Отиди на
Форум "Наука"

Възможно ли е Волжка България да е била просто едно от славянските княжества?


Recommended Posts

  • Потребител

Статия относно волжките и древните българи, на един татарстанец - Д. Г. Газизов, който явно не е професионален учен, но и на него са му направили впечатление някои несъответствия и грешки в официалната теория. 
 

 

Волжка България

(Д. Г. Газизов)

(Източник 05.01.2011 в http://welemudr.ucoz.ru/load/istorija/volzhkaja_bulgarija/7-1-0-165)

 

 

Предците на българите. Кои са те?

„Руснак, означава християнин”, „татарин, означава мюсюлманин”. Тези клишета са толкова разпространени, че всякакви разговори за това, че християнството и исляма са чужди за нашите братски народи идеологии, се възприемат с неразбиране и агресия. Впрочем, същата е и позицията за родствеността на татарите (българите) и славяните. Много хора, напълно сериозно считат, че балканските българи са по-близки по кръв с руснаците, отколкото волжките татари. Като аргумент за това служи православието на българите и тяхното славянско наречие, но съвсем не се отчита фактът, че расовите ядра на волго-уралските татари и руснаците са почти идентични (представляват северен и среден клон на източната европейска раса) и много силно се различават от расовото ядро на балканските славяни. Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи. Разделението (и противопоставянето) на руснаците и татарите идва по две основни направления – езиково и религиозно. 

Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи. В съвременният „татарски” език съществуват множество заемки от арабския и персийския език (влияние от исляма). Ако  изключим тези заемки в разглеждането, то се оказва, че болшинството изконни български думи имат същите корени (съгласни звуци), каквито имат думите в руския език, обозначаващи същите или близки понятия. Това, че българският език се е отдалечил повече от „скито-арийският” праезик отколкото руският, се обяснява с по-малката численост и по-тежките условия на живот (в идейно-политическо отношение) на българите в сравнение с руснаците. 

До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия. Освен това, езичниците се облагали с двойни данъци. Набивали им: вие не сте българи, а сте татари; вашият бог не е Тенгри или Буран, а е Алах.

Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година, което е с 130 години по-рано от аналогичните процеси (християнизацията) в Русия. От тук и по-голямата загуба на национална идентичност при татарите, отколкото при русите. Въпреки че някои елементи на народната култура, обичаите (например календарът на празниците) при татарите били съхранени по-добре.

 

Кои са Волжките Българи?

Съществува официална версия, според която Волжка България се образувала от тюркски племена, обединени от българското племе (също тюркско), които пристигнали тук от Приазовието, след разгрома на Велика България, разрушена през VII век от хазарите. Но относително неотдавна са съществували и други версии за произхода на българското царство, които днес незаслужено са забравени. Преди няколко години се заинтересувах от този въпрос и се заех със събирането на материали за културата на България. Не събрах много, но и малкото събрани сведения могат да те накарат да се замислиш.

Номади ли са били българите?  Този въпрос е много важен, тъй като по образа на живот на народа можеш да определиш корените му. Известно е, че в периода III в.пр.Хр. – II в.сл.Хр. от Централна Азия на запад се придвижват номадските тюркски племена. Съществува версия, че българите са техни родственици. Но, ако погледнем безпристрастно, то се оказва, че българите са – уседнал народ.  Въобще не са били номади. Като доказателство за това служат много факти. Първо, още през IX век при българите съществувало развито земеделие. Второ, въпреки че календарът на древните българи е бил забравен, останали народни празници, които доказват, че календарът им е бил слънчев, а не лунен, какъвто е номадския, и е бил свързан с земеделието. Например, и днес в Татарстан широко се отбелязва Сабантуй – празник за завършване на есенните полски работи, и Сэмбелэ – празникът на урожая. Също така широко се отбелязва и Науруз – празникът на пролетното равноденствие. Трето, при българите било добре развито грънчарството, което е характерно именно за уседналите племена, тъй като керамиката не е удобна при преселенията от едно на друго място: тя е твърде чуплива и тежка. Четвърто, добре развитата металургия също говори за уседналост. С това може и да се поспори, но трудно може да се оспори такъв факт: сред продукцията на българските ковачи важно място заемат катинарите. С тях се затварят врати на къщи и дворове, а не юрти. Пето, остатъците от езически култове на българите явно свидетелстват за връзка със светогледа на индоевропейските народи. Шесто, при българите отсъства кумиса, характерен за всички тюрки-номади, но се използва медовина, бира от ечемик или брезов сок. За първите две трябва да се разкаже подробно. Работата е в това, че при славяните и родствените им народи е съществувал обичай, съгласно който при провеждането на ритуалите, посветени на слънчевият бог, се употребявала суря, напитка, направена от мед и билки, а при обредите, посветени на нощните и подземните богове, се употребявала хома – ечемичена бира.

Какво се получава? Ако българите не са номади и не са тюрки, то кои са те? Родствените племена, като правило, живеят едни до други. Кой от съседите на българите се явява техен родственик? Да погледнем в историята. През VII век Велика България, намираща се в Приазовието, се разпада. В периодът на разцвета ѝ, тя обхващала голяма територия. В нея влизали земите около Азовско море, в това число съвременната Воронежка област, Приднепровието. Сред българските крепости била и неголяма погранична крепост – бъдещият Киев. Велика България просъществувала кратко. Създал я кан Кубрат (632 – 642 г.), и със смъртта му тя се разпаднала. През 675 година синът на Кубрат Аспарух завел своята орда на Дунав, където била основана България. Колкото и да е странно, но още през VIII и IX век в България няма други племена освен славянските. Същото се случило в Поволжието, където българите също се слели със славяните, за което ще говорим по-натам. Може би българите са – славянско племе?

 

Загадката на българските „обици”.

На Императрица Екатерина по някакъв начин подарили древна българска обица, направена от злато. Тя така се харесала на императрицата, че тя пожелала да има още една, за да може да ги носи. Но техниката на изработка, използвана от българските ювелири, била толкова сложна, че никой не се наемал да изпълни царската поръчка. В края на краищата, тя била дадена на тулски майстори, които след поредица грешни опити успели някак на направят втора обица. Ето колко умели били българските майстори. Днес е известно, че това въобще не било обица, а бил кръг за окачване. Тези кръгове не били закачани за ушите, а били прикрепяни към накитите на главата от двете ѝ страни, или ги вплитали в косите.

Такива украшения били широко разпространени сред финските и славянски народи в Европа. Но особено важен бил сюжета на кръга. На него е изобразена стилизирана патица, държаща в клюна си камъче, а под нея на верижки са закачени три висулки с форма на жълъд. За незапознатият със славянската митология този сюжет не говори нищо. Между другото, древният мит гласи: „В началото на времето, бог Род, създателят на света създал Небето, Земята и Водата. Но Земята била тежка и потънала във Водата. Тогава от пяната била създадена патица, която плавала по морето, не откриваща никъде място за гнездене. И Род казал на патицата да се гмурне в морето и да извади земя. Три пъти патицата се гмуркала, и донесла земя и вълшебният камък Алатир. Камъкът започнал да расте, и се образувала земята. Алатирът се превърнал във вълшебна планина. Патицата свила гнездо и положила три яйца – бронзово, желязно и златно. От бронзовото се излюпили силите Яви (светът в който живеем), от желязното – силите Нави (духовния свят), а от златното – силите Прави – всесилните богове, поддържащи равновесието на света”. Наистина, сюжета на кръга напълно съответства на мита. Там виждаме и патица, и камъче в клюна, и три яйца. Между другото, кръга е символ на Род, както и патицата. Митът за патицата е разпространен също така и при финските народи. Не без причина звънящите висулки на древните фино-угорски племена в Прикамието са изобразени патешки крака. Съгласен съм, митът може да е бил зает от съседните народи.

Да се обърнем към друг факт. За който разказва Габдула Тукай. От всички татарски приказки днес най-популярна е приказката „Шурале”, предадена от знаменития поет Габдула Тукай. Сюжетът ѝ накратко е следният: „Някакъв хитър джигит отишъл в гората през нощта по пълнолуние за дърва. Там го срещнал Шурале, който решил човека да го гъделичка до смърт. Но човека, не пропуснал да помоли злия дух да му помогне да пренесе дървата на количката, а когато наивният горски жител си пъхнал пръстите между дървата, джигита избил клина, защипвайки пръстите на Шурале в купчината”. Приказката е необичайна, и на пръв поглед не е свързана със славянската митология. Но това е само на пръв поглед. Работата е там, че Шурале това е руският Чурил, богът на границите. Татарският език е особен с това, че в него не съществуват звуците „Ч” и „Ц”. Попитайте някоя татарска селска баба, лошо владееща руският език, да произнесе думата „Чурила”, и тя ще я произнесе като „Шурале”, или много близко до това. Но работата, всъщност, не е в самата дума, а в това, че при Шурале напълно са се съхранили функциите на Чурил. Джигитът отишъл в гората – явно нарушение на границите. Отишъл в гората през нощта за дърва – двойно нарушение. Разбира се, трябва да последва наказание. И кой да го осъществи, ако не Чурил? Да, и наказанието е оригинално – гъделичкане до смърт. Много характерно за славянските зли духове.  Именно така убивали своите жертви кикиморите и русалките. Както и да въртиш, налице отново е славянска следа. Отново заимстване? Въобще не. Нека разгледаме всичките зли духове, които са споменати във фолклора на казанските татари. Болшинството от тези духове се отнасят до домюсюлманският период. Шурале вече го разгледахме. Няма да се връщаме на него. Албасти – при славяните също има албасти. Това са бивши русалки. Ако хората замърсяват водоема, и той се превръща в блато, русалките, които, като цяло, добре се отнасят с хората, се превръщат в албасти – грозни зли старици, които давят невнимателите пътници, дебнейки ги в тръстиките. Убир – квъросмучеща вещица. При славяните – упири. Дию – жински зъл дух. Какви са нейните функции не успях да определя, но съдейки по името, това е спътница на Дий – древния славянски бог на нощта и нощното небе, бащата на подземните богове. Има и духове, имената на които изглежда се явават или пряк превод от друг език, или изконни тюркски названия. Във всеки случай, те не ни помагат. Такива, например са Су анаси – майката на водите; Су кизи – водно момиче, русалка; Агач Хужаси – стопанина на гората, таласъм, и т.н. Има, също така, зли духове, дошли в татарския език от арабския или персийския заедно с мюсюлманството. Такива, например са жен (джин) и шейтан. Шейтан, е  всъщност арабска дума, и навсякъде съпътства мюсюлманството. Съответства на християнският сатана. Също както, например, думата Шаббот се е превърнала в събота, така и Шейтан се е превървала в сатана (в литовски – Сэттен). Накрая да си спомним и приказката („Алтънчеч”), където Шурале отмъква красавица. Между другото съществува аналогичен славянски мит, според който Чурил съблазнява Таруса, жената на бог Барма, за което понася заслужено наказание от синът на Барма – Мана.

 

По думите на свидетелите.

Когато възникват спорове за някое събитие, викат свидетели. Нека и ние се обърнем към тези, които са видели със собствените си очи древните българи.

Арабските пътешественици от онова време са оставили много писмени свидетелства за Волжка България, а също така и за други страни от Източна Европа. Най-пълно описание на Волжка България е оставил Ибн-Фадлан, секретарят на арабското посолство, което пребивавало в България през месец май 922 година и е оставил отчет за този поход. Любопитното е, че думите „българи” и „славяни” той използва като синоними: „... когато пристигна писмото на Алмуш, сина на Джилки Илтивар, царя на славяните…”; „На минбара още преди моето пристигане вече провъзгласяваха от негово име проповедта: „О Боже! Съхрани царя Илтивар, царя на бългтарите!”; „Синът на царя на славяните (българите) е заложник при хазарите”. В тези откъси ясно е указано, че българите са славяни. Но много съвременни изследователи издигат такава версия: Ибн-Фадлан, бидейки арабин, не различавал северните народи. Казват те, че всички им изглеждали с едни и същи лица. Действително, например, ако отидем в Средна Азия ние няма да можем да различим туркмен от таджик по външността. Но не трябва да забравяме, че Ибн-Фадлан не е долетял в България на самолет. Посолството от Багдад, презимувайки в Хорезъм, на 4 март 922 продължило пътя си, и на 12 май навлязло в земите на Волжка България. На коне и камили, минавайки на ден по 32 километра, нощувайки в селата по пътя. И така в течение на 69 дни. Знаете ли, трябва да си сляп и глух, че за тези два месеца да не видиш разликата между тюрките и славяните. Все още не сте съгласни? Тогава да приведем още един откъс: „… българските търговци пътуват към земите на тюрките и карат овце”. Значи, арабина ясно е различавал българите-славяни от тюрките.

Толкова ясно той различава и русите (скандинавците) и славяните. Ако някой все още смята, че русите – са руснаците, които плавали за да търгуват с българите, то ще приведа друг откъс, но вече от друг арабски автор: „Русите живеят на остров насред езеро. Островът можеш да обходиш за три дни, и той е покрит с гора и гъсти храсти. Те воюват със славяните и за нападенията си използват кораби…”. Русите се бият със славяните. Какво? Още ли вярвате, че русите и руснаците са едно и също? Тогава продължавам: „… Те нямат нито села, нито стопанства, нито полета. При раждането на сина бащата идва при новороденото с меч в ръка; отпускайки меча той казва: „Не ти оставям нищо. Всичко, което ще ти е нужно, ще завоюваш с меч!”. Единственото им занимание – търговията със самури, белки и други кожи, които продават на всеки, който е съгласен да ги купи”. (Ибн-Руста, X век) Може би, това е знаел Ибн-Руста, но не е знаел Ибн-Фадлан? В никакъв случай. Ето откъс от книгата на Ибн-Фадлан. „Ако пристигне кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царя идва яздейки и пресмята съдържанието му, като взима една десета част. А ако дойдат руси или някакви други племена с роби, то царя, първо избира за себе си от всеки десет глави една глава”. И отново русите и другите племена идват в страната на славяните. 

А има ли още някакви сведения, които ни позволяват да твърдим, че славяните и българите са едно и също? Косвено това потвърждава фактът, че България и Киевска Русия имали сходна икономика. Както и в Русия вместо пари използвали кожи. Ето какво пише Ибн-Руста за българите: „Собствени сечени монети те нямат, за звънчащи монети им служат кожи от невестулки. Всяка кожа се равнява на две и половина драхми. Бели кръгли драхми им карат от мюсюлманските страни при размяната на товари”.

 

Възможно ли е, Волжка България да е била просто едно от славянските княжества, което през VIII век се е подчинило на Хазарския хаганат? Между другото, това предположение косвено могат да потвърдят и такива откъси: „Външния Булгар е малък град, не заемащ много пространство, като той е известен само с това, че е главен търговски пункт на това царство” (Ал Балхи, X век). „втрешните българи са християни” (Ал-Истахри). „Между вътрешните българи има и християни и мюсюлмани” (Ибн-Хаукал). Царят на русите живее „в града Куяб, който е по-голям от Булгар” (Ал Балхи). Булгар – град на славяните, се намира на север (Йа-кут, XIII век). Ако съберем всички тези откъси, то излиза, че Волжка България е славянско княжество, което е събирало мита на Волжко-Камския воден път. А вътрешните българи – това е славянското население на по западните територии, разположени между Булгар и Куяб (Киев), тъй като няма данни за съществуването християнски некрополи на територията на България.  

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това са измислици на руските автохонисти.

Не е възможно това. Славяни и прабългари имат първи контакти едва през 4-5 век.

Проверявах вчера за тази индо-скитска държава и за връзката с ариите, оттам с брахмините.

Това е по-старият пласт за който говориш ти.

Забелязах че брахмините имат една свещена птица- патица.  Така и казват: патицата на брахмините.

Това ни извежда директно на връзката с древният мит на скитите за сътворението и по-висшите нива на разума, съответно за живота на горната земя. Аз също се изненадах че има такава връзка. Брахмите са доразвили тази идея, при тях има 30 нива. 4 в долния и 25 в горните светове. При скитите са само горен долен и среден.

Славянски език се появява доста по-късно. Проследима е еволюцията му. А връзката е обратната: славяните заемат думи от заварените от тях автохони.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако вкараме в текста и липсващите сарматски/ирански следи, които са известни за дунавските българи (но са неизвестни за автора), и ако допуснем по-голяма езикова близост между ранните склави и скитите (сколотите) и сарматите, то ужаса няма да е чак толкова голям... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, че са дошли монголите-Тенгрийци, та са втъкнали на волжските българи-мюсюлмани малко свежа кръв... Иначе току-виж ислямът дошъл вместо от югоизток, от североизток :bj:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, makebulgar said:

Относно езикът, съгласно историята дори във времената на Иван Грозни при общуването на българите (волжките) и славяните не били нужни преводачи.

...

До преди няколко стотин години българската писменост била руническа, и била достатъчно близка до славянските руни. Българите (волжките) имали своите книги, летописи, които били унищожавани от ислямските и християнски екстремисти плътно до 18 век. Само за откриването на една руническа книга при някой от селяните, можело да изгорят цялото село, а хората преселвали на ново място, където вече имало или се строяла джамия.

...

Насилствената ислямизация започнала сред българите през 850-та година

Може ли някъде да видим аргументи за тези твърдения освен думите на автора на тази статия?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глупост може би, ама може и да не е.

 

За езикът на волжките българи няма много данни. Почти никакви са. Най-ранните са от ХI век, като това е мнението на Махмуд Кашгари (1029-1101) който казва, че наречията на българите, суварите и печенегите са тюркски. Преди него ал-Истахри (850-934) казва, че езикът на българите е бил като езикът на хазарите. Но, знаем че ал-Истахри пише, че езика на хазарите се различава от езика на тюрките и на персите.

Ето какво пишат по въпроса в руската уикипедия:

Писмените източници, отнасящи се до периода на съществуване на самостоятелната държава, които биха позволили пряко да се определи волжко-българския език, не са се съхранили, или, по-точно, са съхранени малко. До наши дни са дошли само написаните с арабска графика епитафии от XIII—XIV век от бившите територии на Волжка България, предполагаемо, оставни от волжките българи. Техният анализ показва, че във Волжка България едновременно е можело да функционират два различни тюркски езика („з-ш“ тип и „р-л“ тип). Надгробията от първия стил са написани на тюркски език „з-ш“ тип, близък, между другото, и до старотатарския език. Най-многочислените надгробия от втория стил (90%) са написани на език „р-л“ тип, имаш сходство с чувашкия език, - и именно той в научния свят днес се нарича, заедно с други близкородствени езици, български език. Най-ранното известно към този момент каменно надгробие (1271 г.) е паметник от първия стил на език „з-ш“ тип, а последния (1358 г.) е паметник от втория стил на език „р-л“ тип.

 


Тоест данни за езикът на волжките българи от най-ранният период на държавата им нямаме, като във времената на Ибн-Фадлан, този език вероятно е бил славянски, ирански или ирано-славянски, така че Фадлан да нарича българите – сакалиби (склави). По-късно, след приемането на исляма във Волжка България, явно настъпва някаква промяна и столетие по-късно вече хората започват да казват, че волжкобългарският е тюркски. Надписите от надгробните камъни са много късни и не могат да служат като доказателство, като при тях се вижда това, че "чувашкото" наречие става масово много късно.

В подкрепа на такава теория говорят данните от Дунавска България и от Северното Черноморие. Според археологическите данни българите още по времето на Аспарух са имали много общо с населението от Северното Черноморие, което принципно се определя като „славянско“ – анти и склави. В такъв случай е логично и останалите в Черна България и по-късно преселили се на север при Кама българи да са били от същия вид с много общо с антите и склавите.



 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако прабългарите са били някакъв скитски или сарматски ираноезичен народ, който за 50 години на Дунав може да загуби езика си и да започне да говори чуждия за него славянски език, то няма причина да твърдим, че същия този прабългарски ираноезичен народ не може да се тюркизира за 100 години съжителствайки с разни чуваши, печенеги и тюрки около Волга.

По същият начин няма проблем на Волга прабългарите да бъдат тюркизирани не от ирански, а от славянски език, тъй като археологията сочи те са били в близки отношения с анти и склави още във времената на Велика България и може би още тогава е настъпила "славянизацията". 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, makebulgar said:

Да не говорим за това, че в исторически план е трудно са се намери по-предан на руснаците народ от волжките българи, и е трудно да се намерят по-големи предатели на руснаците от балканските българи.

От доста време КГБ набива тези мантри в чутурата на простия руснак. Но това започва още при възкачването на Александър III, който съзира недостатъчно покорство у "новоосвободените" българи в лицето на тяхната еманация - либералите.  Няма разлика в недодяланото, грубо поведение на руската мечка и тогава и сега. И в двата случая това предизвиква естествен откат на българите към  . . . прегръдката на друга мечка /сега гризлито/. Но гризлито поне си е изрязало ноктите и сложило меки ръкавици.  И какво  сега - отгоре ни играят две мечки  :)  :)

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, makebulgar said:

По същият начин няма проблем на Волга прабългарите да бъдат тюркизирани не от ирански, а от славянски език, тъй като археологията сочи те са били в близки отношения с анти и склави още във времената на Велика България и може би още тогава е настъпила "славянизацията".

 Защо тогава контактите между двете Българии са тотално прекъснати? Българските християнски мисионери шетат до Киев и даже до Новгород и не се отбиват до братята си на Волга?

 Втора удобна възможност е имало чрез куманско прокси?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, makebulgar said:

българите – сакалиби

Помисли за другата теза: сакалиби - или саки, тоест като на скитите саки.

Да припомня за  византийския духовник - Николай Мистик в писмото си до цар Симеон му напомня че българи и авари са от едно коляно, ама видите ли " обрите се изпарили" и следа не останало от тях.  

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Exhemus said:

 Защо тогава контактите между двете Българии са тотално прекъснати? Българските християнски мисионери шетат до Киев и даже до Новгород и не се отбиват до братята си на Волга?


То ние доскоро бяхме прекъснали тотално контакти с братята македонци, които са ни на границата, а ти питаш за българи на 2000 км разстояние. Така е било в миналото, разделяш се и губиш връзка. Българските мисионери са шетали където могат и докъдето са им стигали финасите. Искали са да покръстят и хазарите, но не са успели. Така да се каже политическо-културната обстановка не е позволявала. Покръстили са Киев и от там насетне мисията им е била изпълнена. Мисията за покръстване на съседните на Киев земи вече е в киевски ръце.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Exhemus said:

 Защо тогава контактите между двете Българии са тотално прекъснати? Българските християнски мисионери шетат до Киев и даже до Новгород и не се отбиват до братята си на Волга?

 Втора удобна възможност е имало чрез куманско прокси?

Защо твърдите че контактите са прекъснати? 

Имало ли е война между България и Хазария?

Не! 

За голям търговски стокообмен също не ми е известно.

Впоследствие Киевска Русь се вклинява между България и Хазария.

А Волжката България се обособява като независима или полузависима едва след разгрома на Хазарите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма да е първи случай. Като се видят хрониките, който платил за него. Като е имало и дори умишлени случаи на едни да застават от двете страни, така все щели да печелят.

Те и траките се избиват едни други. Не, че сега не се избиваме в самата България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, miroki said:

Няма да е първи случай. Като се видят хрониките, който платил за него. Като е имало и дори умишлени случаи на едни да застават от двете страни, така все щели да печелят.

Те и траките се избиват едни други. Не, че сега не се избиваме в самата България.

Българите от Първото Българско Царство на Симеон и булгарите от Волжска България имат толкова общо помежду си колкото и "френските -поданици, бивши роби от Хайти" и френските - бивши поданици на Френската Империя от Квебек...
Ако се намери някой французин от едната страна или от другата ще да е по-скоро случайност.  Иначе индиянци и черни колкото искате.  Братските френски поданици като се срещнат няма дори и да се познаят, а езиковото им разбирателство е също доста проблематично.
Подобна е била и ситуацията с нашите "българи" и "булгари" .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, tantin said:

Българите от Първото Българско Царство на Симеон и булгарите от Волжска България имат толкова общо помежду си колкото и "френските -поданици, бивши роби от Хайти" и френските - бивши поданици на Френската Империя от Квебек...
Ако се намери някой французин от едната страна или от другата ще да е по-скоро случайност.  Иначе индиянци и черни колкото искате.  Братските френски поданици като се срещнат няма дори и да се познаят, а езиковото им разбирателство е също доста проблематично.
Подобна е била и ситуацията с нашите "българи" и "булгари" .

Отново експертно мнение, като онова за скитите, които били тюрки.

8-9 век на Волга много вероятно е българите са си говорели видоизменен български подобен на този на дунавските българи. Чак през 10 век с приемането на исляма вероятно настъпват процесите довели до тюркизация. Ако имаха допирна точка сигурно щяха да са като днешните българи и поляците - една езикова група, но неразбираеми в по-голяма част от речта заради различните източници на заемки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, makebulgar said:

8-9 век на Волга много вероятно е българите са си говорели видоизменен български подобен на този на дунавските българи.

Зависи кои "българи" имаш предвид.  Славяни или пра-българската "болярска" върхушка.
За последните съм сигурен че биха се разбрали и с кумани и с печенеги и с авари и хазарите без никакъв преводач. Обаче славанските ни "българи" - забрави!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно ли е майката на Аспарух да е била славянка?
Това би обяснило на 100% неговото ангажиране със съдбата на славяните, и съответно позицията му на равноправен и дори силно привилегирован в аваро-хазаро-българската общност. Ако Органа е негов вуйчо, то това едва ли е вариант.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 59 минути, tantin said:

За последните съм сигурен че биха се разбрали и с кумани и с печенеги и с авари и хазарите без никакъв преводач.

Айде сега, учените не са наясно с въпроса, а ти си сигурен. Според съвременните изследвания върхушката прабългари са били ираноезични с малко административни заемки по отношение на оръжие и титли, а календарът им не е тюркски! 

Дори и на Волга нямат никакви данни за езика на волжките българи от най-ранния период на държавата им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Възможно ли е майката на Аспарух да е била славянка?
Това би обяснило на 100% неговото ангажиране със съдбата на славяните, и съответно позицията му на равноправен и дори силно привилегирован в аваро-хазаро-българската общност. Ако Органа е негов вуйчо, то това едва ли е вариант.

Верно ли, тоя Органа ще се окаже вуйчо(ЧИЧО, свако) на цялата династия дуло? А понеже тия склавой нещо липсват на юг от Дунав, и като отчетем фундаменталната бойлска върхушка ще излезе че сме все със синя кръв.😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Възможно ли е майката на Аспарух да е била славянка?
Това би обяснило на 100% неговото ангажиране със съдбата на славяните, и съответно позицията му на равноправен и дори силно привилегирован в аваро-хазаро-българската общност. Ако Органа е негов вуйчо, то това едва ли е вариант.

Верно ли, тоя Органа ще се окаже вуйчо(ЧИЧО, свако) на цялата династия дуло? А понеже тия склавой нещо липсват на юг от Дунав, и като отчетем фундаменталната бойлска върхушка ще излезе че сме все със синя кръв.😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

МейкБулгар,  тази новата ми тема я създадох основно заради теб за да те улесня.

 

Виж моля ти се докъде съм стигнал с това. Съвсем неочаквано това ми изкочи като страничен резултат.

Може да видиш приноса на пра-българите и той не е по-малък от тоя на Кирил и Методий. Щото тая азбука си е изисквала сериозни познания и в граматика и в писането и всичко. Надявам се да те убедя в това че пра-българите са ползвали именно тази азбука..

От тук ако знаеш колко много неща изскачаат, просто няма да повярваш.  На същата тази азбука е надписа на хунсктата или скитска чаша. Това е езика ползван от Согдиана - Бактрия. Това е езика и на Ариите или индо-скититие.. Знаеш че не съм спец по тия неща, но понякога нещата стават случайно.. Тука не е съвсем случайно щото аз от 1 година правих всевъзможни проверки по надписа от Плиска и никога до сега не съм получавал задоволителен резултат.  А тоя път резулатата надмина очакванията ми.  Надявам се да проследиш това което сложих и да видим какво мислиш (може и да имам шанса да те убедя в достоверността на хунско-скитското начало).

Мога да ти пратя и още материали освен връзките които съм сложил ако има нужда. Поздрав !

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, tantin said:

Българите от Първото Българско Царство на Симеон и булгарите от Волжска България имат толкова общо помежду си колкото и "френските -поданици, бивши роби от Хайти" и френските - бивши поданици на Френската Империя от Квебек...
Ако се намери някой французин от едната страна или от другата ще да е по-скоро случайност.  Иначе индиянци и черни колкото искате.  Братските френски поданици като се срещнат няма дори и да се познаят, а езиковото им разбирателство е също доста проблематично.
Подобна е била и ситуацията с нашите "българи" и "булгари" .

Коментирах братоубийствени варианти на битки. Нищо повече. Какви сравнения реши да правиш?

Оставам с впечатление, че ги познаваш за да твърдиш това. Ако си мислиш, че изглеждат като монголци или арапи,  се бъркаш. Дори са си говорили на техния си български с арабска азбука. Наложило се е да им направят няколко нови букви, за да може да се изговарят записаните думи по-лесно.

Друг е въпросът ние на какво говорим сега. Македонския сега е по-близък до българския, както и стария селски диалект, който е почти изчезнал. А все още има българи у нас, които не знаят да говорят български. Успоредно с това в София започва да се говори още по-нов български.

А както виждаме с македонците вече разговаряме и има субтитри. Малко времево отдалечаване е достатъчно. С руснаците също сме говорили на един език. Но сега не.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...