Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Числеността на българската армия през Балканската война

Recommended Posts

Правя тема по следните мнения:

Преди 12 часа, bulgaroid said:

Веднага един бърз, числеността на армията през Балканската воина абсолютно не отговаря на действителната, в официалната история пише 600 или 500 и нещо хиляди, такова нещо няма, армията е 360 000. Защо е тази лъжа до ден днешен нямам обяснение. И това е само един епизод, във всяко събитие от тогава е така. Мажене и лъжене.

 

Преди 12 часа, bulgaroid said:

Хайде без езикови еквилибристики, цифрата е приблизителна ако много държиш ще ти ги сметна за определена дата колко точно са, не е трудно, просто взимаш данните от статистиката и смяташ, има ги публикувани на различни езици само трябва да си ги събереш и обобщиш,също има и официални цифри от тогава. Ако не вярваш вадиш данните за трите армии, прибавяш отрядите и свободната седма дивизия прибавяш крепостните части, прибавяш граничарите и тиловите и получаваш някаква цифра. А познай колко е? :ag: Трябва да се направи тема "Митовете около Балканските воини или защо ни лъжат?" :116:

 

Преди 7 часа, nik1 said:

Е тя българската армия  през Балканските войни e толкова - 360-370 000..

Тези 600 000 вероятно са получилите повиквателни. И този факт в "устата" и писанията на "патриотичните" учени и писатели се е превърнал в 600 000  армия

Е да но  от тези 600 000, само 360 000 са били годни за армейска служба, останалите  може да не са били годни... Поради възраст, семейно положение, заболяване и физическо състояние, религия/етнос..

Харесва ми идеята за тема по този въпрос.

Мненията са от темата:

 

Та колко е числеността на армията през Балканската воина?

И преди да започнат да се хвърлят някакви цифри ще помоля за източници - източник "по спомен" - не важи!

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Българската армия в Първата балканска война 1912–1913

Енциклопедичен справочник

Дигитална библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Петко Йотов, Ангел Добрев, Благой Миленов, Румен Руменин, Светлозар Недев, Илия Илиев

http://electronic-library.org/books/Book_0074.html

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според Википедия като най-достъпен източник, имаме. 1 ва армия- 

First Army Order of Battle[1]
  Battalions Men Rifles Machine guns Cannons
Army Staff and Services   1,439 424    
First "Sofia" Infantry Division 17 24,976 17,885 16 60
Third "Balkan" Infantry Division 25 34,991 25,106 24 72
Tenth "Mixed" Infantry Division 17 23,693 17,269 16 48
Ninth Cavalry Regiment   504 373    
Supply Trains   3,000      
Total 59 88,603 61,067 56 180

 

 

 

 

2 ра армия -

Second Army Order of Battle[1][2]
  Battalions Squadrons Artillery Batteries Men Rifles Machine guns Cannons
Army Staff and Services       1,327 249    
8th "Tundzha" Infantry Division 25 2 15 35,473 26,908 24 72
9th "Pleven" Infantry Division 25   15 34,690 24,019 24 72
Haskovo Detachment 8 1 9 11,867 8,302 8 42
Mixed Cavalry Brigade   6   1,551 1,031 4  
2nd QF Howitzer Section     3       12
Total 58 9 42 83,357 60,059 60 198

3 та армия-  

Third Army Order of Battle[1]
  Battalions Men Rifles Machine guns Cannons
Army Staff and Services   1,295 356    
Fourth Preslav Infantry Division 25 36,551 25,524 24 72
Fifth Danube Infantry Division 25 30,892 22,046 24 70
Sixth Bdin Infantry Division 17 23,637 17,571 16 36
Eight Cavalry Regiment   462 328    
Army Units   2,642 430   42
Total 67 95,479 66,255 64 220

 

 

 


7 ма рилска пехотна дивизия - През септември 1912 година наброява 37 355 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Седма_пехотна_рилска_дивизия

Хасковски отряд- 12 000

Родопски отряд- 23 000 

Или общо 339 794, не съм смятал етапните, допълващите, крепостните и граничните дружини. Това е, за повече е нямало и оръжие просто не е достигало за евентуални допълнителни части.

Редактирано от bulgaroid

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Р. Теодосиев said:
Преди 4 часа, nik1 said:

Е тя българската армия  през Балканските войни e толкова - 360-370 000..

Тези 600 000 вероятно са получилите повиквателни. И този факт в "устата" и писанията на "патриотичните" учени и писатели се е превърнал в 600 000  армия

Е да но  от тези 600 000, само 360 000 са били годни за армейска служба, останалите  може да не са били годни... Поради възраст, семейно положение, заболяване и физическо състояние, религия/етнос..

Харесва ми идеята за тема по този въпрос.

Ами не е така, за други няма оръжие. Имало е хора, оръжие няма. България влиза неподготвена във войната. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи, Булгароид да бъде добър да покаже кой и къде е споменал цифрата 600 000 души. Защото иначе думите му увисват. Аз вече го намерих в един учебник по история, но не е моя работа това.

В Уикипедия четем...

Цитирай

В Действащата армия, която провежда бойните операции, служат 366 000 войници и офицери. Останалите са разпределени в доброволческите, опълченските, допълващите и граничните части.

http://nauka.bg/wp-content/uploads/Fix Bayonets!-2012.pdf

Нека си послужим и с малко по сериозни източници...

Според Закона за устройството на въ-оръжените сили от 1891 година, те се състоят от всички годни мъже от 20 до 45 години и се разделят на три основни части: Действаща армия, Резервна армия и Народно опълче-ние. В Действащата армия се включват десет-те най-млади набора на възраст от 20 до 30 години. Резервната армия е изграждана със спомагателна функция, но при война тя може да действа и извън пределите на държавата и се състои от мъжете на възраст от 30 до 37 го-дини, както и мъжете между 20 и 37 години, ограничено годни за служба. Народното оп-ълчение се състои от два призива запасняци: първият между 37 и 41 години, който също би могъл да действа извън държавата, а вто-рият включва последните 4 набора (42 – 45 години) и не може да напуска пределите на Княжеството.

През 1903 година е приет нов Закон за устройство-то на въоръжените сили. Увеличава се с 1 го-дина пределната възраст на военната служба - до 46 години. Въоръжените сили се разделят на две основни части: Действаща армия (на-борите от 20 до 40 годишна възраст) и Народ-но опълчение. То се дели на: Първи призив (наборите от 40 до 44 години) и Втори призив (наборите от 44 до 46 години).

През 1908 година се прави нова про-мяна на щатовете, която действа и през Бал-канската война. При война, в Действащата армия се мобилизират само мъжете между 20 и 30-години. От наборите между 30 и 40 го-дини се създават резервни полкове и брига-ди, съставени почти изцяло от запасни и тези полкове и бригади се придават към действа-щите дивизии.

Моментът идва през 1912 година и след като на 17 септември започва мобили-зацията, за няколко дни 600 000 българи се стичат под бранните знамена, за да се сра-зят с врага, държал ги в робство 500 години и продължаващ да държи около милион и половина сънародници. Мобилизационните пунктове се препълват. Българите се запис-ват в редовете на армията все едно отиват на сватба. Радостта е всенародна и вълнението обхваща цялото общество. От цял свят към Родината се стичат хиляди българи, за да се включат във войската. Ентусиазмът е невиж-дан – стига се дотам, че в армията се записват и вързастни опълченци от Руско – турската

Share this post


Link to post
Share on other sites

Иначе казано, другари, 336 000 души е действащата армия, а има и допълващи части, които не са част от нея, но участват в бойните действия.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Значи, Булгароид да бъде добър да покаже кой и къде е споменал цифрата 600 000 души. Защото иначе думите му увисват. Аз вече го намерих в един учебник по история, но не е моя работа това.

Ами освен в официалната история дето я имам и в учебниците я има и в същата статия на вики https://bg.wikipedia.org/wiki/Балканска_война#cite_note-29

Имам няколко учебника от 62г. насам и във всичките фигурира. 

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Нека си послужим и с малко по сериозни източници...

Чудесно отишли са за мобилизация а се оказало,че нямат с какво да ги оборудват и реално армията е наполовина. 

Българските политически и военни ръководители полагат огромни усилия да изградят стройна и ефективна военна структура. Армията има мирновременна и военновременна структура. Структурата е проста, добре обмислена и изключително ефективна. Общата численост на Действащата армия според тази структура е малко над 137 хиляди бойци, като 100 000 от тях са пехота, 3 570 души са конница, 12 000 – артилерия, 4 000 – инженерни войски, 600 – полска жандармерия, 12 000 – спомагателни войски и 5 500 са част от различните учреждения. Резервната армия би трябвало да има численост от малко над 117 хиляди бойци, а Народното опълчение и допълващите войски са по 32 000 души всяко. Този закон за устройството на въоръжените сили се изменя няколко пъти до Балканската война. През 1899 година се създава и българският морски флот. Още от периода непосредствено след Освобождението, България има речен (Дунавски) флот. Борбата за Освобождение на българите под османска власт стига върха си при Илинденско – Преображенското въстание от 1903 година. Хиляди българи от Македония и Одринско избират смъртта пред ярема и показват на целия свят, че смелостта, и любовта към род и Отечество са вечни. Жестокото потушаване на въстанието води до сериозно напрежение в българското общество, като все по-често се чуват гласове България да защити чедата си отвъд границата. Политиците и висшите военни преценяват, че държавата още не е готова за война и полагат огромни усилия за успокоение успокояване на хората. Наред с това се залавят трескаво да модернизират армията и да я подготвят за война. През 1903 година е приет нов Закон за устройството на въоръжените сили. Увеличава се с 1 година пределната възраст на военната служба - до 46 години. Въоръжените сили се разделят на две основни части: Действаща армия (наборите от 20 до 40 годишна възраст) и Народно опълчение. То се дели на: Първи призив (наборите от 40 до 44 години) и Втори призив (наборите от 44 до 46 години). Решава се във военно време да се използва корпусната организация, като дивизията се разгръща в корпус, а бригадата в дивизия. Корпусът се състои от: 2 пехотни дивизии, всяка от които от по 2 бригади или 4 полка, всеки полк - от 4 дружини (общо 32 дружини); 2 артилерийски полка от 3 отделения или 9 батареи; 2 ескадрона дивизионна конница; пионерна дружина; 2 дивизионни продоволствени транспорта; 2 пехотни паркови роти; артилерийска паркова рота; 2 дивизионни лазарета; 2 дивизионни полеви болници; 6 корпусни полеви болници. Общата численост на една дивизия при пълен щат е 21 725 боеца, за двете дивизии – 43 450, а за целия корпус – 45 355 бойци, което дава обща численост на деветте корпуса от 408 195 души. Към тази цифра следва да се прибави конната дивизия, планинската артилерия и други части за да се достигне до общата численост на цялата армия в порядъка на 415 000 воини. От тях 361 795 души са пехота, около 41 000 са артилерия, 4520 са конница и 7875 души са пионерни войски.

Ами цитирай всичко бре Фружина. Какво излиза с всички длъжности общо имаме 415 000. Цитирам твоя линк.

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Иначе казано, другари, 336 000 души е действащата армия, а има и допълващи части, които не са част от нея, но участват в бойните действия.

Иначе казано са до 400 000. Даже намерих откъде се броят още 100 000 души или по-точно 95 000. Това са бъдещите новобранци мобилизирани 13-14г. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Явно някой е чул-недочул за балканска война и е взел и е омешал бройките на армията от двете балкански войни. 

 

Иначе сведенията от уикипедия не е ясно колко са достоверни. На различните страници на български, английски, руски, турски и немски бройките на участниците са записани различно. Кой може да каже точната бройка!?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 31 минути, makebulgar said:

Явно някой е чул-недочул за балканска война и е взел и е омешал бройките на армията от двете балкански войни. 

 

Иначе сведенията от уикипедия не е ясно колко са достоверни. На различните страници на български, английски, руски, турски и немски бройките на участниците са записани различно. Кой може да каже точната бройка!?

 


Хайде, недей с тоя "стил", моля

 

Има научен консенсус че армията (редовната, участниците във войната извън пределите на България) е 350 000, (плюс минус), а не 500 или 600 000 хиляди

 

Освен това, мисля, че по договорите имаме задължение да участваме във войната с 300 хилядна армия.

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, bulgaroid said:

Чудесно отишли са за мобилизация а се оказало,че нямат с какво да ги оборудват и реално армията е наполовина. 

Нали разбираш  че е спорно, кое е причината ,  и кое е следствието?

Ако активната армия във война според плановете или договорите е трябвало да бъде 300 000 -350 000, неодообрудането на останалите не е аргумент

Осталаните са въоръжени с бердани... или със сопи. Няма голямо значение за мен

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защо е имало такива чудовищно огромни дивизии? Имало ли е някаква причина дивизиите да не са нормални - 10-12 хил., а ако трябва да има и корпуси? Недостиг на офицерски състав? Дивизия от повече от 30 хил. души не е ли трудно управляема, особено в маневрена война?

 

А каква е била числеността на ротите и дружините?

 

Освен това някой знае ли каква е била числеността на армията в мирно време и имало ли е части, комплектовани изцяло с професионалисти, а не с наборници?

Редактирано от Thorn

Share this post


Link to post
Share on other sites

Торне, ако говориш за 7 рилска причината е ясна отдавна.

България се договаря, че на запад ще действа с 1 дивизия (7 рилска), но понеже не им вярваме особено на сърбите правим от дивизията армия).

За другите въпроси трябва да ходя в библиотеката и да вземам едни сини тухли четворки с тегло на осморки и да снимам от тях...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, nik1 said:

Нали разбираш  че е спорно, кое е причината ,  и кое е следствието?

Ако активната армия във война според плановете или договорите е трябвало да бъде 300 000 -350 000, неодообрудането на останалите не е аргумент

Осталаните са въоръжени с бердани... или със сопи. Няма голямо значение за мен

Ами причината е ясна, липса на оръжие.  Точно липсата на оборудване е основната причина за проблема. Останалите не са въоръжени с бердани, просто берданите са при опълчението и инженерните войски, точно с тях са ги въоръжили, а някои и Крънки, Манлихерите дори не са стигнали за редовната армия доколкото си спомням са около 240 000, 50 000 бердани и другото Крънки и общо са около 300 000. Изобщо няма до коментираме артилерията. Та останалите са въоръжени с сопи или геги, при мобилизационни възможности от 700 000 души ние не можем да изкараме и половината. 

 

Преди 7 часа, Thorn said:

Защо е имало такива чудовищно огромни дивизии? Имало ли е някаква причина дивизиите да не са нормални - 10-12 хил., а ако трябва да има и корпуси? Недостиг на офицерски състав? Дивизия от повече от 30 хил. души не е ли трудно управляема, особено в маневрена война?

Ами защото според тогавашните схващания дивизията има две или три бригади от по два полка, плюс два артилерийски полка с дпомагателните части са около 34 000 души. Тия дивизии от по 10-12 000 ще се появят доста по-късно при някои даже след ВСВ. Корпуси има, ама само на хартия така и не ги създават. Офицери има, оръжие няма. През ПСВ изкарваме 950 000.  За тогава състава е нормален, все още не се знае добре ефекта от картечниците, и скорострелните оръдия, няма автоматично оръжие и всичко е като в 19в. Маневрена воина тогава е в сферата на линейната тактика от 17-18в. демек, се оказва пълна нула както ще се види през ПСВ и окопната воина, ще изчакаме Гудериан за да говорим за маневрена воина.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, Thorn said:

А каква е била числеността на ротите и дружините?

Рота 250 души. дружина 1000

 

Преди 7 часа, Thorn said:

Освен това някой знае ли каква е била числеността на армията в мирно време и имало ли е части, комплектовани изцяло с професионалисти, а не с наборници?

45- 48 000, професиналисти са жандармеристите, ама те са за разбоиници да гонят не да се бият в строи и окопават.

 

Преди 4 часа, Frujin Assen said:

България се договаря, че на запад ще действа с 1 дивизия (7 рилска), но понеже не им вярваме особено на сърбите правим от дивизията армия).

Чак пък, 35 000 си е стандартна дивизия от онова време.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи, пускаме си филма на БГ НАУКА "НА НОЖ!" и слушаме не друг, а доцент полковник Марко Златев, водещ преподавател по военна история в Нанционалния военен университет, а не в неделно училище. 

Той сочи обща цифра на 650 000 войника в Първата Балканска война. Около 500 000 във Втората.  - за тази пък цел си пускаме ВТОРИЯТ филм на БГ Наука - "Трагедия и слава 1913" където пак полк. Златев или полк. Станчев от Военната академия сочат тази цифра. 

Това са достатъчно сериозни източници. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, bulgaroid said:

Рота 250 души. дружина 1000

Чак пък, 35 000 си е стандартна дивизия от онова време.

Във военно време - в мирно рота 100, дружина 300-400; Същото е и за дивизия - около 10 000 в мирно време, нагоре - във военно. Седма Рилска отива към корпус по численост, нарочно, разбира се, за да може под формата на една дивизия в Македония да има повече войска.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 часа, Frujin Assen said:

Торне, ако говориш за 7 рилска причината е ясна отдавна.

България се договаря, че на запад ще действа с 1 дивизия (7 рилска), но понеже не им вярваме особено на сърбите правим от дивизията армия).

За другите въпроси трябва да ходя в библиотеката и да вземам едни сини тухли четворки с тегло на осморки и да снимам от тях...

Видно от цитираните от Булгароид данни,  7 рилска не е някаква особеност. И останалите дивизии са със състав 30 хил.+.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, bulgaroid said:

Ами причината е ясна, липса на оръжие.  Точно липсата на оборудване е основната причина за проблема. Останалите не са въоръжени с бердани, просто берданите са при опълчението и инженерните войски, точно с тях са ги въоръжили, а някои и Крънки, Манлихерите дори не са стигнали за редовната армия доколкото си спомням са около 240 000, 50 000 бердани и другото Крънки и общо са около 300 000. Изобщо няма до коментираме артилерията. Та останалите са въоръжени с сопи или геги, при мобилизационни възможности от 700 000 души ние не можем да изкараме и половината.

Нали разбираш "изкараването" не е концерт по наше желание  , и че за това в Царството има закони, които се изпълняват?

Действащата армия е 300 хиляди (плюс -минус) според закона от 1904 и промяната на щата от 1908,

 

Преди 23 часа, Frujin Assen said:

През 1908 година се прави нова промяна на щатовете, която действа и през Балканската война. При война, в Действащата армия се мобилизират само мъжете между 20 и 30-години.

 

Не можах да намеря промяната от 1908, но това е закона от 1903(4)

 
 
 

 

Цитирай

 

Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Царство (1904)

 
 
Направо към навигацията Направо към търсенето

Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Царство

(Утвърден с указ №93, от 31 декември 1903 год., и обнародван в "Държавен вестник", брой 18 от 24 януари 1904 год.)

1. Въоръжените сили на Царството се съставляват от всичко мъжко население, от българско поданство, способно за военна служба, на възраст от 20-46 години включително.
2. Въоръжените сили на Царството се делят на две категории:
а) действующата армия с нейния запас, и
б) народно опълчение.
За военно време (при мобилизация) за действующата армия се формируват допълняющи войски. Народното опълчение за мирно и военно време е разделено на два призива.
3. Въоръжените сили на Царството, според военната подготовка и физическата способност на хората, които ги съставляват, имат назначение:
а) действующата армия действува в полето, както в пределите на Царството, тъй и вън от тях;
б) народното опълчение има спомагателно назначение по отношение към действующата армия, но в случай на нужда, първият призив от опълчението може да бъде повикан за усилване на действующата армия, както в пределите на Царството, тъй и вън от тях.
Вторият призив от народното опълчение не може да бъде изваждан вън от пределите на Царството;
в) допълняющите войски, които се формируват само за военно време, имат непосредствено назначение да попълняват загубите на действующата армия през траянето на военните действия; но в случай на нужда от тях могат да бъдат формирани отделни отреди за самостоятелни или спомагателни действия в пределите на Царството и вън от тях, а така също могат да бъдат формирувани цели войскови части, които да се пращат за усилване на действующата армия.
4. Въоръжените сили в Царството могат да бъдат в трояко положение: мирно, усилено и военно.
Нормалното състояние на въоръжените сили е мирното положение. В усилено положение въоръжените сили се привеждат по решение на Министерския съвет с Височайши указ. На военно положение въоръжените сили се поставят по решението на Министерския съвет с Височайши указ. На усилено положение могат да бъдат поставени само войсковите части от действующата армия от всички родове оръжия изведнъж или по части. На усилено положение се счита всяка войскова част, когато тя е попълнена със запасни войници. На военно положение се поставят или всички категории на въоръжените сили изведнаж, или по една категория и последователно според нуждата. Повръщането на въоръжените сили от едно положение в друго става по същия ред, както е гореизложено.
5. За действующата армия в мирно време се съдържат кадри, които носят название "постоянни кадри".
Величината на съдържимите постоянни кадри не трябва да надминава 1% от населението на Царството. Съставът на постоянните кадри за мирно време в горния размер се определя с особени щатове, Височайше утвърдени.
6. Всеки български поданик е длъжен да носи тегобите на военната служба. Носенето тегобите на военната служба, за способните за тая служба лица, е лично. Никакви заменявания и откупвания за такива лица не се допуща.
(Алинеи 2 и 3 и забележката на чл. 6 са отменени със закона за военния данък от 31 декември 1910 година. Отменените алинеи и забележката на чл. 6: За неспособните за военна служба младежи, личната военна тегоба се заменява с военен данък, който се определя от наборните комисии, съгласно семейното и материалното положение на семейството, в размер от 10 до 1000 лв. годишно, десет години наред. Редът за облагането с военен данък се определя в "Закона за носене на военните тегоби". Забележка. Лица осакатели за отсъствието на някои от долните или горните краища, или с някои страдания или изменения на тялото, вследствие на което движенията са навъзможни или затруднителни до такава степен, щото изискват чужда помощ, слепи с двете очи, глухонеми, умоповледени (луди) и страдующи от хронически неизлечими болести, вследствие на което са неспособни да си изкарват прехраната, се освобождават от военен данък. Войници, останали неспособни за никаква военна служба, през време на службата им във войската, също се освобождават от военен данък.)
7. Никой гражданин не може да приеме чуждо поданство, преди да изпълни тегобите на военната служба (46 год. възраст). Ако някой приеме чуждо поданство без разрешение на българското правителство и преди да изпълни горните условия, счита се за дезертьор, и се наказва по чл. 158 от военно-наказателния закон.
8. Общият срок за носене на тегобите на военната служба е 26 години, или до 46-годишна възраст включително и се подразделя както следва:
а) служба в действующата армия до 40-годишна възраст включително, за служелите в пехотата и 39-годишна възраст за служелите в специалните родове войски;
б) служба в първия призив на народното опълчение до 44-годишна възраст включително за всички и
в) служба във втория призив на народното опълчение до 46-годишна възраст включително.
9. Службата в действующата армия се дели: на служба в постоянните кадри и в служба в запаса на действующата армия.
Службата в постоянните кадри за лицата, които нямат право на облекчение е: за пехотата 2 години, а за специалните родове войски (кавалерия, артилерия, инженерни войски, флот, артилерийски арсенал и возарски команди) - 3 години. Службата в постоянните кадри на лицата, които се ползват с права на облекчение по предвидените в закона причини, е 6 месеца (чл. 17 и 19).
10. Причисляването на лицата от постоянните кадри в запас на действующата армия, а от запаса на действующата армия в опълчението, както и изключването на такива от опълчението, се прави всяка година към края на годината с Височайши Указ. Във военно време, никакво причисляване от една категория в друга или съвършено изключване не се допуща. Причисляването от постоянните кадри в запас на действующата армия се допуща и по-рано от определените в чл. 9 срокове, по усмотрението на Военния министър, но не инак, освен за цели набори.
11. Войниците, състоящи в запаса на действующата армия и в първия призив на народното опълчение, могат в мирно време, по разпореждане на Военния министър, да бъдат повикани в учебни сборове на следующия срок:
а) запасните от действующата армия - до 3 недели, без да се считат в това число и дните, нужни за маневри, и
б) Числящите се в първия призив на народното опълчение до една неделя.
Опълченците от втория призив могат да бъдат свикани на проверка в околийските центрове на три дена и то на собствено съдържание. Унтер-офицерите се повикват заедно със своите призиви. При нужда, по усмотрението на Военния министър, те могат да бъдат да бъдат викани изцяло за специално обучение на срок един месец.
12. Лицата, които съгласно чл. 11 подлежат на повикване в учебните сборове, ако състоят на държавна, окръжна или общинска служба, запазват местата си и се считат в отпуск. Министерският съвет заблаговременно решава, кои държавни, окръжни и общински чиновници могат да се освобождават от повикване на учебни сборове.
13. За изпълнение военните тегоби от населението, всяка година се повиква само една възраст, а именно: младежите, които до 1 януари на годината, в която стават набор са навършили 19 години от деня на рождението си, а тъй също и ония, които вследствие на недоразвитост или болезнини и други причини са отлагани до следующия набор.
14. Допуща се да постъпват доброволци и то само в музикалните хорове, в санитарните команди, във флота и разните военно-технически войски и заведения, със задължение да служат четири години. Редът за приемането на доброволците и условията, на които те трябва да отговарят, се установява в "Закон за носене на военните тегоби". Подобни младежи прекарват службата си в запас на армията, съгласно чл. 8 и 9.
15. Учениците, свършили духовните училища в Царството, и други младежи с богословско образование, които желаят да се поставят на духовно звание, се освобождават от военна тегоба, ако до 27-годишната си възраст включително се ръкоположат. Също се освобождават и послушниците в монастирите: Рилски, Бачковски, Троянски и Преображенски, ако имат трикласно образование и ако до 23-годишната си възраст бъдат подстрижени в монашески чин. Горепоменатите младежи, ако не се ръкоположат или подстрижат до определените по-горе възрасти, се вземат на служба във войската без право на облекчение. Така също се освобождават и истинските свещенослужители от мохамеданско вероизповедание, ако те се поставят на това си служене до живот. Ако някой през това време престане, макар и временно, да свещенодействува, то той или поръчителите му са длъжни да внесат установения откуп и военен данък.
16. Не се приемат на военна служба лица, лишени по съд от правата, изброени в чл. 30 от "Наказателния закон". Обаче, ако на подобни лица се възстановят правата до напълване 30 годишна възраст, то такивато се повикват да служат на общо основание, ако не са изпълнили 25-годишна възраст, и с право на облекчение, ако са минали тая възраст. Ако правата на подобни лица бъдат възстановени, след като достигнат 30 годишна възраст, то такива се освобождават от военна служба и се облагат с военен данък 10 години наред (Срокът за плащане на военния данък е 20 години съгласно специалния закон за тоя данък от 31 декември 1910 год.).
17. Право за облекчение при носене тегобите на военната служба имат:
а) единственият способен за работа син у неспособните за работа баща или майка вдовица;
б) единственият способен за работа брат, който има едно или няколко малолетни сирачета, братя или сестри;
в) единственият способен за работа внук, който има дядо или баба (по баща или по майка), които нямат способен за работа син, ако е взел на себе си поддръжката им по формално задължение;
г) единственият способен за работа чичо или вуйчо при две или повече братови или сестрини сирачета, ако е взел на себе си поддръжката им с формално задължение;
д) един от двамата братя (по избор от наборната комисия) близнаци, заведени и заварени, ако по възрастта си подлежат на един и същ набор;
е) ако по причина на отлагане са се настигнали трима братя и трябва да се вземат на служба в един и същ набор, то най-големият се взима да служи с право на облекчение, средният се взима да служи на общо основание, а най-малкият се отлага на една година.
Всички гореупоменати лица служат обязателно 6 месеци. Младежите, получивши право на облекчение в службата, според пунктовете: а, б, в, г, губят това право и се взимат да служат на общо основание в постоянните кадри, ако до настъпване на 30 годишната си възраст те се откажат да поддържат неспособните си родители, братя, сестри, дяда, баба, братови или сетрини сираци и усиновители.
Забележка 1. Не се считат неспособни за работа лицата, които, ако и да имат телесни недостатъци, могат да вършат занаята и търговията си безприпятствано, или пък имат доходи 600 и повече лева годишно, или получават пенсия 600 и повече лема в годината. Забележка 2. Лицата, на които след набора се измени семейното положение, се ползуват с право за облекчение, ако в набора, в който те са взети, не са намерени младежи, които са имали право на облекчение. Със същите права се ползуват и доброволците.
Забележка 3. Решаването на въпроса за неспособните става според "Закона за носене на военните тегоби".
Забележка 4. Усиновените по законен ред, доведените и заварените се броят като родни деца на усиновителите, на пастроците и на мащехите. Усиновяването дава право за облекчение, ако то е станало преди подлежащия на набор младеж да достигне 14-годишна възраст и то своевременно и чрез надлежния формален акт.
Забележка 5. Формалният акт се счита за валиден и тогаз, когато е направен след 14-годишната възраст на усиновения младеж, стига той да бъде подкрепен с удостоверение от съответствующите общински власти, че младежът е бил фактически вече усиновен, макар и формалният акт да е извършен след 14-годишната му възраст; това се касае до тези младежи, които законът ги завари в туй положение.
Забележка 6. Братът на доведените малолетни деца, които са отхвърлени от пастрока им три или по-малко години преди набора, не се ползва с право на облекчение по службата.
Забележка 7. В семействата, изповядающи мохамеданската вяра, на които е разрешено многоженството, всички деца на един баща се броят като родни братя и за единствен син се счита само оня, който в цялото семейство на бащата няма друг брат.
18. Разрешава се на някои от братята да се назначават в пехотата в следующите случаи: на по-малкия брат, ако по-големият е служил в специалнит еродове оръжия; на третия брат, ако двамата по-големи братя са служили в специалните родове оръжия и т. н.
19. Облекчение по военната слежба се дава само тогава, когато числото на подлежащите на военна служба, които нямат право на облекчение, е достатъчно да се попълни исканото число новобранци за постоянните кадри. Облекчение по носене тегобите на военната служба във военно време не се дава.
20. От военна служба се отлагат:
а) лица, състоящи под съд и следствие за углавни престъпления, недорасли и недостатъчно развити физически, или страдающи от болести, които не дозволяват да се освобождават съвсем от служба, също и ония, които не са се поправили от скорошното си боледуване;
б) младежи, които се намират в средни, специални и висши учебни заведения, както в Царството, тъй и в странство, ако те или родителите им представят пред наборната комисия свитеделство от надлежните учебни заведения, удостоверяюще, че са ученици;
в) единственият способен за работа брат на състоящи на действителна военна служба един или двама по-големи братя;
г) единственият способен за работа младеж в семейството, когато другите способни членове от това семейство се намират в затвор, на срок от 2 до 4 години;
д) учащите се младежи мохамедани за свещенослужители в признатите в Царството мохамедански богословски училища със задължение: а) на 21-годишната си възраст да издържат изпит от Авамиля; б) на 22-годишната си възраст да издържат изпит от Изхарят; в) на 23-годишната си възраст да издържат изпит от Кяфие; г) на 24-годишната си възраст да издържат изпит от Мантък. Ако ли тия младежи не изпълняват едно от горните условия до 25-годишната си възраст, то те са длъжни да служат на общо основание. Тези, които идържат означените горни изпити с отличие, служат във войската една година.
Забележка 1. (Изменена: Закон от 14 януари 1906 год. Старата забележка 1. Недоразвитите и недораслите младежи, указани в пункт а, ако в продължение на 4 набора под ред бъдат отлагани, и до напълването на 25 години не се поправят или не достигнат 154 см. ръст, се считат неспособни за военна служба, освобождават се от нея и се облагат с военен данък.
Старата забележка 2. Учащите с ев средни учебни заведения, като напълнят 22-годишната възраст, и учащите се във висши учебни заведения, като изпълнят 25-годишна възраст, са длъжни да се яват пред първата наборна комисия за изпълнение тегобите на военната служба, ако и да не са свършили курса на науките си. Неизпълнившите горнит еискания, както и исканията на пункт б) от чл. 20, се считат за отклонения и се лишават от правото за облекчение по семейно положение. В случай на нужда Военният министър може да продължи горнит есрокове.
Старата забележка 3. Освобождават се от действителна служба под знамената и се облагат с данък младежите, които да началото на годината, за сметка на която става наборът, са преминали 28-годишна възраст, но редовно записани и фигурират в призивните списъци, но отлагани: по недоразвитост, болест или по причина, че 25-годишната им възраст ги е заварила следващи образованието си в някое висше учебно заведение. От това правило се изключват отклонившите се от набора. тази забележка се отнася и до младежите, които подлежат на набор през 1904 год.) Недоразвитите и недораслите младежи, указани в пункт а), ако в продължение на 2 набора под ред бъдат отлагани, и не се поправят или не достигнат 154 см., считат се неспособни за военна служба, освобождават се от нея и се облагат с военен данък. Забележка 2. Учащите с ев средни учебни заведения, като напълнят 23-годишната възраст, и учащите се във висши учебни заведения, като изпълнят 26-годишна възраст, са длъжни да се яват пред първата наборна комисия за изпълнение тегобите на военната служба, ако и да не са свършили курса на науките си. Неизпълнившите горнит еискания, както и исканията на пункт б) от чл. 20, се считат за отклонения и се лишават от правото за облекчение по семейно положение. В случай на нужда Военният министър може да продължи горните срокове.
Забележка 3 се изхвърля съвсем. (Закон от 14 януари 1906 год.)
Забележка 4. Младежи от българско произхождение, чеждоподанни, когато станат български поданици, се приемат на служба във войската на общо основание, ако са по-млади от 25 години. Тези, които са на възраст от 25 до 30 години, се освобождават и се облагат с военен данък, в продължение на 10 години. Преминалите 30 годишна възраст се освобождават съвършено. Младежи, чуждоподдани, ако преминат в българско поданство и до това време са изпълнили военната си служба, се зачисляват в съответствующата според възрастта им категория войски.
21. Със съкратени срокове на службата се ползуват лицата, свършивши висше учебно заведение. Такивато служат една година и то, ако издържат изпит на звание кандидат за запасен офицер. В противен случай служат на общо основание.
Забележка 1. С приведените по-горе права по образование се ползват само тези от свършившите висше учебно заведение, които притежават документи., че са свършили и средно учебно заведение. Свършившите земеделчески, занаятчийски и търговски училища или училища по изящни изкуства, които се предават на практически занятия по специалността си, де ползуват тъй също от правото да служат само една година във войската. В случай, че напуснат практическите по специалността си занятия, преди да свършат 30 годишната си възраст, то те се взимат във войската, за да дослужат на общо основание. Учителите, които са свършили средно или висше учебно заведение или педагогическо училище и които наборът свари учители, служат във войската като прекарат един завършен курс на обучението, т. е. постъпват заедно с набора си и се уволняват с предшествующия набор. Такива се задължават да учителствуват осем години непрекъснато; ако би да напуснат учителската длъжност доброволно, или ако бъдат уволнени по дисциплинарен ред преди тоя срок, те служат на общо основание.
22. Във военно време се правят следующите освобождения от военна служба:
а) съвършено с еосвобождават от служба: свещенослужителите и всички запасни от нсички категории н авъоръжените сили, които през времето си на стоене в запас са станали неспособни за каквато и да еслужба;
б) временно се освобжадават от явяване в частите н авойската: находящите се в затвор, находящите се под следствие за углавни престъпления до свършване на делото, и всички тежко болни до оздравяването им. Тия запаси са длъжни да оправдаят своето неявяване с надлежно удостоверение от съответствующите власти;
в) освобождават се от явяване в частите на войската от всички категории на въоръжените сили запасните офицери и войници, които заемат слещующите държавни и общински длъжности: народните представители, министрите, главните секретари на министерствата, дипломатическите и търговски агенти и техните секретари, окръжните оправители, членовете на окръжните постоянни комисии, общинските кметове, предсдетателите и прокурорите на всички съдилища, директорите и администраторите на народната банка и нейните клонове, директора на централното управление на земеделческата банка, всички служащи по държавните железници, директора н апощите и телеграфите, началниците на телеграфо-пощенските станции, околийските началници и ковчежниците, контрольорите и касиерите при земеделческите каси, директорите, инженерите, кондукторите и машинистите в държавните мини.
23. От служба в двата призива на опълчението с еосвобождават:
а) баща, който има един или повече синове на служба в действующата армия и няма друг свободен от служба и способен за работа син.
б) брат, който има един или повече братя на служба в действующата армия и няма друг способен за работа член в семейството;
в) чича, който има братови синове н аслужба и братови деца непълнолетни, който той поддържа по формално задължение. Забележка. Лицата, които са вземали участие в освободителната война, се освобождават от военна служба завинаги.


Отдел I.
Устройството на въоръжените сили за мирно време.
Глава I.
Действующа армия.

24. Постоянните кадри, които се съдържат в мирно време, служат за кадри на действующата армия и за обучаване на населението във военната служба. Постоянните кадри в мирно време се делят на: пехота, кавалерия, артилерия, инженерни войски, всепомагателни войски, флот, военни ведомства, учреждения и заведения.
Всеки род оръжие от постоянните кадри, отделно за мирно време, има свое отделно устройство и определен състав. 25. Устройството на постоянните кадри по отделните родове оръжия е следующето:

А. Пехота.

Пехотата от постоянните кадри се състои от 36 пехотни полка. Всеки пехотен полк се състои от две дружини, а всяка дружина - от 4 роти. Освен това, във всеки полк има по една "нестроева рота". Пехотните полкове носят № по ред и названия, които се установяват с Височайши указ. Пехотните полкове се свеждат по два в бригада и по четири в дивизия.

Б. Кавалерия.

Кавалерията от постоянните кадри в мирно време се състои от: 6 конни полка (от които единия Лейб-гвардейски полк) и 9 дивизионни кавалерия. Конните полкове имат по 4 действующи и 1 ремонтен ескадрони и нестроеви взвод. Конните полкове се свеждат в бригади и образуват 3 отделни бригади.

В. Артилерия.

Артилерията от постоянните кадри се състои от: а) полска артилерия; б) планинска артилерия, и в) крепостна артилерия. Полската артилерия се състои от 9 артилерийски бригади; всяка бригада от по 2 полка, всеки полк от 3 отделения, от които 2 запрегнати, а във всяко отделение по 3 батареи. Планинската артилерия се състои от една бригада с 6 отделения, по 3 батареи във всяко отделение. Крепостната артилерия се състои от 3 крепостни батальона, до 8 роти във всеки батальон.

Г. Инженерни войски.

Инженерните войски в мирно време се състоят от една пионерна бригада, която има: а) 9 пионерни дружини с по 2 роти и 1 техническа полурота във всяка дружина; б) 1 железопътна дружина; в) 1 понтонна дружина; г) 1 телеграфна рота, и д) 1 паркова рота.

Д. Флот.

Устройството на флота се урежда с особено положение, Височайши утвърдено.

Е. Всепомагателни войски.

Всепомагателните войски в мирно време се състоят от: а) 9 возарски команди; б) 9 дивизионни болници със санитални команди; в) артилерийски складове, с артилерийски арсенал и артилерийски работилници, и г) ремонтни конски депа.
26. Общият състав на постоянните кадри по родовете на оръжие, ведомствата, учрежденията и заведенията и съставът на всяка отделна войскова част, с определение числото на хората, чиновете и званията, се установява с особени щатове, Височайше утвърдени.
27. Частите от постоянните кадри в мирно време се съединяват и образуват:
а) девет отделни пехотни дивизии;
б) осемнадесет пехотни бригади;
в) три конни бригади;
г) една пионерна бригада;
Всяка отделна пехотна дивизия се състои от:
а) четири пехотни полка;
б) една артилерийска бригада;
в) една дивизионна болница със санитарна коаманда, и
г) една возарска команда.
Останалите части от войската не влизат в състава на дивизиите.

Глава II.
Народно опълчение.

28. В мирно време народното опълчение е разпределено на два призива. За него никакви кадри не се съдържат.
29. Народното опълчение се състои само от пехота и има териториално устройство. В мирно време опълчението е разделено на роти, по 6 за всяко полково окръжие, от които 4 роти от първия призив на опълчението и 2 роти от втория призив.
30. Разпределението на опълчението в мирно време на призиви и разделение призивите на опълченски роти се прави с особено за тая цел разпореждане.
31. В случай, че опълченците от първия призив бъдат повикани на обучение, ротите им се формируват в околийските центрове и за обучението им се командироват офицери и войници от постоянните кадри.
32. Опълченските роти от двата призива на опълчението в мирно време се разпределят по на 36 опълченски дружини от всеки призив. Дружините от първия призив се състоят от 4 роти, а дружините от втория призив - от 2 роти.


Отдел II.
Попълване на войската с войници, унтер-офицери и офицери.
Глава I.
Попълване с войници.

33. За попълване на постоянните кадри с войници в мирно време, на действующата армия със запасни при мобилизация и при формиране опълченските части във военно време, територията на Царството се разделя на:
а) девет дивизионни области;
б) всяка дивизионна област се разделя на четири полкови окръжия, и
в) всяко полково окръжие се разделя на четири дружинни райони.
34. Всяка дивизионна област трябва да обема територия, населението н акоято трябва да дава толкова новобранци и запасни, колкото са необходими за попълването н ачастите, назначени да укомплектова тя за мирно и военно време.
35. Флотът се попълва с новобранци от приморските и придунавските местности по особено разписание.
36. Попълването на постоянните кадри с новобранци е преимуществено териториално по дивизионните области, т. е. всяка дивизионна област дава новобранци за войсковите части, входящи в състава на отделните дивизии и причислени към тях.
37. В дивизионните области влизат по няколко административни околии. Дивизионнте области се определят с особено положение, Височайше утвърдено.
38. Полковите военни окръжия дават новобранци колкото са необходими да се попълни четвърт от това, което дава дивизионната област. Попълването от полковите окръжие е преимуществено местно за пехотата от постоянните кадри; другите родове оръжия се попълват от цялата дивизионна област.
39. Полковите военни окръжия се съставляват по възможност от цели административни окръзи и околии.
40. Разделение територията ана Царството на дивизионни области и полкови военни окръжия се прави от Военното министерство и се утвърдява с Височайши указ.
41. Дивизионните области и полковите военни окръжия имат свои управления с военно-административни органи по производството на наборите и проверката им, по разпределението на новобранците, воденето отчет на запасните от всичките категории войски и по мобилизацията на войските.
42. Подробният порядък по изчисляване младежите, подлежащи на военна служба, по производството на наборите и проверката им, разпределението на новобранците по категориите на войските и воденето отчет на запасните, се определя в "Закон за носене на военните тегоби".

Глава III.
Попълване войската с унтер-офицери и свръхсрочна служба във войската.

43. Унтер-офицерите от постоянните кадри се делят на срочно-служащи и свърхсрочно-служащи. Срочно-служащите са унтер-офицерите, които състоят на задължителна срочна служба, а свръхсрочно-служащите са унтер-офицерите, които са отслужили задължителния срок на службата и доброволно са останали да я продължават. Свърхрочната служба бива: краткосрочна и дългосрочна.
44. Унтер-офицерското звание в българската войска се дава за знание на службата и за отличие; последнот ов мирно време само от Негово Величество, ако лицето, което с епроизвежда, удовлетворява по-долу казаните условия, относително продължителността на службата. В мирно време никой войник не може да получи унтер-офицерско звание, догдето не прослужи най-малко една година и догдето не издържи изпит по установена за тая цел програма. Изключение по срока на службата се допуща само за войниците, които притежават средно или висше образование; такива трябва да прослужат най-малко шест месеца. За отличие, унтер-офицерско звание се дава само във военно време.
45. Унтер-офицерско звание се дава от командирите на отделните части по установения за това ред. Производството в унтер-офицерско звание в мирно време се допуща само на ваканция. Изключение от това се допуща само за Лейб-гвардейския полк.
46. Унтер-офицерските звания в българската войска са: младши унтер-офицер, старши унтер-офицер и фелдфебел. Званията старши унтер-офицер и фелдфебел могат да получат само свръхсрочно-служащите и то: званието старши унтер-офицер след прослужване на една година свръхсрочна служба; званието фелдфебел след прослужването на не по-малко от три години свръхсрочна служба, от които поне две години в командуване на взвод.
47. Пределната свръхсрочна краткосрочна служба е за пехотата и другите родове оръжия 6 години, а дългосрочната, за пехотата и другите родове оръжия, 15 години, а за флота 20 години. Забележка. Военният министър има право да разрешава оставането на свръхсрочна дългосрочна служба и на по-дълъг срок.
48. Унтер-офицерите, състоящи на краткосрочна свръхсрочна служба, се ползуват със следующите права:
а) получават добавъчна заплата за свръхсрочна служба;
б) при мобилизация и във военно време запазват всичките права по паричната си заплата;
в) от званието си не могат да бъдат лишавани по дисциплинарен ред, освен във военно време;
г) получават по установен ред вънкашни знакове за отличие и награди;
д) ползуват ве всяка година по един месец отпуст и имат право да се женят, и
е) при уволнението им от служба получават от държавата за 6-годишна непрекъсната свръхсрочна служба, едновременна премия от 600 лева.
49. Унтер-офицерите, състоящи на свръхсрочна дългосрочна служба, се ползуват със следующите права:
а) при мобилизация и във военно време запазват всичките права по паричната си заплата;
б) от званието си не могат да бъдат лишавани по дисциплинарен ред, освен във военно време;
в) получават по установен ред вънкашни знакове за отличие и награди;
г) ползуват ве всяка година с един месец отпуст и имат право да се женят, и
д) при уволняването си, фелдфебелите за непрекъсната 15-годишна свръхсрочна служба получават право за производство в първи офицерски чин и за пенсиониране, а унтер-офицерите - за производство в звание фелдфебел и пенсиониране. Забележка. С правото за производство в чин запасен подпоручик се ползуват фелдфебелите от строя; нестроевите и музикантските фелдфебели получават право на пенсия.

Глава III.
Попълване войската с офицери в мирно и военно време.

50. Българската войска се попълва с офицери:
1) за действителна служба - от младежите, които свършат курса на Военното училище;
2) запаса на армията: а) от офицерите, които са били на действителна служба и са уволнени от нея в запаса; б) от младежи, които свършат курса на Военното училище и се произвеждат в първия офицерски чин със зачисление в запаса; в) от фелдфебелите, които след изслужването пълния срок на свръхсрочната служба, се зачисляват в запаса с производството в първия офицерски чин, и г) от младежите, които са свършили курса на школата за запасни подпоручици.
51. В мирно време никой не може да бъде произведен в първи офицерски чин, ако не е свършил курса на Военното училище.
52. Иностранни офицери на действителна служба могат да бъдат приемани с Височайшо съгласие, като инструктори с разрешението на Народното събрание и то по контракт. Такива се приемат чин, който са имали в държавата, в която са служили преди постъпване на българска служба.
53. Във военно време за особени военни подвизи се допуща производството в първия офицерски чин, без изпълняване на условията, предвидени в членове 50 и 51. Такива офицери, ак опожелаят да останат на действителна служба, длъжни са, след демобилизацията на армията, да издържът екзамен по програмата на Военното училище. В противен случай, те могат да останат на действителна служба, но нямат право за повишение в по-горен чин.
54. За приготовление на запасни офицери, при Военното училище съществува особен курс, който се урежда по особено Височайше утвърдено положение.
55. Всички долни чинове, които свършват горепоменатия курс, при удовлетворяване на условията, се произвеждат направо в запасни подпоручици и уволняват в запаса на действующата армия. Неудовлетворившите на условията се произвеждат в звание унтер-офицер и се изпращат в частите за доизслужване срока а службата.
56. Офицерите, които състоят на действителна служба, при уволнението им в запас по собствено желание или по други причини, ако са способни за военна служба, зачисляват се в запаса на действующата армия до 60 годишна възраст и в народното опълчение до 65-годишна възраст. След напълването н атази възраст, те се уволняват в оставка. Офицерите, които са получили първия офицерски чин със зачисление в запаса, се зачисляват: до 45-годишна възраст - в запаса на действующата армия, а до 55-годишна възраст - в народното опълчение; след това те се уволняват в оставка.
57. Всички офицери, които се числят в запаса на различните категории на въоръжените сили, още от мирно време са разпределени по войсковите части, в които те ще трябва да се яват на служба при мобилизация или за временно обучение. Всеки запасен офицер е длъжен да знае, в коя войскова част се числи.
58. Офицерите, числящи се в запаса на армията, които не са служили на действителна служба в офицерски чин или са служили по-малко от една година под ред, подлежат на повикване за обучение в продължение на 8 до 10 недели.
59. Офицерите от запаса, които подлежат на повикване за обучение, ако не състоят на държавна или общинска служба, получават заплата по чин за всичкото време, догдето трае обучението; тези от тях, които състоят на държавна или общинска служба, получават заплатата си от ведомството, по което служат, и във време на обучението си се считат в отпуск, като си запазват местата, които са заемали.
60. Офицерите, състоящи на действителна служба, имат правода се женят слез напълване 28-годишна възраст. Оженването се допуща и след 25-годишна възраст, ако желающият да се жени офицер внесе в полковата каса български държавни облигации или други катива документи на такава сума, която му дава 1200 лева годишен доход. Тия документи са освобождават и предават на офицера, след като получи длъжност ротен командир, на законно основание.
61. Офицерите, състоящи на действителна служба, нямат право лично да се занимават с търговия и други неотговарящи на званието занятия или пъкк да имат учреждения или заведения, които да носят тяхната фирма.
62. Офицерите от действителната служба могат да бъдат уволнявани:
а) по собствено желание, не по-рано от 4 години служба след свършването на Военното училище; в противен случай, желающият да се уволни се задължава да заплати на държавата едно обезщетение от 10.000 лева; Забележка. От това задължение се освобождават своекошните, ако би пожелали с производството им в първия офицерски чин, доброволно да напуснат службата.
б) по съд;
в) по съд на обществото на офицерите;
г) по дисциплинарен ред, и
д) по навършване пределнат авъзраст.
Пределната възраст за капитаните е 45 години, за майорите и подполковниците 50 години, за полковниците 55 години, за бригадните генерали 60 години и за дивизионните генерали 65 години. За особено отличие, по усмотрението на Негово Величество Царя, допуща се оставането на дивизионните генерали и след тази възраст. Уволняването на офицерите по дисциплинарен ред става или по представлението на непосредственото им началство, или по усмотрение на Военния министър, но и в двата случая, по решението на особен дисциплинарен комитет и с мотивиран доклад. Уволняването от служба става с Височайша заповед по доклад на Военния министър.

Глава IV.
Правата на офицерите.

63. Всеки офицер, състоящ на действителна служба, се ползува с правото на установената по бюджета заплата, пенсия и на повишение (за последното, като се спазят условията, изложени в чл. 68, 69 и 70).
64. Офицерите, състоящи на действителна служба, всяка година се ползуват с право на един месец отпуск, като съхраняват за през това време всички права и преимущества по службата и заплатата си.
65. Независимо от горното, офицерите състоящи на действителна служба, за през всеки период пет годишна служба, могат да получават продължителен отпуск от 6 до 12 месеци без заплата, и в този случай те съхраняват всичките си права и преимущества по службата.

Глава V.
Чинопроизводството.

66. Повишението на офицерите от българската войска в по-горен чин става на ваканция по старшинство и за отличие, но всякога по изслужване определено число години във всеки чин.
67. Офицерските чинове в българската войска се делят на три категории:
а) обер-офицерски;
б) щаб-офицерски и
в) генералски.
Обер-офицерските чинове са: подпоручик, поручик и капитан; щаб-офицерските са: майор, подполковник и полковник. Генералски чинове има три: генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал по рода на оръжието. Тези чинове са еднакви за всички родове оръжие, с изключение на флота, в който чиновете са:
Обер-офицерски: мичман II клас, мичман I клас и лейтенант.
Щаб-офицерски са: капитан-лейтенант, капитан II ранг и капитан I ранг.
Генералски чин е един - адмирал.
68. Повишаванията на офицерите от един чин в други по-горен става по следующия ред:
а) обер-офицерите се произвеждат: от чин подпоречик в чин поручик на ваканция по старшинство и след прослужване в чин подпоручик не по-малко от три години, и от чин поручик в чин капитан - след прослужване в чин поручик не по-малко от четири години.
б) щаб-офицерите се произвеждат: в първия щаб-офицерски чин (майор), след издържане установения екзамен, на ваканция по старшинство и след прослужване в чин капитан не по-малко от пет години; от чин майор в чин подполковник - по старшинство след прослужване в чин майор не по-малко от четири години, и от чин подполковник в чин полковник - на ваканцияпо избор и след прослужване в чин подполковник не по-малко от четири години;
Забележка 1. Офицерите свършили висши военни учебни заведения се освобождават от екзамен при производството в първи щаб-офицерски чин.
в) в генералски чин производството става на ваканция, за отличие, но след прослужване в чин полковник не по-малко от пет години.
Забележка 1. Офицерите от флота, ако са свършили курса на някое военноморско училище, на екзамен за производство в първия щаб-офицерски чин не подлежат. Забележка 2. Програмата на екзамена за първия щаб-офицерски чин и начинът на производството му се определят с особено положение, Височайше утвърдено.
69. Производството на офицерите в по-горен чин става с Височайша заповед, по представлението на Военния министър. Представлението на Военният министър, за производството в чин полковник по избор, трябва да става по решението на висшия военен съвет и чрез мотивиран доклад, основан на горното решение. Производството в генералски чин зависи от усмотрението на Негово Величество Царя.
70. За да бъде един офицер произведен в по-горен чин, необходимо е да е изпълнил условията, предвидени в чл. 68, и освен това да бъде представен за производство от непосредственото си началство и да има добра по службата и поведението атестация.
Забележка. За производството от чин капитан до чин полковник включително изисква се, щото офицерът да е прослужил най-малко половината от установения за производство в следующия чин срок в строя, т. е. в командуване на строева част.
71. Никой офицер не може да бъде произведен в по-горен чин, нито в мирно, нито във военно време, ако не е бил произведен в непосредствено по-долния чин.
72. Във военно време се допуща производство в по-горен чин за особени военни отличия и по-рано от указаните в чл. 68 срокове, но решаване въпроса за производството в по-горен чин за отличие се възлага на орденския съвет. Производството се допуща само по представление на непосредственото началство и трябва да се съпровожда с представляване на подробна реляция за действията на частта, в която се е отличил представляемият за производството, и подробно описание на заслугите и подвига, с обяснение ползите, които са произлезли от подвига или отличията.
Забележка. Ако подвигът е извършен в присъствие на Негово Величество, шефът на армията, то поименованите от горния член формалности не се изискват.
73. (Допълнен: законът от 22 дек. 1906 г.) Чинопроизводството на офицерите от действителната служба става по родовете на оръжията и ведомствата, а именно:
а) по генералния щаб;
б) по военно-съдебното ведомство;
в) по санитарното ведомство;
г) по инженерните войски;
д) по кавалерията;
е) по пехотата;
ж) по артилерията;
з) по флота и
и) по интендантското ведомство.
Забележка. Офицерите, служащи по всепомагателните войски и учреждения, се числят в някои от горните родове оръжия и по тях се произвеждат в по-горен чин.
74. От производство в следующия по-горен чин с връсниците си се лишават:
а) офицерите, които с аосъдени от военни съдилища с ограничение на правата по служба. Времето, през което трае ограничението за служебнит еправа, се отсчитва от времето, прослужено в чина;
б) офицерите, които са били в командировка, просрочили са без законни причини повече от две недели, отсчитва им се от прослуженото в чин време шест месеци;
в) офицерите, които са зачислени в категорията "офицер без назначение", отсчитва им се времето, простояно в тази категория;
г) офицерите, които не са представени от началника си за производство - до представянето им, което трябва да бъде мотивирано.
Забележка. На неудостоените за производство, обязателно се съобщават мотивите за обхода.
75. Допуща се повишение в чиновете и за офицерите, зачислени в запаса, при производството им в първи офицерски чин, и то на следующите основания:
а) подпоручиците се произвеждт в поручици в запаса, ако по собствено желание прослужат на действителна служба по три летни месеци, три години наред;
б) поручиците в капитани, ако по собствено желание прослужат на действителна служба по три летни месеци, четири години наред.
Производството в щаб-офицерски чин за запасните офицери не се допуща.

Глава VI.
Туряне на офицерите в категорията на разположение.

76. Към тая категория се причесляват: а) всички генерали, уволнени преди и подир навършване на пределната възраст; б) щаб и обер-офицерите, уволнени по собствено желание преди да са навършили пределната възраст, и в) щаб и обер-офицерите, уволнени по разпореждането на началството преди тази възраст, но които са имали добра атестация.
77. (Изменен с чл. 11 от закона за бъджета на държавата за 1909 г. Старият чл. 77. Офицерите, състоящи на разположение, догдето с енамират в тази категория, носят всичките ограничения, както офицерите от действителната служба; ползуват се с всичките права и преимущества по службата, носят военна униформа, а заплата получават едно добавъчно към пенсията си възнаграждение, в определените по-долу размери.) Офицерите, състоящи на разположение, догдето се намират в тази категория, носят всичките ограничения, както офицерите от действителната служба; ползуват се с всичките права и преимущества по службата, носят военната униформа.
78. (Отменен: закон за бюджета на държавата за 1909 г., чл. 11. Отменената част от чл. 78. Размерите на това възнграждение е: а) за генералите 960 лв., б) за щаб-офицерите 1080 лв. и в) за обер-офицерите 1200 лв. годишно. Бележка. Първоначалната редакция на отменената част от чл. 78 е била: размерът на това възнграждение е: а) за генералите 1800 лв., б) за щаб-офицерите 1200 лв. и в) за обер-офицерите 960 лв. годишно.) Забележка. Начинът за привеждане в изпълнение предписанията на чл. 76, 77 и 78 се определя с особено положение, Височайше утвърдено.

Отдел III.
За устройството на отделните ведомства.
Глава I.
Генералният щаб.

79. Генералният щаб съставлява особено специално ведомство и е всепомагателно военно учреждение, с определени длъжности и кръг на деятелност за мирно и военно време. Генералният щаб се съставлява: а) от офицери от генералния щаб; б) от офицери, причислени към генералния щаб, и в) от военни топографи.
80. Генералният щаб се попълва от офицери, които, след като са прослужили във войската поне четири години в офицерски чин, са свършили курса на някое висше военно учебно заведение, което дава право на служба в генералния щаб.
81. С военни топографи генералният щаб се попълва с лица, които са получили специална по тази част подготовка.
82. Преминаване службата по генералния щабе следующето: офицерите, след свършването на курса по висшето учебно заведение, което дава право на служба по генералния щаб, се прикомандироват на занятие към главния генерален щаб, на срок една до две години, след който срок се причесляват към генералния щаб и командироват в строя на такъв срок. След изтичането на тоя срок, офицерите отново се повръщат във ведомството на генералния щаб и се назначават н ащабни длъжности (в щаба на армията или в дивизионните и бригадни щабове), гдето след една година служба, в зависимост от получената атестация, се привеждат в генералния щаб. След двегодишна служба, офицерите от генералния щаб отново се командироват в строя на на един срок от две до три години, след който срок най-добре атестираните по специалността си се повръщат обратно в гнералния щаб на един срок от четири години, а останалите се приведат окончателно в строя. Назначаването на длъжност началник на дивизията трябва да се предшествува от командуване на полк, в продължение на две години, а назначение на длъжност началник щаба на бригада - от командуване на дружина, в продължение на една година.
83. Офицерите от генералния щаб имат отделно производство в по-горни чинове, догдето служат в генералния щаб.
Числото на длъжностите в армията, които трябва да се заемат от офицери от генералния щаб, се определя с особен щат, Височайше утвърден.
84. Причисляването и привеждането на офицерите в генералния щаб става с Височайша заповед, по предложението и избора на началника на щаба на армията и по представлението от Военния министър.

Глава II.
Военно-съдебното ведомство.

85. Съдебната част на войската в мирно и военно време е поверена на военно-съдебното ведомство. Военно-съдебното ведомство е орган на Военното министерство, чрез което се привеждат в изпълнение разпорежданията и предначертанията на Военния министър по военно-съдебната част.
86. Военно-съдебното ведомство се състои от офицери, служещи в това ведомство. Тези офицери, според длъжностите, които изпълняват, носят названията: военни прокурори, следователи и делопроизводители.
87. Военно-съдебното ведомство се попълва с офицери, които след производството им в първия офицерски чин и след прослужване във войската в офицерски чин, не по-малго от четири години, са получили юридическо образование. Допущат се на служба по военно-съдебното ведомство и офицери, които, преди производството им в офицерски чин, са получили юридическо образование, но след прослужване в другите родове оръжия не по-малко от четири години.
88. Офицерите, които са изпълнили условията на чл. 87, зачисляват с епо съдебнот оведомство, като делопроизводители и военни следователи на тригодишен период, после което те се отчисляват от това ведомство и се назначават да командуват роти и пр., в продължение на три години. Изпълнившите това условие могат отново да бъдат приведени по съдебното ведомство и назначени н адлъжност дивизионен прокурор, на срок до 4 години. След изтичането н атози срок, те отново се привеждат в строя, в продължение на три години, после което удостоените могат да се назначават за председатели на военните съдилища.
89. Офицерите от военно-съдебното ведомство се повишават в чинове по това ведомство, догдето служат по него, на общо основание.
90. Офицерите от военно-съдебното ведомство, при уволнението им в запас, се зачисляват по това ведомство и във военно време могат да бъдат повикани на служба по същото ведомство, ако има ваканция.

Глава III.
Военно-санитарното ведомство.

91. Санитарната служба на войската за мирно и военно време се възлага на военно-санитарното ведомство. Военно-санитарното ведомство се съставлява от: медицински лекари, аптекари, ветеринарни лекари и санитарни и ветеринарни лекарски помощншцш, фелдшери, унтер-офицери и санитарни редници.
92. Медицинските и ветеринарните лекари и аптекарите, които служат по санитарното ведомство, носят названието санитарни офицери и се титулуват: санитарен подпоручик, санитарен майор и пр. и след чина прибавят ветеринар или аптекар, ако са ветеринари или аптекари. Санитарните офицери се произвеждат в чинове:
а) медицинските лекари до чин полковник и по-горе;
б) ветеринарните лекари и аптекари до чин майор и по-горе.
93. Право за постъпване на служба във войската в първия офицерски чин по санитарното ведомство се дава на всички медицински и ветеринарни лекари и аптекари, български поданици, които са получили правото на свободна практика по специалността си в държавата и са отслужили задължителния срок на военната си служба. Желающите да постъпят на военна служба по санитарната част са длъжни да издържат изпит по устройството на войската, военно-санитарната администрация, по санитарната служба за мирно и военно време и по уставите за вътрешната служба във войската и дисциплинарния устав.
Забележка 1. Стипендиянтите на военното министерство по медицината, ветеринарството и аптекарството са длъжни, след свършването на курса си, обязателно да постъпят на военна служба и да прослужат за всяка година на учението си със стипендия по две години.
Забележка 2. Постъпающите на военна служба лекари, ветеринари и аптекари дават установената военна клетва.
94. Производството на санитарните офицери в чинове става по следующия ред:
а) в първия офицерски чин се произвеждат всички лекари, ветеринари и аптекари при постъпването им на военна служба, съгласно чл. 93;
б) производството в чин санитарен поручик става, след прослужване в чин подпоручик, не по-малко от две години и по старшинство;
в) производството от чин поручик в чин капитан се допуща на ваканция и след прослужване в чин поручик не по-малко от три години;
г) производството в чин майир, за които могат д абъдат произвеждани в този чин, става на ваканция и по старшинство, след прослужване в чин капитан не по-малко от четири години;
д) производството в чин подполковник и полковник, за които могат да бъдат произвеждани в тези чинове, става на ваканция и за отличие, след прослужване в чин майор и подполковник пет години.
Забележка. Старши, при еднакви чинове, се счита този, който повече време е служил. 95. Пределният срок на действителната служба във войската за санитарните офицери е 55-годишна възраст.
96. Санитарните офицери при уволнението им от служба, се зачисляват в запас по санитарното ведомство, без да се разпределят по категориите на въоръжените сили, и при мобилизация се повикват н аслужба: до 45-годишна възраст в полевите, и в местни военно-лечебни заведения до 55-годишна възраст.
97. Санитарните офицери в мирно време имат право на свободна практика по специалността си, но без ущърб на службата. Санитарните офицери са длъжни да ползуват безплатно офицерите и семействата им, а така също и семействата на свръхсрочно-служащите унтер-офицери.
98. Санитарните офицери се уволняват от служба, по същия начин, както и офицерите от другите родове оръжия.
99. Във военно време всичките медицински и ветеринарни лекари и аптекари, състоящи на държавна или общинска служба, а така също и ония, които не състоят на служба, но имат право на свободна практика в страната, подлежат на военна служба до 60 годишната си възраст и могат да бъдат зачислявани във войсковите части на полевите военно-лечебни заведения; по-старите от 45-годишна възраст се зачисляват преимуществено в тилните и местните военно-лечебни заведения.
100. Лекарите и аптекарите, състоящи на държавна или общинска служба, при зачисляването им във военно време на служба във войсковите части от действующата армия и в полевите военно-лечебни заведения, се приравняват по чин със санитарните офицери и то: младшите лекари с чин поручик, старшите лекари с чин капитан, началниците на отделения в дивизионните и етапните болници - с чин майор и началниците на дивизионните болници и дивизионни лекари с чин подполковник. Лекарите, които са на военна служба във военно-лечебните заведения, вън от театъра на военните действия, не се приравняват по чин със санитарнит еофицери и не носят военна форма.
101. Лекарите, които в мирно време не са състояли на военна служба и при мобилизация са повикани на такава във войсковите части и полевите военно-лечебни заведения, при демобилизацията на армията, уволняват се от служба, без да се зачисляват в запаса. В случай, че някой от тези лекари пожелае да остане на служба, то той се зачислява на служба и се произвежда в чин, на една степен по-долу от това, към което е бил приравнен и в този чин му се зачита прослуженото през войната време.
102. Лекарите и аптекарите, които не се числят в запаса по санитарнот оведомство, при повикване и зачисляване на военна служба във войсковите части и военно-лечебни заведения, получават 400 лева едновременно за обзавеждане с военна форма, каквато те са длъжни да носят през всичкото време на службата им във войската.
103. Всички лекари и аптекари, които състоят на държавна и общинска служба, и всички лекари и аптекари, които не състоят на служба, но имат право на свободна практика и не се числят в запаса на военно-санитарното ведомство, още от мирно време се разпределят от Главната санитарна дирекция за случай на мобилизация.
104. Всички лекари и аптекари, служивши във войската в мирно време и уволнени от служба до издаването на настоящия закон, зачисляват се в запаса на военно-санитарното ведомство и то, бившите старши полкови лекари с чин капитан, младшите полкови лекари и ветеринарните лекари с чин поручик. Изключват се от това правило служившите по-малко от една година.
105. В мирно време, на военна служба, лекари чужди поданици не се допущат. Във военно време лекарите чужди поданици могат да бъдат допущани на служба в тилните и местните военно-лечебни заведения.
106. Числото на санитарните офицери, за мирно и военно време, за войсковите части от различнит екатегории на въоръжените сили и различните военно-лечебни заведения, с обозначение на длъжностите и чиновете, се определя в щатовете, които се утвърдяват от Негово Величество.
107. За попълване войската с медицински фелдшери, санитарни унтер-офицери и санитари в мирно време, при дивизионните болници съществуват отделно санитарни команди.
Санитарните команди се попълват:
а) от войници (новобранци), които притежават двукласно образовние, и
б) от доброволци грамотни.
Нужните за войската ветеринарни фелдшери и унтер-офицери се приготволяват в особено военно-ветеринарно фелдшерско училище от войници, състоящи на служба и от доброволци.
108. Войниците и доброволците, които се зачисляват на служба в санитарните команди и ветеринарно-фелдшерското училище, се обучават и носят службата по особено положение, Височайше утвърдено.
109. Войниците и ветеринарните унтер-офицери, които останат на свърхсрочна служба, ползуват се със следующите права и преимущества:
а) повишават се в звание санитарни или медицински фелдшери, санитарен или ветеринарен фелдфебел и лекарски или ветеринарен помощник;
б) получават увеличена заплата;
в) носят особена за тях установена форма;
г) след излизането от служба, имат право за свободна практика и за заемане длъжности по гражданското ведомство за болнични и околийски фелдшери.
Горните права и преимущества се получават по следующия ред:
а) званиет омедицински или санитарен фелдшер се получава след оставането на свръхсрочна служба;
б) званието санитарен или ветеринарен фелдшер се получава след прослужване пет години свърхсрочна служба;
в) званието лекарски или ветеринарен помощник се получава след прослужване в звание фелдфебел шест години;
г) заплатата се увеличава с повишаването на званието, и
д) правото за свободна практика и заемане длъжности по гражданското ведомство получават само тези, които получават званието санитарен или ветеринарен фелдфебел.
110. Числото на длъжностите във войската и военно-лечебните заведения, за мирно и военно време, с обозначение в званията, се определя в щатовете, които се утвърдяват от Негово Величество.
111. Пределният срок за свръхсрочната служба за санитарните долни чинове е 20 години. Забележка. Военният министър може да продължи тоя срок.
112. Срокът за службата в запаса по санитарното ведомство за санитарните чинове е до 46-годишна възраст включително.

Глава IV.
Чиновниците по военното ведомство.

113. Всички служащи по военното ведомство граждански лица, които получават заплата повече от 2000 лева, носят названието военни чиновници. Военнит ечиновници и служещите граждански лица по военното ведомство се ползуват с всички права и преимущества, предвидени в "Закона за чиновниците по гражданското ведомство". Военните чиновници и служащи по военното ведомство граждански лица, за престъпления по службата, се съдят по военните закони.

Глава V.
Военното духовенство.

114. Извършването на духовните треби във войската в мирно време се възлага на гарнизонните свещеници. За тази цел във всеки гарнизон, гдето квартируват повече войскови части, на военна служба състои гарнизонен свещеник, с установен азаплата. В гарнизоните, гдето няма много войскови части, извършването на духовните треби се възлага на едного от местните свещеници, по усмотрението на командира на частта, и им се заплаща за всеки отделен случай установената от закона платка.
115. Гарнизонните свещеници се избират и представляват за назначение на служба от началника на гарнизона. Гарнизонните свещеници се назначават на служба с Височайша заповед.
116. Във военно време, за извършване на духовните треби, при всеки пехотен и кавалерийски полк състои полкови свещеник, който се счита за военен чиновник и получава определена заплата.
117. Във военно време при щаба на армията състои главен свещеник, който заведва духовната част на армията и урежда службата на военните свещеници.
118. За извършване духовните треби във военно време, всеки пехотен полк трябва да има своя походна църква и църковни принадлежности. Полковата църква се завежда от полковия свещеник.

Глава VI. (Нова: закон от 22 декември 1906 г.)
Интендантско ведомство.

1. Службата по домакинската част във войската се поверява на офицерите от интендантското ведомство.
2. Интендантското ведомство се попълва от офицери, които след производството им в първи офицерски чин са прослужили най-малко 3 години в строя в офицерски чин и са свършили специални курсове по интендантската служба.
3. Офицерите от интендантското ведомство се повишават в чинове по това ведомство на общо основание. Офицерите от интендантското ведомство при уволнението им в запаса на армията се зачисляват по това ведомство, и във военно време получават назначение по интендантската служба.
4. Към чл. 73 от закона за устройството на въоръжените сили се прибавя още една буква "и) По интендантското ведомство".
5. Особено Височайше утвърдено положение урежда службата и начина на функционирането на това ведомство.

Отдел IV.
Устройството на военните управления в мирно време.
Глава I.
Устройството на Военното министерсто.

119. Военното министерство е най-високото военно административно учреждение в Царството. Военното министерство е орган на Военния министър по устройството и управлението на въоръжените сили и заведване военните средства на страната.
120. Изпълнителната власт по военното управление на страната, под високия надзор и ръководството на Негово Величество Царя, принадлежи на Военния министър (ст. 148 и 149 от Конституцията).
121. Военният министър като непосредствен отговорник за благоустройството на страната във военно отношение пред Негово Величество Царя и Народното събрание, е длъжен да приеме всички мерки, в кръга на дадените му от закона права, за развиване военните сили и средства на страната, а така също да се грижи за съответствующето с потребността устройството на въоръжените сили и тяхната боева подготовка и готовност. Той е длъжен да съставлява и представлява за утвърждение, по установения от закона ред, различни закони, правилници и положения, които се отнасят до подигането на военните средства на страната във всяко отношение.
122. Органът, чрез който се привеждат в изпълнение всички разпорежданияи предначертания на изпълнителната военна власт, е Военното министерство. Военното министерство се състои от:
а) Щаб на армията;
б) Административен отдел;
в) Военно-съдебен отдел;
г) Канцелария на военното министерство;
д) Кавалерийска инпекция;
е) Артилерийска инспекция, и
ж) Военен съвет.
Всички тези учреждения от Военното министерство имат свое собствено устройство и кръг на деятелност.
123. Щабът на армията съставлява отделно самостоятелно учреждение при Военното министерство. В щаба на армията се съсредоточава делопроизводството по:
а) организацията на армията, формироването на части, попълването с чилен състав (офицери, унтер-офицери и долни чинове); съставляването щатове за мирно и военно време; дислокацията; тактическото образование и възпитание на войската и специално офицерския корпус(съставляване разни инструкции, проекто-устави, ръководене маневрите, полските поездки, рекогносцировки и пр.);
б) наборите и счислението на запасните от всички категории войски; мобилизацията на личния състав, попълване на войските с коне и превозъчни средства, съставляване на мобилизационен план;
в) съставляване съображения за превозването и съсредоточаването на войските към възможните операционни театри;
г) съставляване нужните операционни планове за действия на армията във всички възможни случаи; съставляване съображения по укрепването на страната и военно-инженерната подготовка на възможните театри за военни действия;
д) изучаване Царството и съседните държави във военно отношение, както и състоянието на въоръжените сили на последните;
е) събиране и изучаване на необходимите военно-статистически сведения за Царството и съседните държави;
ж) извършване на необходимите геодезическии топографически работи и снабдяването армията с нужните карти и планове за мирно и военно време;
з) ръководене подготовката и службата на офицерите от генералния щаб, заведване службата на военните аташета и на други мисии в странство, командировка на офицерите за следване във висши учебни заведения в странство;
и) устройството и службата на военно-учебните заведения, и
к) събиране, обработване и издаване военно-исторически материали, полезни военни съчинения, издаване на "Военен журнал" и "Войнишка сбирка" и заведване на военно-историческата архива и библиотеката на Военното министерство.
За правилното и целесъобразно отправление на службата в щаба, той подделя на отделения според щатовете на войската за мирно време. При щаба на армията състои и картографически институт.
124. Административният отдел е орган на Военното министерство по привеждане в изпълнение разпорежданията и предначертанията на Военния министър, по устройството на материалната част на войската и санитарната служба за мирно и военно време.
125. Военно-съдебния отдел е орган на Военното министерство, по управлението на военно-съдебната част във войската.
126. Канцеларията на Военното министерство е орган, чрез който се привеждат в изпълнение предначертанията на Военния министър по: а) стоевото образование на войската, чинопроизводството, преводите и преместванията, назначенията на служба, командировките, отпуските, уволнението от служба, наградите, съдържание списъци на офицерите за цялата войска и по родове на оръжие, заведване канцеларската част, архивата и литографията на Военното министерство, съставляване наряди за служба по министерството и издаване ежедневните заповеди по министерството и войската, заведване комендантската част на войската и Военното министерство, въпросите за формата на облеклото на офицерите и долните чинове и за парадите; б) разглеждане делата по отпущане и даване пенсия и водене отчетност по тях.
127. Военният съвет е съвещателно учреждение на Военния министър. Съставът на съвета и кръгът на неговата деятелност се установяват с Височайше утвърдено положение.
128. Артилерийската и кавалерийската инспекции са командни инстанции, същевременно и органи на Военния министър за привеждане в изпълнение на предначертанията му по артилерийската и кавалерийската части.
129. Кръгът за деятелността на всичките органи, съставляющи Военното Министерство, се определя с особен оположение, Височайше утвърдено.

Глава II.
Устройството на дивизионните управления.

130. Управленията на отделните дивизии имат двояко назначение в мино време. Те са строеви управления по отношение към частите от постоянните кадри, които влизат в техния състав, и имат местно назначение по отношение към попълнението с новобранци постоянните кадри, по отношение към счислението на запасните и мобилицазията и по заведване на военните средства в дивизионната област.
131. На чело на дивизионното управление стои началникът на дивизията, който е главен представител на военната власт. Нему непосредствено саподчинени всички войскови части от постоянните кадри, които влизат в състава на дивизията или са причислени към нея или временно се намират на квартируване в дивизионната област.
132. Началникът на дивизията управлява и командува всички войскови части от дивизионната област във всяко отношение, на основание на особено Височайше утвърдено положение, в което подробно се определят длъжностите и правата на дивизионните началници и на лицата, входящи в състава на дивизионното управление.
133. Всяка отделна дивизия има свое отделно управление или щаб на дивизията. Дивизионният щаб се състои от:
а) двама адютанти;
б) дивизионен лекар;
в) дивизионен интендант;
г) дивизионен инженер, и
д) канцеларски персонал.
134. Началниците на дивизиите, началниците на щабовете на дивизиите и дивизионните лекари се представляват за назначение от Военния министър и се назначават с Височайша заповед. Останалите офицери се назначават с Височайша заповед, по представление на началниците на дивизиите.

Глава III.
Устройството на бригадните управления.

135. Бригадните управления или щабове са инстанции читсо строеви, и функционират в мирно и военно време на основание на Височайше утвърдено положение.
136. Бригадното управление или щабът на бригадата се състои от: а) командира на бригадата; б) началник щаба н абригадата; в) двама адютанти; г) бригаден лекар, и д) канцеларски персонал.

Глава IV.
За полковите и други управления на постоянните кадри.

137. Всичките полкове от постоянните кадри имат свои отделни полкови управления. На чело на полковото управление стои командирът на полка. Полковото управление се състои от следующите лица:
а) заведующи домакинството;
б) адютант;
в) ковчежник;
г) заведующи оръжието;
д) полкови лекар;
е) деловодител, и
ж) канцеларски персонал.
138. Управленията на полковете от действующата армия са строеви войскови управления и нямат местно значение. В тези управления се съсредоточава делопроизводството по управлението и уреждането на полка във всяко отношения. Полковите управления действуват на основание на особено Височайше утвърдено положение.
139. подразделенията на полковете от постоянните кадри, като: дружини, батареи, роти и ескадрони, имат свои управления, но те не са самостоятелни; кръгът на деятелността им се определя от особено положение, Височайше утвърдено.
140. Отделните войскови части, когато имат състав по-малък от полковете, иматсвои отделни управления, които действуват на същите основания, както и полковите управления, с тази разлика, че съставът на управленията им е по-малък.

Глава V.
За управленията на началниците на полковите военни окръжия.

141. Полковите военни окръжия са местни. В тях се съсредоточава делопроизводството по попълване войската с новобранци, счислението на запаса от всички категории на въоръжените сили, делопроизводството по мобилизацията, и попълване войската с коне за военно време.
142. Управленията на полковите окръжия се състоят от:
а) началник на полковото окръжие;
б) деловодител, и
в) канцеларски персонал.
143. Полковите окръжия функционират в мирно и военно време, на основание Височайше утвърдено положение.

Отдел V.
Устройството на въоръжените сили във военно време.

144. Устройството на въоръжените сили във военно време, тяхното развръщане и формироване на нови части, става по особен Височайше утвърден план.

Отдел VI.
Мобилизация и демобилизация на въоръжените сили.

145. Мобилизацията на въоръжените сили на Царството може да бъде обща и частна. Мобилизацията е обща, когато се свикват всички категории на въоръжените сили, и частна - когато се свикват само част от тях. Общата и частнат амобилизация могат да станат по решението на министерския съвет, с Височайши указ.
146. Мобилизацията на въоръжените сили изобщо или на някоя категория от тях се заключва в:
а) попълване с персонал: войници, унтер-офицери и офицери по щатовете за военно време;
б) попълване с коне по щатовете за военно време;
в) попълване на материалната част с всичко необходимо, и
г) формируване на недостигающите войскови части, управления, учреждения и пр.
147. Подробностите за мобилизиране на всички въоръжени сили и отделно по категории се определят с Височайше утвърдено положение.
148. Непосредствените военно-административни органи по извършване на мобилизацията са управленията на дивизионните области и началниците на полковите военни окръжия. Кръгът на деятелността на тези управления и отговорността им за неуспешността на мобилизацията са определени в "Закона за носене военните тегоби".
149. При извършване на мобилизацията, всички административни и полицейски власти са длъжни да дават най-голямо съдействие на военните власти, за най-бързото извършване на мобилизацията. Длъжностите и отговорността на административните и полицейски власти по извършване мобилизацията се определят в "Закон за носене военните тегоби".
150. За извършване на мобилизацията, още в мирно време, се съставляват подробни планове и наставления и се съобщават на лицата, които ще извършат мобилизацията, заблаговременно, толкова, доколкото, това съвпада в кръга на деятелността им. Тези планове се утвърдяват от Военния министър. Всеки началник на дивизия, полк и друга отделна част трябва да има в постоянна готовност всички планове за привеждане частите по военен състав във всяко отношение. Началниците на полковите окръжия, като непосредствени органи на мобилизацията на личния състав на армията, трябва още от мирно време, по дадено от Военното министерство указание, да имат готови всички предварителни и други разпореждания по мобилизацията и във всяко време да бъдат готови, най-точно да изпълнят дадения им мобилизационен план, в определения от Военния министър срок.
151. Мобилизацията на въоръжените сили трябва да става последователно, а именно: най-напред се свикват запасните от действующата армия, разпределят се по родовете на оръжията и частите на войската, а след отправлението им свиква се народното опълчение. Но при нужда, допуща се и едновременното свикване на запасните от действующата армия и народното опълчение.
152. Правилата за явяване при мобилизация са следующите:
а) за устройството на домашните работи на всеки запасен офицер и войник се дава 24 часа срок, от минутата на обявяването н азаповедта за мобилизация от общинското управление;
б) на всеки медицински и ветеринарен лекар, аптекар или фелдшер, които не се числят в запаса на армията, но подлежат на повикване на служба, се дава 48 часа срок, от минутата на обявяването от общинското управление заповедта за мобилизацията;
в) на всяко лице, което е вън от пределите на Царството, се дава срок от 10 дни, считан от деня на обявяване на мобилизацията;
г) на всички държавни и общински чиновници, които не се освобождават от явяване на служба, се дава 48 часа срок, от минутата на обявяване заповедта за мобилизация от общинското управление, за предаване на длъжностите си.
153. Времето за пътуване за повиканите от запаса, които ще пътуват пешком, се определя, като се счита, че в денонощия трябва да изминат не по-малко от 30 км.
154. Всички лица, които са повикани на служба и се явят по-късно от определенот овреме в горните членове, се наказват дисциплинарно, ако просрочването е повече от 24 часа, и като дезертьори, ако просрочването е повече от три денонощия. Просрочването е оправдателно в следните случаи:
а) смърт на баща, майка, брат, сестра, деца и то на срок не повече от 48 часа;
б) пожари в домакинствотона срок не повече от 48 часа;
в) непреодолими препятствия: разлив на река, прекъсване на съобщения, карантина и пр.
Всички тези случаи трябва да бъдат засвидетелствани от надлежните съответствующи власти.
155. Демобилизацията на въоръжените сили става по същия ред, както и мобилизацията. Демобилизирането на отделните категории става последователно, но в обратен порядък: най-напред се демобилизира опълчението, след него действующата армия.
156. Съществующият до сега закон за устройството на въоръжените сили на Българското Царство, утвърден с Височайши указ от 3 декември 1891 год., № 185, обнародван в "Държавен Вестник", брой 36 от 15 февруари 1892 год., изменен и допълнен във втората редовна сесия на IX Обикновено Народно събрание на 4 декем. 1897 год., под № 56, и обнародван в "Държавен Вестник", брой 31 от 15 февруари 1898 год., се отменява.

https://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_устройството_на_въоръжените_сили_на_Българското_Царство_(1904)

 

 

 


 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, КГ125 said:

Значи, пускаме си филма на БГ НАУКА "НА НОЖ!" и слушаме не друг, а доцент полковник Марко Златев, водещ преподавател по военна история в Нанционалния военен университет, а не в неделно училище. 

Той сочи обща цифра на 650 000 войника в Първата Балканска война. Около 500 000 във Втората.  - за тази пък цел си пускаме ВТОРИЯТ филм на БГ Наука - "Трагедия и слава 1913" където пак полк. Златев или полк. Станчев от Военната академия сочат тази цифра. 

Това са достатъчно сериозни източници. 

Какво са правили 200 000 души без оръжие? Гледах го нищо ново старите мантри се повтарят, за това знаем,ама основния въпрос остава какво са правили толкова народ? 

Ето данни от един известен на всички нас форум,жалко че, го съсипаха. Та мисълта ми е няма такова животно като 600 000 войници , имаме максимум 400 000. от които 340 000 се бият,това е другото е приказки безкрай, не мога да разбера защо се втълпява тази заблуда в народа?Имам догатки някакви.

09.1912 
Българската армия разполага с:
324 75мм скорострелни оръдия с 345 801 снаряда;
78 75мм нескорострелни оръдия с 42 866 снаряда;
306 87мм нескорострелни оръдия с 162 209 снаряда;
36 120мм скорострелни гаубици с 17 436 снаряда;
30 120мм нескорострелни гаубици с 23 828 снаряда;
92 75мм скорострелни планински оръдия с 91 747 снаряда;
54 75мм нескорострелни планински оръдия с 26 955 снаряда;
14 150мм Д/30 нескорострелни оръдия с 10 217 снаряда;
24 150мм Д/12 нескорострелни гаубици с 20 160 снаряда;
12 120 мм Д/30 нескорострелни оръдия с 7808 снаряда;
24 120 мм Д/28 нескорострелни оръдия с 15 229 снаряда;
17 24 фунтови оръдия с 8825 снаряда;
30 57мм скорострелни куполни оръдия с 35 058 снаряда;
12 6 дюймови мортири с 4 691 снаряда;
49 9-фунтови оръдия с 21 806 санряда;
1 10-фунтово оръдие "Армстронг" с 797 снаряда

По други данни - 1116 оръдия в 262 батареи (324 полски скорострелни, 426 полски нескорострелни, 92 планински скорострелни, 54 планински нескорострелни, 84 гаубични и 136 обсадни)

269 709 (толкова са доставени, но 231 731 са налични) пушки "Манлихер";
9 256 (9 518?) карабини "Манлихер";
51 528 пушки "Бердана 2";
12 925 пушки "Крнка";
1 508 револвера "Смит и Уесън";
4 450 пистолета "Парабелум";
232 тежки картечници "Максим-Шпандау" обр. 1908;
30 бомбохвъргачки;
17 218 саби, 
561 палаши;
1719 тесаци;
24 000 сферически ръчни бомби;
24 000 кубически ръчни бомби;
186 079 (979?) 356 патрона за "Манлихер";
22 401 891 патрона за "Бердана 2";
2 793 113 патрона за "Крнка";
445 000 патрона за револвери и пистолети (294 631 за револвери и 45 500 за пистолети);
137 000 патрона за картечниците;
10 автомобила
8 камиона

Поръчани 09.1912:
50 000 универсални и 25 000 шрапнелни снаряда за полските и 10 000 за планинските скорострелни оръдия, 50 000 манлихерови пушки от Австрия, 50 000 трилинейни пушки с 50 милиона патрона, 25 000 пушки Бердана с 22,5 милиона патрона, 400 пистолета Парабелум с 50 000 патрона.

Изстреляни до 07.1913 - 150 милиона патрона, налични - 130 милиона патрона.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7595

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, nik1 said:

Нали разбираш "изкараването" не е концерт по наше желание  , и че за това в Царството има закони, които се изпълняват?

Действащата армия е 300 хиляди (плюс -минус) според закона от 1904 и промяната на щата от 1908,

Ми не, защото точно преди воината се усещат и поръчват 50 000 Манлихер М95 и 50 000 Мосин, даже Бердани поръчват голям зор е било, голямо бързане и те даже  не пристигат,успяват да купят само 10 000 Манлихери. Защо са чакали последния момент,ами като знам кои управлява тогава мисля,че е диверсия и предателство, тези пушки щяха да променят хода на двете воини. 

Ако имахме оръжие можехме да изкараме още 5 дивизии. 

Благодаря за закона.

 

Редактирано от bulgaroid

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 12.06.2019 г. at 15:58, Thorn said:

Защо е имало такива чудовищно огромни дивизии? Имало ли е някаква причина дивизиите да не са нормални - 10-12 хил., а ако трябва да има и корпуси? Недостиг на офицерски състав? Дивизия от повече от 30 хил. души не е ли трудно управляема, особено в маневрена война?

 

Торн идеята  е една дивизия от шест полка да може да се сражава с един турски корпус с личен състав приблизително 27 000 човека.Има данни че между Балканската и Междусъюзническата война Михаил Савов е предвиждал реконкструкция на армията и преминаване към корпусна организация.Предвиждало се е създаването на 12 корпуса всеки от които с по две дивизии с по две бригади от по два полка.Полковете вместо от четири батальона да бъдат с три батальона.Но след катастрофата в Междусъюзническата война тези планове така и не са осъществени.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря. Усещали са, че такава организация е тромава, но не са успели да я променят. И обикновената причина за гигантски дивизии е именно недостиг на офицери.  По горе беше писано за роти от по 250 души. Ами то би трябвало за всяка такава да има капитан и   поручици. Ако ги направят от по 150 човека, ще трябвата двама капитани.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А имало ли някаква професионално комплектована част в мирно време, не с наборници. Нещо като гвардия имали ли е? В един форум се споменаваше за "царски полк" срещу гърците при Горна Джумая през 1913 г.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...