Отиди на
Форум "Наука"

Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, 100$ said:

Центробежните сили не са фиктивни сили, откъдето и да се гледат ги има, ако бяха фалшиви тези сили, центрофугите нямаше да работят  

Сменяй по-често мокрите вестници когато сънуваш такива простотии...

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 399
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Как пък, днешният виц уцелва темата?.. Ами не четете, бре...😎 " - По какво четеш? - Квантова физика. - Ама учебникът ти е на обратно! - Че... има ли значение?!? " ...

Установено е, че вселената е на възраст 13,7 милиарда години. Да си представим един мисловен експеримент. Това измерване на възрастта на вселената се случва едновременно на земята, на някоя планета на

Малко философия за просветление. Добре е първо да определите за себе си какво разбирате под "материя". Изясняването на това понятие ще отговори на въпроса ви. Дали разбирате материя като абстракц

Posted Images

  • Потребител

Сканер, за да не объркваме темата на Втори след княза, ще те питам тук:

Цитирай

 

Преди 38 минути scaner said:

А силите на електромагнетизма и гравитацията например по каква причина са ентропийни?

 

Специално за гравитацията въпросът дали силата е ентропийна, или не, май е безсмислен. Все пак нали според Общата теория на относителността въобще няма гравитационна сила.

По същата логика според ОТО и понятието "гравитационно взаимодействие" изглежда безсмислено, но в такъв случай фундаменталните взаимодействия биха се оказали не четири, а три... ?!☹️

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 24 минути, Шпага said:

Специално за гравитацията въпросът дали силата е ентропийна, или не, май е безсмислен. Все пак нали според Общата теория на относителността въобще няма гравитационна сила.

По същата логика според ОТО и понятието "гравитационно взаимодействие" изглежда безсмислено, но в такъв случай фундаменталните взаимодействия биха се оказали не четири, а три... ?!☹️

Хубаво, да забравим гравитацията, няма да ти припомням идеите на Верлинде...

Но да се върнем на въпроса по отношение на електромагнетизма като от ентропиен произход? От де щуква такъв постулат?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, scaner said:

Но да се върнем на въпроса по отношение на електромагнетизма като от ентропиен произход? От де щуква такъв постулат?

Не знам дали е подходящо да го наричаме постулат. Или е по-правилно да бъде определен като "Всемирен закон". Но така или иначе, ако приемем за правилно това описание за сила:

Цитирай

Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери)[1][2][3][4][5] или промяна на посоката и/или големината на скоростта, с други думи получаване на някакво ускорение. 

Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 минути, Шпага said:

Не знам дали е подходящо да го наричаме постулат. Или е по-правилно да бъде определен като "Всемирен закон". Но така или иначе, ако приемем за правилно това описание за сила:

Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.

Аха, точно така , този извод не е странен , всички <сили> или по точно всички фондаментални ( приети 4 ) взаимодействия са с <ентропиен произход> , в локалност и в Космос.Вписва се в Идеята за Промяна.

Помисли отново за стрела на времето, винаги в посока нарастване на ентропия, оюе по дълбоко е свързано с Вселенска еволюция, можем да предположим, че ентропия има възможност да нараства многопосочно, не ограничена в една <посока>, не е стрела , а прилича на едно древноиндийско оръжие , или <вселенското време> тече в неограничени направления.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 минути, Шпага said:

Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.

Е що за софистика е това? Значи щом като магарето съществува във времето, и човека съществува във времето, значи човеът е произлязъл от магарето? Не трябва ли да има поне пряка корелация между участващите връзки и обекти? Не всички сили са ентропийни, затова такива всеобщи "обяснения" освен че са неверни, са и вредни.

Хайде по-сериозно, ако не знаеш какво се нарича "ентропийни сили", ето го тук, Въпросът ми основно е насочен именно към автора на оная простотия, наречена "хипотеза", която мърля непрекъснато темите във форум Физика с безсмислените си "обяснение".Затова питам, да се стресне и да се осъзнае малко.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А тук някъде - "вихрите" се завръщат за разсъждения към въртенето...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vselenata-mozhe-da-e-strukturirana-i-da-se-varti-spored-analiz-na-pove_150806.html

Вселената може да е структурирана и да се върти според анализ на повече от 200 000 спирални галактики

1591085689_3_559x*.jpgКарта на цялото небе на равноплощна псевдоцилиндрична проекция на квадрупола (4 оси) в разпределението на направленията на въртене на галактиките. В това изображение различните цветове означават различна статистическа сила на наличието на космологичен квадрупол в различни точки на небето. Кредит: Kansas State University

Анализ на повече от 200 000 спирални галактики разкри неочаквани връзки между направленията на въртене на галактиките и структурата, формирана от тези връзки. Ток подсказва, че ранната Вселена може да се е въртяла, но не като "въртележка", а по сложен многополюсен начин.

Тези открития са важни, защото оспорват някои предишни предположения за мащабната структура на космоса. Невероятна откритие бе обявено на 236-ата среща на Американското астрономическо общество през юни 2020 г. от Лиор Шамир (Lior Shamir,), астроном и компютърен учен от Университета на Канзас.

Още от времето на Едуин Хъбъл астрономите са смятали, че Вселената се е разширявала без определена посока и че галактиките в нея са разпределени без особена космологична структура. Но последните наблюдения на Шамир върху геометрични модели на над 200 000 спирални галактики предполагат, че Вселената може да има определена организация (структура) и че ранната Вселена би могла да се върти. Моделите в разпределението на тези галактики предполагат, че спиралните галактики в различни части на Вселената, разделени от пространство и време, са свързани чрез посоките, на които се въртят, според изследването.

„Геометричният модел, проявен чрез разпределението на спиралните галактики, е ясен, но може да се наблюдава само при анализ на много голям брой астрономически обекти", обяснява Шамир.

1591092150_0_559x*.jpgПример за спирална галактика, галактиката Messier 101 или NGC 5457.

Спиралната галактика е уникален астрономически обект, тъй като външният й вид зависи от гледната точка на наблюдателя. Например спирална галактика, ако се върти по посока на часовниковата стрелка, когато се гледа от Земята, тогава когато я погледнете от противоположната страна, тя ще се движи обратно на часовниковата стрелка. 

Ако Вселената е изотропна и няма определена структура - както предсказваха досега астрономите - броят на галактиките, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, ще бъде приблизително равен на броя на галактиките, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Шамир използва данни от съвременните телескопи и показа, че това не е така.

При традиционните телескопи броенето на галактики във Вселената е обезсърчаваща задача. Но съвременните роботизирани телескопи като Sloan Digital Sky Survey, или SDSS, и телескопът за панорамно наблюдение и система за бързо реагиране, или Pan-STARRS (Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System), са способни автоматично да изобразяват много милиони галактики, докато изследват небето. След това компютрите могат да сортират милиони галактики според посоката им на въртене далеч по-бързо от всеки човек или група хора.

Сравнението на броя на галактиките с различни посоки на въртене показа, че броят на галактиките, които се въртят по посока на часовниковата стрелка, не е равен на броя на галактиките, въртящи се обратно на часовниковата стрелка. Разликата е малка, малко повече от 2%, но при голяма извадка вероятността от случайно възникване на такава асиметрия е по-малка от 1 на 4 милиарда, сочат проучванията на Шамир.

Моделите обхващат повече от 4 милиарда светлинни години, но асиметрията в този диапазон не е еднаква. Проучването установи, че асиметрията се повишава, когато галактиките са по-отдалечени от Земята, което показва, че ранната Вселена е била по-последователна и по-малко хаотична от сегашната Вселена.

Но моделите не само показват, че Вселената не е симетрична, но и че асиметрията се променя в различни части на Вселената, а разликите показват уникален модел на многополюсна космическа структура.

„Ако Вселената има ос, това не е обикновена единична ос, като на въртележка“, обяснява Шамир. „Това е сложно подравняване на множество оси, които също имат определен отклонение“, заявява Лиор Шамир.

1493233331_8_559x*.jpg

Две анормални характеристики на реликтововия микровълнов фон. Първата е асиметрията на средните температури в различните полукълба с по-високи средни температури в Южното полукълбо и по-ниски в Северното. Това противоречи на прогнозата на стандартния модел, че Вселената трябва да бъде като цяло една и съща във всички посоки. Втората е „студено петно“. Кредит: ESA and the Planck Collaboration

Концепцията за космологичните мултиполюси не е нова. Предишни космически обсерватории - като Cosmic Background Explorer или COBE, микровълновата анизотропична сонда Wilkinson или мисията WMAP и обсерваторията "Планк" - показаха, че космическият микровълнов фон, който е електромагнитно излъчване от най-ранната Вселена, също има множество полюси. Но измерването на космическия микровълнов фон е много чувствително от замърсяване на предния план - като заглушаване от Млечния път - и не може да покаже как тези полюси се променят с течение на времето. Асиметрията между посоките на въртене на спиралните галактики е измерване, което не е чувствително към такова заглушаване. Това, което може да възпрепятства идентифицирането на въртенето на галактиките в една посока в определено поле, задължително ще възпрепятства и въртенето на галактиките в другата посока.

"Няма грешка или замърсяване, които биха могли да се проявят чрез такива уникални, сложни и последователни модели", подчертава Шамир. "Имаме две различни изследвания на небето, които показват абсолютно същите модели, дори когато галактиките са напълно различни. Няма грешка, която може да доведе до това. Това е Вселената, в която живеем. Това е нашият дом".

Източник:

Study finds that patterns formed by spiral galaxies show that the universe may have a defined structure, Kansas State University

...

...

Кредит: ESA/Hubble

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
On 13.01.2020 г. at 23:44, Малоум 2 said:

Поредното изследване за константата на Хъбъл, този път на Джеймс Шомберт (James Schombert)
от университета в Орегон, САЩ:
https://megavselena.bg/nov-podhod-dava-nova-stojnost-na-konstantata-na-habal/

  • Подходът на неговия екип определя константата на Хъбъл – скоростта на
    разширяване на Вселената – със 75,1 километра в секунда на мегапарсек,
    плюс-минус 2.3.

Това е и поредното разминаване с константата на Хъбъл, изчислена от реликтовото излъчване.
Според последното, константата на Хъбъл е 67,4 километра в секунда на мегапарсек, но досега
тази стойност не е потвърдена по независим път.

За мен поне тези изследвания показават, че реликтовото излъчване може да не е остатък от
Големия взрив, както се смята, а да е нещо друго. Нямам идея какво друго, но сегашната теория
за произхода на излъчването ми е доста неубедителна.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

мен поне тези изследвания показават, че реликтовото излъчване може да не е остатък от
Големия взрив, както се смята, а да е нещо друго. Нямам идея какво друго, но сегашната теория
за произхода на излъчването ми е доста неубедителна.

Напълно възможно е, не се знае какво е излъчило тази древна радиация. В онази тема за диполната анизотропия, засегнахме проблем за абсолютна отправна система, и дали е възможно тяло което се движи да открие собственото си движение.  Това което е излъчило древното лъчение, всъщност е абсолютна отправна система която е скрита или е претърпяла някаква метаморфоза.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

Напълно възможно е, не се знае какво е излъчило тази древна радиация. В онази тема за диполната анизотропия, засегнахме проблем за абсолютна отправна система, и дали е възможно тяло което се движи да открие собственото си движение.  Това което е излъчило древното лъчение, всъщност е абсолютна отправна система която е скрита или е претърпяла някаква метаморфоза.

За това говорим, възможно е тяло да открие собствен. си движение. ( Скоростомер 1 , Скоростомер 2 )

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, gooogle≪soft≫ said:

Напълно възможно е, не се знае какво е излъчило тази древна радиация. В онази тема за диполната анизотропия, засегнахме проблем за абсолютна отправна система, и дали е възможно тяло което се движи да открие собственото си движение.  Това което е излъчило древното лъчение, всъщност е абсолютна отправна система която е скрита или е претърпяла някаква метаморфоза.

Възможно е не само да е древна, а и в момента да дава принос в измененията на фона. Имам предвид, че е излъчване породено от водорода, а той е най-разпространеният елемент в Космоса. Известно е, че ако има "абсолютна" система, то тя е недостижима за експериментално откриване посредством известната ни материя. Можем само да си я мислим и на база предполагаеми характеристики, да опитваме да "градим" достижимото за експеримент в хипотези. Затова - не е възможно откриване на собственото си движение, относно ... етера, например. Имаме осезаемост за наличие на движение, а това става след наличие на вещеви обекти, които да взаимодействат с полевата форма материя. Физическата Информация се съдържа във фотоните, но и техният "пълнеж" не е възможен за еднозначно определяне - винаги, излъчената информация е смесена със собствени фотони и части от "падащите" върху обекта външни фотони, в някаква суперпозиция.

И, да - излъчилото древното лъчение не е възможно да е резултат само от ГВ. Може и да множество "Малки" взривове - анихилация на електрон-позитронни двойки, примерно, но повсеместно, в "нашия" Космос.😎

...

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител
On 15.09.2019 г. at 0:42, gmladenov said:

Според стандартния космологичен модел, вселената се разширява.
Тази теория се базира на червеното отместване на светлината от далечни галактики, а обяснението е, че разстоянието между галактиките се увеличава.
Колкото и да е достоверно, обаче, това обяснение е в същност само хипотеза, защото ние няма как потвърдим със сигурност дали това наистина е така.

Наистина. фактът е "Наличие на червено отместване на светлината от далечните галактики". Едно обяснение, но не и окончателно е, че Вселената се разширява. Отсъствието на други обяснения е небрежност някаква, липса на конкуриращи се хипотези или друго? Наистина ли няма други хипотези или поради дилетантщина не съм ги научил?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 часа, Втори след княза said:

Наистина. фактът е "Наличие на червено отместване на светлината от далечните галактики". Едно обяснение, но не и окончателно е, че Вселената се разширява. Отсъствието на други обяснения е небрежност някаква, липса на конкуриращи се хипотези или друго? Наистина ли няма други хипотези или поради дилетантщина не съм ги научил?

Защо смяташ, че обяснението не е окончателно? И защо смяташ, че трябва да има и други?

По-добре е да се разбере какво точно е обяснението, като се задълбае малко по-дълбоко от името.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Gravity said:

Защо смяташ, че обяснението не е окончателно? И защо смяташ, че трябва да има и други?

По-добре е да се разбере какво точно е обяснението, като се задълбае малко по-дълбоко от името.

Задълбах в посока, че светлината се забавя, но това обяснение се оказа несъстоятелно. Не, че светлината не се забавя, това е доказано, но не се получава изместване на спектъра. Може пък спектърът да се измества от нещо природно? При кои случаи се измества спектърът? Моля!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 часа, Втори след княза said:

Наистина. фактът е "Наличие на червено отместване на светлината от далечните галактики". Едно обяснение, но не и окончателно е, че Вселената се разширява. Отсъствието на други обяснения е небрежност някаква, липса на конкуриращи се хипотези или друго? Наистина ли няма други хипотези или поради дилетантщина не съм ги научил?

Алтернатовната хипотеза е тази за "уморената светлина" (старение света, tired light).

Според нея червеното отместване на светлината не се причинява от разширението на вселената,
а от това, че светлината губи енергия докато преминава огромни разстояния.

Проблемът с тази хипотеза е, че не ни е познат механизъм, чрез който светлината губи енергия.
Въпреки това, обаче, за мен лично уморената светлна е по-правдоподобен механизъм за червено
отместване отколкото разширението на вселената.

Разширението на вселената предлага добре обяснение за червеното отместване, но там пък се
натъкваме на друг проблем.

Както го обясняват физиците, разширението на вселената се състои в увеличаване на пространството
между галактиките. Значи вместо радиално "разбягване" на галактиките спрямо някакъв център на
вселената, имаме увеличение на пространството между тях. Тоест, между галактиките някак си се
създава допълнителен вакуум.

Как се създава допълнителен вакум не е ясно, но на физиците това явно им се вижда по-приемливо
от това, че светлината може да губи енергия докато пътува из космоса.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Според нея червеното отместване на светлината \e\ от това, че светлината губи енергия докато преминава огромни разстояния.

А при експериментални условия може ли да се намали енергията на светлината и спектърът да се измести?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

А при експериментални условия може ли да се намали енергията на светлината и спектърът да се измести?

Не е наблюдавано такова нещо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Не е наблюдавано такова нещо.

Въпреки това, незнанието за друга причина, не прави познатата единствена. 

Моят опит е от филмите. Кадър с падаща бомба със свирка. Наистина това у-у-у-у минава в по- ниски тонове, като при постоянно ускорение, скоростта расте. При свирка на заминаващ влак не си личи толкова. Не зная как е под вода, която изменя скоростта на звука. 

Независимо от разликата между звуковата и светлинната вълна, това би дало някои популярни насоки за размисъл.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Все пак, има ли нещо в природата, което да "прилича" на увеличаваща се скорост на източника? Защо забавяне на скоростта на светлината да не прилича на него? Защо при преминаване през прозрачни тела с големи размери, няма червено изместване? Това ми е въпроса.

Светлината минава през гравитационни полета, които я забавят, това води ли до червено изместване? Да или не?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 30 минути, Втори след княза said:

Въпреки това, незнанието за друга причина, не прави познатата единствена. 

А как предлагаш да се действа? Значи, има известно поведение на нещата, което може да обясни какво се случва. И има неизвестно поведение (непозната причина), която обаче не може да се нарече обяснение, защото просто не е известна, не е позната. Кое трябва да вземем на въоръжение? Трябва ли всичко да обясняваме с потенциалните прищевки на Баба Яга (непозната причина :)), или да обясняваме със известните знания?

Разширяването на вселената е естествено следствие от теорията на относителността, която на този етап е добре изучена и потвърдена. И на този етап обяснението чрез нея няма алтернатива. На друг етап, ще поживеем, ще видим. Но елементарната логика на науката изисква да не привличаме екзотични обяснения, ако можем да се справим по по-икономичен начин  - принцип на Окам.

Преди 22 минути, Втори след княза said:

Светлината минава през гравитационни полета, които я забавят, това води ли до червено изместване? Да или не?

Всъщност, в случая червеното отместване е свързано с увеличаване на скоростта на светлината. Ако светлината е излъчена от източник намиращ се в гравитационното поле, на разстояние извън него тя ще бъде отместена към червеният край. Причината е, че излъчената вътре светлина има отрицателна потенциална енергия, която тя трябва да компенсира до точката на излизане, т.е. енергията и при излизане намалява, което е отместване към червеният край на спектъра. От друга странаа, в гравитационното поле потенциалът е по-голям по абсолютна стойност, което е свързано с по-малка скорост на светлината. Тоест извън полето където потенциалът е по-малък, скоростта на светлината ще е по-голяма от мястото на излъчване. И имаме връзката - червено отместване, и свързано с него повишаване на скоростта на светлината. Ако искаме чрез този ефект да обясним наблюдаемият ефект, то трябва колкото по-се отдалечава източникът от нашето място, толкова повече гравитацията да нараства, съответно в миналото скоростта на светлината да е била съществено по-малка... И двата ефекта обаче водят до проблеми. Нарастването на гравитацията води до поведение на геометрията което е свързано с неприятни и ненаблюдавани последствия за миналото, а промяната на скоростта на светлината в такъв мащаб не се потвърждава от измерваията. Така че този опит за обяснение отпада.

Изобщо, взаимодействието на светлината с гравитационно поле не е еднопосочно. Полето на някаква звезда може да се изобрази като яма - на някакво разстояние от тази звезда, във всички позоки, с много добро приближение то може да се приеме за нула. При това положение можем да оформим визуално нещо като вход, съответно изход от ямата. Тогава светлина с дадена енергия на входа на ямата, като стигне центъра и - близо до звездата, ще измести спектъра си към синия край, защото ще придобие потенциална енергия. На излизане обаче, тази енергия ще бъде върната обратно на полето, и на изхода светлината ще има енергия такава, каквато е имала на входа в ямата. Тоест след преминаване през някакво поле светлината не променя енергията си, съответно спектърът не се измества. Така че колкото и да минава през полета, това не обяснява червеното отместване което наблюдаваме.

За сега разширяването на вселената е най-доброто обяснение със знанията, които имаме. А със знанията които нямаме (поведението на Баба Яга), не може да се обясни нищо :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

(поведението на Баба Яга)

Не, поведението на Коперник!
Естествено, че ще приемаме "Голям взрив" до Коперниково обяснение. 

Бързам да репликирам, защото това изисква по- малко задълбоченост. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Разширяването на вселената е естествено следствие от теорията на относителността,

т.е. теоретично предполаганото разширение се доказва чрез червено изместване на светлината от отдалечените звезди?!

Преди 11 минути, scaner said:

елементарната логика на науката изисква да не привличаме екзотични обяснения, ако можем да се справим по по-икономичен начин  - принцип на Окам.

Погледнато равнодушно, ако с излизането на светлината от гравитационното поле на източника е с изместен спектър към червено, то това е по- икономично отколкото да караме вселената да бяга:

Преди 13 минути, scaner said:

Ако светлината е излъчена от източник намиращ се в гравитационното поле, на разстояние извън него тя ще бъде отместена към червеният край.

Доколкото разбирам, твърдите, че "гравитацията на някакво разстояние от която и да е звезда, във всички посоки, с много добро приближение може да се приеме за нула", но дори и да се усеща полето, то " На излизане, тази енергия ще бъде върната обратно на полето, и на изхода светлината ще има енергия такава, каквато е имала на входа". Наистина Галилеевите ми представи са силно влияещи на разбирането, как светлината преодолява сили и не губи енергия. Впечатляващо. 

Благодаря за разяснението. Надявам се съм разбрал и по- горе отразил това, което казвате.

Все пак, в очакване на по- Окамовско решение, допускам други причини за разход на енергия, вкл. споменатата 

Преди 1 час, gmladenov said:

"уморената светлина" (старение света, tired light).

 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Не, поведението на Коперник!
Естествено, че ще приемаме "Голям взрив" до Коперниково обяснение. 

Всъщност, ако се замисли човек, разликата между модела на Коперник и модела на Птоломей е само по отношение на удобството. Моделът на Коперник описва траекториите на звездите и планетите от гледна точка на  инерциална отправна система (свързана със невъртящо се слънце), моделът на Птоломей - от гледна точка на  неинерциална система (свързана с въртящата се земя).  Моделът на Коперник позволява да се изрази това движеие с аналитични функции (окръжности, елипси, достатъчно просто и удобно), моделът на Птоломей - във функционален ред (поредицата епицикли). Тоест моделът на Птоломей е разложение на моделът на Коперник по съответната база, свързана с неинерциална система. Предсказателната сила и на двата модела е сходна.

И двата модела не дават обяснение за причината на това движение, докато при големият взрив ние стигаме едно ниво по-надолу - говорим за причина, и по този критерии отсяваме моделите. Така че нямаме пълна аналогия.

Преди 2 часа, Втори след княза said:
Преди 2 часа, scaner said:

Разширяването на вселената е естествено следствие от теорията на относителността,

т.е. теоретично предполаганото разширение се доказва чрез червено изместване на светлината от отдалечените звезди?!

Не, самата теория на относителност включва в себе си възможността вселената да се свива, да е стационарна, или да се разширява, това са различни възможни решения на нейните уравнения. Какъв точно вариант се реализира в нашата вселена, се определя от наблюдението, и един прост факт за това е червеното изместване на светлината. Значи може да избираме от следните варианти:

1). стационарна или свиваща се вселена, и тогава ни е нужен непознат механизъм ("Баба Яга") за обясняване на червеното изместване;
2). разширяваща се вселена, и тогава съвсем естествено червеното отместване се обяснява с доплеров ефект.

Тоест ярко проявление на бръснача на Окам - да не се въвеждат нови същности, ако наличните са достатъчни. Затова разширението на вселената не е нещо изкуствено. Нови същности могат да се вмъкват ако има нови необясними неща, каквито на настоящият етап няма.

Преди 2 часа, Втори след княза said:
Преди 2 часа, scaner said:

елементарната логика на науката изисква да не привличаме екзотични обяснения, ако можем да се справим по по-икономичен начин  - принцип на Окам.

Погледнато равнодушно, ако с излизането на светлината от гравитационното поле на източника е с изместен спектър към червено, то това е по- икономично отколкото да караме вселената да бяга:

Точно обратното е, светлината излиза с такъв спектър, с какъвто влиза, т.е. нямаме изместване на спектъра. Затова нищо не ни помага да правим по-големи икономии от естественото допускане вселената да се разширява (по-горе).

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Все пак, в очакване на по- Окамовско решение, допускам други причини за разход на енергия, вкл. споменатата 

Преди 4 часа, gmladenov said:

"уморената светлина" (старение света, tired light).

Ами това е стара история, вече има натрупани много причини тя да не е способна да опише реално състоянието на нещата, колкото и примамливо да изглежда на пръв поглед (за съжаление, само на пръв поглед). Ето го линка на руски, който на кратко описва историята на подобни теории:

Старение света

както и какво те не могат да обяснят, поради което са изоставени. В английската версия на страницата в Уикипедията има и повече обяснения.

Така че не от добро е останала версията за разширяващата се вселена. Ако имаше нещо по-смислено, никой няма да се откаже да го ползва...

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
×
×
  • Create New...