Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?

[nik1]

1 hour ago, nik1 said:

Едно си баба знае едно си баба бае..

Повтаряне и сукане на тъпи и плоски шаблони и фанатазии, докато на другите им писне

Постигнал е мъде с реториката си...

Да  си кажем и другото: по-дипломатичния и прибран Путин  го прекарва всякак, 

Виж и реакциите на висшите републиканци,

https://www.theguardian.com/us-news/2018/jul/17/donald-trump-putin-russia-summit-how-will-republicans-react

 

 

 

https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/jul/17/republicans-donald-trump-russia-treachery

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не, не трябва да минаваш през Тибет, говорим за различни неща

Ако говориш за сухоземната част на маршрута през Китай след връзката с Пакистан, основният маршрут не минава през Тибет, а по цетралния коридор през Кашгар:

Оттам Китай вече си е изградил плътна инфраструктурна мрежа към развитите промишлени провинции на изток:

Изградил е и връзка между Кашгар и централния коридор от пътя на коприната, който дублира северния коридор през Русия, тоест, въпреки че Китайско-Пакистанския коридор формално не влиза в инициативата Един Път Един Пояс, той е може би най-ключовия елемент в него, авариен вход-изход в случай на трудности пред другите маршрути и най-важното контролиран път за енергийни източници от Африка и Близкия изток.

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ, а именно:

3. Офшорно балансиране

В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив.  Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси.

https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26

Така Китай остава относително изолиран в Югоизточна Азия и отчасти свързан пряко с Африка, това е предполагаемата му сфера на доминиращо икономическо влияние като регионален глобализатор; Китай се опитва да запълва празни полета, САЩ играят на принципа на билярда, ударът върху една от топките размества цялата конфигурация.

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако говориш за сухоземната част на маршрута през Китай след връзката с Пакистан, основният маршрут не минава през Тибет, а по цетралния коридор през Кашгар:

Оттам Китай вече си е изградил плътна инфраструктурна мрежа към развитите промишлени провинции на изток:

Изградил е и връзка между Кашгар и централния коридор от пътя на коприната, който дублира северния коридор през Русия, тоест, въпреки че Китайско-Пакистанския коридор формално не влиза в инициативата Един Път Един Пояс, той е може би най-ключовия елемент в него, авариен вход-изход в случай на трудности пред другите маршрути и най-важното контролиран път за енергийни източници от Африка и Близкия изток.

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ, а именно:

3. Офшорно балансиране

В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив.  Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси.

https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26

Така Китай остава относително изолиран в Югоизточна Азия и отчасти свързан пряко с Африка, това е предполагаемата му сфера на доминиращо икономическо влияние като регионален глобализатор; Китай се опитва да запълва празни полета, САЩ играят на принципа на билярда, ударът върху една от топките размества цялата конфигурация.

Това е интересно предаване, в което може да се види и човешката страна (човешките страни) на изгражднато и съществуването на северния път на коприната. Той минава през населените с уйгури и казахи цетрално-азиатски части на Китай.. 

Както казва Цън Цон всеки има своята гледна точка и е прав за себе си

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-1/

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-2/

 

[Atom]

Преди 1 час, Б. Киров said:

От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

[nik1]

1 hour ago, Atom said:

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

Благодарско Атом, за постинга!

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

Това е интересно предаване, в което може да се види и човешката страна (човешките страни) на изгражднато и съществуването на северния път на коприната. Той минава през населените с уйгури и казахи цетрално-азиатски части на Китай.. 

Както казва Цън Цон всеки има своята гледна точка и е прав за себе си

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-1/

https://www.tvevropa.com/2018/10/svobodna-zona-s-gosti-k-kanev-tsan-tson-i-a-sidike-02-10-2018-chast-2/

 

За да се види откъде преминава коридора през Пакистан

Има изградена жп линия между Кашгар и централната част на Пътя на коприната, като доколкото четох скоро, китайците правят това трасе скоростно и с успоредни магистрали и нефто/газопроводи, за да могат да го присъединят съответно към коридора от Пакистан и централната част на Пътя; от етническа гледна точка, голяма част от това трасе минава през автономния Уйгурски регион /22 млн. мюсюлмански етнос, макар и разселван и по стари данни/, преди да навлезе в хански региони. Освен това е в близост до управлявани от Китай региони, но оспорвани от Индия, на картата горе съм означил със стрелката, че преминава през тях, но реално това не е така, това са планински области встрани от трасето идващо от Пакистан. За китайците това е единствено възможната връзка с Пакистанския коридор, потенциално нестабилната й част е около влизането на тяхна територия и преминаването през автономния уйгурски регион. Географски трасето изглежда така:

От човешка гледна точка напълно разбирам и изпитвам съчувствие към тежкото положение на уйгурската етническа общност.

[Du6ko]

Днеска вицепрезидентаПенс предупреди , че КНР настъпва по всички фронтове. И раздава заеми и пари на партньорите си.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Atom said:

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма.  Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори  и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален.

Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията  е невъзможна. Или поне  е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с  по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки.

Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи.  При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

+++

Лично моето мнение е, без да настоявам за него и да ангажирам, е че ценностната система в основата на китайската държава е същата, каквато беше заложена в тази на съветската, с тази разлика, че техните лидери се оказаха по-гъвкави и прозорливи от руските и съумяха да използват позитивните качества на капитализма като двигател на растежа. Но различието е фундаментално и не подлежи на компромис, и в крайна сметка ще доведе, ако не до открит военен конфликт то до много ожесточено съперничество. Според мен Родрик е твърде либерален и донякъде ляво ориентиран академичен икономист, който може да си позволи да пише така, но лидерите на западните общества едва ли биха приели заключението му "Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми" .

Като говорим са съветския идеологически блок, обособен в държавен капитализъм на бюрократи номенклатура, той на практика беше отличен спаринг партньор за Запада и специално за САЩ в развитието на новите технологии, а покрай това буквално вкара западноевропейците под американското военно крило, от което, разбира се, Чичо Сам извличаше огромни дивиденти. Понякога, казват, историята се повтаря като фарс.

Разбира се, всичко това е дискусионно и твърде общо казано.

Потърсих нещо публикувано от Дани Родрик на български, но за съжаление открих само това, което е твърде оскъдно:

https://www.dnevnik.bg/biznes/2009/02/19/677890_nujen_e_prehod_ot_nacionalniia_kum_globalniia_variant/

Той е много активен автор на къси статии в престижни издания, попадна ми нещо от него, писано през 2010 година, негова къса рецензия-коментар за книга на друг автор:

Ще управлява ли Китай света?

12 януари 2010 г.

Дани Родрик

Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Но световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните - т.е. ако Китай може да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохесия и политическо единство.

КАМБРИДЖ - Преди тридесет години Китай имаше малко значение за глобалната икономика и малко влияние извън своите граници, с изключение на няколко страни, с които той имаше близки политически и военни отношения. Днес страната е забележителна икономическа сила:фабриката на света, негов основен финансист, водещ инвеститор от цяла Африка до Латинска Америка и все по-голям източник на научноизследователска и развойна дейност.

Китайското правителство седи на върха на удивително ниво на валутни резерви - над 2 трилиона долара /тогава, днес са над 3/. В света няма нито един бизнес, който да не е усетил влиянието на Китай, нито като доставчик на по-ниски цени, нито по-страховит конкурент.

Китай все още е бедна страна. Въпреки че средните доходи са се повишили много бързо през последните десетилетия, те все още са между една седма и една осма от нивата в Съединените щати - по-ниски от тези в Турция или Колумбия и не много по-високи от тези в Ел Салвадор или Египет. Докато крайбрежният Китай и големите му метрополиси демострират огромно богатство, големи части от Западен Китай тънат в бедност. Независимо от това, китайската икономика се очаква да надмине тази на САЩ по размери някъде през следващите две десетилетия.

Междувременно САЩ, единствената световна икономическа хипер-сила доскоро, се превръща в смаляващ се гигант. Той теглен надолу от глупави решения в областта на външната политика и от масирана финансова криза. Доверието към тях след катастрофалното нахлуване в Ирак е на ниско ниво, независимо от глобалната симпатия към президента Барак Обама, а техния икономически модел е в развалини. Веднъж всемогъщият долар е зависим от милостта на Китай и богатите на нефт държави.

Всичко това повдига въпроса дали Китай в крайна сметка ще замести САЩ като световен хегемон, регулатор и двигател на глобалната икономика. В една удивителна нова книга, озаглавена "Когато Китай управлява света", британският учен и журналист Мартин Жак /Martin Jacques/ е категоричен: ако смятате, че Китай ще се интегрира гладко в либерална, капиталистическа и демократична световна система, твърди Жак, вие сте в голяма грешка. Китай не само е следващата икономическа суперсила, но световният ред, който той ще изгради, ще изглежда много различно от това, което имахме под американското лидерство.

Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Това е мираж, казва Жак. Китайците и тяхното правителство са обвързани с различна концепция за обществото и политиката: основана на общността, а не индивидуалистична, по-скоро държавна, отколкото либерална, авторитарна, отколкото демократична. Китай има 2 000 години история като отделна цивилизация, от която да черпи силата си. Той няма да се откаже от своите ценности просто за да ги замени със западните ценности и институции.

Световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните, твърди Жак. Пекин ще засенчи Ню Йорк, юанът ще замени долара, а мандарин ще преобладава над английски език, учениците по света ще научат повече за пътешествието на Zheng He по източното крайбрежие на Африка, отколкото за Васко де Гама или Христофор Колумб.

Ще изчезне обожествяването на пазарите и демокрацията. Китай е много по-малко вероятно да се намесва във вътрешните работи на суверенните държави. Но в замяна ще изисква от по-малките, по-слаби държави да признаят водещата роля на Китай (точно както при старите tributary systems).

Но за да се случи всичко това, Китай ще трябва да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохерентност и политическо единство. Нищо от това не е гарантирано. Под силната икономическа динамика на Китай се крият дълбоко напрежение, неравенства и разцепления, които могат осуетят гладкото преминаване към глобална хегемония. По време на дългата си история центробежните сили често са хвърляли страната в хаос и разпад.

Стабилността на Китай зависи критично от способността на правителството да осигури стабилни икономически приходи на огромното мнозинство от населението. Китай е единствената страна в света, където всяка година по-малко от 8% растеж се смята за опасен, тъй като това би разпалило социалните вълнения. По-голямата част от останалата част от света само мечтае за растеж с този темп, което говори голямата крехкост на китайската система.

Авторитарният характер на политическия режим е в центъра на тази нестабилност. Тази авторитарност позволява използването единствено на репресии, когато правителството е изправено пред протести и опозиция извън установените канали.

Проблемът е, че ще стане все по-трудно за Китай да поддържа този вид растеж, който е преживял през последните години. Ръстът на Китай в момента се основава на подценена валута и огромен търговски излишък. Това е неустойчиво и рано или късно ще предизвика сериозна конфронтация със САЩ (и Европа). Няма лесни начини за излизане от тази дилема. Китай вероятно ще трябва да се примирява с по-нисък растеж.

Ако Китай преодолее тези препятствия и в крайна сметка се превърне в доминираща икономическа сила в света, глобализацията наистина ще приеме китайски характеристики. Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми. Това е лошата новина.

Добрата новина е, че китайският глобален ред ще покаже по-голямо уважение към националния суверенитет и по-голяма толерантност към националното многообразие. Ще има по-голяма възможност за експериментиране с различни икономически модели.

https://www.project-syndicate.org/commentary/will-china-rule-the-world

Интересно е и това, пак от него:

https://prospectmagazine.co.uk/magazine/the-great-globalisation-lie-economics-finance-trump-brexit

[nik1]

Цитирай

 

Ако Китай преодолее тези препятствия и в крайна сметка се превърне в доминираща икономическа сила в света, глобализацията наистина ще приеме китайски характеристики. Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми. Това е лошата новина.

В този контекст - демокрация , нещата като че ли не са еднозначни..Според американската парадигма демокрацията е номер 1 (това е така -според американската история, конституция и същност), да но..  демокрацията доведе и Хитлер на власт .. От друга страна, военната хунта в Чили спаси страната от бездната, 

 

Цитирай

Добрата новина е, че китайският глобален ред ще покаже по-голямо уважение към националния суверенитет и по-голяма толерантност към националното многообразие. Ще има по-голяма възможност за експериментиране с различни икономически модели. 

Може да греша, но ми изглежда че съвременен (нов) Китай е доста ескпанзионистична страна (визирам комунистическия период от миналия век) , ,в която няма толкова голяма толератност към разнообразието - и тибетците,  и уйгирите и монголите са притискани, избутвани и асимилирани от най-големия сински етнос - хан ..

 

[Б. Киров]

Преди 1 минута, nik1 said:

В този контекст - демокрация , нещата като че ли не са еднозначни..Според американската парадигма демокрацията е номер 1 (това е така -според американската история, конституция и същност), да но..  демокрацията доведе и Хитлер на власт .. От друга страна, военната хунта в Чили спаси страната от бездната, 

Според мен в основата на различията между западния модел на капитализъм и китайския е правата на човека, ценността на индивида и неговите права и свободи. Западната демокрацията е по-скоро функция на правата на индивида. Щом се премине тази разделителна граница в западната цивилизация - правата на индивида - винаги се е стигало до някакъв вид диктатура и тоталитаризъм, какъвто е случая с идването на Хитлер. Отначало се разделят индивидуалните права на групи хора, които могат да ги имат и такива, които нямат право да ги имат - евреи, славяни, не арийци от една страна; съответно чистокръвни арийци от друга.

Същото е с класовия подход в комунистическата идеология - индивидуалните права на практика се делегират единствено върху "трудовите класи" на селския и градски пролетариат, индивидите от останалите класи губят индивидуалните си права. китайският комунизъм е хибрид, там капиталистът има индивидуални права, но докато не влезе в противоречие с идеологията на власт имащата класа от номенклатура, която дори с 30 % контрол върху собствеността на средства за производство е колективен собственик на цялата държава и единствен говорител на идеологията.

Всичко това е в неразрешимо противоречие със структурата на западните общества, държавата има власт върху индивида до прага на спазването на закона, независимо от идеологията и класовата му принадлежност. И не става въпрос за някакви измислени правила, а с векове наложили се практики, в структурата на самите общества. Още от времето на отделянето на църквата от светската власт, по-късно обособяването на занаятчийските гилдии, градовете държави и националните държави в Европа и Новия свят. Индивидуалната свобода винаги е била основополагащ камък на западните общества, такива каквито са днес.

[nik1]

Благодарско!

 

Един оф-топик, просто ми стана интересно:

Тоталитарна демокрация (нещо различно е от тоталитаризма), "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... Демократични управления т.е. много автори не ги разграничават от демокрацията .. Присъщи са на западния свят..

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Тоталитарна демокрация (нещо различно е от тоталитаризма), "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... Демократични управления т.е. много автори не ги разграничават от демокрацията .. Присъщи са на западния свят..

Според мен, ако обсъждаме модерните форми на управление в епохата на капитализма като обществена система с нова форма на собственост върху средства и начин на производство, добра гледна точка е отношението на държавата към собствеността. Модерният западен капитализъм възниква в края на 18-ти и началото на 19-ти век и търпи редица метаморфози, една от които е националната държава. Националните държави са обществен договор между техните граждани и избраната /или назначена/ бюрокрация, която ги управлява.

Първите пропоненти на националните държави – Русо, Дидро и другите просветители – провъзгласяват равноправието на индивида и държавата в един обществен договор между тях. Постепенно обаче нещата в Европа се променят – през 19-ти и 20-ти век капиталите /собственост/ се окрупняват и консолидират от една страна, от друга страна огромна маса от пролетаризирани неудачници отиват към социалното дъно и от идеите за „свобода, братство и равенство” остава твърде малко, защото свободата остава за тези които имат капитал, а братството и равенството в мизерията за онези, които нямат нищо друго за продаване, освен собствения си труд.

И тогава се появяват идеите за „демократичните тоталитарни държави” – едната е лява /диктатура на работещото мнозинство, пролетариата/, другата е дясна – диктатура на имащото малцинство от капиталисти, но обикновено и двете идеи са скрити под маската на общонационални интереси.

Тоталитаризъм в чист вид, всъщност, според мен няма; има преходни форми към него и негови крайни форми.

Съществува различна степен на преходи към него и то винаги маскирани под формата на месианство от упражняващата го група – националсоциализмът в Германия, първия му стадий е тоталитарна демокрация с много позитивни икономически резултати за широките народни маси от германци – ликвидира безработицата, строят се магистрали и обществени сгради, развиват се приложните науки свързани с военното дело и т.н. и всичко това облечено в дрехата за „общото благо” на арийската нация, но прокарващо пътека към войната и задвижвано от интереса на крупния капитал от такава война. Със започването на войната обаче управлението придобива форма на абсолютен тоталитаризъм без никакви намеци за демокрация.

Паралелите с левите форми на тоталитарна демокрация са адекватни на десните, но с тази разлика, че при десните тоталитарни демокрации като тези на германския националсоциализъм и фашизма на Мусолини в Италия, никога не се поставя под съмнение крупната частна собственост, всъщност тя дирижира зад сцената на държавата парада; в левите тоталитарни демокрации, които много наподобяват по начин на управление десните, най-напред се извършва преврат, окрупняващ собствеността и тя преминава в ръцете на колективен собственик, от частни ръце тя преминава като колективна собственост в ръцете на супер-овластена група от леви бюрократи, обикновено организирани на партиен принцип, и тази идеологизирана група от бюрократи осъществява управление пак в името на „общото благо”, но всъщност работи за собствените си колективни интереси.

И в двата варианта интересите и свободата на индивида са оставени под линията на „общите интереси” и на практика са сведени до правото му свободно да гласува винаги за реалните собственици на държавата /от които този индивид не е/ и да работи за „общите интереси” на същите собственици.

Тоталитарна демокрация, "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... държавата в сянка и т.н. са само разнообразни метаморфози и камуфлажни форми на диктатура върху индивида, посредством държавния апарат, като докато се упражнява тази диктатура под общия им знаменател – дали с ляв или десен знак без значение – винаги се поставя „общото благо” над индивидуалното, то е голямото оправдание за насилието над индивида.

Според мен не съществува изключение от правилото, че зад идеологията за „общото благо” винаги се крият егоистичните интереси на група собственици на средствата за производство и капиталите, организирали съответната форма на управление и манипулиращи масата с подходящ за техните цели идеологически инструментариум, проповядващ „общото благо”.

Според мен, ако една система претендираща да бъде демократична в съвременните условия на производство и собственост не гарантира чрез обществен договор равноправие между индивида и обществото, тя не е демократична.

[nik1]

Ще изкажа едно мнение - то е не е по различно от моите виждания досега, само ги показва по друг начин

Глобализация "2" : Мисля че в момента сме (светът е)  все още в период на хипер-глобализацията на търговията със стоки и услуги. и капиталовото/инвестиционото движение 

Можем да я разглеждаме като  2.2., 2.3 или просто "Глобализация "2"

 

Какви е характерното за  периода 2.2?

1. Кривата на кумулативното нарастване на региналните/международните търговските споразумения все още запазва наклона си и вида си

 

 

2. Спразуменията съдържат "исторически" новопоявилите се клаузи /иницативи/:

2.1 Хармонизиране на регулациите. които стоят зад правилата за гранични инвестиции

плюс осигуряване  на защитата на трансграничните инвестици

 

2.2 Защита на авторските права

 

2.3 Хармонизиране /уеднаквяване/ на продуктовите и техническите страндарти на ниво ISO и IEC

Тук има един трик, и той че е ЕN-стандартите копират "едно към едно" тези на ISO и IEC, следствие на което , световната продуктово-страндартна област е преобладаващо "евро- ориентирана" и "евро-центрична".

По някакъв начин това е свързано в права и обратна посока  с факта на ЕС доминацията  в износа.

Което в курсив поставя въпроса за "хегемонията" за преразлеждане  и прецизиране;

От американо-центрична гледна точка някак нещата са еднозначни: Този, който е победил САЩ (настоящия хегемон), е следващия хегемон..

Да но това не съвсем вярно: дори и при индивидуален спорт като бокса, шампионът се среща с претендети шампиони от другите купи, за да се реши дали поясът остава в него

В случая нещата са по-комлицирани, защото хегемонията на следващия хипотетичен такъв - Китай, може да бъде оспорена от тим от сътрудничещи си сили, с общи цели , недопускане на Китай за световен хегемон - ЕС, Индия, и страните от Pacific Rim и евентуално САЩ..

Редактирано Октомври 5, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Ще изкажа едно мнение - то е не е по различно от моите виждания досега, само ги показва по друг начин

Глобализация "2" : Мисля че в момента сме (светът е)  все още в период на хипер-глобализацията на търговията със стоки и услуги. и капиталовото/инвестиционото движение 

Можем да я разглеждаме като  2.2., 2.3 или просто "Глобализация "2"

 

Какви е характерното за  периода 2.2?

1. Кривата на кумулативното нарастване на региналните/международните търговските споразумения все още запазва наклона си и вида си

 

 

2. Спразуменията съдържат "исторически" новопоявилите се клаузи /иницативи/:

2.1 Хармонизиране на регулациите. които стоят зад правилата за гранични инвестиции

плюс осигуряване  на защитата на трансграничните инвестици

 

2.2 Защита на авторските права

 

2.3 Хармонизиране /уеднаквяване/ на продуктовите и техническите страндарти на ниво ISO и IEC

Тук има един трик, и той че е ЕN-стандартите копират "едно към едно" тези на ISO и IEC, следствие на което , световната продуктово-страндартна област е преобладаващо "евро- ориентирана" и "евро-центрична".

По някакъв начин това е свързано в права и обратна посока  с факта на ЕС доминацията  в износа.

Което в курсив поставя въпроса за "хегемонията" за преразлеждане  и прецизиране;

От американо-центрична гледна точка някак нещата са еднозначни: Този, който е победил САЩ (настоящия хегемон), е следващия хегемон..

Да но това не съвсем вярно: дори и при индивидуален спорт като бокса, шампионът се среща с претендети шампиони от другите купи, за да се реши дали поясът остава в него

В случая нещата са по-комлицирани, защото хегемонията на следващия хипотетичен такъв - Китай, може да бъде оспорена от тим от сътрудничещи си сили, с общи цели , недопускане на Китай за световен хегемон - ЕС, Индия, и страните от Pacific Rim и евентуално САЩ..

Допускането, че Китай може да стане световен икономически хегемон е твърде хипотетично и преувеличено, защото въпреки бързия ръст на БВП и свързаната с това външна търговия, цифрите и реалностите показват следното:

Световен БВП за 2017 -               80.6 трлн. долара
БВП на ЕС   -                                19.8
БВП  на САЩ                                19.4
ОБЩО                                           39.2 трлн. или 49% от световния БВП

БВП на Китай                               12.4 трлн. или 15 % от световния БВП
 

Световен износ за 2017: 22.9 трлн. долара

ЕС и САЩ общо: 11 трлн. или 49 %
Китай:                  2.4 трлн. или 11 %

Световен внос за 2017: 22.2 трлн. долара

ЕС и САЩ общо - 11 трлн. или 50 %

Китай - 2.2 трлн. или 10 %

От друга страна, интересно е да се погледне как е изглеждал икономически светът /по критерий БВП през 1989 в щатски долари по курс от онова време/:

1		United States	(GNP) $5,233,300.00
2		Soviet Union	(GNP) $2,659,500.00
3		Japan	(GNP) $1,914,100.00
4		Germany, Federal Republic of	$945,700.00
5		France	$819,600.00
6		United Kingdom	$818,000.00
7		Italy	$803,300.00
8		Canada	$513,600.00
9		Spain	(GNP) $398,700.00
10		Brazil	$377,000.00
11		India	(GNP) $333,000.00
12		Australia	(GNP) $240,800.00
13		Netherlands	$205,900.00
14		Korea, South	$200,000.00
15		Mexico	$187,000.00
16		Poland	(GNP) $172,400.00
17		German Democratic Republic	(GNP) $159,500.00
18		Belgium	$136,000.00
19		Sweden	$132,700.00
20		Yugoslavia	(GNP) $129,500.00
21		Czechoslovakia	(GNP) $123,200.00
22		Taiwan	(GNP) $121,400.00
23		Switzerland	$119,500.00
24		Austria	$103,200.00
25		Iran	(GNP) $97,600.00
26		South Africa	$83,500.00
27		Indonesia	(GNP) $80,000.00
28		Romania	(GNP) $79,800.00
29		Norway	$75,800.00
30		Turkey	$75,000.00
31		Finland	$74,400.00
32		Denmark	$73,700.00
33		Saudi Arabia	$73,000.00
34		Portugal	$72,100.00
35		Argentina	(GNP) $72,000.00
36		Hungary	(GNP) $64,600.00
37		Thailand	(GNP) $64,500.00
38		Hong Kong	$57,000.00
39		Greece	$56,300.00
40		Algeria	$54,100.00
41		Venezuela	$52,000.00
42		Bulgaria	(GNP) $51,200.00
43		Pakistan	(GNP) $43,200.00
44		Philippines	(GNP) $40,500.00
45		New Zealand	$39,100.00
46		Egypt	$38,300.00
47		Israel	(GNP) $38,000.00
48		Malaysia	$37,900.00
49		Colombia	$35,400.00
50		Iraq	(GNP) $35,000.00
51		Ireland	$31,400.00
52		Nigeria	(GNP) $30,000.00
53		Korea, North	$28,000.00
54		Singapore	$27,500.00
55		Chile	$25,300.00
56		United Arab Emirates	(GNP) $23,300.00
57		Morocco	$21,900.00
58		Cuba	(GNP) $20,900.00
59		Bangladesh	$20,600.00
60		Kuwait	$20,500.00
61		Libya	(GNP) $20,000.00
62		Peru	$18,900.00
63		Syria	$18,500.00
64		Puerto Rico	(GNP) $18,400.00
65		Vietnam	(GNP) $14,200.00
66		Cameroon	$12,900.00
67		Burma	$11,000.00
68		Guatemala	$10,800.00
69		Ivory Coast	$10,000.00
70		Ecuador	$9,800.00
71		Paraguay	$8,900.00
72		Uruguay	$8,800.00
73		Tunisia	$8,700.00
74		Kenya	$8,500.00
74		Sudan	$8,500.00
75		Oman	$7,800.00
76		Ethiopia	$6,600.00
77		Zaire	$6,500.00
78		Luxembourg	$6,300.00
79		Sri Lanka	$6,100.00
80		Tanzania	$5,920.00
81		El Salvador	$5,500.00
81		Yemen Arab Republic	$5,500.00
82		Qatar	$5,400.00
83		Jordan	(GNP) $5,200.00
83		Ghana	(GNP) $5,200.00
84		Dominican Republic	$5,100.00
85		Senegal	$5,000.00
85		Angola	$5,000.00
86		Uganda	$4,900.00
87		Costa Rica	$4,700.00
88		Zimbabwe	$4,600.00
88		Bolivia	(GNP) $4,600.00
89		Honduras	$4,400.00
90		Cyprus	$4,200.00
91		Zambia	$4,000.00
91		Iceland	$4,000.00
92		Panama	$3,900.00
93		Jamaica	$3,800.00
93		Albania	(GNP) $3,800.00
94		Trinidad and Tobago	$3,750.00
95		Bahrain	$3,500.00
96		Brunei	$3,300.00
97		Papua New Guinea	$3,260.00
98		Gabon	$3,200.00
99		Afghanistan	$3,000.00
100		Nepal	$2,900.00
101		Macau	$2,700.00
102		Guinea	$2,500.00
103		The Bahamas	$2,400.00
103		Haiti	$2,400.00
103		Niger	$2,400.00
103		Reunion	$2,400.00
104		Lebanon	$2,300.00
104		Rwanda	$2,300.00
105		French Polynesia	$2,240.00
106		Congo	$2,200.00
107		Mali	$1,940.00
108		Malta	$1,900.00
108		Mauritius	$1,900.00
109		Botswana	$1,870.00
110		Mongolia	$1,700.00
110		Nicaragua	$1,700.00
110		Madagascar	$1,700.00
110		Benin	$1,700.00
110		Somalia	$1,700.00
111		Mozambique	$1,600.00
112		Namibia	(GNP) $1,540.00
113		Burkina	$1,430.00
114		Malawi	$1,400.00
115		Togo	$1,350.00
116		Fiji	$1,320.00
117		Burundi	$1,300.00
117		Barbados	$1,300.00
117		Martinique	$1,300.00
117		Bermuda	$1,300.00
118		Suriname	$1,270.00
118		Central African Republic	$1,270.00
119		Yemen, People's Democratic Republic of	$1,200.00
120		Guadeloupe	$1,100.00
121		Virgin Islands	$1,030.00
122		West Bank	(GNP) $1,000.00
122		Guam	(GNP) $1,000.00
122		Mauritania	$1,000.00
122		Netherlands Antilles	$1,000.00
123		Liberia	$988.00
124		Sierra Leone	$965.00
125		Chad	$902.00
126		Cambodia	$890.00
127		New Caledonia	(GNP) $860.00
128		Faroe Islands	$662.00
129		Aruba	$620.00
130		Laos	$585.00
131		Swaziland	(GNP) $539.00
132		Greenland	(GNP) $500.00
133		Man, Isle of	$490.00
134		Lesotho	$412.00
135		Gaza Strip	(GNP) $380.00
136		Antigua and Barbuda	$353.50
137		Djibouti	(GNP) $333.00
138		Guyana	$323.00
139		Bhutan	$273.00
140		Seychelles	$255.00
141		Cayman Islands	$238.00
142		Belize	$225.60
143		French Guiana	$210.00
144		Comoros	$207.00
145		The Gambia	$195.00
146		American Samoa	(GNP) $190.00
147		St. Lucia	$172.00
148		Northern Mariana Islands	(GNP) $165.00
149		Cape Verde	$158.00
150		Solomon Islands	$156.00
151		Guinea-Bissau	$152.00
152		Micronesia, Federated States of	$150.00
153		Dominica	$137.00
154		Maldives	$136.00
154		St. Vincent and the Grenadines	$136.00
155		Grenada	$129.70
156		Gibraltar	(GNP) $129.00
157		Vanuatu	$120.00
158		St. Kitts and Nevis	$119.00
159		Western Samoa	$112.00
160		British Virgin Islands	$106.70
161		Equatorial Guinea	(GNP) $103.00
162		Nauru	(GNP) $90.00
163		Tonga	$86.00
164		Marshall Islands	$63.00
165		Montserrat	$45.40
166		Turks and Caicos Islands	$44.90
167		Cook Islands	$40.00
168		Sao Tome and Principe	$37.90
169		Kiribati	$34.00
170		Pacific Islands, Trust Territory of the	$31.60
171		Anguilla	$23.00
172		Wallis and Futuna	$6.70
173		Tuvalu	(GNP) $4.60
174		Niue	(GNP) $2.10
175		Tokelau	$1.40
176		Mayotte	NA
176		World	NA
176		Bassas da India	NA
176		Midway Islands	NA
176		Monaco	NA
176		Baker Island	NA
176		Navassa Island	NA
176		Spratly Islands	NA
176		Norfolk Island	NA
176		Svalbard	NA
176		Ashmore and Cartier Islands	NA
176		Juan de Nova Island	NA
176		South Georgia and the South Sandwich Islands	NA
176		Pacific Ocean	NA
176		Arctic Ocean	NA
176		Palmyra Atoll	NA
176		Antarctica	NA
176		Paracel Islands	NA
176		Pitcairn Islands	NA
176		Andorra	NA
176		St. Helena	NA
176		St. Pierre and Miquelon	NA
176		San Marino	NA
176		Atlantic Ocean	NA
176		Indian Ocean	NA
176		Wake Island	NA
176		Europa Island	NA
176		Cocos (Keeling) Islands	NA
176		Clipperton Island	NA
176		Christmas Island	NA
176		China	NA
176		Falkland Islands (Islas Malvinas)	NA
176		Vatican City	NA
176		French Southern and Antarctic Lands	NA
176		Glorioso Islands	NA
176		Liechtenstein	NA
176		Howland Island	NA
176		Heard Island and McDonald Islands	NA
176		Tromelin Island	NA
176		Iraq - Saudi Arabia Neutral Zone	NA
176		Western Sahara	NA
176		Jan Mayen	NA
176		Jarvis Island	NA
176		British Indian Ocean Territory	NA
176		Jersey	NA
176		Bouvet Island	NA
176		Johnston Atoll	NA
176		Coral Sea Islands	NA
176		Kingman Reef	NA
176		Guernsey	NA

https://www.theodora.com/wfb/1990/rankings/gdp_million_1.html

На линка за всяка една държава има разработени текстове от 1990 по данни на Фактбук на ЦРУ

Съветският съюз, заедно с икономиките на СИВ /където членуваше и България/ никога не е надминавал и 50 % от БВП само на САЩ през целия следвоенен период, просто ресурсите му бяха толкова, Китай след едно десетилетие ще надмине БВП на САЩ по номинална стойност. Това икономическо съперничеството ще бъде с по-дълъг хоризонт, според мен.

 

[Du6ko]

ГОРЕЩИ НОВИНИ

Китай с финансов контраудар срещу САЩ

Пекин пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд. долара

06 Окт. 2018

246

 

От следващата седмица Китай пристъпва към разпродажба на американски държавни облигации в размер на 3 млрд.долара, предава БГНЕС като се позовава на в. „Уолстрийт джърнъл”. Това ще бъде сред най-големите разпродажби от 2004 г., а причина е започнатата от САЩ търговска война с въвеждането на мита върху китайските стоки.

 

https://www.segabg.com/hot/kitay-finansov-kontraudar-sreshtu-sasht

Източната Империя се готви да покаже от къде изгрява слънцето. 

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Du6ko said:

Източната Империя се готви да покаже от къде изгрява слънцето. 

Е, това е като предупредително изритване по кокалчетата на глезена, достатъчно леко - 3 млрд. при наличност на 1500, - но и достатъчно предупредително. Между другото, Русия неотдавна разпродаде американски ценни книжа за 80 млрд. долара, доколкото си спомням, но никой не си даде труда да го отбележи.

[nik1]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

От друга страна, интересно е да се погледне как е изглеждал икономически светът /по критерий БВП през 1989 в щатски долари по курс от онова време/:

1		United States	(GNP) $5,233,300.00
2		Soviet Union	(GNP) $2,659,500.00
3		Japan	(GNP) $1,914,100.00
4		Germany, Federal Republic of	$945,700.00
5		France	$819,600.00
6		United Kingdom	$818,000.00
7		Italy	$803,300.00
8		Canada	$513,600.00
9		Spain	(GNP) $398,700.00
10		Brazil	$377,000.00
11		India	(GNP) $333,000.00
12		Australia	(GNP) $240,800.00
13		Netherlands	$205,900.00
14		Korea, South	$200,000.00
15		Mexico	$187,000.00
16		Poland	(GNP) $172,400.00
17		German Democratic Republic	(GNP) $159,500.00
18		Belgium	$136,000.00
19		Sweden	$132,700.00
20		Yugoslavia	(GNP) $129,500.00
21		Czechoslovakia	(GNP) $123,200.00
22		Taiwan	(GNP) $121,400.00
23		Switzerland	$119,500.00
24		Austria	$103,200.00
25		Iran	(GNP) $97,600.00
26		South Africa	$83,500.00
27		Indonesia	(GNP) $80,000.00
28		Romania	(GNP) $79,800.00
29		Norway	$75,800.00
30		Turkey	$75,000.00
31		Finland	$74,400.00
32		Denmark	$73,700.00
33		Saudi Arabia	$73,000.00
34		Portugal	$72,100.00
35		Argentina	(GNP) $72,000.00
36		Hungary	(GNP) $64,600.00
37		Thailand	(GNP) $64,500.00
38		Hong Kong	$57,000.00
39		Greece	$56,300.00
40		Algeria	$54,100.00
41		Venezuela	$52,000.00
42		Bulgaria	(GNP) $51,200.00
43		Pakistan	(GNP) $43,200.00
44		Philippines	(GNP) $40,500.00
45		New Zealand	$39,100.00
46		Egypt	$38,300.00
47		Israel	(GNP) $38,000.00
48		Malaysia	$37,900.00
49		Colombia	$35,400.00
50		Iraq	(GNP) $35,000.00
51		Ireland	$31,400.00
52		Nigeria	(GNP) $30,000.00
53		Korea, North	$28,000.00
54		Singapore	$27,500.00
55		Chile	$25,300.00
56		United Arab Emirates	(GNP) $23,300.00
57		Morocco	$21,900.00
58		Cuba	(GNP) $20,900.00
59		Bangladesh	$20,600.00
60		Kuwait	$20,500.00
61		Libya	(GNP) $20,000.00
62		Peru	$18,900.00
63		Syria	$18,500.00
64		Puerto Rico	(GNP) $18,400.00
65		Vietnam	(GNP) $14,200.00
66		Cameroon	$12,900.00
67		Burma	$11,000.00
68		Guatemala	$10,800.00
69		Ivory Coast	$10,000.00
70		Ecuador	$9,800.00
71		Paraguay	$8,900.00
72		Uruguay	$8,800.00
73		Tunisia	$8,700.00
74		Kenya	$8,500.00
74		Sudan	$8,500.00
75		Oman	$7,800.00
76		Ethiopia	$6,600.00
77		Zaire	$6,500.00
78		Luxembourg	$6,300.00
79		Sri Lanka	$6,100.00
80		Tanzania	$5,920.00
81		El Salvador	$5,500.00
81		Yemen Arab Republic	$5,500.00
82		Qatar	$5,400.00
83		Jordan	(GNP) $5,200.00
83		Ghana	(GNP) $5,200.00
84		Dominican Republic	$5,100.00
85		Senegal	$5,000.00
85		Angola	$5,000.00
86		Uganda	$4,900.00
87		Costa Rica	$4,700.00
88		Zimbabwe	$4,600.00
88		Bolivia	(GNP) $4,600.00
89		Honduras	$4,400.00
90		Cyprus	$4,200.00
91		Zambia	$4,000.00
91		Iceland	$4,000.00
92		Panama	$3,900.00
93		Jamaica	$3,800.00
93		Albania	(GNP) $3,800.00
94		Trinidad and Tobago	$3,750.00
95		Bahrain	$3,500.00
96		Brunei	$3,300.00
97		Papua New Guinea	$3,260.00
98		Gabon	$3,200.00
99		Afghanistan	$3,000.00
100		Nepal	$2,900.00
101		Macau	$2,700.00
102		Guinea	$2,500.00
103		The Bahamas	$2,400.00
103		Haiti	$2,400.00
103		Niger	$2,400.00
103		Reunion	$2,400.00
104		Lebanon	$2,300.00
104		Rwanda	$2,300.00
105		French Polynesia	$2,240.00
106		Congo	$2,200.00
107		Mali	$1,940.00
108		Malta	$1,900.00
108		Mauritius	$1,900.00
109		Botswana	$1,870.00
110		Mongolia	$1,700.00
110		Nicaragua	$1,700.00
110		Madagascar	$1,700.00
110		Benin	$1,700.00
110		Somalia	$1,700.00
111		Mozambique	$1,600.00
112		Namibia	(GNP) $1,540.00
113		Burkina	$1,430.00
114		Malawi	$1,400.00
115		Togo	$1,350.00
116		Fiji	$1,320.00
117		Burundi	$1,300.00
117		Barbados	$1,300.00
117		Martinique	$1,300.00
117		Bermuda	$1,300.00
118		Suriname	$1,270.00
118		Central African Republic	$1,270.00
119		Yemen, People's Democratic Republic of	$1,200.00
120		Guadeloupe	$1,100.00
121		Virgin Islands	$1,030.00
122		West Bank	(GNP) $1,000.00
122		Guam	(GNP) $1,000.00
122		Mauritania	$1,000.00
122		Netherlands Antilles	$1,000.00
123		Liberia	$988.00
124		Sierra Leone	$965.00
125		Chad	$902.00
126		Cambodia	$890.00
127		New Caledonia	(GNP) $860.00
128		Faroe Islands	$662.00
129		Aruba	$620.00
130		Laos	$585.00
131		Swaziland	(GNP) $539.00
132		Greenland	(GNP) $500.00
133		Man, Isle of	$490.00
134		Lesotho	$412.00
135		Gaza Strip	(GNP) $380.00
136		Antigua and Barbuda	$353.50
137		Djibouti	(GNP) $333.00
138		Guyana	$323.00
139		Bhutan	$273.00
140		Seychelles	$255.00
141		Cayman Islands	$238.00
142		Belize	$225.60
143		French Guiana	$210.00
144		Comoros	$207.00
145		The Gambia	$195.00
146		American Samoa	(GNP) $190.00
147		St. Lucia	$172.00
148		Northern Mariana Islands	(GNP) $165.00
149		Cape Verde	$158.00
150		Solomon Islands	$156.00
151		Guinea-Bissau	$152.00
152		Micronesia, Federated States of	$150.00
153		Dominica	$137.00
154		Maldives	$136.00
154		St. Vincent and the Grenadines	$136.00
155		Grenada	$129.70
156		Gibraltar	(GNP) $129.00
157		Vanuatu	$120.00
158		St. Kitts and Nevis	$119.00
159		Western Samoa	$112.00
160		British Virgin Islands	$106.70
161		Equatorial Guinea	(GNP) $103.00
162		Nauru	(GNP) $90.00
163		Tonga	$86.00
164		Marshall Islands	$63.00
165		Montserrat	$45.40
166		Turks and Caicos Islands	$44.90
167		Cook Islands	$40.00
168		Sao Tome and Principe	$37.90
169		Kiribati	$34.00
170		Pacific Islands, Trust Territory of the	$31.60
171		Anguilla	$23.00
172		Wallis and Futuna	$6.70
173		Tuvalu	(GNP) $4.60
174		Niue	(GNP) $2.10
175		Tokelau	$1.40
176		Mayotte	NA
176		World	NA
176		Bassas da India	NA
176		Midway Islands	NA
176		Monaco	NA
176		Baker Island	NA
176		Navassa Island	NA
176		Spratly Islands	NA
176		Norfolk Island	NA
176		Svalbard	NA
176		Ashmore and Cartier Islands	NA
176		Juan de Nova Island	NA
176		South Georgia and the South Sandwich Islands	NA
176		Pacific Ocean	NA
176		Arctic Ocean	NA
176		Palmyra Atoll	NA
176		Antarctica	NA
176		Paracel Islands	NA
176		Pitcairn Islands	NA
176		Andorra	NA
176		St. Helena	NA
176		St. Pierre and Miquelon	NA
176		San Marino	NA
176		Atlantic Ocean	NA
176		Indian Ocean	NA
176		Wake Island	NA
176		Europa Island	NA
176		Cocos (Keeling) Islands	NA
176		Clipperton Island	NA
176		Christmas Island	NA
176		China	NA
176		Falkland Islands (Islas Malvinas)	NA
176		Vatican City	NA
176		French Southern and Antarctic Lands	NA
176		Glorioso Islands	NA
176		Liechtenstein	NA
176		Howland Island	NA
176		Heard Island and McDonald Islands	NA
176		Tromelin Island	NA
176		Iraq - Saudi Arabia Neutral Zone	NA
176		Western Sahara	NA
176		Jan Mayen	NA
176		Jarvis Island	NA
176		British Indian Ocean Territory	NA
176		Jersey	NA
176		Bouvet Island	NA
176		Johnston Atoll	NA
176		Coral Sea Islands	NA
176		Kingman Reef	NA
176		Guernsey	NA

https://www.theodora.com/wfb/1990/rankings/gdp_million_1.html

На линка за всяка една държава има разработени текстове от 1990 по данни на Фактбук на ЦРУ

Съветският съюз, заедно с икономиките на СИВ /където членуваше и България/ никога не е надминавал и 50 % от БВП само на САЩ през целия следвоенен период, просто ресурсите му бяха толкова, Китай след едно десетилетие ще надмине БВП на САЩ по номинална стойност. Това икономическо съперничеството ще бъде с по-дълъг хоризонт, според мен.

 

+

С една вметка ако позвилиш: Немалко съм скептичен съм относно тези данни за GDP на СССР (поне на него, понеже имам някаква представа)

От това което съм чел са СССР- GDP по PPP на глава от населението, в US dollars от 1990 не надишаваава 6 хиляди за най-добрата година 1983-та,  Хммм откъде дойдоха тези 10-11 хиляди US dollars?
И общ GDP 2 569 трилиона (трилион в българския се изполва като синоним на милиард) ?

Ето едни официални данни от ООН (СССР и РФ са членове на ООН)

GDP на глава от населениетo, USSR, в текущи US долари
http://data.un.org/Data.aspx?q=gdp+ussr&d=SNAAMA&f=grID%3A101%3BcurrID%3AUSD%3BpcFlag%3A1%3BcrID%3A810
1990 г - 2 722 USD

1983 г - 3 655 USD най-виското постижение

 

 

GNI общ, USSR, в текущи US долари

http://data.un.org/Data.aspx?q=ussr&d=SNAAMA&f=grID%3a103%3bcurrID%3aUSD%3bpcFlag%3a0%3bcrID%3a810

1990 г - 784 милиадра USD

1983 г - 993 милиарда USD - най-високото постижение

 

 

 

 

Редактирано Октомври 6, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 4 минути, nik1 said:

С една вметка ако позвилиш: Немалко съм скептичен съм относно тези данни за GDP на СССР (поне на него, понеже имам някаква представа)

Зададох си го този въпрос като видях БВП на България - 51 млрд. долара. Според мен от официалния разменен курс на "преводната рубла" по онова време, която беше вътрешната разплащателна валута в СИВ, всички валути на страните сателити бяха вързани към нея: ако си спомняш, официалният курс на лев-долар в годините преди 89-та беше 0.9 лева за 1 долар, макар, че на черния пазар вървеше по над 5 лева. ЦРУ, според мен, добросъвестно са отразили данните от официалните статистики по онова време по официалния разменен курс; ако в случаая с България допуснем, че реалното съотношение лев-долар не е било 0.9 към 1, а реално 3-4 или повече към 1, то тогава веднага трябва да преизчислим БВП от 51 млрд. долара, колкото е фиксиран на най-много 15 млрд. долара и т.н., съответно за съветската икономика.

[Dobri_I]

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

[Б. Киров]

Преди 6 минути, Dobri_I said:

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

42-ра позиция от поствания в линка документ, ако отвориш линка, отиваш на архивите на Фактбук за всички години от 1990 натам.

https://theodora.com/wfb1990/bulgaria/index.html

това е към текстовата част за България от 1990

GNP: $51.2 billion, per capita $5,710; real growth rate - 0.1% (1989 est.)

Inflation rate (consumer prices): 12% (1989)

Unemployment rate: NA%

Budget: revenues $26 billion; expenditures $28 billion, including capital expenditures of $NA billion (1988)

Exports: $20.3 billion (f.o.b., 1988); commodities--machinery and equipment 60.5%; agricultural products 14.7%; manufactured consumer goods 10.6%; fuels, minerals, raw materials, and metals 8.5%; other 5.7%; partners--Socialist countries 82.5% (USSR 61%, GDR 5.5%, Czechoslovakia 4.9%); developed countries 6.8% (FRG 1.2%, Greece 1.0%); less developed countries 10.7% (Libya 3.5%, Iraq 2.9%)

Imports: $21.0 billion (f.o.b., 1988); commodities--fuels, minerals, and raw materials 45.2%; machinery and equipment 39.8%; manufactured consumer goods 4.6%; agricultural products 3.8%; other 6.6%; partners--Socialist countries 80.5% (USSR 57.5%, GDR 5.7%), developed countries 15.1% (FRG 4.8%, Austria 1.6%); less developed countries 4.4% (Libya 1.0%, Brazil 0.9%)

External debt: $10 billion (1989)

[Dobri_I]

Преди 5 минути, Б. Киров said:

Зададох си го този въпрос като видях БВП на България - 51 млрд. долара. Според мен от официалния разменен курс на "преводната рубла" по онова време, която беше вътрешната разплащателна валута в СИВ, всички валути на страните сателити бяха вързани към нея: ако си спомняш, официалният курс на лев-долар в годините преди 89-та беше 0.9 лева за 1 долар, макар, че на черния пазар вървеше по над 5 лева. ЦРУ, според мен, добросъвестно са отразили данните от официалните статистики по онова време по официалния разменен курс; ако в случаая с България допуснем, че реалното съотношение лев-долар не е било 0.9 към 1, а реално 3-4 или повече към 1, то тогава веднага трябва да преизчислим БВП от 51 млрд. долара, колкото е фиксиран на най-много 15 млрд. долара и т.н., съответно за съветската икономика.

Може и от това да е. Иначе БВП за 1989, по спомен, е около 40 милиарда лева (в средата на осемдесетте е по-висок - около 45 милиарда лева).

[Б. Киров]

Преди 28 минути, Dobri_I said:

Може и от това да е. Иначе БВП за 1989, по спомен, е около 40 милиарда лева (в средата на осемдесетте е по-висок - около 45 милиарда лева).

при официален курс на 1 лев по-висок от 1 долар. На запад "кореком до кореком", в България Кореком. Но не за всички.

От този линк може да се отиде към всяка година от 1990-2018 за всяка държава:

https://theodora.com/wfb/

Същият източник е.

Например, Китай 1989, за 1990 липсват данни за БВП:

GNP: $350 billion, per capita $320; real growth rate 11% (1988)

Inflation rate (consumer prices): 18.5% (1988)

Unemployment rate: 2.0% in urban areas (1987 est.)

Budget: revenues $NA; expenditures $NA, including capital expenditures of $NA

Exports: $57.1 billion (f.o.b., 1988); @m5commodities--manufactured goods, agricultural products, oilseeds, grain (rice and corn), oil, minerals; @m5partners--Hong Kong, Japan, US, FRG, USSR, Singapore, Italy, Canada (1987)

Imports: $52.0 billion (f.o.b., 1988); @m5commodities--grain (mostly wheat), chemical fertilizer, steel, industrial raw materials, machinery, equipment; @m5partners--Hong Kong, Japan, US, FRG, USSR, Singapore, Italy, Canada (1987)

External debt: $35 billion (1988 est.)

https://theodora.com/wfb1989/china/china_economy.html

 

П.С. А, ето го - официален обменен курс лев-долар, долу в секцията за икономика за българия 1990:

Aid: donor--$1.6 billion in bilateral aid to non-Communist less developed countries (1956-88)

Currency: lev (plural--leva); 1 lev (Lv) = 100 stotinki

Exchange rates: leva (Lv) per US$1--0.84 (1989), 0.82 (1988), 0.90 (1987), 0.95 (1986), 1.03 (1985)

https://theodora.com/wfb1990/bulgaria/bulgaria_economy.html

За рублата обменния курс същата година е бил:

Currency: ruble (plural--rubles); 1 ruble (R) = 100 kopeks

Exchange rates: rubles (R) per US$1--0.600 (February 1990), 0.629 (1989), 0.629 (1988), 0.633 (1987), 0.704 (1986), 0.838 (1985); note--the exchange rate is administratively set and should not be used indiscriminately to convert domestic rubles to dollars; on 1 November 1989 the USSR began using a rate of 6.26 rubles to the dollar for Western tourists buying rubles and for Soviets traveling abroad, but retained the official exchange rate for most trade transactions

60 копейки за 1 долар. Но са купували 1 долар от чужди туристи за 6.26 рубли, тоест вече валутата е била много кът и всички са били равни, но някои са били много по-равни от всички останали.

https://theodora.com/wfb1990/soviet_union/soviet_union_economy.html

[nik1]

1 hour ago, Dobri_I said:

Теза информация за БВП от къде е?

За България " (GNP) $51,200.00" е нереално високо (мислех, че е около 23 милиарда долара), освен ако не е по покупателна способност. 

Според това което знам за България това е изчислено  коректно:  БВП по паритет на на глава от населението в 1990 г US долари , достига да кажем 5 700 (за 1983-та), за СССР съответно е  около 6 хиляди $ (а не 10 $ , тя Чехия е около 8000 $ по паритет!)

Та коретните числа да такива:

За България: 9 милиона човека  х 5 700$ = 51 милиарда $

За СССР коректното число следва да е 290 милиона  х 6000 $ = 1 750 милиарда $

 

 

 

Редактирано Октомври 6, 2018 от nik1

[Б. Киров]

he 1989 Soviet census (Russian: Всесоюзная перепись населения 1989, "1989 All-Union Census"), conducted between 12-19 January of that year, was the last one that took place in the former USSR. The census found the total population to be 286,730,819 inhabitants.

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Census_(1989)

286 млн. население х надценената им 10 пъти рубла, остойностена към долара, която е изчислена с официална равностойност над 1.5 долара; но няма да споря, може би си прав. Рублата се завишаваше изкуствено като стойност, за да се вдигат статистически показатели и да се купува евтино както от "братските страни", така и от запад. Същата година официално са купували от чужди туристи за 6.2 рубли за долар, тоест 1:10 официално признато надценяване от собствената им държава, вероятно същото е правела и българската държава, това обаче е било ОК за номенклатурата, защото тя нямаше проблем да си обръща местната валута в западна по официален курс, точно преди "перестройката" - пей сърце.

[nik1]

Just now, Б. Киров said:

he 1989 Soviet census (Russian: Всесоюзная перепись населения 1989, "1989 All-Union Census"), conducted between 12-19 January of that year, was the last one that took place in the former USSR. The census found the total population to be 286,730,819 inhabitants.

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Census_(1989)

286 млн. население х надценената им 10 пъти рубла, остойностена към долара, която е изчислена с официална равностойност 1.5 долара; но няма да споря, може би си прав. Рублата се завишаваше изкуствено като стойност, за да се вдигат статистически показатели и да се купува евтино както от "братските страни", така и от запад. Същата година официално са купували от чужди туристи за 6.2 рубли за долар, тоест 1:10 официално признато надценяване от собствената им държава, вероятно същото е правела и българската държава, това обаче е било ОК за номенклатурата, защото тя нямаше проблем да си обръща местната валута в западна по официален курс, точно преди "перестройката" - пей сърце.

Ха-ха-ха коригирах с числото се преди да го напишеш