Отиди на
Форум "Наука"
Втори след княза

Човекът на изкуството

Recommended Posts

Общо взето, в обществата, човекът на изкуството е причисляван към свободното занаятчийско съсловие. Малко са големите артисти (в общия смисъл), които са били аристократи, духовници, роби или крепостни. 

От онзи образ на Омир - просякът, седнал на прага пред пируващите, готов да услужи, попее, развесели и дори да се сбие за да развлече господарите, до съвременните богаташки къщи на актьори и писатели на бестселъри има много перипетии, времена на гордост и унижение.

„Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си. Каквото е представлявал Наполеон външно, това е всеки творец вътрешно. През победи той се изкачва нагоре като по стълби. А нима Наполеон е побеждавал някога заради публиката?“ Р.М.Рилке

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Общо взето, в обществата, човекът на изкуството е причисляван към свободното занаятчийско съсловие. Малко са големите артисти (в общия смисъл), които са били аристократи, духовници, роби или крепостни. 

От онзи образ на Омир - просякът, седнал на прага пред пируващите, готов да услужи, попее, развесели и дори да се сбие за да развлече господарите, до съвременните богаташки къщи на актьори и писатели на бестселъри има много перипетии, времена на гордост и унижение.

„Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си. Каквото е представлявал Наполеон външно, това е всеки творец вътрешно. През победи той се изкачва нагоре като по стълби. А нима Наполеон е побеждавал някога заради публиката?“ Р.М.Рилке

Човек на изкуството, какво е това ? За мен е някаква личност , която влага <творчество и емоция> в някаква дейност, къде с мисъл, къде с малко такава и самото занимание продуцира още емоция и частично поглъщане на персоната.От тук <изкуство> може да е широка лента от дейности, много от които аморални, противозаконни, ужасни, други неутрални, по скоро уж полезни за обществото и пр. в цветовете на Нещата. Важно е личността да планира и извършва тази завладяваща себе си дейност. Например в някои гранични състояния на псих. разстройства, много измамници са хора на изкуството, те правят истинско изкуство, веднага ми идва на ум един такъв измамник, Лупи Сашето.

Много анархисти и терористи са били хора на изкуството, така вдъхновенно планиране на техните си актове......, изстински артисти.

Пимери безброй, дори обикновенното <коцкарство> за много колеги е изкуство, такива постижения......... достойни за Народен Артист.:D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човекът на изкуството чрез него комуникира с нас

Музиката, изобразяването, танцът са по- неуспешните форми на общуване.

Твърдението ми е, че изкуството, което наричаме така сега, се е породило от необходимостта на човек да общува,  и е възникнало едновременно и съвместно с езика. То е изразявало по своеобразен начин нещата. Впоследствие езикът се е оказал по- подходящ от изкуствата, както чрез достъпността за всеобща употреба, така и чрез възможностите за задълбочено представяне на нещата.

Обаче и  до сега остават много неизразими чрез думи идеи, които изкуството представя. Същевременно то е загубило своята комуникационна роля и се е отдало приоритетно на развлекателната и декоративна функция. Изкуството не казва недоизказаното, а прави приятна средата. Танцът вече не ни учи на любовни и брачни отношения, на трудовия ритъм, на натрупване на боен гняв, а ни представя красиви стъпки на красиви крака.

Фотографията, която мощно изтласка изобразяването връща изкуството към комуникацията. Тя разказва мигновено и многостранно къде сме, какво правим, как се чувстваме. Вече всеки може да прави снимки и да се изразява, което прави това изкуство равностойно достъпно средство наред с говора. Така че човекът вече може да комуникира с тази форма без да бъде специален "човек на изкуството" или по- скоро, умението да снимаме, както и умението да говорим ни прави да сме еднакви и достъпни.

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Втори след княза said:

изкуството, което наричаме така сега, се е породило от необходимостта на човек да общува,

"Изкуството ни е дадено за да не ни убие истината" - Ницше

П.П.

Отивам на море и ще оставя лаптопа си "на трупчета". Ще се върна във форума във вторник,вероятно...

Редактирано от deaf
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 50 минути, deaf said:

"Изкуството ни е дадено за да не ни убие истината" - Ницше

Една страна на изкуството, която ме е впечатлила.

Защо песни, приказки, вечеринки са вечер? Може би не толкова да ни предпазват от истината, а от страховете. Няма работа, няма светлина. Страх в пещерата. И някой запява, смее се, разказва приказки, дивакът става спокоен, заспива.

А сега да пренесем към кризата. Филми, разкази, изображения и кризата минала без да се самоубиваме. 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Спекулация или повърхностен поглед за изкуството

Моето дневно разписание за потребяване на изкуство

Сутрин- новини. По- скоро знания, отколкото изкуство.
Работен ден. Евентуално развлекателна музика.
Вечер- някоя приказка по телевизията. Това е време за някоя пиперлия приказка= еротичен филм за младите или ръкоделие за жените с отраснали деца. 

Сезонно разписание за изкуство в земеделски райони

Пролет- празници на възраждането.  Игри и танци за добра реколта. По- скоро самодейност отколкото професионализъм
Лято- работен сезон. Елегични песни на нивата и развлекателни танци. 
Есен- демонстриране добра реколта и благодарност за това. Това е сезонът в който хората на изкуството биха печелили.
Зима- време за приказки. Време за благоприятни пожелания и прогнози, време за сбогуване.

Изкуството в еснафските градове

Панаири- развлечения и купуване на произведения на изкуството. Женско ръкоделие и стремеж към красивото в занаятчийството. Купеното изкуство и модни стоки като предмет за хвалба. Разкази за пътешествия, включващи и изкуство. Респект към хората на изкуството и хвалба от близост с тях.

Изкуството в столицата

Концентрация на хора на изкуството. Контактите им са интензивни. Място за постигане на максимални постижения в изкуството. "Сезонът" е условно понятие, но хората на изкуството следват платежоспособните потребители по вили, в чужбина, на курорт.

ИЗВОДИ:
1. Изкуство се потребява, когато човек е материално обезпечен.  Тогава са най- търсени хората на изкуството. Човек има предпочитание да бъде окръжен от изкуство, когато има свободно време и средства, и по- развита културна среда. 
2. Изкуството е особено потребно за да даде надежда, да създаде оптимистични образи, когато настъпят притеснителни времена. Тогава се раждат фантазни, приказни произведения, време за врачки и предсказания.
3. Професионални хора на изкуството могат да се проявят само в богата материално, в културна среда, с достатъчно развити технически възможности на съответното изкуство. Самодейност и фолклор удовлетворяват по- ниско равнище на потребности.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много ме е впечатлил един японски разказ за Машина на времето. Чрез такава героят се връща в младостта на известен в съвремието художник и изкупува всичките му картини за да забогатее чрез тях. Когато се връща в настоящето се оказва, че този художник не е станал известен. Всяко произведение и автор имат своя път. Ако не е извървян, не може да се стигне до върха.

Share this post


Link to post
Share on other sites

От функциите на изкуството, да забавлява или да обяснява света, следват и двата вида творци в изкуството. Естествено това са крайности, творците правят и едното и другото. Омир, Рабле, са както забавни, така и поучителни в съществена степен.

В днешно време има тенденция творци от забавния жанр да бъдат ангажирани с политика. Естествено, те са пълноценни граждани и това е тяхно право, но очакването е, че виждайки в света забавното, те ще бъдат популярни, но не и компетентни в организирането на хора за решаване на предстоящите проблеми. Естествено, те могат да бъдат популярна фасада за скрити кукловоди, но това е за друга тема.

 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Май има и някои "природни тънкости", които, в ежедневието, обикновено ни убягват, но не и за изкуството😑 .Изразено в днешния виц:

- Какви са плановете ви за есента?
- Ще пия ракия.
- Прощавайте, но вие така отговорихте и за плановете си за лятото?
- Не желая да разговарям с човек, който не долавя тънката семантична разлика между феерията на предизвикателното лятно пиянство и екзистенциализма на депресивния есенен запой...

...

...

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво търси човекът на изкуството? Съдейки по причината за всяка дейност, човекът на изкуството иска чрез него да се препитава. Обаче интелектуалните дейности, които човек извършва, дори когато е обезпечен, предполагат и друг мотив- удовлетворяване на познавателната потребност при науката и евентуално подражанието и възпроизвеждането на нещо впечатляващо като поведение в изкуството. Пиша „евентуално”, защото няма установена някаква естетическа потребност, но все нещо би трябвало да мотивира невръстното овчарче да нарисува на камъка овчица. Това става още по- обяснимо, когато приемем, че изкуството е друг начин на изразяване, т.е. както при говора, човек изпитва депривация, ако продължително време не се изразява. 

Наистина, както човек може да си говори сам, така може и да пише стихове или да рисува за себе си, но това удовлетворява само колкото игра- до усвояване на умения, които вече би искал да изложиш на другите. Детското бъбрене  за себе си отминава и детето открива удоволствието от общуването. Заедно с това открива и нормите, които обществото налага за да има разбираема комуникация. "Правоговора" в изкуството, ако може така да се каже

Особено е и преживяването, когато няма реципиент, който да откликне, с когото да се общува. Дори да не се стигне до увреждане на велики картини и скулптури от неуспели художници, все пак агресията е често срещан изход от депривацията, но може да се потърси скандалното, шока, непристойното. „Псувня да е, комуникация да е”. В този смисъл човекът на изкуството търси някого, който да го чуе или види, на когото да говори със средствата си. Готов е на жертви за да удовлетвори тази си потребност, но би се зарадвал, ако към това има и печалба. Естествено, говоря за творец, а не за продавач- занаятчия. :) 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Азбучна истина :) е, че хапчетата на професора помагат повече от същите хапчета на специализанта. Изкуството на известния художник има повече внушения и символика, струва повече от това на неизвестния.

Смята се, че "Фонтанът" на Марсел Дюшан е произведението, което е повлияло най- много за добавянето и преобръщането на естетическите виждания през 20 в. 

800px-Duchamp_Fountaine.jpg

А, сега си представете, че същата конструкция е изработена от някого, който претенциозно се е нарекъл "Втори след княза"! Просто това ще е оскърбление за добрите нрави.

Едно и също произведение, има по- голямо значение, когато авторът му има по- голям авторитет и то пред повече хора. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Азбучна истина :) е, че която и да е дейност стига и до естетичен поглед, когато се натрупа достатъчно ефективна технология и умения. Примерно с натрупването на умения за ваене на гърнета се стига до тяхната украса. С натрупването на умения за тъкане и боядисване се стига до украсяването на тъканта. С натрупване на строителни умения се стига до украса на къщите. Бързината на развитието на технологиите днес води и до по- бързо внедряване на естетичното. Индустриалният дизайн прави по- красиви (?) машините, автоматите и всичко.

Обаче идеята за красиво се влияе от модата, от интереса към новото и от насищането на същия интерес. Стана дума за това, че изкуството е желание да изразиш нещо, което ти е направило впечатление. Обаче това впечатляващо нещо, предадено и прието, вече става познато, както и насладата от него. От това следва, че интересът към него, удоволствието се насища и артистът трябва да търси нови потребители или нови изразни средства. Хубавото е, че поне до някое време някои хора стават поклонници, което ги кара да търсят среща точно с тази новост и да й се наслаждават.

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 53 минути, Втори след княза said:

Азбучна истина :) е, че която и да е дейност стига и до естетичен поглед, когато се натрупа достатъчно ефективна технология и умения. Примерно с натрупването на умения за ваене на гърнета се стига до тяхната украса. С натрупването на умения за тъкане и боядисване се стига до украсяването на тъканта. С натрупване на строителни умения се стига до украса на къщите. Бързината на развитието на технологиите днес води и до по- бързо внедряване на естетичното. Индустриалният дизайн прави по- красиви (?) машините, автоматите и всичко.

Обаче идеята за красиво се влияе от модата, от интереса към новото и от насищането на същия интерес. Стана дума за това, че изкуството е желание да изразиш нещо, което ти е направило впечатление. Обаче това впечатляващо нещо, предадено и прието, вече става познато, както и насладата от него. От това следва, че интересът към него, удоволствието се насища и артистът трябва да търси нови потребители или нови изразни средства. Хубавото е, че поне до някое време някои хора стават поклонници, което ги кара да търсят среща точно с тази новост и да й се наслаждават.

Da, едно незнаят копютрите. Да са оригинални. Защото в светата цел/максимализиране на профитът/, алгоритмите им така са сътворени, че да минимализирват всичко до максимална степен....Затова ни липсва "красотата". Младите генерации не четът вече Малкият Принц...."Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг..."

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Skubi said:

Затова ни липсва "красотата".

Много трудно осмислям "красота". На първо място това е нещо, което групата одобрява. Примерно жената да има дълга шия или малко стъпало, или да са й обрязани гениталите, или да е татуирана, или да не е татуирана, или да е слаба, или да е закръглена. Наистина естетиката се занимава и с тази нормативна страна- да определя кое е красиво, заради което има критици, Арбитер елеганции (elegantiae arbiter), изкуствоведи и познавачи.

Не се оплаквам от липса на красота, защото тя може да бъде открита навсякъде: in herbis, verbis et lapidibus или да бъде създадена от нас самите. 

Вашата загриженост за красотата е добро нещо. И аз се стремя към това да не ни липсва.

Смятам, че красиво е това, което е в подкрепа на живота, което ни развлича в мъките, дава ни наслада в грижите, показва ни недостижим пример и поука когато се нуждаем, прави ни по- адаптирани и ни дава по- голям шанс за оцеляване.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Втори след княза said:

Много трудно осмислям "красота". На първо място това е нещо, което групата одобрява. Примерно жената да има дълга шия или малко стъпало, или да са й обрязани гениталите, или да е татуирана, или да не е татуирана, или да е слаба, или да е закръглена. Наистина естетиката се занимава и с тази нормативна страна- да определя кое е красиво, заради което има критици, Арбитер елеганции (elegantiae arbiter), изкуствоведи и познавачи.

Не се оплаквам от липса на красота, защото тя може да бъде открита навсякъде: in herbis, verbis et lapidibus или да бъде създадена от нас самите. 

Вашата загриженост за красотата е добро нещо. И аз се стремя към това да не ни липсва.

Смятам, че красиво е това, което е в подкрепа на живота, което ни развлича в мъките, дава ни наслада в грижите, показва ни недостижим пример и поука когато се нуждаем, прави ни по- адаптирани и ни дава по- голям шанс за оцеляване.

Так точна....Но проблемът в "На първо място това е нещо, което групата одобрява." Да групата на акционерите, за съжаление. И те същите решават, че дълга шия, малко стъпало, обрязани гениталите е за забраняване , а татуирана, или да е слаба, или да е закръглена е РС. Независимо от местната култура....

С другото съм съгласен....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Специално за татуировките не виждам нищо, което да е "в подкрепа на живота". Смятат, че е себеизразяване, но това не прави живота нито по- приятен, нито ни учи на нещо. 

За яките жени, разбирам- ще работят повече; за пълничките, разбирам- обича да й е вкусно; за мускулестите, разбирам- по- бързо им се обменят веществата; за кльощавите, разбирам- чувствителни, деликатни; за истеричавите, разбирам- само любов. Общо взето, всяка ще се хареса на някого: яката на селянина, пълничката на гастронома, мускулестата на спортиста, деликатната на артиста, нимфоманката ще си намести хИстерата с подходящ и също онази, със синята коса, дето се друса като има с какво и цялата се друса като няма с какво, също ще се намери от нейната порода. Ще бъдат красиви за някого и извън модата, но съобразно модата са с по- голям шанс да си предадат гените и направят света с повече от своите. И понеже аз имам пристрастие към конкретна структура жена, ще се съглася, че това е индивидуално, а не групово, но все пак и аз се влияя от груповите оценки и не бих взел такава, за която колегите или роднините ще ми се присмиват. Признавам, че се подчинявам на груповия натиск.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мишел Фуко смята, че всеки човек може да е човек на изкуството. Още повече, трябва да подхожда към собствения си живот като към произведение на изкуството

Цитирай

„Това, което ме поразява, е фактът, че в нашето общество изкуството се е превърнало в нещо, което е свързвано единствено с предмети, но не и с индивиди или с живота. Че изкуството е нещо, което е специализирано или което се прави от експерти, които са хора на изкуството. А не би ли могъл животът на всекиго да стане произведение на изкуството? Защо лампата или къщата трябва да е предмет на изкуството, а не и нашият живот?“ (Dreyfus, Rabinow 1983: 236).

Обаче като се върнем няколко коментара назад към онова "азбучно правило", че до естетическо отношение се стига едва когато се натрупа опит в технологията с която произвеждаме нещо, то има доста предхождащи действия, опити и несполуки, докато се научим на "правим себе си" и едва тогава можем да започнем "да се правим естетично". Искам да кажа, че идеята ми харесва, но сме на прага на опитите за осъществяването й. Един пробва в християнство (дали се самобичуват като Сила от Шифъра?) , друг в източни религии (поне не е разпространено лежането върху пирони), трети пътешества и се прибира каталясал и съсипан от екзотични болести, четвърти чете до побъркване, пети осмърдява на пот фитнеса, шести прави морал на безскрупулен печалбар и т.н.

Разбира се, М. Фуко не постулира една красота, обратното- дава шанс на всеки да стане уникално красив, но Как?- това още е в процес на проби и грешки.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, Втори след княза said:

Специално за татуировките не виждам нищо, което да е "в подкрепа на живота". Смятат, че е себеизразяване, но това не прави живота нито по- приятен, нито ни учи на нещо. 

Ти го спомена, но има занчение. СМСМ Ако бродиш из джунглата и не си снабден с знаците на твоето племе, може лесно да попаднеш в гювечето на своите...Или спец татутите те предестинират за тронът на даденото общество или тнт...Сегашните наистина не са вече важни от тази гледна точка с изключение май на руските затвори. Там още носят такава информация която в даденото затворено общедтво наистина то подкрепя ако не спасява живота....😉 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 минути, Skubi said:

руските затвори. Там още носят такава информация която в даденото затворено общедтво наистина то подкрепя ако не спасява живота....😉 

Това потвърждава, че изкуството е реч, йероглиф някакъв. В случая то казва "Аз съм от тези..." Обаче за страничен човек е нужно да се допита до тълкувател, изкуствовед. Може би заради това имам негативно отношение- не разбирам езика на татусите. За съжаление и клиентите на салони за татуировки не го разбират. 

Дори и да го разбираха, защо не предпочетат да фиксират посланието си на постер в службата, а го скриват под дреха върху тялото си?

Ако това е спомен от някакво събитие както нелепото "Мими 1988", с котва и сърце в съседство с няколко още имена и дати, то е също толкова изразително, като мъжка хвалба на груб жаргон.

За съжаление, след като размислих, се примирих, че татуировките са изразно средство като езика, но на някои хора езикът не им е по силите и им се налага да се изразяват с отпечатъци върху тялото. То е все едно да показваш магнитчета на хладилника, които в случая винаги са върху тебе, вместо да разкажеш с думи неизразимото. Следва виц:

Цитирай

Вуте се връща от екскурзия във Франция и Пена го пита какво е видял?
- Гледам Пено напред! Е*ало си макята. Гледам назад! Макята си е*ало. Гледам у десно! Да си е*е макята. Гладам у лево! Е*аси макята!!!
- Леле Вутее! Какви чудеса си видел!

а колко лесно беше да си татуира колаж с Айф. кула и Тр. арка

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

За вас лъжа, за мен истина. Горния виц намирам за дълбоко философски и с категорична естетика. 

Набива се на очи, че Вуте е изумен. Той не може да предаде с описание това, което е видял. Може обаче да го предаде с друго средство. Може да възклицава, да охка и ахка, но това е слабо за впечатлението му. Най- силното си чувство той предава с псувнята. Страданието, възхищението, всичко екстремно, за него е "Да си е*е майката". Когато загубата е непосилна, когато се удари силно или когато булката е прекрасна, при всичко това неизразимо, той ще възкликне "Да си е*е майката". Пена, която общува с него и разбира тези изразни средства е възприела емоцията, възхищението. Тя също няма да може да предаде какво е видял Вуте, но може да предаде емоцията, която е изпитал. Те имат средството за предаване на чувство, средство, възникнало в живота, което го отразява, дава знак за него.  

Няма да се задълбочавам, само ще припомня кратка реплика от Чудомир- "Българи"- ТУК пред паметника "Битката на народите" — "Три кила пироксилин му е майката!". Разбираме го, защото говори на наш език. Нашият ни предава своето презрение към швабите, и отказът от съвременно изкуство на печалбаря, и революционност, и контракултура, и шокираща естетика. Такива има и в писоара- фонтан на Дюшан... само дето този Дюшан е авторитет... ама пък това не е наше изкуство/език и няма да стане реч за всеки. "Три кила динамит му е майката".

Няма и да разширявам коментара си, само ще спомена, че персонална естетика няма и не може да има. Човек може да открие неоткрити до днес средства за много адекватно изразяване на нещо, но те трябва да бъдат възприети, признати и разбираеми за другия.

Мадам парижанка, дори да знае дума по дума какво казва Вуте, ако не го свързва с изригването му когато настъпи мотиката, няма да го разбере.

(но да имаме предвид, че езикът свещен на нашите деди има и по- големи възможности от тези на Вуте) :) 

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, Втори след княза said:

За вас лъжа, за мен истина.

Естетиката е приложна физиология. Например,преди години харесвах декадентската и нихилистична музика на "Пинк Флойд",но днес тялото и мозъка ми жадуват за лека,приятна музика.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, deaf said:

Естетиката е приложна физиология.

види се има изкуство, което да възприемаме сами, защото съответства тъкмо на усещанията ни в момента, изкуство свързано с физиологията на двама- което се съпреживява от двама и такова, което се отнася до мнозина. В залата е съвсем различно отколкото пред телевизора, с любимата е различно отколкото със случайни.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, Втори след княза said:

В залата е съвсем различно отколкото пред телевизора,

В залата човек не може да се отпусне и усамоти. А всяко велико нещо изисква самота,включително и "консумирането" на велико изкуство. В къщи пред телевизора може да си сам. Не понасям театъра.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 46 минути, deaf said:

В залата човек не може да се отпусне и усамоти. А всяко велико нещо изисква самота,включително и "консумирането" на велико изкуство. В къщи пред телевизора може да си сам. Не понасям театъра.

У дома имаме за особена случка следното: филмът "Боговете сигурно са полудели" в кино е много смешен. Строяваме децата пред телевизора да се посмеят. Те питат отегчени "Кажете поне къде да се смеем?"

  • заразявал ни е смехът в залата. Мачът пред екрана и на стадиона са различни емоции
  • "смешното" днес е друго
  • те са от друго поколение

Не смятам, че едно зрелище винаги в зала е по- добро, но винаги е различно.

И аз не съм бил на театър от доста време, но имам дълбоки спомени както от гледане, така и от четене на пиеси. Някои са трудни за постановка или не разчитат на голяма публика, такива се четат. Чета и пиеси, които изискват мислене. Наскоро четох "Трамвай желание", има смисъл и от гледане, и от четене. И от сцена, и от телевизор.

Хубавото на театъра е, че актьорите говорейки и действайки представят живи модели за поведение. 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Втори след княза said:

Това потвърждава, че изкуството е реч, йероглиф някакъв. В случая то казва "Аз съм от тези..." Обаче за страничен човек е нужно да се допита до тълкувател, изкуствовед. Може би заради това имам негативно отношение- не разбирам езика на татусите. За съжаление и клиентите на салони за татуировки не го разбират. 

Дори и да го разбираха, защо не предпочетат да фиксират посланието си на постер в службата, а го скриват под дреха върху тялото си?

Ако това е спомен от някакво събитие както нелепото "Мими 1988", с котва и сърце в съседство с няколко още имена и дати, то е също толкова изразително, като мъжка хвалба на груб жаргон.

За съжаление, след като размислих, се примирих, че татуировките са изразно средство като езика, но на някои хора езикът не им е по силите и им се налага да се изразяват с отпечатъци върху тялото. То е все едно да показваш магнитчета на хладилника, които в случая винаги са върху тебе, вместо да разкажеш с думи неизразимото. Следва виц:

а колко лесно беше да си татуира колаж с Айф. кула и Тр. арка

https://www.mentalfloss.com/article/75828/hidden-meanings-behind-11-prison-tattoos

Само един кратък пример.....

Караш по цариградско шосе и някой Те пререди, даже почти Те блъсва. Ти, по нашенски гестикулираш и го пращаш от където е дошъл....Оня те изпоглежда зад кормилото на  Mercedes G55 и какво виждаш?  Ако не си схванал от мерцедеса. Тетуирана сълза под окото му. Но какво значи? Под лявото око контур на сълза, -неуспешен атентат срещу най добрият му приятел или роднина. Същото но попълнена сълза -успешен атентат....Под дясното, -той е имал неуспешна атака срещу враг. Същата сълза попълнена -убил е врагът си....Затова има знаци, да се съобразяваш защото не е сигурно, че ще стигнеш до вербално изразяване на чувствата, мислите си....Например когато работех с американски шеф, вратата на офисът му имаше 3 варианта.

1. отворена- свободен е- можеш да влизаш без чукане, свободно с едно Хай и да разговаряш с него каквата си искаш.

2. отворена, но ключовете са в ключалката- тук е но е зает, затова само във връзка с работата или спешни проблеми можеш да го безпокоиш, но само с чукане и покана можеш да влезеш.

3. -затворена, с ключовете отвън- тук е, но да не си посмял да го приближиш защото с ругатни ще те прати в майната, толкова е зает.....

Така, че нонвербалните знаци, държания и сега ги държим най-много да не знаем защо....

Дойдоха колеги от египет. Вечерта отидохме да ядем и единият го питам и той ли пиле ще яде. -Не свинско. Не съм мохамеданин. И показа на дясната си ръка при гънката на палеца един тетуиран коптски кръст. Вижда се само ако разпери пръстите си...

Или навремето намериха труп на убит близо до градината на баба ми. И нея занесоха полицаите в моргата дали го познава. Не го познаваше но каза, че е българин.

-Това от къде знаете?

-От ваксинацията. За по-бързо  или да не се разпасват публично /тогава хората са били много по-срамежливи/, само навиват десният или левият ръкав и под лакътят давали ваксинацията.... 

Нали не се уригваме на масата? При берберите пък е задължително....😉

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...