не за наука.

Редактирано от fixxxsers
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ханеман ли е, Хануман ли е - все е митология. Това обаче не е целта на темата, така че ще посъветвам потребителите занапред да коментират по същество, без да се отплесват в съмнителни фантазии.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

О, това за Ханеман от моя страна беше шега. Не за друго, просто не вярвам да се цитира същия Ханеман живял преди 250 години.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор антропология
On 18/12/2015 at 18:37, fixxxsers said:

По- скоро не, но не е и необходимо. Не може да се каже, че всеки човек е притежател на демодекси, но след 70 годишнината процента приближава 100.

Не знам от къде е това инфо, но не вярно. Може да цитирате нещо. Акарите живеят извънклетъчно- във фоликули и мастни жлези, където се хранят. С пелина няма да постигнете желания ефект.

Привет, Фиксърс, мисля, че дамата има предвид tapeworms. Поради което говори за "червейчета". Преди 200 години са се лекували от червеи микропаразити с пелин. Но разликата между терапевтичната доза и смъртоносната за човека била много ниска. 

П.С. има изследване от 2016 за хеликобактер пилори в интестиналната флора. Хората са заразени с азиатската версия, а не с африканската. Което е любопитно. Африканската версия също е цъфнала в евразия, но много късно - само преди 2000 години, т.е. вероятно покра експанзията на римската империя в африка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Здравей, Южняк. Нека тогава дамата каже какво точно има предвид. Но тези tapeworms са тении. Аз не бих ги нарекъл "червейчета" особено ако човека е краен гостоприемник, a и тогава говорим за различна локализация на паразита.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Ще кажа какво имам предвид, когато излезе книгата. Иначе блефаритът е един от симптомите на Demodex. Лечението може да се проведе с Блефаролосион и Блефарогел.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...