Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 51 минути, deaf said:

Парите от обира са щели да стигнат за години напред на БРЦК...

125 000 гроша, повечето в дребни монети, събирано от данъци. Обирът е доста нескопосано организиран и изпълнен, едва са смогвали да мъкнат тежките чували. Тези грошове се равняват на 1250 златни лири, печатницата, която Ботев започва да изплаща през 1874 със заеми е струвала повече, Каравеловата е купена със заем от сръбското правителство, уредено от жена му Ната.

Общо взето парите са стигнали да му окачат въжето и да разбие цялата организация, щяха да стигнат за стотина пушки.

[Incorrectus]

Преди 5 часа, resavsky said:

Може ли източник за това твърдение.

Кацев-Бурски

Цитирай

Васил Бочев от Троян, член на Революционния комитет през 1872 г., между другото, ми съобщи и следното:
– Научихме се за предаването на Левски от Луканови, но кой именно съобщи не помня. Още на 28.XII. съобщиха, че поп Кръстю предал Левски. Левски бил хванат на Св. Стефан през нощта. Когато на 11 декемврий заминаваше Дякона за Ловеч два дни по-рано бяхме изпратили Ганко Маринов Лисицата, комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч ... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин П[оп]луканов. Поп Кръстю знаехме като член. Той не е бивал председател.

 

[resavsky]

Преди 3 минути, Incorrectus said:

Кацев-Бурски

 

Това писмо вероятно е фейк.

[deaf]

В Уики пише,че в Априлското въстание участват около 10 000 българи. От според някои три милиона,но според други изследователи пет милиона общо българи живеещи в българското землище на Балканите.

Веднъж разговарях с един старец от моето село. И той ми разправи,че неговият дядо или прадядо,(не си спомням с точност),му е разказвал,че в селото само два пъти в годината са влизали турци-бирници да събират данъците. Още преди те да влязат селяните са научавали че идват и са криели стоката си. Бирниците не са си давали зора. Взимали примерно две овце от десет овце стадо или пет кокошки от двадесет. Селото е Долни Раковец в Пернишка област,(Западна България). Това е сигурен и достоверен исторически източник. Няма защо старецът да ме лъже.

[Borova gora]

Преди 18 минути, deaf said:

В Уики пише,че в Априлското въстание участват около 10 000 българи. От според някои три милиона,но според други изследователи пет милиона общо българи живеещи в българското землище на Балканите.

Веднъж разговарях с един старец от моето село. И той ми разправи,че неговият дядо или прадядо,(не си спомням с точност),му е разказвал,че в селото само два пъти в годината са влизали турци-бирници да събират данъците. Още преди те да влязат селяните са научавали че идват и са криели стоката си. Бирниците не са си давали зора. Взимали примерно две овце от десет овце стадо или пет кокошки от двадесет. Селото е Долни Раковец в Пернишка област,(Западна България). Това е сигурен и достоверен исторически източник. Няма защо старецът да ме лъже.

Има много материали за Васил Козлев, убийството му от Лясковския комитет. Прочети как той е събирал данък от името на Империята и много преди да бъде "осъден" от комитета вече е смятан за враг от съселяните си. 

[deaf]

Преди 3 минути, Borova gora said:

Има много материали за Васил Козлев, убийството му от Лясковския комитет. Прочети как той е събирал данък от името на Империята и много преди да бъде "осъден" от комитета вече е смятан за враг от съселяните си. 

Тук във Форум Наука има тема "Резюме на Софийските шериатски архиви". Потърсете я с Гугъл най-добре,че сега не ми се линква...

[Borova gora]

Преди 22 минути, deaf said:

Тук във Форум Наука има тема "Резюме на Софийските шериатски архиви". Потърсете я с Гугъл най-добре,че сега не ми се линква...

Знам темата, но тя е за 17 век, а в нашата тема пишем за 19 век, когато Османската Империя запада, има сериозни външни дългове, Гърция се е освободила, в Румъния през 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и т.н. и т.н. Като капак Империята не желае да се реформира отвътре въпреки, че прави няколко опита на хартия. Има причини Левски да пише: "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република." 

Редактирано Януари 23 от Borova gora

[Incorrectus]

Преди 1 час, resavsky said:

Това писмо вероятно е фейк.

Това сведение наистина създава проблем. Защото в писмо до голямоизворци, писано преди 12.12. Левски пише:

„Приносящият ще ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от Вас в Ловеч. И там като додат никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави като отиде в Ловеч.“

Освен ако сведението трябва да се разбира така: Лисицата занесъл писмо на Величка и й казал (самоволно), че Левски ще ходи в Ловеч.

[sir]

Преди 20 часа, К.ГЕРБОВ said:

(Иван Унджиев. Васил Левски - Биография. Второ издание, 1980 г., с. 304-395)

Има някои неща да се пооправят, но основното е, че поп Кръстьо или е бил председател или е изпълнявал тази дейност след като Марин Поплуканов е напуснал комитета след случката у Денчо.

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници.

А как Унджиев коментира разказа на Никола Сирков? Ами че съдейки по последното писмо на Левски, към него момент той е най-довереното му лице в Ловеч. Колко е вероятно някой (кой?) да е избрал попа за председател след случката у Денчо, а Сирков да не знае? Неговият разказ е от няколко месеца след събитията. Пресен-пресен. Не може да е "забравил". Т.е. какво правим - Сирков лъже, че поп Кръстю бил само касиер, лъже, че поп Кръстю на два пъти предупреждава Левски да не идва в Ловеч, лъже, че самият Левски му е казал, че поп Кръстю е "наш верен човек"?

Как коментира официалните османски документи? Не само преписа от протокола, в който пише черно на бяло, че Марин е председател, и който препис не е за пред Сульо и Пульо, а за пред великия везир. А ето това как го коментираме (от разпита на Марин; удебеленото мое - sir):

Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде показания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски, че когато след нападението те избягали в лозята, братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята, и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан. Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение.
...
Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че винаги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха.

Това какво е, ако не описание на положението и дейността на председател на комитета? Събранията - у Марин. Всички комитетски книжа - у Марин. Всички писма куриерите ги носят на Марин и ги вземат от Марин. Револверите - носят се на Марин. Но Марин не бил председател, а председател бил друг. А този друг тогава с какво се е занимавал? И как така никой, включително куриерите, които тук са наброени цели трима, не си спомня, че над два месеца (от случката у Денчо до арестите) са носили и вземали писма и комитетски книжа вече не от Марин, а от поп Кръстю?

Отделно, ако Марин бил "напуснал" комитета още след убийството на слугата, то в качеството си на какъв Грую, месец по-късно, нарежда хвърлянето на документи в нужника?

Хипотезата за смяна на председателя може да сработи, но в никакъв случай още от август, а определено от доста по-късен момент.

п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

[resavsky]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Това сведение наистина създава проблем. Защото в писмо до голямоизворци, писано преди 12.12. Левски пише:

„Приносящият ще ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от Вас в Ловеч. И там като додат никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави като отиде в Ловеч.“

Освен ако сведението трябва да се разбира така: Лисицата занесъл писмо на Величка и й казал (самоволно), че Левски ще ходи в Ловеч.

Мътна работа.Но не се сещам за причина Левски да уведомява / и то писмено/ Хашнова че ще и ходи на гости.Не говорим за доверие/недоверие а елементарна конспирация.

[Borova gora]

Преди 5 часа, sir said:

п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

С това не съм съгласна, има много материали по въпроса колко е странно, че Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 12 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, въпреки че са били поискани незабавно от Извънредната комисия. С друг никой не е постъпвано по този начин, а на сестра му Величка Хашнова е осигурено тескере до София и възможност да влезе в затвора там, за да се срещне с брат си, привилегия недадена на друг. Прилича на сделка, точно обратното на героизъм, а после в Диарбекир с Пъшков са били като на почивна станция, дали са издали непротоколирано, неофициално, кого и защо, те са си знаели...

В цялата тема тук има много написано по този въпрос, но ето още за Марин не само преди, но и след Освобождението:

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка.

Редактирано Януари 23 от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

Преди 20 часа, sir said:

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници.

Ето още един подбран от мене източник.

 

[sir]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Ето още един подбран от мене източник.

 

Това е мнение, а не източник.

Питах те как ще коментираш османските документи и разказа на Никола Сирков. Това са източници. Ако искаш, и Пъшков коментирай. Той също е източник. Но явно няма да ги коментираш. Ами добре.

[sir]

Преди 17 часа, Borova gora said:

С това не съм съгласна, има много материали по въпроса колко е странно, че Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 12 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, въпреки че са били поискани незабавно от Извънредната комисия. С друг никой не е постъпвано по този начин, а на сестра му Величка Хашнова е осигурено тескере до София и възможност да влезе в затвора там, за да се срещне с брат си, привилегия недадена на друг. Прилича на сделка, точно обратното на героизъм, а после в Диарбекир с Пъшков са били като на почивна станция, дали са издали непротоколирано, неофициално, кого и защо, те са си знаели...

В цялата тема тук има много написано по този въпрос, но ето още за Марин не само преди, но и след Освобождението:

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка.

По тази логика можем да питаме същото, което се пита и Димитър Пъшков - защо поп Кръстю е освободен? Защо Яким Шишков не е арестуван?

А иначе аз не твърдя, че Марин Поплуканов е бил някакъв мил и приятен човечец. Очевидно е, че не е бил такъв. Това не го прави автоматично предател. Неподходящ за работата, която му е било гласувано да върши - да. Но от там до предател има още доста път. Път под формата на документи и факти, каквито към момента аз не съм видял. Негативните личностни характеристики и безпочвените инсинуации от типа, че обирът на Денчо Халача можело да е "примка срещу Левски, за да бъде уловен", не са достатъчни.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 3 часа, sir said:

Питах те как ще коментираш османските документи и разказа на Никола Сирков. Това са източници. Ако искаш, и Пъшков коментирай. Той също е източник. Но явно няма да ги коментираш. Ами добре.

Източник в случая е писмото от 7 октомври. Съставителите на Документалното наследство на Левски, дали пояснения към съдържанието на писмата му, са все пак известни историци. Не е един, а няколко. Сред като не прие моето мнение, реших, че ще приемеш тяхното колективно мнение.

Мога и Пъшков да коментирам, но ще изгубя доста време да потърся подходящите документи, а виждам, че няма смисъл. Аз затова реших да не участвам повече в дискусията, ама вие "Гербов това, Гербов онова".

[Borova gora]

Преди 2 часа, sir said:

По тази логика можем да питаме същото, което се пита и Димитър Пъшков - защо поп Кръстю е освободен? Защо Яким Шишков не е арестуван?

А иначе аз не твърдя, че Марин Поплуканов е бил някакъв мил и приятен човечец. Очевидно е, че не е бил такъв. Това не го прави автоматично предател. Неподходящ за работата, която му е било гласувано да върши - да. Но от там до предател има още доста път. Път под формата на документи и факти, каквито към момента аз не съм видял. Негативните личностни характеристики и безпочвените инсинуации от типа, че обирът на Денчо Халача можело да е "примка срещу Левски, за да бъде уловен", не са достатъчни.

Отговорът ми бе на:

п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

Относно предателство, това вече е друга тема, там субективно мнение кое прави чест и кое не, не важи. Там е друга дискусията...

[Incorrectus]

On 23.01.2025 г. at 18:47, resavsky said:

Мътна работа.Но не се сещам за причина Левски да уведомява / и то писмено/ Хашнова че ще и ходи на гости.Не говорим за доверие/недоверие а елементарна конспирация.

Не, казах, че Лисицата е занесъл писмо на Величка. И устно, предположих, й е казал, че Левски ще ходи в Ловеч, което е в нарушение на неговата заповед на никой от Ловеч да не се казва, че ще ходи там.

Преди 7 часа, К.ГЕРБОВ said:

Източник в случая е писмото от 7 октомври. Съставителите на Документалното наследство на Левски, дали пояснения към съдържанието на писмата му, са все пак известни историци.

И като са толкова известни защо коментират, че в писмото от 7.10. става въпрос за предателство като не става въпрос за такова нещо? А ако пък вземем предвид друг техен известен колега (Страшимиров) през 1929 г. той изобщо не пише, че „поп Кръстьо му съобщил“, защото озаглавява писмото „Мар. п. Лукановъ до Левски“.

Текстът на колегата sir изчерпва въпроса и нямаше нужда да му се възразява. Имам предвид този текст.

On 23.01.2025 г. at 16:05, sir said:

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници.

А как Унджиев коментира разказа на Никола Сирков? Ами че съдейки по последното писмо на Левски, към него момент той е най-довереното му лице в Ловеч. Колко е вероятно някой (кой?) да е избрал попа за председател след случката у Денчо, а Сирков да не знае? Неговият разказ е от няколко месеца след събитията. Пресен-пресен. Не може да е "забравил". Т.е. какво правим - Сирков лъже, че поп Кръстю бил само касиер, лъже, че поп Кръстю на два пъти предупреждава Левски да не идва в Ловеч, лъже, че самият Левски му е казал, че поп Кръстю е "наш верен човек"?

Как коментира официалните османски документи? Не само преписа от протокола, в който пише черно на бяло, че Марин е председател, и който препис не е за пред Сульо и Пульо, а за пред великия везир. А ето това как го коментираме (от разпита на Марин; удебеленото мое - sir):

Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде показания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски, че когато след нападението те избягали в лозята, братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята, и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан. Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение.
...
Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че винаги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха.

Това какво е, ако не описание на положението и дейността на председател на комитета? Събранията - у Марин. Всички комитетски книжа - у Марин. Всички писма куриерите ги носят на Марин и ги вземат от Марин. Револверите - носят се на Марин. Но Марин не бил председател, а председател бил друг. А този друг тогава с какво се е занимавал? И как така никой, включително куриерите, които тук са наброени цели трима, не си спомня, че над два месеца (от случката у Денчо до арестите) са носили и вземали писма и комитетски книжа вече не от Марин, а от поп Кръстю?

Отделно, ако Марин бил "напуснал" комитета още след убийството на слугата, то в качеството си на какъв Грую, месец по-късно, нарежда хвърлянето на документи в нужника?

Хипотезата за смяна на председателя може да сработи, но в никакъв случай още от август, а определено от доста по-късен момент.

п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Incorrectus said:

И като са толкова известни защо коментират, че в писмото от 7.10. става въпрос за предателство като не става въпрос за такова нещо? А ако пък вземем предвид друг техен известен колега (Страшимиров) през 1929 г. той изобщо не пише, че „поп Кръстьо му съобщил“, защото озаглавява писмото „Мар. п. Лукановъ до Левски“.

Страшимиров е категоричен, че председател на Ловчанския комитет на 7 октомври е бил Марин Поплуканов. На стр. 8 от неговата книга-полемика с Кацев-Бурски "Левски пред къкринската Голгота", 1927, той пише:

подчертаното от мен с червено "13 ноемврий /1872/, до хващането на Левски, на 27 или 28 декемврий 1872, за председател на Комитета остава п.Кръстю."

Макар че и това негово твърдение, лично за мен, е спорно, защото кой ще избира по "вишегласие" поп Кръстьо след 13 ноември, като комитетът е парализиран от страх и не се събира, та да има "вишегласие" необходимо по Устав да се избере Председател, а както се вижда от спомените на Христо Иванов, групата на Величка вече е пуснала машината на интригите след началото на ноември, твърдейки още тогава, че Левски обикалял лозята с мотика и хвърлял писма през портите да си иска тефтера с дарителите.

Христо Иванов пише, че куриерът от Търново е предал писмото в комитета. Това е писмото на Каравелов, в което той подканя Левски да вдигне незабавно въстание. Същото писмо, според донесението на валията, е било отнето от ръцете на приносителя "по подходящ начин" и след като му е направен препис, му е било върнато.

Остава открит въпросът, след като Пъшков и Марин Поплуканов по време когато идва търновския куриер са арестувани в конака, а попът /според Страшимиров/ още не е бил председател, на кой е връчил писмото на Каравелов куриерът от Търново. Че го е връчил и от него е бил направен препис, говори фактът, че това писмо е описано от Д.Страшимиров като налично в Ловченския архив, там е намерен препис от Данаил Попов на писмото на Каравелов, значи е дошло през Турну Магуреле, преписът на Попов е останал в Ловеч, за да фигурира в Изворите на Д.Страшимиров като част от Ловчанския архив.

Та след като председателят Марин и неговия подпредседател Пъшков не са били лицата приели писмото на Каравелов, а тези които са го приели /и прочели и запазили/ са разправяли на куриера небивалиците за подхвърлящия писма Левски с мотика из лозята, кои са били те?

Според мен, изключено е между тях да е бил поп Кръстьо, по простата причина че и по това време тефтерът с дарителите си е бил в него, защо да съчинява историите с Левски, търсещ същия тефтер.

[Б. Киров]

On 23.01.2025 г. at 11:24, Б. Киров said:

натрапването на Димитър Общи

Препоръките за Димитър Общи са дадени най-напред на Панайот Хитов, а после и до Данаил Попов, от едно сравнително малко известно лице Тодор Ковачов - Ходжата от Силистра, чиято кореспонденция с Хитов и други дейци на емиграцията е запазена.

През 1870, още преди Общи да пристигне в Ловеч, Левски пише на Хитов да преустанови кореспонденцията си с Ковачов, изразявайки съмнение, че Ковачов е турски шпионин.

По-късно Ковачов е реабилитиран от историците и уж е опровергано съмнението на Левски, че е работел в полза на османската власт, а и Левски не обяснява в писмото си до Хитов защо се съмнявал в него.

Така или иначе, Общи се появява в Ловеч с препоръката на Каравелов и Хитов. Хайтов е описал в книгата му "Троянските коне в България", 2002, много добре, според мен, въпреки че не е от професионалната гилдия на историците, начинът по който Димитър Общи е внедрен във ВРО:

https://chitanka.info/text/27318-trojanskite/59

 

[sir]

Преди 21 часа, К.ГЕРБОВ said:

Източник в случая е писмото от 7 октомври. Съставителите на Документалното наследство на Левски, дали пояснения към съдържанието на писмата му, са все пак известни историци. Не е един, а няколко. Сред като не прие моето мнение, реших, че ще приемеш тяхното колективно мнение.

Мога и Пъшков да коментирам, но ще изгубя доста време да потърся подходящите документи, а виждам, че няма смисъл. Аз затова реших да не участвам повече в дискусията, ама вие "Гербов това, Гербов онова".

Няма как да приема мнения, които грубо игнорират най-важните източници по даден въпрос. Без значение колко известни историци и колко колективно са ги изказали.

[sir]

Преди 19 часа, Borova gora said:

Отговорът ми бе на:

п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

Относно предателство, това вече е друга тема, там субективно мнение кое прави чест и кое не, не важи. Там е друга дискусията...

Така е, мое субективно мнение си е. Но се основава на това, което ми дават източниците. А източниците ми дават следното: не е Марин Поплуканов авторът на доноса от доклада на Хамди паша, не от Марин турските власти се сдобиват с двете писма до Левски, не заради Марин "телеграфат пристигна за п[оп] Кръстя", не Марин издава всичко и всички на разпитите и не Марин ходи по очни ставки с останалите да им обяснява как няма смисъл да отричат.

А много от писаното от Кацев-Бурски за мен е измислици. Въобще, целият му разказ много ми бие на разказа на едно друго лице, което може и да не си чувала, но името му е Фархат Нурутдинов. И там така мистериозно изчезват записки и тефтери, а всички, които могат нещо да потвърдят, са все покойници. Но и това е друга тема.

[sir]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Страшимиров е категоричен, че председател на Ловчанския комитет на 7 октомври е бил Марин Поплуканов. На стр. 8 от неговата книга-полемика с Кацев-Бурски "Левски пред къкринската Голгота", 1927, той пише:

подчертаното от мен с червено "13 ноемврий /1872/, до хващането на Левски, на 27 или 28 декемврий 1872, за председател на Комитета остава п.Кръстю."

Макар че и това негово твърдение, лично за мен, е спорно, защото кой ще избира по "вишегласие" поп Кръстьо след 13 ноември, като комитетът е парализиран от страх и не се събира, та да има "вишегласие" необходимо по Устав да се избере Председател, а както се вижда от спомените на Христо Иванов, групата на Величка вече е пуснала машината на интригите след началото на ноември, твърдейки още тогава, че Левски обикалял лозята с мотика и хвърлял писма през портите да си иска тефтера с дарителите.

Христо Иванов пише, че куриерът от Търново е предал писмото в комитета. Това е писмото на Каравелов, в което той подканя Левски да вдигне незабавно въстание. Същото писмо, според донесението на валията, е било отнето от ръцете на приносителя "по подходящ начин" и след като му е направен препис, му е било върнато.

Остава открит въпросът, след като Пъшков и Марин Поплуканов по време когато идва търновския куриер са арестувани в конака, а попът /според Страшимиров/ още не е бил председател, на кой е връчил писмото на Каравелов куриерът от Търново. Че го е връчил и от него е бил направен препис, говори фактът, че това писмо е описано от Д.Страшимиров като налично в Ловченския архив, там е намерен препис от Данаил Попов на писмото на Каравелов, значи е дошло през Турну Магуреле, преписът на Попов е останал в Ловеч, за да фигурира в Изворите на Д.Страшимиров като част от Ловчанския архив.

Та след като председателят Марин и неговия подпредседател Пъшков не са били лицата приели писмото на Каравелов, а тези които са го приели /и прочели и запазили/ са разправяли на куриера небивалиците за подхвърлящия писма Левски с мотика из лозята, кои са били те?

Според мен, изключено е между тях да е бил поп Кръстьо, по простата причина че и по това време тефтерът с дарителите си е бил в него, защо да съчинява историите с Левски, търсещ същия тефтер.

Значи, ето потвърждение на съмнението ми, че Кацев-Бурски си е натаманявал, в конкретния случай - грубо е манипулирал с вмъкването на въпросните две думички, които силно променят смисъла на заявлението на Димитър Пъшков. Това няма отношение към въпроса кой е бил председател на 7 октомври и кой е писал прословутото писмо (все си е Марин Поплуканов), но може и да има отношение към последващите събития.

А ето това, което директно следва у Кацев-Бурски цитираното от Страшимиров (поне в линка, който ни беше предоставен тук от уважаемата Borova gora), то от Пъшков ли е казано или и него Кацев-Бурски си го е добавил:

Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю.

Визирам удебеленото от мен. Има ли други данни за това или е само този пасаж от тази книга?

 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Христо Иванов пише, че куриерът от Търново е предал писмото в комитета. Това е писмото на Каравелов, в което той подканя Левски да вдигне незабавно въстание. Същото писмо, според донесението на валията, е било отнето от ръцете на приносителя "по подходящ начин" и след като му е направен препис, му е било върнато.

Дали знаем името на търновския куриер? 

[Borova gora]

Преди 2 часа, sir said:

Така е, мое субективно мнение си е. Но се основава на това, което ми дават източниците. А източниците ми дават следното: не е Марин Поплуканов авторът на доноса от доклада на Хамди паша, не от Марин турските власти се сдобиват с двете писма до Левски, не заради Марин "телеграфат пристигна за п[оп] Кръстя", не Марин издава всичко и всички на разпитите и не Марин ходи по очни ставки с останалите да им обяснява как няма смисъл да отричат.

А много от писаното от Кацев-Бурски за мен е измислици. Въобще, целият му разказ много ми бие на разказа на едно друго лице, което може и да не си чувала, но името му е Фархат Нурутдинов. И там така мистериозно изчезват записки и тефтери, а всички, които могат нещо да потвърдят, са все покойници. Но и това е друга тема.

По въпросът за предателството, неведнъж съм писала по различни начини, последно до Вас:

"Но тях кой е издал на властта още август-септември е все още загадка."

Отново, за мен първият от предателите е този, който издава Ловешките членове на властта след убийството на Стойчо Гиргинов и имената им влизат в доклада на Хамди паша. Как и защо става това ако някой има теория, ще съм радвам тук да я сподели.

Тези, които внедряват Общия вътре в организацията, докато те си седят спокойно в чужбина, също не са от невинните, колкото и да ни се иска да са част от героите ни от онези времена. /Само да добавя, между тях слагам и цитираният по-горе Тодор Ковачов - Ходжата, той е от Свищов, участвал е с Левски в легията през 1862г., а след Освобождението отказва да говори категорично за миналото, спомени не оставя, самоубива се през 1884г./

Стигаме и до Пъшков и Поплуканов, които са само част от веригата, но по-скоро следва да казваме Поплуканови, защото членовете на семейството му участват в организацията, после след арестуването на Марин играят активна роля в последвалите събития. Пак ще напиша, при Марин и Димитър Пъшков истински разпити в конака няма, те са гости на каймакамина 12 дни... Поп Кръстьо например никога не му е бил гост, съгласно неговия Требник "със зверски начин да го принуждават да обади всичко." 

А в София Димитър и Марин следват линията на поведение, за която вероятно са се договорили с каймакамина, в Диарбекир дори отварят бизнес, има писмо на Атастас Попхинов до брат му Данаил Попов по въпроса. Доказано е и, че след Освобождението Марин нарежда на Стоян Куювджиев да следи кореспонденцията на поп Кръстьо и да изгори неговия тефтер, изпратен до в. Марица. Там има данни и за едни пари, които както и да четем кореспонденцията на Левски, все опира до Марин, че не ги е отчел като председател на Ловешкия комитет, но в тази тема това вече многократно е дискутирано, няма нужда от моите думи в случая, самата тема е много хубава, съдържа много материал, много препратки към извори, е, критично трябва да бъде четен всеки от тях, но си заслужава

И накрая, в документите от Извънредната комисия такива данни, оставени от каймакамина или шефа му във В. Търново няма как да има, а за съжаление архива на Ловешкия конак е изгорял в битките по време на Освобождението, не очаквам да научим наистина за черно-бяла вина или невинност на Поплуканови, Пъшков и сие, но това не пречи да търсим информация, да сглобяваме детайлите, логични, смислени хора сме все пак, да наредим пъзела и т.н. За мен този процес не е приключил, затова и не пиша виновен-невинен, предател или не за когото и да било, дори мразя този момент след като някога учих за "предателството" на поп Кръстьо, а пък днес имам причини да го пиша в кавички, а и все още ми е интересно да зная още и още...

Редактирано Януари 25 от Borova gora

[sir]

Окей, съгласяваме се, че имаме различия във вижданията по този конкретен въпрос. Аз нямам някаква теза, че Марин Поплуканов или пък Димитър Пъшков са чисти и неопетнени лица. Просто го намирам за очевидно, че не са те в основата на цялата серия от доносничества и предателства. Дали са се договаряли с някого и с кого точно, аз не мога да твърдя, но документите подсказват, че това не е било с разследващите в София, които иначе не биха си губили времето с тях и особено пък не биха им правили един куп очни ставки.

п.п. И още нещо всъщност искам да допълня тук. Не знам защо често се казва "Луканови". Луканови това, Луканови онова. Ако Величка Хашнова е брънката, която търсим тук, то откъде-накъде се слагат всички в един кюп? Аз от прочетеното оставам с впечатлението, че тя си е една напълно самостоятелна личност, която по нищо не личи да е била слабоволева или нещо подобно, а всъщност точно напротив.

Редактирано Януари 25 от sir