Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Хронологията е следната:

На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов, един от "дуалистите" в Плоещ, се обръща към Панайот Хитов да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно. Ако Хитов и сега не му отговори, той ще прекъсне всякакви отношения с него и ще търси други хора да се договори за "тая света търговия" (разбирай, вдигане на въстание). Райчо уведомява Хитов за свой пратеник до него в Белград: "Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам."

На 2 октомври 1871 г. Каравелов, призовава Панайот Хитов:  "Преди три деня се събрахме между себя си и решихме да та повикаме тука: доде ти не дойдеш, то нищо не може да са работи." (Д.Т.Страшимиров, с. 515).

За какво всъщност иде реч при този пълен синхрон между Каравелов и "дуалистите" от Плоещ?

Хитов е бил нещо като военен скалпел в ръцете на тези занимаващи се с политика личности и те се надпреварват кой по-напред да оперира с него болното тяло на Отоманската империя в областите, населени с българи. Неговото доказана специалност е била да прави въоръжени чети, да "ужилва" турската власт, след което да се оттегля. И двете групи - тази на прозападно настроените "дуалисти" в Плоещ, и онази на Каравелов, клоняща към взаимодействие със славянофилските кръгове, желаят да оперират с този инструмент.

И двете групи правят своите тънки политически сметки за следосвобожденските си позиции в новосъздадената държава, нюансите са само за ориентацията на тази държава - сателитна на Русия федерация съставена от българи и "братя" сърби, черногорци и т.н., според Каравелов и сие, или полу-независима автономия с прозападна ориентация (нещо като кратко просъществувалата Източна Румелия), според масоните от бившия ТБЦК. Подходът обаче е един - раздразващ военен удар, чрез вдигане на обречено и зле подготвено въстание, даване на "курбан" от цивилното българско население, след което намеса на Великите сили (Русия в плановете на Каравелов или пък западните държави в замисъла на "дуалистите"), водеща до обособяване на политическа независимост. Важното за тези хора е други да платят цената - народът - хората от който за тях били "овни за колене", както се вижда от писмото на Райчо. 

През месец юни 1869, Райчо Попов, Теофан Райнов и Марко Балабанов ще посетят Цюрих и Лондон, където се срещнали с Херцен /по препоръка на Каравелов/, Бакунин и Мацини, за да им дадат последните наставления как да правят въстание, т.е. те се имали за "по-горните" от Левски, който бил "най-прост измежду тях" и захващал "гламаво" делото на революцията в България, па имал своеволството да пише и Нареда /Устава/ и да иска от тях печат.

Плановете на Апостола изключвали и двата варианта; той не искал да вдига бутафорно въстание и да принася в "курбан" сънародниците си. Планирал успешно и добре подготвено въстание, увенчано с "демократска република", независима българска силна държава, извоювана със силата на оръжието, Третият път, избран още от времето на Борис Покръстител и Симеон.

В последния ден на месец октомври 1871 г. Каравелов за втори път чрез вестник "Свобода" вика Апостола в Букурещ: "Г-ну В. Левский в България. Гледайте да са видите с нази по-скоро." (в. Свобода, Букурещ, бр. 20 от 31 окт. 1871 г.)

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов декември 1871

"ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев ) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов ) в Бук[урещ]. На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук."

Отдолу Страшимиров е отбелязал: 1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле ), неизпратено по причина на карантината".

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

"Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!..."

На 1 януари 1872 Каравелов пише до Райчо Попов:

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година

"Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно."

"За нас е противно" е по повод подканянето на сливенци да вдигат въстание, Хитов се е задействал от писмото на Райчо Попов.

Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

"Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой...

Отдолу Страшимиров е дал пояснение:

1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.

Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров:

1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис.

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров под линия:

15. Според датата на настоящето писмо - 23.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано.

17. Левски още е в Букурещ.

Следователно, според Д.Т.Страшимиров, левски е бил в Букурещ при Каравелов най-малко между 16 и 23 януари 1872.

В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. се изяснява дълбочината на конфликта между емигрантите в Букурещ около Каравелов и Левски:

"Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350)

Само като вметка тук, до средата на 1871 Левски е настоявал общото събрание на БРЦК да се проведе в Българско. Това става пределно ясно от отговора му на писмото на Райчо Попов от 20 юни 1871, в който той пише на групата от Плоещ:

Отечестволюбче! И на другите ви съдейственници,

особно и на г-на Панайота. В Плоещ.

Приятелю! Питаш ма познавам ли та? Как не! И вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кръшовски. Д. Ценова, Каравелова. пр. и пр

Нали додох нарочно из Българско да ви представа народното мнение на простият и на ученийт ни народ в Българско! Върху което цела година мнения давахме, нали сте вия горните! Помните ли всичките си думи? Които аз ги имам и забелязани, и срещу кои съм противостоял. Като се поразгледам в миналото, от краят в работите си до сега въ[в] всичко, кой с кого ся е турял на работа, па от кой ден. до кой ден е вървяло като жаба през угар. после хайди пък еди кой си воли сръбска политика, та не бива с него да са работи, други руска, трети турска. ето ти и обнародвание Из вестниците, ту оногози, онзи отогова, най-после доде и на дуел да са поканат, срещу такива нашите българи го казват говна и помия. Аз при тия комедии в година време до нейде стоях да гледам и казах ви неколко пъти: немаме хора въ[в] Влашко и станах та си додох в Българско. Така ли е братия съдейственици ?

........

Бележите ми в писмото си йоще: как смея да права програма и печат с които да ся разполагам в Българско, без да са споразумея с всичките членове в делото! Я кажете ми с две думи, че и ний сме готови да ви кажем от после из едно гърло, с по- многото гласове из Българско: с кои членове в делото? Въ[в] Влашко които са днес показвати колко ли сте души? И сега чакаме да са забележите, или по вишегласието требва да са гледа в самото место, за което и вий са туряте днес жертва? Вчера не! Било е и вчера, но само с думи.

.....

и сме вече готови, да са свикат всичките представители, дето ще повикаме и вази! И вий от там ако бъдете истинни патриоти, ще додите на нашето събрание в Българско. А де ще бъде? То никаму нема да бъде известно до оня ден. И така вий там събрани 20 или 50 души, да додем ний всички при ваз из Българско? То и да искаме не можем, не е право така! А не е ли пък йоще глупаво както са показвате вий и съдействениците, че намирате за добро с неких души да са съб[ерете вън]кашни, дето викате и мене из Българско, да гласоподавам! Чюда ви са на умовете и ще ся чюда, като сами са бележите за чюдни пред всеки наш член в Българско, на Централният ни комитет. Бележите в писмото си с една дума. да нема гламаво захващание! А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?

.........

Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович? Пишите ни пак за неговити луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук в Българско? Като ни преписвати, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си? С една дума от него са вода? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да би било там от ваз? И по одобрението са­мо на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кръшовски и от Д. Хр. Попов ли? Или по одобрението на тукашното ни вишегласие, па тогава да са върняха и да са напечатат? Тъй кьораво недейте стъпвова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни. След законити описвате ми и за печатът, което не е засега там ваше знаяние! Тука го иска вишегласието, като какво ще са разполага с него ви казахме, че за сега нема да знайте, чак докато ви не видим двама наедно да са сабирате и какво ще ви бъди работата! И доде ще иди! Па сега нема и свобода пред когото да си описвате маскаралъците, да ни види Европа [и] всичка България, кои сме ния деловодителите дето искаме да венчеем отечеството си съ[с] златна свобода! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега! Наопаки - за законити и печатат от кога съм ги заискал и като какви требваше да бъдат, искайти писмото ми от 28-й октомврий общо до всички ви през Джура и друго от 25-й апр. до Джура пак [Живкова] Същите ако им нема копиетата при Д. в Т. Могорел[и], то аз ги имам, ако ви ги не дава Живков и ще видити.

Точен препис от първообразното.

12-й априлия 1884 год.     Хр. Б. Загорски

г. Карлово                    В. Платнаров

(Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Платнарова

 

 

Много, много благодаря. Изключително ценна информация.

Съгласно сайт, който ползвам, Левски е бил най-много в Ловеч през януари, 1872г. и Драснов е писал куп писма под негова диктовка:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Като чета писмата му, излиза, че е правил и изисквал да правят преписи, за да ги ползва като доказателство. Наистина е била кошмарна обстановката, в която е работел, нестига, че е бил сам в българско, но трябвало да се отбранява и срещу подмолните псевдородолюбци, които на приказки много, на дела никак:

"А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?" Толкова ме е яд, че не е останал верен на решението си събранието да бъде в българско, в Букурещ по всякакъв начин успяват през май да го прецакат. Защо се е оставил да го подлъжат...

"тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" - защо само той е бил способен да прави трезви оценки? Защо са били толкова малко трезвомислещите, истински мислещи за народа си?

А тук виждам утъпкване на път:

"Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович?" - Същата ситуация после ще я разиграят срещу него, неговите работи били луди, соеволничил и видиш ли, Анастас Попхинов и Пъшков се оттегляли заради него... Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му...

"Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата." - тук е момента на истината. В Цариград Хаджипенчович пише Мемоар срещу ВРО, а в Букурещ турската полиция е спечелила шпионин, който да й предаде документи, за да има поглед върху организацията на Апостола. Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо?

Каравелов рядко имал чисти сметки, никога не плащал навреме и нито пък всичко дължимо, справка отношенията му с Христо Ботев. Най-вероятно не се е издължил и на Пенев, който пък е виждал, че се размятали пари в ръцете на шефа му, идващи от българско, а и от сръбско, не е като да нямал Каравелов. За отмъщение го е натопил пред някой, но оттам последвало задължението да докаже с документи, с писма това, което твърди. Тук идва въпроса как е научил Каравелов, че Пенев е крадеца та тези писма, не друг, че възнамерява да отиде в полицията и т.н. Има нещо, което печатарят гузно-гузно не признава т.е. как е разбрал в хоса при него, че има откраднати писма и че Пенев ще извърши предателство, както и че планира да ги пренесе през Дунава, а няма да ги предаде на друг шпионин за по-сигурно.

Започвам да мисля, че Пенев вероятно след като ги е взел се е опитал да изнуди Каравелов, да му ги върне срещу сума, да си издължи парите за работата или ще ги предаде на турската полиция. Заплахата не е подействала, защото Каравелов е разчитал, че точно в Русе той има момчета за всичко, негов си личен комитет във ВРО и те ще причакат Пенев още на брега. Дори нямало нужда да уведомяват Левски за това и да искат разрешението му за убийство, скрили от него, което показва, че Каравелов е имал тъмна, доста тъчна страна, която прикривал, не е работил чисто и честно за свободата. 

От Русе са излъгали, че още на 16-ти са го убили, защото са искали Каравелов и хората му да вярват в това, за да изглежда, че са се справили и не са допуснали да изтече информация, иначе щели да бъдат обвинявани в малодушие, провал. Но на практика Пенев им се е изплъзвал до 1-ви март, Русе в крайна сметка е бил и негов град, имал е приятели, роднини да се скрие и в тези две седмици следва да е успял да представи на властта писмата. Но след това послушният изпълнител Обретенов е трябвало да проговори в полицията, ако е искал да се спаси, особено след като разбрал, че там вече знаели за Левски, за Букурещ и т.н. от получените от Пенев документи. Самите членове на комитета отбелязали, че Обретенов изведнъж много започнал да разпитва за Левски специално...

Друг е въпросът за меко казано странностите на Каравелов, тайни писма, до които обаче оставил всеки в печатницата да има достъп. Това е било направо престъпно в онзи период. Същото ще направи той и по-късно като избягва през есента в Белград, оставяйки архива след себе си като залог и този залог бил на добра цена изтъргуван с турските власти за българска сметка.

Има един важен момент за потвърждение, да не излезе, че съчинявам, чела съм много пъти Захари Стоянов, в Русе хората не са се разхождали въоръжени с ками, с ножове, с револвери посред бял ден по пазари и улици. Правели са го когато пътували от едно населено място в друго заради несигурността на пътищата, но в самия град не... Пенев обаче е бил въоръжен когато го нападнали, успял сериозно да рани Икономов, значи е очаквал в някакъв момент да му бъде потърсена сметка т.е. извършил е извършил нещо драматично, иначе защо ще бъде подготвен за нападение и навсякъде е бил с кама...

Така излиза, че първия директен издайник е Пенев, индиректен Каравелов, след него директен - Обретенов, защото от писмата властта научила за Апостола най-много, за столицата му Ловеч, откъдето Драсов пращал писма от името на Левски точно в този период, за подготвяното събрание за вдигане на въстание, а на това събрание внезапно освободеният от тъмницата Обретенов драпал да отиде дори и срещу думата на Големия, както и на целия комитет в Търново...  

Редактирано Май 10 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. 

Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни.

Преди 4 часа, Borova gora said:

дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? 

Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се.

Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост.

Преди 4 часа, Borova gora said:

Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо?

Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма.

Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице":

При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост:

Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев.

Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове.

Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска?

Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. 

Защо точно в Сливен? 

Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/.

Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия.

Преди 4 часа, Borova gora said:

Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му...

Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета.

Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. 

Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни.

Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се.

Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост.

Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма.

Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице":

При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост:

Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев.

Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове.

Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска?

Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. 

Защо точно в Сливен? 

Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/.

Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия.

Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета.

Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка...

Но пък вече имам идеи как и защо са се случили част от събитията. Значи, не всеки би се похвалил на всеки, че можел да окачи на въжето дописниците на в. Свобода. Никой не би реагирал спокойно на такива думи в онези времена. Отделно, че никой повече не би станал дописник на този вестник, ако ще го окачат на въжето... Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятелят е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... 

Обретенов твърди, че го убили на 16-ти и веднага ги вкарали в кауша, нито се скрили, нито заминали някъде да поутихне случая, защо ли? Защото всъщност е удобна лъжа години по-късно създадена, за да има извинение защо не е помогнал на Ангел Кънчев да премине Дунава, а е бил задължен като член на комитета. Пенев си е убит на 1-ви, а доказателства кога са арестувани четиримата няма. Може да са били на свобода и на улицата да са гледали смъртта на Кънчев, да са били там за да следят дали ще го хванат, затворят, да са разправяли после на Захари Стоянов, та той го описал все едно лично е гледал... Захари е мъртъв, както и мнозина други, когато Обретенов съчинявал свободно миналото на Русенския комитет.

Ако броим 40 дни в кауша, колкото Обретенов твърди, че са били запрени, от 27-ми април назад, на 27-ми ги свикал на събрание да го пратят в Букурещ, арестите им следва да са били на 16-ти март, а не на 16-ти февруари. Това означава, че са били свободни, навън, но са оставили Кънчев без подкрепа, без тескере и сигурен канал, което най-сетне обяснява защо той усетил предателство и цяла нощ горил документи от джобове, от багаж съгласно спомените на слугинята на Чорапчиев. Те са го оставили сам, безпомощен и години е трябвало да прикриват това. Обретенов не му е помогнал и по масонска линия, затворил и този канал за него, така че Кънчев накрая разчитал само на късмета. Не е очаквал, иначе би изгорил документите дни, седмици по-рано и изобщо не би стъпил в Русе. Левски също би го спрял да не минава през града. Но е влезнал и се оказало, че е влезнал в капан. Щракнал е както ще щракне за Апостола в Къкрина. Чакали са го, за да го предадат. Не са го оставили просто да премине Дунава както знае, имало е предателство. Разбрал го е, когато вечерта тръгнал да унищожава в огъня следите от своята дейност.

Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още. На този сайт се твърди, че Пенев и Кънчев са имали среща, но няма яснота какво толкова е имало да се случва на тази среща, какво щяло да бъде казано, което май е било във вреда на Каравелов, а ако Кънчев научел, щял да узнае и Левски:

http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm

Плюс:

"На 14(21) февруари 1931 г. вестник "Отечество", орган на запасното офицерство, публикува статията на "Макдъф" - "Любен Каравелов или Ангел Кънчев" , където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев." - тази статия не успях да открия. Но самото заглавие подсказва, че не е била свята паметта на Каравелов, нито чиста съвестта на Обретенов в 20 век.

Ако са набедили Кънчев за убиец на Пенев пред властта, нямало е причина да бъдат арестувани четиримата. Но те са били заловени и държани четиридесет дни, защото полицията е можела да провери тескерето му и да види кога е влязъл в града. Оттук наистина е ясно, че всички спомени на Обретенов издишат. Въпросът е на каква цена са ги освободили.

----

Нещо отделно, за възрастта на Левски вярвам да е била друга, вярвам на намерените документи свързани с преброяването на Карлово, около 1840г. е роден. Защо се е представял за по-млад? Поп Кръстьо, Каравелов, Христо Иванов Големия, Латинеца и др. са знаели за участието му в Легията. Но властта не е знаела, трябвали са му документи, тескере с по-млада възраст, за да не могат да го свържат с Раковски, Белград и т.н.

Редактирано Май 10 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 35 минути, Borova gora said:

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка...

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е:

https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors

Преди 38 минути, Borova gora said:

Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятел е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... 

+ На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни.

Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. 

Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик)

Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. 

Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг?

Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник.

Преди 48 минути, Borova gora said:

Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още.

Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки.

Въпросът наистина е Защо? 

Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

 

 

 

[Borova gora]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е:

https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors

+ На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни.

Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. 

Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик)

Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. 

Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг?

Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник.

Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки.

Въпросът наистина е Защо? 

Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ:

Издателство "Распер"

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ

„Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...”

Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г.

Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби.

Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде.

Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен.

По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец.

Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение.

След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г.

Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе.

Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери.

Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”?

В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев.

От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца.

Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели.

В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух?

В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!

Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ?

Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?!

Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението.

Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе

„Спомени за българските въстания”

„През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...”

От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години.

В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов.

След четата на Ботев

„... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.”

Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ:

Издателство "Распер"

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ

„Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...”

Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г.

Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби.

Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде.

Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен.

По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец.

Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение.

След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г.

Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе.

Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери.

Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”?

В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев.

От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца.

Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели.

В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух?

В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!

Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ?

Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?!

Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението.

Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе

„Спомени за българските въстания”

„През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...”

От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години.

В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов.

След четата на Ботев

„... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.”

Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен.

Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях.

Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. 

Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов.

Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе.

Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето.

И най-важното - защо го е правел.

В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен.

Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях.

Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. 

Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов.

Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе.

Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето.

И най-важното - защо го е правел.

В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.

Аз обаче наистина преглеждам по два пъти всичко, което имам в архива за Обретенов, защото всъщност никъде не се казва, че откраднатите писма са на ВРО, може да са писма от Белград, от Кишелски, от другаде, писма, които Стоян Пенев да е задигнал, за да ги предаде на Ангел Кънчев, а той на Васил Левски:

Бографична статия от “Поборник-опълченец” на Филип Симидов: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Руссе.”

Каравелов открива в някакъв момент, че му липсват писма, дори не знаел кой ги е взел, някой, но понеже Пенев тръгнал за Русе сутринта, та трябва да е бил той... Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави. Цяло чудо, че при хаоса, в който работел, Каравелов бързо разбрал за липсващите му писма, защото можел да открие липсата им и след дни.

Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." Февруари не е пролет дори в нашия век при глобалното затопляне. На Обретенов за датите върху протоколите не може на сто процента да се вярва. От думите в протокола можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев може да им е бил приятел, един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го да разберат за какво става въпрос докато Пенев не е поддал, издал се пред един близък приятел. Явно това е струвало живота и на приятеля му. Тогава се събират, решават и оставят решението в протокола доста неясно и неубедително, използват думи като "препятствия", но не и предателство. 

Тук идва и съобщението на Сливен, валия, 50 лири, които са били много пари за каквато и да е акция... Но... единственият източник е Обретенов и то повече от петдесет години по-късно заявено. Странно, защото валията е бил доста високопоставен, за да можел всеки деветнадесет-годишен просто така да влиза при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Той е имал и доста подчинени в Сливен, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било, както непрекъснато пишел на Ловчанския каймакамин без да праща някой на мисии в региона му, ако бе пратил, щеше да иска награда и за него. Какви връзки имал Пенев в Сливен, за какво биха му се доверили сливенци, че да има смисъл да го изпраща и то с толкова пари? Висока позиция в комитета не е заемал, масон също не знаем да е бил. Това за валията, шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените му.

Вероятно затова е бил убит/починал общия приятел, наистина е логично да е Костаки както пишете, за да не разкрие истинските мотиви за убийството, иначе би трябвало да е жив, един от тях, преборилите Пенев. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н. Подозирам, бил е отровен, за да изглежда естествена смърт, което значи, не са били арестувани денят след убийството на Пенев на 1-ви март, а по-късно, дори след убийството на Ангел Кънчев, с предаването му на властта са се обвързали и после е нямало мърдане, или става поне един от тях доносник за да изкаже всичко около Кънчев, или остават в кауша. Другото, Захари описва отбрана, голяма публика на смъртта на Кънчев, никой не си бил по домовете, в учрежденията, на друго място, как пък всеки се случил да бъде на пристана в часа на заминаване на пътниците без да има някакво събитие там в този ден. Дали е случайност, че повечето от тях са били масони? Кой им е казал да отидат, да очакват нещо?

После, ако ставало въпрос за писма на Левски, от комитети, не е било проблем да му се иска разрешение за убийството, а не всичко да бъдело в тайна от него. Най-вероятно става въпрос за писма, които не е трябвало точно до него да стигнат.

Самите писма са наречени "тайни", нищо друго, до Каравелов тайни писма не идвали само от българско, той е поддържал доста връзки. Единственото, което знаем за тези  писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере. Като капак е замесен и Ангел Кънчев, който пътувал към Русе за среща с Пенев... 

Редактирано Неделя в 06:00 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Аз обаче наистина преглеждам по два пъти всичко, което имам в архива за Обретенов, защото всъщност никъде не се казва, че откраднатите писма са на ВРО, може да са писма от Белград, от Кишелски, от другаде, писма, които Стоян Пенев да е задигнал, за да ги предаде на Ангел Кънчев, а той на Васил Левски:

Бографична статия от “Поборник-опълченец” на Филип Симидов: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Руссе.”

Каравелов открива в някакъв момент, че му липсват писма, дори не знаел кой ги е взел, някой, но понеже Пенев тръгнал за Русе сутринта, та трябва да е бил той... Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави. Цяло чудо, че при хаоса, в който работел, Каравелов бързо разбрал за липсващите му писма, защото можел да открие липсата им и след дни.

Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." Февруари не е пролет дори в нашия век при глобалното затопляне. На Обретенов за датите върху протоколите не може на сто процента да се вярва. От думите в протокола можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев може да им е бил приятел, един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го да разберат за какво става въпрос докато Пенев не е поддал, издал се пред един близък приятел. Явно това е струвало живота и на приятеля му. Тогава се събират, решават и оставят решението в протокола доста неясно и неубедително, използват думи като "препятствия", но не и предателство. 

Тук идва и съобщението на Сливен, валия, 50 лири, които са били много пари за каквато и да е акция... Но... единственият източник е Обретенов и то повече от петдесет години по-късно заявено. Странно, защото валията е бил доста високопоставен, за да можел всеки деветнадесет-годишен просто така да влиза при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Той е имал и доста подчинени в Сливен, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било, както непрекъснато пишел на Ловчанския каймакамин без да праща някой на мисии в региона му, ако бе пратил, щеше да иска награда и за него. Какви връзки имал Пенев в Сливен, за какво биха му се доверили сливенци, че да има смисъл да го изпраща и то с толкова пари? Висока позиция в комитета не е заемал, масон също не знаем да е бил. Това за валията, шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените му.

Вероятно затова е бил убит/починал общия приятел, наистина е логично да е Костаки както пишете, за да не разкрие истинските мотиви за убийството, иначе би трябвало да е жив, един от тях, преборилите Пенев. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н. Подозирам, бил е отровен, за да изглежда естествена смърт, което значи, не са били арестувани денят след убийството на Пенев на 1-ви март, а по-късно, дори след убийството на Ангел Кънчев, с предаването му на властта са се обвързали и после е нямало мърдане, или става поне един от тях доносник за да изкаже всичко около Кънчев, или остават в кауша. Другото, Захари описва отбрана, голяма публика на смъртта на Кънчев, никой не си бил по домовете, в учрежденията, на друго място, как пък всеки се случил да бъде на пристана в часа на заминаване на пътниците без да има някакво събитие там в този ден. Дали е случайност, че повечето от тях са били масони? Кой им е казал да отидат, да очакват нещо?

После, ако ставало въпрос за писма на Левски, от комитети, не е било проблем да му се иска разрешение за убийството, а не всичко да бъдело в тайна от него. Най-вероятно става въпрос за писма, които не е трябвало точно до него да стигнат.

Самите писма са наречени "тайни", нищо друго, до Каравелов тайни писма не идвали само от българско, той е поддържал доста връзки. Единственото, което знаем за тези  писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере. Като капак е замесен и Ангел Кънчев, който пътувал към Русе за среща с Пенев... 

Не мога да премълча още една изключително нагла лъжа на Обретенов, в която вярвахме мнозина, защото се отнася до Левски, твърди, че Наталия Каравелова пренесла пушката му, майка му убеждавала каякара, че Наталия обичала права да гледа и т.н., голяма белетристика в тези спомени., дори са филмирани в Записките... Но Данаил Попов твърди, че това е направила неговата майка, попадията:

https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html

"После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът."

На кого да повярваме? Моят избор е този, който я е платил, крил и знае по кого накрая я е изпратил...

Редактирано Неделя в 08:15 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Това беше в пролетта празничен ден.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

Февруари не е пролет дори в нашия век при глобалното затопляне. На Обретенов за датите върху протоколите не може на сто процента да се вярва.

Ето юлиански календар за 1872:

Двете недели през февруари, които ни интересуват се падат 13-ти и 27-ми. Според Обретенов, научават за идването на Пенев на 15-ти, вторник, и го убиват на 16-ти, сряда, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава.

Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове.

И двете дати са закачени на една жица, вървят синхронно по юлианския календар - протоколът на Обретенов е писан по него и данните на общината и вестник "Дунав" пак са по юлианския календар.

Ерго, Обретенов лъже при всички случаи за датата на убийството. Това е твърд факт.

Сега, относно твърдението на Симидов, че е било празничен пролетен ден, когато Каравелов открил, че му липсвали тайни писма. Тук трябва да прибавим към датите 12 дни, т.е., ако Пенев е бил заподозрян в неделя 13-ти февруари, времето климатично е съответствало на 25-ти февруари. Тази дата е малко вероятно да се възприеме като пролетен ден, но не е изключено, имало е и топли февруарски дни, когато температурите достигат до плюс 20 по Целзий; ако реалната дата е била по юлианския календар 27-ми февруари, неделя, то вече отиваме в климатично време към 10-ти март по новия стил, което напълно съответства на "пролетен ден".

И пак да повторя, каквато и да е била датата на идването на Пенев, 15-ти февруари, както е записано в протоколите, или 27-ми февруари, два дни преди убийството, Обретенов все си лъже - и при двете дати по юлианския календар твърдението му, че са го убили на следния ден не съответства на действителността; в случай че Пенев е пристигнал на 28-ми, а е убит на 29-ти срещу 1-ви март, Обретенов /протоколът/ лъже, че е пристигнал на 15-ти и убит на 16-ти; в случай, че Пенев е пристигнал на 15-ти, той лъже, че е бил убит от тях на 16-ти.

Защо по дяволите му е трябвало да се оплита в такава явна лъжа? Вие казвате, за да се докара пред Каравелов, че веднага е изпълнил заповедтта. Няма резон, Каравелов, както и всички останали също е четял вестници, имало е телеграф - ако му е казал, че Пенев е убит на 16-ти, то вестта за това убийство е дошла най-рано на 1-ви и щеше да лъсне лъжата веднага.

Обретенов е заблуждавал не съвременниците си, а поколенията след него. Въпросът е какъв мотив е имал за това.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Тук идва и съобщението на Сливен, валия, 50 лири, които са били много пари за каквато и да е акция... Но... единственият източник е Обретенов и то повече от петдесет години по-късно заявено. Странно, защото валията е бил доста високопоставен, за да можел всеки деветнадесет-годишен просто така да влиза при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Той е имал и доста подчинени в Сливен, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било, както непрекъснато пишел на Ловчанския каймакамин без да праща някой на мисии в региона му, ако бе пратил, щеше да иска награда и за него. Какви връзки имал Пенев в Сливен, за какво биха му се доверили сливенци, че да има смисъл да го изпраща и то с толкова пари? Висока позиция в комитета не е заемал, масон също не знаем да е бил. Това за валията, шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените му.

Напълно съм съгласен. Твърденията на Обретенов за мисията на Пенев възложена му от валията в Сливен е пак от серията разкази на барон Мюнхаузен. Къде е валията, който е нещо като министър-председател на вилаета, къде е някакъв си 18-19 годишен сополанко, че валията да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка /60 000 днешни лева/. И каква мисия в Сливен може да изпълни Пенев от Русе, който е сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен.

В лъжата обаче има потенциал на истина. Цялата машинация на гласуването в началото на май с.г. в Букурещ се върти около сливенските гласове, отцепени от хората на Хитов /Каравелов/ - решаващите 10 гласа, с които Каравелов става председател идват от Сливен.

Ерго, Пенев може да е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов.

Обретенов "гузен негонен бяга" е намесил Сливен.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

В лъжата обаче има потенциал на истина. Цялата машинация на гласуването в началото на май с.г. в Букурещ се върти около сливенските гласове, отцепени от хората на Хитов /Каравелов/ - решаващите 10 гласа, с които Каравелов става председател идват от Сливен.

Ерго, Пенев може да е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов.

Обретенов "гузен негонен бяга" е намесил Сливен.

Полицията си е имала доста по-добри шпиони, опитни, на които и по-малко пари са давани за мисии, тотално издиша теорията за мисията в Сливен... Но това означава, че следва да изчистим името на Стоян Пенев като турски шпионин, нямаме доказателства освен голите лъжи-обвинения на Обретенов.

На практика Пенев не би могъл да започне работа в печатницата, ако не е бил част от организацията. Затова допускам той да е бил и пощата, куриера между Каравелов и Обретенов, който пренасял тези и други писма от време на време, а после Обретенов ги препращал навътре в страната. Оттук и информацията, която имал за съдържанието на голямата част от кореспонденцията, просто са го имали за свой. Въпросът е, че този път не предал писмата на Обретенов да продължат към Сливен и Каравелов изпищял, че са откраднати и да го проверят дали ги е дал в полицията. Не ги е дал. По-скоро Пенев е изпратил съобщение до Ангел Кънчев, че го чака в Русе да му предаде важна кореспонденция, която да стигне до Апостола, а това съобщение не е останало в тайна. Може и новопокръстеният комитаджия Костаки Симеонов да е изиграл роля, той да е издал, че Пенев се готви да ги предаде на Кънчев и вместо да бяга другаде, Пенев всъщност чакал Кънчев в Русе, който също влезнал в града-клопка вместо да избере по-сигурен път през Никопол или Свищов. Знаем, общ, доверен и на двете страни приятел е съобщил на четиримата, с което присъдата на Пенев е била осигурена.

Всъщност, някъде четох, че били банда млади обирджии, известни в Русе, затова изправен срещу тях свидетелят на уговорката им за среща с Пенев веднага се отказал от показанията си, започнал да твърди, че имал предвид четири часа по турски, а не четирима русенци, уплашил се, че когато ги пуснат, ще му отмъстят.

Защо е кълцан толкова жестоко Пенев? Защо им е трябвало да го връзват с колан, който после не си прибрали, вместо един удар с нож и край? За да издаде къде е скрил писмата, за да му ги вземат и препратят към Сливен, това им е била задачата. Няма как обаче да проверим дали през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията ми, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава.

Протоколът може да е съчинен и по-късно заедно с други, когато трябвало да носи архива на събранието в Букурещ като всички други участници.

Още по-недостойното е, че в града случилото се е било представено като предателство от страна на Пенев и на Кънчев, съответно всички комитаджии и масони се отдръпнали от тях щом са предатели. Така оставили Кънчев сам на пристана, предаден от тях, но пък стояли да гледат залавянето му или смъртта му, да бъдат сигурни, че няма да се изплъзне на властта. Дори на погребението му не отишли, за ден избягали във Видин, за да било очевидно, че никой от тях нямало да се мерне на гробищата, нито публично, нито в по-късни часове. Обретенов се врял навсякъде, откъдето би имал полза, вътрешен човек сред масони и революционери, думата му се чувала, той е бил много убедителен в PR-а срещу двамата и очевидно са му повярвали, а Костаки се постарал да бъде забравен.

Имало е причина Данаил Попов да не е искал след Освобождението да се върне да живее в България. Нарекъл част от бившите поборници хора без чест и съвест, визирал Поплуканов, Симидов и др., а в писмото с доставеното оръжие на Левски тотално оборил думите на Обретенов като пълни измишльотини. Жалко, че това пренасяне на пушката бе влезнало в учебниците и по телевизията го гледахме в Записките, хората масово повярваха...

Въпросът е защо четиримата са били арестувани и държани около четиридесет дни, какво е накарало полицията толкова сериозно да ги разследва, не винаги е била така непреклонна за убийства на българи, та при всички масонски и други връзки, на които са разчитали, не могли лесно да ги откопчат от кауша...

Редактирано Неделя в 15:53 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Няма как обаче да проверим дали през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията ми, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава.

Дали са получили дузина писма няма как да проверим, но в наличните писма, събрани от Д.Т.Страшимиров можем да проследим писмата, с които е постигнат този резултат, аз го направих:

Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, а да има друг представител на Стамболу Мехмед Ефенди /ЧРК Сливен/ и околностите му с 10 гласа. Това не е паднало от небето като гръмотевица, а е подготвено в разстояние на почти една година мишкуване и това мишкуване, центрирано около Панайот Хитов и Каравелов, е дало крайния горен резултат.

Всичко това е проследимо в кореспонденцията, публикувана в Изворите на ДТС.

Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Дали са получили дузина писма няма как да проверим, но в наличните писма, събрани от Д.Т.Страшимиров можем да проследим писмата, с които е постигнат този резултат, аз го направих:

Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, а да има друг представител на Стамболу Мехмед Ефенди /ЧРК Сливен/ и околностите му с 10 гласа. Това не е паднало от небето като гръмотевица, а е подготвено в разстояние на почти една година мишкуване и това мишкуване, центрирано около Панайот Хитов и Каравелов, е дало крайния горен резултат.

Всичко това е проследимо в кореспонденцията, публикувана в Изворите на ДТС.

Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК.

"Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК." - аз нямам съмнение в това, въпросът е защо толкова го е искал, защо се е вкопчил в председателското място, което дори не заслужавал и е бил готов смъртни присъди да издава на честни момчета и да ги залива с кал, да подлее водя на истинския Апостол, само и само да се добере до поста. 

Много ми е интересно дали месеци по-късно Драсов не започва да го подозира за издайничество за сплетни, защото той знаел, че е имало издайник, бил е разпитван в Ловеч в резултат на това и тогава да е започнал кампанията си срещу Каравелов, за да го изхвърли успешно от организацията. Но по това време вече и Ботев е бил настроен срещу него, и Стамболов...

Защо ли му е трябвало толкова да бъде големия шеф? Такава жажда за позиция, която как не си е давал сметка, че не би могъл да задържи като не познава българско и хората...

-----------------

Да добавя към дългия списък с предателства, има още едно, но се е случило по-нататък във времето, на Иван Чолака. Съобщено е на Извънредната комисия от един от разпитваните от Голям Извор, че Чолака, племенник на владишкия наместник, е издал на властта каквото знае - председателите на Ловешкия комитет, къщите им и всичко, каквото знаел за тях. Дали го е направил самоинициативно или по заповед на вуйчо си... В докладът на Хамди пък има записано, че е извършен опит за покушение над Чолака, вероятно свързано с предателството...

Редактирано Понеделник в 11:19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

въпросът е защо толкова го е искал, защо се е вкопчил в председателското място

Каравелов номинално си е бил председател на БРЦК още от основаването му в края на 1869 или началото на 1870, спори се кога. Но през цялото време до събранието от май 1872 тази емигрантска организация е имала само представителна функция, З.Стоянов много добре го е описал в "Записките".

В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - бях цитирал писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето" и това не е умалително доброжелателно, а умалително пренебрежително.

Изпуснали са го от контрол и са били бесни, че той без тяхно участие е изградил голяма мрежа от комитети в Българско, които те не могат да контролират. И реваншът им е бил през май 1872, и то точно през Хитов и неговите хора в Сливенско, които идват като 10 гласа.

А защо са били готови на всичко и толкова настоятелни - заради възможността да оглавят въстание, което да ги изкара на високи държавни позиции, според мен. Филип Тотю най-точно ги е охарактеризирал в едно негово писмо - виждали са се на разни високи постове, Панайот се изживявал като дипломат, външен министър, но не можел и цървула да обърне на Левски.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Каравелов номинално си е бил председател на БРЦК още от основаването му в края на 1869 или началото на 1870, спори се кога. Но през цялото време до събранието от май 1872 тази емигрантска организация е имала само представителна функция, З.Стоянов много добре го е описал в "Записките".

В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - бях цитирал писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето" и това не е умалително доброжелателно, а умалително пренебрежително.

Изпуснали са го от контрол и са били бесни, че той без тяхно участие е изградил голяма мрежа от комитети в Българско, които те не могат да контролират. И реваншът им е бил през май 1872, и то точно през Хитов и неговите хора в Сливенско, които идват като 10 гласа.

А защо са били готови на всичко и толкова настоятелни - заради възможността да оглавят въстание, което да ги изкара на високи държавни позиции, според мен. Филип Тотю най-точно ги е охарактеризирал в едно негово писмо - виждали са се на разни високи постове, Панайот се изживявал като дипломат, външен министър, но не можел и цървула да обърне на Левски.

Но и Левски е бил предупреждаван, че докато се усети, Каравелов ще го предаде... Трябвало е да върне ОБщия обратно още като му е бил изпратен, трябвало е да не се съгласява събранието да бъде в Букурещ... но му е трябвало печатницата... и е искал да вярва, че поне 1 % достойнство има в тези хора...

Аз си припомних съобщението на Гербов за Стоян Пенев, на 71 страница е, чак през септември са били пуснати някои младежи след като не са намерили доказателства, че са убили Пенев. 

Но е имало и по-ранно писмо, от 6-ти март, т.е. само ден след смъртта на Кънчев, впечатляващо бърза реакция на руския консул, със списък кои са били арестувани за убийството на Пенев, Никола Тихов е сред тях, както и приятелите му. Те обаче са държани само четиридесет дни и дали са били освободени поради липса на доказателства? Ако е това, трябваше да ги държат и тях по-дълго, но специално Обретенов, за другите четирима не знаем кога са освободени, е пуснат точно преди събранието в Букурещ. 

Важно е, че само за тях се появил свидетел, който обаче очи в очи с тях се уплашил и казал, че имал предвид четири часа по турски. 

Отворих и Захари отново:

"Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът.
Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят."

Дали това е причината толкова съзнателно и толкова дълго турската полиция да е търсела убиеца на Пенев? Убийство дързостно т.е. касапница...

Има още нещо около Пенев, което пропускаме. Как е станал бързо-бързо толкова доверен човек на Каравелов? И точно сливенчанина Икономов го убил... дали не е трябвало Икономов да вземе писмата и да ги пренесе до Сливен, до комитетите, но не ги получил и...

------

По по-късното предателство, Димитра, мухтар на Голям Извор знаел какво е говорел Иван Чолака на турската полиция в Ловеч, уникални комитаджии сме имали:

За този Иван Чолака пише и Хамди паша...

 

Редактирано Понеделник в 17:53 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Има още нещо около Пенев, което пропускаме. Как е станал бързо-бързо толкова доверен човек на Каравелов? И точно сливенчанина Икономов го убил... дали не е трябвало Икономов да вземе писмата и да ги пренесе до Сливен, до комитетите, но не ги получил и...

Случаят със Сливен като хронология от известните ни писма:

На 2 октомври 1871 Райчо Попов пише до Панайот Хитов:

Райчо като стар конспиратор говори иносказателно, но става ясно, че отговаря на Панайот на панайотово писмо от юли с.г. и сега го кани за "търговия с кожи" и че е време "да колиме овните", но ако Панайот не влезе в тази работа, те прекъсват връзките си с него и да си стои в Сърбия...

Кани го да вземе участие в подготовка за въстание, това е да "колиме овните", а "ортакът" му от Виена е Теофан Райнов, но Райчо е хитър, не пише направо.

Каравелов реагира мигновено, на 12 октомври 1872 той от своя страна пише на Панайот:

Събрали се "между себя си", разбирайте все свои хора, доверени на К., и Взели решение да го повикат в Букурещ. Той писал "дека трябва", тоест до Левски, да го пращат в Българско. Каравелов бърза да не му вземат Панайот дуалистите от Плоещ, всички искат Панайот, той е специалист по чети, биткаджия, а "овните" не могат да се вкарат в кланицата без такъв овчар като Панайот.

Вече имаме двама претенденти за ръката на Панайот - доверените между себя хора на Каравелов и масоните от Плоещ.

Панайот бързо реагирал, той написал едно вдъхновяващо писмо до сливенци, до "вярната си дружина" там на 23 ноември 1871. След като ги вдъхновява с войводска реч и ги наставлява как да се подготвят с оръжие за въстание, Панайот им пише:

Да додат един-двама, заедно с приносящия /той бил сестреника му, доверен роднина/ и той да ги заведе "где да ся договаря", а гдето е лицето Топалов, довереник лично на Панайот, но не и на сливенския ЧРК, и като се договорят да кажат на Панайот приемат ли той да дойде, за да ги вдига на въстание.

Всичко това, естествено, става през главата на Левски и Ловеч, договарят се "свои хора", мишкуват.

Левски обаче се усеща какво готвят зад гърба му и затяга сливенския ЧРК, откъдето на 27 януари 1872 пишат до Панайот:

Накрая го съветват да не използва посредника Д.Топалов. С една дума, Панайот да си натиска парцалите за вдигане на въстание, докато не нареди ЦК, а за тях ЦК е Левски.

Панайот прави завойче обратно, привидно се разкайва пред ЦК и им пише:

Демек, малко недоразумение е станало, нищо особено. Обаче Панайот, според мен, затаява карез към Левски за безпрекословния отказ. Същият карез таят и дуалистите от Плоещ заради рязкото му писмо, в което им пише, че работите им са "говна и помия" с интриги.

Панайот не се е отказал и после десетте селски комитета, които са представлявани от лице от "събралите се между себя си", а именно братчето на "четвъртия апостол" Фердинанд, Котeлски, чието име цъфти в протокола, са организирани точно от Панайот Хитов. Тези села са яташките му ортаци от хайдутуването, комитетите там са верни нему лично.

И Каравелов и "събралите се между себя си" печелят, слагат ръка върху ВРО на Левски, за да му нареди той на 1 ноември 1872 - вдигай незабавно въстание.

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

"Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът.
Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят."

Захари е шурей на Обретенов, женен е за сестра му. Арменецът Ернест ефенди е бил на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата. В дописката от вестник Дунав, официоз на вилаета, се съобщава, че по време на убийството на Пенев, Ернест ефенди бил изпратен със специална мисия в Букурещ, но след завръщането си щял да назначи Пенев при него на работа.

Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. 

От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, цензорът. От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач.

Захари пише, че направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Обретенов обаче ги пише други - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири.

Пълна каша са сътворили Захари и Обретенов. 

Отделно Симидов свидетелства за откраднатите писма от Каравелов и подозрение хвърлено върху Пенев.

Обретенов пише, че го убил Икономов, но Големия пише, че признал разписка за разходи за убийството, извършено от Ради, така му е казал Обретенов, "Ради дето взел живота на шпионина".

Лъжи, лъжи, лъжи... около това убийство.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Захари е шурей на Обретенов, женен е за сестра му. Арменецът Ернест ефенди е бил на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата. В дописката от вестник Дунав, официоз на вилаета, се съобщава, че по време на убийството на Пенев, Ернест ефенди бил изпратен със специална мисия в Букурещ, но след завръщането си щял да назначи Пенев при него на работа.

Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. 

От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, цензорът. От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач.

Захари пише, че направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Обретенов обаче ги пише други - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири.

Пълна каша са сътворили Захари и Обретенов. 

Отделно Симидов свидетелства за откраднатите писма от Каравелов и подозрение хвърлено върху Пенев.

Обретенов пише, че го убил Икономов, но Големия пише, че признал разписка за разходи за убийството, извършено от Ради, така му е казал Обретенов, "Ради дето взел живота на шпионина".

Лъжи, лъжи, лъжи... около това убийство.

"тайната полиция в Русчук" - със сигурност не назначена от Левски тайна полиция в Русчук, за такава в Русчук данни в изворите, касаещи ВРО няма. Много удобно са си направили Протокол за събрание на комитета, за да изглежда дело на членове на организацията, когато и да е съчинен този протокол, но разрешение от висшестоящ, от Големия, от Левски са нямали. По-скоро убийство извършено от банда, разчистваща сметки, под булото на народното движение.

В крайна сметка комитет ли са били или първо и преди всичко тайна полиция? Освен всичко друго, никакви доказателства не представят, че Пенев бил шпионин и кое му е било шпионското... Единственото, което научаваме е, че е знаел всички тайни на Каравелов. Това е невъзможно, без самият Пенев да е бил член на комитета, последното обаче прикриват, защото тогава и ВРО следвало да ги накаже за убийство без разрешение на неин член. Защо му е имал такова доверие Каравелов е отделен въпрос. Може да са се познавали отрано, докато Пенев е работел в "Дунав" може да е отскачал до Букурещ да разказва на Каравелов там за конкурентния му вестник преди да му стане словослагател.

Но думите на Захари са по-достоверни, писани са малко след Освобождението и е казал това, което е чул лично от Обретенов, като е знаел, че има и много живи свидетели, които да потвърдят или отрекат написаното. Съчинявани петдесет години по-късно спомените на Обретенов са белетристика, не историко-документална проза. 

Относно Сливен, любопитно е, че по-късно и Драгостинов, и Георги Обретенов са отишли да работят за въстание в Сливенския регион-част от Втори революционен окръг, изпратени от Гюргевския комитет. От Русе са тръгнали към другия край на българско, в Сливен, не в друг град и в друг окръг, но явно е имало нещо, на което да разчитат, някакви връзки, познати, основа, на която да започнат. Може би препоръки от Хитов за тях до местните младежи?  

Редактирано Вторник в 10:25 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Относно Сливен, любопитно е, че по-късно и Драгостинов, и Георги Обретенов са отишли да работят за въстание в Сливенския регион-част от Втори революционен окръг, изпратени от Гюргевския комитет. От Русе са тръгнали към другия край на българско, в Сливен, не в друг град и в друг окръг, но явно е имало нещо, на което да разчитат, някакви връзки, познати, основа, на която да започнат. Може би препоръки от Хитов за тях до местните младежи? 

Ябълката на раздора между емигрантите /тук включвам Каравелов, Хитов и плоещките българи/ и Левски е било въстанието. Левски е настоявал да бъде добре обезпечено с оръжие и военно подготвени хора, като от отговорите му на призива на Каравелов и писмото на сливенския комитет до Хитов, се вижда ясно, че според Левски реалният срок за въстание е бил поне 1 година напред във времето.

Хитов, Каравелов, Райчо Попов и др. са настоявали въстанието да избухне в рамките на месеци след събранието. Хитов даже чертае план на въстанието и го вижда напролет в писмото му до сливенци.

Тук има конкретика за дейността на Хитов и Райчо Попов по подготовка на въстанието, които данни подлежат на проверка:

"В началото на 1871 г. емигрантите в Сърбия и Румъния разпалено говорели: “Няма вече лъжа, братя българчета, на лято почваме поход срещу Турция”. Хитов, който се намирал в Белград, с писмо поръчва на Стоян да отиде при Райчо Попов в Плоещ и двамата да съберат пари за предстоящото въстание. Стоян с радост изпълнява волята на своя спасител. В края на октомври и началото на ноември 1871 г. на Хитов му се схванал десният крак и “силна болка го стоварила на легло”. Стоян веднага се озовал в Сърбия да помогне за бързото изцеление на войводата."

https://patrioti.net/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0-%D1%81-25-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BE%D1%81%D0%BC/

Стоян Велков се падал шурей на Панайот Хитов - брат на жена му. Той през 1873 е изпратен от Каравелов и Хитов с една малка чета, в която участвал и Йордан Стоянов-Котелски /същият е Фердинанд, изпратен като четвърти апостол от Каравелов през 1872/. И двамата били убити. Хитов наложил стратегията си на четничество за "повдигане" на народа в противовес на стратегията на Апостола за въоръжено въстание-революция. 1875 Старозагорското въстание е пак същата губеща хитова стратегия, едва Гюргевския комитет се отърсва от тази стратегия.

От горния цитиран текст се вижда, че Хитов, Райчо и останалите са работели системно още от лятото без знанието и одобрението на Левски. Когато получава твърд отрицателен отговор от сливенския ЧРК, Хитов привидно се отдръпва, но неговия емисар в сливенско Д.Топалов продължава да изпълнява задачата да подготви комитетите от селата за гласуването в Букурещ. На 12.04.1872, непосредствено преди събранието, Топалов пише едно писмо до Сава Кършовски в Елена, от което се вижда, че той изпълнява ролята на емисар на хитов във Сливен и работи по въпроса да подготви изборите, следи Левски и величае Хитов:

Въпросното лице е същото, за което сливенския ЧРК пише на Хитов да не го ползва повече като посредник, очевидно Хитов привидно се е примирил, но Топалов продължава да следва указанията му в региона.

За същия Топалов Страшимиров е дал бележка под линия под писмото му:

Хитов се прави на умряла лисица в Белград и декларира, че е тежко болен и не може да мърда никъде, в болница бил. На Стоян Велков, шурея му, той пише:

Това е писмо от края на март 1872, в което Хитов осведомява Стоян, че бил тежко болен от 9 месеца, но в писмото му до сливенци от края на ноември, тоест преди 3-4 месеца, същия този прикован на легло Хитов се самопредлага да оглави въстанието в Сливен.

В горното писмо препоръчва Стоян да отиде при Левски, т.е. праща на Левски още един "апостол" като Общия.

Всички тези неща имат връзка с Обретенов. Обретенов в спомените си пише, че Левски и Каравелов спорели за въстанието и Левски смятал, че за да е успешно, то трябва да се подготви поне 10-15 години. Което е долна лъжа, от писмата на Левски се вижда, че той го е виждал като подготовка в рамките на година. Обретенов е бил избрал страна в спора между Каравелов и Левски, очевидна е неговата позиция.

И още по-странен става от тази позиция на Обретенов фактът, че именно той е куриерът, задържал писмото на Каравелов за незабавно въстание, попадналото в османски ръце писмо.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Ябълката на раздора между емигрантите /тук включвам Каравелов, Хитов и плоещките българи/ и Левски е било въстанието. Левски е настоявал да бъде добре обезпечено с оръжие и военно подготвени хора, като от отговорите му на призива на Каравелов и писмото на сливенския комитет до Хитов, се вижда ясно, че според Левски реалният срок за въстание е бил поне 1 година напред във времето.

Хитов, Каравелов, Райчо Попов и др. са настоявали въстанието да избухне в рамките на месеци след събранието. Хитов даже чертае план на въстанието и го вижда напролет в писмото му до сливенци.

Тук има конкретика за дейността на Хитов и Райчо Попов по подготовка на въстанието, които данни подлежат на проверка:

"В началото на 1871 г. емигрантите в Сърбия и Румъния разпалено говорели: “Няма вече лъжа, братя българчета, на лято почваме поход срещу Турция”. Хитов, който се намирал в Белград, с писмо поръчва на Стоян да отиде при Райчо Попов в Плоещ и двамата да съберат пари за предстоящото въстание. Стоян с радост изпълнява волята на своя спасител. В края на октомври и началото на ноември 1871 г. на Хитов му се схванал десният крак и “силна болка го стоварила на легло”. Стоян веднага се озовал в Сърбия да помогне за бързото изцеление на войводата."

https://patrioti.net/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0-%D1%81-25-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BE%D1%81%D0%BC/

Стоян Велков се падал шурей на Панайот Хитов - брат на жена му. Той през 1873 е изпратен от Каравелов и Хитов с една малка чета, в която участвал и Йордан Стоянов-Котелски /същият е Фердинанд, изпратен като четвърти апостол от Каравелов през 1872/. И двамата били убити. Хитов наложил стратегията си на четничество за "повдигане" на народа в противовес на стратегията на Апостола за въоръжено въстание-революция. 1875 Старозагорското въстание е пак същата губеща хитова стратегия, едва Гюргевския комитет се отърсва от тази стратегия.

От горния цитиран текст се вижда, че Хитов, Райчо и останалите са работели системно още от лятото без знанието и одобрението на Левски. Когато получава твърд отрицателен отговор от сливенския ЧРК, Хитов привидно се отдръпва, но неговия емисар в сливенско Д.Топалов продължава да изпълнява задачата да подготви комитетите от селата за гласуването в Букурещ. На 12.04.1872, непосредствено преди събранието, Топалов пише едно писмо до Сава Кършовски в Елена, от което се вижда, че той изпълнява ролята на емисар на хитов във Сливен и работи по въпроса да подготви изборите, следи Левски и величае Хитов:

Въпросното лице е същото, за което сливенския ЧРК пише на Хитов да не го ползва повече като посредник, очевидно Хитов привидно се е примирил, но Топалов продължава да следва указанията му в региона.

За същия Топалов Страшимиров е дал бележка под линия под писмото му:

Хитов се прави на умряла лисица в Белград и декларира, че е тежко болен и не може да мърда никъде, в болница бил. На Стоян Велков, шурея му, той пише:

Това е писмо от края на март 1872, в което Хитов осведомява Стоян, че бил тежко болен от 9 месеца, но в писмото му до сливенци от края на ноември, тоест преди 3-4 месеца, същия този прикован на легло Хитов се самопредлага да оглави въстанието в Сливен.

В горното писмо препоръчва Стоян да отиде при Левски, т.е. праща на Левски още един "апостол" като Общия.

Всички тези неща имат връзка с Обретенов. Обретенов в спомените си пише, че Левски и Каравелов спорели за въстанието и Левски смятал, че за да е успешно, то трябва да се подготви поне 10-15 години. Което е долна лъжа, от писмата на Левски се вижда, че той го е виждал като подготовка в рамките на година. Обретенов е бил избрал страна в спора между Каравелов и Левски, очевидна е неговата позиция.

И още по-странен става от тази позиция на Обретенов фактът, че именно той е куриерът, задържал писмото на Каравелов за незабавно въстание, попадналото в османски ръце писмо.

Аз имам странното мнение, че Обретенов не би съставил комитет и не би влезнал във ВРО, ако Каравелов не му е казал, че трябва. Четох, че е съставен комитет по внушение на Каравелов. От писмото до баща му, което дадохте, личеше, че не е типа революционер, към който причисляваме жадните за свободата. По-скоро е приел като необходимост да бъде в още една организация, освен масонската и е бил далече от смисъла и идеите на организацията на Левски. Липсват и самия тип внушения, които Левски е правил, Каравелов си е прокарвал своите. Просто една момчешка банда изведнъж нарича себе си "комитет", "тайна полиция" и не знам какво си, само за да изпълнява задачите, които големия бос в Букурещ й е поставил, прехвърляне на поща, на оръжие, срещу заплащане както прочетохме. 

Част от тази банда със сигурност е бил Стоян Пенев, в нея влезнал и Костаки, него вероятно са го приели само за да измъкнат информацията за откраднатите писма, която му е споделил Пенев.  Това поне го има черно-на бяло, има някой, изиграл роля между двете страни, пише го в Протокола. Стоян Пенев обаче трябва да е започнал да разбира за какво иде реч, за какво се борил Левски, за какво Каравелов, докато е бил в печатницата на Каравелов и както също знаем черно-на бяло, познавал се е с Ангел Кънчев, създал е връзка с него, някакъв канал.

Освен това Захари ясно съобщава, че Пенев е знаел всички тайни на Каравелов, някак много му е влезнал под кожата, означава обаче, че е знаел и за комуникацията му с Хитов, с Плоещ, с Кишелски, с Белград, и най-вече и за подготовката за изборите през май. Взел е страна и тя не е Каравеловата. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на ВРО и Левски, не на турската полиция. Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си, защото по това време оценката за Апостола и неговата организация са били много различни и за поколенията той не е бил "Дякончето", а Каравеловата концепция, също и Хитовата, историята е отхвърлила. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му, докато е съчинявал миналото.

Но е започнал да пише с ясното съзнание, че трябва, иначе някой друг ще запълни липсата и докато изследва документите, ще разкрие истината... Той се е възползвал да я замъгли.

Редактирано Сряда в 09:01 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Аз имам странното мнение, че Обретенов не ми съставил комитет и не би влезнал във ВРО, ако Каравелов не му е казал, че трябва.

Мнението Ви, според мен, не е странно, а напълно резонно. Обретенов, преди да се състави ЧРК, е изпълнявал функцията на куриер на ВРО по необходимост - провалената връзка през Попхинов в Плевен. Това са 6 месеца - от началото на юни до декември - в които имаме куриер, но той не принадлежи към никакъв комитет на ВРО. Чак през декември в Русе е основан ЧРК. През това време, по свидетелсто на самия Обретенов, той е посещавал нееднократно Каравелов и е станал близък с него, за да го допуска Каравелов в дома си, влязъл му е под кожата, както се казва, двамата са от един дол дренки, потайни интриганти.

Чак през декември, когато Ангел Кънчев идва в Русе, е основан ЧРК в Русе, и то след вземането на членски внос от Кънчев. Дефакто комитетът е бандата от читалището, масонската дружинка на Обретенов, а Кънчев е бил благосклонен към тях, защото са общували като младежи около читалището, там е имало хор, самодеен театрален състав, все неща, които са привличали младите, какъвто е бил и Кънчев.

Преди 1 час, Borova gora said:

От писмото до баща му, което дадохте, личеше че не е типа революционер, който са били жадните за свободата. По-скоро е приел като необходимост и не е схванал веднага смисъла и идеите на организацията на Левски.

В писмото до баща му той определя влизането в четата на Х.Димитър и Караджата на двамата си братя като тяхна стъпка "в кривия път", тяхна голяма грешка. Драмата му в това писмо е, че главата на семейството е загубил семейното богатство, оставил се е да го измами съдружник. Обретенов се заканва в писмото, че ще отиде в общинския съвет и ще натопи измамника, цялото му съзнание е концентрирано около загубения семеен имот, няма и грам идеализъм в писмото на това 19-годишно тогава момче. Братята му, според него, са поели "кривия път" на революцията от отчаяние и безизходица, поради некадърността на патриарха на фамилията, от няма къде, отчаяни.

После се опитва да следва военно училище в Одеса, отрязан е оттам /подобно на Каравелов/, след което е влязъл в списъка на кандидатите за Лицея в Цариград /там се е влизало с връзки, за Русе са били четирима от общо 10 за страната/, но и там се е провалил - Кънчев го пита в едно от писмата си до него "ти миналата година като беше в Лицея, каква е програмата там?" С една дума, моето впечатление от този човек като характер е, че е бил кариерист. Във ВРО и БРЦК цялата му дейност е такава - на кариерист, но не и на идеалист.

Преди 1 час, Borova gora said:

Част от тази банда със сигурност е бил Стоян Пенев, в нея влезнал и Костаки, вероятно само за да измъкнат информацията за откраднатите писма, която му е споделил Пенев, защото това поне го има черно-на бяло, има някой, изиграл роля между двете страни, пише го в Протокола. Стоян Пенев обаче трябва да е започнал да разбира за какво иде реч, за какво се борил Левски, за какво Каравелов, докато е бил в печатницата на Каравелов и както също знаем черно-на бяло, познавал се е с Ангел Кънчев, създал е връзка с него, някакъв канал. Освен това Захари ясно съобщава, че е знаел всички тайни на Каравелов, някак много му е влезнал под кожата, означава обаче, че е знаел и за комуникацията му с Хитов, с Плоещ, с Кишелски, с Белград, и най-вече подготовката за изборите през май. Взел е страна и тя не е Каравеловата, след като е първия възможен обвинен за изчезналите писма, избрани тайни писма. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на ВРО и Левски, не на турската полиция. Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си, защото по това време оценката за Апостола и неговата организация са били много различни и за поколенията той не е бил "Дякончето", а Каравеловата концепция, също и Хитовата историята е отхвърлила. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му докато е съчинявал миналото.

Много е вероятно да е точно такава историята с Пенев. Левски повече не минава през Русе след този случай и имам основания да мисля, че за себе си е запазил съмненията си към Обретенов. От разказа на самия Обретенов, става ясно, че в дома на Каравелов Левски е бил дистанциран от Обретенов.

Има обаче нещо, което тук доказахме черно на бяло - Обретенов не е изпратил писмото на Каравелов до Търново. Преписът в Ловечкия архив е на Данаил Попов, той е намерил Левски в Стара Загора и има още един препис от Стара Загора. Оригиналът на писмото е откупен /Дори от това е изкарал пари!/ от Обретенов. Този оригинал си е стоял у него през цялото време, а препис той в Търново не е изпратил. Препис обаче има османската полиция, и то преди писмото на Каравелов в препис от Д.Попов да намери Левски в Стара Загора.

Лично за мен този факт е доказателство, че Обретенов е бил пречупен по време на повече от 40-дневния му престой в кауша след ареста и е работел за османската полиция като нейно око и ухо на събранието в Букурещ. Оттам е тръгнал верижния провал на комитета в Ловеч. Оттам е и преписа на писмото в османския архив.

 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Мнението Ви, според мен, не е странно, а напълно резонно. Обретенов, преди да се състави ЧРК, е изпълнявал функцията на куриер на ВРО по необходимост - провалената връзка през Попхинов в Плевен. Това са 6 месеца - от началото на юни до декември - в които имаме куриер, но той не принадлежи към никакъв комитет на ВРО. Чак през декември в Русе е основан ЧРК. През това време, по свидетелсто на самия Обретенов, той е посещавал нееднократно Каравелов и е станал близък с него, за да го допуска Каравелов в дома си, влязъл му е под кожата, както се казва, двамата са от един дол дренки, потайни интриганти.

Чак през декември, когато Ангел Кънчев идва в Русе, е основан ЧРК в Русе, и то след вземането на членски внос от Кънчев. Дефакто комитетът е бандата от читалището, масонската дружинка на Обретенов, а Кънчев е бил благосклонен към тях, защото са общували като младежи около читалището, там е имало хор, самодеен театрален състав, все неща, които са привличали младите, какъвто е бил и Кънчев.

В писмото до баща му той определя влизането в четата на Х.Димитър и Караджата на двамата си братя като тяхна стъпка "в кривия път", тяхна голяма грешка. Драмата му в това писмо е, че главата на семейството е загубил семейното богатство, оставил се е да го измами съдружник. Обретенов се заканва в писмото, че ще отиде в общинския съвет и ще натопи измамника, цялото му съзнание е концентрирано около загубения семеен имот, няма и грам идеализъм в писмото на това 19-годишно тогава момче. Братята му, според него, са поели "кривия път" на революцията от отчаяние и безизходица, поради некадърността на патриарха на фамилията, от няма къде, отчаяни.

После се опитва да следва военно училище в Одеса, отрязан е оттам /подобно на Каравелов/, след което е влязъл в списъка на кандидатите за Лицея в Цариград /там се е влизало с връзки, за Русе са били четирима от общо 10 за страната/, но и там се е провалил - Кънчев го пита в едно от писмата си до него "ти миналата година като беше в Лицея, каква е програмата там?" С една дума, моето впечатление от този човек като характер е, че е бил кариерист. Във ВРО и БРЦК цялата му дейност е такава - на кариерист, но не и на идеалист.

Много е вероятно да е точно такава историята с Пенев. Левски повече не минава през Русе след този случай и имам основания да мисля, че за себе си е запазил съмненията си към Обретенов. От разказа на самия Обретенов, става ясно, че в дома на Каравелов Левски е бил дистанциран от Обретенов.

Има обаче нещо, което тук доказахме черно на бяло - Обретенов не е изпратил писмото на Каравелов до Търново. Преписът в Ловечкия архив е на Данаил Попов, той е намерил Левски в Стара Загора и има още един препис от Стара Загора. Оригиналът на писмото е откупен /Дори от това е изкарал пари!/ от Обретенов. Този оригинал си е стоял у него през цялото време, а препис той в Търново не е изпратил. Препис обаче има османската полиция, и то преди писмото на Каравелов в препис от Д.Попов да намери Левски в Стара Загора.

Лично за мен този факт е доказателство, че Обретенов е бил пречупен по време на повече от 40-дневния му престой в кауша след ареста и е работел за османската полиция като нейно око и ухо на събранието в Букурещ. Оттам е тръгнал верижния провал на комитета в Ловеч. Оттам е и преписа на писмото в османския архив.

Арестуваните са били много за убийството, съгласно писмата на консулите, но някои са останали в ареста до септември, а точно Обретенов е пуснат преди събранието, след само четиридесет дни и остава неясно по каква причина е бил освободен. 
Най-интересното е дали са били пуснати и тримата му съучастници тогава, или по-късно, защото ако са освободени по-късно на основание, че той е започнал да се отчита с информация на полицията, тогава Протоколът от 28-ми април е фалшив. Те не биха могли да участват и да сложат подписи от кауша. 
Другият важен въпрос е, защо със закъснение е приет да участва в събранието, как са допуснали това след като нямал ОК от Търново документално и след като е пропуснал разискванията. Бенковски по-късно ще връща всички от събранието на Оборище ако им липсва дори един легитимен реквизит. Излиза, че е бил прав да внимава толкова за уж дребните детайли.
Плюс, че Обретенов е бил поканен направо в дома на Каравелов да спи, другите не са... по-късно съчинява и баснята как Наталия Каравелова пренесла пушката на Левски и им останала на гости няколко дни. С това само издава, че между него и Каравелов е имало необичайна близост, която трябва да се е дължала на нещо... Заел е мястото на самия Стоян Пенев като най-доверено лице на Каравелов, но на какво основание... Това е било достатъчно на Левски да започне да се пази от него и да не излиза с него никъде, усетил е нещо.

Отделно, ние знаем от извора, че пушката е пренесена от майката на Данаил Попов.
По-късно, след Арабаконак, Димитър Пеев Пощата ще издаде Ваньо, Марин, Никола Халача и домовете им като тайни къщи на Левски, толкова са пазили тайна всички, че и по селата всичко са знаели, резултатът е ясен. Но май-юни 2025г. имаме издайник, който давал важна за Хамди паша информация, някой съобщил, че лице на име Левски е още във Влашко и уговаря пренасянето на иглянки през три канала. Някой също съобщил, че дузина други комитети, поне аз така прочетох за десети път доклада, са устроени в последните месеци. Така е съобщено на валията, сякаш тези комитети преди 1872г. не са съществували, не само Ловешкия. За Русенския обаче и дума няма. 
Затова е важно да установим доколко можем да вярваме на Обретенов, на Каравелов също, защото издайничеството започва някъде от тях. 
Разплитането на историята около Стоян Пенев и Ангел Кънчев доказва, че кредит на доверие на основание техните думи не можем да им дадем. Делата им говорят друго. 

Още нещо, излиза че Обретенов е излъгал или Големия, или Захари, а може и двамата, ако убиецът е самия той. На Големия написал, че Ради е убил Пенев, а Захари твърди, че го е направил Икономов, неговия източник е шуреят му, същия Обретенов.

Помня, когато прочел Записките и биографията на Левски, Големия намерил доста несъответствия в тях, отбелязвал ги отстрани на страниците и пратил книгата на Захари да си коригира. Заменянето на Ради с Икономов е един от фактите, които следва да са учудили Големия, но на Обретенов май не му е пукало... Но защо му е трябвало да лъже? 

Плюс, ако Обретенов не е създал комитета през декември, Каравелов не би могъл да го покани на събранието, за да гласува от името на Русе за него, всеки глас в повече е имал значение. Не би имал и право да му предава кореспонденцията, тайните писма за вътрешността на страната, с които било редно само посветени да разполагат. Всеки друг би могъл да отвори, прочете, изхвърли и с нищо не е бил задължен да ги достави. Така че нещата си идват на мястото, бавно, но ги подреждаме

Редактирано Сряда в 14:05 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Затова е важно да установим доколко можем да вярваме на Обретенов, на Каравелов също, защото издайничеството започва някъде от тях. 

Съгласен съм, но за това са необходими преки доказателства черно на бяло, каквито са документите.

С риск да се повтарям, ще посоча най-безспорното такова доказателство срещу Обретенов, а именно, че той въобще не е изпратил писмото на Каравелов до Търново за Левски.

И второ, че точно това писмо е било преписано от османската полиция.

Обретенов пише за въпросното писмо:

В резюме: получил го на 2-ри или 3-ти ноември в оригинал и ВЕДНАГА изпратил този оригинал. От Търново изпратили препис на оригинала по отец Матей в Стара Загора, който препис намерил Левски там.

Но Д.Т.Страшимиров е установил нещо съвсем друго:

В архивите има два преписа и нито един не е от Търново. Преписът, намерил Левски в Стара Загора е направен с ръката на Данаил Попов, той НЕ Е от Търново. Има още един препис на оригинала, направен в Стара Загора и изпратен до Сливен:

Сливенци, които отговарят на Каравелов, свидетелстват, че у Левски е останало копието на писмото на Каравелов /направено от Данаил/, а те са получили копието на старозагорци.

Това е - две копия, едно от Данаил и едно от старозагорци.

Обретенов твърди, че изпратил оригинал, търновци изпратили копие от него и това копие било у Левски. Копието у Левски обаче не е от търновци, а това на Данаил.

Ерго, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е изпращан от Обретенов, стоял си е при него, а той е измислил цялата история с куриерката "Дългата коса" и връщането на оригинала по някаква баба-слугиня на председателя, председателят не е изпращал писмото, писмото е изпратено по отец Матей от Големия, той пише черно на бяло това. Изпратил е обаче не препис от Търново, а препис получен от Данаил и направен в Турну Магуреле.

Това е най-прякото доказателство, че Обретенов по това време е работел за османската полиция, защото писмото е попаднало в нейните ръце от неговите ръце.

Нищо повече не ни е необходимо като пряко доказателство кой е бил издайникът на събранието в Букурещ.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм, но за това са необходими преки доказателства черно на бяло, каквито са документите.

С риск да се повтарям, ще посоча най-безспорното такова доказателство срещу Обретенов, а именно, че той въобще не е изпратил писмото на Каравелов до Търново за Левски.

И второ, че точно това писмо е било преписано от османската полиция.

Обретенов пише за въпросното писмо:

В резюме: получил го на 2-ри или 3-ти ноември в оригинал и ВЕДНАГА изпратил този оригинал. От Търново изпратили препис на оригинала по отец Матей в Стара Загора, който препис намерил Левски там.

Но Д.Т.Страшимиров е установил нещо съвсем друго:

В архивите има два преписа и нито един не е от Търново. Преписът, намерил Левски в Стара Загора е направен с ръката на Данаил Попов, той НЕ Е от Търново. Има още един препис на оригинала, направен в Стара Загора и изпратен до Сливен:

Сливенци, които отговарят на Каравелов, свидетелстват, че у Левски е останало копието на писмото на Каравелов /направено от Данаил/, а те са получили копието на старозагорци.

Това е - две копия, едно от Данаил и едно от старозагорци.

Обретенов твърди, че изпратил оригинал, търновци изпратили копие от него и това копие било у Левски. Копието у Левски обаче не е от търновци, а това на Данаил.

Ерго, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е изпращан от Обретенов, стоял си е при него, а той е измислил цялата история с куриерката "Дългата коса" и връщането на оригинала по някаква баба-слугиня на председателя, председателят не е изпращал писмото, писмото е изпратено по отец Матей от Големия, той пише черно на бяло това. Изпратил е обаче не препис от Търново, а препис получен от Данаил и направен в Турну Магуреле.

Това е най-прякото доказателство, че Обретенов по това време е работел за османската полиция, защото писмото е попаднало в нейните ръце от неговите ръце.

Нищо повече не ни е необходимо като пряко доказателство кой е бил издайникът на събранието в Букурещ.

Абсолютно съм съгласна с Вашето откритие и анализ, плюс че точно това писмо е посочено в доклада на Хамди паша като иззето по подходящ начин и варнато на притежателя. Забавено връщане, за да не бъде вдигнато въстание. 

Но ние стигнахме до още важни изводи по пътя до Обретенов и колкото повече косвени и директни доказателства намерим, толкова по-добре. Според мен с думите от доклада за Ловеч, че е избран за център е донесено и за Драсов, който от ловчанлии пръв побягва. Но вероятно преди това срещу тескерето също е добавил информация, той повече от Обретенов е познавал членовете на своя комитет.

Аз също отбелязвам, в списъка с другите комитети в доклада, Сливен и Русе ги няма, а те са в централни градове в онова време, не са някакви селски комитетчета. Има още какво да се анализира от изворите, които имаме...

Редактирано Сряда в 17:52 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Абсолютно съм съгласна с Вашето откритие и анализ, плюс че точно това писмо е посочено в доклада на Хамди паша като иззето по подходящ начин и варнато на притежателя. Забавено връщане, за да не бъде вдигнато въстание. 

Ако приемем за факт, че заловеното писмо от османската полиция на Каравелов до Левски от 1 ноември 1872 е предадено от Обретенов, следва, че писмата по канала Ловеч-Търново-Букурещ са били четени и преписвани от полицията в периода 28 април, когато е първото събрание на ЧРК Русе и е бил пуснат на свобода Обретенов и най-малко до 1 ноември 1872, когато е предадено въпросното писмо. Този период, в който влиза и провеждането на събранието в Букурещ, е точно 6 календарни месеца, половин година.

Това означава, че за вилаетската полиция и респективно валията в Русе цялата структура на ВРО с център Ловеч и БРЦК с център Букурещ е била изложена като на длан, такава каквато е тя за нас днес, които четем същите писма /а много от тях са загубени за нас/.

Въпрос на избор е било към кого в Ловеч да се насочат - можели са да изберат между Марин Поплуканов /присъствал на събранието като председател и представител на комитета в Ловеч/ и Иван Драсов, който е писал повечето писма под диктовката на Левски в месеците около събранието.

Факт е, че не само комитетите в Сливен и Русе не са маркирани в доклада на Хамди, няма дори и бегло споменаване на Димитър Общи и Любен Каравелов. Османската власт се задейства да арестува Каравелов, чак след изпратеното от него писмо за вдигане на въстание, това ги е разтревожило истински. Общи е заловен по-рано, но той също не споменава нито Каравелов, нито Хитов, с чиито препоръки идва в Ловеч. Охотно обаче разказва всичко за Ловеч и Левски.

Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Ако приемем за факт, че заловеното писмо от османската полиция на Каравелов до Левски от 1 ноември 1872 е предадено от Обретенов, следва, че писмата по канала Ловеч-Търново-Букурещ са били четени и преписвани от полицията в периода 28 април, когато е първото събрание на ЧРК Русе и е бил пуснат на свобода Обретенов и най-малко до 1 ноември 1872, когато е предадено въпросното писмо. Този период, в който влиза и провеждането на събранието в Букурещ, е точно 6 календарни месеца, половин година.

Това означава, че за вилаетската полиция и респективно валията в Русе цялата структура на ВРО с център Ловеч и БРЦК с център Букурещ е била изложена като на длан, такава каквато е тя за нас днес, които четем същите писма /а много от тях са загубени за нас/.

Въпрос на избор е било към кого в Ловеч да се насочат - можели са да изберат между Марин Поплуканов /присъствал на събранието като председател и представител на комитета в Ловеч/ и Иван Драсов, който е писал повечето писма под диктовката на Левски в месеците около събранието.

Факт е, че не само комитетите в Сливен и Русе не са маркирани в доклада на Хамди, няма дори и бегло споменаване на Димитър Общи и Любен Каравелов. Османската власт се задейства да арестува Каравелов, чак след изпратеното от него писмо за вдигане на въстание, това ги е разтревожило истински. Общи е заловен по-рано, но той също не споменава нито Каравелов, нито Хитов, с чиито препоръки идва в Ловеч. Охотно обаче разказва всичко за Ловеч и Левски.

Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи.

През втората половина на септември Хамди паша пише, че докладът му е за период от два-три месеца, това съвпада с встъпването му в длъжност във вилаета, но и с освобождаването на Обретенов от кауша и възстановяването на канала за кореспонденция оттам. Спецификата е, че са избрани други канали за прехвърляне на иглянките, значи Левски се е усъмнил в нещо. Той всъщност никога не ползва канала на Обретенов за прехвърлянето си, Никопол или Свищов са неговият вход и изход за българско.
Освен това хванахме в сериозни лъжи Обретенов, несъвпадане на дати за убийството на Стоян Пенев, датите на арестуването и освобождаването на четиримата от Русенския комитет, колко точно е престоят им в кауша, неподчиняването на дисциплината на ВРО, извършване на убийство от името на комитета без информиране на Ръководителя на организацията или шефа на тайната полиция.
Не знаем и каква е точно ролята им в предателството спрямо Ангел Кънчев и кой го е издал на властта, че е в града и ще премине Дунава.
Най-тъжното откритие е, че хората на Каравелов са били най-недостойните в организацията, Общия, Обретенов...

"Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи." - точно за тази приятелска ръка трябва да анализираме отново някои факти, за да видим какви доказателства ще съберем...

Дотук списъците на Хамди получиха отговори, поне основните, сега да видим обаче доколко и каква вина са имали в Букурещ...