Балканите през VI-VIII век.

[Thorn]

Понеже няма смисъл сериозен и интересен въпрос да се развива от някаква алтернативка, пускам нова тема.

Като увод - темата в Бойна слава, която се развиваше горе долу добре, когато успявах да удържа Монте Кристо и Камен в някакви приемливи рамки. Което си беше трудно.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php/14470-Балканите-през-VI-VIII-век

Бих ви помолил да я прочетете преди да продължим.

______________________________________________________________________________________________________________________________________

Иначе за Сердика - "официалният" извод (Божидар Димитров   ) от най-новата, макар и популярна книжка. Правена след разкопките за метрото.

http://www.info-sofia.bg/catalog/bg/Drevna_Sofia/Drevna_SofiaBG.pdf 

Цитирай

Към края на VI в. градът претърпява изключително силно земетресение, което на практика го разрушава. Археологическите свидетелства са красноречиви: големи части от паднали стени, арки и повсеместни разрушения върху улиците и в сградите. Този катаклизъм, заедно с нарасналата външна заплаха бележат края на Антична Сердика и античната цивилизация в този район.

 

 

[Thorn]

Отново за Ротондата, дето според Галахад имало кой да я поддържа.

Съдбата на сградата е била превратна. След построяването ѝ е използвана по-малко от 200 години. Куполът, както и сводовете на страничните помещения са паднали и дълги години е била в руини. Историци предполагат, че това е станало при нашествията на готите в края на IV и на хуните през V век. По вероятно е, сградата, както и много други да е станала жертва на земетресение, като това от 518 година. Едва в Х век, когато Сердика е вече в границите на Първото българско царство, сградата е възстановена като храм, наново изписана и по-късно провъзгласена за митрополитска църква.

 

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100400480/rotondata-sveti-georgi-istoria-i-zagadki

[Thorn]

 Нещо интересно 

http://armymedia.bg/archives/48200

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Подхващам разговор с Веселка Кацарова – проучвателката на част от Антична Сердика между хотел „Балкан“ (бившия „Шератон“) и църквата „Света Неделя“. Проектът трябваше да открие форумът на Римска Сердика. 
Лалетата са находка от яма за боклук, всеки археолог се радва като дете, когато открие такава, тъй като произведеният от хората боклук винаги дава много информация на изследователите. Разбирам, че само в този малък участък на града са открити над 800 монети, както и колективна находка от над 3000. 

Османски лалета и сребърно съкровище от римската епоха са открити на едно малко пространство в София.

Като цяло обектът е изненадата в античната археология. Кръстен е с гръмкото име „Форумът на Сердика“, но се откриват две сгради с улица между тях. Няма и следа от форум, казва Кацарова. Изненадата е голяма, тъй като още в началото на ХХ век археолозите пресмятат, че на това място трябва да бъде форумът. Има реконструкции на архитект Сава Бобчев от 60-те години с двуетажни колонади. Основание за развихрилото се въображение дават подобни архитектурни детайли, открити под хотела. Но теорията е едно, практиката – съвсем друго. Улиците, които минават под хотел „Балкан“ не съвпадат с посоката на откритата отпред улица. Посоката и е такава, че би трябвало да се „забие“ точно в средата на булевтериона (сградата на античния градски съвет), който е точно до ротондата „Свети Георги“. 

Странният предмет от разкопките пред Шартон

Улицата, която не съвпада с другите, е постлана с калдъръм и „върви“ с монети, които достигат до средата на VII век. Античните зидове излизат на плитко в земята. Причината – множеството строежи и преустройства на площад „Света Неделя“. До такава степен е отнета земята, че църквата в центъра на площада стои като на подиум. Около 3 метра от нивото на площада е премахнато при преустройствата. На старите снимки се вижда, че старата църква „Св. Крал“ е на нивото на площада в началото на ХХ век. При тези преустройства е унищожен и некрополът към църквата от ХVII век. Археолозите са открили само три гроба. 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Интересно е какви са тези монети, които вървят до средата на 7 век.

Другото интересно е идеята, че при строежите са отнети горните пластове (онези над 6 - 7 век ) от земята. На пръв поглед това е обяснение, но само на пръв поглед.  Защото големите строежи не са на цялата площ, а въпреки това находки от период след началото на 7 век няма никъде. Нито около метрото, нито около разкопките при Булбанк, нито около Света София, нито около ротондата, която още Богдан Филов е проучвал, т. е. преди прословутите строежи".

При това почти няма и находки от първото българско царство (освен един от слоевете стенописи от ротондата, които някои датират от 10 век, но са по-скоро комнинови). Заслужава да се обмисли идеята, че градът през този период се е намирал на друго място. Тук я изказа Галахад, иначе Манол Глишев в една статия за сайта площад славейков. За мен това е невероятно, първо защото градът е възникнал около минералните извори и второ, защото е издържал сериозна обсада през 986 г., освен онази от крумово време. Не е като да няма примери за преместване на центъра на градове през византийско време, в сравнение с античните, но и те са достатъчно забележими, особено ако са били укрепени. Разбирате ли, че никакъв византийски град не излиза. Нито в античната крепост, нито на километър оттам, нито на два километра. Даже няма случайни находки. При положение, че крепостта си е стояла, едва ли е останала неизползвана. Хрумва ми хипотеза, че в онзи период това е била крепост убежище, без постоянно обитаване. доколкото е имало население, то вероятно е живеело в някакви села наоколо, а се е скривало в крепостта при опасност.  Това си заслужава да се обмисли.

[Thorn]

Цитирай

Значи когато през 808 година /или 809/ Крум си превзема Сердика там си има както и гарнизон така и мирни жители.Тоест съвсем нормален град.И никакви данни за скорошно заселване и т.н.Но много се отклонихме по темата.Иначе аварското настъпление през 626 година най вероятно е минало през Сердика.Както и отстъплението им.Какво става след това можем само да гадаем.И да питаме археолозите разбира се.Но в района на София няма данни за Славинии и въобще за заселване на славянски племена.Вероятно се стига до възстановяване на града .

Горното е от Ресавски.

За крумовото превземане. Гарнизон не е правилната дума, числеността е прекалено голяма. Няма как 6000 или повече да са постоянен гарнизон в тази епоха, това си е една нормална не малка армия. Което говори, че става дума за някаква кампания, при която толкова войници са били там, а не за постоянна местолокация. Вероятно става дума за колонизационно мероприятие малко преди това. Виж грандиозния спор между Монте Кристо и Камен в темата в БС.

За заселването на славяни виж това:

 

http://armymedia.bg/archives/48200

Славяни в Софийско

Благодарение на инфраструктурните проекти по Околовръстното шосе на София, северната тангента и газопроводът България-Сърбия, археолозите попадат на селища от различни периоди. Именно работата по газопровода България-Сърбия налага разкопаването на обект до село Драговишница, Костинбродско. И следва откритие – славянско селище. 
Това е, което ни липсваше и беше бяло петно за-сега – ние не знаехме почти нищо за ранните славяни в София и Софийско, казва археологът Валери Григоров. Сега вече и в самата София започна да излиза керамика, която се разпознава като славянска от периода VII-VIII  век. Засега знам за три славянски селища около София. Това е много въодушевяващо, защото в последните проучвания и последните публикации за славяните Софийското поле беше една голяма въпросителна. Хем имаше информации, че се среща такава керамика, а в същото време тя е откривана при много ранни за науката разкопки, когато още не са могли да ги идентифицират сигурно, продължава той. 
И продължава – през последните две-три години ние започваме да разбираме какво намираме, започваме да ги разпознаваме. Разпознаваема е най-вече керамиката. Голямата трудност при материала от ранните славяни е, че те имат много скромен бит. Изчерпва се предимно с керамична продукция. Използват основно гърнета и тавички. Дори в репертоара на съдовете липсва разнообразие. Няма почти никакви други находки или са само отделни находки, които пък ни насочват за датирането на тази керамика. 
Засега са откривани само селища. Няма некрополи. Славянските некрополи са още по-трудни за откриване, казва г-н Григоров, защото те практикуват трупоизгаране. За определени некрополи в Северна България се знае, тъй като славяните се погребват на едно място с други народности, например прабългарите. На такива места се срещат както трупополагания, така и трупоизгаряния. На юг от Стара планина засега не са засечени никакви славянски некрополи. Или славяните променят погребалния си обред, започват да се трупополагат и вече не могат да бъдат разпознати, или трупоизгарянията са много плитко в земята и при обработка на земята се унищожават, предполага Валери Григоров. 
Засега късмет е, че хващаме селища, продължава той. Те ни дават възможност да започнем да реконструираме някаква селищна мрежа. Както и места, които славяните предпочитат за заселване. Оказва се, че това, което описват изворите, че славяните предпочитат да са близко до реките, е вярно. Толкова близо, че буквално селищата газят в реките. Селищата са разположени в крайбрежните зони, но не са наколни. 
Жилищата от проучвания обект са слабо вкопани в земята с каменни печки. 
Питам кои са най-големите славянски обекти на територията на България. Няма при нас, категоричен е археологът. Най-големите близки обекти са на територията на днешна Румъния. При нас няма големи славянски селища, но може би е проблем и на самото проучване. Ние сме проучвали твърде ограничено тези обекти, на малка площ. Затова и информацията, която имаме е фрагментирана, казва той. Ние нямаме нито едно проучено цяло селище и затова не можем да кажем колко е голямо, как е планировката му или други подробности. 
От разговора разбирам, че и обектът по инфраструктурния проект също няма да се проучи. Няма да могат да се хванат и неговите граници. Причината – необходимост да се работи в частни имоти. Няма как да убедиш частника, че това е толкова важно, че заслужава да му унищожиш продукцията, заключава Валери Григоров.

[nik1]

Къде пише въпросния господин "Камен"?

/"Камен" име на реална личност ли е или ник на потребител? Ако Камен е името на потребителя "Stan", то анонимността му ще отиде на кино както се казва,... което е малко кофти де/

 

 

[Thorn]

Камен е Камен Станев. Вече е ставало дума.  

[Atom]

Ето една негова работа: Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика

[Thorn]

В темата в БС има и други интересни линкове.

[nik1]

Преди 13 минути, Thorn said:

Камен е Камен Станев. Вече е ставало дума.  

Не разбрах къде точно Камен Станев участва в дискусията в Бойна слава, която цитираш? Потребителя с ник "Stan" ли визираш, или има потребител с име "Камен"?

/По горе пишеш, че Камен и Монте Кристо спорят за нещо си, някъде. в тази дискусия, а на мен ми беше интересно да проследя този спор, но не разбрах къде да го намеря. Аз лично граф Монте Кристо го чета , и дори когато започне почне да понапада опонентите си - пак ми е интересен;)/

[Thorn]

Камен Станев = Стан 

[Atom]

Ето още веднъж картата на Торн:

 

Интересното в случая е, че всички известни славянски племена, славинии и т.н. са разположени непосредствено до по-тъмните петна. Т.е. в близост до зоните под византийски контрол. Единствените други славяни за които със сигурност знаем, че съществуват са тези по течението на Дунав и Сава - седемте, тимочани и т.н.. В средата на балканите има едно голяма нищо. Това може да се дължи на липсата на интерес - римляните се интересуват от съседите си и с тях имат вземане-даване, затова и те са отразени в източниците. От друга страна обаче и археологията не ни дава кой знае какви данни за славяни във вътрешността на балканите.

Редактирано Юли 15, 2016 от Atom

[Thorn]

Не изпадай във фетишизъм към тази карта, аз сам си я правих.  

 

Иначе за славянските племена си прав - знаем имената на онези, които ромеите са счели за нужно да запишат, а те са записали онези, с които са се сблъскали. Т. е. онези до технте граници.

 

Иначе археологически славяни се намират - ето, дори и в Софийско, но те по очевидни причини са трудноуловими археологически и в темата на БС е обясноно защо.

[monte christo]

Цитирай

Улицата, която не съвпада с другите, е постлана с калдъръм и „върви“ с монети, които достигат до средата на VII век

Е, как да не се сетя отново за Иван Микулчич с неговата (странна) информация отпреди 20 години? Ах, тази Сердика... Значи хипотезата ми за санитарният кордон от Града към Сингидунум по времето на Ираклий не е чак толкова налудничева - нъл тъй?! Демек - приказките на Константин Багренородни не са вятър в мъглата...

Цитирай

Виж грандиозния спор между Монте Кристо и Камен в темата в БС.

Стра0тна посочка към полемика на академично ниво

[Atom]

Преди 9 часа, monte christo said:

Е, как да не се сетя отново за Иван Микулчич с неговата (странна) информация отпреди 20 години? Ах, тази Сердика... Значи хипотезата ми за санитарният кордон от Града към Сингидунум по времето на Ираклий не е чак толкова налудничева - нъл тъй?! Демек - приказките на Константин Багренородни не са вятър в мъглата...

Стра0тна посочка към полемика на академично ниво

Този кордон има смисъл ако се контролират едновременно  Адрианопол, Филипопол, Сердика и Ниш - като минимум. Освен това около всеки от тези градове би трябвало да има една камара сателитни крепости - около Ихтиман, по трасето за Ниш и т.н.. 

Между другото  за мен не е ясно,  кога започва да се експлоатира активно участъка София-Ниш. Според Лиляна Симеонова през античността тази отсечка не се използва и не е изградена изобщо - по нея няма каквато и да е инфраструктура.

[Thorn]

Ами някой да драсне едно писмо на Веселка Кацарова и да я пита за тези монети.

[Atom]

Ето и мнението на Лиляна Симеонова:

Цитирай

 

Що се отнася до днешния път Белград – Ниш – София – Пловдив –Одрин – Истанбул, само една част от него се припокрива в общи линии с трасето на римския Диагонален път: това е отсечката от София до Одрин. Както ще видим, старият военен римски път тръгвал от Белград не направо за София през Ниш, а от Сингидунум (дн. Белград) започвал да следва течението на Дунава и стигал до Рациария (дн. с. Арчар); едва оттам пътят тръгвал в югоизточна посока към Сердика (дн. София). 
........От Рациария този стар военен път се разклонявал в три посоки: едното разклонение продължавало на изток по течението на Дунав към Черно море; другото тръгвало в югозападна посока, минавало през Найсус (дн. Ниш) и, следвайки оста Южна Морава-Вардар, стигало до Егея; третото разклонение тръгвало в югоизточна посока. В изворите това югоизточно разклонение на стария военен път се нарича, както вече споменах, и Via Traiana

Т. нар. Диагонален път – рядко използваният път на балканското Средновековие

 

 

Редактирано Юли 16, 2016 от Atom

[monte christo]

On 16.07.2016 г. at 10:16, Atom said:

Този кордон има смисъл ако се контролират едновременно  Адрианопол, Филипопол, Сердика и Ниш - като минимум. Освен това около всеки от тези градове би трябвало да има една камара сателитни крепости - около Ихтиман, по трасето за Ниш и т.н.. 

Между другото  за мен не е ясно,  кога започва да се експлоатира активно участъка София-Ниш. Според Лиляна Симеонова през античността тази отсечка не се използва и не е изградена изобщо - по нея няма каквато и да е инфраструктура.

Контролиране, или по-скоро присъствие на съвсем малки военни части по развалините на трасето след 629 г. Сателитните крепости (с гарнизони по тях) въобще ги игнорираме - те са напълно излишни.

В общи линии споменатите градове са изтърбушени, като Ниш даже въобще не е задължителен при санитарния кордон. Римляните са знаели много добре за огромната по територия гора между него и Сердика. Всъщност, ако проблемът между Ниш и Сердика е самата военна комуникация, никой няма да пита войниците дали се страхуват от вълците и мечките в гората. Тук кой знае каква изградена инфраструктура не им трябва, а само черен път.

От Сердика нагоре (на север) към развалините на Рациария, и оттам  - по трасето паралелно на Дунав - към Сингидунум. Погледни картата и ще видиш, че при тази дестинация на хипотетичния т. нар. санитарен кордон, военната комуникация въобще не е затруднена (например няма никакво заобикаляне). Самият живец в Сердика докъм средата на VII век (откритите монети - нещо напълно ново за всички нас) налива тежест в потвърждаването на сведението на Константин Багренородни за стратег в Белград (Сингидунум). Ако не толкова представител на имперска администрация - Белград (Сингидунум), така или иначе не е функционирал пълноценно, т.е. почти или навярно без никакво население към 630 г. поради преживените погроми от предходните десетилетия - то поне представител (повече от разбираемо) на имперската власт. С други думи: римляните са предприели опит за контролиране на всички невралгични точки по Диагонала след последната Персийска война. Относно самият Белград (Сингидунум) - дотам може да се стигне и с флота. Ние нямаме данни дали Сингидунум е бил отвоюван от римляните след 629 г. Но по-вероятно е те просто да са настанили някаква военна част в опразненият и изтърбушен град. Изключая Сирмиум, където аварите са абсолютни господари, варварите просто не държат гарнизони по опожарените и ограбени крепости. Няма смисъл... и ги изоставят. Още повече, че самите авари са потънали във войни със славяните по Дунава, а вътрешните противоречия в каганата между тях и българите няма да закъснеят да катализират - гражданската война от 631-632 г.

Тук проблемът е друг: колко време тези разрушени градове са приютявали имперски части? Неслучайно римляните възстановяват длъжността магистер милитум пер Тракиас към 630 г. Не ще да е залудо - нъл тъй?

[Thorn]

http://naim.bg/Documents/MMD_3.pdf

 

14. Принос към историята на Сердика, околностите и и района на Горна Струма през втората половина на VІ – началото на VІІ в. – Известия на Исторически музей – Кюстендил, ІХ, 2003, 287-296. В работата е направен опит за обобщение и анализ на данни от писмените извори, нумизматиката и някои последни резултати от археологически проучвания в както в околностите на ранновизантийската Сердика, така и от един по-широк район. В резултат от проучвания на български, сръбски и македонски изследователи се достига до извода, че падането на имперската власт в тази част на Балканския полуостров е един сравнително продължителен процес в рамките на 50- 70 години (средата на VІ – началните две десетилетия на VІІ в.). Нови археологически и нумизматични данни от Сердика и близката и околност категорично показват интензивно обитаване, производствена и строителна активност в последните две-три десетилетия на VІ век. Епиграфски данни и писмени сведения предоставят информация за висши светски и църковни дейци, резидиращи в града. Редовното постъпление на монети е също показател за постоянни връзки с Константинопол, Тесалоники и други значими градски центрове на империята. Посочените данни са също сигурни указания за стабилна администрация, която подържа редовни връзки със столицата. Подържането на отделни големи градски центрове в рамките на префектурата наред със Сердика вероятно е с цел бъдеща офанзива срещу настаняващите се славянски племена. Археологическите и други данни потвърждават напълно сведенията от “Чудесата на Св. Димитър” за изтеглянето на администрацията и вероятно основна част от населението на града през 613-615 г. по време на големите нашествия на славяни и авари към Тесалоники.

[Thorn]

http://naim.bg/Documents/MMD_3.pdf

16. Калъпи за метални накити и коланни украси (VІ-VІІ в.) от Южна България. – Археология, ХLV, 2004, кн. 1-2. 

Тези малки крепости вероятно са разрушени или изоставени през 80-90-те години на VІ в. вследствие на аваро- славянските походи в Тракия и посока Елада или най-късно в средата на второто десетилетие на VІІ в. при големия аварски поход към Константинопол.

[Thorn]

http://naim.bg/Documents/MMD_3.pdf

25. Metodi Daskalov, Snezhana Goryanova. Early Christian Architectural Complex in Sofia. – В: М. Ракоциja (Ed.) Ниш и Византиja”, VІІ, 2009, 152-162. (в съавт. със С. Горянова). В доклад, изнесен на VІІ Международен симпозиум по християнска археология „Ниш и Византия” са представени основните резултати от спасителните разкопки на раннохристиянския комплекс в софийския квартал „Лозенец”.

В тази роля комплексът съществува до 614/615 г. Краят е отбелязан с колективна монетна находка. Напуснат е във връзка с аваро-славянските походи към Тесалоники.

 

26. Археологически изследвания в землището на град Китен. – В: Х. Ангелова (съст. и ред.) Пилотен проект Китен: Икономическа оценка на непазарните ползи от културното наследство. Изд.: ЦМИАЕ, 2008, 11-22 (в съавт. с К. Панайотова).

Според монетите обитаването е продължило през целия VІ и началните десетилетия на VІІ в.

 

31. Ранносредновековни находки от Видинско. - В: ЕURIKA. In honorem L. Donceva-Petkova. София. 2009. 93-106.

Възможното датиране се основава на нумизматичните данни за обитаването на крепостите, част от Дунавския лимес. Едни от тях отпадат от организираната система на отбрана през 80те – 90те години на VІ в., други – след първите години на управлението на император Ираклий.

 

  Третата находка е част от бронзова фибула, отнасяща се към късните варианти на фибулите с подвито краче. При оформянето и има ред особености, които я сближават със серия подобни изделия, характерни за паметници от западната част на Балканския полуостров – Западна Македония, Албания и Черна гора. Там те се датират в рамките на VІІ – VІІІ в.

Това последното какво ще рече - Комани-Круя ли? Автохтонни влахи по влашките села във Видинско?

[Thorn]

Предполага се, че животът в равнината окончателно замира в края на VІ в., като градът след това се простира върху Трихълмието. Към това време се отнася краят на Епископската базилика, Синагогата, т. нар. “Резиденция”, сградата “Ейрене”, мартирия, т. нар. Малка базилика и др. Всъщност, откритите на места монети (като например на Фока в сградата “Ейрене” и на Константин и Ираклий на ул. Ал. Пушкин № 4) позволяват да се допусне, че градът в равнината е унищожен не при нашествието на славяните. За тях не разполагаме с данни за унищожаване на градовете, а по-скоро за аварските нашествия от първата половина на VІІ в. и по-точно това от 626 г.

artstudies.bg/konkursi%20files/ALubenova_pdf/ALubenova_Avtoreferat.pdf 

[Thorn]

И една абсолютно задължителна за четене книга

Галина Стефанова Грозданова       Населението на Южна България VI-IX в. (по археологически данни)       София 2011

[Thorn]

Между другото това за монетите до средата на 7 век ми изглежда много съмнително. Дали археоложката е говорила на едро, дали е плод на журналистическо невежество незнам.

Но тук http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/софия/археологически-проучвания-в-софия/обект-форумът-на-сердика-–-площад-св-неделя-,-гр-софия,-ръководител-в-кацарова-наим-–-бан-,-зам-ръководители-сн-горянова-наим-–-бан-,-ал-станев-музей-за-история-на-софия примерно за разкопките на площада пише следното:

 

Улицата и сградата от север са доживели до началото на VII в., според намерените в пластовете с деструкции монети. 

[Galahad]

Доста обширно зададена тема, което като цяло пречи едно по-достъпно и подробно проследяване, което би могло да стане ако говорим за по-малък участък или времеви период.

Доста се набляга на монетите, но те са функция на типа стопанство и паричния оборот. Сиреч, може да има спад на циркулиращите монети без населението на дадено селище да е намаляло. Примерно през соца магазините бяха празни и натуралната размяна беше много важен фактор  - всеки краде от предприятието, в което работи и разменя откраднатото с това, което другите са откраднали от предприятията, в които те работят. През VІ-VІІІв. има изместване на паричната от натуралната размяна. По крайбрежието има повече монети по простата причина, че там са търговците центрове и пристанищата, където паричния оборот е по-голям - там коприната и подправките се разменят за кожи, добитък, восък, зърно и мед.

За София си остава открит въпросът кое точно е било София. При банята, където сега разкопаваха и някои считат, че само това е София теренът е доста равен. Освен това на бял свят ги няма руините от нещо доста важно за римския свят - термите. Във Варна примерно има намерени две доста големи бани. Това, което е експонирано като руини от баня в София трудно може да се мери като разкрита площ с това примерно от Варна, че дори и от Несебър (който няма собствена сладка вода, а се е захранвал с водопровод) или Акве Калиде.

За София дискутирахме в една друга тема за района около двореца. Заради високите сгради днес не си личи толкова, но все пак стъпалата показват, че там теренът е денивелиран към Амфитеатъра. Тъй че естествено възниква въпросът, дали в смутните времена живота не се е изместил в тази по-висока точка на терена. С положителност освен стената, която е минавала покрай халите и днешната баня има още една стане покрай реката. Много от по-големите ни средновековни градове имат и цитадела, докато при София в нейната доста малка крепост такава липсва. Липсата на някои емблематични обекти в иначе значимия античен и средновековен град по-скоро говори, че има доста какво да се желае да се направи като проучвания, преди да се правят гръмки изводи на база на намереното.

[resavsky]

ОК Торн но дай мнението на поне един археолог който говори за изоставяне на София след 626 години 8или дори 617.Всичко това са твои интерпретации.