Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 18 часа, Gravity said:

Добре, потърси. Аз наистина бих искал да прочета малко повече подробности. Пък и е хубаво когато се изказват категорични твърдения да могат да се подкрепят.

Без да осъзнаваш постоянно бъркаш пространство и пространство-време. След като това е доказано теоретично и многократно експериментално, за да не бъде само голи твърдения,  би ли посочила източници.

 

Е как да не е  смислено! След като самата ти пишеш, че включва (и очевидно включва и други неща), а аз съм написал, че не е единственото нещо.

 

 

А, не съм казала, че ще ти търся източници, някак си ми се струва, че не се държиш достатъчно учтиво, за да си правя труда. Колкото до бъркането, явно представите за него са относителни в случая.:animatedwink:

 

Преди 21 часа, Joro-01 said:

Тензорът не може да е източник на каквото и да е било совен (на) описание. Както векторът (тензор с ранГ 1) не е източник на сила, скрост, ускорение или каквото още векторно се сетим. Матрицата тензор ли е? Айде шегувам се,  да не се мъчим без нужда. А който иска да вкара математика да заповяда, де, но и да се готви :animatedwink: . До вълновото уравнение сме на път да стигнем, като гледам.

В останалите случаи е тълпа :) всеки с различна енергия (някои са флегматици, накои холерици :animatedwink:  Не свсички излъчват (строго) кохерентна и монохртоматична светлина. Аз например си ги представям като електромагнитни вълни. Чудно ни е какво ги носи.

Как си ги представям аз:

А какво носи полето? Аз пък това се чудя. Без значение електрическото или магнитното. Някакъв етер (дето не го признаваме) или все нещо там.

Гравитационното го приемаме, че е изкривяване на пространстово. Някъде обяснявах за еднаквото ускорение на различни маси при падане. Обзалагам се (то някой мислещ дали ще се обзаложи за това), че при тези полета различните по големина "заряди" (кавичките са защото обобщавам) ще имат различни ускорния към привличащото тяло, независимо за кое от двете полета говорим. Тоест втория принцип на Нютон F=ma, е напълно в сила. И това, че е в сила се използва широко (прави много неща възможни) - за регулиране на обороти, за пренасяне на говор по жица (има говорители и с електрическо поле - пиезо, елекретен / кондензаторен), и за електромагнитното оръдие :)

Е, какво пречи в този странен етер да има колебания? Едното поле да избутва другото.. Над някаква скорост на промяна (четота) започват да се разпространяват надалече.

 

Може да се каже,че фотнът е среда за електромагнитната вълна. Сещам се за една тема за реалността на вълновата функция.

http://www.chitatel.net/forum/topic/18670-какво-всъщност-е-реалността/?page=2

Щом вълновата функция е реална, това означава, че фотонът, съответстващ на една електромагнитна вълна се намира едновременно навсякъде в  пространствената област на вълната, може да  минава през два процепа, и може да е едновременно преминал и отразен.

Преди 18 часа, scaner said:

Ако бъдем коректни, точно морските вълни не са големи приятели с вълновото уравнение :) За пример да видим един краен случай: една вълна цунами, която напуска средата си и почва да се разпространява с километри навътре в сушата, повече прилича по поведение на камион, отколкото на вълна. Върху трептеливото движение на водата, което стои в основата на водните вълни, се наслагват допълнителни транслационни движения, причинени от вятъра, които деформират решението на вълновите уравнения. За другата крайност: гравитационнните водни вълни (да не се бъркат с дискутираните гравитационни вълни, тези са породени от периодичен процес, при който силата на повърхностното напрежеение и силата на теглото на обхванатите от него участъци си мерят силите, това са вълните с много малка амплитида, например породените от някакво смущение или малки камъчета в тиха вода) съм  съгласен, че са по-добър пример за вълна, удовлетворяваща вълновото уравнение. Но някак си е по-далеко от морската бурна аналогя :) Мисля че добър критерии за вълна във физиката е вълновото уравнение, както спомена Гравити.

Критерий - да, но не и дефиниция и определено името "вълна" не идва от вълновото уравнение. Не може да се слага каруцата пред коня.

 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 125
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Според мен всички нови интересни квантови явления, които сме обсъждали тук - реалност на вълновата функция, за която писах по-горе, слетени частици... показват, че вероятностността си е природна,т.е.

При струна и въже се получава, защото единият край твърдо е фиксиран, т.е. е зададена фазата там каква трябва да бъде. Ей горе на картинката, стоящата вълна също има фиксирана фаза върху стената, и тя

Да, добро опростяване (посочил си, че е такова). Виждам приложние на формула за съкратено умножение (A+B)2 (полето за писане във форума позволява да не го изписвам така - (A+B)^2), което показва резу

Posted Images

  • Потребител
On ‎18‎.‎7‎.‎2017‎ г. at 1:39, scaner said:

Така е, в класическата ситуация е точно така, от там и идва името "вълна", но фотоните не са обекти на класическата физика и не се подчиняват на вълновото уравнение. А електромагнитните вълни по квантовото виждане са организиран колектив фотони.

Здрасти, Сканер!

ВъпросТ:

След като фотоните не взаимодействат помежду си, как ел.магнитните вълни интерферират една с друга? Според мен това би трябвало да е невъзможно, а интерференцията всъщност да се изразява само в натрупването на фотони, всеки от които е интерферирал "сам със себе си".

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 19 часа, scaner said:

Ако бъдем коректни, точно морските вълни не са големи приятели с вълновото уравнение :) За пример да видим един краен случай: една вълна цунами, която напуска средата си и почва да се разпространява с километри навътре в сушата, повече прилича по поведение на камион, отколкото на вълна. Върху трептеливото движение на водата, което стои в основата на водните вълни, се наслагват допълнителни транслационни движения, причинени от вятъра, които деформират решението на вълновите уравнения. За другата крайност: гравитационнните водни вълни (да не се бъркат с дискутираните гравитационни вълни, тези са породени от периодичен процес, при който силата на повърхностното напрежеение и силата на теглото на обхванатите от него участъци си мерят силите, това са вълните с много малка амплитида, например породените от някакво смущение или малки камъчета в тиха вода) съм  съгласен, че са по-добър пример за вълна, удовлетворяваща вълновото уравнение. Но някак си е по-далеко от морската бурна аналогя :) Мисля че добър критерии за вълна във физиката е вълновото уравнение, както спомена Гравити.

И съм съгласен и не съм съгласен с поста ти. Както се казва в суперпозиция съм. Морските вълни са гравитационни вълни според смисъла който влагаш (всъщност това е термин от метеорологията), изключение от правилото е когато са близо до брега и се разрушават. Тогава вече има и пренасяне на частици. И да - и цунамито е исключение (Солитон?). Ставало е дума за тях, но май не съм казвал защо се наричат така. Наричат се гравитационни вълни, защото гравитацията играе роля на (еластичната) връщаща сила за частиците, а не повърхностното напрежение. Поражат се на границата два флуида (слоя) с различна плътност. Пораждащата сила е от някакво смущение - например вятър. И да, движението на частиците е възвратно постъпателно, във вертикално направление около равновесното им положение. Вълните пък се разпространяват в хоризонтално направление и ви удовлетворяват уравнението.

Повърхностното напрежение няма общо тук. Ако му дадем възможност да се изяви, то ще накара водата да приеме сферична / кълбовидна форма - както става в безтегловност. Това е формата, която има най-малка повърхност за обема който затваря.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
1 hour ago, Doris said:

 Може да се каже,че фотнът е среда за електромагнитната вълна. Сещам се за една тема за реалността на вълновата функция.

http://www.chitatel.net/forum/topic/18670-какво-всъщност-е-реалността/?page=2

Щом вълновата функция е реална, това означава, че фотонът, съответстващ на една електромагнитна вълна се намира едновременно навсякъде в  пространствената област на вълната, може да  минава през два процепа, и може да е едновременно преминал и отразен.

 

Устройва ме, стискаме си ръцете. :) Поне до намиране на по-добро обяснение.

Тогава полето какво ще е - фотон в покой със спин 1/2 (електрическо или магнитно) може би?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Doris said:

А, не съм казала, че ще ти търся източници, някак си ми се струва, че не се държиш достатъчно учтиво, за да си правя труда. Колкото до бъркането, явно представите за него са относителни в случая.:animatedwink:

Няма нищо неучтиво в това да се искат источници. Това е стандартна практика във форумите на научна тематика (и задължително в науката). Неучтиво е когато се исказват твърдения и те не биват подкрепяни с нищо. Неучтиво е когато се твърди, че тези твърдения ги има в статии, а не се дават конкретни цитати. Ощо по-неучтиво е когато тези твърдения са погрешни. Две минути с гугъл и веднага се вижда, че твърдението за жироскопите и пространтвената кривина е погрешно.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Joro-01 said:

Повърхностното напрежение няма общо тук. Ако му дадем възможност да се изяви, то ще накара водата да приеме сферична / кълбовидна форма - както става в безтегловност. Това е формата, която има най-малка повърхност за обема който затваря.

Преди много години правехме следното лабораторно упражнение, измервайки повърхностното напрежение на водата наблюдаваййки ивъзбудени в нея вълни: Метод бегущих волн Иначе да, водните вълни са силно нелинейни, затова и не се погаждат с вълновото уравнение :)

1 hour ago, Шпага said:

След като фотоните не взаимодействат помежду си, как ел.магнитните вълни интерферират една с друга? Според мен това би трябвало да е невъзможно, а интерференцията всъщност да се изразява само в натрупването на фотони, всеки от които е интерферирал "сам със себе си".

Интерференцията не е резултат от взаимодействие. Тя е резултат от сумиране на някаква величина, в случая амплитудата на две вълни.  Ако всяка вълна има амплитуда А, сумата когато са в една фаза ще е А+А=2.А, ако са в противна фаза ще е А+(-1).А=0. Това е линейна суперпозиция. Ако двете вълни взаимодействаха, тогава щяхме да имаме нелинейна суперпозиция, и резултатът щеше да е различен. Тъй като при светлината (без намесата на среда) имаме линейна суперпозиция с огромна степен на точнност, се счита че светлинните лъчи (и фотоните в частност) не си взаимодействат.

При фотоните е малко по-сложно. При тях интерференнцията се формира на база вероятността даден фотон да попадне на определено място. Тъй като тази вероятност не зависи от наличието на друг фотонн наблизо (не взаимодействат), то интерференционната картина е пропорционална на вероятностната схема. Ако фотоните си взаимодействаха, картината щеше да се изкриви.

Във връзка с това искам да повдигна един интересен въпрос. Знаем, че ако пускаме последователно единични фотони, ще имаме изграждане на интерференционна картина. При единичните фотони нямаме понятия като фаза, кохерентност. Ако пуснем голям поток фотони, преминаваме в областта на вълновата оптика, където фаза и кохерентност са определящи, и където ако няма кохерентност, няма интерференчна картина. Каква е пътността на фотоните, която определя границата между квантовата и класическата вълнова картина? Какво "взаимодействие" при увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията, ако те не са допълнително подредени във времето (кохерентност)?

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Doris said:

 Може да се каже,че фотнът е среда за електромагнитната вълна. Сещам се за една тема за реалността на вълновата функция.

http://www.chitatel.net/forum/topic/18670-какво-всъщност-е-реалността/?page=2

Щом вълновата функция е реална, това означава, че фотонът, съответстващ на една електромагнитна вълна се намира едновременно навсякъде в  пространствената област на вълната, може да  минава през два процепа, и може да е едновременно преминал и отразен.

 

 

Преди 2 часа, Joro-01 said:

Устройва ме, стискаме си ръцете. :) Поне до намиране на по-добро обяснение.

Тогава полето какво ще е - фотон в покой със спин 1/2 (електрическо или магнитно) може би?

 

Не един фотон, а множество фотони. ЕМПоле е неподвижно - в смисъл, фотоните които го изграждат не променят местата си в една вакуумна пространствена решетка. За нас и уредите ни, като "огромни" по размер обекти, спрямо тях, те имат една характеристика - честота. Но - по начинът си на образуване във вид "стояща вълна" е ясно, че имат големина (заемат обем) и момент на количество на движение. Трудно се разбира, че стоящата вълна се състои от ДВА тока, най-малко - прав и обратен. По-рано  описах структурата със сдвояването, като едната част е вакподложка за образуване на другата. Моментът на количествата на движение е вектор - считай, че това е представимо за "поле".:) Популярно - поле на фината материя (още няма вещеви обекти, такива с характеристика "маса") - недосегаема за експериментална проверка, като и при други хипотези, които се опитват да обяснят неподвижна среда "етер". А е необходима неподвижна среда - философски. Без нея - не може да се въведе движение (по инерция) въобще - не става въпрос за това, че движението е относително, а въобще - съществуването му!

Когато си навържат стрелкичките  (вектори) една след друга - в пространствена линия, при сфазиране на пакет-фотоните, то "гърбицата" на вълната (фазова скорост) може да се измества - да се движи, от единия край към другия на линията, заради закъснителните процеси от обратните токове (групова скорост). (Биене при смесване на вълни) Това пробягване с фазова и групова скорост е пренос на импулс на полето по линията. Това е един обект - като фронт на ЕМВълна от много фотони. Множество на брой такива фронтове съставляват електромагнитните вълни от "лабораторни условия". Затова и на практика - "единичен фотон" е всъщност - фронт на трептене от множество фотони. Винаги - неизбежно е.

А интерференцията при "двата процепа" е съставена от фотони на изпитваното лъчение и фотони излъчвани от дифракция с ръбовете на отворите. Материалът на преградите също съдържа вещеви и полеви обекти - става поглъщане и излъчване на части от падащото лъчение точно по ръбовете, заради високите потенциали на полетата при ръбовете на отворите.

...

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 часа, scaner said:

... При фотоните е малко по-сложно. При тях интерференнцията се формира на база вероятността даден фотон да попадне на определено място. Тъй като тази вероятност не зависи от наличието на друг фотонн наблизо (не взаимодействат), то интерференционната картина е пропорционална на вероятностната схема. Ако фотоните си взаимодействаха, картината щеше да се изкриви.

Сканер, предполагам, че ако "пускаме" един по един фотони с различна енергия, няма да се формира интерференционна картина. Така ли е?

Цитирай

Във връзка с това искам да повдигна един интересен въпрос. Знаем, че ако пускаме последователно единични фотони, ще имаме изграждане на интерференционна картина. При единичните фотони нямаме понятия като фаза, кохерентност. Ако пуснем голям поток фотони, преминаваме в областта на вълновата оптика, където фаза и кохерентност са определящи, и където ако няма кохерентност, няма интерференчна картина. Каква е пътността на фотоните, която определя границата между квантовата и класическата вълнова картина? Какво "взаимодействие" при увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията, ако те не са допълнително подредени във времето (кохерентност)?

От цитираното по-горе излиза, че при един и същи поток от фотони биха се получили два вида интерференционни картини - единият вид при интерференцията на всеки фотон "със самия себе си", а другият вид - при съвкупността /т. е. при целия поток/ от фотони. Според мен, това е невъзможно. Мисля, че понятието "класическа вълнова картина" е просто по-удобно за практиката, но и че всъщност не е съвсем точно. Интерференцията не би трябвало да е различна в зависимост от плътността на фотоните - не би трябвало да има граница, при която "увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията". Може би споменатите от теб фаза и кохерентност зависят от еднаквата енергия на фотоните в потока. Ако енергията им е различна, вероятността даден фотон да попадне на определено място ще е различна за всеки от фотоните и няма да се формира интерференционна картина.

П.П. Извинявам се, ако не съм се изразила достатъчно ясно.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

И една малка демонстрация на поляризацията на светлината

Използвах два чифта поляризиращи слънчеви очила. Не са нещо особено, има ги. Става и даже щеше да е по-интересно с поляризиращи очила от 3D кино - едното стъкло щеше да е тъмно и затъмняването е по-силно, най-малкото заради формата. Имам ги няколко чифта от еднократните, но трябваше доста да поровя за да ги намеря:ac:, а тези ми бяха под ръка . :)

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Ефектът може да се наблюдава и само с един чифт поляризиращи, но ще трябва и някакъв работещ LCD екран /дисплей. Може и неработещ - ако е на калкулатор или електроен часовник - от простите дето се виждат на дневна светлина без осветление. Става (без очила) и ако раполагате с два такива прозранчи (или поне един такъв прозрачен дилсплей и обикновен. Или ако сте разчастили някакъв и му пазите поляризаторите - пластмасови фолиа (пластинки) от предната и задната част на диплея. Само заради демонстрацията не си струва да се разчастват. Малко по-калпав полявизатор може да се направи със стъклена или пластнмасова пластинки под ъгъл 45о в тръба или кибритена кутия, но днес вече няма да е удовлетворителен резултатът спрамо положения труд (като има по-дотъпни поляризатори).

Прочие, не ставаше ли дума някъде за поляризационни слънчеви очила? Шпага, ти ли питаше, отговорих ли ти? Ето ги какво са. Май ги бях забутал и тях тогава. Да, намаляват малко отблясъците - от съкло, лака по боята на колата и мокър асфалт в неголям процент от случаите. Не е задоволителен ефекът според мене.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Joro-01 said:

Устройва ме, стискаме си ръцете. :) Поне до намиране на по-добро обяснение.

Тогава полето какво ще е - фотон в покой със спин 1/2 (електрическо или магнитно) може би?

Според квантовата теория на полето електромагнитното взаимодействие се осъществява с виртуални фотони. Те не са неподвижни, но са с малко по-особени свойства от фотоните, свързани с електромагнитните вълни. Според мен, теорията на Малоум донякъде описва виртуалните фотони. Така и тук фотонът става заместник на етера като среда.:)

Преди 22 часа, Gravity said:

Няма нищо неучтиво в това да се искат источници. Това е стандартна практика във форумите на научна тематика (и задължително в науката). Неучтиво е когато се исказват твърдения и те не биват подкрепяни с нищо. Неучтиво е когато се твърди, че тези твърдения ги има в статии, а не се дават конкретни цитати. Ощо по-неучтиво е когато тези твърдения са погрешни. Две минути с гугъл и веднага се вижда, че твърдението за жироскопите и пространтвената кривина е погрешно.

Гугъл може да ти каже всичко и вярно и невярно, защото интернет е пълен с глупости.:ae:

Преди 2 часа, Шпага said:

Сканер, предполагам, че ако "пускаме" един по един фотони с различна енергия, няма да се формира интерференционна картина. Така ли е?

От цитираното по-горе излиза, че при един и същи поток от фотони биха се получили два вида интерференционни картини - единият вид при интерференцията на всеки фотон "със самия себе си", а другият вид - при съвкупността /т. е. при целия поток/ от фотони. Според мен, това е невъзможно. Мисля, че понятието "класическа вълнова картина" е просто по-удобно за практиката, но и че всъщност не е съвсем точно. Интерференцията не би трябвало да е различна в зависимост от плътността на фотоните - не би трябвало да има граница, при която "увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията". Може би споменатите от теб фаза и кохерентност зависят от еднаквата енергия на фотоните в потока. Ако енергията им е различна, вероятността даден фотон да попадне на определено място ще е различна за всеки от фотоните и няма да се формира интерференционна картина.

П.П. Извинявам се, ако не съм се изразила достатъчно ясно.

Според мен това, което казваш е логично, но в задачата не е изяснено какво се разбира под "интерференционна картина". зависи от сензора, дали регистрира с натрупване, какви са долната и горната му граница на чувсвителност, дали има спектрално разделение...  Човешкото око може да регистрира и интерференция от некохерентен източник, например интерференция на слънчева светлина от тънък слой бензин в локва вода.

32842759-el-patron-de-textura-abstracta-

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 минути, Doris said:

Гугъл може да ти каже всичко и вярно и невярно, защото интернет е пълен с глупости.:ae:

Не ги казва гугъл, а с негова помощ намираш източниците. Тук вече е до способностите на търсещия да прецени дали тези източници са надеждни. Например тези според теб вярно или не вярно обесняват прецецията на жироскопите?

Straumann "General Relativity"  (страница 335)

Misner, Thorne, Wheeler "Gravitation" (страница 1117)

Padmanabhad "Gravitation" (страница 326)

А, ти ще посочиш ли някакви източници (за гравитационните вълни и/или жироскопите) или само ще се плезиш!?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Когато се цитира се показват страниците - снимани, както аз направих преди време за теб, а не кориците на книгите. Кориците са много хубави, но нищо е доказват.

1 hour ago, Joro-01 said:

И една малка демонстрация на поляризацията на светлината

Използвах два чифта поляризиращи слънчеви очила. Не са нещо особено, има ги. Става и даже щеше да е по-интересно с поляризиращи очила от 3D кино - едното стъкло щеше да е тъмно и затъмняването е по-силно, най-малкото заради формата. Имам ги няколко чифта от еднократните, но трябваше доста да поровя за да ги намеря:ac:, а тези ми бяха под ръка . :)

Сега видях, че видеото е снимано от теб лично. Браво! :)

 

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 22 минути, Doris said:

Сега видях, че видеото е снимано от теб лично. Браво! :)

 

Ееа, ти пък.. :) Нищо особено. Така си правя за да не се налага сваляне на файл (видео), освен това се и вижда веднага.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Жоро, с телефон ли снима видеото?

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Just now, Б.Богданов said:

Жоро, с телефон ли снима видеото?

Да, абсолютно. Но не качвам директно от телефона.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

аха, ок, извинете за ОТ

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Моля ти се.... Ако си забелязал нещо нередно, допълнително, интересно или просто искаш да питаш нещо - давай.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Doris said:

Когато се цитира се показват страниците - снимани, както аз направих преди време за теб, а не кориците на книгите. Кориците са много хубави, но нищо е доказват.

Както искаш така цитирай, но дай цитати.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Doris said:

Според квантовата теория на полето електромагнитното взаимодействие се осъществява с виртуални фотони. Те не са неподвижни, но са с малко по-особени свойства от фотоните, свързани с електромагнитните вълни. Според мен, теорията на Малоум донякъде описва виртуалните фотони. Така и тук фотонът става заместник на етера като среда.:)

 

 

Добре, :)но не е точно така - хипотезата опитва описание на реални "пакет-фотони", от действия на квантовата пяна, които пакет-фотони непрестанно "правят-повтарят" себе си, с огромна честота на образуване. И да - огромната им честота на трептене - много прилича на ползваното "виртуални фотони" (кратко живеещи частици възникващи във вакуума)  Но не е достатъчно за обяснение на движение ( по-скоро прилича на Брауново движение на частица в резултат удари от външни тела).

Има и повече: при непрестанното образуване на обектите  и при наличие на външно поле, частицата "прави стъпка напред", към мястото на падане, защото там е "готовата структура на вакподложка". Или, за модел игра народна топка - хващащият топката се задвижва по посока скоростта на топката, заедно с нея. При частиците - не е така - частицата се задвижва към мястото на пристигане на фотона (топката) на външното поле - тоест, движи се обратно на това, което ще погълне, а също и "откатът" не е винаги по посока  на полето. Движи се на стъпки "напред-назад" под влияние на действащо я поле и само крайното обобщено движение е по посока на импулса.

Ето и новото откритие:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkritie-Vsiaka-kvantova-chastitca-se-dvizhi-obratno-na-impulsa_20400.html

"Откритие: Всяка квантова частица се движи обратно на импулса

Математици от Университетите на Йорк, Мюнхен и Кардиф откриха уникално свойство на квантовите частици - те могат да се движат обратно на посоката, в която са избутвани, съобщи phys.org.

В ежедневието ни обектите се движат в същата посока като импулса си - ако ритнем топка с крак, очакваме да тръгне напред, а не назад. 

Но това вече не е вярно на микроскопичните квантови частици могат частично да се придвижват в посока, противоположна на техния импулс. Това уникално свойство е известно като "обратен поток" (backflow).

Изследването "Quantum backflow and scattering" е публикувано в Physical Review A.

..."

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

И така - закачка / занимавка от темата: Синусоида в Ексел.

Който му се занимава... Ако линкът не работи от цитата (и файлът не се сваля), в темата със сигурност работи.

On 29.05.2015 г. at 4:19, Joro-01 said:

"Enable edit" ако се наложи

sinusoida1.xlsx

И за мое щастие точно най-дясната графика с трите синусоиди работи и естествено само тя. Както се вижда, това са интерактвни графики, като последната - в горния десен ъгъл размества фазите - зелената линия е резултантната "вълна".

Равнява се на сумата на червената и синята линии. Можех да направя така, че да вижда на отделна графика зелената линия, както и да сложа плъзгач за промяна на честотата, но чак толкова... :)  Който иска и има пакет (Майкрософтски офис пакет) за заповяда - да рзцъква.  Не съм имал вируси от доста преди да го направя това, така че споко :)

Enjoy

On 6.06.2015 г. at 9:21, Joro-01 said:

 

Който го е свалил е видял че изглежда така както на прикачената снимка. Отваря се втори шийт (лист страница) има и втора графика - синосоида - вдясно с три синусоиди. Двете се наслагват, а третата е сборът - насложената. Плъзгаът при тази графика променя фазата на двете синусоиди - съответно се вижда как третата /най плътната расте/ като амплитуда или се унищожава - ства права. Идеята за това пояснение ми дойде сега, като писах някакви неща за светлината. То и замисълът в началото бе такъв, затова темата е в Общ - Естествени науки.

post-7686-0-25011800-1433570868_thumb.jp

 

 

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Добре - няколко пъти вече показвахме линк към разбираемо обяснение на вълни, ето- Ваня се е постарала:):

http://bgchaos.com/554/fractals/quantum-mechanics/вълна-основни-формули-и-зависимости/

"...

Елементи на вълната

Вълните са периодични и във времето и в пространството.

Периодичност в пространствотоelement waves

 

λ = 2.π/k

Периодичност във времетоelement waves

 

T = 2.π/ω

Фронт на вълната – линията, преминаваща по върховете на гребените на дадената вълна, която се определя по множество вълнови профили, проведени по генералното направление на разпространение на вълните.

Лъч на вълната – линия, която е перпендикулярна на фронта на вълната в дадена точка.

 

Елемент Знак Взаимоотношения/описание/схема мярка
Амплитуда A Амплитудата е максималното отклонение на частиците от равновесното им положение.

 

150px-Onde_compression_impulsion_1d_30_p 150px-Onde_cisaillement_impulsion_1d_30_
A||k Надлъжна вълна Aperpendiculer.pngk Напречна вълна
 
Вектор на вълната k Това е вектор, който описва вълната, чиято посока определя посоката на разпространение на вълната. -
Вълново число k Вълновото число e резразмерна характеристика на вълната, изразяваща броя дължини на вълните за 2π единици разстояние. То е и големината на вълновия вектор, k = |k|, k = 2.π/λ 1/m
Дължина на вълната λ Дължината на вълната λ е пътят, който вълната изминава за един период или
разстоянието между два съседни гребена или разстоянието между два
съседни вълнови фронта , λ = 2.π/k
m
Период на вълната Т Период – времето, за което се изминава една дължина на вълната, Периодът е реципрочен на честотата, Т = 1/ƒ sec
Честота ƒ Честотата  е броят периоди за единица време. ƒ = 1/Т = ω/2.π

 

220px-Sine_waves_different_phase.svg.pngВълни с еднаква честота, но в различна фаза 220px-Sine_waves_different_frequencies.sВълни с различна честота (период)
Hz
Ъглова честота ω Ъгловата честота ω е скаларна мярка на векторната величина на ъгловата скорост. Представлява скоростта на въртене.

 

ω = = /Т

k = f(ω) – Когато фазовата скорост или груповата скорост  зависи от честотата на вълната, възниква дисперсия

rad/sec
Фазова скорост vP Фазовата скорост е скоростта на преместването на точка, имаща постояння фаза на  колебания в пространството по продължение на зададеното направление, vP = ω/k = λ.ƒ = λ/Т

 

388px-Wave_group.gif

Червена точка се движи с фазова скорост, а зелените точки се разпространяват с групова скорост.

rad/sec
Групова скорост vG Скоростта, с която се разпространява вълната, vG= dω/dk

 

Wave_opposite-group-phase-velocity.gif Групова скорост и фазова скорост, движещи се в различни посоки.
m/sec
Фаза φ Фазата определя състоянието на вълната във всеки момент от време.

 

φ = k .r – ωt

phase.jpg Фазата също може да бъде израз на относителното изместване между вълни, които имат една и съща честота .
rad(o)

Илюстрациите са от de.wikipedia.org

...

Има още много.:):):)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 20.07.2017 г. at 17:00, Малоум 2 said:

 

Добре, :)но не е точно така - хипотезата опитва описание на реални "пакет-фотони", от действия на квантовата пяна, които пакет-фотони непрестанно "правят-повтарят" себе си, с огромна честота на образуване. И да - огромната им честота на трептене - много прилича на ползваното "виртуални фотони" (кратко живеещи частици възникващи във вакуума)  Но не е достатъчно за обяснение на движение ( по-скоро прилича на Брауново движение на частица в резултат удари от външни тела).

Има и повече: при непрестанното образуване на обектите  и при наличие на външно поле, частицата "прави стъпка напред", към мястото на падане, защото там е "готовата структура на вакподложка". Или, за модел игра народна топка - хващащият топката се задвижва по посока скоростта на топката, заедно с нея. При частиците - не е така - частицата се задвижва към мястото на пристигане на фотона (топката) на външното поле - тоест, движи се обратно на това, което ще погълне, а също и "откатът" не е винаги по посока  на полето. Движи се на стъпки "напред-назад" под влияние на действащо я поле и само крайното обобщено движение е по посока на импулса.

Ето и новото откритие:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkritie-Vsiaka-kvantova-chastitca-se-dvizhi-obratno-na-impulsa_20400.html

"Откритие: Всяка квантова частица се движи обратно на импулса

Математици от Университетите на Йорк, Мюнхен и Кардиф откриха уникално свойство на квантовите частици - те могат да се движат обратно на посоката, в която са избутвани, съобщи phys.org.

В ежедневието ни обектите се движат в същата посока като импулса си - ако ритнем топка с крак, очакваме да тръгне напред, а не назад. 

Но това вече не е вярно на микроскопичните квантови частици могат частично да се придвижват в посока, противоположна на техния импулс. Това уникално свойство е известно като "обратен поток" (backflow).

Изследването "Quantum backflow and scattering" е публикувано в Physical Review A.

..."

...

Това е интересно, но като разгледах по-подробно статията и източниците и, виждам, че заглавието, написано с едри букви "Откритие: Всяка квантова частица се движи обратно на импулса"  не е вярно, защото първо не при всяка частица и при всички обстоятелства има обратен поток, например при безмасовите частици - фотоните няма, второ, обратният поток е частичен. Явлението аз не си го представям така , както си го описал "Движи се на стъпки "напред-назад" под влияние на действащо я поле и само крайното обобщено движение е по посока на импулса", а като вероятност при определени условия да се регистрират частици, които  се движат обратно на импулса.

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Добре - няколко пъти вече показвахме линк към разбираемо обяснение на вълни, ето- Ваня се е постарала:):

http://bgchaos.com/554/fractals/quantum-mechanics/вълна-основни-формули-и-зависимости/

...

Да, доста старателно и прегледно е направено.

On 20.07.2017 г. at 16:06, Joro-01 said:

Моля ти се.... Ако си забелязал нещо нередно, допълнително, интересно или просто искаш да питаш нещо - давай.

Аз имам въпрос - тия очила стъклени ли са или пластмасови? Защото ластмасовите пропускат УВ лъчите и създават лъжлив комфорт на окото.

 

 

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 2 часа, Doris said:

 Аз имам въпрос - тия очила стъклени ли са или пластмасови? Защото ластмасовите пропускат УВ лъчите и създават лъжлив комфорт на окото.

И двата чифта са стъклени :animatedwink: от по-хубавичките уж. Но съм имал и пластмасови поляризиращи (слънчеви). За другото - такава е логиката, да и аз така разсъждавах дълго време, но технологиите са напред (светофилтри всякакви може да има - от филми до оцветяване в пластмасата), някои очила са сертифицирани. Едва ли ще си позволят лукса за 100 лв да продатдат менте. Относно лъжливия комфорт (с очила менте), мисля че с очила менте, окото се уврежда най-много като без очила (говорим само за светлината), а не повече.

С кино очила ефектът е малко по-зрелищен. :)

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ми аз много вяра нямам на сертификати, иначе  - да технологиите са много напред. Има и олекотени стъкла, които на първо впечатление са като пластмаса.

Очилата менте увреждат повече , отколкото без очила, защото без очила зеницата се свива заради видимата яркост и пропуска и по-малко УВ лъчи, докато очилата я подлъгват да се отпусне и така в окото попадат повече УВ лъчи.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...