Отиди на
Форум "Наука"

Квантов ефект доказва, че не живеем в "Матрицата"


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
 

Снимка: Pixabay

От Рене Декарт до създателите на трилогията "Матрицата" и Илън Мъск, мнозина са си представяли, че нашето съществуване е само част от схемата на висш интелект и живота ни е само част от някаква симулирана реалност.

Очевидно е, че няма доказателства за това и всъщност има много аргументи срещу този възглед, а сега учените смятат, че са открили физическо свойство, заради което не може да сме в симулация, тоест веднъж завинаги животът ни, добър или лош, е напълно реален.

Изследователите Зохар Рингъл (Zohar Ringel) и Дмитрий Коврижин (Dmitry Kovrizhin), и двеамата от Оксфордския университет, изучават изчислителни методи, за да описват сложни квантови системи. Проучването, публикувано в Science Advances, не си поставя за цел да докаже, че реалността не е симулация. Но открива, че има някои квантовомеханични проблеми, които не могат да бъдат симулирани, доколкото ни е известно.

Всичко зависи от това как проблемът може да бъде изчислен от компютри. Ако проблемът е линеен, необходимите изчислителни ресурси се увеличават пропорционално с увеличаването на броя на частиците в системата. И колкото е по-голям компютърът, с толкова по-сложна система може да се справи. Но има проблеми, при които зависимостта  между броя на частиците и мощноста на процесора е експоненциална и скоро става невъзможно да се симулират.

1507150614_3_559x*.jpg

Изследването доказва, че феномените на квантовата механика са във втората категория - зависимостта се описва с експоненциално растяща функция.

Например, гравитационната аномалия, позната като топлинен ефект на Хол, при която системите са изложени на изключително високи магнитни полета или изключително ниски температури. Неговите ефекти се проявяват като възникване на напречно ориентирано електрично поле при поставянето на проводник с протичащ по него постоянен ток в магнитно поле. Електрическият ток е свързан с температурния градиент на системата или изкривяване в геометрията на пространство-времето.

Изследователите се опитват да симулират този ефект, но установяват, че системата става много по-сложна и че симулацията в крайна сметка е невъзможна по принцип. Само за съхранение на информацията от няколкостотин електрона са нужни повече атоми, отколкото съществуват във видимата Вселена.

"Нашата работа дава интригуващ връзка между две на пръв поглед несвързани теми: гравитационни аномалии и сложността на изчисленията. Това също така показва, че топлинният ефект на Хол е истински квантов ефект, такъв, за който не съществува класически аналог", заяви съавторът на проф. Зохар Рингъл от Еврейския университет.

Така че, за да симулираме такива квантови ефекти се нуждаем от метод на изчисление, непознат досега. 

Физически е невъзможно да се изгради такъв компютър, поради което страхът, че можем несъзнателно да живеем в някаква гигантска версия на "Матрицата", може спокойно да се отхвърли.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantov-efekt-dokazva-che-ne-zhiveem-v-Matritcata_95337.html

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Само не разбрах откъде следва, че ограниченията, които срещаме не са описани с някакъв скрипт в този компютър чииято виртуална среда обитаваме. Едно такова може да е и скоростта на светлината. А може пък ограниченията да са в хардуера на този компютър, за който е решено, че няма да се пипа /развива.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Joro-01 said:

Само не разбрах откъде следва, че ограниченията, които срещаме не са описани с някакъв скрипт в този компютър чииято виртуална среда обитаваме. Едно такова може да е и скоростта на светлината. А може пък ограниченията да са в хардуера на този компютър, за който е решено, че няма да се пипа /развива.

Има по-просто доказателство, че не е рожба на компютър Вселената.

Всички процеси са еволюционно обосновани (автоматично се изпълняват - самоорганизация, саморазвитие), а това "чудо" работи на квантов принцип: "проба-грешка".

Компютърът - ще зацикли ако "види" грешка!.. и пробата му "за недопускане" на грешки, ще изпуши!.. Няма кво да "симулира".(умрелото не може да симулира живот, например:) - освен лисицата на Радичков, дето се е преструвала на умряла!:))

Само във фантастичните филми изпушването на компютрите "преселва" в други - паралелни, примерно, вселени.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Бъркаш, според мене. То може и да става, а ние да сме прости програми дето не можем да го отчетем - за грешката. Може и хардуерът рядко да греши. За времето на прекъсване да сме програмирани (ние и заобикалаюата ни действителност) да не разберем. Изключва компа, правят му профилактика, а ние не го усещаме защото времето е спряло или за наз е секстилионна част от секундата. Не е нужно да сме телата в матрицтата, оже да сме програми. Иначе за лисицата е яко. Кво значи саморганизация, то може да е по-просто като код от нас.

Знаеш ли разликата ежду растерна и векторна графика? Снимка (растерна) от мозайка пиксели и векторна - състои се от линии и точки само където е са прави. Даваш зум в програма за гледане на снимки и виждаш пикселите. Отваряш ПДФ да гледаш карта, инженерен чертеж или 3D, даваш зуум и нищо - линията си е там, компютърът генерира нови пиксели. Във ЦЕРН  или за микро света се прави така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Joro-01 said:

Бъркаш, според мене. То може и да става, а ние да сме прости програми дето не можем да го отчетем - за грешката. Може и хардуерът рядко да греши. За времето на прекъсване да сме програмирани (ние и заобикалаюата ни действителност) да не разберем. Изключва компа, правят му профилактика, а ние не го усещаме защото времето е спряло или за наз е секстилионна част от секундата. Не е нужно да сме телата в матрицтата, оже да сме програми. Иначе за лисицата е яко. Кво значи саморганизация, то може да е по-просто като код от нас.

Знаеш ли разликата ежду растерна и векторна графика? Снимка (растерна) от мозайка пиксели и векторна - състои се от линии и точки само където е са прави. Даваш зум в програма за гледане на снимки и виждаш пикселите. Отваряш ПДФ да гледаш карта, инженерен чертеж или 3D, даваш зуум и нищо - линията си е там, компютърът генерира нови пиксели. Във ЦЕРН  или за микро света се прави така.

Не - на компа не му е разрешено да греши, защото ще затрие себе си, във всеобщия кръговрат  (в калабалъка, да "мрат" само грешките)- иначе, от де материали, за по-нататъшно действие.

...

(пп Само 20г съм работил на Аутокад - 3D-визуализации, конструкции на вак.помпи, вак. инсталации (всички чаркове), хидро и пневмо цилиндри, водопроводна арматура, мебели -за училища, мебели за дома (по поръчки) и много други съпътстващи детайли. Ползването на зум - непрекъснато, 6-8 часа на ден - ставам "пиян", като от морска болест! Да не говорим за умората в очите, щото от кьоренето към екрана - очите стават сухи и финото се "надира"... Чудят се що нямат работници. Ами такивата будали, свършихме:))

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ти си си пребивал от работа, бре.. Аз повече за карти към го ползвал, като там само преобразувам координати в подх. система и формат, по-малко за неща дето поръчваме (капаци на шанти, сондажи) и само на обучение за сгради.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

относно темата - естествено че материалът е популярен и популярно поднесен.

Сега - 2 особености:

Идеята за компютърни изчисления се основават на математика и логика, електроника... Ние, хората измисляне изчисленията. Откога се смята за сериозно че и вселената можело да е плод на изчисления - така както ние сме ги създали, както ги караме да вършат работа... според собствените ни особености.

Идеята за изчисленията и "компютъра" е начин по който ние хората да се опитаме да симулираме реалността около нас, като имитираме начина по който си представяме че работи собствения ни мозък - линейно-последователно. Идеята горе - за аналогията и взаимозависимостите - са пълна ала-бала по простата причина че са възможни теоретично и други форми на запомнящи устройства, както и на паралелни изчисления не само на "двоичен вид", или пък - чрез двоична логика. Пример за това са "квантовите" изчисления, които се основават на 'КУ-бит", което е "трети вариант - към досегашните дуални 0 и 1. В този смисъл - изследователите за които по-горе става дума, продължават да взимат предвид класическия ТЮРИНГ, а от друга страна - съотнесен към квантовия свят.

Има и нещо важно - изчисленията не са единствената основа на компютрите и чиповете. За да се реализира изчислителна система е важно как е устроен другия важен елемент - ПАМЕТТА. Така е и в мозъка. Доста е спорен въпроса зали мозъкът запомня така, както ние реализираме запомнящите си устройства, защото ПАМЕТ е общо понятие за два основни процеса - записване и четене - на данни... Идеята за последователност в двете... е ограничена значително, тъй, като има предел. Идеята за паралелност и едновременност - е идея и посока - отворена към "безкрайността" и... лимита вече е на "някъде в необозримостта".

По същия начин е налице лимит, в лицето на превключващия блок, - двигателят на изчислението, като той пряко зависи от скоростта и начина за четене от паметта и записване обратно в нея. Отделно са многото типове памет, работещи на различни принципи и основани на различни особености...

На равнището на което сме стигнали в досегашния момент по отношение на изчислителните устройства, са налице някои типично наши човешки ограничения, а не толкова на физическите - става въпрос за "принципни положения" ... С непрекъснатото завишаване на изискванията и отваряне на нови и нови посоки за симулации и имитации на реалност, чрез изчислителни системи, вкл. и имитация на интелект,  ще се появяват и нови хоризонти за заобикаляне на лимитите, не само по досегашните пътища... а и на нови принципи или пък още неоткрити "закони". Няма как - в сила ще навлязат комплексните изчислителни системи, основани на комплексни (едновременни, паралелни) логически принципи - и оттам - на начина по който това да се реализира и технически. Засега, в този момент - в самия човек не е особено ясно как е възможно да реализира комплексност - в начина си на възприятие и отражение... и на обработка. Но са налице данни че мозъкът не обработва "линейно", а твърде аналогично на "нелокално" и оттам - паралелност, основана на нелокалност...

Думите и идеите ми по-горе са само импровизация, а не "виждане в бъдещето". Нито са с претенции за научна издържаност.

Твърде много условности са налице в горните думички - от статията.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • 2 years later...
  • Потребител

А откъде сме сигурни ,че този квантов ефект въобще съществува!?А не може ли той и всичките научни експерименти да са "програмирана грешка", или дори "програмирана халюцинация" на матрицата!?За мен е така!Съществува само човешкото съзнание което лесно може да бъде накарано да сънува наяве!Не е нужно да се симулират цели Вселени!И откъде сме сигурни че не ,,сънуваме наяве,,и за вселената!Аз виждам как слънцето пролет-лято,,залязва,,на северозапад а затова научно обяснение няма и не може и да има!На очите си ли да вярвам или на разума?На разумът естествено!!Преди време един ми каза че сънувам наяве и че живея в матрица!Всичко което впоследствие ми се случваше потвърждаваше това изказване!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Истинският Рай said:

А откъде сме сигурни ,че този квантов ефект въобще съществува!?А не може ли той и всичките научни експерименти да са "програмирана грешка", или дори "програмирана халюцинация" на матрицата!?За мен е така!Съществува само човешкото съзнание което лесно може да бъде накарано да сънува наяве!Не е нужно да се симулират цели Вселени!И откъде сме сигурни че не ,,сънуваме наяве,,и за вселената!Аз виждам как слънцето пролет-лято,,залязва,,на северозапад а затова научно обяснение няма и не може и да има!На очите си ли да вярвам или на разума?На разумът естествено!!Преди време един ми каза че сънувам наяве и че живея в матрица!Всичко което впоследствие ми се случваше потвърждаваше това изказване!

Слабичко като проповед.

Вж първия пост - доказано е, че не може да сме в матрица. И не само Хол-ефектът е доказателство. Ограниченията за ползване на информация принципно, произлизат и от квантовото ограничение на Хайзенберг. Като не знаем - (Природно ограничение е това на Хайзенберг, а не измислица на човек) - движенията на ВСИЧКИ частици, включително и тези дето са в главите ни, не можем да предвиждаме абсолютно точно. Ако трябва да се направи симулация с точност до определяне на съдба - няма на какво. Няма такъв компютър, не е възможно да се "организира" такъв. Научно е доказано. А, доказателство за незнание - няма нужда да се "симулира" - то изпъква само. Симулира се вяра, обгърната с чудеса и в този смисъл - научните доказателства са безполезни...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Истинският Рай said:

Аз виждам как слънцето пролет-лято,,залязва,,на северозапад а затова научно обяснение няма и не може и да има!На очите си ли да вярвам или на разума?На разумът естествено!!

Е, айде сега. Какво има да вярвате, като очите ви отчитат верно фактите? Разумът не е генератор на факти, в случая никаква вяра не трябва да му имате. Той може да ви помогне да разберете каква е причината за тези факти, стига да е достатъчно обучен. Във вашият случай обаче той се опитва да стреля в тъмното :) Така че не му вярвайте, приемете фактите и с повечко труд се опитайте да обясните на разума си защо те са такива.

Преди 37 минути, Малоум 2 said:

Вж първия пост - доказано е, че не може да сме в матрица.

Не, не е доказано.

Напротив, наличието на такива силно нелинейни проблеми може да е сигнал, че това е проява на някой от ефектите на дискретизация на симулацията, в която може да сме.   Изобщо, квантовата механика се е утепала да се обясняват ефектите и с проблемите на дискретизацията :) , и с недостатъчната мощност на компютъра който върти самата симулация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Напротив, наличието на такива силно нелинейни проблеми може да е сигнал, че това е проява на някой от ефектите на дискретизация на симулацията, в която може да сме.   Изобщо, квантовата механика се е утепала да се обясняват ефектите и с проблемите на дискретизацията :) , и с недостатъчната мощност на компютъра който върти самата симулация.

Да, така е. Според мен, обаче, ако се възприеме дискретизацията "неподвижна" по място, то съвсем ясно става, че не е възможно организацията във вид познатата ни материя да става детерминирано заради необходимост от начални флуктуациии ... остават възможни познания само на квантов принцип (вероятностен), който изключва всеобхватна симулация от "един" комп., колкото и грамадански да е. Самата еволюция е тип квантови зависимости. Все едно, че всяка елементарна частица е едно компютърче, представящо се със собствени свойства като реагира и на инфо от околността  и на база минимална енергия за взаимодействия, да организират Вечно тяло - неразрушимо. Практиката показва, че такива тела -  няма.😎 А, вечна частица (протон) и вечно движение - има.😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Според мен, обаче, ако се възприеме дискретизацията "неподвижна" по място, то съвсем ясно става, че не е възможно организацията във вид познатата ни материя да става детерминирано заради необходимост от начални флуктуациии ... остават възможни познания само на квантов принцип (вероятностен), който изключва всеобхватна симулация от "един" комп., колкото и грамадански да е.

Според мен е точно обратното.

Ако си играл на компютърни игри, трябва да си забелязал основният принцип: там накъдето е насочено вниманието, там фокусът е максимален и детайлността на растера също е максимална, изпъкват детайлите. И обратно, в страни от тая сценя, особено за по-старите игри, се забелязва силно снижение на качеството, защото така и така не се гледа в тая посока. Нещо като компютърна карта, Гугъл мапс, областта която гледаш е детайлна, ако се преместиш, попадаш в сляпо петно, което забележимо по-бавно се детайлизира.

Сходна е ситуацията и с квантовата механика. Ако не се съсредоточаваш на частиците, не е нужна детайлна симулация (с цел икономия на мощността на симулатора), могат да се симулират и "размазано", като вълни, например при преминаване през двата процепа има интерференчна картина. Ако обаче им обърнеш внимание, почват да се държат като частици, например като се опиташ да проследиш детайлно коя през кой процеп минава, интерференчната картина изчезва, защото вълната изчезва, в случая заради по-детайлната симулация, хвърля се повече мощност върху тези детайли :)

Друго доказателство - известната специална теория на относителността. Известният факт, за бързо движещите се обекти времето се забавя, е съвсем естествен за симулация - процесорът може да отделя по-малко цикли за симулацията на такива обекти с малка загуба на качество, тъй като скоростта му е лимитирана (а и обектите се скъсяват, по същата икономия). От този лимит идва и ограничението че скоростта на светлината е крайна. И изобщо, тука където боднеш, все доказателства за виртуалност на света може да получиш :).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен - Щом системата "мине" на самоуправление и саморегулация (както е при позната ни материя) - няма еднозначни предсказания. Не може със симулация от нещо едро, като Вселена, примерно, да се управлява кое, как и защо ще се случва, ей тук - наблизо. Днешният виц е показателен.

"- Купих си кола, от тези, които се управляват сами.
- И къде е?
- Де да я знам..."

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аргументите - разказани от специалист. (няма си понятие какво е живот, какво е съзнание, какво е разум, ама ... мисли човекът?!? Ей такива са "аргументите" на матричарите)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • 1 year later...
  • Потребител

Малко по-ново, но ... Вицът е актуален, нищо, че е стар:

Възхитителен женски диалог:

- Господи, какво да му кажа?!

- Ами...кажи му истината!

- Коя истина...

- Не знам...измисли нещо!

...

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kak-da-proverim-dali-zhiveem-v-kompiutarna-programa_192741.html

Как да проверим дали живеем в компютърна програма

1669145032_8_559x*.jpgФантазиите на невронната мрежа по темата на статията. Илюстрацията е създадена с помощта на AI Dream от НаукаOFFNews

Физиците отдавна се опитват да обяснят защо във Вселената са се появили условия, подходящи за развитието на живот. Защо физичните закони и константи придобиват точно тези стойности, които позволяват формирането на звезди, планети и в крайна сметка на живот?

Разширяващата сила на Вселената, тъмната енергия, например, е много по-слаба, отколкото предполага теорията - тя позволява на материята да се обединява, вместо да се разкъсва.

Обичайният отговор е, че живеем в безкрайна мултивселена от вселени, така че не бива да се изненадваме, че поне една вселена се е оказала като нашата.

Друг вариант е, че нашата Вселена е компютърна симулация, в която някой (може би напреднал извънземен вид) е нагласил условията.

Хипотезата, че живеем в компютърна симулация, вече не е тема на научната фантастика, а се подкрепя от един клон на науката, наречен информационна физика, който предполага, че пространство-времето и материята не са фундаментални явления. А всъщност физическата реалност в основата си е съставена от битове информация, от които възниква нашето усещане за пространство-времето.

За сравнение, температурата "възниква" от колективното движение на атомите. Нито един отделен атом в основата си не притежава температура.

Това води до необикновената възможност, че цялата ни Вселена всъщност може да е компютърна симулация.

Идеята не е толкова нова. През 1989 г. легендарният физик Джон Арчибалд Уилър (John Archibald Wheeler) изказва предположението, че Вселената в основата си е математическа и може да се разглежда като възникваща от информация. 

През 2003 г. философът Ник Бостром (Nick Bostrom) от Оксфордския университет във Великобритания формулира своята хипотеза за симулацията. Той твърди, че всъщност е много вероятно да живеем в симулация.

Това е така, защото една напреднала цивилизация би трябвало да достигне до момент, в който технологията ѝ е толкова усъвършенствана, че симулациите ще бъдат неразличими от реалността, а участниците няма да са наясно, че се намират в симулация.

Физикът Сет Лойд (Seth Lloyd) от Масачузетския технологичен институт в САЩ извежда хипотезата за симулацията на следващо ниво, като предполага, че цялата Вселена може да е гигантски квантов компютър.

Емпирични доказателства

Съществуват някои доказателства, които предполагат, че нашата физическа реалност може да е по-скоро симулирана виртуална реалност, отколкото обективен свят, който съществува независимо от наблюдателя.

Всеки свят от виртуалната реалност ще се основава на обработката на информация. Това означава, че в крайна сметка всичко се дигитализира или пикселизира до минимален размер, който не може да бъде разделен допълнително: битове.

Това изглежда имитира нашата реалност според теорията на квантовата механика, която управлява света на атомите и частиците. Според нея съществува най-малка, обособена единица за енергия, дължина и време.

По същия начин елементарните частици, които съставляват цялата видима материя във Вселената, са най-малките единици материя. Казано по-просто, нашият свят е пикселизиран.

Законите на физиката, които управляват всичко във Вселената, също приличат на линиите на компютърния код, които една симулация би следвала при изпълнението на програмата. Освен това навсякъде присъстват математически уравнения, числа и геометрични модели - светът изглежда изцяло математически.

Друг куриоз във физиката, подкрепящ хипотезата за симулация, е максималната граница на скоростта в нашата Вселена, която е скоростта на светлината. Във виртуалната реалност този лимит би съответствал на лимита на скоростта на процесора или на лимита на изчислителната мощност.

Знаем, че претовареният процесор забавя компютърната обработка в симулацията. По подобен начин общата теория на относителността на Алберт Айнщайн показва, че времето се забавя в близост до черна дупка.

Може би най-подкрепящото доказателство за хипотезата за симулацията идва от квантовата механика. Тя предполага, че природата не е "реална": частици в детерминирани състояния, например на определени места, сякаш не съществуват, освен ако действително не ги наблюдавате или измервате. Вместо това те се намират едновременно в смесица от различни състояния. По същия начин виртуалната реалност се нуждае от наблюдател или програмист, за да се случват нещата.

Квантовото " вплитане" също така позволява на две частици да бъдат призрачно свързани, така че ако манипулирате едната, автоматично и незабавно манипулирате и другата, без значение на какво разстояние се намират те - като ефектът е привидно по-бърз от скоростта на светлината, което би трябвало да е невъзможно.

Това обаче може да се обясни и с факта, че в рамките на кода на виртуалната реалност всички "места" (точки) трябва да са приблизително еднакво отдалечени от централния процесор. Така че, макар да ни се струва, че две частици са на милиони светлинни години една от друга, това не би било така, ако са създадени в симулация.

Възможни експерименти

Ако приемем, че Вселената наистина е симулация, тогава какви експерименти бихме могли да проведем в рамките на симулацията, за да докажем това?

Разумно е да се предположи, че една симулирана Вселена би съдържала много информационни битове навсякъде около нас. Тези информационни битове представляват самия код. Следователно откриването на тези информационни битове ще докаже хипотезата за симулация.

Наскоро предложеният принцип за еквивалентност на масата, енергията и информацията (M/E/I) - предполагащ, че масата може да бъде изразена като енергия или информация, или обратното - гласи, че информационните битове трябва да имат малка маса. Това ни дава основание да търсим нещо.

"Предположих, че информацията всъщност е петата форма на материята във Вселената. Дори съм изчислил очакваното информационно съдържание на една елементарна частица. Тези изследвания доведоха до публикуването през 2022 г. на експериментален протокол за проверка на тези предсказания", разказва в статия на The Conversation теоретичният физик д-р Мелвин Вопсън (Melvin Vopson) от Университета на Портсмут.

Експериментът включва изтриване на информацията, съдържаща се в елементарните частици, като се оставят те и техните античастици (всички частици имат "анти" версии на себе си, които са идентични, но имат противоположен заряд) да се анихилират (взаимно унищожат), при което се отделя много енергия под формата на "фотони" или частици светлина.

"Предвидил съм точния диапазон на очакваните честоти на получените фотони въз основа на информационната физика. Експериментът е много лесно постижим със съществуващите ни инструменти и за целта стартирахме сайт за групово финансиране", разказва д-р Вопсън.

Съществуват и други подходи. Покойният физик Джон Бароу (John Barrow) твърди, че една симулация ще натрупа малки изчислителни грешки, които програмистът ще трябва да поправи, за да продължи да работи.

Той предполагаше, че може да преживеем такива поправки като внезапно появяващи се противоречиви експериментални резултати, като например промяна на природните константи. Така че наблюдението на стойностите на тези константи е друга възможност.

Природата на нашата реалност е една от най-големите загадки. Колкото по-сериозно се отнасяме към хипотезата за симулацията, толкова по-големи са шансовете един ден да я докажем или опровергаем.The Conversation

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

...

...

азумно е да се предположи, че една симулирана Вселена би съдържала много информационни битове навсякъде около нас. Тези информационни битове представляват самия код. Следователно откриването на тези информационни битове ще докаже хипотезата за симулация."

Тази "информация" е недостижима за Изследовател (етер*-частиците - неподвижни по място във вакрешетка, следователно: имат или безкрайно голяма маса, или - може да се приеме за нулева маса). Но - има възможност за групова проява на едно тяхно свойство - момент на импулс - променящ се "код" в зависимост от брой сфазиране на етер*частиците в пространствени криви около собствен геом. център - непрестанно образуване на вещева частица - ще е съпътствана със съпротивление при промяна полетата около частицата -съпротивление, съответстващо на "маса". Чак тогава Изследовател има ИНФО - полева форма материя, фотони "излъчени" от тяло - за възможен изначален код вътре, в динамично случващото се образувание. Това, с фотоните, е физическа информация, която "вижда" и ползва Изследовател.

Осмислянето на Психическа информация (благодарение на нея описваме свят с абстрактни модели посредством идеални образи) е само в главата на Човек. Може да наблюдава превръщания в/на обекти, ако от тези обекти се излъчват фотони, т. е., фотоните "изменят" свойство на обект, носейки енергия  и "бързина" като физичната информация и при превръщания. Идеалните образи - не могат да влияят върху/на физическите свойства (на физ. информация) на обектите

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

...

Хипотезата, че живеем в компютърна симулация, вече не е тема на научната фантастика, а се подкрепя от един клон на науката, наречен информационна физика, който предполага, че пространство-времето и материята не са фундаментални явления. А всъщност физическата реалност в основата си е съставена от битове информация, от които възниква нашето усещане за пространство-времето.

За сравнение, температурата "възниква" от колективното движение на атомите. Нито един отделен атом в основата си не притежава температура.

Това води до необикновената възможност, че цялата ни Вселена всъщност може да е компютърна симулация.

...

Странно ми се струва твърдението, че отделният атом "не притежава температура". Нали във всеки атом буквално гъмжи от движещи се, трептящи и "въртящи" се частици. Защо не приемаме, че в атома също се осъществява колективно движение - в случая на съставящите го частици.

Според мен дори температурата на отделните атоми би трябвало да е доста различна в зависимост от строежа им. Т.е. по-сложен строеж - по-висока температура.

П.П. Извинявайте за отклонението от темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

Странно ми се струва твърдението, че отделният атом "не притежава температура". Нали във всеки атом буквално гъмжи от движещи се, трептящи и "въртящи" се частици. Защо не приемаме, че в атома също се осъществява колективно движение - в случая на съставящите го частици.

Според мен дори температурата на отделните атоми би трябвало да е доста различна в зависимост от строежа им. Т.е. по-сложен строеж - по-висока температура.

П.П. Извинявайте за отклонението от темата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Температура:

Температурата (означава се със символа T) (на латински: temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на термодинамично равновесие. Тя е свързана също със субективните усещания за топло и студено, а количествено се измерва с термометри, които могат да бъдат калибрирани да показват температурата в различни температурни скàли. ...

...

...

Човешкото усещане за Т е свързано с "датчиците" по кожата, които улавят ИЧФотони от околността и като информация я пращат в мозъка. ( като средна кин. енергия Т е за целия обем на тялото и особено там където се извършват процеси (превръщания) - за оцеляване, от мозъка се следи всичко)

Космическите частици се движат със скорост близки до светлината и ако на ЕДНА частица делегираме Т, то тя е огромна ... много е горещо в Космоса?!?... Май, знаем, че не е така.😎

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Шпага said:

Странно ми се струва твърдението, че отделният атом "не притежава температура". Нали във всеки атом буквално гъмжи от движещи се, трептящи и "въртящи" се частици. Защо не приемаме, че в атома също се осъществява колективно движение - в случая на съставящите го частици.

Според мен дори температурата на отделните атоми би трябвало да е доста различна в зависимост от строежа им. Т.е. по-сложен строеж - по-висока температура.

Температурата е понятие, което характеризира система в термодинамично равновесие. А термодинамично равновесие е състояние, в което се наблюдава пълен баланс на отдадена и приета енергия от всяка част, всяка под-система на големият обект. При газ или твърдо тяло такова равновесие може да се установи. В атома обаче, електроните не се блъскат помежду си, не обменят енергия и с кварките от ядрото.  И понятието "температура" няма основният си смисъл.

Може да се въведе изкуствено (и се прави) "температура" чрез енергиите на взаимодействие. Но докато в термодинамиката тези енергии са резултат от достигнатото равновесие, тук те са с друг произход, и това не е термодинамичната температура, а друга величина носеща нейното име.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Малоум 2 said:

Космическите частици се движат със скорост близки до светлината и ако на ЕДНА частица делегираме Т, то тя е огромна ... много е горещо в Космоса?!?... Май, знаем, че не е така.😎...

Аз нямах предвид ЕДНА частица, а наличието на множество частици в ЕДИН атом.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Аз нямах предвид ЕДНА частица, а наличието на множество частици в ЕДИН атом.

Ами, няма с какво (термометър) да бръкнем в атом, за да му се измери Т.  (Космическите лъчи са протони - примерно една частица-един протон.)

Протони и неутрони са в ядрото на атом. Електроните - в слоеве около тях. Нито в ядро може да се бръкне, нито в слоеве от електрони, че да се отчете Т. Тоест, тоя "колектив" от частици е недосегаем за измерване на средната им кинетична енергия, така че - да е равновесна спрямо центъра на атома, примерно. Изчисления биха били невъзможни, щото електроните нямат забележима-имерима периферна скорост. А, за енергията на връзките - дори и да бръкнем с фотон-нарушаваме измерването - не е равновесно състояние.🙄😇😎

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...