Отиди на
Форум "Наука"

Гърцизацията на Източната римска империя според Михаил Сирийски


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Хванал съм се да прегледам от-до стария Михаил Сирийски и на едно място в том 2 откривам едно интересно сведение, илюстриращо от една страна как през 12 век в Сирия и Леванта под името "франки" се разбират римляните (не ромеите), а от друга сведението дава илюстрация кога според Михаил Сирийски (или според представите на "сирийската школа) започва гърцизацията на Източната империя.

Най-интересното е обаче това, че Михаил Сирийски представя гърцизирането на Източната римска империя като реставрация не на някоя от гръцките държавици от класическата и посткласическата епоха, а като възстановяване на старото Македонско царство/империя, основано от Каран (808-877 г. пр.Хр.)* и просъществувало до Персей (179-167 г. пр.Хр.). Следователно (и това е може би най-интересното) в очите на завоюваните от римляните сирийци и елино-сирийци епохата на римското господство е нещо временно, един вид аномалия, която в един момент по естествен път бива излекувана/преодоляна и гърците/македоно-гърците си възвръщат онова, което им е принадлежало по правото на древната традиция. За представителите на източната историография Римската империя (истинската) обхваща времето единствено от Август до края на управлението на Юстин II, тоест от 27 г. пр.Хр. до 574 г. сл.Хр.

Горното насочва и към психологическия елемент в неуспеха на Рим да романизира Ориента. Към изтъкнатите от самия М.С. причини за гърцизацията на ИРИ може евентуално да се добави и чисто психологическия момент, че за гърците и елинизираните ориенталци господството на римляните е било нещо временно и те (елино-ориенталците) могат "да почакат" докато римляните си отидат и нещата се върнат в естественото им състояние.

Отделно може да се добави и наблюдението, че явно в очите на източната историография гръцките полиси с тяхното демократично или предимно демократично устройство нямат властова легитимност и приемственост. Очевидно защото не са носители на монархическа традиция. Такава легитимност в елинистическия свят може да има само Македонското царство с неговия монархически строй.

 

В превод: до времето на император Тиберий II (574-578 г.) "всички императори били римляни, сиреч франки. Първият бил Август, а последният - Юстин (Юстин II - 565-574 г.). Макар и езикът на гражданите и на писарите да бил гръцкият, императорите и войниците били франки. Тридесет и един царе имало в тази първа империя, която започнала от Каран и свършила с Персей в 288 г.** Тя започнала отново през същите времена, през 886 г. (= 574 г.) по същото летоброене, когато Тиберий се възцарил".

 

* Датите са по английската Уикипедия.

**По Сирийската/Селевкидската ера, т.е. 312 пр. Хр. - 288 = 24 г. пр.Хр. Тук М.С. е оплескал изчисленията, освен ако в ползвания от него източник не се е имало нещо друго предвид.

 

Свързана тема:

 

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Aspandiat said:

Отделно може да се добави и наблюдението, че явно в очите на източната историография гръцките полиси с тяхното демократично или предимно демократично устройство нямат властова легитимност и приемственост. Очевидно защото не са носители на монархическа традиция. Такава легитимност в елинистическия свят може да има само Македонското царство с неговия монархически строй.

Монархическата идея, според мен е свързана с идеята за "божественост" на единствен лидер. Тази идея е близка на Ориента, но не на демократичните полиси - гръцки и в частност на полиса Рим. Има известен ранен царски период, но римляните се отказват от "царството". Идеята за "божественост" на римския император идва с трайно овладяване на Изтока и срещата с различни източни фамилии, като Птолемеите в Египет. Александър Велики, вероятно е единственият, или един от малкото,  чиято божественост е призната в Египет и във Вавилон. Интересно е например как в началото, когато римляните постепенно овладяват гръцките полиси  се отнасят малко с презрение към техните философски тези / според Попов - характерен индивидуализъм за гърците /, но по-късно изведнъж елинизмът идва на мода в Рим. Според мен подобно нещо става и след окончателно завладяване на Изтока и идеята за "божественост" започва да се появява още при Август.

Цитирай

Биограф Александра Македонского Кальсиниас писал, что Александр завещал похоронить себя в Египте, в Сива, где жрецы древнего храма провозгласили его сыном Амона. Пердикка обещал Александру сделать это, но затем решил отвезти тело царя в Македонию. Его замысел не удался. Птолемей, встретив колесницу в Дамаске, похитил саркофаг с телом Александра и перевез его в 321 году до н .э. в Мемфис. В Мемфисе тело Александра, скорее всего, сохранялось в храмеСерапейон[2].По свидетельству Плутарха[3], через несколько лет Птолемей перевез его в Александрию, похоронив в подземной усыпальнице. Могила Александра стала местом массового паломничества людей. В 48 году до н. э. могилу Александра посетил Цезарь. Римский император Октавиан Август, когда захватил Александрию, «осмотрел тело Великого Александра, гроб которого вынесли из святилища: в знак преклонения он возложил на него золотой венец и осыпал тело цветами», пишет Светоний[4]. Согласно Диону Кассию, Октавиан неловким движением отломил нос у мумии[5]. Тело лежало в стеклянном саркофаге, а мавзолей находился на центральной площади. По словам Светония, у могилы Александра побывал и Калигула, который собственноручно снял с Александра нагрудник, а потом сам носил его. Каракалла, посетивший Александрию в 210-х годах, возложил свою тунику и кольцо на усыпальницу великого завоевателя[6]. Наконец, солдатский император Септимий Север приказал замуровать священную усыпальницу, и с тех пор неизвестно, где она находится.

Александър Велики е удобна фигура за да се претендира за власт и влияние над Азия до Индия. Император Траян също се готви за поход до Индия. Опозиция сред римляните на всякакви "чужди" идеологии има постоянно и съответно и противници на "монархизма".

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гърцизацията на империята започва със завладяването на населените с гръкоезични градове, и не е някакъв рязък политически ход, а си е нормално стечение на обстоятелствата. И това стечение на обстоятелствата е подпомогнато от фактът, че висшия елит на ромеите в Рим се е обучавал на гръцки и на гръцката наука във училищата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или интерпретацията му на историята е продукт на текущата политическа ситуация в региона му... А и няма как да базира историческия елинизъм в Сирия на друго освен на Александър, щото доколкото знам гръцки колонии в тази част на света няма. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 22 часа, Пандора said:

Монархическата идея, според мен е свързана с идеята за "божественост" на единствен лидер. Тази идея е близка на Ориента, но не на демократичните полиси

Точно така.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, stinka (Rom) said:

А и няма как да базира историческия елинизъм в Сирия на друго освен на Александър, щото доколкото знам гръцки колонии в тази част на света няма. 

А, има. Селевкидите системно (допреди Магнезия 190 пр.Хр.) набират колонисти от Европейска Гърция и им раздават земя в Сирия и Месопотамия, обикновено срещу военна служба или пък като градско население. Антиохия например е гръко-сирийски град. Като антипод на семитския Вавилон Селевкидите създават в Месопотамия град Селевкия на Тигър, който постепенно измества Вавилон. В Сирия до и след арабското завоевание е пълно с градове с гръцки имена или с гръцки имена паралелни на семитските. Например Харан има успоредното гръцко име Калиникион. Отделно броят на семитите, които доброволно се елинизират между 300 пр.Хр. и 600 сл.Хр. е въпрос само на догатки, но със сигурност никак не е малък.

Но Александровото наследство е определящо, да, защото самият Селевк, основателят на Селевкидската империя и от чието възцаряване започва т.нар. Селевкидска или Сирийска ера, е бивш Александров генерал.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Графе, мецни нещо бре, само лайкове блъскаш. :ae:

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Aspandiat said:

А, има. Селевкидите системно (допреди Магнезия 190 пр.Хр.) набират колонисти от Европейска Гърция и им раздават земя в Сирия и Месопотамия, обикновено срещу военна служба или пък като градско население. Антиохия например е гръко-сирийски град. Като антипод на семитския Вавилон Селевкидите създават в Месопотамия град Селевкия на Тигър, който постепенно измества Вавилон. В Сирия до и след арабското завоевание е пълно с градове с гръцки имена или с гръцки имена паралелни на семитските. Например Харан има успоредното гръцко име Калиникион. Отделно броят на семитите, които доброволно се елинизират между 300 пр.Хр. и 600 сл.Хр. е въпрос само на догатки, но със сигурност никак не е малък.

Но Александровото наследство е определящо, да, защото самият Селевк, основателят на Селевкидската империя и от чието възцаряване започва т.нар. Селевкидска или Сирийска ера, е бивш Александров генерал.

Е, всичко това е след Александър. 

А... монархическата идея до кой освен античните гърци не е близка... в цялото средиземноморие?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3/30/2018 at 16:36, Aspandiat said:

Най-интересното е обаче това, че Михаил Сирийски представя гърцизирането на Източната римска империя като реставрация не на някоя от гръцките държавици от класическата и посткласическата епоха, а като възстановяване на старото Македонско царство/империя, основано от Каран (808-877 г. пр.Хр.)* и просъществувало до Персей (179-167 г. пр.Хр.). Следователно (и това е може би най-интересното) в очите на завоюваните от римляните сирийци и елино-сирийци епохата на римското господство е нещо временно, един вид аномалия, която в един момент по естествен път бива излекувана/преодоляна и гърците/македоно-гърците си възвръщат онова, което им е принадлежало по правото на древната традиция. За представителите на източната историография Римската империя (истинската) обхваща времето единствено от Август до края на управлението на Юстин II, тоест от 27 г. пр.Хр. до 574 г. сл.Хр.

 

 

Рим (Roma) и като империя, като не е баш империя, а е принципат бая време (Рим до 284 година е принципат), В историографията се нарича "империя", защото е по-лесно..

ПС

Всички в тоя форум сте се забили в Рим като Империя, а замисляте ли се като какъв е бил като Република

Няма ли републиканци тук ? :)

Империи и империйки бол, но такива могъщи република в историятата, има само две .:ae:.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
On 30.03.2018 г. at 15:36, Aspandiat said:

Хванал съм се да прегледам от-до стария Михаил Сирийски и на едно място в том 2 откривам едно интересно сведение, илюстриращо от една страна как през 12 век в Сирия и Леванта под името "франки" се разбират римляните (не ромеите), а от друга сведението дава илюстрация кога според Михаил Сирийски (или според представите на "сирийската школа) започва гърцизацията на Източната империя.

     Това сведение НЕ Е от авторско от М. Сирийски, а препис от Хоренаци, по-точно от неговата История на Армения ( Mosis Chorenensis Historiae armeniacae libri III. Acceditejusdem scriptoris epitome geographiae.Londini, ex officina C. Ackers typographi; apud J.Whistonum bibliopolam, Londini,1736 ). В арменския превод има и други "изненади" например ромеите (Ρωμαιςι) са превеидени като "далматинци". Като гледам, че се именуваш Պարթեւական Նախարար и вероятно разбираш арменски или дай Боже -Haϊco можеш ли да изясниш факта, защо Guliemus & Georgius, Gul. Whistoni смятат, че превода на арменски дава термина bulgarorum, като превод на  Bullarius ( хора разпространяващи съобщения, казано най-общо ). Ако имаш адекватен отговор, ще го добавя като твой авторски текст към ето този  https://www.academia.edu/37063262/Traditum_a_scriptoribus_antiquis_VII.docx на въпросното място.
Поздрави.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Aspandiat
      Дискусията в темата за Византийската реконкиста при Комнините ме подсети за един автор, четен от мен като ученик и днес, мисля, напълно забравен, и то неоснователно. Говоря за Енчо Матеев и неговата книга "Държавникът Стефан Стамболов". https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=976287&title=Държавникът Стефан Стамболов
      Матеев е не толкова историк, колкото визионер. И то от мащаб, какъвто професионалните български историци, заврели носове в буквата и думата на извора, не могат да достигнат. Нека ме прощават за това клъвване. Копирам тук като начало на дискусията откъс от книгата на Матеев.
       
    • От glishev
      Здравейте всички  Попадам на прекрасни нови книги и искам да ги препоръчам. Ужасно ми липсват блажените години 2009-2012, когато тук си ръсехме бисери из медиевистиката. тогава и четяхме повече. Или поне аз четях повече. Весела Коледа на всички!

      На първо място: "Византийското хилядолетие" от Ханс-Георг Бек, "Прозорец", 2017. 
      Страхотно изложение върху вътрешната жизненост на византийската цивилизация. 
       
      На второ: "Симеон Велики и Византия" от Мирослав Лешка, "Агата-А", 2017. 
      Уж изчерпана тема, но изследването е от поляк. Безкрайно интересно е, че чужденец пише с такъв интерес върху нашата история. 
       
      И "Сърбите сред европейските народи" от сима Чиркович, "Агата-А", 2017. 
      Кеймбриджка история на Сърбия и сръбската култура с особен фокус върху формативната роля на Средновековието. Трябва да има и такава история за българите. Просто трябва. 
    • От Aspandiat
      Българо-византийските отношения при кан Пресиян и император Теофил

       

      Този период от историята на България е сред най-неясните като събитийност и хронология поради голямата оскъдица на изворови данни. Възстановката на събитията, възприета в учебниците, а и в дебелите истории, най-общо е следната.

       

      През 836 г. по неясни причини се стига до нарушаване на добросъседските и дори приятелски отношения между България и Византия. Ромеите атакуват българите в Тракия, но търпят поражение от водените от кавхан Исбул войски. В резултат на това към България е присъединен Пловдив и околните му територии. Във византийските източници сведения за този конфликт отсъстват, за него знаем единствено от каменен надпис, оставен от кан Маламир.

      Смъртта на Маламир през 836 г. оставя българо-византийския конфликт във висящо положение.

       

      По традиция се смята, че избухналото през 837 г. антивизантийско въстание на славянското племе смоляни послужва като повод за настъпление на българите в посока на Западните Родопи и Беломорска Тракия. През същата година войските на кавхан Исбул нанасят при Серес поражение на ромеите, водени от Алексий Муселе (арм. Мушел), застрашавайки имперските комуникации между Константинопол и Солун.

      В отговор на това българско настъпление на следната 838 г. Константинопол организира извозването на ромейските пленници (или на част от тях), преселени още при Крум в „Отвъддунавска България“. Като допълнителна диверсия най-вероятно под византийско подстрекателство във фланга на българите се раздвижват сърбите, с които Пресиян е принуден да воюва в промеждутъка на 839–842 г., когато конфликът е уреден, а българите запазват придобивките си на югозапад. След тази дата ръцете на кан Пресиян са отвързани за нови действия в Македония, но сведения за такива няма. Като и няма сведения за българо-византийски вражески действия чак до времето на Борис I.

       

      С други думи, процесът и ходът на присъединяването на Македония и Западните Родопи към България е крайно неясен като хронология и последователност. Днес се приема, че към 852 г. балканският Югозапад е вече трайно в български ръце на фона на официално непрекратена война с Ромейската империя, която е със статута на един вид „замразен конфликт“.

       

      Има обаче някои сведения, които не са домашни или гръцки, които са смущаващи и същевременно са останали или пренебрегнати или направо неизвестни. И които показват различна картина от тази на перманентен конфликт между българи и ромеи между 836 и 852 г.

       

      Ал-Масуди, един от най-великите мюсюлмански автори, който е историк и географ, съобщава следното в „Златните ливади и рудници на скъпоценни камъни“:

       

      „В тази същата 223 година гръцкият цар Теофил, син на Михаил, като застанал начело на голяма войска, към която се присъединили царят на Борджан, булгарите, славяните и други съседни народи, обсадил града Зибатра на границата с хазарите, превзел го с пристъп, избил населението или го отвел в робство, а след това нападнал града Малатяли“.

       

      Малатяли е град Мелитене (днес Малатия в Турция). Зибатра е град в Североизточна Киликия близо до Северна Сирия и до река Ефрат, известен още с името Запетра или Созопетра. През 837 г. ромеите превземат и опустошават този град заедно с градовете Мелитене и Арсамосата. На следната година арабите предприемат контраудар и на 22 юли 838 г. близо до Дазимон в Кападокия се разразява ожесточено сражение между ромейските войски, водени от император Теофил и арабските войски начело с генерал Афшин. Ромеите понасят тежко поражение, след което арабите плячкосват Анкира и Аморион, родният град на династията на Теофил. Аморион е изравнен със земята, а оцелелите му жители (ок. 30 000) са заробени. Тази жестокост била отговор на опустошаването на Запетра, която била родно място на халифа ал-Мутасим. По този начин ромейско-арабската война от 837-838 г. покрай общата й свирепост добила и оттенъка на лична вендета.
       

       
      Масуди обаче съобщава, че при ромейското настъпление в посока Запетра, Мелитене и Арсамосата през 223 г. по Хиджра (декември 837 – октомври 838 г.) участват и български контингенти. Което е смущаващо, тъй като по същото време, както знаем, България и Византия са в открит военен сблъсък на Балканите. Смущаващо е също така и изброяването на ромейските съюзници „царят на Борджан, булгарите, славяните“. Борджан/Бурджан е традиционното название в ислямските източници на Дунавска България. В откъса обаче фигурират и „булгари“, с които традиционно се означават българите от Северното причерноморие и Волжка България.

       

      Михаил Сирийски също пише за тези събития в том 3 от своята„Хроника“:

       

      „Императорът на ромеите Теофил, като видял, че българите се били подчинили и че курданайе се били отделили от тайайе и дошли да потърсят убежище при него, решил, че с тяхна помощ ще може да смаже арабите. Навлязъл в Страната на тайайе и обсадил Зупатра“.

       

      „Тайайе“ са арабите. Курданайе не са кюрдите, а зороастрийските сектанти хурамитити на Бабек. Тях Масуди нарича с името „кордоки“. През 833 г. хурамитите са разбити от Абасидите и на следната 834 г. 14 000 хурамити водени от Наср намират убежище при ромеите. Наср е покръстен и получава името Теофоб и той участва със своите хора в ромейските кампании на изток през 837 и 838 г.  Обаче сведението за подчинението на българите е съвсем смущаващо на фона на продължаваща война между тях и ромеите. За мен съществуват 2 възможни обяснения:

       

      1. Тези подчинили се българи, които изпратили заедно със славяните помощни контингенти на Теофил, са Куберовите българи от Южна Македония и околностите на Солун. Това обаче не решава проблема със споменатия от ал-Масуди „цар на Борджан“, тоест на Дунавска България северно от Хемус, който също „се присъединил“ към Теофил за офанзивата против Запетра, Мелитене и Арсамосата.

       

      2. Втората възможност е да се допусне, че участието на спомагателни войски от Плиска (и Куберовите българи) е станало не в кампанията от 837 г., а в битката при Дазимон от юли 838 г. И че към началото на 838 г. реално между Дунавска България и Ромейската империя е бил сключен мир, по силата на който Константинопол признавал завоеванията на Пресиян в Македония и Родопите, а в отговор българите са изпратили спомагателни войски на изток. Което Михаил Сирийски разбирал като „подчинение на българите“.

       

       

      В средноарменския превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски цитираният по-горе пасаж е предаден по по-различен начин:

       

      „В 1140 година от сирийското летоброене  и в 206 г. по арменското умрял гръцкият цар Михайл и се възцарил Теопилос и булгхарите и курданите дошли да му се подчинят“.

       

      Датата по сирийското летоброене отговаря на 829 г., а 206 г. по арменското е 757 г. Първата година съвпада с възцаряването на Теофил. Втората дата обаче е съвсем сгрешена. Но пък изненадващо почти точно съвпада с голямото византийско нашествие в България, предприето от Константин V през 756 г. , когато ромейски флот от 500 кораба стоварва конен десант в Добруджа. В същата кампания е участвал и видният арменски аристократ Тачат Андзеваци, за когото арменският автор от втората половина на VIII век Левонд пише, че „показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи“. Тъй като средноарменският превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски е дело на Вардан Аревелци, не е изключено тази сбъркана у него дата 757 г. да се е появила у него в резултат на използването на някакви арменски източници (не е задължително да е Левонд), описващи кампанията на Константин V през 756 г. Това обаче още повече усложнява изясняването на въпроса за „подчинението на българите“ на Теофил.

       

      Засега толкова. Да видим темата как ще тръгне.

       

       

    • От Thorn
      Понеже няма смисъл сериозен и интересен въпрос да се развива от някаква алтернативка, пускам нова тема.
      Като увод - темата в Бойна слава, която се развиваше горе долу добре, когато успявах да удържа Монте Кристо и Камен в някакви приемливи рамки. Което си беше трудно.
      http://forum.boinaslava.net/showthread.php/14470-Балканите-през-VI-VIII-век
      Бих ви помолил да я прочетете преди да продължим.
      ______________________________________________________________________________________________________________________________________
      Иначе за Сердика - "официалният" извод (Божидар Димитров   ) от най-новата, макар и популярна книжка. Правена след разкопките за метрото.
      http://www.info-sofia.bg/catalog/bg/Drevna_Sofia/Drevna_SofiaBG.pdf 
       
       
    • От Thorn
      Владения на Византия в делтата на Дунав през 13-14 век
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...