Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Научна фантастика или фантастична наука

Recommended Posts

1526273763_6_559x*.jpg

Тази презентация на физика гл. ас. д-р Гергана Георгиева от катедра ,,Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ "Св. Климент Охридски" имаше за цел да изследва кои от научнофантастични филми на холивудската кинематография са построени върху реално допустими научни ситуации и в кои описаните събития са научно недостоверни. Сюжетите на използваните филми, като ,,Инстерстелар“ напр., са достатъчно добре известни, така че няма да ги преразказваме тук.

Най-добрият начин едно научнофантастично произведение да отговаря на научната действителност е сред сценаристите му да присъства учен, защото, както отбеляза водещият Ивайло Славов от Британски съвет, "зад всяка холивудска фантастика стои един пренебрегнат учен". 
Презентацията на Гергана Георгиева се движеше "от общото към частното", или – да се изразим по-точно – от далечния Космос към центъра на Земята. Ще я приведем тук накратко за нашите любознателни читатели.

И така, според лектора въпросите, които "Интерстелар" повдига, са: Може ли просто така да се качим на космически кораб и на отидем в съседна галактика? Ако го направим, колко бързо можем да стигнем?

Най-високата скорост, с която можем да се движив в пространството, е тази на светлината във вакуум – това ще рече познаните ок. 300 000 км/сек. Най-близката до Зимята галактика е Андромеда, която е отдалечена на 2,5 млн. светлинни години. Това ще рече, че дори и да пътуваме със светлинна скорост, ще са ни необходими 2,5 млн. години, за да стигнем до нея... или поне така изглежда.

Тук обаче се намесват законите на релативистичната механика. Под тяхното влияние се получава така, че измереното време от часовници на кораба би било около 50 години. Освен това, при едно такова пътуване се изменя не само времето, а също така и масата, която зависи от скоростта. Така например, даде пример д-р Георгиева, ако вземем един дядо с тегло 75 кж и го накараме да тича със 150 000 км/ч – тоест половината от скоростта на светлината – той би тежал около 87 кг. Ако ли пък го ускорим до 200 000 км/сек, то масата му вече ще достигне около 101 кг. Тоест, изводът е, че колкото повече се доближаваме до светлинната скорост, толкова по-тежки ставаме. А помислете сега за един многократно, многократно по-тежък космически кораб!

1526273787_0_559x*.jpg

Само че в "Интерстелар" е показан един начин, по който законите на релативистичната механика могат да бъдат заобиколени, а именно – чрез тунелите в пространството. О, да – те наистина съществуват и, както сме ви 
разказвали и друг път на страниците на нашия сайт, носят названието червейни дупки или червоядини. Това е единственият засега познат начин да прреодолеем огромните разстояния пре пространството.

Но Вселената е много по-сложна и при определени условия тая комбинация може да се превърне в машина на времето. Тоест, теоретически е възможно да пътуваме във времето. Тази работа обаче не е съвсем безболезнена, защото, връщайки се в един минал момент, бихме могли да променим условията, които обуславят нашето съществуване, действия и съдба в бъдещето, а това поражда интересни размишления. Те са интерпретирани от различни фантасти и в литературата, като напр. Майкъл Крайтън във "Фатален срок".

Следващият филм, който Гергана Георгиева разгледа, бе "Армaгедон". В нашата Слънчева система съществуват астероиди като този, за който става дума в това заглавие, но не са много чести и биха били забелязани много преди потенциалния си сблъсък със Земята. Българските учени са водещи в техните изследвания. Досега от различните наши обсерватории са открити и наименувани над 100 такива астероида – най-често на различни български градове, а съществува и астероид с името Цветана.

Дали може да се кацне на астероид? Да, възможно е; това беше доказано неотдавна – през 2014 – от мисията Розета. При нея малкият космически апарат Филе успя да кацне на кометата Чурюмов-Герасименко и да изпрати снимки и информация от нея. Той изследва промените, през които преминава тази комета, докато се доближава до Слънцето.

Кометите са редки, мистериозни и красиви и от ранни времена са били символ на обреченост. Както се казваше в една литературна творба - "Бедняците умират без комети".

При кацането на малко небесно тяло обаче съществува един чисто физичен проблем – малкият му размер означава малка гравитация, дори 1000 пъти по-малка от земната. И така, едва-що кацнали, се излагаме на опасността дори само с един скок да се озовем в открития Космос, а това е нещо, което едва ли някой желае.

1526273794_2_559x*.jpg

В друг филм - "След утрешния ден" – акцентът беше върху промените в климата и глобалното затопляне. Но възможно ли е само за два – три дни да се предизвика такава рязка и и остра климатична промяна? Може ли при глобалното уж затопляне температурите да паднат толкова много, та чак до ледников период?

Не, отговори д-р Гергана Георгиева, толкова бързи климатични промени не могат да настъпят. За това са нужни най-малко огромно количество години, а показаното във филма е прожектирано доста по-бързо и така за няколко дни сме видели онова, което всъщност става за столетия.

Поначало човечеството живее в условията на редуващи се периоди на изцяло свободна от лед и частично заледена земя – тоест топъл и студен климат съответно. Тъй като сега на Земята съществуват места, които целогодишно са покрити с лед, се намираме в в края на междуледников период.

А може ли температурите да паднат толкова много, колкото е показано в ,,След утрешния ден“? Да, защото той е снет по реален климатичен модел, разработен в германските институти "Макс Планк" – ЕСНАМ. Тоест, този модел "предвижда" сценария, но не за описаните няколко дни, разбира се.

Климатът се определя от океанските течения. Така например, топлото течение Гълфстрийм пренася топли води от Екватора на север и е причина за топлата и безснежна зима и хладното лято в Западна Европа например.

Съществуват и важни студени течения по западните брегове на континентите – Калифорнийско, Перуанско, Карибско... Заради такива като тях къпането във водите около иначе топлата Калифорния не е приятно. Но, както отбеляза лекторът, "природата си знае работата и е надарила тамошните хора с едни от най-богатите на риба води в света".

Океанските течения също така са причина за ураганите. Понятията ураган, тайфун и тропически циклон са всъщност едно и също. Разликата идва от мястото на възникване – в кой океан се е зародило явлението.

1526273934_9_559x*.jpg


Последното сюжетно поле, от което бяпха разгледани филми, бяха земетресенията. Три неща обединяват тези филми. Първ, показаните в тях земетресения обикновено са все 10 по Рихтер. Освен това, обикновено разрушават градовете Сан Франциско или Ню Йорк. И трето, винаги накрая има цунами.

Поначало най-силните земетресения, които са се случвали и ще продължат да се случват, следват границите на плочите, на които е разделена земната кора. Такова е, напр., най-силното земетресение, което статистиката помни – 9,5-те по Рихтер в Чили през 1960. В самите плочи силни земетресения няма как да станат.

Двата американски града, за които става дума, са най-често "разрушавани", защото единият е център на филмовата индустрия, а двата общо лежат на един от най-големите разломи в света – Сан Андреас (чието име носи и един от известните "земетръсни" филми) – който е с дължина над 1200 км и минава през гъстонаселени райони.

Цунами след земетресение може да се предизввика само ако епицентърът е на дъното на океан, а има и други условия. Тоест, не всяко земетресение може да е съпътствано от цунами. И ето тук филмът "Сан Андреас" се показва недостоверен, защото това е разлом на сушата, а не на океанското дъно – тоест, цунамито във филма е геологически нелогично.

Последният филм, на който презентаторът се спря, беше нашумелият "Ядрото". Колко надолу в земните недра може да се спусне човек и може ли да стигнем до нейната сърцевина?

Досега човечеството е успяло да се достигне най-много едва на 15 км под повърхността на планетата, което ще рече – дори не и на половината под средата на най-външната обвивка, която се приема, че е дебела около 40 км. А цялото разстояние до "ядрото" е около 6351!

1526273778_5_559x*.jpg

Поначало Земята може да бъде оприличена на един огромен магнит. Нейното магнитно поле действително се генерира от ядрото й и е много важно за живота на човечеството, защото пази планетата от космическите лъчения. Заради него успяваме да наблюдаваме и такъв феномен като полярните сияния.

Може ли магнитното поле на Земята да изчезне, както се предполага във филма? Не, то може да намалее (както е намалявало в предходни геологически епохи – това се знае от изследвания на океански скали), но не и да изчезне. Докато земното ядро се върти, ще има и земно магнитно поле. Според филма ядрото спира заради човешката дейност. Това е нереалистично – ядрото не може да спре въртенето си заради такава причина.

Тоест, "Сан Андреас" е доста нереалистичен от научна гледна точка филм.

Освен това, гл. ас. д-р Георгиева добави, че през геоложката история на Земята полюсите са се сменяли северен-южен и обратно. "Магнитните полюси се разхождат, те не стоят като географските на едно място."

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nauchna-fantastika-ili-fantastichna-nauka_107907.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Червеевите дупки през които можело да минаваме и черните дупки чийто хоризонт сме можели да прескочим и да се срешнем с разни богове и други светове, са си чисто и просто фантасмагории създадени от теоретичните физици и експлоатирани от киното. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

...

Освен това, при едно такова пътуване се изменя не само времето, а също така и масата, която зависи от скоростта. Така например, даде пример д-р Георгиева, ако вземем един дядо с тегло 75 кж и го накараме да тича със 150 000 км/ч – тоест половината от скоростта на светлината – той би тежал около 87 кг. Ако ли пък го ускорим до 200 000 км/сек, то масата му вече ще достигне около 101 кг. Тоест, изводът е, че колкото повече се доближаваме до светлинната скорост, толкова по-тежки ставаме. А помислете сега за един многократно, многократно по-тежък космически кораб!

...

Това пък е едно от заблужденията - неправилно се тълкува, защото "гледат" само матмодел (по Айнщайн). Не само фантастите грешат, макар че - това им е занаят. Поне се стараят да не е съвсем фантасмагория (или модерното - фентъзи?)

При ускоряване за достигане на скорости близки до скоростта на светлината, обектът се скъсява по посока на скоростта (скоростта е вектор и е относителна). За да е възможно по-нататъшно ускоряване, трябва да се употребят все по-КЪСИ вълни, а те са по-енергетични от предишните (?!?- като че ли не зависи енергията им от амплитудата на трептенето). При "сляпо" зачитане на формула за еквивалентност, че по-голямата енергия съответства на по-голяма маса - грешката е налице: че се увеличавала масата при скорост близка до светлинната (в дадена среда, в случая- вакуум)!  Защото все по-голяма мощност е нужна за получаване на все по-къси вълни и това се тълкува като „съпротивление, защото масата се е увеличила“!?! 

Масата еквивалентно на енергия може да се превръща в лъчиста енергия по формулата, но енергията - не всякога може да се тълкува като маса.

...

Редактирано от Малоум 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че магнетизмът може да изчезне като истине ядрото. Както може би е станало на Марс.

Една от хипотезите за произхода на геомагнетизма е, че конвекцията на течното желязо генерира токове, които генерират магнитното поле - т.нар. "Геомагнитно динамо".

В този ред на мисли, когато се изчерпи горивото за ядрените реакции (на разпад, вероятно) в недрата на земята, юе настъпи един момент в който вътрешността на планетата юе изстине, геомагнитното динамо ще спре, а слънчевият вятър ще започне да издухва атмосферата. Водата юе изчезне...

Да, човечеството на този етап (за щастие) няма техническата възможност да повляе върху ядрото.

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, makebulgar said:

Червеевите дупки през които можело да минаваме и черните дупки чийто хоризонт сме можели да прескочим и да се срешнем с разни богове и други светове, са си чисто и просто фантасмагории създадени от теоретичните физици и експлоатирани от киното. 

Това почерненото къде си го виждал?

Останалото е написано подвеждащо. Физиците не си измислят черните дупки така като се измислят приказки. Те следват от теорията. Все пак има разлика между измисляне на фантасмагории и решаване на уравнения.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Gravity said:

Това почерненото къде си го виждал? 

Останалото е написано подвеждащо. Физиците не си измислят черните дупки така като се измислят приказки. Те следват от теорията. Все пак има разлика между измисляне на фантасмагории и решаване на уравнения. 

Проблемът, е че физиците си измислят разни неща теоретично следвайки теорията и решавайки уравнения, но създадените теории обикновенно се отнасят за някакви елементарни частици, за някакви хипотетични вероятности и т.н. Така стоят нещата с червеевите дупки. Те са някакви хипотези свързани с теорията на относителността, и реалното им съществуване може да е невъзможно. От там всички филми в които космическите ни кораби се реят през такива дупки и преминават някакви хиряди и милиони светлинни години по преки пътища са фалш. Същата е работата и с черните дупки. Напрактика те са черни слънца, а не някакви дупки в които Матьо Маконъхи да влиза както си иска и да се пренася в някакви светове с пет измерения, а накрая да се телепортира от там в орбита около Сатурн, както виждаме в Интерстелар.

Тоест науката в тези филми е някъде към 10% доколкото някои космически обекти и явления се описват и им са направени хубави 3D реконструкции, но всичко останало е кино шоу, което експлоатира фантасмагориите на астрофизиците и ги съчетава с традиционните кино сюжети, които са познати на публиката и са смилаеми. Примерно в Интерстелар е много успокояваща сцената в която след като главния герой без никакви проблеми е преминал хоризонта на събитията, се катапултира от кокпита на спейсшипа по нареждане на бордкомпютъра, по традиционния начин познат ни от филмите за американски изтребители!... Това е и момента в който филма се превърна от научно-фантастичен във фентъзи.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, makebulgar said:

Проблемът, е че физиците си измислят разни неща теоретично следвайки теорията и решавайки уравнения, но създадените теории обикновенно се отнасят за някакви елементарни частици, за някакви хипотетични вероятности и т.н.

Защо това е проблем? 

Преди 19 часа, makebulgar said:

Така стоят нещата с червеевите дупки. Те са някакви хипотези свързани с теорията на относителността, и реалното им съществуване може да е невъзможно. От там всички филми в които космическите ни кораби се реят през такива дупки и преминават някакви хиряди и милиони светлинни години по преки пътища са фалш.

Става дума за научно фантастични филми, а не документални филми. Какъв ти е проблема? И ти как преценяваш дали съществуват реално или не?

Преди 19 часа, makebulgar said:

Същата е работата и с черните дупки. Напрактика те са черни слънца, а не някакви дупки в които Матьо Маконъхи да влиза както си иска и да се пренася в някакви светове с пет измерения, а накрая да се телепортира от там в орбита около Сатурн, както виждаме в Интерстелар.

Пак да попитам, това от къде го знаеш? Някакви научни резултати можеш ли да цитираш или си някакъв оракул и тия неща ги знаеш? 

Преди 19 часа, makebulgar said:

Тоест науката в тези филми е някъде към 10% доколкото някои космически обекти и явления се описват и им са направени хубави 3D реконструкции, но всичко останало е кино шоу, което експлоатира фантасмагориите на астрофизиците и ги съчетава с традиционните кино сюжети, които са познати на публиката и са смилаеми.

Ето отново! Как прецени, че е 10%, а не 40%? И на базата на какво наричаш това фантасмагории на астрофизиците? 

Преди 19 часа, makebulgar said:

Примерно в Интерстелар е много успокояваща сцената в която след като главния герой без никакви проблеми е преминал хоризонта на събитията, се катапултира от кокпита на спейсшипа по нареждане на бордкомпютъра, по традиционния начин познат ни от филмите за американски изтребители!... Това е и момента в който филма се превърна от научно-фантастичен във фентъзи.

И какво точно тук е нередно? 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Gravity said:

Защо това е проблем?  

Става дума за научно фантастични филми, а не документални филми. Какъв ти е проблема? И ти как преценяваш дали съществуват реално или не? 

Пак да попитам, това от къде го знаеш? Някакви научни резултати можеш ли да цитираш или си някакъв оракул и тия неща ги знаеш?  

Ето отново! Как прецени, че е 10%, а не 40%? И на базата на какво наричаш това фантасмагории на астрофизиците? 

И какво точно тук е нередно?  

Ами проблем е защото теоритичните постановки се експлоатират свободно от лаиците. Така хипотетична червеева дупка през все още не е ясно какво общо има с теорията на относителността и покакъв начит теорията потвърждава възможността за съществуването им. Тези дупки си изглеждат като някакъв опит да излъжем дявола, но надали това ще се случи и едва ли ще байпасираме пространството.

Нищо лошо няма във научно фантастичните филми, но ти се различават от фентазито. Интерстелар си беше научно-фантастичен до момента в който човека се гмурна в хоризонта на събитията на черната дупка... от там насетне стана чисто фентъзи. При научно-фантастичните филми фантастичните неща не се отклоняват много от реалността и авизията за авангардните технологии на бъдещето, докато при фентъзито фантазиите са в разрез с науката.  

За черните дупки не трябва да съм оракул за да знам че човека няма как да се гмурне в тях да си лети и после да се телепортира до Сатурн. там до черните дупки гравитацията и радиазията ще сплескат и разтопят всичко което се доближи, още повече ако е живо същество. И не трябва да сме ходили там за да ги знаем тези неща. Хората са достигнали само чрез мисълта си и чрез наблюдения с телескоп до много знания за космическите обекти и затова не трябва да ходим в слънцето за да знаем какво има в него, и затова не трябва да ходим до неутронните звезди за да знаем какво има в тях.

Науката във филмите която визирам че е 10% е авангардната наука, която евентуално може да се случи. Процентът е нисък, тъй като в научно-фантастичнтите филми преобладават филмовите сюжети и похвати които трябва да забавляват зрителя, а науката е само за фон. Затова и тези филми не са научнопопулярни. 

А относно катапулта в Интерстелар няма нищо нередно разбира се. Като за филм за забавление който набляга на познати за зрителя от стари филми сюжети и действия всичко е наред. Но ако искахме да има повече реализъм катапулт нямаше да има, а примерно целия кокпит щеше да се отцепи от спейсшипа. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Проблема е, че ти пишеш неща които не са верни, други които са просто мнение, други които са някакви предположения. Но всичко това го пишеш все едно са добре остановени факти.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще е интересно да видим кои неща не са верни. Със сигурност през хоризонта на събитията на черните дупки няма да може да се преминава, и със сигурност те са черни слънца, толкова тежки, че дори и светлина не изпускат. Който иска може да отиде до нашето слънце някъде по-близо до него че да види какво го очаква при черната дупка. Ще се опържи като риба и ще се разтопи за секунди от радиацията. Фъв филма всички неща от момента на навлизането на човека през хоризонта са си чисто фентъзи без никаква наука. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 27 минути, makebulgar said:

Ще е интересно да видим кои неща не са верни. Със сигурност през хоризонта на събитията на черните дупки няма да може да се преминава, и със сигурност те са черни слънца, толкова тежки, че дори и светлина не изпускат. Който иска може да отиде до нашето слънце някъде по-близо до него че да види какво го очаква при черната дупка. Ще се опържи като риба и ще се разтопи за секунди от радиацията. Фъв филма всички неща от момента на навлизането на човека през хоризонта са си чисто фентъзи без никаква наука. 

Всичко тук написано е погрешно. И ти го твърдиш с такава увереност все едно е добре известно. Можеш ли да дадеш някакви аргументи или препратки към надеждни изтучници подкрепящи тези твои твърдения. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 минути, Gravity said:

Всичко тук написано е погрешно. И ти го твърдиш с такава увереност все едно е добре известно. Можеш ли да дадеш някакви аргументи или препратки към надеждни изтучници подкрепящи тези твои твърдения. 

Обоснови се за това че нещата са погрешни. Моите твърдения са свързани с общоприетата представа за същността на Черните дупки.  Ето какво пишат в енциклопедията:

"Падане в черна дупка

Да си представим, че злощастенкосмонавт пада радиално към центъра на проста невъртяща се черна дупка. Колкото повече се приближава към хоризонта на събитията, толкова по-дълго е нужно на излъчваните от него фотони да излязат от гравитационното поле на черната дупка. Далечен наблюдател би видял как спускането на космонавта се забавя, докато приближава хоризонта на събитията, като че ли без никога да го достига.

Въпреки това в собствената си отправна система космонавтът ще пресече хоризонта на събитията и ще достигне сингулярността в краен период от време. След пресичането на хоризонта, той вече няма да може да бъде наблюдаван от външната вселена. Докато пада, той ще забележи как краката му постепенно стават все повече червено-отместени, докато станат невидими. При доближаване до сингулярността,градиентът на гравитационното поле от главата до краката му ще стане значителен и той ще се чувства разтегнат и, в крайна сметка, разкъсан. Този процес е известен като спагетификация. В близост до сингулярността градиентът става достатъчно голям, за да разкъсваатоми. Точката, в която тези приливни сили стават фатални, зависи от размера на черната дупка. За много голяма черна дупка, като предполагаемо намиращите се в центъра на галактиките, точката се намира доста навътре от хоризонта на събитията, така че космонавтът може да го премине безболезнено. Обратно, при малка черна дупка тези приливни ефекти могат да станат фатални дълго преди достигането на хоризонта на събитията."

 

Тоест, нашия космонавт от филма няма как да си дърпа катапулта на седалката, и няма начин да преминава в други измерения и да се връща удома си зад библиотеката, тъй като като премине онзи хоризонт ще е гравитационно разкъсан, радиационно деградиран и душевно липсващ.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нищо от този цитат не потвърждава това което си написал по горе. Там си написал, че хоризонта не може да се преминава. В цитата пише обратното. Там си написал, че черните дупки са черни слънца. В цитата нищо подобно. Написал си, че падащия ще бъде изпържен. В цитата нищо подобно.

Преди 27 минути, makebulgar said:

Моите твърдения са свързани с общоприетата представа за същността на Черните дупки.

Твоите твърдения са в разрез с общоприетото разбиране.

Редактирано от Gravity

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Gravity said:

Нищо от този цитат не потвърждава това което си написал по горе. Там си написал, че хоризонта не може да се преминава. В цитата пише обратното. Там си написал, че черните дупки са черни слънца. В цитата нищо подобно. Написал си, че падащия ще бъде изпържен. В цитата нищо подобно.

Твоите твърдения са в разрез с общоприетото разбиране.


Еми някои неща се подразбират, когато говорим за черни дупки. Примерно знаем, че черната дупка има огромна маса, като тази в центъра на Млечния път се предполага, че е 4 милиона слънчеви маси, и от там можем да сметнем гравитацията на черната дупка. На слънцето гравитацията е 274 m/s², а това е близо 28 пъти повече от земната гарвитация и близо 3 пъти повече от ускорението което може да понесе човек (9g=88m/s²). Тоест върху Слънцето ако оцелеем от изпържването на слънчевия огън и радиация, ще бъдем смачкани три пъти по-мощно от колкото може да понесе човек. При черната дупка гравитацията е в пъти по-голяма и просто човек там близо до нея ще стане на палачинка, ако преди това не е изгорял от плазмата която се върти около черната дупка и от радиацията която влиза и излиза от нея.

Така че, космонавта няма как да си издърпа коланите за катапулта, тъй като той там няма да може да съществува. Гравитацията ще го е смачкала, плазмата и радиацията ще са го изпържили. 

Проблема е в това, че много физици имат желание фантазиите им да се сбъднат, и така да могат да преминават през червееви дупки, да могат да влизат в черните дупки и да се телепортират в други измерения на далечни разстояния. Това обаче не е наука, а е вяра, като тя е много подобна на вярата в Спасителя, който ни спасява от нещо зло. За физиците и другите учени злото е космоса и неговите непреодолими рзмери, като на тях им трябва спасител от рода на череевите дупки, който да ги измъкне от безнадеждната отдалеченост на Земята от останалите планети и звезди. 
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това за гравитацията е ново твърдение, различно от предишните, и не подкрепя това което твърдеше по-рано. Още повече, че не е вярно. Това ще е гравитацията, която ще изпитваш ако стоиш неподвижно спрямо земята/слънцето/дупката. Ако падаш свободно ще си в безтегловност. Единственото кото ще усещаш е приливните сили. При преминаване на хоризонта те са по-малки ако дупката е голяма. За дупка с маса няколко слънчеви ще са достатъчно големи да те разкъсат. Но за такава с милиони слънчеви маси ще са пренебрежимо слаби.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това с гравитацията се подразбира от самото споменаване на термина Черна дупка. Колкото е по-голяма с толкова по голямо ускорение ще се размажеш върху нея. Хоризонта на събитията ще го приминеш под формата на йонизиран газ. И ще ти е малко трудно да дръпнеш ръчките на катапулта. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 46 минути, makebulgar said:

Това с гравитацията се подразбира от самото споменаване на термина Черна дупка. Колкото е по-голяма с толкова по голямо ускорение ще се размажеш върху нея. Хоризонта на събитията ще го приминеш под формата на йонизиран газ. И ще ти е малко трудно да дръпнеш ръчките на катапулта. 

 

Пак твърдения не подкрепени с нищо. Дай препратки. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, makebulgar said:

Това обаче не е наука, а е вяра,

тия твърдения са точно вяра - едно запълване на липса на знания със свои вариации. Симулации на червееви дупки се превят непрекъснато в опит да се изведат все още неизвестните.

Разбира се, използването на червееви дупки за практически цели... е набор от предположения. Но това не е проблем за науката и в никакъв случай не го прави вяра. Всички научни теории са именно системи от предположения по едно или друго.  

Твърде много хора не разбират феномена "ВЯРА" - то не е "нещо" само по себе си, а е израз на личното отношение на даден субект спрямо отражението си на света. Едно и също нещо може да е вяра за даден субект. Но за друг - може да е наука... Не е въпроса до "нещото", а до човека. Думичката НАУКА е в същото положение, като твърде много хора вярват в 'научните фундаменти', а наричат това "наука". А то си е "вяра". Освен това в образователните системи е наличен твърде голям дял на идеологизация... А идеологията е задължителен неотменен елемент от вярата - и в колективен, и в личен план. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, ramus said:

Твърде много хора не разбират феномена "ВЯРА" - 

Имах предвид, че на всички, дори и на учените, им е нужно спасение. Няма значение дали ще е под формата на Спасител или ще е под формата на Червеева дупка през която човечеството трябва да се спаси при катаклизъм със земята. Хората имат нужда да се спасят или по-точно казано да оцелеят, и това е първичния инстинкт да самосъхранение. Астрофизиците искат да вярват че можем да оцелеем, и затова измислят червееви дупки през които да се спасим. А кинофилмите от Холивуд експлоатират това и го предлагат на зрителя като лесно смилаема молитва за спасение с хепиенд. 

Щеше да е много депресиращо в Интерстелар да покажат малко реализъм и главния герой преминавайки хоризонта на събитията да се размаже като пихтия от гравитацията и радиацията и съответно да не успее да спаси света. Никой религиозен водач не би направил грешката да разказва на вярващите това, че няма да бъдат спасени. 

Редактирано от makebulgar

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, makebulgar said:

Щеше да е много депресиращо в Интерстелар да покажат малко реализъм и главния герой преминавайки хоризонта на събитията да се размаже като пихтия от гравитацията и радиацията и съответно да не успее да спаси света.

Щеше да е в разрез с това което науката казва за черните дупки. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/BlackHoles/fall_in.html

Цитирай

Suppose that, possessing a proper spacecraft and a self-destructive urge, I decide to go black-hole jumping and head for an uncharged, nonrotating ("Schwarzschild") black hole.  In this and other kinds of hole, I won't, before I fall in, be able to see anything within the event horizon.  But there's nothing locally special about the event horizon; when I get there it won't seem like a particularly unusual place, except that I will see strange optical distortions of the sky around me from all the bending of light that goes on.  But as soon as I fall through, I'm doomed.  No bungee will help me, since bungees can't keep Sunday from turning into Monday.  I have to hit the singularity eventually, and before I get there there will be enormous tidal forces—forces due to the curvature of spacetime—which will squash me and my spaceship in some directions and stretch them in another until I look like a piece of spaghetti.  At the singularity all of present physics is mute as to what will happen, but I won't care.  I'll be dead.

For ordinary black holes of a few solar masses, there are actually large tidal forces well outside the event horizon, so I probably wouldn't even make it into the hole alive and unstretched.  For a black hole of 8 solar masses, for instance, the value of r at which tides become fatal is about 400 km, and the Schwarzschild radius is just 24 km.  But tidal stresses are proportional to M/r3.  Therefore the fatal r goes as the cube root of the mass, whereas the Schwarzschild radius of the black hole is proportional to the mass.  So for black holes larger than about 1000 solar masses I could probably fall in alive, and for still larger ones I might not even notice the tidal forces until I'm through the horizon and doomed.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи казваш, че там където дори и светлината не може да устои на гравитацията хората могат спокойно да си живеят и да се движат!? Да, ама не, не могат. Един човек издържа с пределни усилия ускорение 9 g, а там при черната дупка ще е примерно 1500 g, тоест тотално смазване. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, makebulgar said:

Значи казваш, че там където дори и светлината не може да устои на гравитацията хората могат спокойно да си живеят и да се движат!? Да, ама не, не могат. Един човек издържа с пределни усилия ускорение 9 g, а там при черната дупка ще е примерно 1500 g, тоест тотално смазване. 

За падащия ще е 0g, не само че няма да е тотално смазване, той дори няма да усети. Но понеже е форум наука с инат не става. Покажи поне един учебник/статия подкрепящ твоите твърдения.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Gravity said:

За падащия ще е 0g, не само че няма да е тотално смазване, той дори няма да усети. Но понеже е форум наука с инат не става. Покажи поне един учебник/статия подкрепящ твоите твърдения.

Еми науката става с мислене, а не с учебници и статии. На падащия ще действа 1500 g, или там колкото е в зависимост от масата на Черната дупка. Всички знаем за онзи експеримент с топчето и перото поставени във вакумна тръба, които падат с приблизително една и съща скорост. Тази скорост зависи от земното ускорение и в много малка степен от масата на перото и топчето. При този експеримент перото и топчето са в безтегловност едно спрямо друго, но и на двете им действа гравитацията на земята и земното ускорение и те летят към нея. По същия начин човек намиращ се в космически кораб навлизащ в Черна дупка ще се движи с ускорение 1500 g, като той ще се движи към черната дупка с почти същата скорост с която се движи и кораба му. Човека ще е почти в безтегловност единствено спрямо космическия кораб тъй като масите на човека и кораба са почти еднакви сравенно с масата на Черната дупка. Човека обаче няма да може да понесе подобно ускорение, тъй като различните части на тялото му и вътрешните му течности имат различна инертност и това ще разкъса тялото му. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...