Отиди на
Форум "Наука"

Астрофизикът Итън Сийгъл: Вярвайте на експертите, не проучвайте научните въпроси сами за себе си!


Recommended Posts

  • Потребител

Среднощно разсъждение защо и забавянето на ракетата, забавя процесите

Забавянето с 10g следва да залепи куфарчето с уран на отсрещната стена, но не и да го накара да се забърза при излъчването. Наистина ли и ускорението и забавянето в еднаква степен забавят процесите?

По- горе, когато става дума за скорост, това май е невалидно. Ако някой се движи равномерно праволинейно с 0,8с, той би следвало да е в инертна система.

Баси. Тренер! Побързай!

Преди 11 минути, scaner said:

При условие че Земята се движи в някаква отправна система, то и Сириус ще се движи в същата посока в тази система, и цялата отсечка формирана от тях ще се движи   По законите на СТО всяка така подвижна отсечка се скъсява. Скъсяването точно това значи - крайните и точки (в случая Земя и Сириус) променят в тази отправна система дистанцията си.

Стига! Тъкмо си изградих понятие за ускоряващата се система, а сега за другата, която не се ускорява, но само изглежда такава. Това не може да е вярно. Утре след кафето... лека нощ.

Тренер!....

... и уточнете "движи" или "ускорява се"

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 782
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Астрофизикът Итън Сийгъл: Слушайте експертите, а не решавайте за себе си! На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Въпреки мн

Е ,не е така ,  има разбиране ,основно в  лагера на експертите(за да сме по темата все пак),поради еднаквия език,който ползват. Между лаици и експерти обаче..почти невъзможно.Нека за лаик  приемем вс

Това безспорно е правилно и мисля, че никой не го отхвърля. Проблемът е, че сме зарити от информация. Човек  може волно или неволно да  изпадне в заблуждение. Има три ключови момента, три трудности ко

Posted Images

  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

Среднощно разсъждение защо и забавянето на ракетата, забавя процесите

Забавянето с 10g следва да залепи куфарчето с уран на отсрещната стена, но не и да го накара да се забърза при излъчването. Наистина ли и ускорението и забавянето в еднаква степен забавят процесите?

По- горе, когато става дума за скорост, това май е невалидно. Ако някой се движи равномерно праволинейно с 0,8с, той би следвало да е в инертна система.

Ускорението и забавянето (това пак е ускорение, но в противоположна посока), са интересни в аналогията си с гравитацията. При нея времето се забавя, съответно и при ускорението независимо от посоката му. Но поне при разумните ускорения това е на практика незабележим процес.

Колкото до инерциалните системи, физическите закони сочат, че в две взаимоподвижни системи времето изначално върви различно, не може да се изгради някаква обща система от сверени и синхронни часовници. От там и при сравняване на процесите (и дължините на обектите) между двете системи се открива разика - интервалът между две събития ще е различен за двете системи (от там и "забавяне на времето" за системата в която той ще е по-малък), дължината на един и същи обект мерена в двете системи ще е различна (от там и скъсяване на обект, неподвижен в едната система, когато се измерва в система в която е подвижен). Всичко това при инерциални системи. Вече повече подробности се получават ако се задълбаеме...

Баси как съсипахме пак хубавата тема...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата.

Ами точно !! :az:

Ако имаш два куфара с уран един до друг, ти можеш да кажеш кой от тях
е пътувал с висока скорост в космоса.

Значи движението променя разпада на урана и това може да се измери.
Значи движението доказано променя физически закони.

Ти самия го казваш.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 34 минути, scaner said:

Получаваш, че периодът зависи от скоростта на образеца.

А така.

И това означава, че периодът на полуразпад зависи от движението.
Тоест, че движението променя физически свойства на материята.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Значи движението променя разпада на урана и това може да се измери.

Да, защото променя интервала за който става този разпад.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Значи движението доказано променя физически закони.

Не, защото законът за разпад във всяка система е един и същи:

064be4a54d6b4a9cf7da6cbf69739410288c1b12

Различно е само времето, за което този закон действа (периодът t). Това не е промяна в закона.

Научи се да мислиш, вече откровено тъпо се получава с тези прибързани заключения, не следващи от никъде.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

И това означава, че периодът на полуразпад зависи и се променя
от движението. Тоест, че движението променя физически свойства.

Зависи от движението на образеца в рамките на една система. Тоест в тази система имаме по-сложен закон от учебникарският, зависещ от скоростта на образеца. Абсолютно същият закон, разбира се, ще имаме и във всяка друга инерциална система.

Ти искаш да получиш един предварително набелязан но погрешен резултат, и това ти прецаква всички логически заключчения.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата. Това при условието един и същи период на полуразпад за всяко от парчетата уран.

Движението е промяна на относителното местоположение на дадено материално
тяло в космоса. 

По принцип, промяната на местоположение сама по себе си не причинява физически
промени. Това е физически безсмислено.

А според теб и СТО излиза, че ако разходим един куфар с уран из космоса, ние
ще забавим разападането на урана в него.

Значи уранът претърпява физическа промяна само защото си сменя местоположението
в космоса. (Завива му се свят от високата скорост и оттова се разпада по-бавно. :Oo:)

С други думи, наблюдаваме физическа промяна на материално тяло, причинена единствено
от промяната на неговото местоположение в космоса. Така излиза според вас.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Когато аз кажа, че СТО е грешна, аз не казвам, че съм по-умен от Айнщайн
или че Скенер нищо не разбира - а просто казвам, че СТО е грешна.

А Скенер и другите (явно) чуват, че аз се мисля за гений и че не уважавам
знанията им. Това, естествено, абсолютно не е вярно - но те реагират така,
че все едно това казвам.

И друго нещо: щом съм програмист, а не физик, явно нямам право да открия
грешка в СТО. Това вече прилича на териториалност. Явно само заслужили
другари имат право да открият грешка в СТО 🤣.

Дънинг-Крюгер в най-чист вид.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Движението е промяна на относителното местоположение на дадено материално
тяло в космоса. 

По принцип, промяната на местоположение сама по себе си не причинява физически
промени. Това е физически безсмислено.

А според теб и СТО излиза, че ако разходим един куфар с уран из космоса, ние
ще забавим разападането на урана в него.

Значи уранът претърпява физическа промяна само защото си сменя местоположението
в космоса. (Завива му се свят от високата скорост и оттова се разпада по-бавно. :Oo:)

С други думи, наблюдаваме физическа промяна на материално тяло, причинена единствено
от промяната на неговото местоположение в космоса. Така излиза според вас.

Станимиров, то идеята че СТО е неправилна е добра. Все пак е по-лесно да си представим това, че отправната система няма значение за времето. 

Обясни обаче експерименталните изследвания, които са доказали, че все пак времето се мени при движение. Обясни ги логично. И ако успееш да обясниш къде са ги объркали експериментаторите значи можеш да ги отхвърлиш експериментите и съответно да премахнеш и СТО. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Добре, аз съм гений. Значи кво праиме тогава?? 🙄

Отиваш в лудницата май. Нали някой беше казал, че гениалността е сходна с лудостта. Особено ако сам си сметнал, че си гениален. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, makebulgar said:

Отиваш в лудницата май. Нали някой беше казал, че гениалността е сходна с лудостта. Особено ако сам си сметнал, че си гениален. 

Добре, батка. Ти ми каза истината в очите и аз се признавам за победен.
Хайде сега си седни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата. Това при условието един и същи период на полуразпад за всяко от парчетата уран.

С тези си думи ти признаваш, че движението на подвижния близнак
предизвиква физическа промяна в неговия уран.

Ти не го броиш това за проблем, а то е проблем, защото движението - или
промяната на местоположението на дадено тяло в космоса - не предизвиква
физически промени в него.

Така че постановката на СТО, че движещ се уран се разпада по-бавно, е
физически нереална. Подобна физическа промяна не се причинява от промяна
на местоположението.

Исках да го подчертая това и да го потретя.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

А според теб и СТО излиза, че ако разходим един куфар с уран из космоса, ние
ще забавим разападането на урана в него.

А, добрутро, откриваш топлата вода.

Не само според мене и според СТО. Ами и експериментът сочи, че е така. Тоест ти мислиш чрез някакъв предразсъдък, как ти се струвало че трябва да е, а пък на практика се получава друго..

Води се от експеримента, той е истината :D

Преди 5 часа, gmladenov said:

Значи уранът претърпява физическа промяна само защото си сменя местоположението
в космоса. (Завива му се свят от високата скорост и оттова се разпада по-бавно.

Ами това, че се променя интервалът време за който отчитаме разпадането му, дали може да наречеш "физическа промяна" на самият уран? Какво физически му се е променило на самият уран?

Спри се бе, какви физически промени, след като в другата система уранът  има същите физически свойства и се подчинява на абсолютно същите физически закони?

Преди 5 часа, gmladenov said:

С други думи, наблюдаваме физическа промяна на материално тяло, причинена единствено
от промяната на неговото местоположение в космоса. Така излиза според вас.

Не. Отново ти се изпари логиката и почна със твърдения без основания...

Не ти ли писна да се опитваш да си измисляш терминология, която няма отношение към случая?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

С тези си думи ти признаваш, че движението на подвижния близнак
предизвиква физическа промяна в неговия уран.

Можеш ли да преброиш колко пъти само в тази тема наблегнах на факта, че причината за всичко това е, че двата образеца уран се подложени на разпад за различен интервал време, и това е единствената причина в тях да има разлика? Ако вземеш един образец който се е разпадал в продължение 5 часа, и го сравниш с друг който се е разпадал 100 часа, каква физическа промяна е приложена на единият, за да се отличава в крайна сметка от другият?  Кой физически параметър му е променен? Какво физически си въздействал на урана, ако за единият си щракнал часовника след пет часа, а за другият след 100?

Сега можеш да се оплачеш от отношението което има към тебе консенсуса, като ти кажа, че единственото което демонстрираш с тези повторения, игнорирайки всичките аргументи и обяснения срещу тях е, че си тъп като талпа. Един нормално интелигентен човек щеше след първото посочване, айде след петото, да схване за какво става дума, ама ти - не. Съвсем отговорно го казвам, ако щат да ме баннат за нарушение на някакви правила.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Така че постановката на СТО, че движещ се уран се разпада по-бавно, е
физически нереална.

Може, може.  Ама пък природата има съвсем друго мнение :D

 

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

И така, за земният близнак летящият ще се движи до Сириус с тази скорост за 8/0.8 = 10 години. И в обратна посока още 10 години, значи по земното време пътешествието ще продължава 20 години.

Какво става обаче с подвижният близнак? За него земният близнак ще се отдалечава от ракетата  със скорост 0.8 скоростта на светлината. Отсечката Земя-Сириус за него ще се движи, а СТО казва, че подвижните обекти/пръчки/отсечки се скъсяват. Тоест за летящият близнак разстоянието Земя-Сириус ще изпитва релативистско скъсяване, то ще бъде 8х0.6 = 4.8 светлинни години. Значи според този близнак земята (заедно със земният близнак) ще се отдалечава от него за интервал 4.8/0.8 = 6 години в едната посока (докато дойде Сириус при него), и още 6 години в другата посока. Тоест до срещата за него ще изминат 12 годинни, докато за земният близнак по неговото време ще изминат 20 години. Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата. Това при условието един и същи период на полуразпад за всяко от парчетата уран.

Сканер, но защо считаш, че за земния близнак няма да е валидно обратното - а именно, че за него пък отсечката Сириус-Земя няма да се движи и съответно да се скъси в системата на земния близнак.

Или с други думи, защо да не кажем и така:

Какво става обаче със земния близнак? За него пътуващият близнак ще се отдалечава от Земята  със скорост 0.8 скоростта на светлината. Отсечката Сириус-Земя за него ще се движи, а СТО казва, че подвижните обекти/пръчки/отсечки се скъсяват. Тоест за земния близнак разстоянието Сириус-Земя ще изпитва релативистско скъсяване...

П.П. Доколкото аз съм разбрала СТО, без завоя, т. е. без смяна на системата от страна на пътуващия близнак и съответно - връщането му обратно на Земята, тази разлика в годините, изминали за всеки от близнаците, просто няма как да бъде обяснена🙄

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, но защо считаш, че за земния близнак няма да е валидно обратното - а именно, че за него пък отсечката Сириус-Земя няма да се движи и съответно да се скъси в системата на земния близнак.

А движи ли се тази отсечка? Движи ли се земята спрямо земният близнак? Нали той е в покой в земната отправна система? Нали Сириус е приет по условие да е неподвижен спрямо земята? Какво се движи тогава, за да имаме право да прилагаме законите на релативизма? Да, спрямо рептилите от Орион сигурно тази отсечка се движи, но това как ще повлияе на земният близнак, който се движи заедно със същата отсечка за тях? Точно това е съществена част от условието - единият близнак остава на земята, и никакви отсечки за него не се движат, съответно параметрите с които той работи лесно се управляват от класическата физика, както сочи и примера. Това е част от обстоятелствата, водещи до несиметрията в задачата и в крайна сметка до различните времена на пътуване.

Преди 1 час, Шпага said:

П.П. Доколкото аз съм разбрала СТО, без завоя, т. е. без смяна на системата от страна на пътуващия близнак и съответно - връщането му обратно на Земята, тази разлика в годините, изминали за всеки от близнаците, просто няма как да бъде обяснена

Това което "няма как да бъде обяснено" почива на представата че задачата е напълно симетрична. Тоест единият се движи спрямо другият, и обратно, вторият спрямо първият, и резултатът се очаква че всеки трябва в крайна сметка да е в еднаква степен по-млад от другият. Но задачата по същността си не е симетрична, както сочи примера. Разбира се, точните числа се получават когато се отчете и смяната на отправната система при обръщането на посоката, което в момента е друга бира (и е пълното решение на "парадокса") и не ни пречи да виждаме несиметрията в задачата (например в случая, опирайки се само на тези числа от примера, се получава че единият е по-млад от другия примерно с пет години, а другият е по-млад от първия с десет години, което не е реално. Точно кой е по-младият се получава като се отчете и смяната на системата при обръщане посоката на движение. Но това което съм нахвърлял е достатъчно да се види, че при срещата ще има разлика, че всеки пътува различен интервал собствено време, а разиката във времената е точно числото което получавам). Някой път може и да го обсъдим (не че не сме го правии многократно.), сега е важно да се види каква е разликата между близнаците, която да доведе до различни параметри при срещата им. А това се вижда прекрасно от примера - всеки се движи различен интервал по собственото си време.

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, gmladenov said:

С тези си думи ти признаваш, че движението на подвижния близнак
предизвиква физическа промяна в неговия уран.

Ти не го броиш това за проблем, а то е проблем, защото движението - или
промяната на местоположението на дадено тяло в космоса - не предизвиква
физически промени в него.

Така че постановката на СТО, че движещ се уран се разпада по-бавно, е
физически нереална. Подобна физическа промяна не се причинява от промяна
на местоположението.

Исках да го подчертая това и да го потретя.

От няколко полу-истини, съставяш удобна за теб Голяма Лъжа.😎... Която даже, искаш "да потретваш"?!:bw: А, всъщност - не я разбираш!😞

Движението по инерция е постулат (преди СТО). Затова - всички инерциални движения са приети за относителни и СТО спазва това - няма неподвижно тяло, спрямо което може да се установи експериментално, движение. Значи, формулата е открита и доказана "при движение" на тялото "Земя". Това, че не формулираме спрямо какво точно се движи -теоретично, няма значение при приемане, че "местоположение" ... изисква измерване при точно същите начални условия (това също е условие), при които е открита формулата. Това е и смисълът на - физическите закони важат в ИС - същите са. Но - както казаха вече - разпадът е процес, той "протича" във времето. Да, ама и животът на Космонавта е процес. Ако си се съгласил, че разпадът на урана става за различно време по протяжност на пространство-време, то и Космонавтът ще е с различна продължителност на живота си - сравняван по време, спрямо близнака на Земята. И - няма проблем.😉 "Животът" - е интересен за много хора и затова ... като кажем "парадокс" в живот - всеки, с интерес, се включва в мислене!, съгласно собствен  интелект.😑

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

От няколко полу-истини, съставяш удобна за теб Голяма Лъжа.😎... Която даже, искаш "да потретваш"?!:bw: А, всъщност - не я разбираш!😞

В това спор няма. Младенов дори не е наясно какво точно търси. Фиическа промяна? Какво значи това изобщо?

Физиката изисква в голяма степен да "разиграеш" ситуацията, да се ориентираш при промяна на някакви условия какво се получава и защо. Очевадно, Младенов това не го умее, а това е фатално...

Най-близката подобна ситуация. Аз и Младенов си назначаваме среща в Бургас. Аз тръгвам от Сливен, той тръгва от София. Аз при тръгването си вземам парче чисто нов уран (неразпаднал се), кандилкам се на влака два часа и стигам в Бургас. Младенов тръгва по-рано, взема също парче нов уран, кандилка се 10 часа с нощният влак, и пристига заедно с мене в Бургас. Сравняваме парчетата - всяко е с различна степен на разпад. Някакво физическо въздействие да сме упражнявали на урана, за да го докараме до това дередже? Не, причината е очевадна - всяко парче се е разпадало за различен интервал време.

Сега повтаряме същото, но с различни по скорост влакове.  Това ни помага освен всичко друго, и да тръгнем едновременно - тоест едновременно да вземем парчетата нов уран. Това което ни дава релативизма е, че независимо че тръгваме едновременно, пак можем да достигнем до срещата пропътувайки различно време. Никакви други физически въздействия и промени не се правят върху урана - всеки си го пази като очите си, това е най-важното условие на задачата. Накрая резултатът е същият, по същата причина - всеки образец е пътувал различно време. Ако има друга физическа промяна, да се напъне да я посочи. Ама няма - по условие!

Какво опредразсъдъци трябва да са те затиснали, за да търсиш в тази ситуация някакво несъществуващо физическо въздействие? Че и да отричаш фактите, потвърждаващи точно същата ситуация?

Мъкааааа...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Това което "няма как да бъде обяснено" почива на представата че задачата е напълно симетрична. Тоест единият се движи спрямо другият, и обратно, вторият спрямо първият, и резултатът се очаква че всеки трябва в крайна сметка да е в еднаква степен по-млад от другият. Но задачата по същността си не е симетрична, както сочи примера.

Това, че задачата не е симетрична, го сочи твоят пример - като избираш за "цел" на летящия близнак някакъв неподвижен със Земята обект /за какъвто в случая си приел Сириус/.

Но аз не забелязах подобна "цел" да е спомената нито от Младенов, нито от Втори след княза. Може би съм пропуснала нещо, но така, както съм ги разбрала, при тях задачата е напълно симетрична. Тоест, важи това, което си казал в началото на този постинг. Ето го пак:

"Това което "няма как да бъде обяснено" почива на представата че задачата е напълно симетрична. Тоест единият се движи спрямо другият, и обратно, вторият спрямо първият, и резултатът се очаква че всеки трябва в крайна сметка да е в еднаква степен по-млад от другият."

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

С тези си думи ти признаваш, че движението на подвижния близнак
предизвиква физическа промяна в неговия уран.

Ти не го броиш това за проблем, а то е проблем, защото движението - или
промяната на местоположението на дадено тяло в космоса - не предизвиква
физически промени в него.

Така че постановката на СТО, че движещ се уран се разпада по-бавно, е
физически нереална. Подобна физическа промяна не се причинява от промяна
на местоположението.

Исках да го подчертая това и да го потретя.

Тези постановки съществуват само в твоите сбъркани представи. 

Толкова ли е трудно да разбереш, че времето, през което се разпадат двете проби е различно и затова степента на разпад е различно.

Представи си няколко ситуации:

С порше и трабант се тръгва от София за Варна. В двете коли има еднакво количество уран. Всяка мери своята проба при пистигането си със Варна. Поршето се движи със 150 км/ч, трабантът с 80. Естествено поршето пътува по кратко време и неговата проба се е разпаднала по малко

Или от Стара Загора и София едновременно тръгват две коли за Бургас с едно и също количество уран и се движат с еднаква скорост. Правят се измервания на степента на разпад, когато всяка от колите стигне в Бургас. Естествено, че пробата пътувала от Стара Загора ще се е разпаднала по малко, от другата, защото времето е по кратко

Може и двете проби никъде да не пътуват, но измерванията да се правят в различено време. Тази, която е измерена по рано също ще се е разпаднала по малко

Няма никакво значение дали този уран си движи или не. Важно е само времето през което се е разпадал. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Шпага said:

Това, че задачата не е симетрична, го сочи твоят пример - като избираш за "цел" на летящия близнак някакъв неподвижен със Земята обект /за какъвто в случая си приел Сириус/.

Ами това е част от условието на оригиналната задача: единият си стои на земята, другият тръгва да лети, лети до някъде (за удобство това някъде го беежим със Сириус, ако искаш сложи нещо друго), и се връща. Аз в случая съм само вестоносецът.

Преди 3 минути, Шпага said:

Но аз не забелязах подобна "цел" да е спомената нито от Младенов, нито от Втори след княза. Може би съм пропуснала нещо, но така, както съм ги разбрала, при тях задачата е напълно симетрична.

Причината е очевидна - задачата не е формулирана до край, набляга се само на някакъв аспект, но се пропуска важна част - която аз съм описал.

Преди 4 минути, Шпага said:

Тоест, важи това, което си казал в началото на този постинг. Ето го пак:

"Това което "няма как да бъде обяснено" почива на представата че задачата е напълно симетрична. Тоест единият се движи спрямо другият, и обратно, вторият спрямо първият, и резултатът се очаква че всеки трябва в крайна сметка да е в еднаква степен по-млад от другият."

Пак да се повторя. Моят пример показва, че задачата не може да е симетрична - няма как да се получи еднаква степен на подмладяване. А останалата част - смяната на отправната система - показва точно защо този парадокс няма място.

Повтарям, умишлено прескачам тази част от задачата. Тя не е интересна и много хора само ще се объркат като се гмурнат в нея.  Чисто педагогически това няма да донесе разбиране за повечето участници-неспециалисти тук. Затова ще трябва да го вземеш на вяра, както и съветва темата която омазваме :) Важното е това което сочи примера - всеки ще изживее различно собствено време до срещата, със всички последствия от това.  Това е резултатът.

 

P.S. Ще опиша качествено какво се случва при смяна на системата. За земният близнак, който не сменя системата, всичко е ясно: летящият остарява по-бавно и на отиване, и на връщане, защото в отправната система на земята той се движи с една и съща по величина скорост.

За подвижният обаче нещата са по-сложни.  Забавеното остаряване на движещият се земен близнак може да се разглежда като форма на относителност на едновременността. Тоест два часовника в системата на земният близнак, единият в точката на летящият, другата в точката на земният, които са синхронни в системата на земният близнак, няма да са синхронни в системата на летящият близнак. При това тук са важни два ефекта. Относителността на едновременността зависи от посоката на скоростта (не само от величината), и при отдалечаване от земният близнак неговият часовник ще е с по-малка стойност (изостанал) от общото време на летящият близнак, ще има по-малка стойност (това е важното). Както виждаш, това е точно забавяне на времето на земният близнак спрямо общото време на летящият.

Когато летящият обръща посоката, нещата се променят. Той поада в нова отправна система, на която часовниците не съвпадат със показанията на предишната. Тоест докато в предишната система часовникът на земният близнак е изоставал от общото време на летящият близнак, сега, при смяна на посоката, относителността на едновременността се обръща по знак, и в новата система часовникът на земният близнак ще има не по-малка стойност (както в предишната система), а по-висока стойност от общото време на летящият. Тоест в новата система той ще бъде по-възрастен, според сверените в нея часовници (докато в предишната система беше по-млад). И от тук до срещата той ще продължава да остарява но по-бавно (защото се движи, time dilation), и сметките показват, че до момента на срещата той ще си остане по-възрастен от летящият. И пак се получава това което скицирах с числата - за земният близнак ще измине по-голямо време от колкото за летящият. Смяната на отправната система само премахва парадокса че всеки трябва да е по-млад от другият - не, земният ще бъде по-стар.

Всичко това е само качествено описание, конкретното прилагане на законите на СТО ще донесе и точните числа. Правил съм го това неколкократно, всеки който има желание може да го повтори по горното описание.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Сканер, нека да разгледаме този елементарен пример:

Стоиш си ти до една неподвижна с теб проба уран, а край теб прелитат милиони други проби, всяка с различна скорост и на различно разстояние от теб. Периодът на полуразпад на урана, който е неподвижен спрямо теб, е точно такъв, какъвто е според съответния закон. Обаче -- по твоя часовник -- всяка от другите милиони проби е с период на разпад, различен от "законния". Тоест, колкото скорости на движение на различните проби, толкова и различни периоди на разпад.

Тоест, оказва се, че в твоята система, по твоя часовник, именно "движението променя физическите свойства
на урана - и по специално, неговия период на полуразпад
" - както твърди Младенов.

В твоята система, по твоя часовник периодът на полуразпад на урана зависи от скоростта на движение на съответната проба спрямо теб и неподвижната спрямо теб проба.

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 минути, Шпага said:

Тоест, оказва се, че в твоята система, по твоя часовник, именно "движението променя физическите свойства
на урана - и по специално, неговия период на полуразпад
" - както твърди Младенов.

В твоята система, по твоя часовник периодът на полуразпад на урана зависи от скоростта на движение на съответната проба спрямо теб и неподвижната спрямо теб проба.

Шпага, какво значи "движението променя"? Има голяма разлика с "периодът зависи от скоростта".

За пример, сравняваме двете системи. Може ли да се каже "движението променя хода на времето в другата система"? Променя как? Движението нито може да вложи енергия, нито да отнеме, то е просто качество на материята, характеризиращо промените, а не създаващо ги. За да променя нещо двиението, то трябва да въздейства, да участва във взаимодействие, т.е. да обменя импулс и енергия. Самото то не притежава тези характеристики, няма как да ги обменя, материята е тази която може да въздейства и да променя каквото и да е.

Специално при двете системи, свойствата на времето са такива каквито са само поради наличие на отношение на движение, нищо повече не допринася то. Нито удря, нито дърпа, нито подстригва, просто имаме две системи в отношение на движение, и физиката им една спрямо друга се определя от наличието на това отношение.

Това което казва СТО е, че наличието на отношение на движение води до характерни особености на геометрията на пространство-времето. В едната отправна система имаме един разрез на пространство и време, в другата имаме друг разрез. Съответно физиката в двете ситуации ще се пречупва през тези разрези, защото тя се изразява чрез пространство-времени отношения, съответно в двете системи ще имаме разлика, изразяваща се директно в забавяне на времето и скъсяване на разстоянията. Но къде тук може да се намери някакво взаимодействие? Никъде.

Младенов драпа в тая фалшива посока, за да намери някакво нарушение на първият принцип, принципа на относителност. Но както се вижда, той просто постулира че се нарушавал този принцип с някакви неверни твърдения, и после твърди "ей на, нарушава се".  Елементарна кръгова аргументация.

В нашият пример, върху един процес, разпадът на урана, се налага допълнително и отношението на отправните системи - уранът, който си се разпада без да му се действа допълнително, в друга система е подвижен, и тук се налага отношението на движение на отправните системи (по-горе), което не е резултат на някакво взаимодействие и не води до въздействие.

Така че е коректно да се говори, че "параметъра зависи от скоростта", а не че "движението променя".

Кратко казано, движението е характеристика на промените, но то не може да създава промени. Само материята е тази, която създава промените.

 

Да добавя само и количественият израз за времето на полуразпад, как зависи от скоростта.

Ако законът за радиоактивният разпад напишем във формата

png.latex?%5Cmathbf%7BN(t)=N_0.e%5E%7B-%

то периодът на полуразпад ще бъде

2%7D=%5Cfrac%7Bln(2)%7D%7B%5Clambda.%5Cs

където V е скоростта с която уранът се движи спрямо измервателната апаратура. Вижда се, че когато скоростта му клони към тази на светлината, периодът клони към безкрайност, т.е. той спира да се разпада. А при скорост нула се разпада както по класическите учебници.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...