Влиянието на корона вируса в световната и локалната икономика

[Б. Киров]

Преди 8 часа, nik1 said:

Нека да кажем  и нещо друго:

Ако не говорим конкретни за домати,  зеле и ябълки, а изобщно за стоки в веригите , където 95 процента са преработени продукти, то 70 процента от  тях са с български произход

 

http://agroplovdiv.bg/69290/йордан-матеев-трябва-да-изхвърлим-кор/

Какви значи 50 процента от площите да се отделят за български производители,  след като в момента средно  70 процента от стоките и обемите са български? 

 

ПС

Не е ли вече време е всички да кажем "стига" на   калинковщината  и популизма - за да си върнем достойнството и честта като народ?...Когато всеки да се спасява поединично и да си завира главата в пясъка, това разбира се няма как да стане.

Директен съм -  Е, колко тук обичате България и се чувствате българи?... Сори, ама езикът не ви/не ни прави българи, а само етнос. ...Като циганите.. 

+++

Слушах го преди малко един дебел министър, щял да забранява и той вноса на не знам какво си.

Същият пледираше за задължителна наборна служба. както са я подкарали и трудоваците да приберат, ще се реши и "етническия въпрос" с бой по манерките, кирки и лопати гарнирани с патриотични маршове.

Няма да стане така, това са опасни, според мен, да ги наречем "идеи".

А всъщност си е чиста проба байганьовско разпалване на ниски страсти с цел придобиване на власт, демек най-грозен популизъм.

В конкретния случай с веригите магазини, щом 70 процента от стоките са български, значи не става въпрос за български стоки, а за фалиране на успешно работещите чужди търговски вериги. Като не може да ги победим в открита конкуренция в качество и цени, да ги елиминираме административно под патриотичния флаг на "родното". То това си беше стара мечта на нашите некадърници, сега им се отваря парашута отгоре.

 

[nik1]

 

https://agri.bg/documents/stanovishte-na-sdruzhenieto-za-moderna-targoviya-po-proekt-za-osiguryavane-na-hrani-s-balgarski-proizhod-v-targovskite-obekti

 

Цитирай

 

Становище на Сдружението за модерна търговия

по Проект на постановление на Министерския съвет

за осигуряване на основни групи храни,

произведени на територията на Република България

в търговските обекти, представляващи вериги от магазини

 

 

София, 07 април 2020 г. Според представен ни днес от Министерството на земеделието, храните и горите проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските вериги, продаващи храни трябва да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

 

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.

 

Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.

 

Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.

 

Важно е да се има предвид, че предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България.

 

Целта на планираните мерки да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но тя не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното. В тази връзка апелираме към Министерския съвет да не приема постановлението.

 

 

Икономически аргументи

 

1. Споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български стоки, но задоволяване на това търсене не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави според бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и натрупаните анализи за търсенето от страна на потребителите. Подобни анализи са неразривно свързани с концепцията на съответния оператор - минимаркет, супермаркет, хипермаркет, квартален или специализиран магазин.

2. Ограничаването на промоциите директно вдига цените храните. Около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички български потребители момент.

3. Обособяването на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти, при отчитане на оборудване, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматично до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността.

4. Технологията на листване на нови артикули/продукти в търговските вериги е пряко свързана с гарантирането на интересите на потребителите. В тази връзка търговските вериги изискват наличие на поне един от общоприетите международни сертификати, както и извършване на одити на производствените бази и на самите продукти, съгласно политиката на съответната компания за безопасност и качество на новите продукти. Процесът отнема не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните дружества

5. Разстоянието от 200 км. е определено от локацията на търговския обект, при положение, че логистичният модел на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на свой ред се доставя до филиалната мрежа с цел оптимизиране на логистичните разходи и единен контрол на количество и качество на доставките, което също оптимизира разходите. Предложената регулация постига точно обратното - увеличени логистични разходи.

6. Организирането на блокове/щандове - проектиране, произвеждане, доставка на оборудване, намиране на нови доставчици, договаряне с тях, подписване на договори и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първоначална оценка минимум 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се осигури нужното количество продукти, а за търговските вериги ще възникнат много допълнителни разходи и ограничения на продажбите, които ще доведат до нуждата от съкращаване на персонал и допълнително засилване на негативните ефекти от кризата, вместо тяхното намаляване.

7. Има риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е вероятно липсата на стимули за конкуренция между производителите да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки

8. Нуждата от допълнителна инвестиция за извънредно оборудване ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български произход неконкурентни.

9. Българските производители, които все още не работят с големите търговски вериги трябва също да направят големи инвестиции. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се постигне в рамките на няколко дни, дори и месеци, от тези български производители, които и досега не са могли да го направят.

10. Липсва ясна дефиниция за „продукт, произведен в България”. Не става ясно как ще се прилага изискването, когато в храната са вложени суровини с различен произход, включително когато определени суровини традиционно не се произвеждат в България. Същевременно, не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини.

11. Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което означава, че освен до различно ценообразуване, това ще доведе и до неравнопоставеност на условията за различни производители в различни региони, заради разликата във възможностите им за производство. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, тъй като наличието или развитието на потенциална работна сила, климатични особености и природа са фактори, които не се влияят от никакви регулации. С предложените регулации освен това част от магазините ще останат празни, или полупразни поради обективна невъзможност да бъдат заредени по изискванията на проекта.

12. Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни възможности в много европейски държави. “Притискането” на техните продукти чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.

13. Евентуална реципрочна мярка в тези експортни пазари за продуктите на изнасящите български производители (заради планираните сега с проекта ограничения за импортни продукти от тези страни) ще съсипе това диверсифициране на пазарните им експозиции, постигнато благодарение на мрежата от магазини на търговските вериги в Европа.

14. Проектът е дискриминационен към търговските вериги спрямо останалите участници в логистичната верига на снабдяване на населението с хранителни продукти.

15. Въпреки че изискването за дела на продуктите с български произход е отправено към търговците, изпълнението на регулацията на практика е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, противно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и санкциите съгласно проекта са вменени само на търговците, което представлява дискриминация.

16. Прилагането на тази регулация ще увеличи цените на предлаганите стоки в търговските вериги, а оттам и разходите на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще намалят потреблението им.

17. Целта да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни.

18. Най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.

19. Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата.

20. Основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени. Предлаганите мерки водят до точно обратното.

 

Правни аргументи

 

1. Кризисната ситуация, предизвикана от пандемията COVID-19, не оправдава въвеждането на нормативни мерки в противоречие на чл. 34 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), съгласно който „Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, се забраняват между държавите-членки“. Към момента мерки, подобни на предвидените в проекта, не са предприети в нито една държава-членка на ЕС.

2. Проектът представлява „технически регламент“ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 г. Съгласно чл. 1 от Директивата, държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат. Справка в системата TRIS на ЕК показва, че България не е нотифицирала проекта и съответно той не е разгледан от ЕК. Евентуалното му приемане в противоречие с приложимата процедура ще доведе до наказателна процедура срещу България. За сравнение, България е нотифицирала в TRIS т. 5 от Решение № 159 от 08.03.2020 на Министерския съвет за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19 за забрана на износа на предпазни медицински средства (еднократни гащеризони, маски с филтър, хирургични маски, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни). Много други държави също са нотифицирали проекти на законодателство с антикризисни мерки, което нагледно показва, че системата за нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 продължава да е задължителна и приложима в условията на пандемия и извънредно положение.

3. Освен нарушаване на свободата на движение на стоки, която стои в основата на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, въвеждането на предвидената в проекта мярка представлява и ограничение на конкуренцията. Поради селективния й характер тя има всички белези на държавна помощ, която подлежи на нотификация пред Главна дирекция „Конкуренция“ на ЕК. Приемането на държавна помощ без предварително разрешение от ЕК е забранено от ДФЕС и представлява основание за образуване на дело от ЕК срещу България. Правилата за нотификация на държавна помощ също продължават да са приложими по време на криза. За сравнение, България е нотифицирала пред ЕК приетата с ПМС № 55 от 30.03.2020 г. мярка за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение (т.нар. мярка „60/40“). Постановлението на МС изрично предвижда, че мярката може да се приложи само след одобрение от страна на ЕК.

4. Практика от ЕС и друго държави-членки за подобна регулация.

На 15.02.2017 г. Европейската комисия откри процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС срещу Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки мерки, ограничаващи свободното движение на стоки и свободата на установяване. Основните критики на ЕК към влезлия в сила през 2017 в Румъния закон (големите търговци на дребно са задължени да предлагат най-малко 51% храни и селскостопански продукти от местни производители) са свързани със:

• Свободното движение на стоки.

• Нарушение на свободата на установяване, поради ограничаването на правото да на избор на продуктите, които се предлагат. Ограничение на тези права е възможно само в изрично определени случаи и при прилагане на принципа на пропорционалността.

• Предвижда се чрез държавно регулиране едни производители/доставчици да се облагодетелстват за сметка на други, което създава съмнение за забранена държавна помощ.

• През февруари 2020 Румъния е предприела стъпки за изменение на Закона си след наказателната процедура на ЕК.

През 2016 г. по повод мотивирано становище на Европейската комисия Словакия е оттеглила текст в закон за храните, съдържащ изискване към търговските вериги с голям оборот да публикуват и докладват информация относно произхода на стоките, които предлагат. Според Европейската комисия това изискване има ефект на количествени ограничения на свободното движение на стоки, тъй като води до създаване на предубеждение на потребителя към стоките с произход извън Словакия и насърчава търговските вериги да продават местни стоки.

В миналото неуспешни опити за въвеждане на мерки за насърчаване на потреблението на местни стоки са били предприемани и в други държави (напр. Ирландия, Германия).

5. Проучването ни на държави извън ЕС, които са въвели ограничения относно храните, показва следното:

• Само няколко държави извън ЕС (които не подлежат на европейските регулации) са въвели временно ограничение/забрана за износа на конкретни храни – Русия, Казахстан, Сърбия и Виетнам. Така например, Русия е ограничила износа на зърно в периода април-юни 2020 г., Казахстан е забранил износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци до 15 април 2020 г., Сърбия е забранила износа на слънчогледово олио и други продукти. Дори тези държави обаче не предвиждат задължителна квота стоки от местно производство за търговците на храни.

• В Индия е съществувало задължение за 30% местни доставки, което се счита за анахронизъм и през 2019 г. е преразгледано, тъй като препятства навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и много други, които разчитат на собствени марки със световна дистрибуция.

6. § 3 от преходните и заключителните разпоредби предвижда, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и се прилага до 31.12.2020 г. Същевременно, § 1 предвижда, че постановлението се приема във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. След като предвидените в постановлението тежки и антипазарни ограничения на търговията с храни се разглеждат като мярка в контекста на извънредното положение, то е налице е необяснима диспропорция между срока на извънредното положение (до 13.05.2020 г.) и тези ограничения (до 31.12.2020 г.). Тя няма нито юридическо, нито икономическо основание и води до още по-съществено засягане на интересите на пазарните оператори и на потребителите.

7. Правните ни аргументи се подкрепят и са обследвани и обосновани в решение на КЗК № 228 от 28.02.2017 по ЗИД на ЗХ в същата посока. Заключението на Комисията гласи:

„Въвеждането на разпоредби, които да уреждат използването на понятието „българско“ за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС.

Задължението за обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. част от количествата на определени групи предлагани продукти да са произведени в България ограничава конкуренцията в няколко аспекта. Тази регулация създава географски бариери за свободното движение на стоки, което е свързано с риск от излизане от пазара на някои чуждестранни доставчици, включително може да доведе до отпадане на продукти, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималния процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите. Освен това, разпоредбата не само поставя в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите. Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има предвид също, че в действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки в тази насока, които ограничават конкуренцията. Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, характерен за периода преди либерализиране на външната търговия. Нормативното определяне на по-кратък срок за плащане за бързо развалящи се храни представлява допълнителна ненужна намеса в свободата на договаряне, която е възможно да се окаже в ущърб на доставчиците, които е трябвало да защити, при евентуално предоговаряне на други условия по договора.

Подпомагането на българските производители не следва да се осъществява чрез мерки, които не само че не са в състояние да реализират заложените цели, но и ограничават конкуренцията, трябва да бъдат съобразени с правилата за държавни помощи и в рамките на правните възможности, предоставяни от Общата селскостопанска политика на ЕС.“

 

 

 

За повече информация:

 

Добромир Стоянов

Мениджър клиенти

Grozdanov Communications Consulting

 

Тел.: 02 865 42 61

GSM: 0889 919 364

E-mail: d.stoyanov@grozdanov.net

 

 

[Б. Киров]

Най-абсурдното до идиотия в този проект е, че той не защитава интересите на българските граждани, които са и потребители; нали на теория производителите работят за клиентите, тук логиката се обръща наопаки - клиентите трябва да плащат повече за по-ниско качество с помощта и благословията на държавата, заради интересите на посочени от нея производители.

[boyko]

Преди 11 часа, nik1 said:

 

Какви значи 50 процента от площите да се отделят за български производители,  след като в момента средно  70 процента от стоките и обемите са български? 

Тука май леко се бъркат нещата. Процентите може и да са така (аз лично се съмнявам все пак), но какво значи български производители? Това, че даден продукт е опакован или преработен тук прави ли го български? Дали в Оризаре наблягат на жасминов ориз или на арборио? Че гледам фирмите предимно български. 30-те вида лютеница от наши марки в супера, направени от китайски доматен и пиперков концентрат български ли са всъщност? Или колбасите от позастояли по фризерите испански свински и бразилски телешки отпадъци плюс забъркан в Щатите соев гранулат? ЕС отдавна премахна квотата ни за захарно цвекло, ама захарта в магазина българска? От какво я правим? От захарна тръстика? 

Изобщо, с тия призиви за подкрепа на българското не стимулираме ли всъщност едни тарикатчета-прекупвачи, които влачат тук боклуците от световните борси и се пишат производители, възползвайки се от ниския контрол и корумпираната партийна администрация? Не е ли по-добре все пак да има, при това яка конкуренция от чужди марки? Най-малкото заради възпиращия ефект спрямо нашенските ганьовчета.

За стимулиране на истинските български производители няма да говоря. Ясно е, че няма да стане. То не това е и целта, нали?

 

Редактирано Април 10, 2020 от boyko

[vvarbanov]

Не може да внасяме и изнасяме колкото и каквото си щем в ЕС.  Или да внасяме стоки извън ЕС и да заливаме пазарите в общността.

Ние имаме определени квоти за внос и износ в рамките на ЕС и извън него. За това издаваме лицензи. Като задължаваме търговските вериги да продават българска продукция, възпрепятстваме вноса и подлежим на санкции.

Редактирано Април 11, 2020 от vvarbanov

[nik1]

Преди 6 часа, boyko said:

Тука май леко се бъркат нещата. Процентите може и да са така (аз лично се съмнявам все пак), но какво значи български производители? Това, че даден продукт е опакован или преработен тук прави ли го български? Дали в Оризаре наблягат на жасминов ориз или на арборио? Че гледам фирмите предимно български. 30-те вида лютеница от наши марки в супера, направени от китайски доматен и пиперков концентрат български ли са всъщност? Или колбасите от позастояли по фризерите испански свински и бразилски телешки отпадъци плюс забъркан в Щатите соев гранулат? ЕС отдавна премахна квотата ни за захарно цвекло, ама захарта в магазина българска? От какво я правим? От захарна тръстика? 

Изобщо, с тия призиви за подкрепа на българското не стимулираме ли всъщност едни тарикатчета-прекупвачи, които влачат тук боклуците от световните борси и се пишат производители, възползвайки се от ниския контрол и корумпираната партийна администрация? Не е ли по-добре все пак да има, при това яка конкуренция от чужди марки? Най-малкото заради възпиращия ефект спрямо нашенските ганьовчета.

За стимулиране на истинските български производители няма да говоря. Ясно е, че няма да стане. То не това е и целта, нали?

 

"Български" в проектопостановлението  значи  "произведени в България"

Объркано е  и това, че в него няма преходен период, т.е след приемането му в МС (защото не е закон,) и публикуването му Държавен вестник- то влиза  в сила без  преходен период ..

Освен това,   то се отнася за всички търговски обекти със самооблужване за продажба на дребно (мини, обикновени, супер или хипер маркети, вериги и  квартални супери)

вижте текста:

http://agroplovdiv.bg/69243/с-проект-на-постановление-властта-ще-з/

Малкият магазин със самоблужване ("кварталния супер") с двама или трима човека персонал, от 19 април да кажем ще трябва да започне да закупва да   условно половината си стока директно от производителите (или - за да си спести  разходи   половината  площ да си я освободи, и да му стои празна, за да не бъде санкциониран)

 

 

 

Редактирано Април 11, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 41 минути, vvarbanov said:

Не може да внасяме и изнасяме колкото и каквото си щем в ЕС.  Или да внасяме стоки извън ЕС и да заливаме пазарите в общността.

Ние имаме определени квоти за внос и износ в рамките на ЕС и извън него. За това издаваме лицензи. Като задължаваме търговските вериги да продават българска продукция, възпрепятстваме вноса и подлежим на санкции.

Една бележка: Вътре в общността няма квоти или други количествени  мерки, а има свободно движение на стоки и услуги, със свободен достъп до пазара. Това, което въпрептятства  движението  и свободния достъп подлежи на санкции 

 

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12012E/TXT&from=FR

Цитирай

 

ЗАБРАНА ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 34

(предишен член 28 от ДЕО)

Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект се забраняват между държавите-членки.

Член 35

(предишен член 29 от ДЕО)

Количествените ограничения на износа между държавите-членки, както и всички мерки с равностоен ефект, се забраняват.

 

 

Редактирано Април 11, 2020 от nik1

[nik1]

Преди 36 минути, nik1 said:

"Български" в проектопостановлението  значи  "произведени в България"

http://agroplovdiv.bg/69243/с-проект-на-постановление-властта-ще-з/

ПС

Както е написан текстът, следа, че всичките посочени  "сурови" продавани продукти - месо, яйца, мляко, пресни зеленчуци и плодове трябва са да са български ("произведени на територията на България"). Това се отнася и за изброените преработки,  но не се отнася за суровините за тях.

[nik1]

ППС

Да и забележете, става дума не за  произведени "изобщ"о в България,   а за произведени в региона (областта).

50'процента от търговските площи трябва са за хранителни стоки , с регионален произход, които търговците трябва да закупуват директно от производителя .
Само на мен ли ми се струва че това в връщане към командната  икономика и нейните дефицити

http://agroplovdiv.bg/69243/с-проект-на-постановление-властта-ще-з/

[kirasirrav]

Във това цялото произведение, изпълнено с оплаквания, виждам тегобите и опасенията на големи играчи че ситуацията при тях се влошава. Но все пак има някои верни неща - едното например е задължителните квоти, както и задължителните проценти и отстояния, тука малко нещата са недомислени, би трябвало да се сложи по-малък минимум и евент. при интерес да се вдигне до 50% да кажем.

Във много от големите магазини в Европа съм виждал обособени щандове за такива храни, как го правят там, как е урегулирано? и почти задължително са  с по-високи цени ! това е като правило, има хора спират се, опитват ги (обикновено има такава опция)и си купуват, аз също съм си купувал, какъв е проблема тук?, защо този щанд трябва да е пречка за някого?

[nik1]

ППС

Да и забележете, става дума не за  произведени "изобщ"о в България,   а за произведени в региона (областта).

Най-малко 50'процента от търговските площи в търг.обекти трябва са отделени за хранителни стоки , с регионален произход (проведени в областта или (?)до 200 километра от областния център), които търговците трябва да закупуват директно от производителя .

Само на мен ли ми се струва, че това в връщане към командната  икономика и нейните дефицити?

http://agroplovdiv.bg/69243/с-проект-на-постановление-властта-ще-з/

Моя бележка: "200 километра от областния център"  обезсмисля и прокламирания областен (регионален) характер 

 

[Б. Киров]

Преди 27 минути, kirasirrav said:

защо този щанд трябва да е пречка за някого?

Защото не е щанд, а 50 процента от търговската площ, което на практика отнема половината от търговската площ на съответния магазин задължително.

Представете си в автосалон на Мерцедес половината площ задължително да е за Москвич, понеже е родно производство. Параграф 22.

[nik1]

Преди 39 минути, kirasirrav said:

Във това цялото произведение, изпълнено с оплаквания, виждам тегобите и опасенията на големи играчи че ситуацията при тях се влошава. Но все пак има някои верни неща - едното например е задължителните квоти, както и задължителните проценти и отстояния, тука малко нещата са недомислени, би трябвало да се сложи по-малък минимум и евент. при интерес да се вдигне до 50% да кажем.

Във много от големите магазини в Европа съм виждал обособени щандове за такива храни, как го правят там, как е урегулирано? и почти задължително са  с по-високи цени ! това е като правило, има хора спират се, опитват ги (обикновено има такава опция)и си купуват, аз също съм си купувал, какъв е проблема тук?, защо този щанд трябва да е пречка за някого?

 

Големите ще се оправят, но малките няма  да го преживеят лесно..
Освен това , ако постановлението влезе в сила, то ще бъде отменено преди 31 декември 2020, (докогато е предвидено да бъде в сила) заради това че ще бъдем заплашени от наказателни процедури ..Освен тормоза  (затормозвяне) на всички по веригата, други "ефекти" " от него няма да има

 

Цитирай

Във много от големите магазини в Европа съм виждал обособени щандове за такива храни, как го правят там, как е урегулирано? и почти задължително са  с по-високи цени ! това е като правило, има хора спират се, опитват ги (обикновено има такава опция)и си купуват, аз също съм си купувал, какъв е проблема тук?, защо този щанд трябва да е пречка за някого?

В големите магазини в Европа това се прави доброволно, и е съобразено с маркетинсковата и пазарна политика/стратегии на съотвения магазин

Ако  все още не разбирате  разликите между двата подхода, мисля че няма кой да ви ги обясни, . Вероятно не ви говори нищо тревожно и подчертаното от вас? Над 50 процента скъпа продукция в българските магазини? ("и почти задължително са  с по-високи цени ! това е като правило"

А "урегулираното" в Европа е скъпо, защото западните малки регионални прпизводители си сертифицират продукцията (разходите за малкия производител за сертификация са несъразмерни) , а нашите регинални и други хитреци искат да продават на тезгяха, без да си сертифицират продукцията, и ако може без да плащат данъци..

Редактирано Април 11, 2020 от nik1

[kirasirrav]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

Защото не е щанд, а 50 процента от търговската площ, което на практика отнема половината от търговската площ на съответния магазин задължително.

Представете си в автосалон на Мерцедес половината площ задължително да е за Москвич, понеже е родно производство. Параграф 22.

Да, обърнах внимание на този висок процент, очевидно е неприемливо и несправедливо

[deaf]

Преди 7 минути, nik1 said:

Само на мен ли ми се струва, че това в връщане към командната  икономика и нейните дефицити?

Малък откъс от книгата на Виктор Суворов "Майката на Дявола":

 

"Личните (частни) участъци на населението на СССР заемат 2,5% от селскостопанските земи и дават 51% от селскостопанската продукция. Нещо повече - тези жалки кръпки земя дават 62% от продукцията на животновъдството.

Какво ще рече това?

Картинката е следната:на 97,5% от от селскостопанските земи по цял ден работи цялото селско население,тук са всички трактори и комбайни,всички специалисти,тук се наливат всички капиталовложения,тук се трудят милиони войници,студенти,ученици и така нататък помощници. А вечер умореният селянин се прибира вкъщи и почва да копае в градинката си,без изобщо да се съобразява с резолюциите на конгресите и пленумите,без да го е грижа за инструкциите на ЦК,министерства и ведомства,оправя се без контрола от страна на бригадира,без торове,без помощта на армията и флота. И произвежда повече отколкото произвеждат невъобразимите простори на великата ни родина.

Откъде се взимат тези 2,5% обаче?

О,не падат от небето,разбира се. Всичко е точно пресметнато,научнообосновано и проверено в десетилетия практика.

В началото,когато всички селяни са натикани насила в колхозите,цялата земя става обществена собственост. И в страната започва глад. За да се справи с глада,държавата решава мъничко да поохлаби колхозното робство и да позволи на колхозниците да си имат пред и зад къщи мъничко земица. На тези кръпки земя народът работи денем и нощем,сади моркови и лук,картофи и домати. Гладът обаче не се предава. Затова държавата лека-полека увеличава процентите. Стига до 2,5% - и страната горе-долу се стабилизира.

Добре де,защо да не дадат на селяните 3%? Или дори 5%? Та нали тогава ще има за всички? Я колко земя имаме!

Не,уважаеми несъзнателни граждани,това просто е нямало как да стане. Защото щом селяните получавали повече земя от въпросните 2,5%,колхозът вече не им трябвал,те ставали свободни,работели си градинката и и изобщо не се подчинявали на председателя на колхоза. Да не говорим,че изобщо не им пукало за решенията на конгресите и пленумите,за министрите,секретарите и всички останали началници.

Така че нещата вървят по следният начин:дават на хората земя,дават им още мъничко,после още мъничко - и изведнъж се усещат:много им дадохме! И им я взимат.

Ако не дадат достатъчно земя за личните участъци,настъпва глад. Ако дадат малко повечко,народът почва да се изхранва сам и става независим."

Край на цитата.

 

Та ето така се е "командвало" селското стопанство при комунизма. Всеки сам да си направи сравненията с тогава и с днес. И да си направи изводите.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, deaf said:

Така че нещата вървят по следният начин:дават на хората земя,дават им още мъничко,после още мъничко - и изведнъж се усещат:много им дадохме! И им я взимат.

Нали това е НЕП, който ликвидират за една година в СССР, най-голямата им икономическа грешка, която ги доведе до фалит.

Китай започна наново всичко това през 80-те от нулева точка и къде е сега в сравнение с тях.

[deaf]

Преди 18 минути, Б. Киров said:

Защото не е щанд, а 50 процента от търговската площ, което на практика отнема половината от търговската площ на съответния магазин задължително.

Представете си в автосалон на Мерцедес половината площ задължително да е за Москвич, понеже е родно производство. Параграф 22.

В САЩ бяха задължени всички търговци и продавачи на ОС на Бил Гейтс да продават редом и други ОС като Линукс. Освен това Бил Гейтс беше глобен от анти-монополният американски съд със стотици милиони долари за монопол.

[deaf]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Нали това е НЕП, който ликвидират за една година в СССР, най-голямата им икономическа грешка, която ги доведе до фалит.

Китай започна наново всичко това през 80-те от нулева точка и къде е сега в сравнение с тях.

НЕП (Ленин) връща земята на селяните.

Сталин им я взима.

След смъртта на Сталин,КГБ (според мен е тяхна идея),въвеждат тази извратена "икономическа" практика като ту дават земя на селяните,ту им я взимат. Накрая тази "система" рухна през 1991г.

В Китай не знам как е...

 

П.П.

Тук във Форум Наука имаше тема за НЕП-а,но сега не ми се търси...

[Б. Киров]

Преди 8 минути, deaf said:

В САЩ бяха задължени всички търговци и продавачи на ОС на Бил Гейтс да продават редом и други ОС като Линукс. Освен това Бил Гейтс беше глобен от анти-монополният американски съд със стотици милиони долари за монопол.

Да, но сравнението е некоректно. Защото Лидъл примерно идват тук, строят си сами с техни инвестиции магазините върху земя, която си купуват, наемат български персонал, който обучават и на който плащат добре, съобразяват се с европейското и българското законодателство и си плащат всички данъци, не продават само от един производител, а от всички, които могат да покрият критериите за качество. И в този момент идва Голямата Държава и им казва - половината от вашата закупена площ не е ваша.

Те не са монополисти, какъвто беше Майкрософт. Затова сравнението е некоректно, според мен.

Ако Голямата Държава е толкова Голяма, защо не построи сама магазини за 100 процента български стоки и да ги събере всичките там, да видим как ще купуват клиентите, доброволно или на принципа "ще ги бием и ще купуват, къде ще ходят".

[Doris]

 

Според мен единствената конкуренция на веригите са дребните търговци. Малкият бизнес смъква цените, а веригите реагират с масирана реклама и лобизъм. Пример - отвориха пазарите, където храните са в пъти по-евтини и на следващия ден веригите отговориха с масово тестване на персонала си в частни болници и призив това да се случи навсякъде:

https://www.frognews.bg/novini/prof-argirova-edin-pcr-test-moje-testvat-20-choveka.html

Само че такова тестване всяка седмица едва ли ще е по джоба на продавачите по сергиите.

[Skubi]

Преди 28 минути, Doris said:

 

Според мен единствената конкуренция на веригите са дребните търговци. Малкият бизнес смъква цените, а веригите реагират с масирана реклама и лобизъм. Пример - отвориха пазарите, където храните са в пъти по-евтини и на следващия ден веригите отговориха с масово тестване на персонала си в частни болници и призив това да се случи навсякъде:

https://www.frognews.bg/novini/prof-argirova-edin-pcr-test-moje-testvat-20-choveka.html

Само че такова тестване всяка седмица едва ли ще е по джоба на продавачите по сергиите.

За какво говорим? Навремето когато избухна демокрацията хвърлиха юздите между конете и хайде.....В развитите кап страни, производителите са притежатели на едротърговски фирми които са способни да се боричкат с мултитата. Виж пазара за цветя при холандците например. Тук всеки самостоятелно....Пример. Колко време може един дребен производител да продава краставици? Ако няма оранжерия 1-2 месеца. Ако има малко повече. Но мултито като донесе испански краставици и ги държи на половин или 1/3 цена колко ще продаде местният? Два сезона и ще клекне. Но ако имаше съюз на дребните производители/където всеки е и притежател/, изкупува му на гарантирана цена продукцията, или ако не плаща му поне минималната за деня и унищожават излишекар тогава всеки със сигурност може да планира, работи, преживява...

Но не е така....Бай Мичо с 50 кила краставици срещу Теско. Кой ще победи?

[nik1]

Преди 2 минути, Doris said:

 

Пример - отвориха пазарите, където храните са в пъти по-евтини и на следващия ден веригите отговориха с масово тестване на персонала си в частни болници и призив това да се случи навсякъде:

https://www.frognews.bg/novini/prof-argirova-edin-pcr-test-moje-testvat-20-choveka.html

Само че такова тестване всяка седмица едва ли ще е по джоба на продавачите по сергиите.

Чак в "пъти"? Сериозно ли вярвате, че веригите си слагат 200 процентна надценка на плодовете и зеленчуците??

Според мен евтината продукция по пазарите е без  документи за качество и  прозиход, и "апапите" са спестили от митото (когато такоива се дъжжи) и плащанетп на ДДС - което я прави евтина

https://www.flagman.bg/article/201756

 

 

 

 

[Skubi]

Преди 6 минути, nik1 said:

Чак в "пъти"? Сериозно ли вярвате, че веригите си слагат 200 процентна надценка на плодовете и зеленчуците??

Според мен евтината продукция по пазарите е без  документи за качество и  прозиход, и "апапите" са спестили от митото (когато такоива се дъжжи) и плащанетп на ДДС - което я прави евтина

https://www.flagman.bg/article/201756

 

 

 

 

Местно изкупуват за 50 форинта домате и го дават за 200 колко процента е? 25% Но незнаем за колко ги произвеждат робите в испания?

[nik1]

https://www.24chasa.bg/novini/article/8439671

Е то  веригите работят с производителите, не ходят като арслани да изкупуват н доматите и зелето на дребните производители. Това го правят т.н. прекупвачи и/или псевдопроизводители, които са се наредили за субдидии (познвам такъв , на който съм продавал  наследствени дялове)

 

Имам познат  и същински производител на зеленчуци (имат към 600 декара семейна земя, направил в сондажи, семейството му е успяло да си уедри стонаството навремето, изкупувайки земя от съселяните си ) , който работи с БГ-веригите. Доволен е от цените, (защото му е казвал-когато съм го питал дали бизнесът му е печеливш) - това което получава го устройва. 

[новорегистриран2]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Най-абсурдното до идиотия в този проект е, че той не защитава интересите на българските граждани, които са и потребители; нали на теория производителите работят за клиентите, тук логиката се обръща наопаки - клиентите трябва да плащат повече за по-ниско качество с помощта и благословията на държавата, заради интересите на посочени от нея производители.

Четейки постнатото от съфорумника @nik1 се убеждавам все повече и повече, че има нещо гнило...