Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Skubi said:

....Затова има знаци, да се съобразяваш защото не е сигурно, че ще стигнеш до вербално изразяване на чувствата, мислите си....

Много ги използват в киното. И ги възприемаме несъзнателно, ако имаме код. Съгласен съм, че тези невербални знаци са много важни!

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Replies 118
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

Има много и противоречащи си определения на изкуство. Преобладаващото е , че то е това, което е красиво. Но има изкуство, в което творецът не търси красивото или хармоничното – ето например, тази карт

Според мен човекът на изкуството се ражда такъв (тоест с определени заложби, и склонност към изразяване чрез някакъв вид изкуство), доколко и как ще ги развие зависи от много неща. Има и хора, които с

Днес ходих в музей и в галерия   В музея имаше фризове с яйцевидни орнаменти , разделени от стрелообразни. Имаше мозайки с вълнообразни елементи, четирилистни цветове, чертани с пергел, въже

Posted Images

  • Потребител

Едно и също е нарисувано на оригинала, копието и репродукцията. Един и същ текст представят софийски, провинциален и самодеен театър. Защо цената им намалява?

При театралния спектакъл може да се допусне, че майсторството на изпълнителите извън текста, предаването на споменатите от Skubi безсловесни знаци, е по- неумело, обаче при репродукцията цветовете и формите са същите. Явно действат икономически закони.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Най- простичкото определяне е изкуство/неизкуство, 1/0. Някои мнения са за това, че изкуство е майсторското изкуство. Аз клоня към това, че всяко изображение, което може да бъде разпознато и съпоставено със своя обект е изкуство. Когато детето изобразява схематично човек, то вече прави изкуство. Въпросът за майсторството, за степените в изкуството следват занапред. Признавам, че за тази идея съм повлиян от източното определение за стрелец с лък- това е всеки, който може да сложи стрела на тетивата, да я опъне и стрелата да се отдели напред. От тук нататък следват безбройните упражнения и достигането на майсторство на вече съществуващия стрелец с лък.

 

Добавям: при авангардното изкуство обектът е непознат и не е никак очевиден. Поради това ВСЯКО негово изображение е допустимо. 

Припомням вица:

Цитирай

Дъщеря ми е в трети клас. За домашно трябваше да нарисува картина с извънземни. Детето вложи огромно старание. На другия ден донесе двойка и забележка: - Такива извънземни няма!

:) 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Изкуството се превърна в институция, в църква. Има своите култови имена и митове, има своите първосвещеници, послушници и миряни. Никой не може да стане нещо значително в тази структура, ако не е харесан от авторитетите, ако тези авторитети не го препоръчат на медиите. В един момент такава структура е нещо добро, защото определя, къде- реално, къде- не, кое е добро в изкуството и кое е нискокачествено. Критериите им си остават интуитивни и поради това неоспорими. В друг момент техните норми стават ужасно остарели и се налага да бъдат разчупени, но трудно е да се противостои на една саморегулираща се система. В един ранен етап за промяна на закостенелите разбирания са оказвали влияние просветени владетели, меценати или князе, но когато пазарът определя цената и стойността, търговците се обръщат към експерти от гилдията за оценка, което не гарантира промяна, а обратното- застой. И докато консервативността на църквата е гаранция за нейната солидност, то в изкуството това не е съвсем така. Защото църквата е вечен камък, а изкуството- подновяваща се трева. Отсъствието на свежи идеи в изкуството го прави досадно, познато, към него се изпитва безразличие. Ако системата изкуство няма "метаболизъм", тя ще отхвърля доста добри неща. Вж.и    https://bg.wikipedia.org/wiki/Метаболизъм_(архитектура)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

„Лудите, лудите- те да са живи” от великия български роман е точно определение на романтизма

На младите им омръзна да им обясняват колко е важно да бъдеш позитивен, да познаваш и изучаваш науките, да се просвещаваш. Те учиха и какво? С какво това им помага в живота, зает от задръстеняци?

Човек трябва да е ентусиаст, да тръгне след нещо, което го въодушевява, а не да бъде еснафски практичен. Решителен, с вярата, че може да промени света, с вярата, че народът ще тръгне след месианския му порив.

Романтичните творци на изкуството са очарователни, малко самомнителни и хвърчащи из въздуха. Скръбна е съдбата им, но са от тези, за които и гробарите плачат. След тях не остава отчет за постигнато, а списък с лудешки мечти.

  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 минути, deaf said:

Гледал съм филма по албума, имах тягостно усещане. От някои кадри и до сега.

а към романтичния Вазов ми е направило впечатление следното- у много автори запомнящо се е началото- Попрището жизнено, Музата за Ахиловия гняв, Първото човешко непокорство, а у Вазов е последното изречение "Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира". Когато светът се пренасели с разумни, пресметливи, лудите стават пророци.

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Потвърждавам идеята си, че изкуството изразява по специфичен начин, по- често безсловесно, но и чрез думи , нещо, което е направило впечатление на автора. Първоначално това са били явления от природата, впоследствие от идеята за Бог и от Библията, впоследствие от труда, индустрията. В един момент опитват да изразят впечатленията си от душата, обществото и се получава авангаризъм, а и впечатленията от други произведени и се получава конструктивизъм.

Обясненията на различни етапи показва, че определението върши работа и това ме радва.

По отношение декоративното изкуство също- тъкачът случайно открил някаква шарка или грънчарят някаква форма, белег, впечатлили ги и те ги повтарят. Определението за изкуство върши работа.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 31.07.2020 г. at 23:28, Втори след княза said:

изкуството изразява по специфичен начин нещо, което е направило впечатление на автора.

или алтернативата

да поддържа традиция, наложен стил, мода. В това няма нищо чудно. Ако хората харесват песни за любов, това са вечни теми, които се избавят от баналността чрез таланта на автора да се впечатли и изяви нещо, незабелязано до сега.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Въпросът с духа остава водещ за философията

Цитирай

Обективната тежест и сила на изкуството Но може ли естетическата ценност на всяко произведение на изкуството да се определи от чистата субективна интуитивност на отделния художник? Дали „чистата интуиция“ притежава такава неограничена креативна мощ? По този въпрос Адорно заема съвсем друга и достатъчно продуктивна в теоретическо отношение гледна точка. Той не се придържа към мнението, че духовните образувания разкриват своята същност чрез постиженията на волята и намеренията на създалата ги личност; според него става дума за необходимост от преодоляване на едно характерно предубеждение, а именно: духовните творения не се явяват единствено и само израз на своя творец; тези творения, макар и да се явяват като собствено завоевание на големите личности – велики писатели, мислители, композитори, в същото време представляват оформени по определен начин „неща“, тоест вещи, притежаващи автономно присъствие и които чрез своята автономност и художествена уникалност „одухотворяват“ дадена ситуация или социална среда.

Цитатът е от http://philosophical-alternatives.com/wp-content/uploads/2020/07/MAKET-4-2017_5.pdf

И Адорно поставя въпроса за овеществяването на духовното. В случая вещественото опосредства "духовното" на артиста към духовното на зрителя. Самото "духовно" най- адекватно приемам като ОБРАБОТКА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА В ЧАСТНОСТ, И НА ИНФОРМАЦИЯТА КАТО ЦЯЛО.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Цитирай

Определянето на духа в художествените произведения е главната задача на естетиката; и толкова по-наложителна, тъй като естетиката няма право да се оставя философията да ѝ приписва категорията на духа“ Адорно (пак там: 491)

Наложително е определение за "дух"

А инак, преведен цитатът би звучал "Определянето на това, което е впечатлило авторите и информацията която са отразили в художествените произведения е главната задача на естетиката"

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, Втори след княза said:

Адорно поставя въпроса за овеществяването на духовното.

Има хипотеза,че европеецът дължи красотата си на слушането на класическа музика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, deaf said:

Има хипотеза,че европеецът дължи красотата си на слушането на класическа музика.

Е, еволюционните процеси са твърде бавни, а "класическата музика" е твърде отскоро. Съдейки по елинските и римски изображения, европейската красота е била и по времето на сирингата и лирата.

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, Втори след княза said:

Наложително е определение за "дух"

А инак, преведен цитатът би звучал "Определянето на това, което е впечатлило авторите и информацията която са отразили в художествените произведения е главната задача на естетиката"

Да - духът не бива да се овеществява, освен в произведения на изкуството. Това  би довело до много парадокси и ...чудеса?!!

https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9369&Level=2

Въпрос на нерви

 

Тежката дъбова врата се отворя с едно дрезгаво:

— Хи-хи-хиииии...

В хола на запустелия замък беше тъмно и влажно. Гнилите дъски скърцаха под краката ми:

— Кррръв... крррръв... крррръв.

Илюстрация © Борис ДимовскиА вятърът крещеше неистово в камината:

— Майчицеееееей...

Качих се на горния етаж. Часовникът на кулата удари дванадесет часа. Има си хас духът да не дойде! Нищо няма да излезе от репортажа ми тогава.

В коридора се зачуха тихи стъпки, дрънкане на вериги и тракане на кости. Вратата се отвори сред различни задгробни звуци. Духът застана в рамката й в цялата си прелест.

— Уааауууу... — каза той кротко.

— Здрасти — отговорих аз, — може ли да запуша?

— Пушиии... пушиииии — избуча той. — Това ти е последната цигараааа...

— ...ара... ара... ара — продължи някакво филмово ехо в камината.

— А, защо! Имам още цяла кутия.

— Днес завършва твоят жизнен път — той пристъпи към мен.

— Хайде, бе! Само стойте, моля ви се, по-настрана, за щото много миришете на нафталин.

Духът ме погледна обидено и седна на едно кресло срещу мене.

— Нима не те е страх? Та аз съм духът на сър Роберт Хауджаубаукеймейлър — кървавия убиец на Йоркфоркиоркмършайд.

— Приятно ми е, Донев.

Духът започна да проявява белези на истерика. Той си откъсна главата, подметка я към тавана, след това пак ловко я улови. После от носа му излезе виолетов дим, който миришеше на тамян и мащерка. Кръв подмокри килима.

— Пазете килима — казах аз. — Макар че е доста стар, би могъл да се даде в заложната къща.

Духът прие отново нормалния си вид. Той ме изгледа като студент, който се е явил на късмет на сериозен изпит, изхълца два пъти нервно, а след това попита:

— Но ти наистина ли нямаш нерви?

— Напротив, имам. При това доста здрави.

— Как може! Аз от сто осемдесет и четири години плаша народа на окръга, включително и приходящите туристи. Аз прекъсвам коскоджамити църковни служби, аз съм си създал репутация на безупречен дух и изведнъж срещам: някакъв ненормален, който...

— Моля, моля, милорд — обидих се аз. — Съвършено нормален съм. Само че съм софиянец.

— Не зная такова племе.

— Като за бивш английски лорд това не е толкова странно.

— Какво значи това софиянец? Отговорете веднага!

— Жител съм на столицата на България. По ваше време тя е била още в робство. Сега обаче е свободна и хората в. нея всички имат такива нерви като моите.

— Но как... как го постигате?

— Драги лорде, чакал ли сте в ресторант келнера да приеме поръчката ви, след това да ви я донесе, след това да дойде за сметката?

— Не. По мое време...

— Ясно. Качвали ли сте се на трамвай № 2, когато тридесет хиляди запалянковци отиват на мача Левски —ЦСКА или обратно?

— По мое време футболът още не беше открит.

— Блазе ви. А опитвали ли сте се случайно да изтръгнете усмивка от завеждащия щанд „Стъкла“, когато му давате размерите на прозорците си?

— В моя замък прозорците бяха...

— Разбирам. А да ви се е случвало да ходите в градската баня със смътната надежда да се окъпете.

— Слушай, млади човече, забравих ти името! За какви бани ми говориш?

— Съжалявам ви, милорд. Вие скучаете във вашето зад гробно царство. А какъв живот кипи в нашата София! Елате с мен, ще уредя формалностите. Ще поживеете при нас, ще калите нервите си, ще се преквалифицирате, ще си починете...

Духът изчезна с писък. Часовникът удари един. На мене ми се доспа...

Събудих се сутринта, целият омотан в паяжини. Реших, че всичко е било сън, че духове всъщност няма. Но когато излизах от замъка, видях на масивната дъбова врата един пресен надпис, изработен красиво с човешка кръв:

„Вход за софиянци строго забранен!!“

...

  • Харесва ми! 2
  • ХаХа 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Две трудни предстоящи задачи, за които се иска мислене.

1. След като определих, че авторът създава някакво произведение на изкуството, защото е впечатлен от нещо, мога ли по горния разказ на Антон Донев да стигна до някакви изводи?

2. Тъй като съм на мнение, че естетическите, пък и етичните норми се формулират от авторитети, които не са философите,  то какво е мястото на философите? Дали може да се философства за ценностите, при какви условия ценностите са такива и при какви- инакви. При какви авторитети ценностите са такива и при какви- инакви.

Въпроси, безспорно трудни... :(( 

 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 5.08.2020 г. at 0:29, Втори след княза said:

1. След като определих, че авторът създава някакво произведение на изкуството, защото е впечатлен от нещо, мога ли по горния разказ на Антон Донев да стигна до някакви изводи?

Мисля си, че сам можеш да стигнеш до изводи, ако погледнеш "Средговор":

Средговор

 

Скъпи мой братко читателю,

Не ми се сърди, че се обръщам така интимно към тебе, но ти си много симпатичен. Дано чувствата ни са взаимни!

Писах, писах донякъде, пък реших да си поприказваме с тебе. Ако бях поставил предговор или заключение (по-правилно е да се нарече „задговор“), ти сигурно не би го прочел. Между нас казано, и аз не чета такива работи. „Къде съм се родил, защо съм се родил, кога ме е осенила идеята да се занимавам с литература“ — много важно!

Именно затова реших да направя средговор.

Е, като си стигнал вече дотука, карай нататък! Може пък и нещо интересно да кажа.

Аз те познавам, братко читателю. Виждал съм те и във влака, и в бюрото, и ,в ресторанта. А и ти сигурно ме познаваш, но не можеш да си спомниш за мен.

Малко ли пъти съм ти искал огън за цигарата си? Малко ли пъти с едно „Свободно ли е?“ съм сядал на твоята маса в кафенето? Малко ли пъти в трамвая съм те питал: „Ще слизате ли на другата спирка“, и съм минавал пред тебе, за да заема по-изгодна позиция срещу девойката с хубавите крака?

Илюстрация © Борис ДимовскиАми в киното?

Ами в банята?

Ами на опашката за варена царевица?

Спомни ли си? Е, щом отдавна се познаваме, ние спокойно можем да си приказваме и за литература, конкретно за тази моя книга.

Какво съм искал да кажа с нея ли? Ох, как ме постави в затруднение още с първия си въпрос!

Знаеш ли, случвало ми се е да пиша пиеси. Понякога са ги играли и в театри. И най-страшният момент за мене е бил, когато режисьорът започне да тича по сцената, да скубе оскъдната растителност по главата си и да крещи на актьорите:

— Но, другари, моля ви се! Нима не схващате какво е искал да каже авторът с този пасаж?

А аз се свивам в тъмното и си казвам:

— Брей, какво ли пък наистина съм искал да кажа?

И когато режисьорът завърши обясненията си и артистите изведнъж придадат друг облик на сцената, аз разбирам:

а) че всъщност съм много умен,

б) че режисьорът е също умен, щом като е схванал тънката ми мисъл, и

в) че актьорите са ужасно умни, щом като са разбрали режисьора.

Хубаво е човек да се движи сред умни хора, защото...

Но ние се отвлякохме от темата на разговора. Защо, питаш ти, съм написал тези разкази. Ами как да ти кажа, братко читателю. Ела у нас да видиш каква грамадна библиотека от научнофантастични романи, повести и брошури съм събрал. Едно време и аз исках да се покрия с неувяхваща слава, като напиша такова произведение. Написах го. Майка ми много го хареса. Хареса го дори и един приятел, който веднага след това ми поиска десет лева назаем. А в издателството казаха, че темата е остаряла, че езикът... че стилът... че жанрът... че героите...

Така се отказах от собствени велики произведения и реших да използувам чужди фантасмагории, като ги предавам така, както ги виждам. Какво съм виновен тогава, че очите ми възприемат само смешната страна на нещата? Грях ли е това?

Ще ти дам един пример. Не смяташ ли, че след като те настъпят по мазола, ако извадиш няколко зъба на виновника, за което те дадат под съд за дребно хулиганство, освен това получиш инфекция на юмрука, поради което ходиш цял месец наред в поликлиниката, губиш трудов стаж, флиртуваш с картотекарката и накрая се ожениш за манипулационната сестра, която ти прави болезнени инжекции в бутовете...

Чакай, какво исках да кажа? А, да! Не смяташ ли, питам, че ако те настъпят по мазола и ти вземеш работата на шега, ще си спестиш и време, и труд, и нерви, и ще останеш ерген?

Е, вярно е, хуморът също трябва да има своя цел. Ама има пък! Затова в някои от героите ти ще познаеш я себе си, я леля си, я началника си. Ще ги познаеш и ще се смееш. Пък прощавай, ако има нещо...

Като става дума за героите, искам да ти се извиня за имената им. Знаеш ли колко време съм се мъчил, докато ги измисля? Нека и ти да се помъчиш малко, докато ги асимилираш правилно.

Друго какво да ти кажа? Бъди мил и снизходителен към мене, защото иначе веднага ще напиша още една такава книга. Така да знаеш!

Виждам, че вече бързаш да минеш на следващия разказ. (Той е по-интересен от досегашните.) Затова и аз ще приключа. Чети нататък, да ти е сладко! Поздрави от мене манипулационната сестра. Лека нощ!

 

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Получих съобщение от една приятелка:

"Помниш ли едно време,когато нямаше интернет и си мислехме,че хората са прости защото нямат достъп до информация? Е,ами не било от това..."

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Бях на читалищния концерт на школите по музика. Като минаха учениците по пиано, една майка придърпа детето си- пианист и го изведе с думите: "Няма какво да се тъпчеш с музика, която не е пиано".  Наскоро пък един ловец казваше, че ловно куче не бива да бъде водено на различни места и пускано свободно, освен на лов, защото си разстройва обонянието или по- скоро си задръства мозъка с информация за миризми. То трябва да си знае ловния район и миризмата на терена и  дивеча. Другото пречи. 

Наистина, опитните музиканти намират в музиката на други инструменти, диригенти, изпълнители нови неща, но неопитните по- добре да усвоят непосредствено необходимото. Ако им стига умът за повече, то нека е после.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 6.08.2020 г. at 17:35, Малоум 2 said:

исках да се покрия с неувяхваща слава, като напиша такова произведение. Написах го. Майка ми много го хареса. Хареса го дори и един приятел, който веднага след това ми поиска десет лева назаем. А в издателството казаха, че темата е остаряла, че езикът... че стилът... че жанрът... че героите...

Така се отказах от собствени велики произведения и реших да използувам чужди фантасмагории, като ги предавам така, както ги виждам.

1. Някои (вероятно повечето, може би всички) автори пишат за да изживеят удоволствие от слава, известност.

2. При оценка на едно произведение се обръща внимание на темата.... езикът... стилът... жанрът... героите...

3. С напредване на изкуството, когато се изчерпят теми за външни явления, авторите се насочват към преработка на предишни произведения. Те са в правото си. Впечатлява ги нещо от създаденото и го възпроизвеждат пред околните за да ги впечатли и тях, доколкото може, доколкото са впечатляващи темата.... езикът... стилът... жанрът... героите... :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Парадоксално е, че поезията се появява преди прозата. По- сложното, преди по- простото!

Можем да потърсим нещо подобно в детското бърборене. Още не проговорило, детето повтаря сходни звуци, нагласява техен ритъм и мелодика, пее ги, преди да проговори. Неговото ма- ма е насечено на срички, на тактове. 

Когато мислим за изкуството, като за синкретичен път към комуникацията, възниквал съвместно, но изпреварен от говора, нещата стават по- разбираеми. В първите търсения на проговарящия дивак има и звуци, и ритъм. Той се изразява без да дава предимство на думите, на речта. Подвикванията Йо- йо- хо са също толкова информативни като "Добър вечер, мили гости". В този смисъл, първото изразно средство е съчетание от слово, мелодика, ритъм, т.е. лирика или по- общо поезия. Да ме прощава Аристотел от тракийския град, но поезия за нас е по- разбираема като нещо, което се пее, пойе се, отколкото като "творчество" Вж. тук,  което е присъщо и на грънчаря

Впоследствие това умение се шлайфа,  усъвършенства, жреците говорят със специален език, който обогатяват с рими, ритъм, докато простосмъртните могат да общуват с команди и крясъци- малко са думите, необходими на свинаря на Одисей преди да попадне на Омир. 

Надявам се съм се изразил достатъчно разбираемо, че първото комуникативно средство е синкретично и включва слово, ритъм, съзвучия, мелодика. То е по- скоро песен, поезия, отколкото проза.

  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Според мен човекът на изкуството се ражда такъв (тоест с определени заложби, и склонност към изразяване чрез някакъв вид изкуство), доколко и как ще ги развие зависи от много неща. Има и хора, които се опитват да се препитават/печелят или по други причини да се занимават с изкуство но те не могат да се отнесат към ,,истинския" творец. Той го прави най-вече защото има вътрешна необходимост от това, и не винаги има нужда от одобрение, признание, заплащане или разбиране на неговото творчество. Вече какво точно хората ще преценят като ,,изкуство" е много субективно, за някои и една хубаво изпечена и вкусна баница може да е постижение в този смисъл.

  • Харесва ми! 4
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, kirasirrav said:

... за някои и една хубаво изпечена и вкусна баница може да е постижение в този смисъл.

От личен опит мога да кажа, че това е точно така 😎.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, kirasirrav said:

Според мен човекът на изкуството се ражда такъв (тоест с определени заложби, и склонност към изразяване чрез някакъв вид изкуство)

Опитвам се да си отговоря за мен на въпроса така:

Ако човек на изкуството се ражда такъв, но по някакви причини НЕ развива заложбите си, той човек на изкуството ли е? У Марк Твен имаше един герой, който бил много свят вътрешно, но обикновен селянин, незабележим външно. Никой от селото не оценил светостта му, но Господ го възнаградил на оня свят. В изкуството това едва ли може да стане, защото тук бог сме ние- публиката. 

После- има някои, които направо се чудим какво правят в тоя си занаят. Има такива доктори, даскали, хористи, ресторантски певци, рисувачи... а колко хубавички актриси... Те си изкарват парите като хора на изкуството. Колкото и да е слаб ресторантския изпълнител, без него е по- скучно. Като си глътна, да знаете на какво фалшиво свирене съм играл и пял. А да знаете колко фалшиво пея, ама пък с какъв кеф... Та не съм уверен,  нито че тези в изкуството, всичките са родени за това, нито, че можем да разпознаем трудолюбивия и последователен от даровития.

Така че аз смятам, че изкуство прави всеки, който ни представя с изразните средства на изкуството нещо, което можем да разпознаем като такова и да приемем изображението му. От детето, през бездарника, до гения. Който го прави по- добре е по- добър, който го прави по- лошо е по- лош.

По отношение баницата като произведение на изкуството, смятам, че с развитието си всяка дейност, след като достигне някакво равнище започва да обръща внимание и на не- прагматични критерии (какъвто е питателна баница- да има яйца, сирене и кори), отива към  естетически- дали изглежда добре, дали е приятно за други сетива.  

Обаче и тогава, както споменавате, има хора с различно мнение. Един може да каже "Да, баницата е произведение на изкуството", друг, че това не е произведение на изкуството. Тогава какво трябва да каже наблюдателя- че Е или че НЕ е? Става дума, че и в най- развитите изкуства критериите за изкусно и бездарно са доста субективни.

  • Харесва ми! 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да, разбирам, един вид щом субектът прави нещо което се определя от други като изкуство значи можем да го наречем че е човек на изкуството. Срещал съм хора за които понятието за изкуство е много разтегливо и широкообхватно, като сме влизали в дискусии (понякога доста разгорещени ) къде можем да поставим границите (но това беше някога, когато интелектуалния ми потенциал се намираше във възход да го наречем 😃 ). Но понастоящем за мен нещата стоят така - човек на изкуството като понятие не се припокрива със такъв, който прави/се занимава с нещо, което може да бъде наречено изкуство (във всякакъв смисъл).

  • Харесва ми! 1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, kirasirrav said:

човек на изкуството като понятие не се припокрива със такъв, който прави/се занимава с нещо, което може да бъде наречено изкуство

От примера с баницата става ясно, че "не се припокрива", защото влагате по- широк смисъл, а не по- тесен с по- високи критерии . Нали?

По този начин в изкуството влизат (когато добият възможности) дейности, смятани за практически. Ето- кулинарно изкуство, машинен и ергономичен дизайн. Моментът, в който можем да кажем "Тази кола е ПО- КРАСИВА от онази" или по- фрапиращо "Този трактор, компютърна програма, струг, космически апарат, хирургичен шев", значи се е появило изкуство, но авторът може и да не се е осъзнал като човек на изкуството.

Иде ми на ум, че за изкуство можем да говорим само като сравняваме неща. Ако нещо е несравнимо, не мога да кажа от кое е по- красиво. В някои случаи се казва за нещо изключително , че е "несравнимо", което по- скоро значи "неповторимо", "без близко съперничество", нещо което е на огромна дистанция от другите, с които СЕ СРАВНЯВА.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...