Отиди на
Форум "Наука"

Владения на Византия в делтата на Дунав през 13-14 век


Recommended Posts

  • Модератор История

Владения на Византия в делтата на Дунав през 13-14 век

Румънците постоянно твърдят, че Византия владее през периода някакви владения в делтата на реката. Естетствено твърденията им имат и връзка с позорното състезание на балканските историографии по обосноваване на съвременни претенции с псевдоисторически аргументи и е ясно, че те предпочитат да изкарат, че териториите не са били български. Но нека да видим аргументите.

Съвсем първоначално пускам Коледаров:

Още със стъпването си на престола Теодор Светослав постигнал несъмнен успех, като възвърнал в държавните предели задържаните от татарите територии: Добруджа и междуречието на Прут и Днестър (т. е. дн. Южна Бесарабия) от отвъддунавските владения. В последната област влизала и важната крепост и пристанищен град Белград — наричан от западните автори още Монокастро и Маврокастро, дн. Белгород Днестровски на лимана на Днестър в Украинска ССР [38].

Татарският велик хан Токту (1290—1312) възвърнал тези земи като награда и знак на доверие към Теодор Светослав, който премахнал Чака, сина на неговия враг Ногай, а според нас и по други съображения. От една страна, той целел да осигури чрез търновския цар тила си в Северното Черноморие при изострянето на отношенията с генуезците, завоювали вече здрави позиции по югоизточния бряг на Кримския п-ов, където държали пристанищните градове Кафа (дн. Феодосия) и Сугдия (дн. Судак), а на брега на Азовско море — Тана (Азов), но се стремели към нови придобивки. От друга страна, татарският велик хан искал да обезсили влиянието на Византия, която получила от Ногай, който бил зет на Михаил VIII Палеолог, Вичина и Дунавската делта


http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_5.htm
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Булшт.Между другото това отстъпване на територии на Тодор Светослав също е крайно съмнително.Факт е обаче че отношенията между България и Златната орда се подобряват.Което не е малко.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Много рано булшитваш. И отстъпването на територии на Тодор Светослав не е съмнително.

 

Прибавям 

TATARO-BULGARICA – ТРИ ЭТЮДА О БОЛГАРСКО-ТАТАРСКИХ
КОНТАКТАХ НА НИЖНЕМ ДУНАЕ В XIII–XIV вв.
Георги Г. Атанасов, Пламен Хр. Павлов

Осложненная ситуация в Добрудже и в дельте Дуная дополняется еще и попытками Византии совершить инвазию в регионе – мало известный, но
важный акцент в балканской политике, поставленный энергичным императором Михаилом VIII Палеологом (1258–1282).

Между тем византийский ритор Мануил Оловол утверждает, что Михаил VIII Палеолог присоединил к империи так наз.Паристрионские острова (острова в дельте Дуная) (Previale, 1942, 36–37; Lauremt, 1945, 184–198).Ряд исследователей полотает, что это произошло еще в 1261 г. (Bratianu, 1935, 35–37, 53–55;Lauremt, 1945, 184–198; Teodorescu, 1974, 197–201; Teodorescu, 1980, 96–98; Papacostea,2006, 158–159).


Все же, приблизительно через век после того, как Асени вытеснили ромеев из этих тер-
риторий, в конце ХII в. они снова вернулись в Дельту. Действительно, такое событие имело место при Михаиле VIII, но оно произошло не ранее, чем через десятилетие после 1261 г. Помимо всего сказанного, следует отметитьи то, что все эти события совпадали по времени с
массированным походом, который к 1274 г. Ногай предпринял против Болгарии, в поддержке
Византии, и который был направлен на Добруджу и Восточную Болгарию (Ников, 1929, 110–
118; Margos, 1965, 296; Божилов, Гюзелев, 2004, 201). Это произошло после мирного дого-
вора между Ногаем и Михаилом VIII, который был заключен в 1272–1273 гг. и скреплен же-
ГЕОРГИ Г. АТАНАСОВ, ПЛАМЕН ХР. ПАВЛОВ 13
нитьбой Ногая на внебрачной дочери императора Ефросиньи*. Все эти совпадения дают
основание полагать, что к 1273 г. татарская власть к югу от Дуная, уже превратилась от но-
минальной в реальную... 

В результате координированных усилий Ногая и Михаила VIII, и без того ослабленная
болгарская власть на окраинах царства, соответственно в дельте Дуная и по черноморскому
побережью была ликвидирована. Всесильный в регионе татарский темник Ногай дал свое
«благословение» Византии на установление своего присутствия в Вичине, Исакче (т.наз. Па-
ристрионские острова), а по всей вероятности и в Килии/Ликостомо и Варне (?)

Однако после смерти Михаила VIII в
1282 г. отношения Ногая с Византией настолько охладели, что в 1285 г. это даже привело к
военному столкновению на территории Фракии, где татары были разбиты ромейским полко-
водцем Умбертопулос (Ников, 1921, 17–18). После этого похода татары (Ногай ?) укрепили
свое присутствие, причем в сочетании с непосредственной властью над дунайской дельтой и
Болгарией (и особенно над Северо-Восточной). Достаточно красноречиво говорит об этом тот
факт, что в 1285 г. (Ников, 1921, 18–20; Божилов, Гюзелев, 2004, 205) царь Георгий I Тертер
был вынужден признать себя безусловным вассалом Ногая и еще в следующем 1286 г. в Ви-
чине было засвидетельствовано присутствие знатного татарского феодала по имени Аргун,
который был обладателем высокого титула militaries – mingghan noian (Bratianu, 1935, 39;
Греков, Якубовский, 1952, 92, 115; Oberländer-Târnoveanu, 1981, 99–100; Руссев, 1999, 47
сл.). Замечательно также, что в период с лета 1285 г. до 1302 г. не было зарегистрировано ни
одного документа, свидельствующего о присутствии митрополита в Вичине (Năsturel, 1972,
33–42). На наш взгляд, вполне правдиво толкование П. Настюреля одного греческого текста
1285 г., сопровожденного подписью упомянутого вичинского митрополита Теодора. Из тек-
ста становится ясно, что византийская митрополитская кафедра, находилась под угрозой та-
таров Ногая (Năsturel, 1972, 37–39), что наверно и заставило ее предстоятеля эмигрировать в
Константинополь. С уверенностью можно утверждать, что византийское присутствие в Дель-
те было крайне ограниченным по времени – оно началось после 1285 г. и длилось до убийства
Ногая и его сына Чаки, т.е. до 1299 г. 
В этот период Константинополь не администрировал
города в регионе Дельты (так наз. Паристрионские острова – рис. 3), не имел своих военных
контингентов, но можно предполагать, что он продолжал поддерживать духовное и в некото-
рой степени экономическое присутствие.


Все прежде сказанное наводит на мысль, что между 1285 и 1300 гг. Византия не имела
ни малейшего влияния и присутствия в городах и крепостях дунайской Дельты.
 Болгарское
военно-административное и в некоторой степени икономическое присутствие тоже было лик-
видировано еще к 1273 г. Зато укрепились позиции итальянских купцов, которые под покро-
вительством Ногая завладели внешней торговлей в регионе, о чем свидетельствует достаточ-
ное количество документов

http://archtat.ru/img/media/series/3/aes_13.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според Мануил Холоболос "Паристрионски острови" са присъединени към Византия от Михаил VIII Палеолог. Във всеки случай по време на татарския поход от 1263/4 в помощ на Константин Тих делтата не е в ромейски ръце. Присъединяването най-вероятно е станало (според мен) през 1272/3 с помощта на Ногай посредством сватбата му с незаконната императорска дъщеря. 

Към 1285 митрополита на Вичина спише, че митрополитската катедра е застрашена от татарите. Същевременно няма документ за присъствието на митрополит във Вичина между 1285 и 1302. Най-вероятно Ногай "изгонва" ромеите скоро след смъртта на император Михаил през 1282. През 1286 във Вичина се установява татарския феодал Аргун с високата титла militaries - mingghan noian и каквато и да е ромейска власт над Вичина е немислима.

Странното в случая е наличието на монетни сечени в Исакча между 1273 и 1286/7 - всичките са с тамгата на Ногай. Моят извод е, че или не цялата делта е дадена на Византия, или е била дадена като апанаж на Михаил, но е останала част от владенията на Ногай.
 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 30 минути, resavsky said:

Е какви са доказателствата за отстъпване на територии на Тодор Светослав?

http://archtat.ru/img/media/series/3/aes_13.pdf - прочети си го, аз в момента нямам време. Накратко - територията, не цялата, е била дадена на Теодор Светослав, но очевидно под върховна власт на Златната орда, а в Исакча си има и татарска администрация. Доказателства - постановление на генуезкия сенат и още няколко.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Торн за каква българска територия говорим ако има татарска администрация?В най добрия случай има някакви търговски преференции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ресавски е прав. Макар на доста места, вкл. май го имаше и в многотомната история на БАН, че Тодор Светослав е получил Бесарабия, изворните данни в подкрепа на това твърдение са доста съмнителни. Тъй че е по-удачно да не се изброява литературата от наше време, в която го пише, а да се направи изброяване и коментар на данните, въз основа на които се прави такъв извод.

Като цяло след татарското нашествие в условията на вече утвърдил се в цяла Европа развит феодализъм, на север от Дунава се оформят Влашко, Молдова и Седмоградско (Загоре или на латински Трансилвания). Но феодалния сепаратизъм си е доста силен и при Тодор Светослав. Тъй че ако са били негови, то възниква въпросът кой е управлявал Бесарабския домен. В смисъл дори да е дадено на Тодор Светослав, по-скоро той е управлявал чрез наместник, а не лично по понятни причини.

Но разбира се да видим какви са аргументите. Някои вече се споменаха и както се вижда се доста мъгляви.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Несмотря на некоторую противоречивость источников, можно сбольшой долей уверенности полагать, что после 1300

г. Феодор Светослав администрировалкак Маврокастро (Белгород Днестровски), так и другие населенные пункты в Дельте и Дунайско-Днестровском междуречье. Бесспорным доказательством этого является вполнеофициальный и неоспоримый документ – Постановление Officium Gazarie 22 марта 1316 г., в котором указывается, что из за острого конфликта с Феодором Светославом, Генуя эвакуировала свои колонии из Маврокастро и остальных поселений региона (рис. 9)(Documente privind istoriei României, 1953, 8–10;Гюзелев,1995, 103 – 108;обстоят.комментар.в:Руссев,1999, 63, 97).

Кроме этого, существует целый ряд других источников (документ францисканского ордена, свидетельствующий о событиях 1307– 1307гг. в Белгороде, Абульфеда, Ибн Батут, несколько морских карт и т.п.), указывающих на существование болгарскойадминистрации в Белгороде и соседних поселениях после 1300 г., которым мы уже уделялиспециальное внимание (

Руссев,1999, 62 –66, 86 сл.). Одновременно с тем, существует и другая группа документо в(частности «Описание Восточной Европы» (1308г.), Бейбарс,Абульфеда, документы францисканского ордена, серия карт и т.п.), которые свидетельствуюто том, что в том же регионе и в то же время присутствувала еще и татарская власть

 еще Г.Браниану и П.Ников высказали предположение о том, что при цареФеодоре Святославе в этом регионе существовало определенного рода совместное татарско-болгарское управление, т.е. пользуясь благоволением хана Тохты, болгарский владетельадминистривал весь регион к северу от Дельты до реки Днестр (Brătianu,1926, 153  – 167;Ников,1929,135 –141).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът е дали в изворите пише точно това, което твърдят някои изследователи. Или работата е като с Готския топарх, дето трябвало да пише за остатъчна българска власт на север от Дунава, ама никой не може да посочи конкретен откъс, който да позволява да се направи някакъв по-категоричен извод.

Идеята е, че като се погледнат изворите се оказва, че сведенията изобщо не са така категорични и навяват на сериозен размисъл дали написаното в изследвания като цитираните е вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

По линка, който съм ти дал има факсимиле на генуезкото постановление, ако се оправяш с латински почерк от 14 век - сам виж.

Link to comment
Share on other sites

On 21.06.2016 г. at 16:27, resavsky said:

Булшт.Между другото това отстъпване на територии на Тодор Светослав също е крайно съмнително.Факт е обаче че отношенията между България и Златната орда се подобряват.Което не е малко.

Божо бре! Ние сме на 5 морета и 6 планети. Въпреки че е готин пак  ни прецаква! Чети Божо, Терторовци ни .......... пък Шишмановци, особено първия е Велик - най вероятно осрал се отново при Велбъжд

хм..... не така, моля! бел.мод.КГ

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Торн това съвмесстно българско . татарско управление ми звучи фантастично.Просто такава практика в Златната орда няма.Е тогава възниква въпросът кога губим Бесарабия?При Иван Александър Килия е крайна точка на българските владения-

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Торн караш ме да се замислям.А може би отговора е в прекаленото сложната структура на ВБЦ през 14 век и засилващата се феодализация.Пример - митничарите на Иван Александър от Рукер.Градче което се намира при Карпатите срещу Брашов само дето никой не казва че българската държавна територия директно управлявана от царя стига до Карпатите.Става въпрос за васалитет и т.н.Дори Тодор Светослав да получава някакви митнически привилегии от татарите много трудно може да се говори за териториални отстъпки.Исакча например си е сто процента татарски град.Няма логика при това положение на север от реката да има български държавни територии.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Само ми отговори, прочете ли тази сравнително кратка статия? В нея Атанасов и Павлов дават хипотеза, която отговаря точно на този въпрос. Естествено, че не е безспорна истина, но са се аргументирали. Хайде направи си труда и после ще говорим.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

ОК но и това там не подкрепя твоята теза за българска Реконкиста на север от Дунав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прочетох с интерес статията

"Съвместно управление" ми звучи малко.. "никак" на мен... Вмъкнато е от авторите, след като неколкократно са написали според мен коректният израз "българско (на Тертер демек) администриране"

Ордата има практика да дава за администриране част от териториите си на някой местен княз или цар, така че тезата като цяло не ми изглежда  невъзможна и нелогична ..Според мен те не я развиват достатъчно задълбочено в посоката си (която още в началото и в мотото залагат), например с показване и илюстриране на аналогии и примери за администриране.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ресавски, къде съм писал   за "реконкиста", което значи отвоюване. Очевидно си е запазен върховен суверенитет на татарите, а потомъкът на покръстен кумански род (т. е. сънародник на повечето местни "татари"  е властвал там като васал. Все едно ханът да даде примерно Коломна не на васалния си  рязански княз, а на васалния си тверски княз.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е Торн разбрахме се най сетне.Значи стискаме си ръцете върху следните две положения:

  1.Няма данни за трайно отстътпване на територии на България.Говорим за нещо като персонален ярлък към Тодор Светослав за някой и друг град.

  2.Този ярпък е силно ограничен като правомощия /може би само някаква администрация и евентуално митническите приходи/ и не продължава към неговите наследници.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Аз си го представям нещо подобно като руската практика "на кормление" или макар и по-неточно - като западен феод. Вероятно са му дадени Ак Кереман и може би още няколко града да ги управлява, но примерно Исакча - не. Дали е персонално и ненаследствено - трудно е да се каже. Те примерно ярлъците и на руските князе е трябвало при всеки следващ наново да се потвърждават в Ордата, но де факто са наследствени. Цитираните автори споменават за някакви податки за българска власт продължила там и някакво време след смъртта на Теодор Светослав, но това е мъглява работа. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ситуацията на североизток се променя междувременно..От 1313 година на власт в Златната орда идва младият и енергичен Узбек който води политика на централизация и вероятно тогава губим всички привилегии които имаме в района на Делтата.Дари е приживе на Тодор Светослав или след неговата смърт вероятно никога няма да разберем.но Торн какво и ярлъци да сме имали по времето на Тодор Светослав не може да се говори че Днестър е българска граница.Района между Дунав и Днестър е схващан като стратегически важен от Златната орда която както е известно не е благотворителна организация.Слава богу Балканите са малко далеч от центъра на Златната орда и по всичко изглежда че хановете  не са имали амбиции за директно овладяване териториите на Балканския полуостров.но да се държат по д око васалите тук тази територия е била жизненоважна и трудно ще бъде подарявана на когото и да е.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Du6ko
      На формума има теми и писания за нашите балкански съседи - Румъния и Гърйия ( Византия) , Турция и Сърбия . Има и теми за големите европейски страни - Германия, Англия, Франция, Италия ( Рим) , Испания, Швеция, даже за Холания и Португалия. Има и теми за големите световни държави - цивилизации - Китай, Индия , Русия и за по - малките Япония, Индонезия (Ю И Азия) , Бразилия и Латинска Америка . Разбира се много има писано и за нашият голям брат, подържник и приятел САЩ. Но има една област , доста близко до нас за която няма теми - това е областта на Централна Източна Европа - сега известна под името Вишеградска Четворка ! Нека има тема и за тия страни. 
      Според мене освен 4 те страни които днеска са членове на В 4 към тия страни можем да добавим и близките им - частично Прибалтика (главно Литва и по малко Латвия и Естония) , Австрия , Хърватия, Словения и частично Босна и Херц и Трансилвания които дълго време са били едно общо в границите на кралство Унгария или Австр Унг империя. 
      Темата е за историята на тази област между Алпите и Карпатите и Адриатическо море в центъра на която протича средата на най голямата зап Евр река Дунв ! Историята от древността - Венерата от Виленсдорф , Келти, Илири, Даки, Римляни, Франки, Държавата на Само, Българи , Авари, Унгарци, Чехи, словаци, поляци, австрийци .
      Това което бие на очи в историята на тия области е много интересните държавни образования в тия земи ! Например - княжеството на само, Великоморавия и разните Полско - Унгарско - Чешкото кралство на Владислав , Полско литовското кралство с изборен крал - Реч Посполита, Австро Унгария, Чехословакия, Югославия и прочее много интересни образования разпадащи се и обединяващи се постоянно ! 
      Спомням си при комунизъма имаше една така наречена Пенатгонална група от страни включваща - Австрия, Италия, Унгария, Югославия и Чехословакия, която също се разпадна и 2 от членовете на тази Пентагонална група - ЧССР и СФРЮ се разпаднаха от своя страна.
       

    • От Aspandiat
      Дискусията в темата за Византийската реконкиста при Комнините ме подсети за един автор, четен от мен като ученик и днес, мисля, напълно забравен, и то неоснователно. Говоря за Енчо Матеев и неговата книга "Държавникът Стефан Стамболов". https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=976287&title=Държавникът Стефан Стамболов
      Матеев е не толкова историк, колкото визионер. И то от мащаб, какъвто професионалните български историци, заврели носове в буквата и думата на извора, не могат да достигнат. Нека ме прощават за това клъвване. Копирам тук като начало на дискусията откъс от книгата на Матеев.
       
    • От Aspandiat
      Хванал съм се да прегледам от-до стария Михаил Сирийски и на едно място в том 2 откривам едно интересно сведение, илюстриращо от една страна как през 12 век в Сирия и Леванта под името "франки" се разбират римляните (не ромеите), а от друга сведението дава илюстрация кога според Михаил Сирийски (или според представите на "сирийската школа) започва гърцизацията на Източната империя.
      Най-интересното е обаче това, че Михаил Сирийски представя гърцизирането на Източната римска империя като реставрация не на някоя от гръцките държавици от класическата и посткласическата епоха, а като възстановяване на старото Македонско царство/империя, основано от Каран (808-877 г. пр.Хр.)* и просъществувало до Персей (179-167 г. пр.Хр.). Следователно (и това е може би най-интересното) в очите на завоюваните от римляните сирийци и елино-сирийци епохата на римското господство е нещо временно, един вид аномалия, която в един момент по естествен път бива излекувана/преодоляна и гърците/македоно-гърците си възвръщат онова, което им е принадлежало по правото на древната традиция. За представителите на източната историография Римската империя (истинската) обхваща времето единствено от Август до края на управлението на Юстин II, тоест от 27 г. пр.Хр. до 574 г. сл.Хр.
      Горното насочва и към психологическия елемент в неуспеха на Рим да романизира Ориента. Към изтъкнатите от самия М.С. причини за гърцизацията на ИРИ може евентуално да се добави и чисто психологическия момент, че за гърците и елинизираните ориенталци господството на римляните е било нещо временно и те (елино-ориенталците) могат "да почакат" докато римляните си отидат и нещата се върнат в естественото им състояние.
      Отделно може да се добави и наблюдението, че явно в очите на източната историография гръцките полиси с тяхното демократично или предимно демократично устройство нямат властова легитимност и приемственост. Очевидно защото не са носители на монархическа традиция. Такава легитимност в елинистическия свят може да има само Македонското царство с неговия монархически строй.
       
      В превод: до времето на император Тиберий II (574-578 г.) "всички императори били римляни, сиреч франки. Първият бил Август, а последният - Юстин (Юстин II - 565-574 г.). Макар и езикът на гражданите и на писарите да бил гръцкият, императорите и войниците били франки. Тридесет и един царе имало в тази първа империя, която започнала от Каран и свършила с Персей в 288 г.** Тя започнала отново през същите времена, през 886 г. (= 574 г.) по същото летоброене, когато Тиберий се възцарил".
       
      * Датите са по английската Уикипедия.
      **По Сирийската/Селевкидската ера, т.е. 312 пр. Хр. - 288 = 24 г. пр.Хр. Тук М.С. е оплескал изчисленията, освен ако в ползвания от него източник не се е имало нещо друго предвид.
       
      Свързана тема:
       
    • От glishev
      Здравейте всички  Попадам на прекрасни нови книги и искам да ги препоръчам. Ужасно ми липсват блажените години 2009-2012, когато тук си ръсехме бисери из медиевистиката. тогава и четяхме повече. Или поне аз четях повече. Весела Коледа на всички!

      На първо място: "Византийското хилядолетие" от Ханс-Георг Бек, "Прозорец", 2017. 
      Страхотно изложение върху вътрешната жизненост на византийската цивилизация. 
       
      На второ: "Симеон Велики и Византия" от Мирослав Лешка, "Агата-А", 2017. 
      Уж изчерпана тема, но изследването е от поляк. Безкрайно интересно е, че чужденец пише с такъв интерес върху нашата история. 
       
      И "Сърбите сред европейските народи" от сима Чиркович, "Агата-А", 2017. 
      Кеймбриджка история на Сърбия и сръбската култура с особен фокус върху формативната роля на Средновековието. Трябва да има и такава история за българите. Просто трябва. 
    • От Aspandiat
      Българо-византийските отношения при кан Пресиян и император Теофил

       

      Този период от историята на България е сред най-неясните като събитийност и хронология поради голямата оскъдица на изворови данни. Възстановката на събитията, възприета в учебниците, а и в дебелите истории, най-общо е следната.

       

      През 836 г. по неясни причини се стига до нарушаване на добросъседските и дори приятелски отношения между България и Византия. Ромеите атакуват българите в Тракия, но търпят поражение от водените от кавхан Исбул войски. В резултат на това към България е присъединен Пловдив и околните му територии. Във византийските източници сведения за този конфликт отсъстват, за него знаем единствено от каменен надпис, оставен от кан Маламир.

      Смъртта на Маламир през 836 г. оставя българо-византийския конфликт във висящо положение.

       

      По традиция се смята, че избухналото през 837 г. антивизантийско въстание на славянското племе смоляни послужва като повод за настъпление на българите в посока на Западните Родопи и Беломорска Тракия. През същата година войските на кавхан Исбул нанасят при Серес поражение на ромеите, водени от Алексий Муселе (арм. Мушел), застрашавайки имперските комуникации между Константинопол и Солун.

      В отговор на това българско настъпление на следната 838 г. Константинопол организира извозването на ромейските пленници (или на част от тях), преселени още при Крум в „Отвъддунавска България“. Като допълнителна диверсия най-вероятно под византийско подстрекателство във фланга на българите се раздвижват сърбите, с които Пресиян е принуден да воюва в промеждутъка на 839–842 г., когато конфликът е уреден, а българите запазват придобивките си на югозапад. След тази дата ръцете на кан Пресиян са отвързани за нови действия в Македония, но сведения за такива няма. Като и няма сведения за българо-византийски вражески действия чак до времето на Борис I.

       

      С други думи, процесът и ходът на присъединяването на Македония и Западните Родопи към България е крайно неясен като хронология и последователност. Днес се приема, че към 852 г. балканският Югозапад е вече трайно в български ръце на фона на официално непрекратена война с Ромейската империя, която е със статута на един вид „замразен конфликт“.

       

      Има обаче някои сведения, които не са домашни или гръцки, които са смущаващи и същевременно са останали или пренебрегнати или направо неизвестни. И които показват различна картина от тази на перманентен конфликт между българи и ромеи между 836 и 852 г.

       

      Ал-Масуди, един от най-великите мюсюлмански автори, който е историк и географ, съобщава следното в „Златните ливади и рудници на скъпоценни камъни“:

       

      „В тази същата 223 година гръцкият цар Теофил, син на Михаил, като застанал начело на голяма войска, към която се присъединили царят на Борджан, булгарите, славяните и други съседни народи, обсадил града Зибатра на границата с хазарите, превзел го с пристъп, избил населението или го отвел в робство, а след това нападнал града Малатяли“.

       

      Малатяли е град Мелитене (днес Малатия в Турция). Зибатра е град в Североизточна Киликия близо до Северна Сирия и до река Ефрат, известен още с името Запетра или Созопетра. През 837 г. ромеите превземат и опустошават този град заедно с градовете Мелитене и Арсамосата. На следната година арабите предприемат контраудар и на 22 юли 838 г. близо до Дазимон в Кападокия се разразява ожесточено сражение между ромейските войски, водени от император Теофил и арабските войски начело с генерал Афшин. Ромеите понасят тежко поражение, след което арабите плячкосват Анкира и Аморион, родният град на династията на Теофил. Аморион е изравнен със земята, а оцелелите му жители (ок. 30 000) са заробени. Тази жестокост била отговор на опустошаването на Запетра, която била родно място на халифа ал-Мутасим. По този начин ромейско-арабската война от 837-838 г. покрай общата й свирепост добила и оттенъка на лична вендета.
       

       
      Масуди обаче съобщава, че при ромейското настъпление в посока Запетра, Мелитене и Арсамосата през 223 г. по Хиджра (декември 837 – октомври 838 г.) участват и български контингенти. Което е смущаващо, тъй като по същото време, както знаем, България и Византия са в открит военен сблъсък на Балканите. Смущаващо е също така и изброяването на ромейските съюзници „царят на Борджан, булгарите, славяните“. Борджан/Бурджан е традиционното название в ислямските източници на Дунавска България. В откъса обаче фигурират и „булгари“, с които традиционно се означават българите от Северното причерноморие и Волжка България.

       

      Михаил Сирийски също пише за тези събития в том 3 от своята„Хроника“:

       

      „Императорът на ромеите Теофил, като видял, че българите се били подчинили и че курданайе се били отделили от тайайе и дошли да потърсят убежище при него, решил, че с тяхна помощ ще може да смаже арабите. Навлязъл в Страната на тайайе и обсадил Зупатра“.

       

      „Тайайе“ са арабите. Курданайе не са кюрдите, а зороастрийските сектанти хурамитити на Бабек. Тях Масуди нарича с името „кордоки“. През 833 г. хурамитите са разбити от Абасидите и на следната 834 г. 14 000 хурамити водени от Наср намират убежище при ромеите. Наср е покръстен и получава името Теофоб и той участва със своите хора в ромейските кампании на изток през 837 и 838 г.  Обаче сведението за подчинението на българите е съвсем смущаващо на фона на продължаваща война между тях и ромеите. За мен съществуват 2 възможни обяснения:

       

      1. Тези подчинили се българи, които изпратили заедно със славяните помощни контингенти на Теофил, са Куберовите българи от Южна Македония и околностите на Солун. Това обаче не решава проблема със споменатия от ал-Масуди „цар на Борджан“, тоест на Дунавска България северно от Хемус, който също „се присъединил“ към Теофил за офанзивата против Запетра, Мелитене и Арсамосата.

       

      2. Втората възможност е да се допусне, че участието на спомагателни войски от Плиска (и Куберовите българи) е станало не в кампанията от 837 г., а в битката при Дазимон от юли 838 г. И че към началото на 838 г. реално между Дунавска България и Ромейската империя е бил сключен мир, по силата на който Константинопол признавал завоеванията на Пресиян в Македония и Родопите, а в отговор българите са изпратили спомагателни войски на изток. Което Михаил Сирийски разбирал като „подчинение на българите“.

       

       

      В средноарменския превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски цитираният по-горе пасаж е предаден по по-различен начин:

       

      „В 1140 година от сирийското летоброене  и в 206 г. по арменското умрял гръцкият цар Михайл и се възцарил Теопилос и булгхарите и курданите дошли да му се подчинят“.

       

      Датата по сирийското летоброене отговаря на 829 г., а 206 г. по арменското е 757 г. Първата година съвпада с възцаряването на Теофил. Втората дата обаче е съвсем сгрешена. Но пък изненадващо почти точно съвпада с голямото византийско нашествие в България, предприето от Константин V през 756 г. , когато ромейски флот от 500 кораба стоварва конен десант в Добруджа. В същата кампания е участвал и видният арменски аристократ Тачат Андзеваци, за когото арменският автор от втората половина на VIII век Левонд пише, че „показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи“. Тъй като средноарменският превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски е дело на Вардан Аревелци, не е изключено тази сбъркана у него дата 757 г. да се е появила у него в резултат на използването на някакви арменски източници (не е задължително да е Левонд), описващи кампанията на Константин V през 756 г. Това обаче още повече усложнява изясняването на въпроса за „подчинението на българите“ на Теофил.

       

      Засега толкова. Да видим темата как ще тръгне.

       

       

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...