Отиди на
Форум "Наука"

Числеността на българската армия през Балканската война


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 10 минути, Thorn said:

Благодаря. Усещали са, че такава организация е тромава, но не са успели да я променят. И обикновената причина за гигантски дивизии е именно недостиг на офицери.  По горе беше писано за роти от по 250 души. Ами то би трябвало за всяка такава да има капитан и   поручици. Ако ги направят от по 150 човека, ще трябвата двама капитани.

Ами не, ти разсъждаваш като знаеш,че сега дивизиите са малки ама за да са големи има причина. Тогавашния фронт на полк е между 1 и 2 километра, дивизия има около 10 км фронт, с тогавашното въоръжение това е подходящата организация за постигане на подавящ огън над противника. Затова се големи и роти и полкове и дивизии. Ако са по-малко няма да има нужния ефект,с навлизането на автоматичното оръжие отпада необходимостта от много хора, към края на ПСВ нещата започват да се променят ама през Балканската воина всичко си е по старому. Офицери има, оръжието не е достигало.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Оръжие няма защото след 1908 година спират да се правят военни доставки. И то при положение че войната с Турция е изглеждала все по вероятна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, resavsky said:

Оръжие няма защото след 1908 година спират да се правят военни доставки. И то при положение че войната с Турция е изглеждала все по вероятна.

Познай кои управлява тогава и следващия кабинет, и кои казва "Аз пари за оръжие не давам" 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е бойно разписание на българските войски на 16 юни 1913 г

Обща главна квартира: 
Главнокомандващ: Фердинанд I, цар на българите
Помощник на главнокомандващия: ген.-лейтенант Михаил Савов 
Началник-щаб на ДА: ген.-майор Иван Фичев (в оставка)
Началник на оперативното управление: полк. Стефан Нерезов 

I армия: 43 дружини,2 ескадрона, 17 полски и 5 планински батареи и 44 крепостни оръдия

5 Дунавска пехотна дивизия: 14 дружини, 8 полски батареи , 3 плaнински батареи

1/5 пехотна бригада: 2 пехотен Искърски полк (3 др.) 
5 пехотен Дунавски полк (3 др.)
2/5 пехотна бригада: 18 пехотен Етърски полк (4 др.) 
20 пехотен Добруджански полк (4 др.)

към дивизията: 2/1 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/1 сс полско отделение (3 сс батареи)
2/1 несс полско отделение (2 несс бат.(4-та и 6-та)
4/3 несс планинско отделение (3 несс бат.)

9 Плевенска пехотна дивизия: 16 дружини,6 полски и 2 пл.батареи

1/9 пехотна бригада: 4 пехотен Плевенски полк (4 др.) 
17 пехотен Доростолски полк (4 др.)
2/9 пехотна бригада: 33 пехотен Свищовски полк (4 др.) 
34 пехотен Троянски полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия 
1/9 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/9 сс полско отделение (3 сс батареи)
планинска 
3/1 сс планинско отделение (2 сс бат.)

Отделната пехотна бригада: 8 дружини, 3 полски батареи (18 ор.)

65 пехотен полк (4 др.)
66 пехотен полк (4 др.)
към бригадата: 
1/8 несс полско отделение (3 сс Круповски турски бат.)

към армията: 2 ескадрона
4/4 ескадрон 
доп.ескадрон на Лейбгв.кп

Видински гарнизон: 5 дружини, 44 крепостни несс. оръдия

3 опълченска дружина 1 призив
5 опълченска дружина 1 призив 
8 опълченска дружина 1 призив
15 опълченска дружина 1 призив
20 опълченска дружина 1 призив


Втора армия: 62 дружини,10 ескадрона,32 полски, 3 планински и 7 тежки батареи


3 Балканска пехотна дивизия: 16 дружини, 12 полски, 1 планинска батареи, 

2/3 пехотна бригада: 29 пехотен Ямболски полк (4 др.) 
32 пехотен Дунавски полк (4 др.)
3/3 пехотна бригада: 41 пехотен полк (4 др.) 
42 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
2/6 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/6 сс полско отделение (3 сс батареи)
6 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

планинска
1/1 сс планинска батарея

11 пехотна дивизия: 12 дружини, 6 полски батареи
55 пехотен полк (4 др.) 
56 пехотен полк (4 др.)
57 пехотен полк (4 др.) 

към дивизията: полска артилерия
11 несс артилерийски полк (6 несс батареи)

1/10 пехотна бригада: 7 дружини, 3 полски батареи
16 пехотен Ловчански полк (3 др.(4/16 др. в Дедеагач) 
25 пехотен Драгомански полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
3/10 сс полско отделение (3 сс батареи)

Серска пехотна бригада:8 дружини, 4 полски батареи
67 пехотен полк (4 др.) 
68 пехотен полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия ?

Драмска пехотна бригада: 8 дружини, 4 полски батареи
69 пехотен полк (4 др.) 
70 пехотен полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия ?

към армията: пехота:
7 допълняющ полк (3 др.)
10 допълняюща дружина
28 допълняюща дружина 
5 гранична дружина
Дедеагачки гарнизон (3 опълченски др. и 4/16 дружина) 
Портолагоски гарнизон (4 опълченски роти(1 др.)

кавалерия:
10 конен полк (3 еск.)
1,3,5,6,7,8,10 допълняющи ескадрони (7 еск.)

полска артилерия
1/7 несс полско отделение (3 несс.бат.)

планинска артилерия
2/1 и 3/1 сс планински батареи (2 бат.)

гаубична артилерия
2 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

крепостна артилерия
15-см Д-12 гаубична батарея - 4 оръдия
10 1/2 см батарея - 4 оръдия

две 8,7-см несс крепостни батареи (2 бат.)

Трета армия: 32 дружини, 17 ескадрона, 22 полски, 1 планинска и 5 тежки батареи

1 Софийска пехотна дивизия: 16 дружини,12 полски батареи

1/1 пехотна бригада: 1 пехотен Софийски полк (4 др.) 
6 пехотен Търновски полк (4 др.)
2/1 пехотна бригада: 37 пехотен полк (4 др.) 
38 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
4 сс артилерийски полк (6 сс бат.)
4 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

13 пехотна дивизия: 12 дружини,6 полски батареи

62 пехотен полк (4 др.)
63 пехотен полк (4 др.)
64 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
13 артилерийски полк (3 сс бат. и 3 несс бат.(1/8 несс полско отделение)))

Кавалерийска дивизия: 13 ескадрони и 1 полска батарея
Лейбгвардейския конен полк (2 еск.)
1 конен полк (4 еск.)
2 конен полк (4 еск.)
7 конен полк (3 еск.)

към дивизията: конна артилерия
5/1 несс батарея (1 бат., превъоръжена с турски скорострелни конни оръдия) 

към армията: пехота
46 пехотен полк (4 др.)

кавалерия 
3 конен полк (4 еск.)

полска артилерия
1/1 сс полско отделение (3 сс батареи)

планинска артилерия
2/1 сс планинска батарея (1 бат.)

гаубична артилерия
1 несс гаубично полско отделение (3 бат.)
3 несс гаубично полско отделение (2 бат.)



Четвърта армия: 100 дружини, 6 ескадрона,44 полски,16 планински и 3 тежки батареи

2 Тракийска пехотна дивизия: 22 дружини,9 полски батареи, 4 планински батареи

1/2 пехотна бригада: 9 пехотен Пловдивски полк (4 др.) 
21 пехотен Средногорски полк (4 др.)
2/2 пехотна бригада: 27 пехотен Чепински полк (4 др.) 
28 пехотен Стремски полк (4 др.)
3/2 пехотна бригада: 39 пехотен полк (2 др.) 
40 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
3 сс артилерийски полк (9 сс бат.)

планинска артилерия
2/3 сс планинско отделение (2 сс бат.)
3/3 сс планинско отделение (2 сс бат.)

7 Рилска пехотна дивизия: 21 дружини,14 полски и 3 планински батареи

1/7 пехотна бригада: 13 пехотен Рилски полк (4 др.) 
26 пехотен Пернишки полк (4 др.)
2/7 пехотна бригада: 14 пехотен Македонски полк (2 др.) 
22 пехотен Тракийски полк (4 др.)
3/7 пехотна бригада: 49 пехотен полк (4 др.) 
50 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
7 сс артилерийски полк (9 сс бат.)
9 несс артилерийски полк (5 несс бат.)

планинска артилерия
1/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)

8 Тунджанска пехотна дивизия: 22 дружини,12 полски батареи

1/8 пехотна бригада: 10 пехотен Родопски полк (4 др.) 
30 пехотен Шейновски полк (4 др.)
2/8 пехотна бригада: 12 пехотен Балкански полк (4 др.) 
23 пехотен Шипченски полк (4 др.)
3/8 пехотна бригада: 51 пехотен полк (3 др.) 
52 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
8 сс артилерийски полк (9 сс бат.)
2/7 несс полско отделение (3 несс бат.)

1/3 пехотна бригада: 8 дружини,3 полски батареи

11 пехотен Сливенски полк (4 др.) 
24 пехотен Черноморски полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
1/6 сс полско отделение (3 сс батареи) 

2/4 пехотна бригада: 8 дружини,3 полски батареи 

8 пехотен Приморски полк (4 др.) 
31 пехотен Варненски полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
3/5 сс полско отделение (3 сс батареи)

Македоно-Одринско опълчение:15 дружини, 3 полски, 9 план.батареи

1 бригада: 1 Дебърска дружина
2 Скопска дружина
3 Солунска дружина
4 Битолска дружина 
13 Кукушка дружина 

2 бригада: 5 Одринска дружина
6 Охридска дружина
7 Кумановска дружина 
8 Костурска дружина
14 Воденска дружина

3 бригада: 9 Велешка дружина
10 Прилепска дружина
11 Серска дружина
12 Лозенградска дружина
15 Щипска дружина

към опълчението: полска артилерия
2/8 несс полско отделение (3 сс турски бат.)

планинска артилерия
2/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)
3/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)
4/2 несс планинско отделение (3 несс бат.)

към армията: пехота
7 опълченски полк (13,14,22 оп.др.(3 др.))
3/14 пехотна дружина: гарнизон в Солун 

кавалерия 
5 конен полк (3 еск.)
2,4,9 допълняющи ескадрони (3 еск.)

гаубична артилерия
3 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

Пета армия: 38 дружини, 3 ескадрона,21 полски, 8 планински и 3 тежки батареи

4 Преславска пехотна дивизия: 14 дружини, 12 полски батареи


1/4 пехотна бригада: 7 пехотен Преславски полк (4 др.) 
19 пехотен Шуменски полк (4 др.)
3/4 пехотна бригада: 43 пехотен полк (3 др.) 
44 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
5 сс артилерийски полк (6 сс бат.)
5 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

12 пехотна дивизия: 12 дружини, 6 полски бататеи

59 пехотен полк (4 др.)
60 пехотен полк (4 др.)
61 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
12 артилерийски полк (5 сс бат. и 1 несс бат.)
Одринска бригада: 8 дружини, 3 полски батареи

71 пехотен полк (4 др.)
72 пехотен полк (4 др.)
към бригадата: 
2/10 несс полско отделение (3 несс бат.)

към армията: пехота
45 пехотен полк (4 др.)

кавалерия
6 конен полк (3 еск.)

планинска артилерия
1/3 сс планинско отделение (3 сс бат.)
2/1 сс планинско отделение (2 сс бат.)
4/3 несс планинско отделение (3 несс бат.)

гаубична артилерия
1 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

Резерв на Главното командване: 16 дружини, 6 пол.батареи
6 Бдинска пехотна дивизия: 16 дружини, 6 полски батареи

1/6 пехотна бригада: 3 пехотен Бдински полк (4 др.) 
36 пехотен Козлодуйски полк (4 др.)
2/6 пехотна бригада: 15 пехотен Ломски полк (4 др.) 
35 пехотен Врачански полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
2 сс артилерийски полк (6 сс бат.)


Окупационен корпус в Източна Тракия: 14 дружини, 9 ескадрона, 3 полски батареи

2/10 пехотна бригада: 8 дружини
47 пехотен полк (4 др.)
48 пехотен полк (4 др.)
към бригадата:
1/10 несс полско отделение (3 несс бат.)

58 пехотен полк (3 дружини - в Одрин)
2/50 пехотна дружина (в Булаир)
4/43 и 4/44 пехотни дружини (в Одрин) 

3 Конна бригада: 9 ескадрона

4 конен полк (3 ескадрона)
8 конен полк (3 ескадрона)
9 конен полк (3 ескадрона)

http://forum.boinaslava.net/archive/index.php/t-7802.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.06.2019 г. at 11:24, Thorn said:

Благодаря. Усещали са, че такава организация е тромава, но не са успели да я променят. И обикновената причина за гигантски дивизии е именно недостиг на офицери.  По горе беше писано за роти от по 250 души. Ами то би трябвало за всяка такава да има капитан и   поручици. Ако ги направят от по 150 човека, ще трябвата двама капитани.

Така е. Донякъде и по традиция. Когато през освободителната война изграждат опълчението, на руснаците не им стигат свободни офицери. Така един български батальон (дружина) става от по-хиляда души - колкото полк! През 1885 кризата за офицери е още по-голяма и през "войната на капитаните" структурата си остава. Не са само дивизиите. Ние имаме полкове по над 3000 човека! За това е объркващо, като четем как една българска дивизия спряла две гръцки и три английски примерно, щото тая дивизия е армия.

Явно традицията си остава защото дори през ВСВ дивизиите ни са големи. По спомени дивизията, която води най-тежките боеве при Драва беше 18-20 хиляди човека.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Потребител
On 18.06.2019 г. at 18:32, Amazonski said:

Така е. Донякъде и по традиция. Когато през освободителната война изграждат опълчението, на руснаците не им стигат свободни офицери. Така един български батальон (дружина) става от по-хиляда души - колкото полк! През 1885 кризата за офицери е още по-голяма и през "войната на капитаните" структурата си остава. Не са само дивизиите. Ние имаме полкове по над 3000 човека! За това е объркващо, като четем как една българска дивизия спряла две гръцки и три английски примерно, щото тая дивизия е армия.

Явно традицията си остава защото дори през ВСВ дивизиите ни са големи. По спомени дивизията, която води най-тежките боеве при Драва беше 18-20 хиляди човека.

Не,батальон (дружина) са си напълно нормални за онова време,това им е стандартна численост а полковете са били  по около 5000 души. А за ВСВ  18-20 хиляди човека за дивизия са си нормални,германските са горе долу толкова големи,съветските са по-малки,около 15 000. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 6/18/2019 at 18:32, Amazonski said:

За това е объркващо, като четем как една българска дивизия спряла две гръцки и три английски примерно, щото тая дивизия е армия.

Британските дивизии през ПСВ също са доста по-големи от стандартните - по над 20 000 души личен състав.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

600 хил. са тези, които реално са искали да участват във войната и са тръгнали да се записват. Мобилизационият резерв стандартно си е около 15 % от населението, демек малко на 700 хил. души при 4,5 млн. население. По данни за 1910 населението е 4 330 000, но през 1911 и първите 9 месеца на 1912 то със сигурност се е увеличило поради високата раждаемост и непрестанно прииждащите бежанци от Македония и Одринско, бягащи от репресиите на младотурския режим, който пък има колонизаторска политика в европейските си владения с преобладаващо християнско население, такъв проблем има и Гръция, както и Сърбия в по-малка степен. Само че за управляващите по това време богаташи от НП и ПЛП първо е неизгодно чак толкова много хора да ходят на война, защото това им засяга пряко бизнеса, няма да има кой да им работи и второ защо да не си пооткраднат пари, които иначе биха могли да отидат за двойно по-голямо въоръжаване от това, което реално е направено. Е да, предателско е предвид тогавашната политическа обстановка (и външна и вътрешна), ама такъв им е манталитетът на Гешов, Данев и сие, да не говорим, че в предишни години, в които са опозиция, те яростно атакуват НЛП за това, че давали големи пари за оръжие, вместо за подобряване на живота на хората. Отделно като се готвиш за война ако най-важният разход е този за оръжие, следващ по важност е този за медицинско оборудване. Отказана е една ваксина срещу холера от Германия, а финансовият министър Теодоров вместо 2 млн. отпуска 900 хил. лева за медицинско оборудване, в резултат на което при Чаталджа жертвите от холера са повече от тези от вражески куршуми. 

Та това са причините при 600 хил. желаещи за участват, реално да са 240 хил. по-малко. Да не се бяха стискали за още 240 хил. пушки управляващите, бихме имали 3 пъти повече войници в Македония и една голяма армия на границата с Румъния, която напълно щеше да откаже последната от претенции към нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, skorpion1980 said:

Мобилизационият резерв стандартно си е около 15 %

Виктор Суворов в книгите си пише,че мобилизационният резерв е 10% от населението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не са само 240 000 пушки.

Има повсеместен недостиг - на артилерия, на муниции, на медикаменти, на униформи, дори и на храна. Освен това няма достатъчно офицери, а при лекарите е направо трагедия. 

Реално България въоражава повече войници отколкото може да си позволи.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, Добри, има недостиг, нямах предвид само пушките, но също и мунициите, униформите, медикаментите и артилерията както си споменал. Но причината за този недостиг не е липсата на средства за осигурявнаето на въпросното военно и военно-медицинско оборудване, а грешната и даже престъпна предвид тогавашните обстоятелства политика на кабинета Гешов. Знаеш ли например кой е най-големият разход, който въпросният кабинет прави в рамките на първите 9 месеца на 1912 година след един закон, приет през януари същата година?! Ами ще ти кажа - хвърлят се огромни средства за бърз стоеж на пристанището в Силистра. Да, не е лошо един от петте най-големи града по българското поречие на Дунав да си има пристанище, но външните и вътрешните политически фактори от епохата не го налагат толкова спешно. И е така първо защото Русе, Свищов, Лом и Видин по това време като цяло задоволяват речно-търговските и речно-транспортните нужди на България по Дунав и второ защото няколко месеца по-рано имаме атентатите и клането в Щип, година и половина по-рано имаме обезоръжителната акция на Младотурците в Македония, съответно нова вълна бежанци, които със сигурност се вълнуват повече от това кога най-после БА ще навлезе там, а не кога ще бъде построено пристанище в Силистра дори този проект да е препитание за някои от тях в този труден за тях момент. Обаче богаташите от НП и ПЛП се вълнуват преди всичко от келепира си и решават, че понеже от едно пристанище в Силистра ще имат по-бърза печалба то е по-важно от това да хвърлят пари за по-мащабно въоръжаване. И Силистра е само един пример, има и куп други инфраструктурни проекти, които не са били толкова належащи по това време, колкото националния ни въпрос и са можели да бъдат отложени, за да се хвърлят средствата, предвидени за тях, за въоръжаване, което да позволи директна мобилизация на 600 хил. души с достатъчно пушки, артилерия, униформи, муниции и медицинско оборудване. А вследствие на тази политика Силистра е първата ни загуба от балканските войни и то без нито един изстрел с Петербургския протокол от пролетта на 1913, демек се оказва, че са хвърлени едни пари там, за да се подари града на румънците вместо с адекватно въоръжение да им се парират мераците.

Отделно предлагане на въоръжение от всякакъв вид тогава си има в изобилие. Германия от една страна и Франция и Великобритания от друга от години се намират в една брутална гонка във въоръжаването, което ги принуждава да предвидят част от произведеното оръжие за износ, иначе ако просто го произвеждат само и единствено за да въоръжават своите армии, набутвацията от финансова гледна точка е твърде голяма. 

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...