Отиди на
Форум "Наука"

Алтернативна психология


*abi*

Recommended Posts

  • Потребители

Рамус, в една от последните си публикации написа следното: И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"...една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението.

Сигурна съм, че е писал по въпроса, но не съм имала възможност да прочета изложението на становището му. А ми е интересно какво е.

С удоволствие бих искала да прочета опорната му точка, ако има желание да я изложи пак.

Пускам темата тук, защото за сега считам, че за момента е в алтернативните виждания за науката. Ако се развие добре, може да мине и към Психология по усмотрение на модератор. За мен няма особено значение къде ще се обсъжда тази тема - стига да е интересна и да върви добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 108
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

:) странен избор за заглавие на тема. Още повече - с думички на някой си, за антре, отделени от контекста им. Подозирам също и специфична провокация от страна на авторката на темата, но да видим - ще си покаже, така или иначе. А и за същия рамус, доставянето на удоволствие, както "харесванията" не спадат към мотивацията ми, включително и спрямо самия мен си и моите "удоволствия" или харесвания.

Това че пиша в теми, касаещи въпроси от психонауките, социологията или антропологията не означава че написаното е някакъв тип пара- сред същите. И въобще - не е адекватно да се нарежда до което и да е направление на научните дисциплини, поради много съществена разлика с тях - тя е насочеността и същността. Разбира се - има сходства, още повече че за да пиша съм се постарал да ползвам понятия и проблематика от тия дисциплини. Както и ползвам същите като допълнителен материал за сравнение, анализ, съпоставки, с това което минава през мен. Това е само от ползвателска страна и за комуникативни функции, за целите на писането тук, сред форума, и т.н. 

Изведеното от мен не е наука. Не е наука според социалните критерии за нея. Не съм учен, написаното не е научен труд, нито има претенции за каквото и подобие за същото. В този смисъл, възможно ми е да изведа основанията, аргументите и изминатото от мен за да се изкристализира горния извод и обобщение, но... това няма да се хареса на доста хора. В смисъл - че има положения в познанието, които споделени сред масата хора биха създали значителни импулси към дисонанс, спрямо представите и положенията сред които са приели да определят битието си. Мисля, че са достатъчно примерите дори от краткото ми участие на това виртуално форумно място и съвсем ясно някои хора реагират защитно.

Не бягам от отговорност за думите си, но предлагам авторката да зададе конкретно въпросите си по отношение на горното. По този начин ще ме насочи когнитивно да определя нивото и да събера насоките спрямо конкретиката на интереса й.

Колкото вече написаното - рамус, някой си, пише по въпросите касаещи горния болднат текст, дори през цялото си участие в този форум. Но някой очаква всичко да бъде смляно, овкусено и нагласено за ... Ок - нека видим въпросите и дали зададени вече не е написано по същото. Ако е - значи определени предположения ще се окажат адекватни и няма да си губя времето за да продължа.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Именно защото за сега не е наука е в съответния раздел. И няма какво или кого да провокира, нито ще се правят намеци, че някъде не ни е мястото.

Какво според теб трябва да представлява "извънматрично мислене"? Ето с въпрос, ако така е по-ясно.

 

А ако не се харесва на някого (който да е той) изведеното - не го приемай лично :) И мои неща не се харесват, но няма да си разплетем чорапите от това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 минути, ramus said:

В смисъл - че има положения в познанието, които споделени сред масата хора биха създали значителни импулси към дисонанс, спрямо представите и положенията сред които са приели да определят битието си.

Кои са тези положения според теб? Примерно. Може и с един пример.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

разбира се - разузнаването, примерно. държавната сигурност, голямата политика и дипломация... А са и налице и други подобни - например специфични техники за изменение на съзнанието. И в психологичните дисциплини са налице доста насоки, които се крият и се използват само за "специални цели", от ограничен кръг хора...

Въобще - сред познанието, дори и в науката са много примерите за "положения", за които е нужно да се сложат грифовете от "поверително", до строго секретно. Целите са все същите - определени от масата или избран от нея елит - за нуждите на работата "зад завесата", зад паравана на защитаването

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

да, ясно. мислех, че имаш предвид нещо друго.

А по първия въпрос? Как би си представил едно наистина извънматрично мислене. Да речем някакви основни положения, които намираш, че са матрични, но ти си извел различно становище за онагледяването им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, *abi* said:

Как би си представил едно наистина извънматрично мислене.

:) Аби, дори не е толкова прикрита провокацията ти. Както и мотивацията ти.

Ами - не бих си представил извън матрично мислене. МИСЛЕНЕТО няма как да се "представи". Ако ще се - това означава че ще опитва субект, който не е в състояние да "мисли". Мислещия човек няма нужда да си представя "мисленето си".

Още нещо - ти като прочете "матрица", какво точно означава за теб смисъла на това понятие? То се използва на много места, с различно значение и насока. Ти кое точно подбра от възможните?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, *abi* said:

Какво според теб трябва да представлява "извънматрично мислене"?

Очаквам отговора на въпроса за "разбирането относно понятието МАТРИЦА", за да отговоря адекватно на този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пак не те разбирам. Отворена съм към всякакви теми, които могат да разчовъркат малко сивото вещество. Ето пример: аз вярвам в малко повече качества присъщи на мисленето, от познатите - вярвам, че въздайства върху тялото повече от изследваното, както и че е в състояние да предизвика събития (по рано от очакваното или направо да води към реализирането събития). Това в известна степен е извънматрично, защото преки доказателства нямаме, само косвени на база предположения причина-следствие. Не е особено стандартно, въпреки разпространението му вече в сериозен паранучен мащаб.

Под матрица в случая (толкова и си написал в онази тема: "матрица", при това в кавички) аз поне приех, че става дума за нестандартно под извънматрично. А под матрица - наложени стандарти - това е така, онова иначе, клишета.

Ще обсъждаме темата или ще си сипем пак "обвинения в стил  ти така, ти иначе"? Питах те какво имаш предвид -  ако желаеш, обяснявай (защото и там едно изречение, а останалото е в стил какви сме били жените в нея :))))) . Насила хубост няма да стане :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, ramus said:

Очаквам отговора на въпроса за "разбирането относно понятието МАТРИЦА", за да отговоря адекватно на този въпрос.

Можеш да ми обясниш какво си имал предвид, за да не стават поредните доразумения :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз също бих се радвала, ако Рамус хвърли малко повече светлина върху идеите си за извънматричното мислене.

Ще дам конкретен и уви, доста семпъл пример със себе си. Когато ми допадне някоя чужда мисъл - особено ако тя се отнася до област, в която аз самата съм лаик - предпочитам да я цитирам дословно и да упомена автора й, вместо да я "преразказвам" надълго и нашироко със свои думи, та да изпъкна, все едно че се е родила в моята глава. Е? Според Рамус това "матрично" ли е? Означава ли, че нямам свое собствено мнение, че не съм способна на критично мислене, че мисленето ми е "рамкирано" и прочие?  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисленето е продукт на мислещия. Тук не мисленето има значение, а МИСЛЕЩИЯ, защото мислене без да е налице МИСЛЕЩ е несъстоятелно.

Мисленето е процес чрез който се изразява нивото на възприятие и отражение в даден субект. Мисленето има множество аспекти, разновидости... и етапи. ПОсоката на мисленето е от конкретно към абстрактно, нататък - към комплексно.

Мисленето следва съответствието на субекта (си). Мисленето може да се имитира и учи. Може да се обучава някой да "мисли".

Мисленето е израз на системата на отражение на самия субект. А тя е пряко съответствена на цялостната съвкупност от огромен брой фактори, дадености, среда...

Мисленето от конкретност към абстрактност, предполага обозначения и дефиниции, през формиране на системност и структуриране във вътрешната ментална карта. За да се получи това, е нужно да се постановят дадени рамки в отражението на субекта. А неговия колективен инстинкт, задава мисленето да се определи и от колективните процеси и динамики в отношението индивид-група. За да е налице колективно битие, опита и историята показват че е нужен общ фон, обща система, обща конструкция, която да играе ролята на обединително звено, а то - на обща платформа. Договорките в общата платформа, в най-общ смисъл в социума се наричат с понятието ПАРАДИГМА.

Парадигмата не е само колективен договор. Тя се задава през новите членове като обществени елементи и спомага за груповата динамика. Когато парадигмата не е избор, а е предварително обособена, с поколенията идват нови групови елементи, които я поемат в готов вид. Това задава в тях предварителни граници, защото това е едно от особеностите на обучението - следва най-малкото съпротивление на невронните процеси и готовото е аналогично на лесното - по-малкото съпротивление.

Задаването на граници в груповите процеси, е неизбежно и напълно смислено от гледна точка на практичността. Но когато границите са вложени още при израстването, те не се предават като граници, защото не се предлага нищо отвъд същите, за да се направи съпоставка.

Границите сами по себе си не са никакъв проблем - те са само условни ограничения, за целите на изясняването, комуникацията, ситуирането... Но за хората с вложени предварително граници, те стават края на вселената им. Договорените "краища на вселената" от гледна точка на различните групи хора, е пряко зависимо от особеностите и резонансите или липсата им.

В случая - МАТРИЦА ползвах като понятие, с което обобщавам разбирането си за граничните процеси и колективните граници, явяващи се граници и за самото битие на ползващите ги субекти. Самото понятие :граница" е налице през смисъл, когато то задава условно очертание - от едната си страна... и - от другата. Няма как да се ползва понятието "граница", ако то е внесено и очертава битие само "от едната си страна"... За мен "ограничение" е когато то е посока и "летва", която да се прескочи, доближавам го, изучавам го, вниквам го - за да го преодолея. За други - просто "края на вселената" защото е забранена зона, която се асоциира с опасност.

И в конкретния болднат текст - смисъла му е, че общите граници задават по естествен път общи очертания в отражението на битието. Колективния реал се сугестира,  а не се изгражда на относителни и условни "основи", което е трудно, изисква дадености и не отговаря на масовите потребности от инстинктивизми и атавизми, които определят битието в основната си част. Заради това колективната парадигма задава очертания на колективен принцип. Това задава процес към уеднаквяване - на отражението, на възприятието и на изразяването, задава и моделирането на психичните процеси. Това уеднаквяване задава да са налице сходства, които от възприятия и отражения, преминават в близък тип реакции, поведение мотивации, ценности. Това имах предвид - че реакциите, дори думите, изказа за толкова години, са свойствено на напълно непознати хора, без значение от пола, възраст или социален статус.

Начините по които се реагира на дразнители до голяма степен си остават сходни, заради груповите динамики по тяхното постановяване, на основата на несъзнателни процеси и разпространявани през имитацията и подражанието - все явления, които започват веднага след раждането, когато не е налице каквато и да е интелигентност и съзнателност.

И накрая - защо " и досега ме учудват" многобройните сходства - включително и мисленето, защитаването, дисонансите - защото аз съм индивидуалист. За мен разликите между хората са много по-важни и значими от зададените еднаквости, които са заучени и са нещо като "опитомяване". Цялата социална конструкция се крепи на еднаквостите и взаимностите... Нужни са за да е налице колективен живот. Той има своето значение, смисъл, има стойност. Но не е единственото поле за битие.

Няма как да се забележи дали нещо е "граница", ако не е импулс, който се поражда някъде дълбоко отвътре. Защитните системи са призвани да запазват и съхраняват - това е тяхното основно предназначение. Кога, как и защо се поражда импулс към приближаване, докосване и преминаване на граница, това е изключително сложен въпрос и в него имам само общи догадки и множество експерименти. Но няма как да са налице еднозначни отговори. На такъв етап не може да е налице нищо еднозначно, нито схематично да е като "причина-следствие".

 В социалните науки няма такова нещо като КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ. Това е доста далеч от настоящата колективна парадигма, дори в най-общите си положения. Но това е вече към други въпроси, но от друга страна е пример за "извънматрично мислене". Какво е, кое е, как да се обозначи... са отговори на евентуални други въпроси в тази посока. Но понеже се искаха "примери" дори и с въпроса - "как си представяш"... :)  Не се налага да си го представям - представите само донякъде са свързани с мисленето (ако въобще е мислене, на МИСЛЕЩ).

За мен МИСЛЕНЕТО Е ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС, налице е когато е креативно когато създава, когато променя, когато то е стрела към... границите. Мисленето - като инструмент на МИСЛЕЩИЯ към самия себе си, за да вникне и намери своите ограничения.... Някъде по пътя към тази взаимна връзка, се раждат явления обобщаващи се с понятието САМОПОЗНАНИЕ, защото мисленето е акт от- , и средство за - , познание.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така, че... когато някой "например копира мислите на някой друг" му е внушено че е нужно да ги повтори изрично и точно... Но всъщност - за да го направи той привижда нещо от себе си през този подбран "отрязък". Така, че - имитацията и подражанието е и в този случай и не решава с нищо проблема за социалната зависимост. Без никакъв смисъл е да се излагат идеи за ограничения на такъв тип участници. За толкова години това не е довело до нищо, освен цикленето и безкрайните опити за защитаване на заучените и приети социални устои.

Няма да участвам в битки, ако ще и да са от любопитството на някой си или за неговите харесвания или радости. От друга страна, обаче, участвам в тази сценка и с други, свои (подли) намерения :) защото тя предлага и някои възможности за евентуални странични четящи. Така, че... всеки използва за неговото си... :) 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, *abi* said:

Под матрица в случая аз поне приех, че става дума за наложени стандарти - това е така, онова иначе, клишета.

Във всяка една професия, във всяка една наука, във всеки един занаят, във всеки един спорт те учат какво да правиш и какво да не правиш, а също - как да правиш и как да не правиш нещата, които трябва да правиш.   

Матрица е шахматният дебют, матрица е и катата в карате. Матрици са математическите формули, ако щете. 

Аз така разбирам матрицата.

Разбира се, понякога рамката не удовлетворява някого и тогава той излиза от матрицата, рамката, клишето. И после - най-малкото му се карат (ако опитът му е неуспешен, например, ако не е успял да продаде даден продукт.)

Една учителка ми разправяше, че се била хванала с директен маркетинг и трябвало да демонстрира някакъв продукт (да го наречем Хикс). Демонстрацията траела по предписание три часа. Тя решила да увеличи или да намали времето, вече не помня. После нейният супервайзер й се карал много, като казал и следното: "Този продукт се демонстрира и се продава по ТОЗИ начин, както е било обяснено на обучението. И това се прави ТАКА от над 60 години. Този метод, с такива и такива конкретни стъпки е РАБОТЕЩ и ДОКАЗАН ВЪВ ВРЕМЕТО."

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, *abi* said:

Рамус, в една от последните си публикации написа следното: И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"...една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението.

Сигурна съм, че е писал по въпроса, но не съм имала възможност да прочета изложението на становището му. А ми е интересно какво е.

С удоволствие бих искала да прочета опорната му точка, ако има желание да я изложи пак.

Въпросът е поставен грешно, тъй като самият рамус е чуди върху въпроса, тоест е несигурен. Учудването принципно е плод на неразбиране на дадена материя или проблем. Рамус явно вижда индивидуалностите, и се чуди как така хората действат сходно, като че ли са програмирани от матрица някаква. Но напрактика може и да няма никаква матрица и никой никого да не е принуждавал да действа еднакво. Просто хората са сходни, и съответно имат сходни нужди, които често се задоволяват по сходни начини. Тоест матрицата ни е заложена генетично и тя се определя от нуждите ни като хора - нужди от храна, нужди от защита, физиологични нужди, социални нужди и т.н. Така ако две напълно изолирани едни от други групи хора стигнат до сходно решение на даден проблем това не означава че някаква измислена човешка или извънземна матрица ги е принудила да действат сходно, а означава че са намерили сходни решения на еднакъв проблем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, ISTORIK said:

Аз така разбирам матрицата.

да. Това е входното ниво за разбиране. Матрицата е нужното формиращо етапно "начало". Докато не се насити и изчерпи. Докато не се изпълни... и се породи импулс за разширяване. Чак тогава същото става 'граница" с конотация към "ограничение". И се тръгва към преодоляването му.

В най-честа формаза преодоляване е, когато една граница се заменя с друга - отвъд първата. Защото мисленето и съответно - битието на МИСЛЕЩИЯ и на него в качествен смисъл са му потребни матрици. Но на определен етап - след абстрактно мислене, към КОМПЛЕКСНО такова... започва това да отпада като нужда и необходимост. Условността и относителността стават в основите и описват вече липсата на "устойчиви финдаменти" които да се надграждат. По пътя към това отпадат все повече и мощните задръжни процеси на страхуването, а това има огромно значение за МИСЛЕНЕТО и съответно - МИСЛЕЩИЯ...

Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, ISTORIK said:

Във всяка една професия, във всяка една наука, във всеки един занаят, във всеки един спорт те учат какво да правиш и какво да не правиш, а също - как да правиш и как да неправиш нещата, които трябва да правиш.   

Матрица е шахматният дебют, матрица е и катата в карате. Матрици са математическите формули, ако щете. 

Аз така разбирам матрицата.

Именно, матрицата е нещо съвсем различно, в математиката е представяне на повече от една стойност под формата на линейна (често наричана също вектор), равнинна или простанствена организация

От там в техниката матрица се нарича това, което в момента гледате всички (екрана на компютъра) 

Докато разбирането на аби е базирано на асоциации и е много далеч от прецизността

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 50 минути, ramus said:

налице е когато е креативно когато създава, когато променя, когато то е стрела към... границите.

Привет:); това на базата на личен опит ли е? Буквално, като усещане на летяща стрела ли е процеса на продуктивното мислене при теб, или търсена метафора тук, да изразиш нещо друго? Не съм тренирал стрелба с лък, само като деца играехме с лъкове, беше веселба. Чел съм доста за самураите, при тях стрелбата с лък е нещо повече от бойно изкуство, доколкото си спомням смятат го за най-висшето от бойните изкуства, защото изисква пълна концентрация. Но там винаги лък, полет, стрела и цел се сливат. Лично при мен, понякога, много рядко, когато успея да достигна до нещо ценно, усещането е такова, като полет на стрела към цел, навътре обаче. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извън-матрично мислене:

Приятел ми казва: "Ела да играем шах"

"А, не!" - казвам ... "Ще ме биеш!"

"Че кво от туй - това да не е бокс!" - казва приятелят.

...

Излизането от "матрицата" може и да е болезнено:116:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, makebulgar said:

Въпросът е поставен грешно, тъй като самият рамус е чуди върху въпроса, тоест е несигурен

това е погрешен прочит - с тия думи рамус изразява учудване това, че толкова много хора, в които аз виждам потенциала, разликите и индивидуалните им качества, се държат, реагират, дори интуитират (нова дума) чрез межжуличностни взаимодействия, заобикаляйки и неглижирайки своята индивидуалност.

Че толкова много хора продължават да ме учудват колко е важно за тях да са като другите, да отговарят на моделите, да са възпитани, да са прилежни, да са одобрени или разбрани, да са "взаимни". Това беше само една форма на разкриване на някои аспекти от начина по който рамус възприема и отразява света, като отклик, защото за рамус, всичко това няма значимост, освен чисто практическа. А тя няма други основания за мен, освен в чисто социалния ми аспект на битие. Но менталния ми вътрешен свят съдържа и аспект, който не е социалния. Просто при всеки човек са налице две основни... нещо като "начала", Те пораждат два основни импулса - единия е сбор от уникалните дадености, условия и фактори - това е индивидуалния. Но той е възможно да се прояви на значително по-късен етап от живота, много по-късно о раждането.

Докато другия аспект е заложен заради оцеляването и наследството от атавизмите - това е социалния аспект. Той се попива веднага след раждането, той се приема безкритично, той формира, той идва на първо място и заема празно пространство на още "бял лист". Той задава началото, с него се поемат първите стъпки. Някъде напред, в някакъв момент, би трябвало да се изчерпи и все повече да се появява назряващата вече индивидуалност. Но това спира някъде по пътя, някъде става блокаж.  Темата за това е много обширна и твърде "плъзгава". Няма как за нея да се напише научен труд. Няма как да се постанови като теория или хипотеза. Тия неща важат но само за определен контекст, който социума се е договорил да се нарича НАУКА. Но то е само частен случай на ПОЗНАНИЕТО.

Разбира се - имам свободата всичко това да го напиша и после да поясня и напомня, че... всичко е погледа на битието през очите на рамус, някой си. И няма никаква стойност извън него. То не може да е "истина". Не е нужно да е истина и за самия мен, защото вече за мен истината като тази за социалните личности, не ми е потребна. Това е твърде объркващо за много хора, за които е най-важно да са приели някоя от версиите на социална стабилна основа и само да я надграждат, като дори и така ползват наготово вече социално-създаденото. Но сред всички тия рамусови думички някой може да привиди нещо за себе си, но... това вече е работа и отговорност на прочитащия, при самия му прочит, защото е разултат от резонансна форма на възприятие и отражение и то само в някои "пресечни точки". не е нужно да се чете като библия, или труд, нито като канон или че рамус знае и задава кое какво е и е говорител и пояснител на всички истини. И само остава на четящия да се бори с вече приетото, с което вече си е оформил "образа за "себе си""...

Някой чувал ли е какво означава или да поясни какво е КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ - ако някъде е дефинирано и се ползва за някаква цел? Аз не съм намерил такова, но не си правя илюзиите че съм прочел и зная всичко и навсякъде. Бих бил любопитен, защото го изведох от "нулата", направил съм условни описания задал съм относителни маркери... Просто - за съпоставка и сравнение...

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да са "взаимни" е матрица заложена не от хората и следвана сляпо, а е генетично заложена матрица в хората като такива. да си иднивидуалист е генетично неестествено за хората, тъй като те са социални твари.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, ramus said:

Мисленето е продукт на мислещия. Тук не мисленето има значение, а МИСЛЕЩИЯ, защото мислене без да е налице МИСЛЕЩ е несъстоятелно.

Мисленето е процес чрез който се изразява нивото на възприятие и отражение в даден субект. Мисленето има множество аспекти, разновидости... и етапи. ПОсоката на мисленето е от конкретно към абстрактно, нататък - към комплексно.

Мисленето следва съответствието на субекта (си). Мисленето може да се имитира и учи. Може да се обучава някой да "мисли".

Мисленето е израз на системата на отражение на самия субект. А тя е пряко съответствена на цялостната съвкупност от огромен брой фактори, дадености, среда...

Мисленето от конкретност към абстрактност, предполага обозначения и дефиниции, през формиране на системност и структуриране във вътрешната ментална карта. За да се получи това, е нужно да се постановят дадени рамки в отражението на субекта. А неговия колективен инстинкт, задава мисленето да се определи и от колективните процеси и динамики в отношението индивид-група. За да е налице колективно битие, опита и историята показват че е нужен общ фон, обща система, обща конструкция, която да играе ролята на обединително звено, а то - на обща платформа. Договорките в общата платформа, в най-общ смисъл в социума се наричат с понятието ПАРАДИГМА.

Парадигмата не е само колективен договор. Тя се задава през новите членове като обществени елементи и спомага за груповата динамика. Когато парадигмата не е избор, а е предварително обособена, с поколенията идват нови групови елементи, които я поемат в готов вид. Това задава в тях предварителни граници, защото това е едно от особеностите на обучението - следва най-малкото съпротивление на невронните процеси и готовото е аналогично на лесното - по-малкото съпротивление.

Задаването на граници в груповите процеси, е неизбежно и напълно смислено от гледна точка на практичността. Но когато границите са вложени още при израстването, те не се предават като граници, защото не се предлага нищо отвъд същите, за да се направи съпоставка.

Границите сами по себе си не са никакъв проблем - те са само условни ограничения, за целите на изясняването, комуникацията, ситуирането... Но за хората с вложени предварително граници, те стават края на вселената им. Договорените "краища на вселената" от гледна точка на различните групи хора, е пряко зависимо от особеностите и резонансите или липсата им.

В случая - МАТРИЦА ползвах като понятие, с което обобщавам разбирането си за граничните процеси и колективните граници, явяващи се граници и за самото битие на ползващите ги субекти. Самото понятие :граница" е налице през смисъл, когато то задава условно очертание - от едната си страна... и - от другата. Няма как да се ползва понятието "граница", ако то е внесено и очертава битие само "от едната си страна"... За мен "ограничение" е когато то е посока и "летва", която да се прескочи, доближавам го, изучавам го, вниквам го - за да го преодолея. За други - просто "края на вселената" защото е забранена зона, която се асоциира с опасност.

И в конкретния болднат текст - смисъла му е, че общите граници задават по естествен път общи очертания в отражението на битието. Колективния реал се сугестира,  а не се изгражда на относителни и условни "основи", което е трудно, изисква дадености и не отговаря на масовите потребности от инстинктивизми и атавизми, които определят битието в основната си част. Заради това колективната парадигма задава очертания на колективен принцип. Това задава процес към уеднаквяване - на отражението, на възприятието и на изразяването, задава и моделирането на психичните процеси. Това уеднаквяване задава да са налице сходства, които от възприятия и отражения, преминават в близък тип реакции, поведение мотивации, ценности. Това имах предвид - че реакциите, дори думите, изказа за толкова години, са свойствено на напълно непознати хора, без значение от пола, възраст или социален статус.

Начините по които се реагира на дразнители до голяма степен си остават сходни, заради груповите динамики по тяхното постановяване, на основата на несъзнателни процеси и разпространявани през имитацията и подражанието - все явления, които започват веднага след раждането, когато не е налице каквато и да е интелигентност и съзнателност.

И накрая - защо " и досега ме учудват" многобройните сходства - включително и мисленето, защитаването, дисонансите - защото аз съм индивидуалист. За мен разликите между хората са много по-важни и значими от зададените еднаквости, които са заучени и са нещо като "опитомяване". Цялата социална конструкция се крепи на еднаквостите и взаимностите... Нужни са за да е налице колективен живот. Той има своето значение, смисъл, има стойност. Но не е единственото поле за битие.

Няма как да се забележи дали нещо е "граница", ако не е импулс, който се поражда някъде дълбоко отвътре. Защитните системи са призвани да запазват и съхраняват - това е тяхното основно предназначение. Кога, как и защо се поражда импулс към приближаване, докосване и преминаване на граница, това е изключително сложен въпрос и в него имам само общи догадки и множество експерименти. Но няма как да са налице еднозначни отговори. На такъв етап не може да е налице нищо еднозначно, нито схематично да е като "причина-следствие".

 В социалните науки няма такова нещо като КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ. Това е доста далеч от настоящата колективна парадигма, дори в най-общите си положения. Но това е вече към други въпроси, но от друга страна е пример за "извънматрично мислене". Какво е, кое е, как да се обозначи... са отговори на евентуални други въпроси в тази посока. Но понеже се искаха "примери" дори и с въпроса - "как си представяш"... :)  Не се налага да си го представям - представите само донякъде са свързани с мисленето (ако въобще е мислене, на МИСЛЕЩ).

За мен МИСЛЕНЕТО Е ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС, налице е когато е креативно когато създава, когато променя, когато то е стрела към... границите. Мисленето - като инструмент на МИСЛЕЩИЯ към самия себе си, за да вникне и намери своите ограничения.... Някъде по пътя към тази взаимна връзка, се раждат явления обобщаващи се с понятието САМОПОЗНАНИЕ, защото мисленето е акт от- , и средство за - , познание.

Обещавам ти да го прочета три пъти преди да ти пиша моето становище, за да няма недоразумения. Съгласен си нали?

Link to comment
Share on other sites

Преди 8 минути, makebulgar said:

да са "взаимни" е матрица заложена не от хората и следвана сляпо, а е генетично заложена матрица в хората като такива. да си иднивидуалист е генетично неестествено за хората, тъй като те са социални твари.

прекалено фриволно смесвате генетика и социални отношения. И оставете този термин "матрица" на мира, ползвайте думите правилно!

Редактирано от Captain Nemo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

социалните отношения са тясно свързани с генетиката. лъвовете са социални и живеят в групи, а леопардите са индивидуалисти. двата вида имат различна генетика. същото е и с хората - социални са по природа (генетично), и живеят в групи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много точно казано. 

Преди 19 минути, ramus said:

Да. Това е входното ниво за разбиране. Матрицата е нужното формиращо етапно "начало". Докато не се насити и изчерпи. Докато не се изпълни... и се породи импулс за разширяване. Чак тогава същото става 'граница" с конотация към "ограничение". И се тръгва към преодоляването му.

В най-честа формаза преодоляване е, когато една граница се заменя с друга - отвъд първата. Защото мисленето и съответно - битието на МИСЛЕЩИЯ и на него в качествен смисъл са му потребни матрици. Но на определен етап - след абстрактно мислене, към КОМПЛЕКСНО такова... започва това да отпада като нужда и необходимост. Условността и относителността стават в основите и описват вече липсата на "устойчиви финдаменти" които да се надграждат. По пътя към това отпадат все повече и мощните задръжни процеси на страхуването, а това има огромно значение за МИСЛЕНЕТО и съответно - МИСЛЕЩИЯ...

Точно така!

Преди 8 минути, Captain Nemo said:

Използвайте думите правилно!

Границите на моя език са и граници на моя свят.

И, когато броят научени думи не достига или тяхната полисемантичност и конотативност са неясни, даденият език трябва да се учи още по-усърдно. И да се излезе от ограничението на първите 100, на първите 500 или на първите 1000 думи и да се учат още и още думи и техните значения.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...