Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[Недоспал]

Какво е светът?Какво представлява всичко около нас, това което виждаме чуваме, усещаме, това с което взаимодействаме, това дава ли пълна представа за него? Последните открития във физиката все по-често показват и доказват парадокси и неща, които няма как да си обясним. Тъмна материя, тъмна енергия, експоненциално разширяваща се вселена, гравитацията ,която не може да се обвърже с другите закони и стандартният модел. Все необясними за нас неща. Необясними до момента ,в който не допуснем нещо, друго така не обяснимо за да си ги обясним. Теория на струните е пример за това. Там нещата отиват даже твърде далеч. Теоретични допускания до главозамайване. Само и само да си обясним някои неща и да измислим по-правилен подход за решаването на по-сложни задачи и проблеми. Там се допускат допълнителни измерения, различни и абстрактни за познатите ни 4 X,Y,Z за пространството и t за времето,а обединени във време-пространство, след въвеждането на теорията на относителността на Айнщайн.

Какво представляват тези допълнителни измерения как да си ги представим. И реално, защо те са толкова полезни и дали наистина съществуват?

Навярно там някъде съществува някаква друга скала на която се случва нещо друго. Нещо различно от времето и пространството. Какво е то. За някои има допълнително измерения, в което се движи светлината. За други свити пространства достигащи дължината на Планк затворени в себе си. Но дори и при такъв подход там моделите и разнообразието им стигат до 10 на 50 степен. Пак задънена улица. Теоретизиране,  теоретизиране и философстване без практически доказателства. Всяко едно такова допускане не трябва да променя света около нас, трябва да покрива критериите ни познати до момента и да е полезно за решаването на проблеми и и задачи от практическо естество. Тогава дори и теоретично може да го допуснем за вярно.

Така ... идеята ми е следната.Може да поразсъждаваме по въпроса ,всеки да предложи вероятности за допълнителни измерения или мнения по въпроса.

Като за начало аз ще предложа измерение на разширяващото се пространство и материя в ,което светлината си се движи пак със скоростта на светлината , не както в предишната тема тя беше статична. Реално всичко остава непроменено какви ползи може да има това мисля да пиша по-нататък. Желая ви приятно умуване

 

 

Редактирано Август 22, 2019 от Недоспал

[Малоум 2]

Ами, започни с това:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Размерност

...

...

Има препратки към по-сложните обяснения.

...

[Станислав Янков]

Това е моята генерална представа за нещата, без да се пиша голям разбирач. Естествено, ако има нещо, което не е наред - добре дошли са всякакви корекции, от всеки. Започваме от мащабното и общовалидното, което би трябвало да се отразява на всичко и на всички. Засега ми се струва (може и да греша), че в основата на всичко стои непрекъснатото, още от момента на Големия взрив, разширяване на Вселената. Едно непрестанно и тотално разширяване, във всеки един миг и във всяка една точка. Разширяване на пространството, което ще рече - и на Вселената в степента, в която сме в състояние да обозрем научно последната в сегашния момент. Това непрекъснато разширяване има свое противоположно проявление и това точно обратно проявление (точно като двете равни сили в противоположни посоки на Нютон) е едно непрекъснато свиване. Вероятно всеки вече се досеща, че непрекъснатото разширяване на пространството, на Вселената, е тъмната енергия, а непрекъснатото свиване на отделни места е материята, масивната материя. Както стана известно вече със сигурност, Вселената, пространството се разширява с много леко, много бавно ускоряване на това разширение и това може да има някакво отношение към гравитацията на масивните обекти - гравитацията е най-слабото, макар и най-проблемното от всичките взаимодействия и ускоряването на разширяването на Вселената, на пространството, също е много бавно.

Разширяването на пространството, оценено чрез поведението на масивните обекти (галактиките), не изглежда много бързо, но в по-фундаментален план то може да се случва със скоростта на светлината във вакуум. Електромагнитните вълни, фотоните, може просто твърде тясно да са свързани с разширяването на Вселената, на пространството и това да е причината, да се движат с максимално възможната в тази Вселена скорост - скоростта на светлината във вакуум, която е и скоростта на разширяването на пространството, на Вселената. За фотонът времето е спряло, а пространството по посока на движението, дължината му, е НУЛА. Фотонът е застинал в едно място и в едно време – той е СЪВЪРШЕНО НЕПОДВИЖЕН. Значи – фотонът се „плъзга“, „пързаля“ се върху движението на нещо друго. Най-вероятно това друго нещо е ПРОСТРАНСТВОТО (Вселената) – пространството е нещото, което се движи със скоростта на светлината във вакуум.

Що се отнася до времето - неговият известен ни сега начален момент, моментът НУЛА, е Големият взрив, породил известната ни, ТАЗИ, Вселелна. След Големият взрив започва Стрелата на времето и след този момент започва да се развива повсеместната ентропия на абсолютно всичко в тази Вселена. Стрелата на времето е като река - в едни нейни участъци има бързеи (ускоряването на хода на времето), на други места има забавяния, затлачвания, езера и язовири с почти неподвижна вода (забавянето на хода на времето), но всичкото това е след Големия взрив.

[Станислав Янков]

Все по-вероятно ми се струва, че в квантовия свят материята се движи (най-вероятно със скоростта на светлината) през неопределен брой степени на свобода, свързани с местоположението (пространствени измерения, на който предното изразяване не му е естествено - то наистина е доста нетипично в сравнение с масовите определения по въпроса, използвани буквално навсякъде, но според мен ценното в препоръката на Скенер е, че дефинирането на измеренията като степени на свобода допълнително уеднаквява част от подхода, ползван в квантовата механика и при макроскопичните теории, заедно с общия и на микро- и макро-ниво момент на настоящето, моментът СЕГА). Допълнителен аргумент за подобно предположение предлага и фактът, че при някои от петте суперструнни теории, които се обединяват в М-теорията, се ползват различен брой допълнителни измерения една спрямо друга (описват се квантови материални процеси от различни равнища на неопределеност). Големият въпрос, на който трябва да намеря безусловен отговор е: възможно ли е движението на материята по поне една от степените на свобода, свързани с местоположението (по поне едно от допълнителните над три пространствени измерения) да не е в компактифицирана форма (по компактифицирана геометрия), а да бъде в някаква "разтегната" форма като средно отстояние между всички материални обекти на Вселената и ние да не успяваме да регистрираме тази допълнителна степен на свобода (това допълнително, четвърто пространствено измерения) заради движението на материята по неговата ос със скоростта на светлината, директно срещу нашето възприятие? Ако съществуват материални движения по повече от четири (5D заедно с времето) пространствени измерения - те вече не могат да бъдат "разтегнати" (могат да бъдат само по компактифицирана геометрия), защото само едно-единствено разполагане на допълнителна ос на измерение директно срещу нашето възприятие може да бъде едновременно под ъгъл от 90 градуса спрямо осите на останалите три пространствени измерения.

 

Редактирано Януари 19, 2023 от Станислав Янков

[Втори след княза]

Голям привърженик съм явленията да се отразяват в множество измерения. Именно "отразяват", защото в природата явленията просто са  и няма ортогонални линии с чертички. Не намирам за сполучливи опитите това да се представи в някаква координатна система. По- добре като таблица, матрица. 

Не виждам смисъл и от идеите за позициониране на някаква декартова система в "начална точка", прим. тази на "големия взрив". Във времето на ТО и СТО всяка точка, която сметнем за нужна може да е отправна. Ето, махалото на Фуко е "център" в много други точки освен на полюсите.

Смятам за важно и измерение Енергия. Винаги ми е било чудно, защо при движение в затворен контур, когато тяло стигне до началната точка енергията се изчислява на 0. Това вероятно създава проблем и при разстояния, клонящи към 0. Не ми се задълбочава, но смятам, че има резон да се използват колкото са ни необходими измерения, които да изразят промяната. 

Пример. Отразяваме изгаряне на свещ. Използваме двумерна координатна система с координати дължина и време. А защо не и координата маса, излъчена енергия, отделени вредни емисии? Не влизат в представите ни за Декарт- за това. А в таблица измеренията могат да са много.

Редактирано Януари 19, 2023 от Втори след княза

[Станислав Янков]

В споделения от мен клип в предния ми коментар, след 29-тата минута, може би е по-точно да се каже, че обектите под гравитационно въздействие преминават през повече пространствено отстояние зад себе си по геодезичната линия и през по-малко пространствено отстояние пред себе си по геодезичната линия, а геометричното "огъване" за този ефект е през четвъртото пространствено измерение.

[Станислав Янков]

  On 20.01.2023 г. at 6:49, Ниkи said:

Слави, това което си написал, няма никакъв смисъл. А това четвърто измерение, което автора въвежда е производно от останалите...

Expand  

При времевия парадокс с близнаците в СТО се казва, че остарява по-малко онзи близнак, който изминава по-краткия път през пространство-времето. Това обаче е при плоската геометрия на пространство-времето. В областта на гравитационна кривина на геометрията се получава деформация, при която обектът изминава по-дълъг път през пространство-времето в задната си част по геодезичната линия, по която се движи и изминава по-къс път през пространство-времето в предната си част по геодезичната линия, по която се движи. Всичко това има някаква конкретна връзка с четвъртото пространствено измерение по Калуца-Клайн и въпросът е - каква точно е тя.

Изгледал съм клипа само до коментирания от мен момент - за съжаление съм на работа и ще го изгледам и обмисля целия чак през уикенда. Основният въпрос е, дали в недостъпните за нас части на потенциално четвърто пространствено измерение, ако то реално съществува, са възможни движения на материята с подсветлинни скорости, както при нашите три измерения има и движения на материята с подсветлинни скорости (масивните обекти), и движения със скоростта на светлината (електромагнитните вълни).

[Gravity]

  On 20.01.2023 г. at 8:42, Станислав Янков said:

При времевия парадокс с близнаците в СТО се казва, че остарява по-малко онзи близнак, който изминава по-краткия път през пространство-времето. Това обаче е при плоската геометрия на пространство-времето. 

Expand  

Не, това е във всички ситуации.

[Gravity]

  On 20.01.2023 г. at 11:47, Ниkи said:

 

Какво ще рече "по-кратък път през ПВ"?

Expand  

Пространство-времето има метрика. Точковите обекти имат мирови линии. Те имат дължини. По-кратък означава по-малка дължина.

[Станислав Янков]

  On 20.01.2023 г. at 11:47, Ниkи said:

Какво ще рече "по-кратък път през ПВ"?

Expand  

В следващото клипче е най-доброто обяснение, което съм срещал засега. А пък в горното клипче, в по-ранния ми коментар, са споменати в концентрирана форма (в един и същи клип) повечето основни заблуди, които в Dialect и на други места се дискутират поотделно, в различни клипове (естествено - не е съвършено, но все пак трябва да остане някаква работа и за нас ).

Възможно е в нашата част на Вселената движението на материята да протича много бавно по осите на трите степени на свобода, свързани с местоположението (трите обичайни измерения) и да протича със скоростта на светлината по оста на четвъртата степен на свобода (четвъртото пространствено измерение), в компактифицирана или в някаква друга недостъпна за нашето възприятие форма. Обаче в някаква друга част на Вселената да е точно обратното - движението на материята по осите на трите измерения да протича със скоростта на светлината и в компактифицирана форма, а пък движението по оста на четвъртото пространствено измерение да е много бавно и заради това средното отстояние на материята в цялата област там да бъде като при трите обичайни измерения при нас.

 

Редактирано Януари 20, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

  On 20.01.2023 г. at 18:33, Ниkи said:

 

Нека спрем клипа на 16:00. Кое му е по-краткото на посочения "по-кратък път през ПВ"? Щом два обекта са били заедно, после се раздалечават и пак се събират, не са ли изминали еднакъв път през ПВ?

Expand  

Защо смяташ, че ще е еднакъв?

[scaner]

  On 20.01.2023 г. at 18:33, Ниkи said:

Нека спрем клипа на 16:00. Кое му е по-краткото на посочения "по-кратък път през ПВ"? Щом два обекта са били заедно, после се раздалечават и пак се събират, не са ли изминали еднакъв път през ПВ?

Expand  

Не са. Всеки от обектите може да върви до срещата по собствена мирова линия, с различна дължина.

[Станислав Янков]

  On 20.01.2023 г. at 18:33, Ниkи said:

Нека спрем клипа на 16:00. Кое му е по-краткото на посочения "по-кратък път през ПВ"? Щом два обекта са били заедно, после се раздалечават и пак се събират, не са ли изминали еднакъв път през ПВ?

Expand  

Виж коментара на Гравити - той ти е отговорил много синтезирано и конкретно. Иначе - виж първото клипче, което съм сложил, след 31:30. Там добре се показва, как полето на Хигс може много по-лесно да бъде описано чрез макроскопичен ефект по четвъртото измерение, което е и макроскопичното четвърто времево измерение в теорията на Айнщайн. Четвъртото пространствено измерение на квантово ниво, квантовото време, както го нарекох, се регистрира от нас на макроскопично ниво като четвърто времево измерение по Айнщайн (Стрелата на времето са записите на спомени в нашия мозък, а ентропията е невъзможността човек да преживее повече от веднъж една и съща версия, вариация на Вселената в един и същи момент, един и същи отрязък Планково време). Различния отрязък време пред и зад обект, който се движи по геодезична линия, може също да се представи и като неусетно за нас изминаване на по-кратък път по нерегистрируемото от нас четвърто измерение пред обект, който се движи по геодезическа линия и изминаване на по-дълъг път зад същия обект (когато се движим в противоположната посока на центъра на масата - отпред става по-големия път по четвъртото измерение, а по-малкия път вече е зад нас и има подобна история при ускоряване и забавяне от движение по инерция). По напълно регистрируемите от нас три измерение ние не отчитаме никакви необичайности и аномалии. Това е и толкова детайлно обясняваната от Скенер неведнъж разлика между координатите, осите на трите обичайни измерения, които винаги са едни и същи и не става нищо с тях (на мен лично ми се струва по-нагледно координатите на някои неща, които се движат спрямо други неща да могат да се деформират като просто друг начин на представяне на нещата, но щом това е чак толкова неточно и объркващо - ще го ползвам рядко тук), а се деформира метриката (геометрията, кривините). Обаче Скенер е съвсем прав за компактификацията и всъщност особеностите на четвъртото пространствено измерение (квантовото време) работят на Планкови дължини, а макроскопичния ефект като времево измерение по Айнщайн,  като поле на Хигс (онези обяснения, че полето на Хигс придава масата на телата и усета за съпротива при ускоряване на нещо) или като макроскопично четвърто пространствено измерение всъщност представлява натрупване, дългосрочен резултат от наслагването на множество отрязъци, версии пред постоянното СЕГА, при всяко от които движението по четвъртото измерение е работило на Планкови дължини. Това е нещо като при долния клип - дългият макроскопично профил преминава през квантовото въздействие на ролките и в другия край излиза като макроскопично огънат като траен резултат, без навсякъде по огъването да има ролки (без непрекъснато макроскопично действие).

 

[scaner]

  On 20.01.2023 г. at 21:47, Ниkи said:

Какви са мерните еденици на ПВ? Спрямо чия координатна с-ма ги гледаме? Всяка точка е в покой. За всяка точка, мировата линия е времето

Expand  

Като обсъждахме парадокса на близнаците, ти беше привел графики на траекториите на всеки близнак в ПВ, и там ясно се виждаше че те са различни, както по форма, така и по дължина.  Върни се там и се задъбочи, какви са тези графики и с какво се ядат...

Единият, инерцианият, се движеше по права линия, неинерциалният - по крива. Само това е достатъчно, за да стигнеш до извода че дължините на пътищата им са различни.

[scaner]

  On 21.01.2023 г. at 7:51, Ниkи said:

Кое, тук е по-краткия през ПВ? По какво се познава? Кой параметър се гледа? 

Expand  

Собственото време е параметъра който ти трябва в случая. Тук по-късият път е вертикалната линия.  Очевадно.

[Станислав Янков]

  On 21.01.2023 г. at 7:51, Ниkи said:

Обясни ми ти, с твои думи, какво разбираш под "по-кратък път през ПВ" 

Expand  

От гледна точка на нашето ежедневие - разбирам го като разлики в отрязъците време (хода на часовниците) в различни случаи (движение на нещо спрямо друго, приближаване/отдалечаване към/от масивен център). Всичко останало са различни алтернативни начини на представяне на това, в опит да се извлекат нови, все още неоткрити взаимозависимости.

Редактирано Януари 21, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

  On 21.01.2023 г. at 7:51, Ниkи said:

Обясни ми ти, с твои думи, какво разбираш под "по-кратък път през ПВ" 

Expand  

Нека го кажа така и вероятно ще е най-лесно за възприемане: Имаш два града А и Б с разстояние 100 километра между техните центрове. Ти изминаваш това разстояние с 50 км/ч, а твоят близнак го изминава със 100 км/ч. Понеже твоят близнак се е движил с двойно по-висока скорост от теб - ходът на неговия часовник е бил по-бавен от хода на твоя часовник. Пътят през 100-те километра отстояние между градовете плюс пътя през времето (което също е движение през пространство - това на неосезаемото за нас четвърто измерение) за теб е по-голям в сравнение с този на твоя близнак, защото той също е изминал 100-та километра между градовете като теб, но през времето той е изминал по-кратък път и тази добавка към общия път при него е по-малко, отколкото при теб (неговия общ път 100 км + време е по-къс от твоя общ път 100 км + време).

Редактирано Януари 21, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

  On 21.01.2023 г. at 9:53, Ниkи said:

Очевадно е за единия близнак. За другия е очевадно обратното. Няма единодушно мнение в плоско пространство... Но, да не задълбаваме пак за близнаците

Ето, ти говориш за по-кратък път през пространството в ПВ, а не за по-кратък път през ПВ. Това ти намеквам от самото начало. 

Една стара поговорка гласи: Който пътува повече през пространството, пътува по-малко през времето  

А двете "взети" заедно са абсолютното състояние

Expand  

Виж и втория ми коментар - може да ти се проясни по-добре защо е пространство-време, а не пространство през време (защото събираш пространството и времето, второто - като допълнително пространство в неусетното за теб четвърто измерение).

[Станислав Янков]

  On 21.01.2023 г. at 9:58, Ниkи said:

Примера ти не е удачен, защото по-бързият, е пристигнал по-рано и чака другия, при което темпа на времената се обръща. Въобще, в плоско пространство, това не важи

Expand  

Е, повече от това аз не се сещам как да ти помогна да разбереш!

Редактирано Януари 21, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

  On 20.01.2023 г. at 21:47, Ниkи said:

Какви са мерните еденици на ПВ?

Expand  

Какво означава това? Мерни единици имата неща който се мерят. ПВ не го мериш, мериш разни дължини или времена.

  On 20.01.2023 г. at 21:47, Ниkи said:

Спрямо чия координатна с-ма ги гледаме?

Expand  

Няма значение, тези неща са инвариантни. Разстоянието от София до Варна е едно, нама значение коя карта гледаш. Но ако минеш по друг път може да извървиш по-голямо разстояние, нали?

  On 20.01.2023 г. at 21:47, Ниkи said:

Всяка точка е в покой.

Expand  

Това също е объркано. Смесваш понятия. Какво означава точка да е в покой! Обектите могат да с в покой. Или имаш предвид материална точка т.е. нещо с пренебрежими размери? Ако така бъди по-прецизен в писането.

  On 20.01.2023 г. at 21:47, Ниkи said:

За всяка точка, мировата линия е времето

Expand  

Тук отново неясно изказване. За всяка материална точка с маса на покой дължината на мировата линия (а не самата тя) е собственото време (а не някакво си времe).

[scaner]

  On 21.01.2023 г. at 9:53, Ниkи said:

Очевадно е за единия близнак. За другия е очевадно обратното. Няма единодушно мнение в плоско пространство... Но, да не задълбаваме пак за близнаците

Expand  

Пак почваш да гадаеш.

Очевадно е и за двамата.

В СТО има една величина, Интервал, която оценява разстояние между две събития (а мировата линия е линия, съставена от точки-събития, и това определя нейната дължина). Интервалът е инвариант, демек еднакъв за всички отправни системи. Това че ти това не го виждаш и си се запънал като магаре на мост, няма никакво значение

Според Геометрия на Минковски. Там има едно твърдение, което пояснява ролята на интервала:

"Интервал между двумя событиями, через которые проходит мировая линия инерциального наблюдателя, делённый на , называется его собственным временем, так как эта величина совпадает со временем, измеренным движущимися вместе с наблюдателем часами. Для неинерциального наблюдателя собственное время между двумя событиями соответствует интегралу от интервала вдоль мировой линии." 

Учи материалната част.

Редактирано Януари 21, 2023 от scaner

[Gravity]

  On 21.01.2023 г. at 9:53, Ниkи said:

Очевадно е за единия близнак. За другия е очевадно обратното. Няма единодушно мнение в плоско пространство... Но, да не задълбаваме пак за близнаците

Expand  

Плоскостта няма значение тук. И мировата линя на единя е по-къса. Това е абсолютно/инварантно твърдение то не зависи от координати или от гледни точки.

  On 21.01.2023 г. at 9:53, Ниkи said:

Ето, ти говориш за по-кратък път през пространството в ПВ, а не за по-кратък път през ПВ. Това ти намеквам от самото начало. 

Expand  

И каква е разликата?

  On 21.01.2023 г. at 9:53, Ниkи said:

Една стара поговорка гласи: Който пътува повече през пространството, пътува по-малко през времето  

А двете "взети" заедно са абсолютното състояние

Expand  

Да, ама ако не ти е ясен смисълът, а само на афоризми караш, винаги ще е неясно.

[Gravity]

  On 21.01.2023 г. at 11:23, Ниkи said:

Ето. Сам го осъзна. Щом нещо не го мериш, как тогава твърдиш, че минаваш през него... Че и по по-краткия път

Expand  

Това е стандартния жаргон в популярните (т.е. без математика) изложения.Аз смятам, че не е много удачен. Ако те обърква трябва да гледаш по-сериозните. 

  On 21.01.2023 г. at 11:23, Ниkи said:

Така де. То няма какво друго да бъде

Expand  

Бе, ти пиши така както е, а не както ти скимне, пък ние да се досещаме. 

  On 21.01.2023 г. at 11:23, Ниkи said:

Нали и аз това казвам

Expand  

Не, не казваме едно и също. Аз казвам, че дъжината не зависи от избора на координати, отправни системи, гледни точки. Ти смяташ, че не зависи от избора на път. Аз това не го казвам, казах обратното. Два пътя с общо начало и край може да имат различна дъжина. 

[scaner]

  On 21.01.2023 г. at 11:23, Ниkи said:

  On 21.01.2023 г. at 10:48, scaner said:

Интервалът е инвариант, демек еднакъв за всички отправни системи. 

Expand  

Нали и аз това казвам

Expand  

Не казваш това. Казваш противоположното:

Очевадно е за единия близнак. За другия е очевадно обратното. Няма единодушно мнение в плоско пространство... Но, да не задълбаваме пак за близнаците

[Gravity]

  On 21.01.2023 г. at 14:01, Ниkи said:

Ха. Нали и аз това казвам. Понеже смятам, че не е удачен, го отбелязъх на Слави, като такъв:

Не е правилно да кажеш "по-кратък път през ПВ", защото има по-кратък път през пространството, който е за сметка на времето (икономисваш енергия), а има и по-кратък път през времето, който е за сметка на пространството (губиш енергия)... Но по-кратък път през ПВ... не разбирам, какво ще рече

Expand  

Не, жаргонът е неудачен защото обърква тези, които не са свикнали. Това което ти казваш не е по-удачно защото е погрешно.