Народе???? или Кой предаде Левски?

[deaf]

Преди 3 часа, Borova gora said:

разликата 18-ти - 19-ти е наистина дразнеща, и в двата случая трябва да е 18-ти

Объркващо ще е,ако и раждането и смъртта му се отбелязват на една дата – 18-ти...

[Borova gora]

Преди 2 часа, deaf said:

Объркващо ще е,ако и раждането и смъртта му се отбелязват на една дата – 18-ти...

Но е исторически прието за вярно, на 6-ти юли стар стил роден, на 6-ти февруари стар стил обесен...

За годината на раждане съвсем пък няма сигурност, но тъй като е участник в Първата легия, там са приемали не по-млади от 15 годишни, значи следва да ги е имал навършени. Имал ги е според мен, защото не е можел и да се замонаши ако е нямал 15г. навършени, църквата е спазвала тези изисквания. Оттук излиза, че в легията е отишъл 19-20-21 годишен, след годините служене като Дякон. Но... той самият пред Извънредната комисия се представя като 26-28 годишен, вероятно точно за да не го свържат с участие в Легията. Оттук и несигурността за годината на раждане.

Интересни са ми обаче причините, заради които и пред своите, комитетските дейци се е представял за по-млад, защото така са го знаели, съдейки по наскоро откритата снимка, по която е бил издирван, текстът на гърба на снимката е почти идентичен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевен дава на разпита на 26 октомври 1872 г.

 "Снимка на Левски Васил Дякон, [родом] от Карлово и живущ в същия град. Тъй като единият зъб на горната челюст под мустака му стърчи навън, устната му е повдигната, с рижа брада, среден на ръст, със светло сини очи, на 25-26 години."

Интересно защо в 1872г. го представят за 25-26-годишен.

Но ако сложим и собственоръчно написаното: "че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во [лето]", значи 1837-38-39-най-много 1840г. е годината на раждането му.

Редактирано 20, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 2 часа, Gabraka said:

Нямах предвид точно Вас, а една част от българското общество, която е успяла да наложи погрешното изчисление за официално.

Наследство ни е да не знаем нито къде е погребан, нито кога, съгласно някои статии нечии баби помнели същата вечер, според Заимов, който водил Иванчо Хаджипенчович на мястото след години, последния посочил, че се е случило на следния ден... нито пък да спазваме точната дата за поклонение... 

Редактирано 20, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 8.02.2025 г. at 12:51, Borova gora said:

Дали сте попадали на източници, маркиращи как Каравелов е спечелил част от комитаджиите в Букурещ?

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/:

"Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив.

Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград.

Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена.

Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен.

В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода.

Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат.

Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния.

Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски.

Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович.

В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария.

Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало.

Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски.

Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ.

По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията.

Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце.

Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаете, е печален.

Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали.

Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата.

Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция.

Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н.

В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа.

Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски.

След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди.

Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов?

Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби.

Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня.

Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха.

Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната."

Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/:

"Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив.

Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград.

Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена.

Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен.

В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода.

Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат.

Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния.

Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски.

Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович.

В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария.

Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало.

Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски.

Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ.

По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията.

Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце.

Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаеш, е печален.

Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали.

Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата.

Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция.

Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н.

В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа.

Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски.

След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди.

Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов?

Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби.

Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня.

Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха.

Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната."

Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.

 

"Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета."

Както и по-назад писах, вечно неуспелия, вечно втория се оказва изведнъж първи, най-сетне председател и се вкопчил в единствения пост, който му отредил лидерство за сметка на цялото движение. Широки са му били обувките на Раковски, висок му е бил ръста на Левски, можел е като Данаил Попов да остане да помага ако наистина българско и нищо друго не му е било на сърцето, но не е бил такъв случая... Егото му явно е било нереалистично голямо, "славата на ръководител" му е била премного на сърцето, също. Дори и след обесването на Апостола не е разбирал колко е навредил на цялата идея, опитвал е отново своите игри изпращайки Атанас Узунов на мястото на Левски и ни дума за своите грешки, никакво разкаяние, а вместо това публикуване на непроверени интриги срещу поп Кръстьо...

Отвътре ме изяжда как и защо са гласували за Каравелов като безкрайно изненадан е бил и Дякона, който ги е довел от българско и уж познавал, а после е стигнал дотам в разочарованието си да напише в тефтерчето си къде е оттук-нататък е той в работата, той, който винаги толкова самостоятелно е определял какво да прави и как да действа... Как, наистина как, Каравелов е спечелил българските революционери на събранието в Букурещ да го изберат за председател? С какво? С ореола на отвъддунавския лидер, милеещ за своите, който самият Апостол му е създал пред комитетите, за да издигне на висота тези, на които е бил представител, които са го били изпратили? Все си мисля, ако не бяха го избрали през май, 1872г., Общи не би останал в българско, Левски би го прогонил и историята, нашата история щеше да бъде написана различно... Какво ли им е обещавал?

Аз да Ви попитам още нещо, бихте ли написали статия относно логиката и доказателствената част, изворите, след които вървяхме, за да стигнем до Латинеца и неговата част от голямото предателство?

И относно пушката на Левски, попаднах на важен материал: 

https://spisanie-nauka.bg/arhiv/5-2016.pdf

На стр. 39 има следния текст под черта:

Национален военноисторически музей – София, отдел „Фондове“, инв. № 62 (1986 г.). Няма никакви доказателства тази пушка „Комблен“ да е била на П. Волов или у друг апостол. Поради съседните си серийни производствени номера със запазената пушка от същия образец, предназначена за Ангел Кънчев, може да се предположи, че това е дълго търсената пушка на Васил Левски, съхранявана у Марин поп Луканов. Двете оръжия са доставени от Белгия от Данаил Хр. Попов нарочно за Левски и А. Кънчев

За пушка Комблен, предоставена на Панайот Волов обаче са писали и други:

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_april-maj 2011/UnikalniEksponati/Unikalni_eksponati01.html

Въпросът е как е достигнала до него преди Априлското, а по това време Марин не е бил в Ловеч, за да я даде някому...

Плюс, че на следващата статия попаднах, търсейки още информация за случая със слугата, в нея пише, че Стойчо Гиргинов се е бил обещал да им помага, но сам ги е издал на чорбаджията си и т.н. Аз обаче не съм попадала на много исторически извори, които да го доказват:

https://4eti.me/almanah-levski/

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/:

"Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив.

Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград.

Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена.

Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен.

В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода.

Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат.

Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния.

Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски.

Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович.

В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария.

Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало.

Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски.

Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ.

По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията.

Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце.

Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаете, е печален.

Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали.

Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата.

Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция.

Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н.

В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа.

Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски.

След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди.

Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов?

Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби.

Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня.

Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха.

Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната."

Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.

 

Забравих още един важен въпрос за Апостола, а и цялото ни Възраждане, как, кога и защо Иван Касабов изпуска нишките на властта... Доколкото съм чела, не е присъствал и на събранието май, 1872г. в Букурещ, някак "изоставя" Левски, а след като се е борил за своята позиция с Раковски като нов водач, твърде безславно оставя "първенството" на Каравелов... Нелогично при всички връзки, финаси и контакти на Касабов да остане настрани...

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

И относно пушката на Левски, попаднах на важен материал: 

https://spisanie-nauka.bg/arhiv/5-2016.pdf

На стр. 39 има следния текст под черта:

Национален военноисторически музей – София, отдел „Фондове“, инв. № 62 (1986 г.). Няма никакви доказателства тази пушка „Комблен“ да е била на П. Волов или у друг апостол. Поради съседните си серийни производствени номера със запазената пушка от същия образец, предназначена за Ангел Кънчев, може да се предположи, че това е дълго търсената пушка на Васил Левски, съхранявана у Марин поп Луканов. Двете оръжия са доставени от Белгия от Данаил Хр. Попов нарочно за Левски и А. Кънчев

За пушка Комблен, предоставена на Панайот Волов обаче са писали и други:

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_april-maj 2011/UnikalniEksponati/Unikalni_eksponati01.html

Въпросът е как е достигнала до него преди Априлското, а по това време Марин не е бил в Ловеч, за да я даде някому...

В случая автор от НВИМ опровергава друг автор пак от НВИМ, първият твърди, че няма никакви доказателства пушката да е била на Волов, вторият твърди, че е била на Волов.

Според мен, не е била на Волов, по простата причина, че през 1906 Д.Попов пише писмото си до министъра, в което му съобщава с възмущение, че пушката е у М.Поплуканов. Музеят е учреден със заповед на Фердинанд през 1914, но първата му експозиция е била през 1937. Как е попаднала тази Комблен 1871 в музея могат да кажат само музейните уредници, но моето мнение е, че тя никога не е била притежание на П.Волов по посочената от Вас причина, по времето, когато Волов е действал като апостол, Марин е бил в Диарбекир.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Аз да Ви попитам още нещо, бихте ли написали статия относно логиката и доказателствената част, изворите, след които вървяхме, за да стигнем до Латинеца и неговата част от голямото предателство?

Не, не бих написал статия, тук имам над 400 поста в темата, които ако се сумират ще стигнат вероятно обем от 200 машинописни страници.

Само ще си изложа за пореден път моите аргументи, че Христо Цонев-Латинеца е поднесъл на тепсия Апостола в Къкрина на потерята, водена от Юсеин Бошнак.

Първи аргумент: Латинеца не е могъл да мине незабелязан през обсадата на потерята, когато излиза от ханчето. Потерята е седяла там в тъмното поне 2 часа, те тръгват в полунощ, разстоянието е 18 км от Ловеч, с коне се взема максимум за 2 часа, следоветелно са били там към 2 след полунощ. Левски уточнява часа на залавянето му, около 4 призори, това го казва в протокола. Николчо също потвърждава в протокола, че Латинеца ги събудил с Левски призори: . Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Аз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха." Юсеин Бошнак, водачът на заптиетата дава същото време.

Ако Латинеца беше чист пред съвестта си, защо не е признал, че е бил задържан от потерята. Но той лъже. Бошнак също премълчава за неговото преминаване.

Самото разположение на ханчето е такова, с един изход отпред, че е невъзможно да не бъде забелязан излизащ човек от него.

Втори аргумент: Латинеца лъже пред комисията, че въобще познава и е срещал някога Левски и това се възприема с телешки възторг като негов героизъм от пишещите братя. Но фактът, че никой от комисията не го опровергава в лъжа, говори, че членовете на тази комисия го пазят, защото те много добре са знаели, че Латинеца като посочен за член на комитета в Ловеч още в донесението на Хамди паша до Великия Везир /официален документ, който те са били задължени да познават/. Защо да го крият и пазят от присъда, освен, ако той не им е бил полезен с нещо много по-голямо, от собствената му персона.

Трети аргумент: Латинеца е участвал в обира у Денчо Халача и това е било също известно на полицията в Ловеч или най-малко на разследващите в София, след залавянето на третия участник Вътьо Ветов, но комисията отново скрива този факт. Каква е била цената, за да го замете под масата.

Че Латинеца е бил третия участник в обира свидетелстват двама души от комитета в Ловеч, Димо Драсов и Димитър Маринов Панталонджията пред Параскев Стоянов през 1901:

7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията - Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.Димитра викали в конака, за да види патрона от пушката, паднал в двора след убийството на Стояна. Пъдарите видели Димитра и него на лозе в „Саръкая“, стреляли с пушка в една слива и пъдарите видели и сетне познали патроните и пушката. След убийството много хора изпоарестували, но ги пуснали.

24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. Левски се криел у Величкини, у Поплуканов и у Николчо Сирков и даже у Ивана Драсова.

С голяма тежест е свидетелството на Димо Драсов, защото от неговата къща тримата влизат в тази на Халача, той е пряк очевидец и няма никакви мотиви да лъже след Освобождението.

Каква е цената да участваш в обир с убийство, да си член на комитета, да заловят в твоя хан баш комитата и да останаше напълно сух от всичко това?

Четвърти аргумент: Чисто теоретично, Латинеца е единствената личност, която е знаела с положителност къде ще пренощува Левски въпросната нощ, като изключим Никола Сирков /който обаче е нямал възможност за контакт с турската власт в часовете след като Левски му казва сутринта за неговото, на Левски, намерение да нощува там/, други няма - Николчо е бил придружител, но на него Левски и да е казал по пътя, не е имал възможност да съобщи на турците, Сиркова и жената на Латинеца дори да са знаели за присъствието на Левски в Ловеч не са били уведомени, че той ще нощува в Къкрина. Левски казва това негово решение само на Никола Сирков и Христо Латинеца сутринта преди да бъде заловен. Латинеца е имал и възможност за контакт с патрулиращото заптие Али Чауш, което около обяд минава в Къкрина. Затова Никола Сирков си е задавал въпроса "кой може да е?", защото много добре е осъзнал, че освен него и братовчед му Латинеца други възможни предатели няма.

Има и други косвени аргументи като връщането на 2500 /коригирам се тук, не са били 3000, а 2500/ гроша на Латинеца при освобождаването му, както и нелепата фраза, че Левски е "дядо Иванов син" пред съселянин, на когото истинския "дядов ивановия син"/Христо Иванов-Големия/ е бил кръстник.

Можем и да си стиснем очите и да си кажем, че всички тези аргументи нямат никакво значение, но лично за мен те имат.

 

 

 

 

[Borova gora]

Преди 39 минути, Б. Киров said:

В случая автор от НВИМ опровергава друг автор пак от НВИМ, първият твърди, че няма никакви доказателства пушката да е била на Волов, вторият твърди, че е била на Волов.

Според мен, не е била на Волов, по простата причина, че през 1906 Д.Попов пише писмото си до министъра, в което му съобщава с възмущение, че пушката е у М.Поплуканов. Музеят е учреден със заповед на Фердинанд през 1914, но първата му експозиция е била през 1937. Как е попаднала тази Комблен 1871 в музея могат да кажат само музейните уредници, но моето мнение е, че тя никога не е била притежание на П.Волов по посочената от Вас причина, по времето, когато Волов е действал като апостол, Марин е бил в Диарбекир.

Но поне заради серийните номера имаме 90% сигурност, че е пушката на Левски, а от инвентарните данни на музея се вижда, че е попаднала там през 1986г., дали преди това е била в друг музей или в частно лице не е публикувано, но поне някой се е сетил да я сравни с тази на Ангел Кънчев и да напише...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Забравих още един важен въпрос за Апостола, а и цялото ни Възраждане, как, кога и защо Иван Касабов изпуска нишките на властта... Доколкото съм чела, не е присъствал и на събранието май, 1872г. в Букурещ, някак "изоставя" Левски, а след като се е борил за своята позиция с Раковски като нов водач, твърде безславно оставя "първенството" на Каравелов... Нелогично при всички връзки, финаси и контакти на Касабов да остане настрани...

Нямам отговор на този въпрос, Людмил Леонидов в неговата книга също си го задава, без да намери отговор, но предполага, че някой му е направил "предложение, което не е могъл да откаже".

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Нямам отговор на този въпрос, Людмил Леонидов в неговата книга също си го задава, без да намери отговор, но предполага, че някой му е направил "предложение, което не е могъл да откаже".

Той казва и още нещо:

"...през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода.
С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше.

Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово." / https://4eti.me/sluchayat-levski/ 

Дали имате някаква информация по темата за школата за офицери в Белград, която се е заплащала, има ли нещо повече в присъединяването му към четата на Ильо Войвода, което винаги съвсем бегло е споменавано, за съжаление... На кого е бил длъжник ако наистина се е обучавал за офицер и колко време е било това? Получил ли е нашивки? Раковски е взел своите от военното училище в Цариград, завършил е успешно, затова питам и какъв е случая с Левски ако знаете нещо...

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не, не бих написал статия, тук имам над 400 поста в темата, които ако се сумират ще стигнат вероятно обем от 200 машинописни страници.

Само ще си изложа за пореден път моите аргументи, че Христо Цонев-Латинеца е поднесъл на тепсия Апостола в Къкрина на потерята, водена от Юсеин Бошнак.

Първи аргумент: Латинеца не е могъл да мине незабелязан през обсадата на потерята, когато излиза от ханчето. Потерята е седяла там в тъмното поне 2 часа, те тръгват в полунощ, разстоянието е 18 км от Ловеч, с коне се взема максимум за 2 часа, следоветелно са били там към 2 след полунощ. Левски уточнява часа на залавянето му, около 4 призори, това го казва в протокола. Николчо също потвърждава в протокола, че Латинеца ги събудил с Левски призори: . Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Аз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха." Юсеин Бошнак, водачът на заптиетата дава същото време.

Ако Латинеца беше чист пред съвестта си, защо не е признал, че е бил задържан от потерята. Но той лъже. Бошнак също премълчава за неговото преминаване.

Самото разположение на ханчето е такова, с един изход отпред, че е невъзможно да не бъде забелязан излизащ човек от него.

Втори аргумент: Латинеца лъже пред комисията, че въобще познава и е срещал някога Левски и това се възприема с телешки възторг като негов героизъм от пишещите братя. Но фактът, че никой от комисията не го опровергава в лъжа, говори, че членовете на тази комисия го пазят, защото те много добре са знаели, че Латинеца като посочен за член на комитета в Ловеч още в донесението на Хамди паша до Великия Везир /официален документ, който те са били задължени да познават/. Защо да го крият и пазят от присъда, освен, ако той не им е бил полезен с нещо много по-голямо, от собствената му персона.

Трети аргумент: Латинеца е участвал в обира у Денчо Халача и това е било също известно на полицията в Ловеч или най-малко на разследващите в София, след залавянето на третия участник Вътьо Ветов, но комисията отново скрива този факт. Каква е била цената, за да го замете под масата.

Че Латинеца е бил третия участник в обира свидетелстват двама души от комитета в Ловеч, Димо Драсов и Димитър Маринов Панталонджията пред Параскев Стоянов през 1901:

7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията - Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.Димитра викали в конака, за да види патрона от пушката, паднал в двора след убийството на Стояна. Пъдарите видели Димитра и него на лозе в „Саръкая“, стреляли с пушка в една слива и пъдарите видели и сетне познали патроните и пушката. След убийството много хора изпоарестували, но ги пуснали.

24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. Левски се криел у Величкини, у Поплуканов и у Николчо Сирков и даже у Ивана Драсова.

С голяма тежест е свидетелството на Димо Драсов, защото от неговата къща тримата влизат в тази на Халача, той е пряк очевидец и няма никакви мотиви да лъже след Освобождението.

Каква е цената да участваш в обир с убийство, да си член на комитета, да заловят в твоя хан баш комитата и да останаше напълно сух от всичко това?

Четвърти аргумент: Чисто теоретично, Латинеца е единствената личност, която е знаела с положителност къде ще пренощува Левски въпросната нощ, като изключим Никола Сирков /който обаче е нямал възможност за контакт с турската власт в часовете след като Левски му казва сутринта за неговото, на Левски, намерение да нощува там/, други няма - Николчо е бил придружител, но на него Левски и да е казал по пътя, не е имал възможност да съобщи на турците, Сиркова и жената на Латинеца дори да са знаели за присъствието на Левски в Ловеч не са били уведомени, че той ще нощува в Къкрина. Левски казва това негово решение само на Никола Сирков и Христо Латинеца сутринта преди да бъде заловен. Латинеца е имал и възможност за контакт с патрулиращото заптие Али Чауш, което около обяд минава в Къкрина. Затова Никола Сирков си е задавал въпроса "кой може да е?", защото много добре е осъзнал, че освен него и братовчед му Латинеца други възможни предатели няма.

Има и други косвени аргументи като връщането на 2500 /коригирам се тук, не са били 3000, а 2500/ гроша на Латинеца при освобождаването му, както и нелепата фраза, че Левски е "дядо Иванов син" пред съселянин, на когото истинския "дядов ивановия син"/Христо Иванов-Големия/ е бил кръстник.

Можем и да си стиснем очите и да си кажем, че всички тези аргументи нямат никакво значение, но лично за мен те имат.

 

 

 

 

Да прибавя моите изводи по темата, за които този форум тук доста ми помогна:

След разкритието на новите документи става ясно, че не Арабаконашкия обир е причината за "развихрянето" на турската полиция. Докладът на Хамди паша е след убийството на слугата в дома на Денчо Халача. Арабаконак като причина отпада, по-рано започва всичко.

Издайникът е член на Ловешкия комитет, познава дейците и най-много те пострадват от всички комитети на Левски.

Латинецът - събужда Левски и Никола сякаш е бил на пост, което е била най-вероятната му задача от Левски, но според Никола си е спал. Имало е и запалена свещ в ханчето, която е била важен сигнал според Юсеин Бошнак. Не я запалва Апостола.

Потерята се насочила право към ханчето на Латинеца, имало е и други ханчета по пътя, имало е още едно в Къкрина, имало е и вариант Левски да продължи по пътя за Севлиево... значи много сериозно доносничество е работело през цялото време за да бъде обкръжено не цяло село, не няколко, а само едно-единствено ханче т.е. не е случайно предателство, а добре планирано до детайлите, не е спонтанно или друго...

Латинецът оставил закачен на стената револвера си, който Левски по-късно е взел. Ханджията трябва да е знаел, че са обкръжени и не е искал да участва в престрелка ако Дякона започне да се отбранява със стрелба отвътре, а в отговор заптиетата стрелят отвън... Нищо, че е трябвало да го пази в нощта, в който той му е поверил живота си, да му бъде нещо като телохранител и принципно е бил доста опитен в това. Затова и изчезва навън точно преди арестуването, със запалването на свещта в одаята...

Почукал на прозореца на Никола, не на друг прозорец, да им отвори вратата, за да не разбият хана, знаел е добре, къде е Никола в този момент, не бяга навън с Левски, а се е увил през глава на конкретно легло, имало е уговорка между двамата...

Издадено е точно на Бошнак, най-главния, не на друго заптие, разположението на изходите на хана, на задния вход, към който обикновено се насочвал Апостола и сам Бошнак го е очаквал там, оставил редовите заптиета на предния вход... Иначе потерята не би знаела, че е имало втори изход ако не е била информирана.

По никакъв начин не доближил Левски след залавянето, Цвятков отишъл да върже гащите на Левски и да му пошушне да мълчи, прибрал му отровата и парите, докато Латинеца не смеел да срещне погледа му. На Цвятков слагат белезници, обвързащи го с Дякона, дясна ръка Николчова и лява на Левски, а  по-късно една нощ имат и общи букаи на краката, с които са спали, докато Латинеца е бил привилегирован, отървал се без бой по пътя за Ловеч, Никола твърди, че е бил пребит само той в първите спомени, а и по-късно Латинеца пътувал без пранги вместо като по-старшия комита да седи свързан с Апостола чрез тях по пътя. 

В София за Латинецът само е нямало очна ставка с Общия, защо? Общият го е познавал, би го издали и би му "осигурил" присъда... Много глезен от властта е бил Латинеца, защо??? Не е имало очевидна причина, бил си е съвсем обикновен хайдук както биха казали. Него и Вутьо го криел успешно, не го издал, че е бил третия в дома на Халача, стоварил повече от нужното върху Апостола...

Имал е мотив, заловен е след убийството на слугата, докато Вутьо и Левски са се "изпарили", той е бил първия заплашен да увисне на бесилото заради убийство, което Дякона извършил и предателството на списъка от Ловешки дейци започнало. След това нямало отърваване от ролята на предател докато не са заловили баш-комитата... "Всичко се скрои у Величкини" - със сигурност е присъствал и са му обещали мълчание, за да спасят и Марин, и Пъшков от смърт, а останалите от арести, нямало е да спаси само своята глава... Затова и няма ни един опит да бъде отмъстено за залавянето на Левски, за обесването му от страна на поне един от най-верните му в Ловеч. Всички са се прикривали едни други.

Имал е "ортаци в предателството", а това да не си сам винаги помага, с него са били Поплуканови, Пъшкови, Хашнови, а Никола Сирков, ял и пил на Коледа с Левски, гледал го в очите и... го изпратил в капана...

Парите - обикновено не връщали парите, особено на гяурите, на баш-комитата Левски дори си ги поделили, 4500 гроша, но Латинеца, обикновения комита, е много странно изключение... И дали са били негови тези пари, с които "уж" е бил заловен или за награда е получил? Сериозна сума в пазвата, с която беден като него просто така да си се разхожда из Къкрина сякаш е голям чорбаджия като Халача, Костаки Хаджикостов, Стефан Карагьозов и др.?

- Остава да открием от кой куриер са прихванали двете последни писма на Каравелов до Апостола...

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 55 минути, Borova gora said:

Той казва и още нещо:

"...през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода.
С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше.

Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово." / https://4eti.me/sluchayat-levski/ 

Дали имате някаква информация по темата за школата за офицери в Белград, която се е заплащала, има ли нещо повече в присъединяването му към четата на Ильо Войвода, което винаги съвсем бегло е споменавано, за съжаление... На кого е бил длъжник ако наистина се е обучавал за офицер и колко време е било това? Получил ли е нашивки? Раковски е взел своите от военното училище в Цариград, завършил е успешно, затова питам и какъв е случая с Левски ако знаете нещо...

Левски е кореспондирал с Иван Кишелски докато е изграждал ВРО, поводът да избухне скандал между него и Анастас Попхинов е именно разпечатано от Анастас писмо от Кишелски до Левски, което Попхинов си признава пред комисията не е могъл да разчете. А не е могъл, защото двамата с Кишелски са си писали с известен само на тях шифър, който Кишелски в това писмо вече е сменил. Случката става през лятото на 1871, след което Попхинов е лишен от правото да бъде пощенска кутия между Левски и другите му кореспонденти и това се прехвърля върху Христо Иванов Големия.

Аз лично залагам на Кишелски от трите предположени имена от Леонидов.

Дали е получил нашивки Левски не знам, известно ми е само общоизвестното, че Легията се разтуря от сръбското правителство под натиска на Високата порта, а Левски заболява тежко и му е направена операция от сръбски хирург, заплатена от Панайот Хитов, за заздравяването на раната се е грижел Христо Иванов-Големия, той разказва за това в спомените си.

Левски е бил един от бунтовниците в Легията, коита са се опълчили на демонстративно грубото и обидно отношение на сръбските офицери, за което е бил заплашен, че ще го тикнат в "робияшите", тоест карцера, той го пише в писмата си по-късно.

Непосредствено след като се оправя от операцията се обръща към Найден Геров, руския консул, и иска от него оръжие, за да влезе с чета в Българско, Геров го отпраща, писмото на Левски до Геров е запазено.

[todorg]

Ако Левски ,бе жив 1876 нямаше ,да допусне такова прибързано въстание ,което на база страданията на и жертвите на невинните хора ,които са били тласнати да въстанат против османската власт.Планът на Левски е бил друг за революция подобна на полската 1863 ,но за такава мащабна акция е трябвало години на подготовка ,и ментална и материална на населението ,което би отнело и десетилетия.това въстанийце 1876 ,когато хората са дадени курбан ,за да може Русия най накрая да получи разрешение от великите сили да направи военна операция на балканите и тя е лошо организирана и за тяхно щастие и османската империя  е взела дала в този период ,та печелят някак си тази войница между слепият и глухият.Не това са идеите на Левски и той многократно го пише и подчертава.За мен България трябваше ,да се освободи 1918 ,подобно на Чехия и Полша.

Редактирано 22, 2025 от todorg

[Borova gora]

Преди 1 час, todorg said:

Ако Левски ,бе жив 1876 нямаше ,да допусне такова прибързано въстание ,което на база страданията на и жертвите на невинните хора ,които с абили тласнати да въстанат против османскаат власт.Планът на Левски е бил друг за революция подобна на полската 1863 ,но за такава мащабна акция е трябвало години на подготовка ,и ментална и материална на населението ,което би отнело и десетилетия.това въстанийце 1876 ,когато хораат с ададени курбан ,за да може Русия най накрая да получи разрешение от великите сили да направи военна операция на балканите и тя е лошо организирана и за тяхно щастие и османската империя  е взела дала в този период ,та печелят някак си тази войница между слепият и глухият.Не това с аидеите на Левски и той многократно го пише и подчертва.За мен България трябваше ,да се освободи 1918 ,подобно на Чехия и Полша.

 

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 2 часа, Borova gora said:

 

Пропуснахме още от валидиращите ролята на Латинеца аргументи:

"НОВ РАЗПИТ НА ДЯКОНА
Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл; ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил.
В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче." - при разпита от Извънредната комисия той сам посочва, че са били трима, интересно е, че никой от комисията не пита кой е третия!!!

"Почти веднага след убийството на слугата започват обиски у Марин /дето хвърлил тефтерите в заода и се препарирал от страх/, у Величкини и у Сиркови /Сиркова свидетелства, че Величка я предупредила/; е, откъде още на следния ден или след няколко дни турските власти знаят точно къде да правят обиски, ако някой не им е посочил точно местата, където се крие Левски, а те са били 4 къщи в Ловеч, като тази на Сирков е била "най-тайната". Кой може да знае "най-тайната" къща на Левски в Ловеч? И откъде още на 15 август 1872?" 

В списъка само е упоменато Влашко, Латинецът не е ходил там, затова не е можел да издаде Каравелов, Данаил Попов и т.н. Марин, Пъшков, Драсов знаят Каравелов, биха го издали ако те са авторите на списъка.

Марин, Димитър, поп Лукан, Величка, поп Кръстьо са арестувани първи, Латинеца чак след Къкрина, нищо че Общия го е издал. Защо ареста му е "пропуснат"?

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[todorg]

За мен терминът робство за положението на българският етнос е твърде преувеличен и то най вече от разни писатели като Иван Вазов.Не мисля ,че българите ,някога са били роби в Османаската империя.Да в първите 4 века това де шериатска страна ,където се  следва законът на шериата ,в който българите като християни са по ниско представени ,но и в корана е предвидено ,че ако християните плащат даден данък ,може да си поддържат религията и обичаите.В определени моменти християнската общност е била важна за високата порта заради огромният процент събрани данъци ,докато мюсюлманската рая не винаги се е отчитала точно.В днешно време такива термини като робство са абсурдни и нелогични и моля ,да не се употребяват.

Редактирано 22, 2025 от todorg

[Б. Киров]

Преди 38 минути, Borova gora said:

Пропуснахме още един от валидиращите ролята на Латинеца аргументи:

"Почти веднага след убийството на слугата започват обиски у Марин /дето хвърлил тефтерите в заода и се препарирал от страх/, у Величкини и у Сиркови /Сиркова свидетелства, че Величка я предупредила/; е, откъде още на следния ден или след няколко дни турските власти знаят точно къде да правят обиски, ако някой не им е посочил точно местата, където се крие Левски, а те са били 4 къщи в Ловеч, като тази на Сирков е била "най-тайната". Кой може да знае "най-тайната" къща на Левски в Ловеч? И откъде още на 15 август 1872?" 

Пропуснах това като аргумент, защото не може категорично да се твърди, че информацията за четирите обискирани къщи /на Величка, на Сиркови, на Марин и на Николчо Цвятков/ е дадена от Латинеца. Тези къщи може да са били известни на ловечката полиция и преди случката с обира у Денчови. Защо мисля така, вторият обиск е у Сиркови, за който свидетелства Сиркова, и той става на 19 август, като два дни преди това /на 17/ е имало обиск в къщата на Величка. Случката с убийството е на 14, на 15 роднини на Величка вземат пушката и дрехите на Левски от лозята, точно след ден /16/ влизат на обиск у Величкини. Очевидно пушката и дрехите не са открити /а дали?/ и веднага на 17-ти по думите на Мария Сиркова, каква фотографска памет за дати след близо 30 години!/ Величка идва у тях, у Сиркови и я предупреждава, че ще има обиск и у тях. Минава един ден /18-ти/ и на 19-ти заптиетата се появяват у Сиркови.

Ако предпложим, че Латинеца е изпял всички тези 4 къщи /неговата не е била обискирана поне според Сиркова/, то той трябва да го е направил в рамките на 48 часа - между 15-ти и 16-ти. Единствената възможност за такава скорост /имаше такъв филм с Ник Нолти "48 часа"/ е баща и син Драсови още на 15-ти да са казали името му на разследващите убийството и Латинеца моментално да си е казал всичко. Възможно, според мен, но малко вероятно.

По-вероятно, пак според мен, е ловешкия каймакамин да е имал тази информация в аванс от местен информатор и при това не само член на комитета, а много вътрешен човек в този комитет, специлно за къщата на Сирков посветените са били на пръстите на едната ръка.

И тук пак си идваме на въпроса кой е бил източника за донесението на Хамди, което според мен произлиза от ловешкия каймакамин, просто няма откъде другаде да дойде и, както мисля се съгласихме, е еднократен донос.

Иначе, ако не е така, трябва да приемем бързото притискане на Латинеца, вследствие на бързото му издаване от Драсови, но, повтарям, изглежда ми малко вероятно, затова го пропуснах.

И виси без отговор въпроса, а откъде Величка е имала информация, че и у Сиркови ще има обиск? Тя да не е била абонирана за конака, вече го писах, та да й съобщават къде ще претърсват.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Левски е кореспондирал с Иван Кишелски докато е изграждал ВРО, поводът да избухне скандал между него и Анастас Попхинов е именно разпечатано от Анастас писмо от Кишелски до Левски, което Попхинов си признава пред комисията не е могъл да разчете. А не е могъл, защото двамата с Кишелски са си писали с известен само на тях шифър, който Кишелски в това писмо вече е сменил. Случката става през лятото на 1871, след което Попхинов е лишен от правото да бъде пощенска кутия между Левски и другите му кореспонденти и това се прехвърля върху Христо Иванов Големия.

Аз лично залагам на Кишелски от трите предположени имена от Леонидов.

Дали е получил нашивки Левски не знам, известно ми е само общоизвестното, че Легията се разтуря от сръбското правителство под натиска на Високата порта, а Левски заболява тежко и му е направена операция от сръбски хирург, заплатена от Панайот Хитов, за заздравяването на раната се е грижел Христо Иванов-Големия, той разказва за това в спомените си.

Левски е бил един от бунтовниците в Легията, коита са се опълчили на демонстративно грубото и обидно отношение на сръбските офицери, за което е бил заплашен, че ще го тикнат в "робияшите", тоест карцера, той го пише в писмата си по-късно.

Непосредствено след като се оправя от операцията се обръща към Найден Геров, руския консул, и иска от него оръжие, за да влезе с чета в Българско, Геров го отпраща, писмото на Левски до Геров е запазено.

т;е. не е ясно откъде Леонидов е почерпил сведенията си за платено офицерско училище в Белград, за колко време и в кой период, след оздравяването ли...

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Borova gora said:

т;е. не е ясно откъде Леонидов е почерпил сведенията си за платено офицерско училище в Белград, за колко време и в кой период, след оздравяването ли...

Ами цитирайте точно този пасаж, за да видим какво е имал предвид, според мен той пише, че Втората легия вече не е обучение на войници, а обучение за офицери, няма друга офицерска школа, самата Втора Легия е такава, но може и да греша, пиша по памет.

[Borova gora]

Преди 6 минути, Б. Киров said:

Ами цитирайте точно този пасаж, за да видим какво е имал предвид, според мен той пише, че Втората легия вече не е обучение на войници, а обучение за офицери, няма друга офицерска школа, самата Втора Легия е такава, но може и да греша, пиша по памет.

"Присвои си коня му като компенсация за полагащите му се пари и на 25-годишна възраст започна да живее собствения си живот.
Като че ли тук някой се намеси и промени тотално смисъла на живота му. Дори за мен това е неразгадана тайна. В автобиографията му няма дума за това, но то се случи. Сякаш нищо не е било, замина за Пловдив, извади си тескере и през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода.
С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше.

Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово.
Въпросът е какво се случва в Букурещ? Отхвърлен ли е от самия Раковски, както смятат повечето от неговите биографи, или получава специална задача за изпълнение в България от някой от другите двама?

Епохата (все едно не е чула въпроса): С пристигането си в България беше арестуван и прекара три месеца в пловдивския затвор. Това се случи по обвинение, отправено от вуйчо му за кражбата на коня, а не за бунтовническата му дейност. След като излезе от затвора, на 19 април, Великден, Васил сам смъкна расото си." https://4eti.me/sluchayat-levski/

Пише, че е между Първата и Втората Легия... Аз не помня да съм чела това в източниците, затова попитах...

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 минути, Borova gora said:

Пише, че е между Първата и Втората Легия... Аз не помня да съм чела това в източниците, затова попитах...

Да, очевидно става въпрос за офицерска школа между Първата и Втората легия, за пръв път чета подобно твърдение.

Леонидов някъде белетризира, например, опита му да изкара писмото до Каравелов, в което Левски разказва за убийството на слугата като фалшификат, писан от османската полиция. При този опит напълно игнорира множество първостепенни източници, какъвто например е свидетелството на Димо Драсов. Има добри попадения, но има и такива моменти, все пак той не е историк, а архитект по професия, и като всеки човек има право на пристрастия, каквито имаме всички.

[Borova gora]

Преди 54 минути, Б. Киров said:

И виси без отговор въпроса, а откъде Величка е имала информация, че и у Сиркови ще има обиск? Тя да не е била абонирана за конака, вече го писах, та да й съобщават къде ще претърсват.

Ако мога да изкажа мнение без да се позовавам на конкретен източник, логиката води до някой от роднините й, научила го е от близък роднина, вероятно мъж, свързан с комитета. Това означава, че издайникът на списъка е бил един от близките й роднини, който съответно я е предупредил, може и да е скрил, че той е предателя, да е казал, че е научил от свой източник.

Втори опит, при обиските в Хашнови, Поплуканови да е имало и разпити, заплахи... да е имало намерени компрометиращи неща, тя и близките й да са проговорили, знаели са кого са издали и съответно кой е следващия за проверка.

Остава вероятност да е Латинеца, защото и поп Кръстьо само за ден го притискат, изтезават, изплашват съгласно Требника му и той се съгласява да стане "мухбир"... Само за ден... а не е бил известен като страхливец. Защо Латинецът за 2 дни да не поддаде? Но не твърдя, че имаме доказателство, само не отхвърлям възможността... На второ четене и защото като един от тайната полиция е знаел къде е нощувал Левски...

Трети опит, Мария Сиркова да се е досещала кой е бил източника на Хашнова, но да не е смеела да го посочи, защото все още много съвременници на събитията са били живи, предатели и герои...

Редактирано 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 18 минути, Borova gora said:

Остава вероятност да е Латинеца, защото и поп Кръстьо само за ден го притискат, изтезават, изплашват съгласно Требника му и той се съгласява да стане "мухбир"... Само за ден... Защо Латинецът за 2 дни да не поддаде? Но не твърдя, че имаме доказателство, само не отхвърлям възможността... На второ четене и защото като един от тайната полиция е знаел къде е нощувал Левски...

Да, и защото единствено неговата къща не е била претърсвана, а тази на Никола Цвятков. Но Никола Цвятков никога не е бил укривател на Левски, никой не го споменава като такъв, докато Латинеца е бил, това е споменато от неколцина членове на Ловечкия комитет, включително Мария Сиркова.

Левски въобще не е бил наивник, както се опитват да го изкарат, когато идва за една нощ у Сиркови. Първо, той идва ненадейно и дегизиран като турчин ловец /по спомените на Сиркови/, дори те отначало не го познават; второ идва по мръкнало, дори къщата да е била наблюдавана, едва ли някой го е видял; трето, остава една нощ и на другия ден тръгва, без да каже на никого /освен на Никола Сирков и на Латинеца/ къде ще пренощува по пътя си за Търново. Тоест Левски, въпреки че е знаел, че в Ловеч има предатели в комитета, минимализира почти до 99 процента рисковете. Този 1 процент остават Латинеца и Никола Сирков.

За да каже два пъти пред Следствената комисия в София, че нападателите в Денчовата къща са били трима, според мен, той вече си е бил направил рекапитулацията и е знаел за себе си, че предателят в Къкрина е бил Латинеца. Но не е паднал на нивото на Димитър Общи да топи и петни всички и всичко.

Леонидов пише нещо друго интересно, цитирам го по памет, той обръща внимание на това, че Левски казва пред следствената комисия "бях тръгнал към Цариград за да се срещна с големи хора като вас и да им разкажа за тежкото положение на българите", Левски не казва на Али Саиб паша, доскоро министър на вътрешните работи и генерал, "бях тръгнал да се срещна с вас", а казва "големи хора като вас"; кои ще да са били тези "големи хора", според Леонидов той е имал предвид Мидхат паша, по онова време председател на Държавния съвет, тоест прекия шеф на Иванчо Хаджипенчович. Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало.

[Borova gora]

Преди 37 минути, Б. Киров said:

Да, и защото единствено неговата къща не е била претърсвана, а тази на Никола Цвятков.

За да каже два пъти пред Следствената комисия в София, че нападателите в Денчовата къща са били трима, според мен, той вече си е бил направил рекапитулацията и е знаел за себе си, че предателят в Къкрина е бил Латинеца. Но не е паднал на нивото на Димитър Общи да топи и петни всички и всичко.

Леонидов пише нещо друго интересно, цитирам го по памет, той обръща внимание на това, че Левски казва "бях тръгнал към Цариград за да се срещна с големи хора като вас и да им разкажа за тежкото положение на българите", Левски не казва на Али Саиб паша, доскоро минисът на вътрешните работи и генерал, "бях тръгнал да се срещна с вас", а казва "големи хора като вас"; кои ще да са били тези "големи хора", според леонидов той е имал предивз Мидхат паша, по онова време председател на Държавния съвет, тоест прекия шеф на Иванчо Хаджипенчович. Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало.

По думите на Левски на излизане от къщата на Халача са преминали през тълпа народ, Латинецът е бил местен, него най-вероятно поне неколцина са познали, Вутьо не, Левски не е сигурно... Колко дни му е трябвало на Латинеца да "поддаде" не е ясно, но вариант да не е бил арестуван няма, и то незабавно, а за такъв арест изворите не знаят нищо, подозрително е.

Аз също мисля, че Апостола си е давал сметка за предателствата, на 12 декември когато е писал писмото е имал предвид един предател, след Къкрина е знаел за друг, направил е и връзката, роднинската между тях...

Има и още нещо, Цвятков подробно разказва какво са си говорили с Левски по ледените пътища, но никъде не споменава, че Латинеца е участвал в някой от техните разговори, не се е намесвал дори с една дума, като призрак е бил до тях двамата, както и нито веднъж Левски не го заговаря нито пък Латинеца заговаря Левски, през цялото време само Никола му е компания. Показателно е. На Цвятков Левски обаче благодарил, че не го издал въпреки побоя, не издал и архива в самара на коня, нищо не споменава за благодарност към Латинеца...

И още мисля как казва пред комисията, пред Вутьо, че са били трима, но нито Вутьо реагира, дето уж никога не лъжел, нито някой от комисията попитал кой е третия... Интересно е, че го обвиняват, а третия свидетел не искат да знаят кой е нито да свидетелства срещу него, само думата на Вутьо вземат за присъдата, макар че свидетелството на третия т.е. двама срещу Левски би натежало много повече от юридическа гледна точка. Нелогично е, правно неиздържано, неследователско дори, освен във вариант третия да е "техния" човек, когото не следва да осъдят въобще заради заслугите му към властта. Няма друга опция. А третият е бил Латинеца.

"Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало." - дали е имал шанс? Всичко е изглеждало съвсем приготвено да падне в капана и след като падне... но пък Мидхат е бил член на масонска ложа, в която са членували и българи, може би се е надявал от сънародници на подкрепа... Какво ли се е объркало?

Редактирано 22, 2025 от Borova gora