времето и пространството

[gooogle≪soft≫]

On 30.07.2021 г. at 10:18, Zone_UFO said:

Специалното събитие е хипотетично разглеждано хипотеза е, които чрез него се решава теоретичния казус за времето. 

Има един научнофантастичен роман от Станислав Лем, вече съм му забравил името, мисля че беше " Соларис " та в него се описваше действие на някакво си стазисно поле, в такова поле, обектите губят всякаква функционалност и за тях времето спира. Като излезнат от полето, обектите си възстановяват функциалността, и за тях времето почва да тече. Поставени астронавти в такова поле, могат да бъдат транспортирани до близките звезди в състояние на хибернация, докато трае полета, а той отнема време над сто години. В такова поле абсолютно всички процеси спират, полето има физически характер и действа на под квантово ниво, създава абсолютно затворена термодинамична система като напълно изолира обектите от околния свят. Правя аналогията на това фантастично поле от романа, със специалното събитие забраняващо локално процесите във вселената. Пример, ако се консервира храна, тя може да трае неопределено дълго време, за нея времето сякаш спира да тече, е да ама всъщност не е така, защото дори и храната да е консервирана за вечни времена, понеже нищо в света не може да бъде абсолютно изолирано от външни въздействия, един ден тази храна пътувайки в космоса, ще падне върху някоя звезда и бум, ще експлодира превръщайки се в плазма. Така за храната времето един път за винаги ще престане. Извод : че времето спира само за несъществуващи форми на материята.

[Малоум 2]

Май времето не спира, ами преминава в тахиони - нов математически модел, който да не противоречи на СТО и ОТО, и Стандартен модел - така твърдят авторите. Според мен - директно влизат в окултното, където обяснението с "Бог прави каквото си иска..." и без това - не бихме прозряли неговите намерения.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Revoliutciia-vav-fizikata-Tri-izmereniia-na-vremeto-edno-izmerenie-n_27749.html

Революция във физиката: Три измерения на времето, едно измерение на пространството

Изследователите се надяват, че техните открития ще допринесат за по-доброто разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата Хигс и други частици от Стандартния модел, особено в ранната Вселена. Кредит: Pixabay

„Нищо не е по-бързо от светлината“, това е строг физичен закон, на който се подчиняват всички правила на съвременната физика и представлява същността на „Специалната теория на относителността“ на Айнщайн.

Но изследователи от Варшавския и Оксфордския университет отворят нови граници в теорията на относителността, за да достигнат до правила, които не противоречат на текущата физика, и също така проправят пътя за нови физически теории.

Тяхното изследване е публикувано в Journal of Classical and Quantum Gravity.

Как би изглеждал нашият свят за наблюдатели, които се движат по-бързо от светлината във вакуум?

Такава картина би се различавала ясно от това, което срещаме всеки ден.

"Би трябвало да очакваме да видим не само явления, които се случват спонтанно, без детерминистична (определена) причина, но и частици, които се движат едновременно по множество траектории", твърдят теоретиците от университетите във Варшава и Оксфорд.

Също така самото понятие за време ще бъде напълно променено - свръхсветлинният свят ще трябва да се характеризира с три времеви измерения и едно пространствено измерение и може да се опише на познатия език на теорията на полето. Оказва се, че наличието на такива свръхсветлинни наблюдатели не води до нещо логически несъвместимо, нещо повече, напълно възможно е свръхсветлинните обекти наистина да съществуват.

В началото на 20-и век Алберт Айнщайн напълно променя начина, по който възприемаме времето и пространството. Триизмерното пространство придоби четвърто измерение - време, а концепциите за време и пространство, досега разделени, започват да се третират като едно цяло.

"В Специалната теория на относителността, формулирана през 1905 г. от Алберт Айнщайн, времето и пространството се различават само по знака в някои от уравненията - обяснява професор Анджей Драган (Andrzej Dragan), физик от Физическия факултет на Варшавския университет и Центъра за квантови технологии на Националния университет на Сингапур.

Айнщайн обосновава своята Специална теория на относителността на две предположения - принципа на относителността на Галилей и постоянството на скоростта на светлината. Както твърди Анджей Драган, от решаващо значение е първият принцип, който предполага, че във всяка инерциална система законите на физиката са еднакви и всички инерциални наблюдатели са равни.

Обикновено този принцип се прилага за наблюдатели, които се движат един спрямо друг със скорост, по-малка от скоростта на светлината (c). Няма обаче фундаментална причина, поради която наблюдателите, движещи се спрямо описаните физични системи със скорости, по-големи от скоростта на светлината, да не са подвластни на него, твърди Драган.

Какво се случва, когато приемем - поне теоретично - че светът би могъл да се наблюдава от свръхсветлинни отправни рамки?

Съществува вероятност това да позволи включването на основните принципи на квантовата механика в Специалната теория на относителността. Тази революционна хипотеза на професор Анджей Драган и професор Артур Екерт (Artur Ekert) от Оксфордския университет, е представена за първи път в статията "Квантовият принцип на относителността", публикувана преди две години в New Journal of Physics.

Там те разглеждат опростения случай на двете семейства наблюдатели в пространство-време, състоящо се от две измерения: едно пространствено и едно времево измерение. В най-новата си публикация "Относителност на свръхсветлинни наблюдатели в 1 + 3 пространство-време" група от 5 физици отива още по-далеч - представя заключения за пълно четириизмерно пространство-време. Авторите изхождат от концепцията за пространство-време, съответстваща на нашата физическа реалност: с три пространствени измерения и едно измерение на времето.

От гледна точка на свръхсветлинния наблюдател обаче само едно измерение на този свят запазва пространствен характер - това, по което могат да се движат частиците.

"Другите три измерения са измерения на времето", обяснява професор Анджей Драган.

"От гледна точка на такъв наблюдател частицата "остарява" независимо във всяко от трите времеви измерения. Но от нашата гледна точка - за които има горна граница на сткоростта на светлината - това изглежда като едновременно движение във всички посоки на пространството, т.е. разпространение на квантовомеханична сферична вълна, свързана с частица", коментира професор Кшищоф Туржински (Krzysztof Turzyński), съавтор на статията.

Това, както обяснява професор Анджей Драган, е в съответствие с принципа на Хюйгенс, формулиран още през XVIII век, според който всяка точка, достигната от вълна, става източник на нова сферична вълна. Първоначално този принцип се е прилагал само за светлинната вълна, но квантовата механика го разширява до всички други форми на материята.

Както доказват авторите на публикацията, включването на свръхсветлинни наблюдатели в описанието изисква създаването на нова дефиниция на скоростта и кинематиката. - Тази нова дефиниция запазва постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум дори за свръхсветлинни наблюдатели - доказват авторите на статията. "Следователно нашата разширена Специална теория на относителността не изглежда като особено екстравагантна идея", добавя Драган.

Как се променя описанието на света, в който въвеждаме свръхсветлинни наблюдатели? След като вземем предвид свръхсветлинните решения, светът става недетерминистичен, частиците - вместо по една - започват да се движат по много траектории едновременно, в съответствие с квантовия принцип на суперпозицията.

"За свръхсветлинния наблюдател класическата Нютонова точкова частица престава да има смисъл и полето се превръща в единствената величина, която може да се използва за описание на физическия свят", отбелязва Анджей Драган.

"Доскоро се смяташе, че постулатите, залегнали в основата на квантовата теория, са фундаментални и не могат да бъдат изведени от нищо по-основно. В тази работа показахме, че обосновката на квантовата теория с помощта на разширената теория на относителността, може по естествен начин да се обобщи за 1 + 3 пространство-време и такова разширение води до заключения, постулирани от квантовата теория на полето" - пишат авторите на публикацията.

Всички частици, следователно, изглежда имат необикновени - квантови! - свойства в разширената специална теория на относителността. Работи ли обратното? Можем ли да открием частици, които са нормални за свръхсветлинните наблюдатели, т.е. частици, движещи се спрямо нас със свръхсветлинна скорост?

"Не е толкова просто", отговаря професор Кшищоф Туржински.

"Самото експериментално откриване на нова фундаментална частица е подвиг, достоен за Нобелова награда и осъществим в голям изследователски екип, използващ най-новите експериментални техники. Ние обаче се надяваме да приложим резултатите си за по-добро разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, особено в ранната Вселена."

Анджей Драган добавя, че решаващата съставка на всеки механизъм за спонтанно нарушаване на симетрията е тахионно поле. Изглежда, че свръхсветлинните явления могат да играят ключова роля в механизма на Хигс.

Справка: “Relativity of superluminal observers in 1 + 3 spacetime” by Andrzej Dragan, Kacper Dębski, Szymon Charzyński, Krzysztof Turzyński and Artur Ekert, 30 December 2022, Classical and Quantum Gravity.
DOI: 10.1088/1361-6382/acad60

Източник: A Revolutionary New Physics Hypothesis: Three Time Dimensions, One Space Dimension, University Of Warsaw

Тахионите

_{До 60-те години на ХХ в. се е смятало за безсмислено да се обсъжда движение със свръхсветлинна скорост. Но във физиката няма "свещени крави" и един индийски учен, Джордж Сударшан (George Sudarshan) за първи път предположил възможността за съществуването на тахионите - частици, движещи се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината и доказал, че това не противоречи на теорията на относителността.}

Невъзможно е да се забави тахион до скоростта на светлината

_{Един лесен начин да се изведе тахиона от формулите на специалната теории на относителността е да се положи масата като имагинерна величина ( m = i.m0 или m² < 0 ) във формулата за енергията, която за да бъде реална е необходимо v > c, т.е. получаваме тахион, частица, движеща се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.}

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/formula-Energia.png

http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/tahion.png

^{При забавяне на такава частица, се увеличава енергията й, а ако се забави до скоростта на светлината, енергията й ще се увеличава безкрайно. Това означава, че е невъзможно да се забави тахиона до скоростта на светлината, както е невъзможно обикновена масивна частица да достигне скоростта на светлината.}

^{Свръхсветлинните частици притежават много непривични за нас свойства. За нас е естествено една частица ако губи енергия да забави движението си. При тахионите е обратното: губейки енергия, той се ускорява. Когато скоростта на тахиона стане значително по-голяма от скоростта на светлината, при v → ∞, енергията му може да стане нула, E = 0, но импулсът ще остане краен .и различен от нула: p → m₀c. Може да се каже, че тахионът с безкрайно голяма скорост може да се намери във всяка точка от траекторията му, аналогично на това, както във квантовата механика частица с нулева скорост може да се намери във всяка пространствена точка x.}

...

Редактирано Февруари 6 от Малоум 2

[kipen]

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

Как би изглеждал нашият свят за наблюдатели, които се движат по-бързо от светлината във вакуум?

Това е некоректно смесване на понятия в цитираната статия! Съответно е по-скоро опит за внушение, или пък признак за самозблуди на авторът на изречението.

"Би изглеждал" е подвеждащо в комбинирането му със само "наблюдател"! "Изглеждането" е присъщо за "съзнателен наблюдател", но не е за всеки "наблюдател".

Използвано като похват за привличане на внимание към научно-популярната статия, може и да е оправдано, ако в сайта или пък от Варшавският университет искат да си изкарват пари за насъщния или за издръжката на академичните и стопански дейности.

Обаче

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

A Revolutionary New Physics Hypothesis: Three Time Dimensions, One Space Dimension, University Of Warsaw

 Не знам какво му е "революционното" при положение, че 3-мерно време го има разработвано още през 1997 година.

Макс Тегмарк (Max Tegmark) в "За размерността на пространство-времето" (1997) разглежда подробно възможностите за съществуване на светове с различна от нашата размерност.

Следвайки слабия антропен принцип, той обобщава, че не съществуват размерности извън (3,1); там не биха съществували наблюдатели, защото:

• Повече или по-малко от едно времево измерение води до недостатъчна предвидимост.
• Повече от три пространствени размери - до недостатъчна устойчивост.
• По-малко от три пространствени размери - недостатъчно сложност.

Вдясно е преработена схема от илюстрацията на Макс Тегмарк в "За размерността на пространство-времето". http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/Symmetry/space-time-dim.png Когато частните диференциални уравнения, описващи природните процеси, са елиптични или ултрахиперболични, няма условия да съществува наблюдател. В останалите случаи, хиперболичните, при N > 3 атомите са нестабилни, а при N < 3 липсва сложност - няма гравитационно привличане, има топологични проблеми (нервните връзки биха се пресичали). Остават още два интересни случая: ( 3, 1 ) - тук сме ние ( 1, 3 ) - тахионите цитатът е от тази статия - https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html

Схемата е по идея на wikipedia

Редактирано Февруари 16 от kipen

[kipen]

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

Всички частици, следователно, изглежда имат необикновени - квантови! - свойства в разширената специална теория на относителността. Работи ли обратното? Можем ли да открием частици, които са нормални за свръхсветлинните наблюдатели, т.е. частици, движещи се спрямо нас със свръхсветлинна скорост?

Отново подвеждащ въпрос! Дефинирането на "Нормални" е едно на ръка. По-подвеждащото е "нормални за свръхсветлинни наблюдатели", което в противопоставянето му на "нас", спрямо което да се нагоди "свръхсветлинната скорост" на тахионите, излиза, че се постулира, че "ние" се движи със свръхсветлинна скорост спрямо наблюдатели в покой.

Вероятно за това този пасаж от статията е отделен, а не част от цитирани изказвания на учените от Варшавския университет?!

 

On 6.02.2023 г. at 10:23, Малоум 2 said:

"Не е толкова просто", отговаря професор Кшищоф Туржински.

"Самото експериментално откриване на нова фундаментална частица е подвиг, достоен за Нобелова награда и осъществим в голям изследователски екип, използващ най-новите експериментални техники. Ние обаче се надяваме да приложим резултатите си за по-добро разбиране на явлението спонтанно нарушаване на симетрията, свързано с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, особено в ранната Вселена."

Ето тука, ще си позволя безкритично волността да изкажа предположението, че е "по-просто", но ако не се търси експериментално нова фундаментална частица. Само е нужно да се разгледат примерно позитрона и електрона като прояви(пренасяни енергийни смущения) на различни 4Делктроматнитни сферични вълни. ...или всяка частица с античастицата й.

Защото, забавянето на тахионът до подсветлинни скорости, нищо не пречи да е преход между фазови състояния на една и съща частица. Обаче ние като съзнателни наблюдатели да я наблюдаваме като две частици. Което е свързано с характерното качество на тахионите, което хипотетично(при положение, че наистина съществуват тахиони) можем да наблюдаваме. Изразява се като визуализиране така -

Т.е. от условието за съществуване на "тахиони", производно на "Разширената теория на относителността", произтича и постулирането на 4-мерно време-пространство и някакво сечение (някакъв вариант на компактно 3Дпространство на това 4Д-пространство) да е нашият конвенционално наблюдаван 3Дфизически свят. Съответно в точката от анимацията, в която се "разделя" тахионът, се реализира установимото преминаване на тахион през физическото пространство. Наклонените бели линии са периметърът на разпространение на подобна на "радиацията на Червенков".https://en.wikipedia.org/wiki/Cherenkov_radiation#:~:text=In the figure,such that

В смисъл, че наблюдаването на позитрон, хипотетично изказано, би могло да е наблюдаване на електрон, движещ се обратно във времето, спрямо нашата ОС, и не е нужно да се търси експериментално нова частица, а да се преразгледат двойките частици-античастици като един, линеен 4Д обект, с конкретна точково установима в пространството проява.

С оглед на правото на информираност, ще добавя, че неоснователно въвеждам съществуването и на бъдещите и на миналите събития, спрямо всички съществуващи във Континуума отправни системи. Дори и спрямо системи като тези, които към момента не можем реално да установим, че съществуват. 

Верно, че подобно допускане клони освен към фантазии и към дискусията за "крайна ли е Вселената", но това, според мен, също попада в обхвата на темата при генерализираното й  заглавие - "Времето и пространството".

Редактирано Февруари 16 от kipen

[Малоум 2]

Неверни, но Интересни - се раздухват, значи!..

https://megavselena.bg/neveroyatnata-chastica-tahion-mozhe-da-patuva-nazad-vav-vremeto/

Невероятната частица тахион може да пътува назад във времето?

"...

Учени като Алберт Айнщайн са вярвали, че клас частици могат да пътуват по-бързо от светлината. Ако тези частици съществуват, какво би означавало това за нашето разбиране за пътуване във времето? Тахионната частица има почти митичен вид в научната общност, най-вече защото не знаем дали наистина съществува.

Но ако е така, тахионът има някои привлекателни връзки с пътуването във времето. Концепцията за скоростта на светлината и частица, която може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, започва да набира скорост с Алберт Айнщайн през 1905 г. Физикът Джералд Файнберг нарече тези потенциални частици тахион през 1967 г.

Отдавна сме заинтригувани от качествата на тахиона и сега, благодарение на скорошна статия в Discover Magazine, объркващата частица отново е в мейнстрийма. Ето същността: в момента не знаем нищо, което да е по-бързо от скоростта на светлината. Светлината няма маса, така че не набира размер, докато се ускорява. Междувременно обект с маса набира маса, докато се ускорява, което означава, че няма достатъчно енергия, за да поддържа скоростта на светлината.

И така, тъй като всичко в нашия свят се движи по-бавно от скоростта на светлината, всяка причина, която се случва в познатата ни вселена, се случва в рамките на времевите параметри на скоростта на светлината.

Тахионът обаче е частица, която се движи по-бързо от скоростта на светлината – поне на теория. По някакъв начин тахионът трябва да постигне постоянна скорост, по-висока от скоростта на светлината, което означава, че никога не може да се движи по-бавно. Засега това е доста трудна задача. Но ето къде идва пътуването във времето: Ако можете да пътувате по-бързо от скоростта на светлината, хипотетично бихте могли да изпращате съобщения със скорости, надвишаващи времето, което означава, че можете да изпратите съобщение назад. Тогава това съобщение може да достигне до вас, преди дори да сте помислили да изпратите оригиналното съобщение.

Това е малко умопомрачително. Както се посочва в историята на Discover, големият въпрос е дали компонентът за пътуване във времето на тахиона е просто недоказан или невъзможен. Не само трябва да разберем цялата главоблъсканица за по-бързата от скоростта на светлината частица, но другият малък факт, който прави това трънливо е, че нашата вселена не предлага начин за пътуване в друга посока освен в бъдещето… все още. Просто трябва да разберем и двата сценария, за да направим хипотетичния тахион не само по-бърз от скоростта на светлината, но и способен да пътува назад във времето.

...

[kipen]

On 27.02.2023 г. at 17:28, Малоум 2 said:

Просто трябва да разберем и двата сценария, за да направим хипотетичния тахион не само по-бърз от скоростта на светлината, но и способен да пътува назад във времето

Теорията на относителността изобщо не забранява "по-бързо от светлината", щото има "Гьоделова вселена"(като възможно решение), та и прозводното -  "Цилиндър на Типлър", даже.

Ама има и "Предположение за запазване на хронологията" на Ст.Хокинг. Има и "теорема за невъзможност за  осъществяване на връзка"  https://en.wikipedia.org/wiki/No-communication_theorem