Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 31 минути, Borova gora said:

но пък Мидхат е бил член на масонска ложа, в която са членували и българи, може би се е надявал от сънародници на подкрепа...

Именно в това е бил шансът му, според мен, и той се е надявал до последно на него, за да каже на Николчо, че ако трябва ще се потурчи, но после ще продължи борбата. Една решителна намеса на председателя на Държавния съвет /Висшия Касационен съд/ би могла да претълкува основанията за смъртната присъда, а те са изложени тук:

ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен, че един такъв ум, който, от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението; че той е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.

Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.

Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда, съгласно закона, за което се осмелявам да ви моля. На всеки случай нека бъде според вашата заповед.

27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година.

Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.

Мидхат паша като председател на Касационния съд е можел да изтълкува това "Тезкере на Министерския съвет" като най-висша съдебна инстанция в смисъл, че няма явни доказателства за "престъпно деяние", тоест убийство, като това не е категорично доказано. Ще не ще, при такова тълкувание на висшата съдебна инстанция, Султанът нямаше да има лице да подпише смъртната присъда на Левски, заради негативното мнение на Запада, по това време Османската империя е била буквално на колене пред западните й кредитори и е била на командно дишане без техните банкови заеми.

Но Мидхат си е замълчал по някаква неизвестна за нас причина, не е поел този риск. В което Леонидов тълкува доказателство, че Левски не е бил действителн масон, иначе задължение на масона Мидхат е било да спаси брата си масон Левски.

Моето мнение е, че залогът за Мидхат по онова време е била собствената му глава и затова е приел благоразумно мълчание. По-горе в цитирания от Гербов текст добре се изяснява как дори членовете на Комисията не са имали куража да постановят смъртна присъда и са прехвърлили топката към Султана.

Преди 31 минути, Borova gora said:

По думите на Левски на излизане от къщата на Халача са преминали през тълпа народ, Латинецът е бил местен, него най-вероятно поне неколцина са познали, Вутьо не, Левски не е сигурно... Колко дни му е трябвало на Латинеца да "поддаде" не е ясно, но вариант да не е бил арестуван няма, а за такъв арест изворите не знаят нищо, подозрително е.

Да, възможно е Латинеца въобще да не е минал по улицата, а да се измъкнал обратно през Драсовата къща вече преоблечен, нали оттам влизат и тримата. Левски пише и друго в писмото си до Каравелов, "ето че се появи и полицията, само ни изгледаха и това беше" /по памет, учудващо бързо появяване на мудната османска полиция, а ако не са били в арнаутски дрехи, дали само са щели да "ги изгледат и това беше".

Така или иначе, както и да го тълкуваме, едва ли не целият комитет в Ловеч е знаел, че Латинеца е третия участник, за това са писали и на Левски в Правешкия хан, че трима в арнаутски дрехи са нападнали къщата. Било е обществена тайна, но вездесъщия каймакамин, който е изброил поименно 22 комити на хамди паша пропуска да доложи на горните инстанции, че нападателите са били трима. Очевидно е, за мен, че участието на Латинеца старателно е било укривано от властта в Ловеч, те са го пазели като свой коз.

Дори и в Ловеч да са си премълчали за неговото участие, Вутьо, който е бил един от фаворизираните куриери на Общи /само той не си купува револвера във Видраре, Общи му го харизва даром/ едва ли е пропуснал да каже за третия си "другар", само че са му изшъткали да си затваря устата за него. Защо Левски не го издава, писах по-горе, защото е бил Левски.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 11 часа, Borova gora said:

И още мисля как казва пред комисията, пред Вутьо, че са били трима, но нито Вутьо реагира, дето уж никога не лъжел, нито някой от комисията попитал кой е третия... Интересно е, че го обвиняват, а третия свидетел не искат да знаят кой е нито да свидетелства срещу него, само думата на Вутьо вземат за присъдата, макар че свидетелството на третия т.е. двама срещу Левски би натежало много повече от юридическа гледна точка. Нелогично е, правно неиздържано, неследователско дори, освен във вариант третия да е "техния" човек, когото не следва да осъдят въобще заради заслугите му към властта. Няма друга опция. А третият е бил Латинеца.

"… Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната." (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) (Марин Поплуканов пред Парашкев Стоянов в "Материали за историята на град Ловеч")

[Borova gora]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

"… Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната." (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) (Марин Поплуканов пред Парашкев Стоянов в "Материали за историята на град Ловеч")

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ 

Из ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 8 януари 1873 година

https://pavelnik.blogspot.com/2017/03/4.html

Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Редактирано 23, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 53 минути, К.ГЕРБОВ said:

"… Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната." (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) (Марин Поплуканов пред Парашкев Стоянов в "Материали за историята на град Ловеч")

Христо Луканов знае всичко /като е дежурял защо не предупредил Левски/, ама Марин не знае всичко. Нали Вутьо и Левски преди да влязат в къщата на Димо Драсов са спали в неговата. Латинеца си е от Ловеч, той няма нужда да спи в чужда къща. А свидетелството на Димо Драсов, където се преобличат в турски дрехи тримата няма значение, нали, Димо последен ги е видял преди да влязат в къщата на Денчо, той е най-прекия жив свидетел по времето, когато П.Стоянов ги записва, Левски, Вутьо и Латинеца са били вече покойници.

Марин шикалкави не само за този случай, той получава бели петна в паметта и по отношение на това, че е бил председател на комитета, та се налага ортака му Пъшков да го коригира.

[Borova gora]

Преди 53 минути, Б. Киров said:

Христо Луканов знае всичко /като е дежурял защо не предупредил Левски/, ама Марин не знае всичко. Нали Вутьо и Левски преди да влязат в къщата на Димо Драсов са спали в неговата. Латинеца си е от Ловеч, той няма нужда да спи в чужда къща. А свидетелството на Димо Драсов, където се преобличат в турски дрехи тримата няма значение, нали, Димо последен ги е видял преди да влязат в къщата на Денчо, той е най-прекия жив свидетел по времето, когато П.Стоянов ги записва, Левски, Вутьо и Латинеца са били вече покойници.

Марин шикалкави не само за този случай, той получава бели петна в паметта и по отношение на това, че е бил председател на комитета, та се налага ортака му Пъшков да го коригира.

За да освободят толкова бързо Димо и баща  му, а са могли да бъдат заподозрени като съучастници, каквито де факто са си били, много е възможно да са издали името на Латинеца, за да се отскубнат... Иначе няма логика за малко в конака и толкова когато става въпрос за убийство в дома на богат и уважаван от властта чорбаджия...

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Именно в това е бил шансът му, според мен, и той се е надявал до последно на него, за да каже на Николчо, че ако трябва ще се потурчи, но после ще продължи борбата. Една решителна намеса на председателя на Държавния съвет /Висшия Касационен съд/ би могла да претълкува основанията за смъртната присъда, а те са изложени тук:

ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен, че един такъв ум, който, от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението; че той е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.

Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.

Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда, съгласно закона, за което се осмелявам да ви моля. На всеки случай нека бъде според вашата заповед.

27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година.

Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261.

Мидхат паша като председател на Касационния съд е можел да изтълкува това "Тезкере на Министерския съвет" като най-висша съдебна инстанция в смисъл, че няма явни доказателства за "престъпно деяние", тоест убийство, като това не е категорично доказано. Ще не ще, при такова тълкувание на висшата съдебна инстанция, Султанът нямаше да има лице да подпише смъртната присъда на Левски, заради негативното мнение на Запада, по това време Османската империя е била буквално на колене пред западните й кредитори и е била на командно дишане без техните банкови заеми.

Но Мидхат си е замълчал по някаква неизвестна за нас причина, не е поел този риск. В което Леонидов тълкува доказателство, че Левски не е бил действителн масон, иначе задължение на масона Мидхат е било да спаси брата си масон Левски.

Моето мнение е, че залогът за Мидхат по онова време е била собствената му глава и затова е приел благоразумно мълчание. По-горе в цитирания от Гербов текст добре се изяснява как дори членовете на Комисията не са имали куража да постановят смъртна присъда и са прехвърлили топката към Султана.

Да, възможно е Латинеца въобще да не е минал по улицата, а да се измъкнал обратно през Драсовата къща вече преоблечен, нали оттам влизат и тримата. Левски пише и друго в писмото си до Каравелов, "ето че се появи и полицията, само ни изгледаха и това беше" /по памет, учудващо бързо появяване на мудната османска полиция, а ако не са били в арнаутски дрехи, дали само са щели да "ги изгледат и това беше".

Така или иначе, както и да го тълкуваме, едва ли не целият комитет в Ловеч е знаел, че Латинеца е третия участник, за това са писали и на Левски в Правешкия хан, че трима в арнаутски дрехи са нападнали къщата. Било е обществена тайна, но вездесъщия каймакамин, който е изброил поименно 22 комити на хамди паша пропуска да доложи на горните инстанции, че нападателите са били трима. Очевидно е, за мен, че участието на Латинеца старателно е било укривано от властта в Ловеч, те са го пазели като свой коз.

Дори и в Ловеч да са си премълчали за неговото участие, Вутьо, който е бил един от фаворизираните куриери на Общи /само той не си купува револвера във Видраре, Общи му го харизва даром/ едва ли е пропуснал да каже за третия си "другар", само че са му изшъткали да си затваря устата за него. Защо Левски не го издава, писах по-горе, защото е бил Левски.

Ловске е познавал и други българи-масони, но никой не му се притекъл на помощ или са опитвали без успех, защото е имало силен натиск отвътре и отвън срещу него, не си е давал сметка, че колкото по-голям е ставал в развитието си, толкова по-неудобен е бил за мнозина...

Аз например съм чела, че и Антим Първи е бил масон, той дори загатнал, че убийството на Ангел Кънчев е за изгласена масонска тайна, не заради организацията на Апостола, не случайно е било подшушнато на полицията да го проверява, да върви след него и в деня на погребението му всички масони от Русе са напуснали града, да не бъдат заподозрени в присъствие на погребението... Но на Левски съобщават друго, колкото и "тънко" той да изпитвал, скрили истината. Явно е имало случаи, в които и българските масони не са могли да защитят своите т.е. не е можело да се разчита напълно на тях.

Относно Мидхат паша, там първо са гледали своите интереси и тогава ложата, Мидхат би изгубил позициите си ако защити Левски, а това не е било малко за него, хаджи Иванчо Хаджипенчович посочва същото пред Заимов, че би загубил поста и ордените си, затова не се опитал да спаси Дякона... 

Неговата присъда е последна, последна и изпълнена, дали е научил за присъдите на другите, за освобождаването на Цвятков и Латинеца преди последния си ден, ако -да, това е било потвърждението на подозренията му макар че едва ли се е нуждаел от потвърждение... 

Редактирано 23, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 3 часа, Borova gora said:

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ 

Из ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 8 януари 1873 година

https://pavelnik.blogspot.com/2017/03/4.html

Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вареше да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Пропуснах третия източник да посоча, макар че думата на Левски пред Извънредната комисия като пряк участник и избиращ съучастниците си е достатъчна, но има и други, които добре помнели събитието като 7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията (неговите спомени са по-горе) и:

24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. 

За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. 

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

[Б. Киров]

Преди 22 часа, Borova gora said:

Аз например съм чела, че и Антим Първи е бил масон

Ако е вярно, излиза, че първият български екзарх е бил масон.

Не знам дали сте правили връзка между избора на Иларион Ловчански за пръв български екзарх в Цариград от Църковния събор през 1872 /избран е само за 4 дни и принуден да си подаде самоотвод/ и избора на Ловеч за център на ВРО от Левски. Ако съществува такава причинно-следствена връзка, то убийството на дякон Паисий през юли 1872 и последващото заемане на неговото място като наместник на Иларион от поп Кръстьо Никифоров, може да придобие нова стойност от това да се тълкува като обичайния терор срещу предатели.

Преди 22 часа, Borova gora said:

Относно Мидхат паша, там първо са гледали своите интереси и тогава ложата, Мидхат би изгубил позициите си ако защити Левски, а това не е било малко за него, хаджи Иванчо Хаджипенчович посочва същото пред Заимов, че би загубил поста и ордените си, затова не се опитал да спаси Дякона... 

Мидхат паша е от умерените "младоосманци", той е бил привърженик на шериата като основен закон над всички останали; самият той е от семейство на суфи, баща му е бил кадия, той има солидно религиозно образование в медресе. Реформатор по западен образец, но за запазване облика на Османската империя като многонационална държава под един мюсюлмански закон. Всъщност управлението на Ердоган днес е може би сбъднатият идеал на Мидхат.

Имал е врагове от консерваторите и от радикалните реформатори. През 1872 Мидхат е Велик Везир /министър-председател/ за 4 месеца, но после е сменен и понижен от султан Абдулазис, като на негово място застава изпечен консерватор, именно това консервативно правителство съди Левски.

Както споменах, Мидхат е треперел вероятно за главата си по онова време, той все пак е убит от следващия султан, като преди това е бил двигател за преврата срещу Абдулазис.

Левски е изтеглил "късата клечка" като размествания във властта, както и тази във Високата порта, така и онази сред Цариградските българи, където за екзарх е бил избран Антим Първи, а не Иларион Ловчански.

[resavsky]

Преди 10 минути, Б. Киров said:

Ако е вярно, излиза, че първият български екзарх е бил масон.

Не знам дали сте правили връзка между избора на Иларион Ловчански за пръв български екзарх в Цариград от Църковния събор през 1872 /избран е само за 4 дни и принуден да си подаде самоотвод/ и избора на Ловеч за център на ВРО от Левски. Ако съществува такава причинно-следствена връзка, то убийството на дякон Паисий през юли 1872 и последващото заемане на неговото място като наместник на Иларион от поп Кръстьо Никифоров, може да придобие нова стойност от това да се тълкува като обичайния терор срещу предатели.

 

Прекалено сложна комбинация виждаш.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

За да освободят толкова бързо Димо и баща  му, а са могли да бъдат заподозрени като съучастници, каквито де факто са си били

Димо Драсов отвсякъде е "светел" като съучастник. Той самият някъде свидетелства, че в деня на убийството казал, че ще отсъства от Ловеч, щял да бъде на лозето си или нещо подобно. Обаче на друго място пак свидетелства, че стоял заключен в къщата си. При първия оглед от полицията са го хванали като заподозрян в съучастие или най-малкото като свидетел, щом се е криел в къщата си посред бял ден. Дъските на оградата му към къщата на Денчо разковани, набити колове откъм стената на съседния турски хан, обаче Димо си седял заключен вкъщи ни лук ял ни лук мирисал. Изключено е да не са го притиснали да свидетелства какво е видял, още повече, че веднага са намерили и патрон от пушката на Левски.

Да го пуснат за един ден при положение, че е казвал "аз нищо не видях и не чух" е възможно, но малко вероятно, освен ако полицаите не са били пълни ахмаци и некадърници, но знае ли човек, може и такива да са били.

[todorg]

Живеем в модерни времена .От тук и там съм прочел и подочул интересни сведения за Васил Иванов Кунчев ,че много ,много в момите не се е вглеждал по скоро в момците.За 19-и век са по скоро далечни намеци ,тъй като тогава хомосексуализма ,който съществува при 11-12% от мъжката популация ,най вече природата или Бог ,който ,както го разбира има процент мъжки индивиди ,които не могат ,да се възпроизведат и за да не са проблем за другите ,те си се чифтосват помежду си без шанс за успех разбира се .Това и в животинскияит свят го има при определени условия.

Редактирано 24, 2025 от todorg

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако е вярно, излиза, че първият български екзарх е бил масон.

Не знам дали сте правили връзка между избора на Иларион Ловчански за пръв български екзарх в Цариград от Църковния събор през 1872 /избран е само за 4 дни и принуден да си подаде самоотвод/ и избора на Ловеч за център на ВРО от Левски. Ако съществува такава причинно-следствена връзка, то убийството на дякон Паисий през юли 1872 и последващото заемане на неговото място като наместник на Иларион от поп Кръстьо Никифоров, може да придобие нова стойност от това да се тълкува като обичайния терор срещу предатели.

Мидхат паша е от умерените "младоосманци", той е бил привърженик на шериата като основен закон над всички останали; самият той е от семейство на суфи, баща му е бил кадия, той има солидно религиозно образование в медресе. Реформатор по западен образец, но за запазване облика на Османската империя като многонационална държава под един мюсюлмански закон. Всъщност управлението на Ердоган днес е може би сбъднатият идеал на Мидхат.

Имал е врагове от консерваторите и от радикалните реформатори. През 1872 Мидхат е Велик Везир /министър-председател/ за 4 месеца, но после е сменен и понижен от султан Абдулазис, като на негово място застава изпечен консерватор, именно това консервативно правителство съди Левски.

Както споменах, Мидхат е треперел вероятно за главата си по онова време, той все пак е убит от следващия султан, като преди това е бил двигател за преврата срещу Абдулазис.

Левски е изтеглил "късата клечка" като размествания във властта, както и тази във Високата порта, така и онази сред Цариградските българи, където за екзарх е бил избран Антим Първи, а не Иларион Ловчански.

Нямал е защита от никого, замислих се дали като Дякон т.е. църковен служител би имал надежда, ако Антим I е можел да си затвори очите за свалянето на расото и подстригването на косите в името на това да го спасят, поне за доживотен затвор... За поп Кръстьо като църковно лице примерно е трябвало да уведомят по църковна йерархия, че са го арестували, затова е било по-лесно да изискват от него да се разписва всеки ден в конака, отколкото да го държат вътре затворен. Дори Левски да си е помислил за такава възможност, не е доверил всичките си мисли на Никола Цвятков. После в тъмницата в София е бил сам, много сам, няма да научим какво е мислил... Цвятков съобщава, че не са допуснали да са отново заедно по време на самия процес, нито веднъж, Латинеца е разпределен на етаж по-горе от него, а Апостола в старите казарми.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Димо Драсов отвсякъде е "светел" като съучастник. Той самият някъде свидетелства, че в деня на убийството казал, че ще отсъства от Ловеч, щял да бъде на лозето си или нещо подобно. Обаче на друго място пак свидетелства, че стоял заключен в къщата си. При първия оглед от полицията са го хванали като заподозрян в съучастие или най-малкото като свидетел, щом се е криел в къщата си посред бял ден. Дъските на оградата му към къщата на Денчо разковани, набити колове откъм стената на съседния турски хан, обаче Димо си седял заключен вкъщи ни лук ял ни лук мирисал. Изключено е да не са го притиснали да свидетелства какво е видял, още повече, че веднага са намерили и патрон от пушката на Левски.

Да го пуснат за един ден при положение, че е казвал "аз нищо не видях и не чух" е възможно, но малко вероятно, освен ако полицаите не са били пълни ахмаци и некадърници, но знае ли човек, може и такива да са били.

Арестуван е с баща си, който не е бил комитетски член. За да измъкне и двамата от побой и затвор, може и да е казал имена, от тях само Латинеца е бил наличен, за да бъде разпитван... Всъщност би следвало да го е направил, едва ли е виждал друг избор.

Редактирано 24, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Много се впечатлих, Пъшков и Марин писали до валиде-султанката:

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19946220

Имало какво още да науча... Но после олихвяват по диамантени лихви участието си в комитета на Апостола с високи постове във властта без никакви задръжки...

Редактирано 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

За поп Кръстьо като църковно лице примерно е трябвало да уведомят по църковна йерархия, че са го арестували, затова е било по-лесно да изискват от него да се разписва всеки ден в конака, отколкото да го държат вътре затворен.

Поп Кръстьо вече е бил наместник на Иларион Ловчански, арестуването му за по-дълго е щяло да предизвика вълнения, а османската власт най-малко се е нуждаела от такива в онзи момент, имайки предвид как се е "снишила" и с гражданските арести.

Прави впечатление факта, че точно през юли 1872 Левски съобщава на Каравелов, че ще изпрати в Букурещ поп Кръстьо със значителна сума /осем-десет хиляди гроша/ да списва негов вестник във Влашко. Очевидно попът е бил важна фигура в плановете на Левски за бъдещето устройство на българската държава, за да му повери такава функция. Същият месец е убийството на дякон Паисий, предшественикът на поп Кръстьо като наместник на Иларион Ловчански. Определянето на поп Кръстьо на мястото на дякон Паисий е станало лично от Иларион, той по канона посочва своя наместник.

За Ловчански митрополит след Иларион е посочен от екзархийския Синод  Дионисий Ловчански на 6 юли 1873, когото Антим I изпраща в Ловеч с думите:

„Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210).

Дионисий е причислен от Ботев към "нашите мъченически жертви", заради противопоставянето му на ловчанския каймакамин /потурчен грък/ и софийския управител /шеф на временната комисия в София, разнищила Арабаконашкия обир/ Мазхар паша, почти сигурно е че е отровен, а не починал от естествена смърт, затова Ботев го нарича "мъченик".

Ловечката митрополия е дала двама екзарха и един патриарх на Българската църква: Иларион Ловчански /отхвърлен заради натиск на Високата порта, но легитимно избран като първи екзарх през 1872/, екзарх Йосиф /от 1877 до 1915/ и патриарх Максим /1971 - 2012/.

Само да добавя тук - Иларион Ловчански формално е принуден от Високата Порта да си направи самоотвод с мотива, че бил "стар и глух", но истинският мотив е бил дейността на ВРО на Левски в неговата епархия.

Въпрос с повишена трудност - откъде османските власти са били наясно за съществуването на ВРО в Ловеч през февруари 1872, още преди учредителния конгрес на БРЦК през май 1872? Кой е бил техния информатор там, за да отхвърлят кандидатурата на Иларион?

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Поп Кръстьо вече е бил наместник на Иларион Ловчански, арестуването му за по-дълго е щяло да предизвика вълнения, а османската власт най-малко се е нуждаела от такива в онзи момент, имайки предвид как се е "снишила" и с гражданските арести.

Прави впечатление факта, че точно през юли 1872 Левски съобщава на Каравелов, че ще изпрати в Букурещ поп Кръстьо със значителна сума /осем-десет хиляди гроша/ да списва негов вестник във Влашко. Очевидно попът е бил важна фигура в плановете на Левски за бъдещето устройство на българската държава, за да му повери такава функция. Същият месец е убийството на дякон Паисий, предшественикът на поп Кръстьо като наместник на Иларион Ловчански. Определянето на поп Кръстьо на мястото на дякон Паисий е станало лично от Иларион, той по канона посочва своя наместник.

За Ловчански митрополит след Иларион е посочен от екзархийския Синод  Дионисий Ловчански на 6 юли 1873, когото Антим I изпраща в Ловеч с думите:

„Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210).

Дионисий е причислен от Ботев към "нашите мъченически жертви", заради противопоставянето му на ловчанския каймакамин /потурчен грък/ и софийския управител /шеф на временната комисия в София, разнищила Арабаконашкия обир/ Мазхар паша, почти сигурно е че е отровен, а не починал от естествена смърт, затова Ботев го нарича "мъченик".

Ловечката митрополия е дала двама екзарха и един патриарх на Българската църква: Иларион Ловчански /отхвърлен заради натиск на Високата порта, но легитимно избран като първи екзарх през 1872/, екзарх Йосиф /от 1877 до 1915/ и патриарх Максим /1971 - 2012/.

Само да добавя тук - Иларион Ловчански формално е принуден от Високата Порта да си направи самоотвод с мотива, че бил "стар и глух", но истинският мотив е бил дейността на ВРО на Левски в неговата епархия.

Въпрос с повишена трудност - откъде османските власти са били наясно за съществуването на ВРО в Ловеч през февруари 1872, още преди учредителния конгрес на БРЦК през май 1872? Кой е бил техния информатор там, за да отхвърлят кандидатурата на Иларион?

За Левски... ако не бе обесен, вероятността да го отровят не е била малка при произнасяне на присъда като доживотен затвор например. Самият той си е давал сметка за това още след ареста: "На мръквание стражара им донесе една типсия с ястиета и им каза, че ги черпил пашата. Левски не беше ял от три дни нищо и не искаше да слезе да яде, да не би да го отровят; но като Никола го уверил; че няма защо да го тровят, че напротив те ще го пазят добре за да узнаят от него цялата работа, - Левски слезе и се наяде и той" 

 https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Колкото повече се ровя, толкова повече си мисля, че да се измъкне жив е било чудо дори и да бе получил по-лека присъда...

Между другото, попаднах на твърдение, че е имало фалшиво или истинско писмо от 6-ти януари 1873г. от Левски до Каравелов, в което Апостола твърдял, че е жив и здрав... По това време е в тъмницата, но защо му е било на някой да фалшифицира такова писмо ако то изобщо съществува?

Връзка между убийството на дякон Паисий и назначаването на поп Кръстьо на негово място, наместник на Иларион Ловчански, досега не бях търсила. Но много съм си мислила, че Левски е съзнавал пропастта между себе си и Каравелов и след като от Букурещ му пращат заместник след заместник, той на свой ред решава да отвърне, подготвяйки заместник на Каравелов в своята организация и му го е написал, да очаква попа в Румъния. Имал е нужда от вестници, от печатница да буди населението, силно оръжие е писаното слово, но... разбрал е, че Каравелов е правил това на цена, която мнозина щели да плащат. Самият поп Кръстьо е бил съгласен да печата вестници, а също и е подкрепил Левски срещу обира в Арабаконашкия проход, до последно Дякона не се е съмнявал в него, а се е съмнявал в подбудите и правилността на решенията на Каравелов... 

За Иларион Макариополски, много съм любопитна, но не намирам нищо като отговор, може би някой от църковните дейци в Ловеч? Но не подозирам поп Кръстьо, не подозирам и поп Лукан... Надявам се, че ще кажете

Редактирано 24, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

За Иларион Макариополски, много съм любопитна, но не намирам нищо като отговор, може би някой от църковните дейци в Ловеч? Но не подозирам поп Кръстьо, не подозирам и поп Лукан... Надявам се, че ще кажете

Предполагам имате предвид Иларион Ловчански, Иларион Макариополски е друг църковен деец на Българската Екзархия. Ако имах отговор нямаше да задавам въпрос. Предполагам само, че е свързано отново с каймакамина. Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н.

Още с първото идване на Левски в Ловеч, там го представя Анастас Попхинов, е имало известно недоверие към него - кой е той, кой го праща, дали не е самозванец. Марин Поплуканов и Иван Драсов дори се вдигат и пътуват до Букурещ, срещат се с Каравелов, за да се уверят лично, че Левски е пратен оттам. Тогава купуват първите 6 револвера от Данаил Попов, Анастас разказва подробно за това тяхно "уверително" пътуване на разпита му пред комисията в София.

Всички от тази прислойка на градския еснаф са били ангажирани в борбата за църковна независимост срещу фанариотите, Драсов най-вече. Трябва да осъзнаем, че борбата за църковна независимост и революционната борба не могат да се отделят механично като два противоположни и несвързани потока, нещо, което битува в популярните учебници. Те са двете страни на една и съща монета - борба за българска държава. Самият Левски е духовник, и то от "черното духовенство", тези които не се женят и имат право да заемат постове във висшата църковна йерархия, другите са "бяло духовенство" като поп Кръстьо. Левски се е бил нагледал на това как вуйчо му Василий събира такси за гръцката Патриаршия и сигурно още оттогава е осъзнал, че без независима българска църква е невъзможна независима българска държава.

Той се опитва да направи невъзможното - да слее в един поток българите в Цариград /там са богатите търговци като Тъпчилещов, Арнаудов и т.н./, войводите в Белград /тези са хора на действието, при тях няма шега, първо действат после размишляват, той има и тяхната школа като байрактар на Хитов/, хъшовете в Румъния /това което наричаме "лумпенпролетариат", хора без дом и семейства, готови на всякакави авантюри, войводите са си набирали четници измежду тях/ и богатите българи като Христо и Евлоги Георгиеви от Добродетелната Дружина в Одеса. Четири непрекъснато разкъсвани от вражди български групировки извън Българско с претенции да извоюват Свободна България. Левски идва като обединител на тези четири крила, но в крайна сметка и четирите се обръщат срещу него. А трагичното е, че българските градски еснафи в лицето на Ловечкия комитет и тези в Ораханийско го предават.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Само да добавя тук - Иларион Ловчански формално е принуден от Високата Порта да си направи самоотвод с мотива, че бил "стар и глух", но истинският мотив е бил дейността на ВРО на Левски в неговата епархия.

Такава връзка е направена в Уикипедия: „На 12 февруари 1872 година синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта (повод – стар и недочуващ)“. Иларион Ловчански – Уикипедия (Български екзарх).

Има обаче и друго сведение по този повод: “Едва в края на 1868 г. епископ Иларион решава да премине към лагера на борците за независима българска църква и заминава за турската столица. Независимо от това ловчанлии са толкова недоволни от него, че никога не му прощават стореното дотогава. Поп Кръстю и неговите съратници с радост научават за издаването на султанския ферман от 27 февруари 1870 г., с който БПЦ получава автономия от страна на Цариградската гръцка патриаршия под формата на Българска екзархия. По този повод на 15 март с. г. в Ловеч се провежда масово тържество, на което реч произнася и поп Кръстю. Неговото и общото мнение на ловчанската прогресивна интелигенция се заключават в следното: да се определят заплати на владиците; значима част от приходите на епархиите да отиват за издръжка на училищата; да се намали броят на митрополиите, като две-три по-малки епархии се обединят в една; владиците да водят по-скромен живот и др. Така според ловчанлии Екзархията трябвало да бъде едно национално и преди всичко демократично учреждение, освободено от пороците на фанариотската патриаршия. Преди всичко тя трябвало да служи за просветно-културното и нравствено издигане на поробения български народ и на цялостните му интереси.

Спрямо другите епархии, изборът на Ловчански екзархийски митрополит се проточва доста дълго. Ловчанлии отказват упорито да приемат обратно Иларион, който първоначално показва писма и доказва пред делегатите на Първия църковно-народен събор в Цариград, че населението го обича и уважава. Възникна остър конфликт с ловешкия делегат Мирю Павлов, който дори напуска заседанията на събора. Най-сетне и сам Иларион се отказва да се върне в Ловеч и е избран за Кюстендилски митрополит.“ (ОТНОШЕНИЕТО НА ПОП КРЪСТЮ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ )

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Предполагам имате предвид Иларион Ловчански, Иларион Макариополски е друг църковен деец на Българската Екзархия. Ако имах отговор нямаше да задавам въпрос. Предполагам само, че е свързано отново с каймакамина. Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н.

Още с първото идване на Левски в Ловеч, там го представя Анастас Попхинов, е имало известно недоверие към него - кой е той, кой го праща, дали не е самозванец. Марин Поплуканов и Иван Драсов дори се вдигат и пътуват до Букурещ, срещат се с Каравелов, за да се уверят лично, че Левски е пратен оттам. Тогава купуват първите 6 револвера от Данаил Попов, Анастас разказва подробно за това тяхно "уверително" пътуване на разпита му пред комисията в София.

Всички от тази прислойка на градския еснаф са били ангажирани в борбата за църковна независимост срещу фанариотите, Драсов най-вече. Трябва да осъзнаем, че борбата за църковна независимост и революционната борба не могат да се отделят механично като два противоположни и несвързани потока, нещо, което битува в популярните учебници. Те са двете страни на една и съща монета - борба за българска държава. Самият Левски е духовник, и то от "черното духовенство", тези които не се женят и имат право да заемат постове във висшата църковна йерархия, другите са "бяло духовенство" като поп Кръстьо. Левски се е бил нагледал на това как вуйчо му Василий събира такси за гръцката Патриаршия и сигурно още оттогава е осъзнал, че без независима българска църква е невъзможна независима българска държава.

Той се опитва да направи невъзможното - да слее в един поток българите в Цариград /там са богатите търговци като Тъпчилещов, Арнаудов и т.н./, войводите в Белград /тези са хора на действието, при тях няма шега, първо действат после размишляват, той има и тяхната школа като байрактар на Хитов/, хъшовете в Румъния /това което наричаме "лумпенпролетариат", хора без дом и семейства, готови на всякакави авантюри, войводите са си набирали четници измежду тях/ и богатите българи като Христо и Евлоги Георгиеви от Добродетелната Дружина в Одеса. Четири непрекъснато разкъсвани от вражди български групировки извън Българско с претенции да извоюват Свободна България. Левски идва като обединител на тези четири крила, но в крайна сметка и четирите се обръщат срещу него. А трагичното е, че българските градски еснафи в лицето на Ловечкия комитет и тези в Ораханийско го предават.

За Левски, опитал се е да бъде обединител в името на общата цел, затова според мен дълго е търпял и Каравелов, и протежетата му, и хъшовете, четите, докато не осъзнава, че постепенно остава сам, съвсем сам: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът,..." Опитва дипломация, преглъщане на измислени укори, смиряване... Нищо не помага. Не разбират неговия път. Затова е и на едно много самотно място в нашата история.

Ловчански имах предвид като писах, моя техническа грешка за Макариополски.

Навсякъде е упоменато, че по причина ВРО е касиран избора му за Екзарх, но никъде не видях източник, на който да се позовават. След години е лесно да се твърди това, но звучи като журналистика, не история.

Тук обаче ние следва да упоменем два факта:

Марин Поплуканов - всичките му биографи посочват, че заедно с баща си е участвал в борбата срещу изгонване на Иларион Ловчански. Друг е въпросът как е станал председател на сериозен комитет, длъжност изискваща лидерски качества, след като никога в нищо не е бил сам и сам никога не е повел хората в нещо, с баща си, с Пъшков, с Левски, с Драсов... Но принципно, знаем къде е неговото семейство в историята срещу Ловчански.

Вторият факт е много важен за нас, ние разнищихме доклада на Хамди паша, но в него има следната улика: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин".

Този факт, донесен на Велия везир от Хамди, вече променя всичко, защото не Ловчански е подкрепял ВРО, както пишат някои /https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44Eccbd2c0090dd60fb52919f4eb284a07ecf17b9e7ab1513a276186ef0dfbbac90/, а точно обратното, те са "воювали" с него и дори с наместника му Йованчо...

Този опит за убийство почти съвпада по време с убийството на Дякон Паисий, а неговото убийство е искано най-много от комитета в Ловеч, предполагаемо по търговски интереси, но при задълбочаване, излиза предистория... Оттук е интересна връзката между опита за убийство и убийството на тези двамата, свързани с Ловчански, от което най-печели поп Кръстьо, наистина е важно да я анализираме, искам да кажа, фактите изглеждат хаотично разпръснати и трудно се виждат нишките, но пък те всички водят към Ловчанския комитет.

дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае!/.
От книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд" се коментира че вероятно Иван Чолака е съобщил нещо на властта. - аз обаче тази книга съм я взимала от библиотека, нямам я в къщи, за да снимам с телефона текста...

Но това е през лятото, а през януари-февруари 1872г. още търся какво е знаела Високата порта и от кого.

Редактирано 25, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Навсякъде е упоменато, че по причина ВРО е касиран избора му за Екзарх, но никъде не видях източник, на който да се позовават. След години е лесно да се твърди това, но звучи като журналистика, не история.

Може и да звучи като журналистика, но е публикувано в сайта на Светия Синод на БПЦ:

"Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г.  Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за Български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта."

https://bg-patriarshia.bg/news/v-kyustendil-tarzhestveno-be-otbelyazana-140-godishninata-ot

Михаил Арнаудов в  “Иларион Макариополски и българският черковен въпрос”, С. 1925. стр. 298 – 302 дава малко повече светлина по въпроса:

"На 12 февруари 1872 г. привременният съвет, с участието на малцината епархиални делегати, останали в Цариград, се събира, за да даде ход на заповедта. По въпроса, кое пълномощно тяло трябва да избере екзарха, бива усвоено гледище: понеже само правителството указва на привременния съвет и понеже свикването на събор би отнело много време, уместно е да гласуват само членовете на съвета. Решено това, при тайно гласоподаване получават се седем бюлетини за Иларион Ловчански и шест за Антим Видински. Провъзгласен бил за екзарх първият. Изборът изненадва и Портата и българското общество: всички очаквали да бъде той спечелен от Антим, като по-образован и като некомпрометиран пред Патриаршията, с която е трябвало, според някои, да се опитат преговори. Махмуд-Недим паша изказал мнение, че е добре да се избере друг някой вместо Иларион Ловчански. И последният, взимайки за предлог напредналата си възраст и слабите си сили, подава веднага оставка. Тогава на 16 февруари, при нов избор, Антим Видински обединява всички гласове, за да бъде провъзгласен от съвета и потвърден от Портата за български екзарх, под името Антим І."

“От тримата кандидати, като се извадеше Паисий, който не можеше да се избере, защото беше тежко болен, и след няколко дни почина, оставаха двама: Иларион Ловчански, който бе стар, с манастирско образование, и Антим, който имаше висше образование. От везирската заповед всички разбраха, че правителството искаше за екзарх Антим Видински, като предполагало чрез него да прокара някои отстъпки от фермана за едно помирение с Патриаршията. За това на другия ден, на 12 февруари, след един молебен при затворени врата Ил. Макариополски и Панарет Пловдивски употребиха всичкото си влияние между членовете на привременния съвет, та се избра за първи български екзарх не Антим Видински, а Иларион Ловчански. “Аз плачех, отказвах се, казваше насетне Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски ми дърпаше ръката да я целува и ми думаше: Не бой се! Ние ще работим, а ти само ще подписваш.” М. Радивоев, Време и живот, 188. – В писмо до Никола В. Златарски, от 22 февруари 1872 г., Иларион Ловчански сам признава: “Аз викам не приемам, наченах да плача, викам стар съм, немощен съм, не чувам, кой та слуша...” Библиотека, кн. ІІІ /1901/, 51. Приложение към Църковен Вестник. "

Виждам, че сте лайкнали поста на Гербов, но той не казва нищо по различно от това, което и аз съм написал по-горе, а именно:

"Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. "

Както и да е.

 

 

 

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Може и да звучи като журналистика, но е публикувано в сайта на Светия Синод на БПЦ:

"Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г.  Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за Български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта."

https://bg-patriarshia.bg/news/v-kyustendil-tarzhestveno-be-otbelyazana-140-godishninata-ot

Михаил Арнаудов в  “Иларион Макариополски и българският черковен въпрос”, С. 1925. стр. 298 – 302 дава малко повече светлина по въпроса:

"На 12 февруари 1872 г. привременният съвет, с участието на малцината епархиални делегати, останали в Цариград, се събира, за да даде ход на заповедта. По въпроса, кое пълномощно тяло трябва да избере екзарха, бива усвоено гледище: понеже само правителството указва на привременния съвет и понеже свикването на събор би отнело много време, уместно е да гласуват само членовете на съвета. Решено това, при тайно гласоподаване получават се седем бюлетини за Иларион Ловчански и шест за Антим Видински. Провъзгласен бил за екзарх първият. Изборът изненадва и Портата и българското общество: всички очаквали да бъде той спечелен от Антим, като по-образован и като некомпрометиран пред Патриаршията, с която е трябвало, според някои, да се опитат преговори. Махмуд-Недим паша изказал мнение, че е добре да се избере друг някой вместо Иларион Ловчански. И последният, взимайки за предлог напредналата си възраст и слабите си сили, подава веднага оставка. Тогава на 16 февруари, при нов избор, Антим Видински обединява всички гласове, за да бъде провъзгласен от съвета и потвърден от Портата за български екзарх, под името Антим І."

“От тримата кандидати, като се извадеше Паисий, който не можеше да се избере, защото беше тежко болен, и след няколко дни почина, оставаха двама: Иларион Ловчански, който бе стар, с манастирско образование, и Антим, който имаше висше образование. От везирската заповед всички разбраха, че правителството искаше за екзарх Антим Видински, като предполагало чрез него да прокара някои отстъпки от фермана за едно помирение с Патриаршията. За това на другия ден, на 12 февруари, след един молебен при затворени врата Ил. Макариополски и Панарет Пловдивски употребиха всичкото си влияние между членовете на привременния съвет, та се избра за първи български екзарх не Антим Видински, а Иларион Ловчански. “Аз плачех, отказвах се, казваше насетне Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски ми дърпаше ръката да я целува и ми думаше: Не бой се! Ние ще работим, а ти само ще подписваш.” М. Радивоев, Време и живот, 188. – В писмо до Никола В. Златарски, от 22 февруари 1872 г., Иларион Ловчански сам признава: “Аз викам не приемам, наченах да плача, викам стар съм, немощен съм, не чувам, кой та слуша...” Библиотека, кн. ІІІ /1901/, 51. Приложение към Църковен Вестник. "

Виждам, че сте лайкнали поста на Гербов, но той не казва нищо по различно от това, което и аз съм написал по-горе, а именно:

"Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. "

Както и да е.

За мен всяка информация е добре дошла, защото историята на Българската църква не е най-силната ми страна. Само да кажа, че не винаги като причина виждат ВРО и Левски в случая на Иларион Ловчански, например тук на последната страница:

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44E73cbf7a047a56ed985b7487f741778a3afb845a12ebc349d945cb6aec0c45cad

Благодаря обаче, че насочихте темата в тази посока. Замислих се какво ли е видял Дякона при вуйчо си, архимандрит Василий, защото някакво значимо участие в "битките" за църковна независимост не взима. Избира да работи за политическото освобождение, въпреки че има много съмишленици в манастири и в селски/градски църкви. Затова се питам защо не е участвал и в двете борби или е участвал по някакъв начин, но не е толкова видимо.

В тази връзка дали имате книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд"? Аз съм я взимала от библиотека някога и сега ми е криво, че не ми е подръка. Прочетох, че дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае/, същият от доклада на Хамди паша: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин".
В книгата имаше нещо, че точно Иван Чолака е подозиран в издайничество, но пък така е навредил на избора на "неговия" митрополит за екзарх ако той е издайникът... Може и да не си е давал сметка, че го прави не само срещу организацията или някой неин член, когото е мразeл, но и срещу "шефа му", както и много е възможно тези членове да са били Иван Драсов и поп Кръстьо. Драсов е бил в челните редици за независима българска църква, а поп Кръстьо доста смело е държал реч от амвона в Ловеч в присъствието на Иларион Ловчански срещу самия него, по памет в 1868 или 1869г. За жалост не помня дали зимата или пролетта Иван Чолака попадаше в полезрението на ВРО, нападението му е приписано на организацията съгласно доклада на Хамди и е много близо като време до убийството на Дякон Паисий. Някак точно след като Левски се връща в българско, взима решение за поп Кръстьо и пише на Каравелов в началото на юли:

"Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз."

Едва ли е съвпадение всичко във времето както се случва... Плюс, че Груйо-Марин Поплуканов е замесен също във всичко, а и целия Ловешки комитет... 

Редактирано 25, 2025 от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

"Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г.  Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за Български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта."

Тези обвинения за връзка на ловчанския митрополит с Вътрешната революционна организация и Васил Левски, къде са били представени? Излиза, че и ръководството на българската църква е знаело още през февруари 1872 г. за организацията на Левски и е поддържало връзка с нея. Май тази организация не е била толкова тайна? Може би от българския синод е тръгнала информацията до Хамди паша? Ще излезе вярно, че Левски е бил предаден от поп.

[sir]

On 22.02.2025 г. at 21:17, Borova gora said:

Марин, Димитър, поп Лукан, Величка, поп Кръстьо са арестувани първи, Латинеца чак след Къкрина, нищо че Общия го е издал. Защо ареста му е "пропуснат"?

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство.

---

По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран?

---

По повод това, че докладът на Хамди паша стоял в основата на всичко, че членовете на Комисията трябвало да го знаят и т.н. Хубаво, обаче нищо подобно не е налице в действителност. В протоколите от разпитите въобще отсъстват каквито и да било податки разследващите да са били запознати с този доклад. Няма позовавания на информация от доклада или поне аз не виждам такива. Няма въпроси за другите убийства. Не виждам и нито едно име на комитетски деец от доклада, което да фигурира във въпросите на разследващите, извън тези вече посочени от Общи или от някой друг от по-рано арестуваните. Няма дори въпроси по отношение на каналите за трафик на оръжия, които би следвало да са основен приоритет за османските власти.

Защо така?

Редактирано 25, 2025 от sir

[Borova gora]

Преди 11 минути, sir said:

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство. 

---

По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран?

---

По повод това, че докладът на Хамди паша стоял в основата на всичко, че членовете на Комисията трябвало да го знаят и т.н. Хубаво, обаче нищо подобно не е налице в действителност. В протоколите от разпитите въобще отсъстват каквито и да било податки разследващите да са били запознати с този доклад. Няма позовавания на информация от доклада или поне аз не виждам такива. Няма въпроси за другите убийства. Не виждам и нито едно име на комитетски деец от доклада, което да фигурира във въпросите на разследващите, извън тези вече посочени от Общи или от някой друг от по-рано арестуваните. Няма дори въпроси по отношение на каналите за трафик на оръжия, които би следвало да са основен приоритет за османските власти.

Защо така?

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство. - възможно е, все пак въпросът остава, защото ако са искали, в Ловеч са можели под дърво и камък да го търсят, за да го открият.

---

По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран? - О, да, това много подробно обяснявах на последните две страници тук и посочих източниците... Това е ключът, че третия от обира би натежал при присъдата, двама, не един, свидетели срещу Левски, но никой от комисията не е искал да чуе името на третия...

Последната част от поста не знам защо е към мен, никъде не съм твърдяла какво знае и какво не Извънредната комисия, но лично мнение, според мен по-важно е какво са й нареждали, а не какво е знаела...

[sir]

Преди 1 час, Borova gora said:

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство. - възможно е, все пак въпросът остава, защото ако са искали, в Ловеч са можели под дърво и камък да го търсят, за да го открият.

---

По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран? - О, да, това много подробно обяснявах на последните две страници тук и посочих източниците... Това е ключът, че третия от обира би натежал при присъдата, двама, не един, свидетели срещу Левски, но никой от комисията не е искал да чуе името на третия...

Последната част от поста не знам защо е към мен, никъде не съм твърдяла какво знае и какво не Извънредната комисия, но лично мнение, според мен по-важно е какво са й нареждали, а не какво е знаела...

Това под чертичките са общи бележки, които нямат отношение към цитираното в поста.

Известно време отсъствах и нямах време да следя форума. Прехвърлих отгоре-отгоре писаното в последно време и споделям неща, с които не съм съгласен. А не съм съгласен с теорията за Латинеца като автор на доноса от доклада на Хамди паша и въобще с теорията за Латинеца като турски агент или информатор. Тя има прекалено много пробойни.

Ако властите наистина се бяха добрали до Латинеца някъде след убийството на слугата на Денчо Халача, то защо тогава им трябва да чакат Арабаконашкия обир и до голяма степен случайното му разкриване, за да започнат с разбиването на организацията? Те освен скотландярдовци да не би случайно да са били и ясновидци? 

Защо, ако през цялото време държат Латинеца като коз в ръкава си, няма никакви последващи данни от него? 

Въобще, с какво конкретно помага на турските власти Латинеца между август и декември 1872г.? Един конкретен пример може ли, изключая спекулациите, че той бил предал Левски?