Отиди на
Форум "Наука"

Въпрос относно скоростта на светлината


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 31 минути, Ниkи said:

Като гледам формулата за привличането (произведението от масите върху квадрата на разстоянието) излиза, че атомът е малка черна дупка (ако разстоянието клони към 0 силата клони към безкрайност). Друго, фотонът като няма маса (произведението на едната маса по 0 е 0), защо му влияе гравитацията. Еквивалентноста между маса и енергия ли е отговорът?

Хм , не е атомът черна дупка, в друг смисъл са възможни <порядаци> <нива> от форми , да речем нещо като неутрино , които са подобни на <черна дупка> но в съвсем друг смисъл.

Опитай да прочетеш за ОТО, обща теория на относителност, която е гравитацията на Айнщайн, това ще да е . щом има енергия , за фотон като възбуждение, значи съществува в айнщайновото пространство.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 317
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
On 08.08.2019 at 10:03, Zlatko Petrov said:

 

Шотландски физици успяха да забавят експериментално скоростта на светлината, съобщи BBC. Те са пуснали фотони - частиците, от които се състои светлината, през специална маска, която е променила формата им, като по този начин е забавила движението им.

Фотоните са продължили да се движат по-бавно, дори и след като са достигнало свободно пространство - абсолютните условия, участващи в измерването на скоростта на светлината.Скоростта на светлината се приема за физична константа и е 299 792 458 метра в секунда в свободно пространство.

Експериментът е от революционно значение, тъй като досега, скоростта на светлината е смятана за абсолютна величина, която може да бъде променяна само от физически прегради. Както е известно, светлината преминава по-бавно през вещества като вода или стъкло, но отново се ускорява веднага след завръщане в свободното пространство.

За целите на експеримента изследователите от Университета в Глазгоу и Университета Хериот-Уат са създали своеобразна “съзтезателна писта” за фотони, след което са пуснали по нея двойки фотони. Единия е бил оставен без външно въздейтвие, а другия е насочен през специална маска. Маската е променила формата на фотона и е забавила скоростта му под тази на светлината. Самата маска представлява контролирано от компютърен софтуер устройство от течен кристал.

Успешният експеримент на шотландските физици е първият случай на контролирано по изкуствен начин от човека въздействие върху скоростта на светлината и открива нов етап в изследванията в областта на квантовата физика.

 

Етоооо.. Значи светлината все пак  може да се движи и с по-ниска скорост.  Айнщайн може да се обърне спокойно.

Този експеримент показва че светлината не е вълна  в някаква среда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4.08.2019 г. at 22:09, scaner said:

Кой разрешава електронът да има електрически заряд?

 

Да, кой или какво разрешава електронът да има електрически заряд? "Откъде накъде", защо точно електрона?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, nik1 said:

Да, кой или какво разрешава електронът да има електрически заряд? "Откъде накъде", защо точно електрона?

:) Да, любопитни въпроси...

Малко отклонение...

Преди време четох една книжка по историята на квантовата електродиннамика. Джон Уилер, навремето, когато работи с Файнман, изказва хипотеза, че позитронът е електрон, движещ се обратно във времето (това е съвместимо със всички правила на квантовата физика, и дори е удобно  за определени обяснения). По-късно той разширява идеята си: реално съществува само един електрон (затова и "всички" електрони които наблюдаваме имат еднакви характеристики), който се движи хаотично във времето и ние го възприемаме като много електрони. Тази идея обаче не издържа многото критики, например би трябвало позитроните да са равно количество с електроните. Файнман се заинтригува от тези въпроси, по това време той си пише дисертацията, основаваща се на интегралът по траекториите (сумиране на историите, както го нарича Уилер), и смисъла на този интеграл е, че квантовата частица минава едновременно по всички траектории с определена вероятност, и класическата "траектория" се получава като се сумират тези вероятности.  За да работи това обаче, времето не трябва да е линейно, както обикновено си го представяме.  Например за да работи интегралът на Файнман, когато един електрон си взаимодейства, една от възможностите е енергията му да породи квантова флуктуация - електрон и позитрон от вакуума, които след много малко време да анихилират обратно. В диаграмата на Файнман, която обяснява интеграла, това се обозначава като кръгче - електронът върви напред във времето, после се връща назад - вече като позитрон - и анихилира със себе си като електрон в началният момент. Това като го разправя така човек е адски странно и нереално, но интегралът на Файнман, основан на това, работи прекрасно, което ни показва че в горното описание има щещо вярно - времето не е това което си го представяме, като еднопосочна стрела...

Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

...

Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон :)

Нарекли, ....... шегуваш ли се, въпроса стои и огромен, прилича на глупав , но е ..........................много над възможното в момента , защо Това нещо наречено електрон е  носител на заряд и е смятано за Несъставно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

М-да-а-а! Електронът не е това което е!😉

(Характеристиката "заряд" е поради това, че завихреният му външен  слой се допълва от обратно завихрено елмагн. поле, до цялостна частица със собствена централна част, та да се "държи като отделна частица". Непрестанното му образуване като такава частица е с огромна честота: 10 на осемнадесета степен херца. За всеки такт на образуване, центърът му е на различно от предишното място, т. е., не може "радиусът му да е нула". Което ще рече, че електромагнитното му енергия не е безкрайна, както е "по теория". Второ - понеже участват  фотони от околното пространство за "себеобразуване" на електрона - затваряне на външния си слой, то той е устойчива във времето частица, "размазана" (установява се при взаимодействия) в околността си - при промяна на това външно поле, мястото на образуване на електрона се променя условният център, а ... това е движение-сърфиране върху структурирана вакуумна подложка... )

Затова, не е изненада по-долното:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-razkriva-novo-elektronno-sastoianie-na-materiiata-video_144799.html

Проучване разкрива ново електронно състояние на материята (видео)

1581878497_4_559x*.jpg

Електроните пътуват в коли с все по-голям брой, което води до серия на проводимост, която се показва в триъгълника на Паскал. Кредит: Yun-Yi Pai

Изследователски екип, воден от преподаватели от катедрата по физика и астрономия на Университета в Питсбърг, обяви откриването на ново електронно състояние на материята.

Джеръми Леви (Jeremy Levy), професор по физика на кондензираната материя, и доцент Патрик Ървин (Patrick Irvin) са съавтори на проучването, публикувано в Science на 14 февруари.

Изследването се фокусира върху измервания в едномерни проводими системи, при което се открива, че електроните могат да се движат без разсейване в групи от два или повече наведнъж, а не поотделно.

"Обикновено електроните в полупроводниците или металите се движат и се разсейват и евентуално се придвижват в една посока, ако приложите напрежение. Но в балистичните проводници електроните се движат по-скоро като коли по магистрала. Предимството е, че не отделят топлина и може да се използва по начини, които са доста различни от обикновената електроника. Преди нас други изследователи са успели да създадат този вид балистичен проводник ", обяснява Леви.

"Откритието, което направихме, показва, че когато се направи така, че електроните да се привличат един друг, те могат да образуват гроздове от два, три, четири и пет електрона, които буквално се държат като нови видове частици, нови форми електронна материя."

Това видео обяснява публикацията на три различни нива на сложност. Кредит: Jeremy Levy

Леви сравнява находката с начина, по който кварките се свързват, за да образуват неутрони и протони. Важна улика за разкриването на новата материя бе прозрението, че тези балистични проводници съответстват на последователността в триъгълника на Паскал.

„Ако погледнете в различни посоки Триъгълника на Паскал, можете да видите различни последователности от числа и една от тях е 1, 3, 6, 10, 15, 21. Това е последователност, която забелязахме в нашите данни, така че се превърна в следа, която показва какво става всъщност. Това откритие ни отне известно време, защото първоначално не осъзнавахме, че гледаме частици, съставени от един електрон, два електрона, три електрона и т. н. Ако се комбинира всичко това заедно се получава последователност от 1, 3, 6,10".

PascalTriangleAnimated2.gif"Триъгълник на Паскал". Wikipedia Commons

Леви, който също е директор на Питсбъргския квантов институт, отбеляза, че новите частици имат свойства, свързани с квантовото вплитане и потенциално могат да бъдат използвани за квантови изчисления и квантово преразпределение.

Той заявява, че откритието е вълнуващ напредък към следващия етап на квантовата физика и е част от усилията на института в Питсбърг "за разработване на нови науки и технологии, свързани с втората квантова революция".

„При първата квантова революция хората откриваха света около тях, управляващ се от законите на квантовата физика. Това откритие доведе до разбирането на периодичната таблица, как се държат материалите и помогна при разработването на транзистори, компютри, ЯМР скенери и информационни технологии.

„Сега в 21-ви век разглеждаме всички странни прогнози на квантовата физика и ги използваме. Когато се говори за приложения, ние мислим за квантовите изчисления, квантовата телепортация, квантовите комуникации, квантовата сензорика… идеи, които използват свойства на квантовата природа на материята, игнорирани преди това".

Справка: DOI: 10.1126/science.aat6467 "Pascal conductance series in ballistic one-dimensional LaAlO3/SrTiO3 channels" Science (2020). https://science.sciencemag.org/cgi/doi/10.1126/science.aat6467

Източник:

https://phys.org/news/2020-02-uncovers-electronic-state.html

...

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
Преди 11 часа, Шпага said:

Ами ако казаното тук е вярно?

Ами ако беше вярно, нямаше да могат да работят коректно интерферометрите. Във филмчето се разглежда поведението на светлината като пакет, импулс, т.е. нейната групова скорост. Но е важно и какво е нейното фазово поведение. Ако груповата скорост на светлината е различна в някаква посока, то и фазовата ще бъде различна, а интерферометрите изследват именно нейното поведение.

Представи си като начало резонатор от две паралелни огледала, между които се разпространява светлина  и непрекъснато се отразява от едното към другото и обратно. При подходящо разстояние между огледалата ще имаме стояща вълна. Ако скоростта на вълната в двете посоки е една и съща, ще имаме една и съща дължина на вълната в двете посоки, и фазите на вълните в двете посоки щяха да се редуват равномерно, тяхното разпределение нямаше да зависи от избраното направлление.

Стоящата вълна сама по себе си има интересни свойства. Например, резонаторът трябва да има настройка за съответната вълна по честота - стоящата вълна така се разпространява в резонатора, че на стените му вълната винаги има минимум на електрическият си вектор, т.е. в резонатора трябва да се побира цяло количество полупериоди на вълната, в това се състои настройката. Това е така, защото ако електрическият вектор на вълната върху стената на резонатора е ненулев, той индуцира там токове, и това води до загуба на енергия от вълната, а идеята на резонатора е тя да съществува вътре максиално време. По тази причина в реззонаторът изчезват бързо всички честоти различни от тази, за която е настроена дължината му, за тях загубите се повишават и имаме естествен подбор кой ще оцелее по-дълго време :).

От друга страна, имаме една зависимост, която казва, че произведението от честотата на една вълна по нейната дължина дава скоростта на вълната. Нашето наблюдение сочи, че честотата на светлината не зависи от направлението в пространството на източника. Тоест при различни скорости на светлината ще имаме различна дължина на нейната вълна.

Значи, ако имаме различна скорост в двете посоки, то резонаторът трябва да е много по-специален - трябва и в двете посоки резонаторът да побира цяло число полувълни, което в общият случай не може да се случи. Тоест в нормалният случай ако резонаторът побира N полупериода, може той да се пренастрои да побира N+1 полупериода, и той пак ще продължава да работи. В СВЧ техниката това е рутинна задача, там вълните са в сантиметровия и дециметровия обхват, и това се прави с прости механични приспособления, едни бутала се пъхат с манивели, като може чисто механично и да се измерва самата вълна по дължина.

АКо обаче в едната посока имаме различна скорост, фазовата картинка се променя, тя пространствено е неравномерна - поради различната дължина на вълната в различните посоки, в едната максимумите на стоящата вълна са повече, отколкото в другата посока. Ако в едната посока има N полупериода, а в другата M полупериода, пренастройвайки дължината за да побира N+1 полупериода в едната посока, M трябва да е много специално число, за да се настрои резонатора и в другата посока да побира цяло число полупериоди, например M+15. До тук добре, но ако искаш да пренастроиш само М до М+1, няма да успееш - N няма да се промени в цяло число, съответно ще възникнат загуби и резонаторът престава да работи за исканата вълна. Ако бъдем точни, такъв резонатор  няма да може да се пренастройва със стъпка равна на дължината на вълната, и ще загуби свойствата си.

Така и така сме хванали резонатора, нека - както е под формата на ориентирана пръчка - го завъртим в пространството. Значи, ако го завъртим на 180 градуса, какво се получава? Вълната, която до преди завъртането има N максимума в резонатора, сега трябва да има M максимума. Значи някъде по пътя нещо се е променило, нейната фаза се е променила (със скок или плавно). Тоест в някакво друго направление броят максимумите в двете посоки се е изравнил, или в най-лошият случай се е променил със скок.  Тоест изследвайки и хващайки тази промяна или този скок, можем да определим еднаква ли е скоростта  на светлината в различните посоки или не.

Ето тук идват интерферометрите. Интерферометъра на Майкелсън може да го разглеждаш като два кръстосани почти резонатора, описани по-горе.  Казвам "почти резонатори", защото въпреки сходната конструкция, тук няма стоящи вълни, поради което фазата между двете рамена не е задължително кратна на броят полупериоди на вълата, а може плавно да се мени, менейки дължината на рамената. При интерферометъра ние наблюдаваме разлика във фазите на двете рамена. В горният случай, ако има някакво направление в което става скока между скоростите на светлината в различни посоки, ние щяхме да регистрираме плавна промяна (или скок) във фазата на светлината, въртейки интерферометъра в пространството. В по-общият случай, ако в дадено направление имаме разлика на скоростите на светлината, в друго направление (вероятно перпендикулярно) ще имаме еднакви скорости на светлината в различните посоки. При това положение въртенето на интерферометъра ще ни даде  променяща се фазова картина, защото се местим между двете крайни посоки.

Опитът на Майкелсън и Морли цели да измери подобна картина, и той показва че положението не е такова - фазата на светлината минаваща по двете рамена се запазва, за разлика от току-що разгледаната картинка. Тоест той опровергава модела с различна скорост на светлината в различни посоки :)

Опитът на Майкелсън и Морли е първият опит, който има за цел (и е способен) да измери анизотропията на скоростта на светлината. В последствие са извършени хиляди най-различни версии на подобни измервания, като точността им се повишава непрекъснато. Съвременните опити са способни да установят разлика в скоростта на светлината в различните направления много по-малка от милиметър за секунда (относителната точност на последните опити достига 10 на минус 18 степен, т.е. разликата на скоростта в две посоки, разделена на самата скорост на светлината е не по-голяма от това число). И за сега не се установява никаква анизотропия.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.02.2020 г. at 21:41, scaner said:

:) Да, любопитни въпроси...

Малко отклонение...

Преди време четох една книжка по историята на квантовата електродиннамика. Джон Уилер, навремето, когато работи с Файнман, изказва хипотеза, че позитронът е електрон, движещ се обратно във времето (това е съвместимо със всички правила на квантовата физика, и дори е удобно  за определени обяснения). По-късно той разширява идеята си: реално съществува само един електрон (затова и "всички" електрони които наблюдаваме имат еднакви характеристики), който се движи хаотично във времето и ние го възприемаме като много електрони. Тази идея обаче не издържа многото критики, например би трябвало позитроните да са равно количество с електроните. Файнман се заинтригува от тези въпроси, по това време той си пише дисертацията, основаваща се на интегралът по траекториите (сумиране на историите, както го нарича Уилер), и смисъла на този интеграл е, че квантовата частица минава едновременно по всички траектории с определена вероятност, и класическата "траектория" се получава като се сумират тези вероятности.  За да работи това обаче, времето не трябва да е линейно, както обикновено си го представяме.  Например за да работи интегралът на Файнман, когато един електрон си взаимодейства, една от възможностите е енергията му да породи квантова флуктуация - електрон и позитрон от вакуума, които след много малко време да анихилират обратно. В диаграмата на Файнман, която обяснява интеграла, това се обозначава като кръгче - електронът върви напред във времето, после се връща назад - вече като позитрон - и анихилира със себе си като електрон в началният момент. Това като го разправя така човек е адски странно и нереално, но интегралът на Файнман, основан на това, работи прекрасно, което ни показва че в горното описание има щещо вярно - времето не е това което си го представяме, като еднопосочна стрела...

Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон :)

Засега подобен подход на мен лично не ми изглежда реалистичен, макар да не може да се изключи категорично (по-точно - аз не съм в състояние да докажа безусловно и гарантирано неговата несъстоятелност). При електрон и позитрон, които са една и съща частица в различни времена, това би означавало, че абсолютно всеки отделен електрон и позитрон, които ние регистрираме условно "едновременно" в условното "сега" (в "този миг") са фундаменталния един-единствен електрон/позитрон, който протича пред нашето възприятие като безбрежен (но не безкраен) брой различни, отделни, собствени времена. Това също значи, че когато при преобразуване на елементарни частици от други видове се отдели нов електрон или позитрон, то в същия момент се формира още едно, ново, допълнително време към всички останали досега. И когато анихилират електрон и позитрон - две от всичките налични до момента времена изчезват и се образува един безпосочен, безвременен фотон в два броя (или нещо подобно). Анихилирането на всякакви електрони и позитрони, вместо само на два конкретни такива, произлезли заедно в някакъв процес, показва, че различните, персоналните времена в тяхното многообразие нямат значение за това, а само особеността, че в единия случай частицата се движи напред във времето, а в другия случай същата частица се движи назад във времето. И стои най-големия проблем: защо в условното "сега" (в "този миг") ние успяваме да регистрираме само наличните в този момент електрони и позитрони, но не можем в същия този "сегашен момент или миг" да регистрираме и онези електрони и позитрони, които вече са анихилирали преди секунди, минути, дни, години и хилядолетия, както и всички онези, които ще се образуват при разните квантови преобразувания в бъдеще?! Има по-близки цялостни обяснения на елементарния свят от това с мулти-времената и в двете посоки в един и същи (условно) момент.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 10.06.2021 г. at 3:37, Станислав Янков said:

Засега подобен подход на мен лично не ми изглежда реалистичен, макар да не може да се изключи категорично (по-точно - аз не съм в състояние да докажа безусловно и гарантирано неговата несъстоятелност). При електрон и позитрон, които са една и съща частица в различни времена, това би означавало, че абсолютно всеки отделен електрон и позитрон, които ние регистрираме условно "едновременно" в условното "сега" (в "този миг") са фундаменталния един-единствен електрон/позитрон, който протича пред нашето възприятие като безбрежен (но не безкраен) брой различни, отделни, собствени времена. Това също значи, че когато при преобразуване на елементарни частици от други видове се отдели нов електрон или позитрон, то в същия момент се формира още едно, ново, допълнително време към всички останали досега. И когато анихилират електрон и позитрон - две от всичките налични до момента времена изчезват и се образува един безпосочен, безвременен фотон в два броя (или нещо подобно). Анихилирането на всякакви електрони и позитрони, вместо само на два конкретни такива, произлезли заедно в някакъв процес, показва, че различните, персоналните времена в тяхното многообразие нямат значение за това, а само особеността, че в единия случай частицата се движи напред във времето, а в другия случай същата частица се движи назад във времето. И стои най-големия проблем: защо в условното "сега" (в "този миг") ние успяваме да регистрираме само наличните в този момент електрони и позитрони, но не можем в същия този "сегашен момент или миг" да регистрираме и онези електрони и позитрони, които вече са анихилирали преди секунди, минути, дни, години и хилядолетия, както и всички онези, които ще се образуват при разните квантови преобразувания в бъдеще?! Има по-близки цялостни обяснения на елементарния свят от това с мулти-времената и в двете посоки в един и същи (условно) момент.

Природата е обвита в невероятна мистерия. Човекът не е предразположен да разбере тази мистерия, защото е настроен да асоциира новите неща с нещо, което вече е видял и пипнал... Същата работа е и с фотона. Кога (или къде) се е родил, пътувал и е бил погълнат, като от негова гледна точка, света е неподвижен и се е свил до "нищо"... ами другите фотони... къде са в цялата схема...🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.06.2021 г. at 10:05, Ниkи said:

Природата е обвита в невероятна мистерия. Човекът не е предразположен да разбере тази мистерия, защото е настроен да асоциира новите неща с нещо, което вече е видял и пипнал... Същата работа е и с фотона. Кога (или къде) се е родил, пътувал и е бил погълнат, като от негова гледна точка, света е неподвижен и се е свил до "нищо"... ами другите фотони... къде са в цялата схема...🙄

Така е, но Човек - не е съгласен "да не разбира".😎 Има памет за "видял и пипнал", която може да употреби ... в което и да е време на мислене по възникнал проблем. Така разпределя памет - за минало, в настояще, евентуално - за в бъдеще.

Забелязва се, до тук - май всичко неясно е свързано с това, как отчитаме време - времеви интервали. Като че ли не е ясно, че има "скрито" време във вълновите процеси - Честота!.. В циклични процеси - Обороти! (кръгова честота). В квантови процеси - честота на Ъгло квантов момент - Който прилича и на обороти, и на честота на повтаряне на структурообразуване във вакуум. Когато на обект не сме в състояние да отчетем различни времеви етапи на изменение на негова вътрешна характеристика, в наблюдение казваме, че се намира в едно състояние - вътрешните промени се случват едновременно. Така, колкото и да им е тъжно на опонентите на класиката - Айнщайн е прав - има скрити параметри (време на повтаряне на събития), които не отчитаме и няма да признаем, че ги има!?!  Ама Природата си ги ползва...😀

Фотон се "ражда" при ускорено движение на заредена частица. За самото ускоряване - се поглъща фотон от околното поле, заъртва се самото новообразуване на частицата, центрира се цялостното образуване и поради "излишък" в необходимата енергия за цяла частица - се излъчва фотон. Като енергия е пак толкова, колкото е била погълната, но заради промяна "скорост" по време на погълнато състояние, дължината на вълната е различна, а и посоката на излъчване - също. Много милиарди са излъчените фотони - заради бясното въртене за образуване на частицата, радиално напускат мястото на раждане, общо, като "сферични вълни". Ние хващаме "фронт" на вълни - смес от множество фотони.

(Тоест - никога не е имало Гледна точка от фотон и/или на фотон. Самият фотон е пакет от задружно действие на множество фотони - пренос на импулс при "подреждане в пакет". Има си честота на повтаряне на себе си на ново - съседно място, си има и невидима за нас траектория - в този смисъл неизвестна. Но вероятностно с матмодел, по обратен ход - все едно е минал по всички възможни пътища от т.А до т.В, се изчислява вероятностен път.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Малоум 2 said:

Така е, но Човек - не е съгласен "да не разбира".😎 Има памет за "видял и пипнал", която може да употреби ... в което и да е време на мислене по възникнал проблем. ...

Да, любознателността ни води от "вяра" към "знание" ;) .

Преди 14 часа, Малоум 2 said:

Забелязва се, до тук - май всичко неясно е свързано с това, как отчитаме време - времеви интервали. .......  Ама Природата си ги ползва...😀...

Времето е отношение на движения. Въпросът е, кое движение ще ползваш за еталон. Природата най-добре знае кое да се ползва.

Преди 14 часа, Малоум 2 said:

 Има си честота на повтаряне на себе си на ново - съседно място, си има и невидима за нас траектория - в този смисъл неизвестна. Но вероятностно с матмодел, по обратен ход - все едно е минал по всички възможни пътища от т.А до т.В, се изчислява вероятностен път.)...

Тук се разминаваме с нормалната човешка логика (това ми беше идеята)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Да, любознателността ни води от "вяра" към "знание" ;) .

Времето е отношение на движения. Въпросът е, кое движение ще ползваш за еталон. Природата най-добре знае кое да се ползва.

Тук се разминаваме с нормалната човешка логика (това ми беше идеята)

Ето едно модерно приложение на сплитане (раждане на два фотона с лазерно насочване в био-структура!? и поради много малката разлика по време на действие на единия и на другия се получава "излъчване" на смесени фотони от структурата, които фотографираме. "Виждат" се като разлики в структурата за краткия интервал-време на действие "между" двата фотона... Изпреварва се по време декохеренцията  от общото им действие и затова е възможна яснотата на изображението да се подобри.)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-kvantov-mikroskop-kojto-mozhe-da-vidi-nevazmozhnoto_170654.html

"Нов квантов микроскоп, който може да види невъзможното

1623435668_1_559x*.jpgПредстава на художник за новия квантов микроскоп на UQ в действие. Кредит: The University of Queensland

..."

...

За "нормалност": Всъщност - това е "единствената" човешка логика, като някаква възможност (при Файнман) - когато не можем да виждаме нещо, не можем ли да го "изчислим", така че матмоделът да позволява предвиждане на квантово състояние?!. Природно не ни е дадено да виждаме извън светлинния- видимия спектър на трептения, но при вероятностна проява на Разлики в крайния резултат, при почти едни и същи начални условия, с модел можем да търсим причината за разлики. И тук вече се намесват хипотезите.😎

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
On 7.08.2019 г. at 16:23, scaner said:

Не. Фотонът не е електромагнитна вълна. Фотонът не е нито вълна, нито е частица, това са само двете крайности на скалата от възможности, в която фотонът може да заема състояние. И не се разпространява във всички посоки, а в определена посока. Още в началото ви казах, каква е посоката може да определите по отката на излъчващият атом.

Сферичната вълна тук обърква нещата. Сферичната вълна се състои от много фотони. Изобщо, електромагнитната вълна във всичките си форми е колективно проявление на много фотони, не на един. Това са базови положения, и примерите трябва да се съобразяват с тях.

Евентуално сферична би могла да бъде вълната на вероятностите фотонът да бъде регистриран някъде, но тази вълна също не е фотонът.

Тук трябва да положите повече усилия.

Скенер, от гледна точка на квантовата механика, когато един електрон не взаимодейства с нищо (било когато се намира в дадено състояние около ядро, между поглъщане и излъчване на фотон, било ако се намира в Космоса, без да е част от атом и далече от звезди - източници на фотони, които да му въздействат), той може ли да се нарече поле (да речем - електронно поле) и да придобива форма на частица само в ограничените случаи на взаимодействия с фотони (фотонно поле) или в редките мигове, когато електрон (и фотон) не взаимодейства с нищо - той е нещо различно и не е правилно да се нарече нито частица, нито поле (електронно, фотонно...)? Знаем за неопределеността местоположение-скорост на частиците, която не позволява да твърдим, че електронът е частица в различни моменти, освен в тези, в които взаимодейства с фотони, но има и неопределеност интензитет-скорост на промяна на полетата, която не позволява да наречем електрона и поле в моментите извън случаите на взаимодействие с фотони. Частици електрони и фотони и възбудени електронни и фотонни полета можем да кажем, че имаме само при взаимодействие между електронно и фотонно поле, при което се формират и частици електрон и фотон като частици. През останалото време и електронът, и фотонът са нещо друго, различно и от частица, и от поле. Или когато не взаимодействат, електронът и фотонът все пак са полета, с ненулеви стойности в някакви области от пространството и в някакви моменти от времето, въпреки че и при полетата има подобна неопределеност, както при частиците?

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Скенер, от гледна точка на квантовата механика, когато един електрон не взаимодейства с нищо (било когато се намира в дадено състояние около ядро, между поглъщане и излъчване на фотон, било ако се намира в Космоса, без да е част от атом и далече от звезди - източници на фотони, които да му въздействат), той може ли да се нарече поле (да речем - електронно поле) и да придобива форма на частица само в ограничените случаи на взаимодействия с фотони (фотонно поле) или в редките мигове, когато електрон (и фотон) не взаимодейства с нищо - той е нещо различно и не е правилно да се нарече нито частица, нито поле (електронно, фотонно...)? Знаем за неопределеността местоположение-скорост на частиците, която не позволява да твърдим, че електронът е частица в различни моменти, освен в тези, в които взаимодейства с фотони, но има и неопределеност интензитет-скорост на промяна на полетата, която не позволява да наречем фотона и поле в моментите извън случаите на взаимодействие с фотони. Частици електрони и фотони и възбудени електронни и фотонни полета можем да кажем, че имаме само при взаимодействие между електронно и фотонно поле, при което се формират и частици електрон и фотон като частици. През останалото време и електронът, и фотонът са нещо друго, различно и от частица, и от поле. Или когато не взаимодействат, електронът и фотонът все пак са полета, с ненулеви стойности в някакви области от пространството и в някакви моменти от времето, въпреки че и при полетата има подобна неопределеност, както при частиците?

Ок. Виж сега, аз не съм голям разбирач на квантовата механика, ще ти кажа нещата дето ги знам от обща култира.

Базовият обект на квантовата теория на полето е самото поле. Това поле може да бъде в различни състояния, различими по неговата енергия. Собствените стойности на енергията на полето се дава с формула, подобна на енергията на квантовият осцилатор:

eca7eea01993f6e10b0f74600e13bf73a7ce2335

където n е броят на квантите в полето. Минималната енергия е при n=0, и това е състояние на чисто поле, без кванти. При по-висока енергия, n=1, имаме състояние на поле с един квант, и т.н. 

Значи за електронното и фотонното полета, при липса на електрон или фотон имаме най-ниското енергетично състояние на полето. То се нарича още вакуумно състояние, защото характеризира вакуум - област на пространството без кванти, без частици, но с неотстранимо поле. При всички състояния на полето се проявяват квантовите флуктуации - краткоживущи промени в енергията на полето, колебаещи се около споменатите стойности, израз на неопределеността.

Когато обаче имаш поне един електрон или фотон, ти не си във вакуумно състояние, тоест имаш един квант, и той е неунищожим докато не взаимодейства по някакъв начин, например фотона да се погълне, мюона да се разпадне, електрона да анихилира или да участва в някаква ядрена реакция, като електронен захват например:

1c17c48f67c4866d8513f72b98c5f959ddc0c69a

Тогава полето си променя състоянието на един квант по-малко, и от състояние с един квант може да мине във вакуумно състояние.

Така че освен поле и неговите състояния - кванти, нямаш друга форма. Неопределеността е свързана основно с поведението на квантите. С техният брой например е свързана възможността за формиране на вълна - колкото по-неопределен е броят на квантите, толкова по-определена става фазата на вълната (съответно самата вълна), тоест работейки с квантите без да определяш броят им, ти работиш с техните вълнови свойства. Както и обратното - ако локализираш един квант, имайки определеност в броя, нямаш фаза, нямаш вълна. И това е израз на дуализмът вълна-частица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според лекцията на Чирцов: скоростта на светлината е една и съща при преминаване през всякакви среди.  Това което наблюдаваме е дефазиране,  създаване на резултатна вълна в резултат на трептенето на електроните и създаване на обратни електромагнитни вълни.

Той прави много интересен опит със светеща антена за да илюстрира това скъсяване на дължината да вълната. При преминаване през вода, дължината на електромагнитната вълна се съкращава приблизително 10 пъти.  Изчисляването на резултатната вълна ни дава коефицента на пречупване.  Този резултат бил предсказан от Ричард Фейнмън.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, tantin said:

Това което наблюдаваме е дефазиране,  създаване на резултатна вълна в резултат на трептенето на електроните и създаване на обратни електромагнитни вълни.

Абсолютно същото нещо се получава и когато светлината се разпространява вътре в земната атмосфера.
Няма разлика с водата (освен степента на дефазиране).

И докато се случва въпросното дефазиране ... което отнема време ... атмосферата се е движи с
30+ км/с из космоса. Така докато дефазирането приключи, на страничен наблюдател му изглежда,
че атмосферата увлича светлината.

Просто като фасул, стига да може да го видиш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, gmladenov said:

Абсолютно същото нещо се получава и когато светлината се разпространява вътре в земната атмосфера.
Няма разлика с водата (освен степента на дефазиране).

И докато се случва въпросното дефазиране ... което отнема време ... атмосферата се е движи с
30+ км/с из космоса. Така докато дефазирането приключи, на страничен наблюдател му изглежда,
че атмосферата увлича светлината.

Просто като фасул, стига да може да го видиш.

Ако беше така, то ТОЗИ опит - повторение на опита на Майкелсън и Морли от Georg Joos през 1930 г. във вакуум щеше да даде положителен резултат.  Само дето той потвърждава - атмосферата на земята не оказва влияние на етера, ако го имаше :)

Просто е като фасул, нали? :D

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

 във вакуум

Ами аз говоря за дефазиране в материална оптическа среда (вода или атмосфера).
Във вакуум няма дефазиране, така че репликата ти е неуместна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Ами аз говоря за дефазиране в материална оптическа среда (вода или атмосфера).
Във вакуум няма дефазиране, така че репликата ти е неуместна.

Именно защото няма дефазиране, влиянието на атмосферата се изключва. Ако има някакво увличане, етери и подобни щуротии, щеще да цъфне в гол вид. Но няма.

Нали протестираше навремето, че грешката на СТО била че опитът на ММ е правен в атмосфера? Ето ти във вакуум. Което показва, че протестът ти е несъстоятелен, а грешка няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, scaner said:

Именно защото няма дефазиране ...

Скенер, наистина е просто като фасул. Опитай се да вникнеш:

light-fizeau2.png.8ceb649f1df57fd2df3ec10a073e1444.png

Докато вътре в материална оптическа среда се получава дефазиране на светлинните
вълни, самата среда се движи. Значи мястото на дефазирането се променя с времето
спрямо външен наблюдател. Това е принципът.

Ако сега вътре в тази подвижна среда сложиш "вътрешен" вакуум, този вакуум също
се мести. Той дефакто представлява мехур от вакуум в подвижна среда, който се движи
заедно със средата.

Значи възможно ли е вакуум да се мести?

Ами да, естествено. Мехур от вакуум се движи заедно със средата, в която се намира
мехура. Толкова е просто.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Ами аз говоря за дефазиране в материална оптическа среда (вода или атмосфера).

Има една особеност - в мащабите, заети от вещество.

За представа: Нека протонът е с размер на монета от 5 ст в центъра на София. Тогава електронът е монета от 1 ст, но в центъра на Пловдив... Останалото, като обем, е празно - вакуум. Затова - основната част от светлината може да се счита, че движи през вакуум, дори и във вещество, като вода, въздух...

По важни са вторичните вълни - няма съвпадение на дължина на вълна (или на пакет-фотон) с големината на размерите на атомите и молекулите и затова - светлината са движи по обвивките на група от атоми (молекули), като се съизмерва по фаза - колективен ефект- подложка за пътя на съизмерими фотони.  Такава "скорост на фазата" (фазова скорост) може дори и да се движи обратно на основната вълна. На изхода, където измерваме - се измерва Сума от всички вълни, като всяка честота си преминава по сфазирания ъгъл - разлагане на смесен сноп. Но по целият обем - може да се счита, че светлината се движи по структуриран вакуум - с "надушване" посоката по електромагнитен път. По този начин - етерът не пречи с "етерен вятър" - той показва чрез структура на ЕМПоле, че фотоните могат реално да сърфират по него. Може да се случи и някой от външните електрони от атом, да погълне фотон и да го преизлъчи - това е също вторична част от общата вълна - тя най-много забавя, заради престоя на фотон в бавно движещ се атом и също участва, ако енергията на фотоните е достатъчна за преходи на електрони по слоевете на атомите.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Затова - основната част от светлината може да се счита, че движи през вакуум, дори и във вещество, като вода, въздух...

Не се съгласявам.

Имаме поле, което взаимодейства с материята. Това поле се движи заедно с материята,
а не между атомите на материята ... както ти смяташ.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...