Отиди на
Форум "Наука"
Perkūnas

Топонимията на Първото българско царство

Recommended Posts

Предвид спора за името Шумен в другия раздел, отварям тема, в която да се събере информация за топонимията на Първото българско царство.

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз само ще отворя дума за топоним, считан за български/старобългарски срещан често през вековете. Дори и излизащ от границите и времето на балканите и югоизточна Европа:

Неговото име е: 

Загора

 

Ако някой има достатъчно време, ще е полезно този, според мен интересен, като заплетен случай, топоним да се разнищи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мене ми е интересно кое селско име е по-славянски и кое е първоначалното? Спанцов или Спанчов (старото име на село Дунавец, Силистренско)? Село Спанцов се намира в Румъния, във Влашко (окръг Калараш), много близко до силистренския Спанчов.
Тоест, Спанцов е румънското/романското изкривяване на българската/славянската дума Спанчов или обратно? Тоест, ако оставим настрани славянската наставка "-ов" (бивше падежно окончание), кое е първоначалното: Спанц- или Спанч- ?

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

https://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов_(комуна)

https://ro.wikipedia.org/wiki/Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов

Има и село и община Спанцов. В близкото миналото там е имало много българи (вижте книгата "Народописна карта на нова ромънска [!] Добруджа" на Стоян Романски) но това беше скорошна българска общност, заселила се там през 19. или през втората половина на 18. век. Това очевидно не означава че името на селото не може да е среднобългарски или старобългарски (от времето когато цялото Влашко беше гъсто населено със славяни), но също така е възможно единственото българско/славянско нещо в тази дума, в това име да бъде окончанието "-ов".

 

Редактирано от Иван Тодоров

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 40 минути, Курти Вълчанов said:

Окончанието "ов" "ова", "ава" е налично през IV век  -  Плискова, Перестлава.

Село Урулеви /сега Орловци/ на пет км от Боженци много ми прилича на племето Ерули или по -скоро на Ерулева, дадена за жена на Атила, май че беше? :)

 Известно е, че във столиците се съхраняват етнически общности като занаятчии със специфични умения. Те , в най-лошия случай съхраняват етническото име като родово. Така с болярката Божана бягат доста родове от Търново и основават свои махали около Боженци.

Издирете старите имена на селища/преди 1878/ и ще получите доста материал за размисъл.

Редактирано от Exhemus

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Иван Тодоров said:

На мене ми е интересно кое селско име е по-славянски и кое е първоначалното? Спанцов или Спанчов (старото име на село Дунавец, Силистренско)? Село Спанцов се намира в Румъния, във Влашко (окръг Калараш), много близко до силистренския Спанчов.
Тоест, Спанцов е румънското/романското изкривяване на българската/славянската дума Спанчов или обратно? Тоест, ако оставим настрани славянската наставка "-ов" (бивше падежно окончание), кое е първоначалното: Спанц- или Спанч- ?

 

 

Преди 6 часа, Иван Тодоров said:

https://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов_(комуна)

https://ro.wikipedia.org/wiki/Spanțov,_Călărași

https://uk.wikipedia.org/wiki/Спанцов

Има и село и община Спанцов. В близкото миналото там е имало много българи (вижте книгата "Народописна карта на нова ромънска [!] Добруджа" на Стоян Романски) но това беше скорошна българска общност, заселила се там през 19. или през втората половина на 18. век. Това очевидно не означава че името на селото не може да е среднобългарски или старобългарски (от времето когато цялото Влашко беше гъсто населено със славяни), но също така е възможно единственото българско/славянско нещо в тази дума, в това име да бъде окончанието "-ов".

 

Че кога -ов/-ова стана славянска (Ту(о)дор Доксов)? Славянската не беше ли -ич, -ичевич?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тудор Доксов е черноризец (монах) превел на български "Слова против арианите" в края на IX-ти век. Има хипотеза, че е внук на Персиан и син на Докс, който е брат на Борис.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 13.11.2018 г. at 6:41, БатеВаньо said:

Загора

Обикновено се възприема като "зад планина", защото в славянските езици "гора" означава планина. Тук са посочени варианти - възвишеност, голям хълм, висок бряг и като синоними са посочени - хълм, възвишеност, скала. Може да има връзка и с това.

Происходит от праслав. *gora, от кот. в числе прочего произошли: ст.-слав. гора (греч. ὄρος), горѣ (ἄνω), русск. гора, укр. гора́, болг. гора́ «лес», сербохорв. го̀ра (вин. п. го̏ру), словенск. góra, чешск. hora, польск. góra, в.-луж. hora, н.-луж. góra. Родственно др.-прусск. garian ср. р. «дерево», лит. girià, диал. gìrė «лес», др.-инд. giríṣ «гора», авест. gairi-, ср.-перс. gar, gīr, возм., также греч. гомер. βορέης, атт. βορέᾱς, βορρᾱς «северный ветер», алб. gur «камень». По мнению этимолога Мейе, исходной была основа на согласный. Ср. лит. nugarà «спина». От гора́ образовано горы́ч «юго-западный ветер», поволжск.; го́ры мн. «высокий правый берег Волги»

Ако правилно разбирам първо е значението "лес", което може да се изведе от "дърво" в мн. число.

http://etymolog.ruslang.ru/doc/preobrazhenskijA-O.pdf

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 13.11.2018 г. at 6:41, БатеВаньо said:

Загора

Ето и други значения на "гора" от речника на Даль

Цитирай

 

"Утес, скала, обрыв, стена, яр, составляют частности горы, или бывают местами отдельно, по себе и по бокам долин и пропастей. | Между притоками двух соседних рек всегда тянется возвышенность, кряж, гряда: это сырт, водопуск, водораздел, вододержа; поперечные овраги по бокам водопуска, обычно с родниками, также называются вершинами, относя это к притоку. Плоская возвышенность, плоскогорье. Сопка, одиночная гора, или шихан в большом виде, отдельная вершина горы; а также малая огненная гора. Холм, горка, горочка, горушка, и притом не слишком крутая, не скалистая; бугор, пригорок, то же, меньшего размера; курган, насыпная горка или холм; "

"Горою, на севере, по Волге и пр. называют также вообще землю, сушу, берег, материк, в противность воде, реке, морю. Ехать горою, арх. берегом, сухопутно, гужем. | На Волге, гора, высокий или горный, т. е. правый берег, а левый луговой; также | черта отлогого берега, докоторой достигает высший разлив. | Местами (костр.) горой называют кладбище, располагаемое на пригорке. |"

"Доставляемый сухим путем, гужевой, сухопутный. | Принадлежащий к рудному, рудокопному делу. | Ископаемый или минеральный. Горный ветер, дующий со стороны гор, береговой; на Байкале гора и горыч, северозападный; на Волге, югозападный."

"Горный стол, гарный, гордый, княжий, свадебный пир у новобрачных или у женихова отца. Горные гости, гарные, гордные, гордые, поезжане, на другой день свадьбы, за гордым столом. "

"Горский, горный, но более в знач. жителей гор или их произведений; у нас употреб. о Кавказе. Горний, вышний, высший, верхний; возвышенный, в прямом и переносном значении небесный, до мира духовного относящийся. Горнее место, возвышение за престолом, архиерейское седалище. 

"Горянин арх. житель материка, противопол. островитянин. |"

"Горынич м. сказочное отчество, придаваемое богатырям, иногда змею, или жителям гор, вертепов, пещер. "

"В нашем быту покой, комната вообще. | Церк. плоская кровля, на востоке. Горенка ж. у крестьян то же, но большею частью вышка, верх, светелка, теремок, комнатка на чердаке; местами клеть, сельник особняком. "

http://slovardalja.net/word.php?wordid=5890


 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

Никъде но думата звучи откровено ирански.Малко вероятно ми изглежда българите да не дадат собствено име на най важната планина в държавата.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 17.11.2018 г. at 11:39, Exhemus said:

Село Урулеви /сега Орловци/ на пет км от Боженци много ми прилича на племето Ерули или по -скоро на Ерулева, дадена за жена на Атила, май че беше? :)

 Известно е, че във столиците се съхраняват етнически общности като занаятчии със специфични умения. Те , в най-лошия случай съхраняват етническото име като родово. Така с болярката Божана бягат доста родове от Търново и основават свои махали около Боженци.

Издирете старите имена на селища/преди 1878/ и ще получите доста материал за размисъл.

Че то на картата на България има село Ерул, ако не ме лъже паметта.... 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, resavsky said:

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Кортен, Вардар, Ичера?

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може би и Дръстър,Тутракан.Защо не и Никопол /има град със същото име в днешна Украйна на един от важните бродове на Днепър/.А ако се обърнем и към наследството на Кубер в Македония нещата стават сериозни.Най очевидния топоним там безспорно е Вардар.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 21 часа, resavsky said:

Предлагам първо да установим кои топоними са категорично от ПБЦ.На първо четене си спомням за Мадара,Варна,Дунав,Дръстър,Плиска,Тича,Камчия.Може би и Балкан.

  П.П.Разбира се може да се включи и Преслав но по мое скромно мнение правилното у име е Преслаб.

Напомням следното:

On 13.11.2018 г. at 13:56, Perkūnas said:

Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 20 часа, resavsky said:

Никъде но думата звучи откровено ирански.Малко вероятно ми изглежда българите да не дадат собствено име на най важната планина в държавата.

Защо пък?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време.

На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 минути, Perkūnas said:

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време.

На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

"Сказание за железния кръст" - книга писана вероятно  от самия цар Симеон.Там Мадара си я има.

Редактирано от resavsky

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-много топоними има в грамотите на Василий:

Охрид, Преспа, Мокро и Кичево
Костур, Корешча, Колоня, Девол, Воюса и Мор
Главница,  Канина и Неаниска 
Мъглен,  Просек, Морихово, Сетина, Острово и Заодрия 
Битоля, Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 
Струмица Радовище и Конче 
Моровизд, Козяк, Славице, Злетово, Луковица, Пиянец, Малешево 
Велбъжд,  Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог 
Триадица,  Перник, Суково и Свеняп 
Ниш,  Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово 
Браница,  Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск 
Белград,  Градец, Омц, Главентин и в Бела църква 
Срем 
Скопие,  Винец, Прямор, Луково и Принип 
Приздриана,  Хостно, Лясковец, Врат 
Липениеон 
Сервия

Дристра,  Водин, Раса,  Орея, Черник,  Химара, Дринопол  Вотрот,  Янина,  Козел,  Петра, Риги 

Стаг,  Верия

На пръв поглед една голяма част са славянски, друга антични, има нови романски (които не са засвидетелствани през античния период), но има и много които са неясни.

Има ли някакво специализирано изследване върху етимологията на тези имена?

Редактирано от Atom

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 минути, resavsky said:

"Сказание за железния кръст" - книга писана вероятно  от самия цар Симеон.Там Мадара си я има.

Там не пише Мадара. Пише нещо съвсем различно

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...