Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 31 минути, Малоум 2 said:

Това не е вярно. Прочети за магнити - и колко видове магнетизъм има или считаш, че магнитната сила не е от "електромагнетизъм". Дадох ти и пример със сребърни атоми. Отклоняват се в нехомогенно (силно) магнитно поле, проявявайки спин зависимост. (спинът там ли е бил или само се е проявил? - е дълго време задаваният въпрос сред изследователите😉)

Да донадя - виж как става така, че протон (+ заряд) и електрон (-заряд), като се свържат във водороден атом престават да се идентифицират като заредени частици. Тоест - силата от техните електромагнитни полета, липсва! (става неизмеримо малка). Водородният атом е електронеутрален, т. е.,  ЕМВълни, ако не са на точната честота на слой от атома, не могат да го йонизират и му действат с неизмеримо малки сили. Йонизиран атом се държи като дипол в ЕМПоле и обикновено е неравновесно състояние на атома. При отпадане на полето, от атома се излъчва фотон с енергия равна на погълнатия преди. При това вече е променена посоката и скоростта на движение - все физически характеристики - спрямо същите преди йонизация.

(Ако си гледал филма "Пепел от диаманти", щеше да знаеш - диамантите стават на "пепел" (друга модификация на въглерода - графит) при 800 градуса Ц. И не знам кой ти е казал, че диамантът не се влияе от ЕМПоле, щото бил диамагнит - точно с промените които настъпват с него в ЕМПоле, получаваме, че е ... диамагнит, т. е. има някакво различно свойство-проявление от други хим. елементи и вещества при същите външни условия. Въобще, знаеш ли условията при които се получават диаманти от въглерод. Кое нещо им казва да се "подредят" по този "корав" начин?!  Или под висока Т не разбираш атака с къси ИЧВълни. Именно, задаването на такава среда-подложка от ЕМПоле - напр. лазер, прави възможна подредбата, та при високо налягане локално да се насити с достатъчно свързващи фотони, правещи подреждане атомите в хексагонална решетка (или някаква геометрия, стериометрия), а останалите фотони да напуснат мястото на събитието - прави се с внезапно-бързо охлаждане.)

...

Как се извърташ, човече, навсякъде другаде и не отговаряш конкретно на ясния въпрос, който ти се задава! Посочи ми поне един случай да се насочва нанякъде си поток от неутрино посредством електромагнитни полета! Не съществува такова нещо! А по твоите представяния неутриното, като съвсем пълноценна и легитимна елементарна частица, също трябва да е с електромагнитно естество, както всички останали елементарни частици и трябва да се влияе (пак по теб) от електромагнетизма на околната среда по същия начин, както тях (минимум - и на неутриното трябва да се забавя инертната скорост в силно електромагнитно поле, какъвто ефект не съществува)!

Демонстрирай преместване на купчина малки диаманти чрез магнити или чрез съответни електромагнитни полета така, както можеш да преместиш малка купчина от железни топчета със същия размер. Не можеш, точно както не можеш да насочваш неутрино посредством електромагнитни лъчения, колкото и мощни да са те! Или трябва да докажеш, че отлично потвърдени практики от електромагнетизма не са верни, или трябва да промениш хипотезата си, на първо място като се откажеш от електромагнитно естество на елементарните частици - очевидно те не са точно това, което ти твърдиш. Най-добре ще постъпиш, ако приемеш достиженията на квантовата механика и започнеш да надграждаш от там (там има не само електромагнитни, но и силни, слаби, а на макрониво има и гравитационни форми, които са нещо по-различно от електромагнетизма и фотоните). Например, фотонът може да е сбор от две противоположни по посока движения през времето, които когато се разделят, се получават частиците и античастиците (неслучайно напоследък Пенроуз говори за битуисторни конфигурации във връзка с фотоните). На макрониво може и да има стрела на времето, но на микрониво, при достатъчно малките мащаби, може да няма такава и там може по-свободно да се получава движението напред-назад по четвърто пространствено измерение (размерът на елементарните частици много повече се доближава до потенциален размер на четвърто малко измерение и за техните мащаби това измерение може да е голямо и да им позволява движения напред-назад по него).

Въобще - имаш бая работа за отмятане!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 4,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 16 часа, scaner said:

Скоростта си спрямо какво? :)

Спрямо пространството:)

Преди 16 часа, scaner said:

Часовникът сам по себе си не притежава скорост. Така че няма как да си мери скоростта която не притежава.

Щом часовникът мери време, значи е и в движение. А щом е в движение, значи "притежава" и скорост. Например можем да кажем, че скоростта му е нула спрямо постранството. Но скорост нула не означава липса на скорост, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Шпага said:

Спрямо пространството:)

Щом часовникът мери време, значи е и в движение. А щом е в движение, значи "притежава" и скорост. Например можем да кажем, че скоростта му е нула спрямо постранството. Но скорост нула не означава липса на скорост, нали?

Какво означава "скорост спрямо пространството"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

Щом часовникът мери време, значи е и в движение. А щом е в движение, значи "притежава" и скорост.

Защо трябва да е в движение, щом мери време? Не може ли да си мери време и без да е в движение? И най-вече, движение спрямо какво?

Ей на, в класическата физика времето не зависи от обектите, значи дали са в движение или не, няма значение. И пространството няма отношение. Дори в класическата физика изразът "скорост спрямо пространството" е безсмислен, защото не може да бъде определен. Там приказките за абсолютното пространство не помагат, защото тези му свойства са постулирани но  не са наблюдаеми :)

В СТО е на практика същото - часовникът си мери и без да се движи,  особеностите се отразяват само при относителното движение и то с големи скорости.

Ако имаш пред вид другото движение на часовника, ходът на стрелката му например, там  е друго. Скоростта на това движение е по конвенция, един оборот на стрелката за минута например. Тоест часовникът не мери тази скорост, тя му е заложена конструктивно.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Шпага said:

Спрямо пространството:)

Щом часовникът мери време, значи е и в движение. А щом е в движение, значи "притежава" и скорост. Например можем да кажем, че скоростта му е нула спрямо постранството. Но скорост нула не означава липса на скорост, нали?

Часовникът е обобщението на скоростите във Вселената, посредством намирането на общ, единен за всички, синхронизиран цикличен темп. Това е аналогът на онази формула, подобна на питагоровата теорема, но с изваждане вместо събиране на параметрите по трите координати на пространството, която дава в резултат тяхното обобщение до една-единствена пространствена координата. Същото обобщение на скоростите във вселената е и времето - часовник, който дава унифициран, единен цикличен темп за всички, с еднакви интервали.

Пространствено една точка я представяш с три параметъра по измеренията, координатите на триизмерна декартова координатна система. Вселената обаче е в постоянно движение с всевъзможни скорости, ненадхвърлящи скоростта на светлината (точно както ние имаме пределен часовников темп при покой, който не можем да надхвърлим), постоянно се променя. В същото време, гореспоменатите три параметъра на точка по трите координати (измерения) на декартовата система ни дава само моментна снимка на състоянието на точката. Така не можем да разберем, какво се и случвало със същата точка преди и след съответния отбелязан момент. Тука идва четвъртия параметър, този на времето, а посредством определянето на еталон и синхронизацията на часовници всевъзможните скорости на вселенски движения през пространството се унифицират, обобщават, до един общоприет за и във всички координатни системи темп.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Малоум 2 said:

(да припомня: Самата мисъл за непрекъснато образуване не е съвсем нова. Известна е „теория за реновацията“ на Лайбниц 1669:

„Аз доказах, че всичко което се движи, непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете движение са нищо – идея, нечувана досега, но съвсем необходима“

Впоследствие Лайбниц се отказал от принципа на реновацията.

Друго, казано от Х.Вайл:

„Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които, „образуват“ дадена частица има връзка.“

Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основания, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.

"Непрекъснато образуване", "принципът на реновацията", "Презентизмът"  е доста по-старо като парадигма. Още Хераклит е написал "Панта рей"-я си... че единственото реално нещо е промяната, че "всичко тече, всичко се променя"...

Противостоящата му и предхождаща го с векове парадигма, е тази изразена от Парменид - "вечното", непроменящо се Битие. (съвременната форма на тази паразигма е етернализмът, както съм описал тука)

Или основната теза е за същността на Промяната на материята. Разликата в парадигмите може да се изрази като "движение и покой", т.е. липсата или наличието на Време. Защото "движението", за да го има изисква съществуването на Време. "Покоят" - не. (а простотията да се отрича реалността на времето, при положение, че самото изразяване на тази позиция изисква време, е тотална глупост

И ето тука се "наблъсква" принципът на относителността, защото от "всичко, което се променя", за да се установи че съществува Промяна, то се приема за неподвижна точката, в която се прави измерване. ....обаче това е само субективен избор, който не отменя съществуването на Време. Не за друго, а защото дори изборът е процес, а не събитие.

И те тамън в изборът да напишеш "квантов принцип на строеж на материята" има субективизъм, защото отново зависи измерването(наблюдаването) в каква ОС ке прави.

Защото и по твоята "хипотеза", същността на времето я даваш като илюзия и въвеждаш свръхсветлинни скорости... а така наблюдателя не се "движи" в пространство-времето. Седнал си е на дивана и целият свят му се "излива" като индийска супунка на сферичен прожекционен екран около него.... така не може да се обясни наблюдаването на едни и същи събития....  

 

 

On 8.11.2023 г. at 18:36, scaner said:

Ок, ето малко повече, ако съм разбрал какво точно искаш...

Аналогията между двете величини възниква по отношение на общата теория на относителността. Там тензорът на енергията и импулса се използва, за да се опише как разпределението на масата и енергията генерира кривината на пространство-времето, а после как тази кривина се включва в метричния тензор. Метричният тензор, който кодира свойствата на геометрията на пространство-времето, е аналогичен на хамилтониана в смисъл, че управлява еволюцията на частиците и обектите, движещи се в изкривено пространство-време.

Така че, въпреки че  физическите интерпретации на двете величини да се различават, те са концептуално свързани в смисъл, че и двата описват разпределението на енергията и нейното въздействие върху динамиката на физическите системи, като хамилтонианът е по-тясно свързан с времевата еволюция на тези системи в контекста на общата теория на относителността.

Ами, на знам доколко акуратно ще е, но питам:

Тензорът на енергията-импулса е инструмент за определяне на кривината на ПВ, т.е. накъде и колко от енергията ще се разпредели в ПВ при наличие на енергия/импулс . Хамилтонианът дава същата динамика, но вече при налична енергия/импулс. Нали така?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Господа, имах предвид нещо от този "сорт"🤔

Всички обекти във Вселената винаги се движат в пространство-времето с една точно определена постоянна скорост и това е скоростта на светлината.

В момента, докато седите в покой, вие всъщност се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Когато се отклонявате от състоянието на покой чрез движение в пространството, вашата скорост не се донаслагва, така че да надминете скоростта на светлината, а се компенсира със забавяне на скоростта ви през времето. Колкото повече увеличавате скоростта на движението си през пространството, толкова по-бавно ще се движите през времето. А когато движението ви през пространството достигне скоростта на светлината, тогава за вас времето просто ще спре да тече."

https://trubadurs.com/2012/02/21/brajan-grijn-elegantnata-vselena-nostromo/

"

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Шпага said:

Всички обекти във Вселената винаги се движат в пространство-времето с една точно определена постоянна скорост и това е скоростта на светлината.

Шпага, в приказките до тук не става дума за това движение. Става дума за относителното движение, при което се сравняват два часовника, които извършват това движение.

Така че става дума за различни скорости. Ние говорим за 3-мерният вектор на скоростта, докато споменатото от теб движение със скоростта на светлината е свързано с 4-мерната скорост на обектите - демек със съвсем друга величина. Това че и двете характеризират движение, не става дума за едни и същи величини.

При тримерната скорост имаме и състояние на покой (при четиримерната скорост такова нямаме), и то е важна характеристика на часовниците в дискусията.

 

Преди 11 минути, kipen2 said:

Тензорът на енергията-импулса е инструмент за определяне на кривината на ПВ, т.е. накъде и колко от енергията ще се разпредели в ПВ при наличие на енергия/импулс . Хамилтонианът дава същата динамика, но вече при налична енергия/импулс. Нали така?

Тензорът на енергията/импулса определя метричният тензор. Кривината се определя от същият метричен тензор, и може да я има, може да е нула. Тук по-важни за поведението на материята са геодезичните линии, не кривината.

А вече метричният тензор определя свойствата на пространството и как материята и енергията (които го променят) да се движат в него.

Разликата с хамилтонианът е, че той не променя свойствата на пространство-времето и от там не внася допълнително ограничение в движението на материята и енергията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, scaner said:
Преди 53 минути, kipen2 said:

Тензорът на енергията-импулса е инструмент за определяне на кривината на ПВ, т.е. накъде и колко от енергията ще се разпредели в ПВ при наличие на енергия/импулс . Хамилтонианът дава същата динамика, но вече при налична енергия/импулс. Нали така?

Тензорът на енергията/импулса определя метричният тензор. Кривината се определя от същият метричен тензор, и може да я има, може да е нула. Тук по-важни за поведението на материята са геодезичните линии, не кривината.

А вече метричният тензор определя свойствата на пространството и как материята и енергията (които го променят) да се движат в него.

ОК! Тензорът не енергията-импулса е инструмент, все пак. Това, че на база тези разлики в енергетичния потенциал в четиримерното ПВ ще се влияят и геометричните му характеристики, все пак би се случило при наличие на енергия/импулс. Погледнато от перспективата на ОС с т.(0,0,0,t)  ..(за минали моменти вече я е имало тази енергия/импулс в материята и вече от там извеждаме прогнозата за поведението в бъдещ момент, спрямо настоящия)...

Преди 34 минути, scaner said:

Разликата с хамилтонианът е, че той не променя свойствата на пространство-времето и от там не внася допълнително ограничение в движението на материята и енергията.

А вече Хамилтонианът пък дава как вече налична енергия/импулс ще се развие в бъдещ момент, спрямо предходен, в ОС с т.(0,0,0), която е в центъра на масите на квантова система.

Нарочно подчертавам изразите с "наличието", за да наблегна на това, че ТО работи с пространство-времето чрез геометричните зависимости между събития, но разгледани от ОС-ма, статична в ПВ. Т.е. от тази перспектива събитията си имат точно определени връзки. Съответно и точно определена зависимост и между времевите координати.

А при КМ, няма определен (спрямо ОС на наблюдателя) фактор за еволюцията на времето в системата. И като се описва чрез КМ се приема, че няма точно определена зависимост между времевите координати в две ОС - тази на измерващият и тази с т.(0,0,0), която е в центъра на масите на квантова система.

Така ли е?

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, kipen2 said:

А при КМ, няма определен (спрямо ОС на наблюдателя) фактор за еволюцията на времето в системата. И като се описва чрез КМ се приема, че няма точно определена зависимост между времевите координати в две ОС - тази на измерващият и тази с т.(0,0,0), която е в центъра на масите на квантова система.

Така ли е?

Не е точно така. В КМ имаме уравнението на Шрьодингер, което описва еволюцията на вълновата функция във времето (съответно уравнението на Клайн-Гордин и Дирак в релативистският вариант). Което позволява проследяване на еволюционни процеси, свързани с вероятността. Но там има други проблеми, еволюцията на вероятността я разсейва в пространството, и след време резултатът силно се влошава. Има си начини това да се управлява, но се усложняват нещата. Затова там се набляга на стационарни състояния, игнорирайки еволюцията.

В КМ нещата са сложни по начало - там скорост не се определя чрез място и момент, защото мястото търпи неопределеност. От тук, нямаме и понятието траектория. Може да проследяваме обаче областта с максимална вероятност за намиране на частица в пространство-времето, и това е някаква аналогия с траектория. По тези причини тук не се ползват ОС, ЛТ, координати и други понятия с които СТО работи. Но се ползват енергията и импулса и законите свързани с тях, които СТО дава (на това се крепи и уравнението на Клайн-Гордон). 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Gravity said:

В крайна сметка как е при крачкомерите? Какво е физическото влияние, което променя физическите свойства на  атомите в крачкомерите, че при срещата единият показва по-малко? 

Гениалната ти аналогия ми убягва. Ще обясниш ли какво имаш предвид.

Крачкомерът е устройство, което мери колко пъти си ги наклонил напред-назад.
Значи показанията на крачкомера зависят от това колко пъти си го наклонил.

 

how-pedometer-works.gif.84569b6781c97bc7dba0d0b3e42b551a.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Посочи ми поне един случай да се насочва нанякъде си поток от неутрино посредством електромагнитни полета! Не съществува такова нещо!

Не си наясно с електромагнитните полета. Да не би в Колайдера да няма такива. Ето няколко статии:

https://nauka.offnews.bg/fizika/parvoto-nabliudenie-na-neulovimite-chastitci-neutrino-v-golemia-adro-199510.html

Първото наблюдение на "неуловимите" частици неутрино в Големия адронен колайдер

 

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

А по твоите представяния неутриното, като съвсем пълноценна и легитимна елементарна частица, също трябва да е с електромагнитно естество, както всички останали елементарни частици и трябва да се влияе (пак по теб) от електромагнетизма на околната среда по същия начин, както тях (минимум - и на неутриното трябва да се забавя инертната скорост в силно електромагнитно поле, какъвто ефект не съществува)!

Къде видя мои представяния на неутрино..., като не си чел хипотезата.

Наясно ли си, че фотон в празното - не се вижда. Само като взаимодейства с масова частица дава нишан, че нещо се е променило. Неутриното наподобява фотон, но е от една от обвивките при разпад на неутрон. И пак да спомена - щом е пълно с полета и то от много къси фотони, всички наблюдаеми изменения в Колайдера с в резултат от Полета - промяна в полетата, също. Неутриното няма маса, но тъй като е цялостна обвивка, се държи като масов обект и в баланса на масите при разпад. Но - всяка промяна в обвивката на частицата, например по форма (рождена) - по-нататък се манипулира при преминаването през филтри и  датчици - и така са отчетени няколко вида неутрина - значи, полетата на установката влияят върху физ. параметри на масаподобното тяло. И ако се опитат да видят колко е масата на неутриното - тц, няма да може - то по-скоро е "пакет"-фотон, нещо ... мини-мини- мини по маса и т. н. Самата промяна на формата отговорна за "маса" е "забавяне-забързване"  на обекта.

...

...

 

 

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Часовникът е обобщението на скоростите във Вселената, посредством намирането на общ, единен за всички, синхронизиран цикличен темп.

Това предполага абсолютно време като при Нютон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Това предполага абсолютно време като при Нютон.

Тепърва ще проверим, заедно с теб, дали е така. Сега е най-важно да видим, дали вече разглеждаме нещата по еднакъв начин: при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във и между всички инерциални системи. Съгласен ли си вече, че става дума за поне две различни скорости, а не като при онази формула с една-единствена скорост V от втория материал на тримата души (припомням я тук накрая), при която скоростта V сама по себе си се повдига на квадрат (часовниковият цикличен темп, който се синхронизира, за да бъде еднакъв за всички, е само един, но скоростите, които изграждат и часовниковия механизъм, който създава общоприетия еталонен интервал, и присъстват при движението на замервания обект, са много повече - поне две или още повече)? Ето и формулата, която не смятам, че е достатъчно добре премислена (третата, преди "namely"):

chr3.thumb.jpeg.fc0270bf903edd7cc498a882616203c0.jpeg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, gmladenov said:

Гениалната ти аналогия ми убягва. Ще обясниш ли какво имаш предвид.

Казах, че няма значение дали е аналогия или не. Аз просто искам да видя твоето обяснение, за да знам какво очакваш от нас.

Преди 51 минути, gmladenov said:

Крачкомерът е устройство, което мери колко пъти си ги наклонил напред-назад.
Значи показанията на крачкомера зависят от това колко пъти си го наклонил.

 

how-pedometer-works.gif.84569b6781c97bc7dba0d0b3e42b551a.gif

Устройството не и важно. Ако предпочиташ наричай ги ходомери. Как точно са конструирани не е важно. 

Двама тръгват от едно място и по-късно се срещат пак. Ходомерите им имат различно показание. Как обесняваш това? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Станислав Янков said:

Съгласен ли си вече, че става дума за поне две различни скорости ...

Добре, условно се съгласявам. Вътрешната скорост на часовника е скоростта на светлината, а с
часовника замерваме скоростта на някакъв друг обект. Значи имаме две скорости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Gravity said:

Казах, че няма значение дали е аналогия или не. Аз просто искам да видя твоето обяснение, за да знам какво очакваш от нас.

Скенер вече потвърди, че на един подвижен часовник нищо не му действа. Значи няма физическа
причина той да се забавя докато се движи из космоса (далеч от "източник" на гравитация).
Единстената причината той да се забави са постулатите на Айнщайн.

Значи Айнщан на времето е казал "абракадабра" и всички часовници оттогава знаят, че трябва
от само себе си да се забявят докато се движат спрямо някакъв репер.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, gmladenov said:

Скенер вече потвърди, че на един подвижен часовник нищо не му действа. Значи няма физическа
причина той да се забавя докато се движи из космоса (далеч от "източник" на гравитация).
Единстената причината той да се забави са постулатите на Айнщайн.

Значи Айнщан на времето е казал "абракадабра" и всички часовници оттогава знаят, че трябва
от само себе си да се забявят докато се движат спрямо някакъв репер.

Какво те питам, какво отговаряш! Остави часовниците за момент и дай обяснението за ходомерите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Скенер вече потвърди, че на един подвижен часовник нищо не му действа. Значи няма физическа
причина той да се забавя докато се движи из космоса (далеч от "източник" на гравитация).
Единстената причината той да се забави са постулатите на Айнщайн.

Постулатите на Айнщайн с думи изказват твърдение за конструкцията на света - той е такъв, че скоростта на светлината е еди каква си. Следователно, конструкцията на света е причината часовниците да се забавят. Конструктивна причина, не физическа.

Изобщо, много ти е ограничено виждането какво е това "причина", само на физически причини. Светът е голям, има много видове причини. Ето кратка извадка според ИИ:

Причините могат да бъдат класифицирани в различни категории в зависимост от природата или характера им. Ето някои общи видове причини:

  1. Физически причини: Това са причини, свързани с физически явления, събития или обекти. Например, земетресение може да бъде физическа причина за разрушение на сграда.

  2. Конструктивни причини: Тези причини се свързват с начина, по който нещата са изградени или оформени. Например, дизайнът на моста може да бъде конструктивна причина за неговата издръжливост.

  3. Човешки действия: Действията и поведението на хората могат да бъдат причина за множество събития. Например, човешка грешка при управление на машина може да доведе до пътен инцидент.

  4. Естествени явления: Това включва причини, породени от природата, като например наводнения, урагани или горски пожари.

  5. Технологични причини: Свързани с технологични процеси и иновации. Например, въвеждането на нови технологии може да бъде причина за промени в производствените процеси.

  6. Социални причини: Тези причини са свързани с обществените и социалните взаимодействия. Например, социални промени могат да бъдат причина за политически събития.

Като изключим леко припокриване в списъка, аз бих добавил и онтологични причини - причини свързани с общ произход. Това е причина сплетените частици да имат общи свойства, например.

В нашият случай роля играят конструктивните причини - светът е с такава конструкция, че е вярно твърдението на Айнщайн за скоростта на светлината, и следователно по тази причина часовниците изостават.

Ти още не вдяваш от къде се вземат постулатите, и целият механизъм който стои зад тях. Жалко...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Какво те питам, какво отговаряш! Остави часовниците за момент и дай обяснението за ходомерите.

Ходомерите по условие мерят колко крачки си направил ... а не колко разстояние си изминал.

Двама души могат да направят равен брой крачки и да изминат различни разстояния ... по простата
причина, че крачките на единия са по-дълги от тези на другия.

Това какво доказва? Че има хора, които имат правят по-дълги крачки като ходят. Честито!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, Малоум 2 said:

Не си наясно с електромагнитните полета. Да не би в Колайдера да няма такива.

Идеално! Сега остава да демонстрираш, как чрез магнит/електромагнит или ако щеш и чрез колайдера, купчина малки диаманти ще бъдат преместени от точка А, до точка Б, по същия начин, по който със същия магнит се местят железни топчета със същата маса и подобни размери и форми...

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Първото наблюдение на "неуловимите" частици неутрино в Големия адронен колайдер

Ти правиш ли разлика между РЕГИСТРАЦИЯ на неутрино (без никакъв предварителен и последващ контрол над посоката на движение на неутриното) и НАСОЧВАНЕ на неутрино (което е невъзможно по друг начин, освен чрез изключително мощна гравитация и в никакъв случай не е възможно по електромагнитен път)?!!!

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Наясно ли си, че фотон в празното - не се вижда. Само като взаимодейства с масова частица дава нишан, че нещо се е променило.

След като фотоните не взаимодействат с фотони (въобще - всички електромагнитни вълни не взаимодействат помежду си), а само с масови частици (и то - в строго определени случаи) - как фотони от вълните на заобикалящата среда ще взаимодействат с фотони от твоите "обвивки" на елементарните частици, че чак ще променят (забавят) и инерциалното им движение?!!!

Преди 1 час, Малоум 2 said:

И ако се опитат да видят колко е масата на неутриното - тц, няма да може - то по-скоро е "пакет"-фотон

Фотоните имат ясно определени и коренно различни характеристики от електроните, глуоните, кварките, а също и от неутрината. Съвсем неслучайно изброените са разделени в различни групи от Стандартния модел на елементарните частици - РАЗЛИЧАВАТ СЕ ПО МНОЖЕСТВО ПАРАМЕТРИ! Електроните гарантирано НЕ СА фотони, а още по-малко пък са съставени от големи количества фотони (редица съображения в КМ ЗАБРАНЯВАТ съставност на елементарните частици от множество "вътрешни" частици, пък били те и вездесъщите фотони - неслучайно елементарните частици са определяни ИМЕННО като ЕЛЕМЕНТАРНИ, НЕСЪСТАВНИ). Неутрината също не са фотони, под никаква форма, единственото общо между всички елементарни частици в Стандартния модел е това, че при взаимодействие проявяват точково местоположение. Оправи си някак нещата, защото така хипотезата ти съвсем не става - нарушава базови електромагнитни закономерности, тествани и потвърдени безброй пъти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Следователно, конструкцията на света е причината часовниците да се забавят.

Айнщайн много хубав модел и постулати е измислил, ама не работят така нещата на практика.
Физическа промяна не е възможна без физическа причина. Твоят човек просто се е объркал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, gmladenov said:

Ходомерите по условие мерят колко крачки си направил ... а не колко разстояние си изминал.

Двама души могат да направят равен брой крачки и да изминат различни разстояния ... по простата
причина, че крачките на единия са по-дълги от тези на другия.

Това какво доказва? Че има хора, които имат правят по-дълги крачки като ходят. Честито!

Не бе!!!! Да кажем, че са блезнаци и правят еднакви крачки. Тръгват от точка А и пристигат в точка В. Движат се по различни пътища. Като се срещнат, ходомера на единия показва повече. Какво е обяснението?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Айнщайн много хубав модел и постулати е измислил, ама не работят така нещата на практика.
Физическа промяна не е възможна без физическа причина. Твоят човек просто се е объркал.

Абе набий си в главата - няма физическа промяна. Това че единият часовник изначално ходи с друга скорост не е промяна, това е начално условие.

Вземаш два различни часовника, и ги поставяш на масата пред тебе. След известно време единият ще избърза, без да си оказал никакво въздействие. Как става тоя номер без физическа промяна? Да, ще кажеш, единият не ходи верно. Но в случаят на Айнщайн всеки ходи верно но в своята система, но отношението им между системите показва различен ход. Конструктивна причина :)

Айде пак - набивай си в главата, ако не можеш да запомниш от пръв път - няма физическа промяна в тая картинка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, gmladenov said:

Добре, условно се съгласявам. Вътрешната скорост на часовника е скоростта на светлината, а с
часовника замерваме скоростта на някакъв друг обект. Значи имаме две скорости.

Скоростта на светлината и нейната употреба като времеви (светлинни секунди) и пространствен (светлинни метри) измерител (умножаването при Минковски на координатите на времето и пространството по скоростта на светлината С, за да се уеднаквят мерните единици по двете координати) не се обсъжда в момента. Сега обсъждаме наличието на една или повече скорости на часовника (това зависи от неговото устройство - зъбни колела с техните скорости, махала с техните скорости, пясък с неговата скорост на изтичане, електрони в схемите и транзисторите с техните скорости и т.н.), който часовник се използва за възпроизвеждане на темпа на общоприетия, еталонен цикличен (времеви) процес и тази/тези скорост/скорости са различни от замерваната чрез часовника скорост на подвижен обект. Практически сравняваме еталонна скорост със скоростта на регистрирания обект. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен?

Ето къде и как се ползва уеднаквяването на мерните единици по времевата и пространствената координата, чрез умножение по скоростта на светлината С:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...