Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Зачетох се в интересна тема - Цвят лилав и Византия . Темата е интересна. Смесване на историята с оптиката. На границата между 2 науки. Исках да напиша там но това което искам да споделя не е съвсем по темата за Византия и пурпуният цвят . Едни възприемат пурпурният цвят като червен, други като лилав, като ален, и даже като индиго ? За това реших да открия тема. Ако е на непраилно място нека бъда коригиран. 

 Доколкото знам в човешкото око има 2 вида клетки за възприемане на светлината - колбички и пръчици. Колбичките виждат цветовете , пръчиците виждат само светлината . Например вечер или в полумрак ние не можем да използваме колбичките и гледаме чрез пръчиците и всички предмети виждаме в различни отенъци на сивото - от черно до бяло. Като старите черно бели телевизори. 

Някъде четох, че в човека има 3 генни мутации които ни позволяват да виждаме светлината в 3 цвята - Син, Жълт (или зелен) и Червен. За това скалата на нашето цветовъзприемане се дава както комбинация от тези 3 цвята ? Научни изследвания показват, че по - голямата част от животните не виждат както хората цветно, обикновенно доста по- опростено. За много животни се твърди че виждат цвета просто черно бял с отенки на сивото ? 

https://www.adme.ru/zhizn-zhivotnye/kak-vidyat-koshki-574605/

1795005-1-650-a542d8629a-1484576767.jpg

Снимка как хората и котките виждат света . Котките не виждат червения цвят ! 

1794755-7-650-a542d8629a-1484576767.jpg

Нощем котките виждат 6 - 8 пъти по добре света от нас хората !

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересното е че много животни бозайници въобще не възприемат червеният цвят.  Ние хората го възприемаме отлично и за нас той е много важен. Даже нещо повече четох някъде в научно популярно списание, че някои хора виждат 2 различни червени цвята. Това което за много хора е просто червено, за част от хората които имат специфична генна модификация са 2 различни червени цвята. Пишеше че опитите са проведени обективно. Някой чувал ли е за такова нещо.

Искам да споделя личен опит. В детството си като ученик имах един зелен пуловер. Майка го оплете и тя твърдеше чу пуловера бил син. Аз и татко твърдяхме че е зелен. Наистина особенно зелен не както тревата но зелен. След много години случайно го видях в някакъв ъгъл в някакъв шкаф на тавана. Просто си спомних за него извадих го да го разгледам от любопитство и  като спомен за моите ученически години. И това което ме учуди беше - че след 20 години пуловера ми се струваше вече не зелен а син ? Попитах от любопитство жената и детето си - Какъв цвят е пуловера ? Детето отговори - Зелен, жената каза - Син. 

Дали пуловера лежейки в шкафа е променил цвета си или моите очи са се променили ? Разбира се ако е бил носен на слънце и често пран дрехата сменя цвета си. Но аз от детството си не съм го носил и той почти сигурно просто е лежад в дъното на шкафа, на тъмно.  

Редактирано от Du6ko

Share this post


Link to post
Share on other sites

Усещането за цвят при хората се дължи на различната чувствителност към частите на спектъра на различните видове рецепторни клетки (колбички) в ретината. Ние имаме трихроматично зрение, защото тези колбички са чувствителни към точно три цвята - син (къси вълни), зелен (средни вълни) и червен (дълги вълни). Имаме и пръчици, които реагират при ниска осветеност и дават черно-бяла информация, с лек червен диапазон.

Тетрахроматично (с 4 различни рецептора) се наблюдава между представители на птици, риби, земноводни, влечуги, насекоми и някои бозайници. Примерно златната рибка има рецептори за синзеленчервен и ултравиолетова светлина. Повечето от бозайниците в миналото са били такива, но заради генетична мутация са изгубили два от рецепторите си. Интересно за мен беше, че заради нашето ограничено зрение ние различаваме лесно кораловите рибки, но при тях е пълен шаш. Не мога да открия къде го гледах, но изглеждаше като илюстрациите на Psychedelic ефекта:

psychedelic.jpg

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 55 минути, Du6ko said:

... след 20 години пуловера ми се струваше вече не зелен а син ?

Това си е баш цвета циан, като един от четирите ползван за мастило в принтерите. На български си нямаме дума за него, но той е зелено-син. Причина да ти се струва с друг цвят е дългата употреба на монитори. Те измествали чувствителността на цветовете, така поне съм чел.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Du6ko said:

... някои хора виждат 2 различни червени цвята. ... Някой чувал ли е за такова нещо.

"One study suggested that 2–3% of the world's women might have the type of fourth cone whose sensitivity peak is between the standard red and green cones, giving, theoretically, a significant increase in color differentiation. "

https://en.wikipedia.org/wiki/Tetrachromacy

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ние се "учим" да разпознаваме цветове - наименования на свойство на ... какъвто и  да е обект, разказвани на деца ... в детска възраст от ... възрастните.:)

За мозъка цветовете са само комбинации от импулси, пристигащи от различни "вибратори", съдържащи се в ретината. В зависимост от интензитета на различните по дължина на вълна сигнали от ретината (или честотата) има разделна проводимост на всеки от сигналите и се получава възбуда в различни части на кората на мозъка. Е, тия комбинации наименоваме и интерпретираме като "цвят". Тоест - обучаваме се на цветоусещане, възприето от повечето хора посредством символи-нишани, дори превърнати в "стандарт" за уеднаквяване... с апаратура...  Именно, защото за различни индивиди цветоусещането е различно - различни са мозъците - субективно е усещането за цвят.

 

А "виждането" въобще, като физически процес, е зависимо от големината и формата на "лещата" на окото. После от структурата на ретина в окото, после от структурата на мозъка, а най-накрая - сигналите еволюционно са послужили и  за бързина в поведение, за оцеляване. Ситните по големина очички (и фасетните)- "хващат" интензитет от сините и УВ-лъчи. Едрите (като на бик) очи - хващат повече интензитет от червено и инфра червено и т. н. Но - в мозъка - всичко е черно-бяло (нюанси сиво) и ... няма кой? да "обучава" животните ... какъв "цвят" виждат.:) Или, ако ги обучат - то това е условен рефлекс, свързан с храна, например. Окото на октопода е най-голямо. Реакцията му в цветоусещане импулсно  се "превръща" сполучливо в "шарка на повърхността му", корелираща с окръжението му и го "маскира" в околността.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

В зависимост от интензитета на различните по дължина на вълна сигнали от ретината (или честотата) има разделна проводимост на всеки от сигналите и се получава възбуда в различни части на кората на мозъка.

Цялото изречение е безсмислица. Независимо какъв цвят прониква в ретината, сигналите се пренасят по един и същ очен нерв и се обработват на едно и също място - субкортикалните зрителни центрове на мозъка. Светлината предизвиква разпад на зрителните пигменти в пръчиците и конусчетата. Родопсинът при пръчиците и йодопсинът при конусчетата се разпадат на белтъчна група и цветно вещество, които предизвикват дразнене на нервните рецептори на ретината.

При все това теорията за цветно зрение още през 19-ти век е развита до цветова опонентност, според която опонентни свойства изпълняват три двойки (типа) антагонистични неврони. Това са жълто-син, червено-зелен и черно-бял. С други думи едни цветове могат да "гасят" други.

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Но - в мозъка - всичко е черно-бяло (нюанси сиво) и ... няма кой? да "обучава" животните ... какъв "цвят" виждат.:)

Ако това беше вярно еволюцията нямаше да селектира очи различаващи цветовете и животните нямаше да могат да различат зрял от незрял плод, примерно.

Редактирано от vorfax

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има малко за невроните...

И, да не забравяме, че "виждаме" света с мозъка, а не с очите (сетивата) и невроните.

http://megavselena.bg/choveshkiyat-mozyk-veroyatno-e-100-pyti-po-moshten-otkolkoto-se-smyatashe-dosega/

Човешкият мозък вероятно е 100 пъти по – мощен отколкото се смяташе досега

 
 
 
brain-2139197_640
 
 
 

Човешкият мозък е толкова мощен, че интелигентните  компютри, наречени невронни мрежи, са създадени и работят по негово подобие.
Ново изследване на Университета Калифорния в Лос Анджелис (UCLA), публикувано в списание Science, разкрива различна информация за това как функционира човешкият мозък, която може да промени представата ни за това, как се случва процесът на учене.

Проучването се фокусира върху един вид неврони, наречени дендрити. Това са дълги, разклонени като клони структури, които са свързани със закръгленото тяло на клетката, наречена сомата. Досега се считаше, че дендритите служат само като канали, които прехвърлят електроимпулсите от тялото на клетката към други неврони. Проучването на Калифорнийския университет показва, че дендритите генерират свои собствени електроимпулси десет пъти по-често от считаното досега.

Изследователите стигат до този извод след опити с мишки. Вместо да имплантират електроди в самите дендрити, те ги поставят до тях. Тогава откриват, че дендритите са пет пъти по-активни от клетките на мозъка тогава, когато мишките спят и десет пъти по-активни, когато те са будни.
Резултатът показва, че дендритите не се това, за което ги считаше неврологията през последните 60 години.

След като дендритите съставляват повече от 90% от нервната тъкан – около 100 пъти по-голям обем в сравнение със сомата, това може да означава, че човешкият мозък е със 100 пъти по-голям капацитет от това, което се е смятало досега.

Новото откритие може да помогне на невролозите да лекуват редица неврологични заболявания, както и да хвърли нова светлина върху когнитивния процес. Досегашните модели твърдяха, че процес на научаване възниква тогава, когато телата на клетките на два неврона са активни по едно и също време.  Сега обаче става ясно, че процесът на учене може да става, когато входният неврон е активен в същото време, когато и дендритите са активни, при това може различни части на дендритите  да са активни по различно време. Това предполага много повече гъвкавост на процеса на учене, който може да се случи в рамките на един неврон.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защо предният постинг не се беше отпечатал досега - не мога да разбера?! Недоумявам ... да се е пазил толкова дълго, че като поисках да пиша - хоп, той се появи...

 

Има и интересно ... повече смешки - с коментариите под статията:

http://it.dir.bg/news/zhivotni-hora-25967120?nt=9

Откриха главната разлика между животните и нас

Хората са способни да запомнят голямо количество информация Хората са способни да запомнят голямо количество информаци
  •  
 
 
Учени определиха главната разлика между човека и животните.
Американски и шведски изследователи изясниха, че животните не са способни да запомнят голямо количество последователна информация. Това умение е основното, което отличава човека от другите примати, съобщава Лента, цитирана от БТА.

Благодарение на това умение Хомо сапиенс може да планира своите действия, да прогнозира събития, да развива пълноценна реч с времето.

Учените от нюйоркския Сити юнивърсити и Стокхолмския университет са анализирали данни от 108 експеримента с птици и бозайници. В някои опити животните е трябвало да запомнят реда, в който са светвали червена и зелена лампичка. Колкото по-дълги били комбинациите, толкова по-трудно животните се справяли с тях. И хората, и животните обаче с лекота различавали единия от другия сигнал.

С построения математически модел учените успяха да обяснят резултатите. Оказа се, че неспособността на птиците и бозайниците да разпознават поредица сигнали е свързана с това, че те не могат да запомнят последователността на стимулите. Това обяснява защо обучавани животни не могат да запомнят разликата между изречения като "куче ухапа жена" и "жена ухапа куче".

Според биолозите в хода на еволюцията човешкият мозък се е приспособил да запомня комбинация сигнали и това е станало основа за поява на езика, на способността за разсъждаване и планиране.

Статия за изследването е публикувана от PhysOrg.
...
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пак съм пропуснал итересна тема, но този път ще се включа.

Отдавна е известно, че невро не е равн на транзистор, а поне на процесор. На тази коцепция се основават суперкомпютри, невронни мрежи и т.н.

Малоум 2 - забелязах една малка грешка - неврон е цяката клетка. Частите (израстъците) на неврона са аксони и дендрити. Едното нещо е дълго - направо си е нервно влакно, другите са къси и разклонени (dendros - клони, /не правя справки, проверявайте/). Точките, където контактиват дендритите (аксоните) на един неврон с тези на друг се наричат синапси.

Как виждаме и как обработаме е дълга тема, но можем да я разнищим тук. Поне дотам докъдето е известно.

От друга стана алгоритмите са различни, така че да не правим прибързани заключения. Възможно е мозъкът да е дота по-слаб от суперкомпютър.

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Zhivotat-sled-smartta-e-nevazmozhen-zaradi-fizicheskite-zakoni_92858.html

Животът след смъртта е невъзможен заради физическите закони

image.png.de68a3d984deb6e78179df88ee534898.png

Професорът по космология и физика в Калифорнийския институт Шон Карол (Sean Carroll) заяви пред Еxpress, че животът след смъртта е невъзможен поради физическите закони. Той е сигурен, че веднага след като спре да работи организмът, спира да работи и съзнанието.

Дали има живот след смъртта. Този въпрос си задава човечеството в продължение на векове, той е и централна тема във всички световни религии. Въпреки внушителния брой хора, убедени в съществуването на отвъдния живот, науката отрича всякакво възможно действие на човешкото съзнание след смъртта.

Доказателство за това представя и Шон Карол, който обяснява принципа на работата на човешкото съзнание. "Законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот, са напълно разбрани", твърди д-р Карол. Той казва, че за да има задгробен живот, съзнанието трябва да е нещо, което е напълно отделено от физическото ни тяло - а това не е така. По-скоро съзнанието на много основно ниво е серия от атоми и електрони, които по същество ни дават разума.

Всичко наоколо, а и целият живот на планетата се състои от прости движения на атоми и молекули. След смъртта на човек абсолютно цялата дейност на съзнанието като цяло престава да съществува и започва разлагането, в което няма място за мисловна активност.

"Твърденията, че някаква форма на съзнание продължава, след като нашите тела умрат и се разпаднат на съставните си атоми, са изправени пред едно огромно непреодолимо препятствие: законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот и са напълно разбрани. Тези закони няма начин да позволят информацията, съхранена в нашия мозък, да устои, след като умрем" - обяснява д-р Карол.

За доказателство д-р Карол посочва Теорията на квантовото поле (QFT), според която всяка частица има свое уникално поле.

Ако животът продължава в някаква форма след смъртта, тестовете на квантовото поле биха разкрили "духови частици" и "духовни сили". Д-р Карол пише в Scientific American: "Ако няма нищо друго освен атоми и известните ни сили, очевидно няма начин душата да оцелее след смъртта", обяснява д-р Карол.

"В рамките на QFT не може да съществува нова колекция от "духови частици" и "духовни сили", които да взаимодействат с нашите обикновени атоми, защото бихме ги открили в проведените експерименти".

 "Вярата в живот след смъртта изисква физика извън стандартния модел. Най-важното е, че трябва тази "нова физика" да взаимодейства с атомите, които имаме".

Ако съществува живот след смъртта, учените отдавна биха забелязали отклонения, които не съответстват на нормалното поведение на квантовите частици в околното пространство.

...

Професорът е прав, но не е достатъчно убедителен. Кара я на вяра.:)

Първо - трябва да дефинира "живот" с физическите знания.

След това - да "докара" живота с помощта на физически принципи, до съзнание и разум - нови свойства за биологичното. Да ги дефинира.

И след това - пак с физическите закони - да "отпадне" съзнанието и разума при разпад на био-структурата (за пример - декохеренцията се намесва - неизбежно и т. н.:ag:)

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако възприятията на тези бръмбари са строго определени от еволюцията в конкретиката на оцеляване и размножаване, то е напълно възможно да допуснем, че нашите собствени възприятия за реалността са доста далеч от това, което е тя в действителност. :ag:

Уникалният романс между австралийски бръмбар и шишета бира

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 4.09.2017 г. at 18:33, caress… said:

 В ДНК-то се съхранява огромно количество информация на пук на квантите на професора. :ag:

https://www.scientificamerican.com/article/aging-is-reversible-at-least-in-human-cells-and-live-mice/

От статията:

"...

"Твърденията, че някаква форма на съзнание продължава, след като нашите тела умрат и се разпаднат на съставните си атоми, са изправени пред едно огромно непреодолимо препятствие: законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния живот и са напълно разбрани. Тези закони няма начин да позволят информацията, съхранена в нашия мозък, да устои, след като умрем" - обяснява д-р Карол.

За доказателство д-р Карол посочва Теорията на квантовото поле (QFT), според която всяка частица има свое уникално поле.

Ако животът продължава в някаква форма след смъртта, тестовете на квантовото поле биха разкрили "духови частици" и "духовни сили". Д-р Карол пише в Scientific American: "Ако няма нищо друго освен атоми и известните ни сили, очевидно няма начин душата да оцелее след смъртта", обяснява д-р Карол.

"В рамките на QFT не може да съществува нова колекция от "духови частици" и "духовни сили", които да взаимодействат с нашите обикновени атоми, защото бихме ги открили в проведените експерименти".

..."

Разглеждам ги поотделно, за по-лесно разграничаване: Съзнанието и разумът са психическа информация. Докато информацията във вещества (ДНК включително) е физическа информация, съдържаща се във фотоните за връзка между частиците и между обектите от частици. Изучава се предимно с (електронните слоеве на веществата) химически методи, но още по-дребното - в ядрата, се изучава с физически методи. За физическата информация важат физическите закони (открити са, а не са създадени :) от Психическата информация:))

Психическата информация е идеална - тя не е физически обект и не е зависима от физическите закони, а е субект (при Човек). Демек - закрепена е към физически носител-човек и се явява "групов" абстракт от цикли на запис на символи - затова абстракт - записани върху физически носител. Символите са стоящи ЕМВълни в гънките на кората на главния мозък - не в мозъчни клетки, те си имат други функции, а не - да "мислят" с абстрактни образи. Стените на гънките са "потенциални" бариери. Търсене на запис на абстрактен образ - посредством механично изменение на "разстоянията" между стените - става промяна на потенциалите и протича ЕМИмпулс между възбудените участъци. Така психическата информация е ВЪНШЕН БЕЛЕГ, не е генетично зависима от гените на носителя си. Но ефективността с която се ползва възможността за запис на информация и обработването й, зависи от генетичната подложка. Смесването на гените прави различно структурирани подложки и съответно, бързодействието, необходимо за оцеляване е различно. Индивидуално е.

Не само, че "памет, съзнание, разум" не се предават по наследство, ами разпадне ли се носителят на психична информация до неорганизирани групи от атоми - тю-тю -у-у! - психическата информация ИЗЧЕЗВА. Остава физическата, която има свойствата да се самоорганизира и саморегулира посредством фотоните за връзка и ако има условия за организация "живот" - наново да се организира до достигане на субект, но еволюционно - да придобие отново психическа информация.

Та, в тоя смисъл - прав е авторът - губи се психическата информация, заедно със загубата на носителя й.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, caress… said:

Струва ми се, че се заблуждават.:ab:

Психическа информация не може "да се набута" в клетки - "писменост по килифарски" :). Физическа - може, но няма да "живее" (ще съществува, докато ...гама-фотон или твърд рентген я цапне и я развали на дребно:ag:) и да еволюира "по правилата на Природата" - което означава, че пръкналото се, ще бъде природно отстранено. Дори и да е вкарано в инфо-клетка на кожата - няма досег до психиката по правилен начин и непременно ще увреди околността си. Не случайно, а еволюционно имаме механизъм за отхвърляне на чуждо тяло, попаднало в организма. Наличието на такава клетка не би направило индивида по-умен (по-добре мислещ), а нещо от рода на възможност за ползвоне на"джобна библиотека".

...

пп понеже си нов участник: Прието е да не се поства само линк, а да има и някакъв коментар за написаното в инфото.`

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Замислих се…щом е възможно кодирането на дигитална информация на биологичен носител, със сигурност ще намерим начин как да ъплоадваме всякакъв вид информация, включително и съдържанието на собствените си съзнания. Все още твърде малко знаем за самото съзнание, но със сигурност е вид информация, която в момента сме избрали да наричаме "психична". Но била и психична, тя също подлежи на преформатиране, заличаване, разширяване, подобряване…Което си е вид бъдещо безсмъртие. Поне, докато съществува живот независимо от формата.:bk:

http://theconversation.com/storing-data-in-dna-brings-nature-into-the-digital-universe-78226

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 минути, caress… said:

Все още твърде малко знаем за самото съзнание, но със сигурност е вид информация

може ли малко повече относно това твърдение. Защото така написано има проблем заради несъответствие.

СЪЗНАНИЕ е обобщено понятие за явление, възникващо от ниво на организация, след информационно насищане. Това не е ВИД ИНФОРМАЦИЯ, нито като се "налива" информация и ще се копират "съзнания".

СЪЗНАНИЕТО не е самоидентификация, а възниква от определено ниво на насищане и комплексност в отражателните психични процеси. Заради това науките за дигитална имитация и копиране на онова, което се знае за човешкия мозък, се наричат ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, а не "изкуствено съзнание".

Интелекта се поддава на изучаване с математически и логически методи и това дава възможност за емулацията му чрез все по-сложни дигитални технологии и софтуерен код. Съзнанието - няма шанс за подобно нещо - поне засега. И не се очертават дори тенденции за "приближение" към него.

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами, очаквам да докажете, че съзнанието не е вид информация, за да изгладите несъответствията от моя пост.

След като успеете да направите това, ще бъдете предложен за Нобелова награда, тъй като ще сте обяснил една от най-големите загадки на нашето време.

Разчитам на вас.

Редактирано от caress…

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето и една прогноза:

http://megavselena.bg/kak-shte-izglezhda-svetyt-sled-20-godini-prognozata-na-michio-kaku/

"Как ще изглежда светът след 20 години: прогнозата на Мичио Каку

image.png.b7eaf420c67d0925044337bc89af84c4.png

Д-р Мичио Каку е теоретичен физик, футурист и популярен комуникатор в науката. Той е автор на книгата „Физиката на невъзможното“ и водещ на радио и телевизионни програми на Би Би Си, Discovery Channel, History Channel и Science Channel.

Мичио Каку е съосновател на теорията на струнните полета, клон на струнната теория. Това е част от теоретичната физика, която за разлика от стандартния модел изграден във физиката на елементарните частици, се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици, с други градивни елементи – едноизмерни обекти (струни). По тази причина теорията на струните е в състояние да разрешава проблемите, възникващи от това, че квантовата механика разглежда елементарните частици като точкови частици, на английски: point particle, без измерение.

Очаква се струнната теория да разработи една разумна теория на квантовата гравитация. Нещо повече, предполага се, че струнната теория ще може да унифицира известните ни в природата сили: гравитационна, електромагнитна, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие, като ги опише с един набор от уравнения. Теория на струните разглежда не само едноизмерни струни, но и многоизмерни обекти. Тя предполага съществуването на 10 или 11 измерения на пространство-времето, в противовес на класическите 4 измерения (пространствени – x, y и z, и време t).

На Световната среща на върха в Дубай, чиято тема беше изкуствения интелект Мичио Каку изрази своето мнение за това, как ще изглежда света само след 20 години.

В областта на изкуствения интелект всеки ден носи със себе си революционни промени, най-вече свързани с пътуванията в космоса и ДНК, която е градивния елемент на самия живот. Макар всичко това да е вдъхновяващо, бързият темп, с който се развиват науката и технологиите, понякога е малко обезпокоителен, според Каку, а през следващите двадесет години, нещата ще станат наистина странни от днешна гледна точка.

От тоалетни, които изследват здравето на човека, до говорещи стени, Каку нарисува стряскаща и интересна в същото време картина на близкото бъдеще.

Каку започва с това, че с течение на годините животът на хората ще се развива, като върви в крак с напредъка в технологиите. Какво означава това на практика?

Радикални промени: на първо място, ще изчезнат компютрите такива, каквито ги познаваме днес. Не, няма да ги загубим буквално, но ще загубим този термин и смисъла влаган в него сега. „Думата компютър ще изчезне от английския език“, казва той, добавяйки, че вече няма да казваме „компютър“, защото устройствата ще бъдат наистина вездесъщи. От телата ни до нашите улици и къщи, всичко ще бъде компютър. Няма да има нищо, което да не е компютър.

Каку продължава изказването си, като дава пример с 3D принтерите, които ще променят цялата материална основа на нашия живот: „Говорим за нов свят. Свят, в който, ако можете да си го представите, можете да го създадете и да го имате. „Той описва един свят, в който можем да принтираме обувки или бижута или всякакви други вещи и дрехи.

Каку дава пример, че ако искате играчка за вашето дете в утрешния свят, всичко което трябва да направите е да я „свалите“ от интернет и тя ще бъде готова за принтиране във вашия собствен хол.

Вашата къща ще бъде нещо повече от място, което наричате дом – това ще бъде един вид инструмент сам по себе си, прогнозира Каку.

В бъдеще ще имаме „смартпейпър“ – умна хартия, обяснява ученият. Тази хартия, използвана например като тапет на стената, ще може да ни покаже всяка информация, която искаме, точно както компютърните екрани го правят днес. И не само че ще говорим с нашите стени, а те ще ни отговарят. За тази цел архитектурата на жилищните пространства ще се трансформира – стените ще се превърнат в нашите смартфони, лаптопи и телевизионни екрани.

Представете си, че седите на стол във всекидневната си, говорите на глас и се втурвате в най-отдалечените краища на цифровия свят. Това звучи забележително. Но това също така звучи изолиращо и може би доста самотно.

„Естествено, технологията ще има и потенциала да ни помогне да се свързваме с хората на близки и далечни разстояния. В този смисъл технологията ще ни позволи да обменяме мисли и идеи както никога досега. Ще можем да говорим с хора на всеки език, защото речта на всеки език ще се превежда автоматично, например от лещите за вашите очи“, прогнозира Каку.

„Искате да предприемете пътуване? Независимо дали отивате близо или далеч, няма да бъде нужно да притежавате кола; Вие също няма да шофирате. Автомобилите ще ви возят. Ежедневните пътувания ще бъдат доста по-малко в сравнение с днешния ден, защото ще можете да създадете повечето от това, което искате или имате нужда сами с ЗD принтерите си или да поръчате останалото, което дронове ще ви доставят. В този смисъл ние сме се насочени към едно бъдеще, което ще бъде социално-икономическо, за разлика от всичко, което сме преживели досега“, казва Каку.

„Ние изграждаме нещо, което аз наричам „перфектен капитализъм“, пояснява той, описвайки концепцията като „премахване на посредниците, премахване на всички посредници на капитализма“. За това общество Каку казва: „победителят ще бъде цялото общество. Губещите? Посредниците. Брокерите.“

По отношение на биологичния живот на хората, според Каку „изкуствената интелигентност може да ни даде нещо, за което само сме мечтали, но никога не е било достъпно – да овладеем процеса на стареене, обяснява той.

„Нещата стареят и умират, защото натрупват грешки. След като успеем да използваме изкуствения интелект за сравняване на милиони геноми от стари хора с милиони геноми от млади хора, ще бъде възможно да определим точно къде и как се развива процеса на стареенето. Тогава ще стане възможно и да го изкореним“, оптимистичен е Мичио Каку.

Това е интересна и красива картина, разбира се. Но дали е точна картина на бъдещето? Проверете отново след двадесетина години."

...

...

Не ми харесва ... тая прогноза:ac:

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Оказва се - нищо ново под слънцето... Е,има и някои неверни изводи за съвременните знания, но - развитието ще ги направи по-верни?:

http://megavselena.bg/deset-drevni-teorii-potvyrdeni-ot-syvremennata-nauka/

"Десет древни теории потвърдени от съвременната наука

image.png.f87e0aace45f15e0989961225fba2303.png

Атомите

През V в. Пр. Хр. грък на име Левкип, имал доста поразителна идея: Всичко във видимата вселена е направено от малки, неделими частици. Тези, които приели тази теория и вярвали в нея, включително и видния философ Демокрит, станали известни като „атомисти“.

Те вярвали, че всички обекти са изградени от безкраен брой много малки частици материя, които те наричат “атоми”. (Оригиналната древногръцка дума atomos се превежда като “неделим”). Те също смятали, че различни атоми са създали различните материали. Силни предмети като желязо са направени от силни атоми, докато водата е направена от хлъзгави атоми.

Тази идея за фундаментални, малки частици, съставляващи всичко съществуващо, също се появява и в Индия през шести век пр. Хр. Тогава трите най-популярни религии в този регион – Будизмът, Джайнизмът и Хиндуизмът – имат различни доктрини за това, как тези атоми са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички приемат централната теза, че тези елементарни частици са съществували.

След като Аристотел става популярен във философския свят, неговите възгледи за науката стават господстващи, а идеята за атомите избледнява и остава в неизвестност. Нужни са още 2000 години, докато 26-годишният странник на име Алберт Айнщайн доказва съществуването на атомите през 1905 г.

Термодинамиката

Един древен философ много често е игнориран през вековете – Хераклит. Това се дължи на факта, че до момента имаме само 100 оцелели фрагмента от негови произведения. Цялата му онтология произтича от монистичен възглед, че огънят е истинската реалност: Всичко, което съществува, е управлявано и направено от огън. Във фрагмент 30b виждаме най-очевидния случай на тази мисъл, когато той нарича космоса “все по-жив огън“.

Въпреки че тази идея, че вселената и всичко, което тя съдържа, е направено от огън, не е съвсем точна, Хераклит е по-близо до истината, отколкото си мислят много наши съвременници.

Всъщност точно законите на термодинамиката позволяват Вселената да съществува. Без топлина нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на енергия, която причинява трансформация и промяна, докато трансформацията и промяната запазват космическия цикъл на раждане и смърт. Въпреки че не всичко е направено от огън, огън и топлина запазват всичко живо и не позволяват на вселената да се саморазруши.

Всичко се движи в постоянен поток

Хераклит е автор на още една световна истина, която е побрал в едно изречение – „никога не можем да се изкъпем в една река два пъти“. Това е най-добрия синтез на възгледа му, че всичко тече и се променя.

Според Хераклит, единствената константа в живота е, че вселената и всичко в нея се променя.
За човешкото око това не е така. Предметите около нас не се променят за времето през което ги гледаме. Въз основа на това някои интерпретации твърдят, че тезата на Хераклит се е отнасяла към някаква по-абстрактна структура, вместо да дава описание на реалността.

Квантовата механика обаче разказва доста различна история. Според теорията на квантовото поле, всичко във вселената е направено от изключително малки частици, които постоянно се движат и се променят под повърхността на това, което можем да видим с просто око. Постоянното космическо движение на тези частици създава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат вселената – и всички предмети в нея – във форма и ред.

Еволюцията

Повечето хора приписват на един човек на име Чарлз Дарвин една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории. Всъщност, идеята е била на около 2 000 години, съществува много преди Дарвин да се качи на кораба Beagle.

Първият, който теоретизира някаква еволюция, е Анаксимандър от Милет през шести век пр. Хр. Той твърди, че животните са се развили от същества в морето. Използвайки вкаменелости и дедуктивни разсъждения, той разбира за океанския произход и че в някакъв момент хората са се адаптирали да живеят на Земята.

За съжаление, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази теория, е бил изгорен заедно с поне още 100 негови книги и така изчезва в мрака за хилядолетие. Ние знаем името му и нещо за него само защото древен поет го записва в песен и го запазва през вековете. Един ден през 14 век, италиански свещеник намира тази песен и връща Анаксимандър обратно в погледа на западната мисъл.

Естественият подбор

През V век пр.н.е. един философ от Сицилия на име Емедокъл пише за произхода на видовете. Той има някои идеи, които изглеждат много странни за съвременния читател – например, че отделните ръце, крака и органи се издигат от земята и се съчетават чрез силата на любовта, за да произведат най-странните хибридни същества.

Според Емедокъл обаче, заедно със силата на любовта, съществува и нейната противоположност, борбата. Тази сила означава, че тези създания, които са били събрани неправилно, не могат да се размножават и така изчезват. Само животните, които са имали късмет да бъдат направени в правилния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме днес.

Тази теория е документирана като първият опит да се опише създаването на живот без дизайнер и е предшественик на теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествения подбор: представата, че само най-силните и най-способните оцеляват.

Големият взрив

Някои хора определят като автор на теорията за големия взрив Стивън Хокинг. Въпреки това теорията се е появила почти 3000 години по-рано в древна Индия, но не по начина, по който можем да очакваме.

В хиндуистката Веда е писано, че цялата вселена се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. В тази сфера съществуват цялото пространство, материя и творение. Вселената, която виждаме, се разширява от една точка, “Bindu“, и в крайна сметка ще се срути в същата точка.

Трудно е да се каже дали съвременната теория на големия взрив е повлияна от тези древни текстове, но основната идея за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна.

Раздвоената личност

Ние обикновено сме склонни да си представим себе си като едно кохерентно “аз“. Всеки от нас се приема като отделен индивид, “аз“.

Но съвременната психология показа, че сме много различни и имаме много „аз“ едновременно. В рамките на нашите умове имаме рационално, съзнателно същество, както и емоционално, несъзнателно реагиращо на нашите физически процеси. И двете са необходими за съществуване на човешко същество.

Един от древните, който теоретизира идеята за разделеното Аз, е Платон. Той мислел, че хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. Той си представя душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се отчаяно да държи юздите.

Когато трите са в хармония и разумът побеждава, ние сме в мир и сме щастливи. Но когато нашите желания и апетити избягат с нас, ние сме в състояние на вътрешна война и бедствие. Ето защо се чувстваме ядосани и подчертаваме липсата на контрол, когато знаем рационално, че не трябва да искаме друга чиния с храна от бюфета, но стомахът ни ни води там отново и отново.

Относителността

През седми век пр.н.е. група от древни мислители, наречени софисти, са първите истински релативисти. Те вярвали, че няма абсолютна истина, няма абсолютна реалност. За софистите, нашият сетивен и умствен опит на тази планета е напълно субективен. Никой друг човек няма да преживее света по същия начин, по който го правим ние.

Това може да изглежда странно, като се има предвид, че хората изглежда имат много общи преживявания. Хората могат да идентифицират цветове, форми, миризми и звуци по много подобни начини. Съвременните експерименти обаче показват, че целият наш сетивен опит е малко по-различен от този на всеки друг, дължащ се на нашите уникални гени.

Реалността е възприятие, изградено и създадено от съвместната работа на нашите умове и сетивни органи. Въпреки това може да има някъде там абсолютна реалност, но никога няма да го разберем.

Земята е кръгла

Един от първите философи е Талес от Милет, който е роден в Йония през седми век пр. Хр. Той често се смята за основател на естествената философия (философията, която проправи пътя за съвременната наука, каквато я познаваме).

Той изследва принципите, които управляват творението, поставя под въпрос традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената.

Философът Аристотел е основният източник от който знаем за Талес и теориите му, както Аристотел ги документира и записва в собствените си творби. Една от ключовите идеи, които той приписва на първия философ е представата за сферична (а не за плоска) Земя.

Талес използва познанията си за затъмненията, за да предположи, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, ако Земята е плоска. Той също така отбеляза, че звездите изглежда се движат, както човек се движи. Ако Земята би била плоска, ще видите същите звезди горе, независимо къде ходите. Твърди се, че Талес някога е концентрирал толкова усилено вниманието си върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец.

Ще отнеме повече от 1000 години, за да се докаже, че Земята е кръгла, както е вярвал Талес. (Дори сега има такива, които се съмняват в това.)

Индетерминизъм

В квантовата механика индетерминизмът е един от ключовите градивни елементи, съставляващи теорията.
Според нея, никога не можем наистина да разберем къде е частицата, докато не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат случайно през Вселената и взаимодействат по непредвиден и непредвидим начин.

Преди квантовата теория да започне да доминира на научната сцена през ХХ век, често се смяташе, че всичко може да бъде точно предсказано. Независимо дали става въпрос за неоспорими физически закони или за работата на боговете, всичко се е случило по предварително определен начин.

Идеята за индетерминизма обаче съществува от много по-дълго време. Още Аристотел отчита идеята за случайността в своята теория за четирите причини. Той заявява, че някои неща в природата са просто случайности.

Сред древните Левкип, един от ключовите атомисти споменат по-рано, носи наградата за най-точното описание на квантовия свят. Той вярва, че атомите са обект на “непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато“, което е доста точно определение и от днешна гледна точка."

...

...

Червеничкото е просто гениално прозрение за времето си, ... че и за сега, значи!!!

Индетерминизмът е само за ... Изследовател!, поради мерака му да управлява... Елементарно, Уотсън!?

...

image.png

Редактирано от Малоум 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще ни скрият "виждането", май?!!

http://megavselena.bg/ucheni-tvyrdyat-che-sa-namerili-nachin-da-pravyat-obekt-nevidim-ot-vseki-ygyl/

"Учени твърдят, че са намерили начин да правят обект невидим от всеки ъгъл

image.png.b38bdf668ac2d9885ca58a02aa95dafe.png

Учени от Националния институт за научни изследвания в Монреал (INRS) публикуваха изследване в Optica, в което изясняват подхода си към превръщането на обект в невидим.

Тяхното устройство, наречено „спектрална пелерина – невидимка“ (spectral invisibility cloak) е първото, което манипулира цвета (или честотата) на светлинните вълни, които реагират с обекта, превръщайки го в невидим.

„Нашата работа представлява пробив в търсенето на невидимост“, казва един от авторите Хосе Азаня в прессъобщение.

Да се опитаме да разберем това, започвайки със светлината: Има нещо, наречено електромагнитен спектър. Той съдържа всички различни честоти на електромагнитна радиация, определен тип енергия. Рентгенови лъчи, гама лъчи, радар – всички те попадат някъде в този спектър.

Ние не можем да видим рентгеновите лъчи, нашите очи виждат само малък обсег от честотите на електромагнитния спектър. Това е видимата светлина. Обхват, отделен в това, което ние възприемаме като цветове – от виолетово в единия край до червено в другия му край. Някои източници на светлина съдържат повече от една специфична честота. Те се наричат широколентови източници, а слънчевата светлина е такъв пример.

Когато „виждаме“ нещо, ние всъщност виждаме взаимодействието на тези светлинни честоти с обекта. Когато слънцето огрее син автомобил, колата отразява синята светлинна честота, докато всички други цветни честоти просто минават през обекта. Очите ни разпознават отразената синя светлина, позволявайки ни да видим синя кола.

Пелерината – невидимка на изследователите от INRS използва това взаимодействие. Те описват обект, който отразява само зелената светлина:

За да накарат този обект да изглежда невидим за човешкото око, те използват специален филтър, който временно променя зелените честоти от широколентовия спектър, така че да „огряват“ обекта в синьо. След това учените използват друг филтър, за да върнат честотите обратно в зеленото от другата страна на обекта.

Резултатът? Човешкото око не може да види обекта.

Засега устройството на учените от INRS работи само в една посока – очите на наблюдаващия трябва да следват пътя на светлината, гледайки към обекта през първия филтър.

Въпреки това обаче Азаня твърди, че методът на теория може да превърне обекта в невидим от всяка посока.

Към днешна дата устройството може да се използва за подсигуряване на комуникациите, които използват широколентови вълни, за да пренасят данни.

Телекомите биха могли да направят определени честоти в своите оптични мрежи „невидими“, за да избегнат възможността трети страни да използват широколентова светлина, за да ги шпионират.

Така че все още има време докато се доближим до „реалността“ на Невидимият човек, но тази нова концепция за пелерина – невидимка може да пази данните ни.

Статията е публикувана във Futurism.com.

Тези очила за нощно виждане например филтрират синята светлина: SHINU Night-vision Sunglasses Anti Blue Light UV400 Computer Reading Driving Glasses-SH011 (C1)"

...

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е фейк. Имитацията е чрез няколко способа за видеоредактиране и ползване на т.н. "интелигентни маски". Направено е добре, но е все едно да се гледа илюзионно изкуство - в него всичко е добре премислено и изпълнено... и "снимано" по подходящия начин.

Преднамерено качеството на клипа е лошо. ако беше по-високо можеше да се изследва внимателно за детайли и несъвместимости в светлосенки, контури.... Така, в този му вид, е значително по-трудно. Въпреки това се виждат някои несъвместимости когато изглежда че "се отваря и свива платното и всичко става "прозрачно"... Нужно е просто подходяща нагласа, опит, внимателно наблюдение и умения за съпоставка.

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites

В общ смисъл - по заглавието на темата. Изключително сложен е въпроса КАК ТОЧНО ВИЖДАМЕ света. И че ВИЖДАНЕ и ВЪЗПРИЕМАНЕ не са едно и също.

Светлинните фотони се превръщат в сигнали по очния нерв. Никой няма точна представа какво точно се провежда през него. Именно това е "ГЛЕДАНЕ"то.

Но ВИЖДАНЕТО - е вече резултата от сложна обработка на тия сигнали и получаването на някаква форма на "краен резултат", но той, до голяма степен вече е сложно съставен.

Много е важно да се има предвид, че именно в етапа на ИНТЕРПРЕТАЦИЯ (ВИЖДАНЕ) системите които се занимават с това разполагат и с "активна функция" - т.е. те се намесват активно в "резултата" - има възможности за внасяне на елементи, изменение или изтриването им. Затова, когато се касае за ГЛЕДАНЕ и ВИЖДАНЕ - е нужно да се има предвид. Разбира се, че за "по-лесно" повечето хора приемат тия две думички за синоними.  :)

Аналогията по същия начин е и с четенето (тук, или където и да било) - ЧЕТЕНЕ - е едно. Но ПРОЧИТ - е резултата, преминал през сложна обработка на възприетите зрителни сигнали, разпознаването на графичните знаци, после - тяхната интерпретация. В последната участва сложен комплексен микс от психични процеси и явления... Именно заради тях е налична възможността да се обогатява, допълват, скриват - елементи и взаимодействия чрез сложните интерпретативни каскадни и комплексни обработки.

Това, последното твърде много заблуждава масата от "читатели", че каквото е "написано" това се и "прочита". Разбира се, че това е подвеждащ момент и е нужно да се има непрекъснато предвид. Обаче - се приема априорно че всеки е "прочел", каквото е "написано". 

Примерите за това подвеждане са навсякъде - и във форума и темите, и извън тях...

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...