За книгите, четенето и други дяволи

[boilad 829]

https://nova.bg/news/view/2017/05/03/181203/нито-книга-за-година-българите-са-сред-най-нечетящите-в-евросъюза/

Нито грам мисъл. Много сме добри в стряскащите заглавия, но никой не си прави труда да погледне статистиката от предходни години и да види една прогресираща тенденция (без прочетена книга за година: 2009 - 27%; 2014 - 32%; 2017 - 51%; ако през 2014 г. 5% заявяват, че не са отваряли книга през живота си, то през 2017 процентите вече са 8). За анализ пък да не говорим. Или ако го има обикновено се опира на необоснования оптимизъм, че българите четат всичко друго, но не и книги (и това при условие, че относителния дял на четящите вестници и списания не търпи значителни промени през годините).

Редактирано Ноември 8, 2017 от boilad

[boilad 829]

Поразява с циничността си твърдението, че 5% от респондендентите, твърдящи, че свалят книги от интернет влияят негативно на пазара (според анкетата от 2015 г.). В същото време изследване поръчано от Европейската комисия на холандската компания Ecorys показва: 

Цитирай

"Като цяло резултатите не показват пряка и видима връзка между равнището на пиратството и обема на продажбите на лицензирано съдържание. Единственото изключение са най-популярните филми".

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Izsledvane-na-ES-Piratite-ne-zasiagat-prodazhbata-na-litcenzirano-sad_94560.html

[Б. Киров 5558]

Според мен тези вестникарски статии не ползват сериозни социологически проучвания и се базират на откъслечни и неверни данни, подавани като информация от книжарските вериги. Правят се някакви бакалски, но неточни сметки на база издадени заглавия и тираж, но такива статистики по никакъв начин не могат реално да отчетат реално прочетени книги - изпуска се четенето от електронни устройства, според мен много разпространено в България, освен това четенето в домашни библиотеки от стари издания и т.н. Цитираната в първия постинг статия се опира на простата сметка от НСИ - издадени заглавия Х тираж = брой книги на човек

http://www.nsi.bg/bg/content/3572/издадени-книги-и-брошури

Логиката е - пада се по 1/2 книга на човек за 2016, после питаме максимум 1000 души на произволен принцип, те казват нещо, свързваме двете неща и обобщаваме: българинът чете много малко.

Мен обаче никой не ме е питал, нито предполагам, повечето хора в този форум - ако сега направим една импровизирана анкета, ще видите съвсем други резултати. Това самопосипване с пепел върху главите, дължащо се на някакъв нихилизъм и национален мазохизъм, според мен не работи в интерес на българите. Причинено е от невежество и мързел - няма кой да плати на професионална социологическа агенция да направи задълбочено и обективно проучване за реалното състояние. Ето например какво са направили германските книгоиздатели, те сами си изследват пазара, и го правят професионално:

https://www.buchmesse.de/images/fbm/dokumente-ua-pdfs/2016/buchmarkt_deutschland_2016_engl.pdf_58506.pdf

Само бегъл поглед върху графиката говори много - в Германия годишно се продават книги за 9.19 млрд евро, което по средна цена от 10 евро на книга /включително електронните/, прави по 12-13 книги на германец, включително и децата, реално по 15-16 книги на човек. Но са изследвани задълбочено всички аспекти на книгата и четенето, защото е сериозен пазар и държавна политика.

[boilad 829]

За последното съм съгласен - нямаме държавна политика по въпроса. Не съм съгласен обаче, че статистиката е проста стъкмистика. Още повече, че и трите проучвания, показващи тенденцията към нечетене са на "Алфа рисърч" и нямат нищо общо с тиража на книгите, електронните четци и библиотеките, а се основават на допитване. Това дето го пишеш за половин книга на човек е друг проблем, макар и част от този - обновяването на книжния фонд и попълването му с нови заглавия.

Редактирано Ноември 8, 2017 от boilad

[Б. Киров 5558]

Преди 41 минути, boilad said:

са на "Алфа рисърч" и нямат нищо общо с тиража на книгите, електронните четци и библиотеките, а се основават на допитване.

Нямат нищо общо с тиража, електронните четци и библиотеките? А с какво тогава имат "общо". Не съм казал стъкмистика, а несериозно изследване. Да задаваш общи въпроси от рода на "колко книги прочетохте тази година" на произволна извадка е несериозно. Ако някой е платил на "Алфа рисърч" да докаже, че българинът тотално изпростява, ОК, честно са си заработили парите. Една заинтересована страна, каквито са единствено книгоиздателите, не би подходила по този начин - те биха поискали от агенцията да покрие определени критерии. Ако липсват такива, изследването може да е формално професионално, но е изкривено. В България по статистика има над 220 хиляди студенти, всеки пети има висше образование, мислите ли че таргет групата за анкета също няма значение. Електронното четене е от решаващо значение, но поради свободния достъп до пиратски текстове то не влиза в никакви статистики, но е реалност - погледнете в метрото например, всеки десети чете.

Приятно развиване на темата, може и да съм професионално деформиран. Проблемът с четенето и купуването на книги е огромен. Разисквали сме го и в други теми - книгоиздаването е в колапс поради малките тиражи, а причините за тях са комплексни. Малките тиражи правят книгите необосновано скъпи, доходите са ниски, главната причина да не се купуват нови книги. От друга страна, има огромни количества великолепни книги в домашните и обществени библиотеки, както и по вторичните пазари на преоценени цени. Те се четат, поне от интелигентните хора, а такива не са малко в страната. Държавата има голям грях пред гражданите си и младото поколение за ДДС върху книгите, това е варварство, навсякъде в Европа този данък е диференциран. И още куп причини да умира книжния пазар, а с това да намалява четенето. Но да се се хвърля проблема от болната върху здравата глава е цинично.

[boilad 829]

Именно произволната извадка дава представителност на проучването. Нито тези една пета висшисти са всички българи, нито пък онези повече от 160 000 абсолютно неграмотни, които не могат да четат и пишат, но тях не ги лови никаква статистика, тъй като такъв критерий няма, единствено бюрата по труда регистрират наличието им.

 Интересно колко от тези всеки пети с висше образование чете книги? Една депутатка с висше образование четеше римската цифра VII като "ви, ай, ай"; известна участничка в реалити предаване, също с висше образование, демонстрира изумителни познания по география. Личи си от далеч колко са чели и ако въобще са чели, дали са продължили да четат. Боко Шланга и той е с вишу, ама сам казва колко книги е чел през живота си.

Друг е проблема и с библиотеките - попълването и обновяването на книжния фонд. Та само това би гарантирало прилични тиражи на кое да е издание при условие, че библиотеките са над 4 000, ама и те в голямата си част са оставени на самотек.

При условие, че близо 20% от хората на възраст между 25 и 64 г.са с основно и по-ниско образование, демек никакво, а повече от 50% от учащите са функционално неграмотни, т. е. могат да четат, но не разбират прочетеното, то тенденцията към нечетене ще се задълбочава. 

Огромните неравенства също са част от проблема. При дилемата салама или книгата, колко пъти книгата ще удържи връх, когато четири пети от домакинствата живеят на границата на бедност или под нея?

Не знам в кой свят живеете господин Киров, но да гледате на проблема единствено от издателска перспектива съществено изкривява възприятията (да не кажа, че е тесногръдо), тъй като той е много по-комплексен.

[makebulgar 3008]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

...книгоиздаването е в колапс поради малките тиражи...

Книгочетенето представлява процес на научаване на нова информация, запознаване с творчеството на разни хора и т.н. И в този ред на мисли не може да искаме хората да четат както са го правили преди 30 или преди 100 години. Днес информацията ни залива отвсякъде, и всичко което ни трябва като информация можем да открием с няколко клика в нета. Тъй че не е жизнено важно ако не четем толкова. Художествената литуратура в миналото се е използвала от хората за това да се пренесат мисловно в разни други измислени светове, като така са се забавлявали хората и живота им е бил по-разнообразен, имали са теми за разговори, нови цели за постигане и нови кръгозори. Днес измислените светове се посещават във много филми, тв сериали, риалити формати и други подобни. Тоест хората си набавят мисловните забавления по друг начин. Децата имат също други интереси. Компютърните игри въпреки че не са Достоевски и Толстой също развиват в децата определени умения и знания. От гледна точка на 19 век днешните деца може и да изглеждат по-ниско културни сравнено с начетените деца от онова време, но от гледна точка на днешното време начетените деца от 19 в. са много поизостанали и ниско образовани. Не са разполагали с нашите технологии и информационни потоци.

Тъй че причините за колапса са съвсем други, и когато се дава за пример Германия, трябва да се дадат примери и с останалите страни по света, примерно Румъния, САЩ, Китай, Япония, Сърбия, Русия,...

[Б. Киров 5558]

Преди 7 часа, boilad said:

Именно произволната извадка дава представителност на проучването. Нито тези една пета висшисти са всички българи, нито пък онези повече от 160 000 абсолютно неграмотни, които не могат да четат и пишат, но тях не ги лови никаква статистика, тъй като такъв критерий няма, единствено бюрата по труда регистрират наличието им.

 Интересно колко от тези всеки пети с висше образование чете книги? Една депутатка с висше образование четеше римската цифра VII като "ви, ай, ай"; известна участничка в реалити предаване, също с висше образование, демонстрира изумителни познания по география. Личи си от далеч колко са чели и ако въобще са чели, дали са продължили да четат. Боко Шланга и той е с вишу, ама сам казва колко книги е чел през живота си.

Друг е проблема и с библиотеките - попълването и обновяването на книжния фонд. Та само това би гарантирало прилични тиражи на кое да е издание при условие, че библиотеките са над 4 000, ама и те в голямата си част са оставени на самотек.

При условие, че близо 20% от хората на възраст между 25 и 64 г.са с основно и по-ниско образование, демек никакво, а повече от 50% от учащите са функционално неграмотни, т. е. могат да четат, но не разбират прочетеното, то тенденцията към нечетене ще се задълбочава. 

Огромните неравенства също са част от проблема. При дилемата салама или книгата, колко пъти книгата ще удържи връх, когато четири пети от домакинствата живеят на границата на бедност или под нея?

Не знам в кой свят живеете господин Киров, но да гледате на проблема единствено от издателска перспектива съществено изкривява възприятията (да не кажа, че е тесногръдо), тъй като той е много по-комплексен.

Хубаво е да се цитира точно, а не избирателно, за да се постигне "драматичен" ефект Затова ще цитирам точно изследването на Алфа рисърч, а то не слага черни очила, което се опитвате да направите в темата. И така:

"Малко над една трета от респодентите четат книги поне няколко пъти седмично (36%).

В зависимост практиките на четене, българското общество може да бъде условно разделено на три основни групи:

- Аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната

- Аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната

- Аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи"

https://offnews.bg/obshtestvo/5-ot-balgarite-ne-sa-otvariali-kniga-prez-zhivota-si-12-sa-procheli-484377.html

Бих се спрял специално на това, на тези 8 процента, на които сте наблегнал в първия постинг като прогресиращо нарастващи в сравнение с предишни години. Тези 8 процента са предимно роми, причините са заложени в тяхната неграмотност и трябва да се търсят в проблема с бедността и социалното им неравностойно положение, за това имахме цяла тема.

В другите обществени сегменти изследването не показва песимистични резултати - 36 процента от хората четат книги поне няколко пъти седмично! Защо не погледнете откъм пълната половина на чашата, а започвате с празната? Виждам предубеденост и предпоставеност в такъв подход, плюс определенията, че гледам тесногръдо от книгоиздателска гледна точка и "в кой свят живея" - не е дебат, който се води по коректни правила, не бих продължил с участието си. Още веднъж успешно развиване на тезата ви пожелавам.

п.с. Не познавах изследването, нито знаех нещо за екипа осъществил го, нито за поръчителите - след като видях кои са, както и въпросите, признавам, че съм се заблудил по презумпция от първия постинг, че то не е компетентно направено, това изследване е компетентно и обективно. Важното е как се четат резултатите му.

[boilad 829]

Аз пиша за тенденции, които се открояват на фона на няколко поредни проучвания, които показват нарастване дела на хората непрочели и една книга за година, а Киров от едно единствено проучване прави извода колко сме добре и ще продължаваме да сме добре. Явно говорим на различни езици за различни неща.

За по-ясно ето пак:

дял на хората, които не са прочели и една книга за изминалата година

2009 г. - 27%

2014 г. - 32%

2017 г. - 51%

Последното проучване показва, че сме на път да оглавим класацията. Пред нас са само Румъния и Португалия. Докато само няколко години по-рано показателите са били близки до средноевропейските.

[ISTORIK 3005]

Още някои статистики...

http://www.nsi.bg/bg/content/3691/население-според-четене-на-книги-по-пол-възраст-образование-статус-в-заетостта-и

http://www.nsi.bg/bg/content/12185/библиотечен-фонд-читатели-посещения-и-зает-библиотечен-фонд-в-библиотеките-по

http://www.nsi.bg/bg/content/3607/библиотеки-по-вид

http://www.nsi.bg/bg/content/3695/население-според-четене-на-вестници-по-пол-възраст-образование-статус-в-заетостта-и

[Пандора 1385]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Бих се спрял специално на това, на тези 8 процента, на които сте наблегнал в първия постинг като прогресиращо нарастващи в сравнение с предишни години. Тези 8 процента са предимно роми, причините са заложени в тяхната неграмотност и трябва да се търсят в проблема с бедността и социалното им неравностойно положение, за това имахме цяла тема.

То проблемът с ромите е огромен във всички области на социалния живот.

Не мога да претендирам за правилна преценка дали въпросните изследвания са точни или не. Аз сравнявам положението преди 89-та и след това. Смятам, че изначално у българина няма създадена тази култура за четене / да оползотвориш свободното си време с четене на книга не зависимо какъв жанр/ както на запад - Германия, Англия или другаде. Просто смятам, че тези страни по един съвсем естествен начин са ни изпреварили още във времето, когато не е имало телевизия с висок стандарт, средна класа имаща грамотно ниво, която да има съответните потребности. В много отношения , според мен е факт, че българина, дори когато има някакви интелектуални потребности ги запълва повече от телевизия и интернет. Много хора, вероятно си мислят, че заради пропагандата, може би преди 89-та се е четяло повече, но смятам че не. Нямаше книгоиздаване на истинска добра чужда литература, едиствената книжарница, която си заслужаваше да посетиш беше антикварната. Поне в провинцията. Така, че сме изправени, според мен, и тук да създаваме нещо, почти от нулата. Забележките за недостатъците в книгоиздаването са вероятно правилни, а също и работата в училище трябва да се засили. Наистина заглавията в медиите и мен ме нервират, защото така са поднесени, сякаш българина изначално е дебил. Това не е вярно, и това че не четеш не те прави априори глупав, а само с необагатен речник, нетренирана мисъл и други, което е недостатък.

[Пандора 1385]

Преди 10 часа, ISTORIK said:

Още някои статистики...

http://www.nsi.bg/bg/content/3691/население-според-четене-на-книги-по-пол-възраст-образование-статус-в-заетостта-и

http://www.nsi.bg/bg/content/12185/библиотечен-фонд-читатели-посещения-и-зает-библиотечен-фонд-в-библиотеките-по

http://www.nsi.bg/bg/content/3607/библиотеки-по-вид

http://www.nsi.bg/bg/content/3695/население-според-четене-на-вестници-по-пол-възраст-образование-статус-в-заетостта-и

Да, и този въпрос беше засегнат в едно тв предаване - вида и фонда на библиотеките. И основно констатацията, че няма пари и държавна политика.

[Black Wolf 610]

Е, и каква е драмата, че не схванах?

Съвсем нормално е (от древността до днес) хората, които четат книги, да са един сравнително тънък слой, а останалото да е неука сбирщина. Може формално и да е грамотна, но си остава нискокултурна. Преди слушаха сръбско, сега слушат чалга, но са едни и същи по тип хора.

Нима преди 30, 50 или 100 год. да е било друго? Поне от това, което си спомням от 70-те и 80-те години не беше друго.

Редактирано Ноември 9, 2017 от Black Wolf

[vvarbanov 2526]

Без да съм чел изследвания, мога смело да кажа, че преди години имаше много киносалони.Куцо, кьораво и сакато ходеха на кино.Сега киносалоните и зрителите силно намаляха, заради телевизора.И операта не се търси.Книгите пък ги замести компютъра.И той ще омръзне, нещо ново ще измислят.Не зная какво чакат още, но с тия нанотехнологии могат да направят такава ракия, че като изпиеш литър все едно си прочел една книга.Бозата пък може да замести вестника.Ако е прясна и новините ще бъдат свежи.

[Б. Киров 5558]

Преди 22 часа, boilad said:

Друг е проблема и с библиотеките - попълването и обновяването на книжния фонд. Та само това би гарантирало прилични тиражи на кое да е издание при условие, че библиотеките са над 4 000, ама и те в голямата си част са оставени на самотек.

Това е така и е резултат от липса на държавна и общинска политика. Библиотеките преди се снабдяваха от т.н. "библиотечни колектори" - по време на социализма беше централизирано държавно обединение, после се разпадна на частни, но те намираха пари от общините или от държавата, а и сами инвестираха, защото имаше пазар и печалба за тях. Със свиването на пазара библиотечните колектори /снабдители/ фалираха и изчезнаха, сега предполагам общината отпуска някакви мизерни пари за купуване на книги. Знам как е във Великобритания - всяка обществена библиотека получава държавна дотация да закупи 1000 тираж от английски автор, на издателите и на читателите това е гарантирано от държавата. Това естествено стимулира четенето на английски автори, държавата плаща за него.

 

Преди 22 часа, boilad said:

Огромните неравенства също са част от проблема. При дилемата салама или книгата, колко пъти книгата ще удържи връх, когато четири пети от домакинствата живеят на границата на бедност или под нея?

Те са проблема. над 40 процента от българите са застрашени от бедност, а 20 процента са в състояние на бедност. Една книга от 300 стр. с меки корици, ако е с авторски права, струва между 18-25 лв. на пазара, има хора, чиито доходи са под 200 лева - ток, отопление, вода, ядене, наем, - няма никакво място в бюджета на такива хора за книга, непосилно е. Процентът на тези непрочели книга се покрива с този на хора с мизерни доходи. За един германец книгата струва 10 евро при 3000 заплата, за голям процент българи 20 лева при 200 лева доход, разликата е 30 пъти, толкова повече книги купува и средностатистическия германец от средностатистическия българин - половин за българина, срещу 15 за германеца, икономиката не прощава никому, там са железни законите, не всичко е пари, но повечето неща се купуват с пари.

 

Преди 8 часа, boilad said:

Аз пиша за тенденции, които се открояват на фона на няколко поредни проучвания, които показват нарастване дела на хората непрочели и една книга за година, а Киров от едно единствено проучване прави извода колко сме добре и ще продължаваме да сме добре. Явно говорим на различни езици за различни неща.

За по-ясно ето пак:

дял на хората, които не са прочели и една книга за изминалата година

2009 г. - 27%

2014 г. - 32%

2017 г. - 51%

Намерих последните две проучвания на Алфа рисърч от 2010 и 2014, третото от 2017 - не, ще ти бъда благодарен ако ми дадеш линк към него. Не искам дебатът да се превръща в реторично надскачане, темата е важна, можем да си бъдем взаимно полезни, а и за другите четящи, обсъждайки я.

Не твърдя, че сме добре, мисля, че не всичко е загубено още и може да се промени към по-добре.

Има и други причини, освен високите цени, ниски доходи и замрели библиотеки и читалища - книжарската мрежа, липсата на литературна и научна критика, която да регулира откъм качество пазара, и т.н., можем да дискутираме. Не на последно място образованието, особено в началното училище. Преподаването на литература и създаване на навици за четене.

На защитниците на тезата, че другите медии и интернет изместват четенето, според мен не е така - могат частично да изместят книжната книга, но не четенето, интернет е най-голямата библиотека и ще си остане такава, за този, който може да чете.

[makebulgar 3008]

Четенето отнема и доста време, тъй че не всеки може да си го позволи. Четенето е самотна работа, и ако живееш по-динамично едвали ще ти е интересно. Особено ако цял ден се занимаваш със някаква скучна работа, вечер ще предпочетеш да пиеш две бири с приятели или пред телевизора за са се разсееш, пред това да се вглъбиш сам в една книга. Киното и телевизията не са като книгите, но спестяват доста време. Едно е да отделиш 6 часа да изгледаш на кино Властелинът на пръстените, и съвсем друго е да отделиш 15 дена за четене на същата история на хартия.

[Димитър Йорданов 130]

Преди 17 часа, boilad said:

Аз пиша за тенденции, които се открояват на фона на няколко поредни проучвания, които показват нарастване дела на хората непрочели и една книга за година, а Киров от едно единствено проучване прави извода колко сме добре и ще продължаваме да сме добре. Явно говорим на различни езици за различни неща.

За по-ясно ето пак:

дял на хората, които не са прочели и една книга за изминалата година

2009 г. - 27%

2014 г. - 32%

2017 г. - 51%

Последното проучване показва, че сме на път да оглавим класацията. Пред нас са само Румъния и Португалия. Докато само няколко години по-рано показателите са били близки до средноевропейските.

Аз имам няколко въпроса. Уточнено ли е изрично, че книгата трябва да е хартиена ? Включват ли се към прочетените и тези, които са четени на четец, телефон или лаптоп примерно ?  А в изброените от теб години приблизително еднакъв брой хора ли са участвали в допитването и възрастта им в проценти приблизително еднаква ли е била ? Последното е важно, понеже не е едно и също да запиташ 800 ( от 1000 ) на възраст 30+ едната година, а на другата примерно 800 ( от 1000 ) на възраст 18-20 години. 

Редактирано Ноември 10, 2017 от Димитър Йорданов

[Пандора 1385]

Преди 11 часа, makebulgar said:

Четенето отнема и доста време, тъй че не всеки може да си го позволи. Четенето е самотна работа, и ако живееш по-динамично едвали ще ти е интересно. Особено ако цял ден се занимаваш със някаква скучна работа, вечер ще предпочетеш да пиеш две бири с приятели или пред телевизора за са се разсееш, пред това да се вглъбиш сам в една книга. Киното и телевизията не са като книгите, но спестяват доста време. Едно е да отделиш 6 часа да изгледаш на кино Властелинът на пръстените, и съвсем друго е да отделиш 15 дена за четене на същата история на хартия.

Да , определено младият човек предпочита киното. Моите наблюдения са свързани с моите деца - те започнаха по-редовно да четат или да се интересуват от книги на 20 и малко отгоре години. Преди се задоволяваха изключително с телевизия, после интернет. Двамата имат различно отношение, примерно единият е по-зависим от интернета, ако мога да го дефинирам така. В един момент обаче и двамата проявиха интерес към книгите, в зависимост от възможностите си, но поне разбраха, че една книга дава също много добри възможности и за забавление и да се научи нещо. При това аз по никакъв начин не съм им повлияла / освен с личен пример/. Вероятно се дължи на преоценката им по отношение на телевизията - или критериите им се промениха с възрастта, или и медиите вече са в задънена улица и не прогресират. А  училището по никакъв начин не е успяло да провокира у тях интерес. Каузата не е изгубена,  просто трябва да се развиват всякакви интереси, без това да е нещо задължително или маркер за някаква успеваемост.

Редактирано Ноември 10, 2017 от Пандора

[Б. Киров 5558]

За да има конкретика, ще систематизирам информацията от последното достъпно за мен изследване на Алфа рисърч от 2014, което е обобщаващо и трето - това изследване систематизира резултатите от предходинте две - от 2006 и 2009 - като съпоставя данните с 2014, следователно говорим за обобщени и систематизирани данни от три последователни изследвания на Алфа рисърч, проведени с представителна извадка от 1000 души.

Четящите всеки ден са се увеличили от 11 на 17 процента, нечетящите въобще са намалели от 43 на 26 процента.

Трите големи групи четяща аудитория - абсолютно нечетящите през 2014 са 8, активно четящите /тясно четящи/ са 41 процента.

Профил на "четящите в тесен смисъл", интересно за мен е съотношението жени-мъже в тази група, приблизително така е и на Запад, етническото съотношение е отчайващо за ромските и турски етноси.

"Четящи в широк смисъл" са диференцирани географски и по доходи; нечетящите не са изненада като социален статус и образование.

Общата картина фиксирана през 2014

Формират се четящи "елити" и нечетящи "илоти" - това може да го дефинира само Ал. Кьосев, бил ми е преподавател в Университета

Без коментар

Последният абзац! - всеки четвърти е маргинал, "без шанс за достъп до основни културни блага", проблемът, според мен е социален, не културен.

В сравнение с 2006 рязко се е повишил процентът на четящите в електронен вариант - 13 процента, 60 процента от тях четат на стационарен компютър.

Специално внимание на тези 27 процента, които одобряват своето нечетене - те са контра-норма. Осъзнати илоти

Издателите са биполяризирани - от една страна печалбата над всичко, от друга душата в рая, бунтари срещу ДДС във възвишения смисъл, мила родна картинка.

4000 закрити библиотеки от 9800, браво!!!

Въпреки ударното "закриване", ползването на библиотеки расте, хората искат, държавата не дава, противоречие?

Около 30 процента от хората ползват библиотеки, две трети от тях местното читалище, като процентът расте. обаче се закриват или нямат пари за нови книги.

Интересно определение "в мир със себе си" като "илоти". Културното гето.

Траен и стабилен растеж на хората, които не си купуват книги - от 26 на 44 процента, същевременно в същата пропорция расте процентът на хората, които четат - занчи четат, без да си купуват, има нещо гнило в това.

Откъде купуват - предимно от книжарници, това е отделна и мноого голяма тема, там е заровено кучето с високите цени, но е за отделна тема.

От интернет цели 5 процента! в сравнение с 1 през 2006, удивителен процент за България, но жалък на фона на пазара за електронни книги в Европа и САЩ, в САЩ този пазар е 60 процента, в Европа средно около 30, ние сме с 5. Обясннявам си го с "читанките", сиромах човек...

Българинът си иска цена на книга до 10 лева, но няма начин - ДДС, търговската отстъпка и авторските права автоматично изключват този вариант за качествени книги - ето защо ни заливат боклуци от сорта на "Звездите ми го говорят", но книги ли са това... така стоят нещата с цените. Също е за отделна тема, свързана с тази д книжарските вериги, голяма тема.

60 процента не харчат за книги, обаче половината от тях четат книги, българският модел, преобладаващата част от останалите 30 процента харчат до 10 лева - за 10 лева можеш да си купиш готварска книжка, но не Паулу Коелю, поне не новата му книга, ако в нея има 1000 евро авторски права разхвърляни на 500 тираж, няма шанс.

Фактори за избор - приятелите на първо място.

Звездите на българския литературен хоризонт, това е положението - тук не са изброени такива титани като Христо Калчев, Георги Стоев и Боби Цанков, те също в са в челната група.

Ето ги подредени по продажби - пропуснах бестселърите на Сиромахов, боже...

Това в общи линии е конспективния ми прочит на това забавно четиво, изследването на Алфа рисърч от 2014.

[nik1 7075]

Имам малко неразбиране по метода. Не разбирам каква точно е дефиницията за "книга" в изследването на Алфа Рисърч-" книгите" са лиературни произведения (романи, новели,разкази, повести), или нещо повече?Какво точно?

Видях какво е обяснението за книга в Уикипедията ни:  " Книгата е печатно произведение с научно или литературно съдържание. ... . Когато текстът или илюстрациите са в електронен формат, се наричат е-книга,...Книгите са произведения с литературно съдържание"

Е няма що.... "Произведение с литературно (само) съдържание" или "произведение с научно или литературно съдържание"? Разликата между двете е ясна и знаичтелна , но кое е "правилното определение" или по-точно кое определението на Алфа Рисърч .
А Е-книгата -" книга" ли е според Алфа Рисърч? Гледам че в един от слайдовете са показани връзки на книгите с книжарниците..

---------------------

Аз съм елитен четец на научна (в широкия смисъл на понятието наука, като знание) и специализирана (Е-) литература, но що се отнася до художествената литература съм крайно скромен от много години..
Апропо, чета предимно книги (мемоари, спомени), свързани с историята, но техния репертоар (на руски се пише "репертуар ") и брой е ограничен - те не могат да бъдат бълвани на "писателския" конвейр, т.е честотата ми на четене на книги (ако под "книги" се имат предвид  художествени новели ,романи, разкази, повести) - е рядка, А ако под книги се имат предвид само печатните произведени,я.купувани от книжарници (но не се вкчват Е-произвенията, които се намират в Нета) - то отдавна съм пълен "илот" според Алфа Рисърч :)..Аджеба, за какво да купувам научна и друга литература от книжарници, след като я има безплатна в нета?

Сори бейби нещо не се срамувам от читателските си навици ,...те ме правят много ердиран (това че съм елитен четец на научна в широкиуя смъсл и специализирана литература ме прави и по-"елитно" ерудиран, не се хваля- констатирам и илюстрирам проста причинно-следствена връзка)

[vvarbanov 2526]

Преди 1 час, nik1 said:

Имам малко неразбиране по метода.

И за мен е мъгла, но това няма значение.Констатацията, че сега се чете по малко е безспорна.По интересно е защо става така?

Четенето на книга и физическите игри са удоволствие, носят адреналин.Това са  биологични стимулатори, към тях може да се привикне.И човек ако не внимава може да започне много да чете.Ползата от книгата е двойна, хем носи познание, хем адреналин, от който хората имат нужда, особено младежите.Така е и със спорта, помага за физическото развитие + стимулатор

Тия игри на компютъра също носят адреналин, който е бърз, лесно достъпен и в по голямо количество от този на книгите.Младите организми не само си набавят тия стимулатори от нета.Те направо се пристрастяват към тях.Времето което прахосват за игри на компютъра даже е повече от това което ние губехме в четене на книги.Там е работата, че това не им носи нито знания, нито помага за здравето, а само едно голо удоволствие.Та на това отгоре  страда и физическото им развитие.Не играят достатъчно и не спортуват.На момичетата не пречи, те пак си растат хубави, но момчетата стават кекави, че и не помагат в къщи.Всички имат по малък житейски опит.Могат да движат бързо мишката и да кликват, ама каква файда за еволюцията? 

[makebulgar 3008]

Книгите как така носят адреналин не ми стана ясно!? Адреналина мисля е когато скачаш бейсджъмпинг или когато се влюбиш...

А компютърните игри не са безцелни и формират умения. Ако задобрееш достатъчно в тях може да те наемат да управляваш дронове, роботи и разни други дистанционно управлявани машини изтрелващи бомби в армията. 

[Б. Киров 5558]

Преди 6 часа, nik1 said:

Имам малко неразбиране по метода. Не разбирам каква точно е дефиницията за "книга" в изследването на Алфа Рисърч-" книгите" са лиературни произведения (романи, новели,разкази, повести), или нещо повече?Какво точно?

Изследват четенето, не книгата, книгата като елемент от четенето. Няма начин да си илот, отвсякъде си елит по техните критерии - четеш много и често, количеството е критерий.

Методът им според мен е далече от прецизността по една основна причина - правят сондаж на обществено мнение с представителна извадка от 1000 души. такъв инструмент може да е прецизен като структура - подбираш пропорционално хората на обществената структура, толкова процента висшисти, толкова по възрастов принцип, толкова по етнически и т.н., като се стремиш "сондата" да е адекватна на цялото общество, да е образ и подобие на цялото. Това е добре, но носи рискове - като намалиш 7000 пъти едно цяло пропорционално, това не означава, че си създал негов огледален модел, защото: можеш да имаш например анкетирани 200 висшисти, но точно тези подбрани от теб да са много четящ елит, или обратно, да са илоти по отношение на четенето, после какви висшисти, вътре в категорията висшисти също има огромно разслояване по възраст, пол, степен на образование, структура на образование, тоест в тази група, за да си адекватен трябва да спазиш абсолютно точно пропорциите в цялото; но дори и да постигнеш това, вътре в тези 200 души има огромни индивидуални разлики на ниво личност.

С една дума, инструментът на такава сондажна анкета от 1000 човека е много относително прецизен. Но все пак е нещо - система, инструмент, до тях никой освен НСИ не си беше давал труд да го прави.

По отношение на външните несубективни фактори като брой книжарници, брой печатни и електронни издания, посещения в сайтове за продажба на електронни книги, брой библиотеки и посетители в тях са безценни анализираните и обобщени данни. Най-ценното в тази анкета, поредица от анкети, е човешкия фактор за мен - виждам че са я правили и продължават да натрупват интелигентни и ерудирани хора /Кьосев/ с отношение към четенето и интелектуалното ниво на българите, това е най-ценното, подходът им не е студено чиновнически и чисто статистически.

 

Преди 3 часа, vvarbanov said:

 

 

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Четенето на книга и физическите игри са удоволствие, носят адреналин.Това са  биологични стимулатори, към тях може да се привикне.И човек ако не внимава може да започне много да чете.Ползата от книгата е двойна, хем носи познание, хем адреналин, от който хората имат нужда, особено младежите.Така е и със спорта, помага за физическото развитие + стимулатор

Тия игри на компютъра също носят адреналин, който е бърз, лесно достъпен и в по голямо количество от този на книгите.Младите организми не само си набавят тия стимулатори от нета.Те направо се пристрастяват към тях.Времето което прахосват за игри на компютъра даже е повече от това което ние губехме в четене на книги.Там е работата, че това не им носи нито знания, нито помага за здравето, а само едно голо удоволствие.Та на това отгоре  страда и физическото им развитие.Не играят достатъчно и не спортуват.На момичетата не пречи, те пак си растат хубави, но момчетата стават кекави, че и не помагат в къщи.Всички имат по малък житейски опит.Могат да движат бързо мишката и да кликват, ама каква файда за еволюцията? 

Донякъде си прав, но не е точно така. Най-напред научават английски език, докато играят, правят го, защото четат упътванията за играта, водят диалози в самата игра, играят онлайн с други англоезични и т.н. Второ научават много за компютъра и интеренет, пак защото обикновено всичко става онлайн, влизат в сървъри, регистрират се там, чатят, работят в "облак" и т.н. Всичко това е четене, но не нашето, а компютърна грамотност, която после на работното им място ще им е от безценна полза. Много са модерни игрите на изграждане и управляване на светове, сега гледам двама около мен са спецове по Майнкрафт, дори съм се амбицирал и аз да я изуча - в тази игра няма агресия /ако играчът пожелае/ има сътворяване на свой свят и дипломация. Те не само четат в широкия смисъл на думата, те пишат свой свят в нея, много е модерна сред тийнейджърите, имат си я на смартфоните и таблетите и някои са големи професионалисти. Покрай такива игри върви влизането в социалните медии, сърфирането там, контакти, което пак е вид "четене" и т.н. Трябва малко да си сменим "чиповете" от пред-интернетното поколение, или поне да сложим съответните очила за четене на новите знаци.

[nik1 7075]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

дори съм се амбицирал и аз да я изуча - в тази игра няма агресия /ако играчът пожелае/ има сътворяване на свой свят и дипломация

Ейййй, знаех си че сме от "една кръвна група"

Аз паля повечко, и прекалявам с "каквото повикало, такова се обадило", та не ставам за дипломат, но все пак такава е думата де

[Б. Киров 5558]

Преди 7 минути, nik1 said:

Ейййй, знаех си че сме от "една кръвна група"

Като ОТ, може и да инфантилно, но съм страстен играч на електронни игри от години, поне 15 - любимата ми е Цивилизацията, като почнеш от първите версии на Сид Майер до 4 и 5-та /нея по-слабо/, а също Герои на магията, тези игри са за мен равнозначни на шаха. Майнкрафт е нещо съвсем различно, оценявам я, докато ги гледам хлапетата какво правят, но е възхитително рационална и креативна, затова ще си я инсталирам и ще се опитам да я играя.