Отиди на
Форум "Наука"

Нереалната Теория на Относителността


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 16 минути, Шпага said:

Е, в това е проблемът - дали "законите, които предлага теорията" са правилни.

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително :)

Преди 16 минути, Шпага said:

Твърдението, че дължините на обектите в подвижната система са реално скъсени в сравнение с дължините на същите обекти в неподвижната система, е меко казано неубедително.

А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз :)

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Преди 2 минути, Шпага said:

Е, в това е проблемът - дали "законите, които предлага теорията" са правилни. Защото какъв е смисълът да се прилага "правилно" нещо, което не е правилно?:ab:

Твърдението, че дължините на обектите в подвижната система са реално скъсени в сравнение с дължините на същите обекти в неподвижната система, е меко казано неубедително.

Ами не са правилни. Това доказах много пъти, сега и Ники доказа. Теорията е изградена на Фалшифицирана основа и правила и пробва да се <самодоказва> , един порочен кръг на фалш и трагедия.

  Ако не са реално скъсени Теорията моменталически се Затрива. ТО няма друг избор.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, scaner said:

..

А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз :)

От мен се взема, от къде другаде ти трябва:D

Дължините на обектите са скъсени, разстояния между обекти при определени условия не са скъсени, като примерно Два обекта, Неподвижни с хагласени Еднакви ускорения започнали в Един Еднакъв момент, което е по СТО, ускорили и................като измерят разстоянията по между си със скъсените си мерни единици, кво стана, Раздалечени. С други думи няма <скъсяване> на пространство, а промяна в обекти и най-най близкото им околие заради грав ефект и полета. 

Разбрали , професоре?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, scaner said:

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително :)

Но нали няма експеримент, който пряко да доказва, че дължините са скъсени. За една сто и петнайсет годишна теория само косвени "доказателства" вече не са достатъчни.

Преди 28 минути, scaner said:

А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз :)

А откъде се взема усилието, което движението упражнява, за да скъсява по различен начин дължините във всички отправни системи с изключение на приетата за неподвижна? Питам аз:)

Link to comment
Share on other sites

Преди 6 минути, Ниkи said:

...

Разбери, аз нямам за цел да "омажа" СТО, но тези два парадокса нямат решение по СТО. Не се връзват със СТО. И тези парадокси не засягат постулатите на СТО а само анализа, който се прави на база постулатите 

Засягат и постулатите. Физиката е различна в зависимост от скорост спрямо Айнюайновото Физическо Състояние на Покой.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, Шпага said:

 

А откъде се взема усилието, което движението упражнява, за да скъсява по различен начин дължините във всички отправни системи с изключение на приетата за неподвижна? Питам аз:)

Как от къде, от напъните да се опази фалшивата теория. От зор, както се казва :D

Ако хубаво помислиш , една приета за Неподвижна система , какво би я спряло да е <по скъсена> от една Подвижна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Ниkи said:

Две много, много дълги, зацепени зъбни колела се въртят. Едното се движи спрямо другото по направление на осите. Как едното ще е усукано а другото не? И двете не са усукани в собствените си ИОС-и

ВИж сега, трябва да имаме някакво начално условие. Например, в едната система и двете колела не са усукани и зацепват коректно, независимо от движението. От тук тръгваме.

Следствието е, че в другата система и двете колела ще са усукани. Тоест това, което в първата система се е движело и не е било усукано, по условие, в собствената си система ще е усукано. Значи твърдението, че  всяко не е усукано в собствената си ос не е коректно и води до противоречие.

Е, в зависимост от условието имаме няколко варианта, нито един не води до противоречие. Какво ще се случи в другата система винаги трябва да е следствие от условието. Когато условието е коректно, можеш без парадокси да изведеш следствията какво се случва в другата система. Кеф ти лоренцовите трансформации, кеф ти вече разработена интуиция породена от работата с тези трансформации. Или експеримент. Няма други варианти.

Преди 15 минути, Ниkи said:

Това че от гледна точка на едната ИОС в другата часовниците не показват еднакво не е причина от гледна точка на другата ИОС събитието да не е едновременно за всички нейни часовници.

Е  как да не е причина? Едновременни събития се случват при еднакви поазания на часовниците, и това е определение. Ако не са еднакви, събитията не са едновременни. Разбира се, подразбира се система от сверени и синхронни часовнници.

Преди 17 минути, Ниkи said:

Забележи, че това не твоя парадокс, при който се върти гайката. Тук гайката не се върти. Тук се върти болта.

Има няколко варианта, всички са взаимозаменяеми. Въртенето в една система и постъпателното движение в другата ще доведе до допълнително усукване в другата система, което усукване ще засегне стъпката на резбата и точно ще компенсира ефектите на "парадокса". Който вариант си харесаш, за него може да поразсъждаваш - гарантирам, резултатът е един и същи.

 

Преди 21 минути, Ниkи said:

Дори да се опиташ да компенсираш скъсяването с усукване на болта, обръщаме посоката на въртене на болта и нещата стават още по-зле.

Както и да обръщаш въртенето, нещата си идват правилно на мястото. Посоката на въртене на болта е свързана с посоката на движението му в другата система (спрямо гайката), което се отразява на разликата в резбата точно толкова, че да компенсира ефектите. Аз съм го мислил и ми е ясно, тук иска много думи за обяснение. Опитай да си формулираш задачата детайлно, и тогава става по-ясно кое на къде се променя. Няма мърдане тука.

 

Преди 24 минути, Ниkи said:

Разбери, аз нямам за цел да "омажа" СТО, но тези два парадокса нямат решение по СТО. Не се връзват със СТО. И тези парадокси не засягат постулатите на СТО а само анализа, който се прави на база постулатите 

Знам, но само със стрелба в тъмното не стават нещата. А аз не съм машина за решаване на парадокси, освен ако не ми е интересен. Този съм го смятал преди години, много труд за нищо :)Най-много да те насоча.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Шпага said:

Но нали няма експеримент, който пряко да доказва, че дължините са скъсени. За една сто и петнайсет годишна теория само косвени "доказателства" вече не са достатъчни.

Шпага, заповядва да решиш техническите трудности, и ще ти вдигнем паметник :)

Да ти преформулирам изказването: за една 5 хилядолетна човешка цивилизация е срам, че едва сега е направила космически кораби, които да пътуват до Марс... :)

Преди 23 минути, Шпага said:

А откъде се взема усилието, което движението упражнява, за да скъсява по различен начин дължините във всички отправни системи с изключение на приетата за неподвижна? Питам аз:)

А така, най-сетне зададе правилният въпрос. Е, моят е по-простичък - като му намериш отговора, ще си отговориш и за този.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

ВИж сега, трябва да имаме някакво начално условие. Например, в едната система и двете колела не са усукани и зацепват коректно, независимо от движението. От тук тръгваме.

...

 

Ето ти го условието. В началото колелата са незацепени и се движат едно към друго.По условие и в двете системи са Неусукани. Според СТО , те могат да се скачат без проблемно , тъй като Физиката в коя да е ИОС не зависи от относителна скорост и щом са измерени като Неусукани в системите си, значи са Физически Неусукани.

Скачват се без да изпитват никакви ускорения, след като са вече скачени, от къв зор единият Наблюдател ще си регистрира собственното колело кат Усукано !

Кажи бе, мордокрасний!

Link to comment
Share on other sites

Всичко е пределно ясно. Парадокса на Ники е Истински Парадокс предложен по подходящ начин.

 

Само в тази тема съм хвърлил още Два Ултимативни Парадокса, а преди това колко още, а освен мен, колко други. 

Подобна научна наглост е недопостима. Официално Трябва да се обяви ТО, СТО за Грешна теория и да се анализират грешните постулати и базата. Очевидно част от теорията е работеща и <от горе на долу> да се модифицира или трансформира към друга ТО или нова теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малденов противоречията ти идват от това, че не изписваш пълно твърденията, и използваш неизказани допускания.

Например товa

Преди 13 часа, gmladenov said:

Ти приемаш СТО за вярна и така приемаш, че следните две протовоположни твурдения са еднакво верни:

  • светлината достига едновременно до двете стени на вагона
  • светлината достига неедновременно до тях

В логиката това се нарича противоречие: твърдение, в което се допускат като верни дадено съждение
едновременно с неговото отрицание.

Пълните и точни твърднеия са:

  • светлината достига едновременно до двете страни на вагона в системата свързана с вагона
  • светлината не достига едновременно до тях в системата свързана с гарата

Така твърденията не си противоречат едно на друго. Неосъзнатото допускане, което използваш, е че едновременността не зависи от избора на система. За това и не си написал пълните твърдения. Ако едновременността е абсолютна, то тогава ще има противоречие. Но ако не е, няма.

За да видиш, че логиката е калпава погледни следните две твърдения:

  • влакът се дивжи в системата на гарата
  • влакът не се движи в системата на влака

Ако сега изпуснеш втората част на всяко тваърдение ще имаш:

  • влакът се дивжи
  • влакът не се движи

Което е невъзможно, но проблема не е във вслената, а в мен, щото не съм внимавал с логиката.

 

Редактирано от Gravity
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, Шпага said:

Но нали няма експеримент, който пряко да доказва, че дължините са скъсени. За една сто и петнайсет годишна теория само косвени "доказателства" вече не са достатъчни.

Какво означава пряко? Имаме ли пряко доказателство за което е да е твърдение за вътрешността на слънцето? Или за вътрешноста на земята? Или луната? Имаме ли пряко доказателство, че вътре в луната не е пълно с козе сирене? Колко от която и да е теория/наука е устанеовено пряко и колко е дедукция?

И по-интересното, защо хората нямат проблем с приемането на доверие на 99% от научните факти ако са интуитивни. Но ако не са интуитивни, хоарат искат пряко доказателство. По-точно, те не искат пряко доказателство, а изпозлват като аргумент "Ама за това няма пряко доказателство."

Link to comment
Share on other sites

Преди 11 минути, Gravity said:

Малденов противоречията ти идват от това, че не изписваш пълно твърденията, и използваш неизказани допускания.

Например товa

Пълните и точни твърднеия са:

  • светлината достига до двете страни на вагона в системата свързана с вагона
  • светлината не достига едновременно до тях в системата свързана с гарата

...

 

Ами това е доказателство , че в едната система часовниците са разсверени, не са сверени правилно. Коя е тази система?

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, Gravity said:

Какво означава пряко? Имаме ли пряко доказателство за което е да е твърдение за вътрешността на слънцето? Или за вътрешноста на земята? Или луната? Имаме ли пряко доказателство, че вътре в луната не е пълно с козе сирене? Колко от която и да е теория/наука е устанеовено пряко и колко е дедукция?

И по-интересното, защо хората нямат проблем с приемането на доверие на 99% от научните факти ако са интуитивни. Но ако не са интуитивни, хоарат искат пряко доказателство. По-точно, те не искат пряко доказателство, а изпозлват като аргумент "Ама за това няма пряко доказателство."

Не ви знам вас хората, все ви има нешо.

В случая за резултат А им повече от един възможни и непротиворечящи на действителността пътища. ТО е грешният път. Та за това хората реагират инстинктивно.

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпроси:

С колко от земна гледна точка се е скъсило разстоянието до Марс при пътуването на Пърсъвиърънс? И каква е - количествено - е разликата между това скъсяване и скъсяването, /установено?/ при пътуването на Кюриосити?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Gravity said:

Какво означава пряко? Имаме ли пряко доказателство за което е да е твърдение за вътрешността на слънцето? Или за вътрешноста на земята? Или луната? Имаме ли пряко доказателство, че вътре в луната не е пълно с козе сирене? Колко от която и да е теория/наука е устанеовено пряко и колко е дедукция?

И по-интересното, защо хората нямат проблем с приемането на доверие на 99% от научните факти ако са интуитивни. Но ако не са интуитивни, хоарат искат пряко доказателство. По-точно, те не искат пряко доказателство, а изпозлват като аргумент "Ама за това няма пряко доказателство."

Да се покаже пряко е някой да е направил преки измервания.
Фактът си остава, че такива измервания никога не са правени за скъсяването на
дължините.

Аргументът, че това е технически трудно, не променя и другия факт, че скъсяването
на дължините се приема за вярно на доверие, без някога да е потвърдено с пряк
експериемент.

Въпросът за интуитивността/неинтуитивността на СТО пък ми е най-любимият.
Видите ли, ние не трябва да се довяряваме на нашата собствена интуиция, а на
интуицията на релативистите ... въпреки че те нямат преки доказателства за
скъсяването на дължините, например.

Да се изискват такива доказателства не е въпрос на интуитивност/неинтуитивност
(както Йезуитската логика на релативизма повелява), а е въпрос на принцип: колкото
по-невероятно, по-нелогично и по-бомбастично е едно твърдение, толкова по-строги и
по-високи са критериите за неговото доказване.

А как стои днес със скъсяването на дължините: приема се сляпо на доверие, без
преки доказателства - и ако случайно някой се осмели да поиска такива доказателства,
му се обяснява да не държи на тези неща (защото били технически трудни, видите ли).

Айнщайн акбар.

Редактирано от gmladenov
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, gmladenov said:

Да се покаже пряко е някой да е направил преки измервания.
Фактът си остава, че такива измервания никога не са правени за скъсяването на
дължините.

Аргументът, че това е технически трудно, не променя и другия факт, че скъсяването
на дължините се приема за вярно на доверие, без някога да е потвърдено с пряк
експериемент.

Въпросът за интуитивността/неинтуитивността на СТО пък ми е най-любимият.
Видите ли, ние не трябва да се довяряваме на нашата собствена интуиция, а на
интуицията на релативистите ... въпреки че те нямат преки доказателства за
скъсяването на дължините, например.

Да се изискват такива доказателства не е въпрос на интуитивност/неинтуитивност
(както Йезуитската логика на релативизма повелява), а е въпрос на принцип: колкото
по-невероятно, по-нелогично и по-бомбастично е едно твърдение, толкова по-строги и
по-високи са критериите за неговото доказване.

А как стои днес със скъсяването на дължините: приема се сляпо на доверие, без
преки доказателства - и ако случайно някой се осмели да поиска такива доказателства,
му се обяснява да не държи на тези неща (защото били технически трудни, видите ли).

Айнщайн акбар.

А какво е разстоянието до слънцето? Кой го е мерил директно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Ниkи said:

Кажи, на долната картина, на къде се върти вала за да се усуче според СТО?

Може да го броим, че въртенето е срещу часовниковата стрелка.
Така десният край изпреварва левия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Gravity said:

А какво е разстоянието до слънцето? Кой го е мерил директно?

Въобще не е същото. Ако не измерим правилно разстоянието до слънцето, това е
техническа грешка. Никакъв физичен принцип не се нарушава от подобна грешка.

Скъсяването на дължините, от друга страна, е фундаментален физичен принцип:
наистина ли движението на едно тяло предизвиква промяна на неговата дължина?
Подобен принцип не може да се приема на сляпо доверие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Защо от земна гледна точка? Да нямаш предвид от гледна точка на Пърсъвиърънс.

Приемаме системата на Земята за неподвижна, а тази на Пърсъвиърънс за подвижна. Нали скъсяването на дължините става в подвижната система.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Gravity said:

А какво е разстоянието до слънцето? Кой го е мерил директно?

Ти и Сканер вече подкарахте по метода "А вие защо биете негрите?":dwarf:

  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

Преди 2 часа, Ниkи said:

..

С прискърбие ви съобщавам, че съм избистрил нов съвременен парадокс на вала. Няма да ви го споделя за да не размиваме актуалния днес Парадокс.

Парадоксите станаха няколко десетки, а вероятно има безброй варианти !

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително :)

Убедително ли? Достатъчно е да заменим скоростта на светлината със скорост на фотон  и постулатът С = константа ще изгуби смисъла си:bk:

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Ниkи said:

От гледна точка на земята, ще се скъси дължината на ракетата. От гледна точка на ракетата, ще се скъси разстоянието Земя-Марс

Може и да си прав. Обърках се вече с тези "скъсявания":ck:

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...