Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор Инженерни науки
Преди 12 минути, Doris said:

Ми аз много вяра нямам на сертификати, иначе  - да технологиите са много напред. Има и олекотени стъкла, които на първо впечатление са като пластмаса.

Очилата менте увреждат повече , отколкото без очила, защото без очила зеницата се свива заради видимата яркост и пропуска и по-малко УВ лъчи, докато очилата я подлъгват да се отпусне и така в окото попадат повече УВ лъчи.

Очаквах да го кажеш :animatedwink: Доколкото помня UV друдно преминават през прозрачни неща, увреждането с времето от тях е пожълтяване и помътняване на роговицата (като "стъкло" на ксенонов фар) а не толко зад зеницата. Все пак има резон това, което казваш, доколкото не присвиваме очи като сме с очила.

Едит: За сертфикатите си права, все пак сме страната на чудесата. Може би не само у нас е така.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 125
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Според мен всички нови интересни квантови явления, които сме обсъждали тук - реалност на вълновата функция, за която писах по-горе, слетени частици... показват, че вероятностността си е природна,т.е.

При струна и въже се получава, защото единият край твърдо е фиксиран, т.е. е зададена фазата там каква трябва да бъде. Ей горе на картинката, стоящата вълна също има фиксирана фаза върху стената, и тя

Да, добро опростяване (посочил си, че е такова). Виждам приложние на формула за съкратено умножение (A+B)2 (полето за писане във форума позволява да не го изписвам така - (A+B)^2), което показва резу

Posted Images

  • Потребител

Н-да, би трябвало еволюцията да е създала прозрачната среда на окото непрозрчна за УВ.:) Но все пак, човек като е без очила присвива и клепачите, и те пазят (от тук са  ветрилообразните бръчки от страни на окото), също инстинктивно обръща лице и поглед в страни или надолу от ярката светлина.

Все пак, като се размислиш, преди зеницата има много тънък слой  от роговицата и предната камера - около сантиметър, така че част от ув лъчите вероятно достига до зеницата и лещата.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Извод - не купувайте евтини очила, ако все пак се случи, гледайте да са поне стъклени и цветът да не е син :)

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Doris said:

Това е интересно, но като разгледах по-подробно статията и източниците и, виждам, че заглавието, написано с едри букви "Откритие: Всяка квантова частица се движи обратно на импулса"  не е вярно, защото първо не при всяка частица и при всички обстоятелства има обратен поток, например при безмасовите частици - фотоните няма, второ, обратният поток е частичен. Явлението аз не си го представям така , както си го описал "Движи се на стъпки "напред-назад" под влияние на действащо я поле и само крайното обобщено движение е по посока на импулса", а като вероятност при определени условия да се регистрират частици, които  се движат обратно на импулса.

 

Самите квантови условия не са странни, според мен (има си квантов детерминизъм), а нашите възможности за наблюдаване (наблюдател, датчик- какъвто и да е, вещеви обект) са с вероятностен резултат. :)

При фотоните - само когато се движат в оптично плътна среда би могла да се случи - заради резултантната вълна (Cсреда < Cвакуум) - дава "закъснението". Защото импулсът за движение на "масова" частица, се подава от импулса на фотон  - може да се "види" разлика в посока на движение - фронтът се забавя. Така при определени условия (честотна зависимост, заради бързината на гледане - КЕЗ, Чайникът не изкипява, ако се наблюдава!), "движение-назад" е илюзия за наблюдател - като на филм: Тракторът върви напред, а колелото му се движи (върти) назад.:) Но, реално, стъпката назад при частици съществува и това движи частицата "на тласъци", равноускорително за кратък момент (в среда - ще го видим като "равномерно" движение).

От отдавна "праволинейното равномерно движение по права линия" е известно, че не е такова. И не само защото движението е по геодезична (класически крива). Бързината ни на гледане дава, кадър по кадър, "средна" скорост, защото гледаме с ниска честота.

А има и още - почти автоматично се обяснява Огромната скорост (частици с огромна енергия) на космическите лъчи - в полетата на вакуума - без пречеща движението среда, ускорението дава възможно най-голяма скорост в "празното пространство", на вещевото образувание - частица с маса, без да се разпада частицата.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On четвъртък, Юли 20, 2017 at 11:18, Шпага said:

Сканер, предполагам, че ако "пускаме" един по един фотони с различна енергия, няма да се формира интерференционна картина. Така ли е?

Да, няма да се формира интерференчна картина. Вероятността фотон да попадне в някаква определена точка/област зависи от честотата му, при различни честоти тя ще е различна, и ще имаме наслагване на картини характерни за различните честоти, в общият сслучай се получава мазало.

On четвъртък, Юли 20, 2017 at 11:18, Шпага said:

Интерференцията не би трябвало да е различна в зависимост от плътността на фотоните - не би трябвало да има граница, при която "увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията". Може би споменатите от теб фаза и кохерентност зависят от еднаквата енергия на фотоните в потока. Ако енергията им е различна, вероятността даден фотон да попадне на определено място ще е различна за всеки от фотоните и няма да се формира интерференционна картина.

Не би трябвало по твоите съображения, но е факт. За простота считаме, че фотоните са с еднаквва енергия, иначе както и ти казваш, ще изгубим интерференчната картина.

Когато падат единични фотони, вероятността на тяхното попадение в някакво място зависи от вълновата им функция. Когато фотоните са единични, тази вероятност се определя от вълновата функция на всеки фотон. Но когато те са нагъсто, може да се стигне до положение на суперпозиция на вълновите функции, тогава резултатът става по-сложен.

Ще ти го обясня с прост пример. Нека вълновата фунция обозначим с F. Тогава вероятността за попадане на фотона ще се изразява чрез квадратът на тази функция, F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега). Нека сега имаме два фотона, всеки си има вълнова функция, единият A, другият В. Когато и двата фотона попаднат (почти едновременно) на процепите за интерференция, вълновите им функции търпят суперпозиция, и общата им вълнова функция е A+B. Вероятността пак се оппределя от квадратът на тази функция, и тя ще бъде А^2+B^2+2.A.B. Първите два члена определят вероятностите, които биха се получили ако всеки от фотоните беше единичен и си беше паднал както си му е реда. Но имаме допълнителен член, който определя допълнение към вероятността, нарушение на картината в сравнение с единичните фотони. В това нарушение се крие и фазата, и кохерентността. Ако този член е нула, казваме че фотоните са сфазирани, или че потокът им е кохерентен.

Това е опростеното обяснение. Сега, не ме питай за подробности, да не задълбавваме. Защото според уравнението на Шрьодингер фотонът като безмасова частица не притежава вълнова функция :) И тя се получава по доста заобиколният начин на вторичното квантувване.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 20 часа, scaner said:

Да, няма да се формира интерференчна картина. Вероятността фотон да попадне в някаква определена точка/област зависи от честотата му, при различни честоти тя ще е различна, и ще имаме наслагване на картини характерни за различните честоти, в общият сслучай се получава мазало.

Не би трябвало по твоите съображения, но е факт. За простота считаме, че фотоните са с еднаквва енергия, иначе както и ти казваш, ще изгубим интерференчната картина.

Когато падат единични фотони, вероятността на тяхното попадение в някакво място зависи от вълновата им функция. Когато фотоните са единични, тази вероятност се определя от вълновата функция на всеки фотон. Но когато те са нагъсто, може да се стигне до положение на суперпозиция на вълновите функции, тогава резултатът става по-сложен.

Ще ти го обясня с прост пример. Нека вълновата фунция обозначим с F. Тогава вероятността за попадане на фотона ще се изразява чрез квадратът на тази функция, F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега). Нека сега имаме два фотона, всеки си има вълнова функция, единият A, другият В. Когато и двата фотона попаднат (почти едновременно) на процепите за интерференция, вълновите им функции търпят суперпозиция, и общата им вълнова функция е A+B. Вероятността пак се оппределя от квадратът на тази функция, и тя ще бъде А^2+B^2+2.A.B. Първите два члена определят вероятностите, които биха се получили ако всеки от фотоните беше единичен и си беше паднал както си му е реда. Но имаме допълнителен член, който определя допълнение към вероятността, нарушение на картината в сравнение с единичните фотони. В това нарушение се крие и фазата, и кохерентността. Ако този член е нула, казваме че фотоните са сфазирани, или че потокът им е кохерентен.

Това е опростеното обяснение. Сега, не ме питай за подробности, да не задълбавваме. Защото според уравнението на Шрьодингер фотонът като безмасова частица не притежава вълнова функция :) И тя се получава по доста заобиколният начин на вторичното квантувване.

Да, добро опростяване (посочил си, че е такова). Виждам приложние на формула за съкратено умножение :) (A+B)2 (полето за писане във форума позволява да не го изписвам така - (A+B)^2), което показва резултата A2 +2AB + B2 . Ако членът (:))  2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0). Излиза, че поне единият фотон ще е с вълнов функция 0. Нищо друго не дава 0 повдигнато на квадрат. Съответно вероятността да премине през процепа еее... 0. Може би казваш (приемаме случая) че единият фотон е с ф-ция / вероятност да премине 0, което означава че двата са сдвоени или една вълна се състои от повече от фотон. Аз не мога да си представя вероятност 0.

F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега) - по принцип да, не е съществено засега, но сигурно имаш предвид, че модула трябва да е положително число, защото не може да има отрицателна вероятност за каквото и да е било, а вълновата функция ако е комплексно число (полином), което съдъра имагинерна единица (имагениерната единица повдигната на квадрт дава  -1 или i2 , /може да удовлетвори уравнението x2 + 1 = 0/) ще даде точно такъв резултат.

Чао, че изчезвам

Едит: по принцип тука е мястот да нищим тези неща и да ги обясняваме доколкото можем :animatedwink: (защо ги има, каъв е физическият смисъл, къде още се прилагат) така, че ако някой иска, може да продължи.. Не е спам.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За питането на Шпага и отговорът на сканер, има добро филмче в тубата::)

https://www.youtube.com/watch?v=roRBBtnkDm8

Александр Чирцов — Триумф волновой оптики

 

Към 24-та минута ... има и "петно на Поасон"

...

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Joro-01 said:

Ако членът (:))  2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0). Излиза, че поне единият фотон ще е с вълнов функция 0. Нищо друго не дава 0 повдигнато на квадрат. Съответно вероятността да премине през процепа еее... 0

Да, съществена забележка. Е, такива опростявания водят и до такива проблеми :)

Нека разгледдаме тогава друго ниво на опростяване. Нека за простота двата фотона са идентични, еднаква честота и еднаква амплитуда на вълновата функция, т.е. в някаква степен |A| = |B|. Единствената разлика във вълновите фунции е времевата част. Например в някаква пространсвена точка за единия фотон амплитудата ще е +А, за другият също може да е +А, тогава нормираната към 1 сума от двете вълнови функции ще е png.latex?%5Cleft%7C%5Cfrac%7BA%2BA%7D%7, и вероятността се запазва А2. Тоест два такива фотона ще изграждат същата интерференчна картина, както и единични фотони.

Но може вреемевата част на вълновата функция да е такава, че амплитудите да се вадят, тогава png.latex?%5Cleft%7C%5Cfrac%7BA-A%7D%7B2, тоест на мястото, на което в предният случай е имало максимум на вероятността, сега имаме минимум. С прости думи, интерференчната картина, която може да се създаде от такива фотони, е изместена пространствено, максимумът е на друго място. И като имаме пред вид възможната хаотичност във времевите части на вълновата функция на различните фотони, всяка подобна двойка фотони би се стремяла да създава собствена интерференчна картина, всяка от които изместена спрямо тази на друга подобна двойка, и става мазало. Само когато са строени във времето фотоните (вълновата им функция отговаря на определени ограничения, както в първия пример), имаме повторение и затвърждаване на същата картина, която се строи от единични фотони.

Всъщнст това разглеждане се основава изцяло на вълновите качества на фотона.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 22.07.2017 г. at 17:37, Малоум 2 said:

Самите квантови условия не са странни, според мен (има си квантов детерминизъм), а нашите възможности за наблюдаване (наблюдател, датчик- какъвто и да е, вещеви обект) са с вероятностен резултат. :)

При фотоните - само когато се движат в оптично плътна среда би могла да се случи - заради резултантната вълна (Cсреда < Cвакуум) - дава "закъснението"......

...

Според мен всички нови интересни квантови явления, които сме обсъждали тук - реалност на вълновата функция, за която писах по-горе, слетени частици... показват, че вероятностността си е природна,т.е. може да перифразираме Айнщайн - Бог играе на зарове.

Не видях да са получени аналитични резултати за влиянието на средата върху ефекта "обратен поток",  може и да си прав в тази част от хипотезата. :)

Преди 3 часа, Joro-01 said:

Да, добро опростяване (посочил си, че е такова). Виждам приложние на формула за съкратено умножение :) (A+B)2 (полето за писане във форума позволява да не го изписвам така - (A+B)^2), което показва резултата A2 +2AB + B2 . Ако членът (:))  2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0). Излиза, че поне единият фотон ще е с вълнов функция 0. Нищо друго не дава 0 повдигнато на квадрат. Съответно вероятността да премине през процепа еее... 0. Може би казваш (приемаме случая) че единият фотон е с ф-ция / вероятност да премине 0, което означава че двата са сдвоени или една вълна се състои от повече от фотон. Аз не мога да си представя вероятност 0.

F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега) - по принцип да, не е съществено засега, но сигурно имаш предвид, че модула трябва, защото не може да има отрицателна вероятност за каквото и да е било, а вълновата функция ако е комплексно число (полином), което съдъра имагинерна единица (имагениерната единица повдигната на квадрт дава  -1 или i2 , /може да удовлетвори уравнението x2 + 1 = 0/) ще даде точно такъв резултат.

Чао, че изчезвам

Едит: по принцип тука е мястот да нищим тези неща и да ги обясняваме доколкото можем :animatedwink: (защо ги има, каъв е физическият смисъл, къде още се прилагат) така, че ако някой иска, може да продължи.. Не е спам.

Имай предвид, че А и В са комплексни числа, и сумирането на фазите е от значение. Ако са с еднакви фази би трябвало сборът да е с максимална стойност и 2АВ да е различно от 0 и положително.

 

Лично аз не мога да си представя два фотона, фиксирани в един и същ момент в два процепа, противоречи на принципа на неопределеността.

Но кохерентни фотони има. Много лесно можем да им дадем друго определение - техните вълнови функци трябва да са кохерентни или съответните им електромагнитни вълни трябва да са кохерентни във времето, т.е разликата във фазите на вълните в дадена точка да е 0 или да е постоянна във времето. Интерференционните картини от два процепа  на такива фотони ще съвпадат и интензитетът на максимумите им ще се сумира върху екрана. Ето и формулите за самата интерференция

http://web.uni-plovdiv.bg/yovcheva/lectures/OPTICS/Optics - Lecture 6.pdf

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
1 hour ago, scaner said:

Да, съществена забележка. Е, такива опростявания водят и до такива проблеми :)

Нека разгледдаме тогава друго ниво на опростяване. Нека за простота двата фотона са идентични, еднаква честота и еднаква амплитуда на вълновата функция, т.е. в някаква степен |A| = |B|. Единствената разлика във вълновите фунции е времевата част. Например в някаква пространсвена точка за единия фотон амплитудата ще е +А, за другият също може да е +А, тогава нормираната към 1 сума от двете вълнови функции ще е png.latex?%5Cleft%7C%5Cfrac%7BA%2BA%7D%7, и вероятността се запазва А2. Тоест два такива фотона ще изграждат същата интерференчна картина, както и единични фотони.

Но може вреемевата част на вълновата функция да е такава, че амплитудите да се вадят, тогава png.latex?%5Cleft%7C%5Cfrac%7BA-A%7D%7B2, тоест на мястото, на което в предният случай е имало максимум на вероятността, сега имаме минимум. С прости думи, интерференчната картина, която може да се създаде от такива фотони, е изместена пространствено, максимумът е на друго място. И като имаме пред вид възможната хаотичност във времевите части на вълновата функция на различните фотони, всяка подобна двойка фотони би се стремяла да създава собствена интерференчна картина, всяка от които изместена спрямо тази на друга подобна двойка, и става мазало. Само когато са строени във времето фотоните (вълновата им функция отговаря на определени ограничения, както в първия пример), имаме повторение и затвърждаване на същата картина, която се строи от единични фотони.

Всъщнст това разглеждане се основава изцяло на вълновите качества на фотона.

Така съм съгласен :) Може да имаме и различно отместване по фаза от 180о , (aka п радиана или разлика във  във времето с 1/2 период). В такъв случай ще имаме вероятност фотон да премине ще е А2>верояност>0 :). С два фотона не си го представям, но с много фотони ще имаме ивица (интерференчна шарка) с по-малък интензитет от А2 и по-голям от 0.

Интерференцията подкрепя / доказва само вълновата теория.

Преди 58 минути, Doris said:

Имай предвид, че А и В са комплексни числа, и сумирането на фазите е от значение. Ако са с еднакви фази би трябвало сборът да е с максимална стойност и 2АВ да е различно от 0 и положително.

 

Лично аз не мога да си представя два фотона, фиксирани в един и същ момент в два процепа, противоречи на принципа на неопределеността.

Но кохерентни фотони има. Много лесно можем да им дадем друго определение - техните вълнови функци трябва да са кохерентни или съответните им електромагнитни вълни трябва да са кохерентни във времето, т.е разликата във фазите на вълните в дадена точка да е 0 или да е постоянна във времето. Интерференционните картини от два процепа  на такива фотони ще съвпадат и интензитетът на максимумите им ще се сумира върху екрана. Ето и формулите за самата интерференция

http://web.uni-plovdiv.bg/yovcheva/lectures/OPTICS/Optics - Lecture 6.pdf

 

Имам, имам :) не съм забравил. Просто с един нямаше как да стане при първото опростяване, Скенер прие забележката и коригира. Дава смилаем модел :), иначе мерси за линка (статията). 

 

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ами то моделът е едно, а реалността друго. Интерференция между различни фотони е възможна теоретично и практически е осъществявана , но със специален бърз детектор, който да хване интерференчната картина за краткото време на кохерентност. В общия случай, ако наблюдаваме с очи интерференчната картина, която виждаме е от единични фотони, интерферирали сами със себе си и сумиране на интензитета на резултантната картина.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, Joro-01 said:

Ако членът (:))  2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0).

Малко странично, но това не е винаги вярно. Ако A и B са функции, тогава от AB = 0 следва, че за всяка точка или А = 0 или B = 0 (или и двете), но в някои точки може да е А, в други да е B. Тогава нито функцията А, нито функцията B е тъждествено нула.

Ето и пример: А(x) е x за положителнни х и нула за отрицателни,  B(х) е х2 за отрицателни х и нула за полужителни. Тогава АB = 0 за всяко х.

Редактирано от Gravity
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On ‎20‎.‎7‎.‎2017‎ г. at 13:20, Joro-01 said:

... Прочие, не ставаше ли дума някъде за поляризационни слънчеви очила? Шпага, ти ли питаше, отговорих ли ти?

Да:), отговори ми в "Медицина" - темата "Въпроси, които се нуждаят от отговор". Не успявам да "сваля" линк към отговора ти - дявол ме знае къде греша...

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 3 часа, Шпага said:

Да:), отговори ми в "Медицина" - темата "Въпроси, които се нуждаят от отговор". Не успявам да "сваля" линк към отговора ти - дявол ме знае къде греша...

Е, добре тогава... Ти пък, чак линк да слагаш :)

Каза ми, достатъчно е.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 4 часа, Gravity said:

Малко странично, но това не е винаги вярно. Ако A и B са функции, тогава от AB = 0 следва, че за всяка точка или А = 0 или B = 0 (или и двете), но в някои точки може да е А, в други да е B. Тогава нито функцията А, нито функцията B е тъждествено нула.

Ето и пример: А(x) е x за положителнни х и нула за отрицателни,  B(х) е х2 за отрицателни х и нула за полужителни. Тогава АB = 0 за всяко х.

Не е странично, за тука е, но не съм съгласен. Няма математически обект който умножен по нула да даде нещо различно от нула. От там нататък и за производни да говориш... Ако искаш дай повече по-подробности. Ако Богданов ни изгони ще ходим в Математика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Отново искам да се върна на този въпрос:

Преди 17 часа, Joro-01 said:

Ако членът (:))  2AB=0, задължително A=0, или B=0 или А=B=0 (някой от членовете или и двата е/са =0). Излиза, че поне единият фотон ще е с вълнов функция 0. Нищо друго не дава 0 повдигнато на квадрат. Съответно вероятността да премине през процепа еее... 0. Може би казваш (приемаме случая) че единият фотон е с ф-ция / вероятност да премине 0, което означава че двата са сдвоени или една вълна се състои от повече от фотон. Аз не мога да си представя вероятност 0.

и да редуцираме още малко опростяването. Така ще се види защо членът 2.А.В може да бъде нула, без А и В да са нули :)

Нека за функциите А и В вземем две прости функции, описващи две вълни с еднаква честота и с някаква фазова разлика:

png.latex?A=A_0.cos(%5Comega%7Bt%7D-%7B%

png.latex?B=B_0.cos(%5Comega%7Bt%7D-%7B%

Сумата на двете функции ще бъде:

png.latex?A%2BB=(A_0.e%5E%7B-i%5Cvarphi_

Модулът (ей на, наложи се все пак и за модул подробно да говорим) на квадрат на тази сума се получава като умножим израза с комплексно спрегнатият му. Умножаваме, опростяваме, и получаваме:

png.latex?%5Cleft%7C%7BA%2BB%7D%5Cright%

И сега вече се вижда ключът от бараката, че допълнителният член може да се нулира ако е спазено определено условие за разликата във фазите на вълните, без самите вълни да са нулеви. Разбира се, неговото значение е по-сериозно (това е интерференционният член във вълновата оптика), но разглеждането му ще изисква още редукция на степента на опростяване, което ще ни вкара вече съвсем в сферата на сериозните неща :) Цялата идея на моето творчество с тези фунции беше да илюстрирам схематично, как само на база някакви времеви съотношения между фотоните без никакво физическо взаимодействие между тях интерференчната картина може да се промени.

Благодаря на Дорис за линка, иначе трябваше да изсмуквам всичко изначално от пръстите си :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 часа, Joro-01 said:

Несъмнено.

Мисля, че видеата стават за тука.

.....

Брей, как ги правят толкова бързи тия камери?

Преди 6 часа, scaner said:

Отново искам да се върна на този въпрос:

и да редуцираме още малко опростяването. Така ще се види защо членът 2.А.В може да бъде нула, без А и В да са нули :)

Нека за функциите А и В вземем две прости функции, описващи две вълни с еднаква честота и с някаква фазова разлика:

png.latex?A=A_0.cos(%5Comega%7Bt%7D-%7B%

png.latex?B=B_0.cos(%5Comega%7Bt%7D-%7B%

Сумата на двете функции ще бъде:

png.latex?A%2BB=(A_0.e%5E%7B-i%5Cvarphi_

Модулът (ей на, наложи се все пак и за модул подробно да говорим) на квадрат на тази сума се получава като умножим израза с комплексно спрегнатият му. Умножаваме, опростяваме, и получаваме:

png.latex?%5Cleft%7C%7BA%2BB%7D%5Cright%

И сега вече се вижда ключът от бараката, че допълнителният член може да се нулира ако е спазено определено условие за разликата във фазите на вълните, без самите вълни да са нулеви. Разбира се, неговото значение е по-сериозно (това е интерференционният член във вълновата оптика), но разглеждането му ще изисква още редукция на степента на опростяване, което ще ни вкара вече съвсем в сферата на сериозните неща :) Цялата идея на моето творчество с тези фунции беше да илюстрирам схематично, как само на база някакви времеви съотношения между фотоните без никакво физическо взаимодействие между тях интерференчната картина може да се промени.

Благодаря на Дорис за линка, иначе трябваше да изсмуквам всичко изначално от пръстите си :)

Да, математически интерференцията на  на различни фотони не се различава от интерференцията на един фотон сам със себе си. Но реално има голяма разлика и тя е в стойността на времето на кохерентност. Заради топлинното движение на излъчващите атоми и ударите помежду им времето на кохерентност между различни фотони е много малко, до милисекунди при лазерите. Така че за обикновен, не изключително бърз детектор интерференционният член се нулира от усредняване на всичките възможни стойности на разликите във фазите.

Правени са експерименти за подобряване на кохерентността между различни фотони при специални условия:

http://elementy.ru/novosti_nauki/430205

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
On 22.07.2017 г. at 13:15, Joro-01 said:

не купувайте евтини очила, ако все пак се случи, гледайте да са поне стъклени и цветът да не е син

И не четете реклами с червени букви на син фон или със сини букви на червен фон, защото ще преминете абсолютния праг на чувствителност, тъй като ъгълът на пречупването на светлината зависи от дължината на вълните... т.е. от цвета.

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Няма да е голяма загуба на време, ако изгледате лекциите (уроци, достатъчно ясни - кое от къде произлиза):

https://www.youtube.com/watch?v=gXBGv9kXn98

 

https://www.youtube.com/watch?v=9cGl9i2ZlpM

 

...

 

 

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Потребител

Тук направо си има "визуализация" :) на теорията за движенията на "вълнов пакет" (вълни на вероятности) - възприет модел на КМ. Единственото, които не е предвидено според мен е, че въобще, за да има движение на вещеви обект, то е нужно "поглъщане-излъчване" на фотони от фона на ЕМПоле, при който се извършва експериментът. (дори и да е мисловен). Тогава "разходимостите" нямаше да ги има и вълновия пакет ще се държи като да е устойчива "обвивка" на вещевия обект, във времето. Както си е на практика, дори и да не се наблюдава от Изследовател - тоест, обектът съществува винаги на "едно място в даден момент". Когато, обаче, се наблюдава - не може да се избегне влиянието и на "пристигащата от обекта" информация. Тоест - неопределеността при измерване си остава и следва заблудата, че "електронът може да бъде на различни места в даден момент, при съществуването си".:)

https://www.youtube.com/watch?v=dYJVWKDTK-w

...

...

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 12.04.2018 г. at 11:50, Малоум 2 said:

Тук направо си има "визуализация" :) на теорията за движенията на "вълнов пакет" (вълни на вероятности) - възприет модел на КМ. Единственото, които не е предвидено според мен е, че въобще, за да има движение на вещеви обект, то е нужно "поглъщане-излъчване" на фотони от фона на ЕМПоле, при който се извършва експериментът. (дори и да е мисловен). Тогава "разходимостите" нямаше да ги има и вълновия пакет ще се държи като да е устойчива "обвивка" на вещевия обект, във времето. Както си е на практика, дори и да не се наблюдава от Изследовател - тоест, обектът съществува винаги на "едно място в даден момент". Когато, обаче, се наблюдава - не може да се избегне влиянието и на "пристигащата от обекта" информация. Тоест - неопределеността при измерване си остава и следва заблудата, че "електронът може да бъде на различни места в даден момент, при съществуването си".:)

https://www.youtube.com/watch?v=dYJVWKDTK-w

...

...

 

Нищо ново под небето както се казва. Визуализират и какво от това като нямат качествен модел за обяснения. Малоум твоят модел е добър но ти не го обясняваш добре, заплиташ се в речево неадекватности и нямаш експериментално потвърждение на модела си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 часа, astralopitek said:

Нищо ново под небето както се казва. Визуализират и какво от това като нямат качествен модел за обяснения. Малоум твоят модел е добър но ти не го обясняваш добре, заплиташ се в речево неадекватности и нямаш експериментално потвърждение на модела си.

Хе-хе! Няма как да е "мой" моделът на "локализиран вълнов пакет". Само го ползвам за доизясняване (с прилагане на хипотезата за непрестанното образуване на обектите, която знам, че не харесваш:)). Иначе, теоретичният модел е идеално описан във "Файнманови лекции по физика" и ... интересното:  въпреки, че е пакет вълни на вероятности, то той може да се отъждестви със самата частица! Дори се е мислело, че точно това е частицата ... през цялото време на нейното съществуване и този мат.модел решава напълно физическите й свойства. Само, теоретично, дето имало разходимости - след кратко време пакетът се разпада. Е, на практика, явно не е вярно - протонът, електронът, водородът и т. н. - съществуват дълго време по наши мерки... (Затова давам алтернативата, по-горе:))

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Хе-хе! Няма как да е "мой" моделът на "локализиран вълнов пакет". Само го ползвам за доизясняване (с прилагане на хипотезата за непрестанното образуване на обектите, която знам, че не харесваш:)). Иначе, теоретичният модел е идеално описан във "Файнманови лекции по физика" и ... интересното:  въпреки, че е пакет вълни на вероятности, то той може да се отъждестви със самата частица! Дори се е мислело, че точно това е частицата ... през цялото време на нейното съществуване и този мат.модел решава напълно физическите й свойства. Само, теоретично, дето имало разходимости - след кратко време пакетът се разпада. Е, на практика, явно не е вярно - протонът, електронът, водородът и т. н. - съществуват дълго време по наши мерки... (Затова давам алтернативата, по-горе:))

...

Вълните са си вълни, пък вероятностната интерпретация е друга бира. Аз смятам че частиците не са вълни във среда а нещо по сложно и неадекватно отколкото си мислим.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, astralopitek said:

Вълните са си вълни, пък вероятностната интерпретация е друга бира. Аз смятам че частиците не са вълни във среда а нещо по сложно и неадекватно отколкото си мислим.

Да, ама и фотоните са частици (фотоефект) - не точно като частици с "маса" и имащи вълнови свойства, доста по-удобно е на всичко - и фотони, и масови частици - да се "гледа" вероятностно. Щото в микрото - няма друг начин. Лошото е когато на база вероятности се предрича случайност, а няма случайности извън ... "мисленето в главите ни":) Всяко "следствие" си има "причина". Пък гледай тук кво стаа!

https://www.youtube.com/watch?v=TpAoZejvVaY

 

Едно време жреците са гадаели по "карантиите на жертвените кучета", а сега - по системи от лещи, призми, огледала и пр. прибори, и се чудят що има нарушаване на причини-следствени връзки.

(например - считат, че един фотон като тръгне от "В", то той е същият който пристига в "D". Но всяко минаване през оптиката - прави излъчване на нов фотон с характеристики по вероятностен принцип.)

...

 

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...