"Парадокси" в теорията на относителността

[laplandetza]

Преди 7 минути, scaner said:

Ще дам още един парадокс. На практика не съм го срещал някъде в общият му вид, затова ще си присвоя авторството му Но, предупреждавам, няма да давам решението му. Който иска, сам да размисли.

Парадокс на Scaner

Представете си един космически кораб, достатъчно голям, под форма схематично на равнобедрен триъгълник:

Нека основата му АВ да е разположена на оста Х на нашата отправна система. В точките А и В имаме по един двигател, които дават тяга нагоре по вертикалата.

Качва се космическият пътешественик, и пали едновременно двата двигателя. В двете точки А и В ще бъде приложена еднаква сила, която ще доведе до еднакво ускорение, и във всеки момент те ще се издигат нагоре с еднакви скорости. И корабът ще отлитне вертикално нагоре за където се е наканил да отлита...

Обаче какво ще наблюдава наблюдател, който се движи спрямо нашата система по оста Х, примерно в посока от ляво на дясно? За него двата двигателя няма да се включат едновременно! Първо ще се включи двигателят В, и след някакво време ще се включи двигателят А. В момента в който се включи двигателят А, точка В вече ще е набрала ненулева скорост. И от този момент нататък разликата в скоростите на А и В трябва да се съхранява, тъй като ускоренията които дават силите ще са еднакви. Тоест точка В ще продължава и в бъдеще да се движи с по-голяма скорост от точка А. До какво би довело това? Корабът ще започне да се завърта наляво. Нещо, което липсва в нашата система. Допълнително след време ще се получи опъване на връзката А-В, защото В ще се изкачи нагоре и ще трябва да дърпа А, тъй като се движи по-бързо. Ако връзката А-В е тънка, то в системата на подвижният наблюдател тя трябва да се скъса, докато в системата на кораба тя дори не изпитва никакви напрежения (е, тука вече газя в една чужда градина...).

Както се вижда,  аз предвидливо съм използвал оръжието, с което се решават обикновено такива парадокси - относителността на едновременноста, за формулиране на самият парадокс.

 

Същата модификация можем да приложим и за парадокса на лоста. Нека предположим, че в системата на покой силите върху лоста не са приложени. В някакъв начален момент прилагаме тези сили едновременно на двете рамена. Това няма да задвижи лоста, той ще остане в статично напрегнато състояние. Но в системата в която лоста се движи, силите на рамената му няма да бъдат приложени едновременно - първо ще бъде приложена едната сила, чак после и другата, което трябва да доведе до завъртането на лоста. Тоест експлоатираме друг ефект, не този на който е базиран оригиналният лостов парадокс. Съответно и решението вероятно ще е друго...

 

Както неведнъж доказах едновременно се включват двигателите и за подвижния наблюдател, измерени <директно> . 
Какъв е проблема със задачата ?

[Шпага]

On 6.10.2020 г. at 17:00, scaner said:

Парадокс на лоста

... ... ...

Нека да разгледаме работата извършена от силите в системата К. В тази система лостът се движи, и в точката на приложение на хоризонталната сила се  извършва за единица време работа (където v е скоростта на системата К).  Другата сила, , не извършва работа, защото е насочена перпендикулярно на двивжението. Следователно, енергиятa в точката на приложение на хоризонталната сила ще нараства с посочената величина. Но това означава, че масата на лоста в посочената точка също ще нараства за единица време с . Ако умножим тази величина по скоростта v ще получим промяната на импулса за единица време, .  А това означава, че моментът за единица време ще нараства с , което е точно величината, която не ни достигаше (в предният коментар) за да се балансира лостовата система

Сканер, нали от доста време е прието, че всъщност няма релативистка маса - т. е., че масата не нараства в зависимост от скоростта, а всъщност е постоянна величина. В този смисъл и предишният израз "маса на покой" е изгубил предишното си значение...

А в този "парадокс" излиза, че лостът има различни маси в различните системи

 

[scaner]

Преди 39 минути, Шпага said:

Сканер, нали от доста време е прието, че всъщност няма релативистка маса - т. е., че масата не нараства в зависимост от скоростта, а всъщност е постоянна величина. В този смисъл и предишният израз "маса на покой" е изгубил предишното си значение...

А в този "парадокс" излиза, че лостът има различни маси в различните системи

Масата на покой, разбира се, е една и съща. Но ако си спомняш, имаше едно уравнение, в което участва масата на покой, енергията и импулса на обекта. Когато обекта се движи, масата на покой е константа, но енергията и импулса са различни. В случая имаме различно разпределение на тези величини по протежение на лоста - енергията се генерира там дето е приложена силата, и се разпространява като вълна навътре. Именно тази асиметрия в енергията води до асиметрия в импулса и от там в момента приложен на лоста. Масата тук е използвана само като помощно средство за количествена оценка. Реално Макс фон Лауе разглежда по-сложен вариант, поток на този импулс към центъра, и така разрешава нещата. Това с масата е само приблизително решение, по принцип, така да се каже. Нещата са по-сложни именно защото в СТО няма твърди тела, и е некоректно лоста да го разглеждаме изначално като абстрактно рамо. При натягане той се огъва, вървят вълни на натягане по него, те пренасят енергия и импулс, много процеси протичат в релативистската динамика. Затова решението е само схематично.

[Шпага]

Преди 20 часа, scaner said:

Ще дам още един парадокс. На практика не съм го срещал някъде в общият му вид, затова ще си присвоя авторството му Но, предупреждавам, няма да давам решението му. Който иска, сам да размисли.

Парадокс на Scaner

Представете си един космически кораб, достатъчно голям, под форма схематично на равнобедрен триъгълник:

Нека основата му АВ да е разположена на оста Х на нашата отправна система. В точките А и В имаме по един двигател, които дават тяга нагоре по вертикалата.

Качва се космическият пътешественик, и пали едновременно двата двигателя. В двете точки А и В ще бъде приложена еднаква сила, която ще доведе до еднакво ускорение, и във всеки момент те ще се издигат нагоре с еднакви скорости. И корабът ще отлитне вертикално нагоре за където се е наканил да отлита...

Обаче какво ще наблюдава наблюдател, който се движи спрямо нашата система по оста Х, примерно в посока от ляво на дясно? За него двата двигателя няма да се включат едновременно! Първо ще се включи двигателят В, и след някакво време ще се включи двигателят А. В момента в който се включи двигателят А, точка В вече ще е набрала ненулева скорост. И от този момент нататък разликата в скоростите на А и В трябва да се съхранява, тъй като ускоренията които дават силите ще са еднакви. Тоест точка В ще продължава и в бъдеще да се движи с по-голяма скорост от точка А. До какво би довело това? Корабът ще започне да се завърта наляво. Нещо, което липсва в нашата система. Допълнително след време ще се получи опъване на връзката А-В, защото В ще се изкачи нагоре и ще трябва да дърпа А, тъй като се движи по-бързо. Ако връзката А-В е тънка, то в системата на подвижният наблюдател тя трябва да се скъса, докато в системата на кораба тя дори не изпитва никакви напрежения (е, тука вече газя в една чужда градина...).

Сканер, ускоренията, които дават силите може и да са еднакви, но в системата на движещия се наблюдател направлението им няма ли да е различно? Имам предвид, че ъгълът, под който е насочена силата, тръгваща от по-късно включилия се двигател А, в началото ще е по-малък от ъгъла, под който ще е насочена силата, тръгваща от по-рано включения двигател В, но поради движението това съотношение би трябвало да се променя от гледна точка на движещия се наблюдател.

[scaner]

Преди 8 часа, Шпага said:

Сканер, ускоренията, които дават силите може и да са еднакви, но в системата на движещия се наблюдател направлението им няма ли да е различно? Имам предвид, че ъгълът, под който е насочена силата, тръгваща от по-късно включилия се двигател А, в началото ще е по-малък от ъгъла, под който ще е насочена силата, тръгваща от по-рано включения двигател В, но поради движението това съотношение би трябвало да се променя от гледна точка на движещия се наблюдател.

Да, вероятно посоката на ускорението няма да съвпада със силата. Но колко да е разликата? И в малко по-късен момент, когато другата сила почне да действа, нещата няма да се променят. Единственият вариант е в началният момент ускорението да е перпендикулярно на силата, но това е твърде голяма разлика в случая... Както и да го погледнеш. в началният момент ускорението ще има проекция по посоката на силата, така че описаният в парадокса ефект трябва да го има

Преди 5 часа, Ниkи said:

Как установяваш едновременното палене на двигателите?

Не установявам, а задавам. Например два еднакви сверени и синхронни часовника до всеки двигател, като съм им задал в точно определен момент да пуснат двигателите. Или всеки друг начин, по който можеш да пуснеш двигателите едновременно.

[scaner]

Just now, Ниkи said:

Когато преместиш единия часовник спрямо другия, вече няма да са синхронизирани

Никой не ги мести. Те са си на местата, и са синхронизирани.

Ако не ти харесват часовници, опъваш от една точка две еднакво дълги жици към всеки двигател, и с копче подаваш сигнал. Ще стигне едновременно до тях. Начини много, не е принципен а само технически проблем.

[laplandetza]

Преди 7 минути, scaner said:

..

Ако не ти харесват часовници, опъваш от една точка две еднакво дълги жици към всеки двигател, и с копче подаваш сигнал. Ще стигне едновременно до тях. Начини много, не е принципен а само технически проблем.

Баш най принципния проблем. С кабелче и ЕМГ сигнал, или Светлина, оптичен, Гарантират Неедновременност.

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Баш най принципния проблем. С кабелче и ЕМГ сигнал, или Светлина, оптичен, Гарантират Неедновременност.

Говорим за СТО. В тази теория основният принцип е, че светлината се разпространява с еднаква скорост във всички посоки. Тоест електромагнитен сигнал ще стигне едновременно до краищата на еднакво дълги жици, при еднакви други условия.

Ти от това положение да стигнеш до някаква "Неедновременност", се иска върховно малоумие. Или си халюцинираш за някаква друга теория, която нямаа връзка със случая

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Говорим за СТО. В тази теория основният принцип е, че светлината се разпространява с еднаква скорост във всички посоки. Тоест електромагнитен сигнал ще стигне едновременно до краищата на еднакво дълги жици, при еднакви други условия.

 

Тя си се разпространява с еднаква скорост, НО ИОС ите не са равноправни, подвижните се различават от псевдоапсолютнонеподвижни спрямо и в Механизма на Светлина, или Етерия.При подвижните в случая няма еднопосочна едновременност, което за наблюдател се тълкува или <С> е анизотропна, или Системата му се движи. Кое си избираш?

[scaner]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Тя си се разпространява с еднаква скорост, НО ИОС ите не са равноправни

СТО се базира на равноправност на системите. Предположението че те не са равноправни е някаква друга глупост, нямаща общо със СТО и тази тема.

Усещаш ли как си затънал и ти в някакви собствени измишльотини, нямащи абсолютно нищичко общо със СТО, ама все рипаш да  я "опровергаваш"

[laplandetza]

Just now, scaner said:

СТО се базира на равноправност на системите...

За това е грешна де, Първия и постулат е УФейкън, както се казва, капут !

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

За това е грешна де, Първия и постулат е УФейкън, както се казва, капут !

Много по-вероятно е мозъкът, дето твърди подобни глупости, да е капут отдавна.  Но поне тук това е очевадно

[laplandetza]

Just now, scaner said:

Безмислен си, просто фанатик. Пиша не за теб , а ако се завърти някой млад мозък, да има едно наум изучавайки или интересувайки се от Относителност.

 

[scaner]

Преди 1 час, Ниkи said:

Този ефект ще се получи и при един двигател в средата.

С отдалечаване на ракетата разстоянието от наблюдателя до точка А и до точка В ще започнат да се изрявняват и парадокса ще се стопи.

С един двигател в средата няма как да се получи некомпенсиран момент на въртене както при двата, и няма да се получи изобщо "парадокс".

Освен това няма никакво значение какво е разстоянието на наблюдателя до точка А и В. Тези разстояния не участват в парадокса. В него участва разликата между двете сили във времето в двата края, която не зависи от мястото на наблюдателя.

[laplandetza]

Преди 3 часа, scaner said:

С един двигател в средата няма как да се получи некомпенсиран момент на въртене както при двата, и няма да се получи изобщо "парадокс".

Освен това няма никакво значение какво е разстоянието на наблюдателя до точка А и В. Тези разстояния не участват в парадокса. В него участва разликата между двете сили във времето в двата края, която не зависи от мястото на наблюдателя.

Аха , да бе нямало значение какво е разстоянието. Нали това координатно време ти дава едновременност при трансформация от неподвижна към подвижна, това спасява Постулата, това мошенничество. 

Редактирано Октомври 9, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Един от най простите парадокси нямащ решение в СТО, който като се развие унищожава теорията.

Двама Наблюдатели , по един в ИОС, относителна скорост между тях и часовниците в системите е някаква, да речем 2/3С. Системите имат обща точка в Общо начало на координатните системи. Сверени часовници в системите. 

Две събития с простр. и врмрви координати, Х11 , Х12 с Т11 , Т12,  и в другата Х21, Х22, Т21, Т22 . В системите се записват времевите интервали между събитията и се праща светлинен сигнал от единия наблюдател до другия  и обратно за да си видят резултата. Пита се , Кой интервал е по къс, кое време е <забавено> ?

Отговор в СТО, разбира се няма и преминава към ОТО с ползване на ускорения, като възможностите са безкрайни и всъщност разбиват базата на теорията.

Най простото е да набележим един от Наблюдателите с неговите часовници и прилежащи е ускорил, за другия няма такива данни.Това веднага унищожава симетричната относителност , защото е приложимо , при наличие на данни и обстоятелства за всеки един случай, т.е. за Цялата СТО, като я променя в нещо съвсем различно, унищожава я.

Щом веднъж имаме задължаваща причинност, тогава при директни сравнения независимо дали приемаме ускорената система за <вътрешно> разглеждане.т.е. уж неподвижна ние сме длъжни в нея да описваме с промененото <време> скъсените простр. интервали и координ.система, задължителното разглеждане когато светлината се разпространява в системата , обектите и часовниците се движат докато светлин. фронт напредва,т.е. цялата база в разглеждане на една неподвижна система заминава по дяволите.Лоренцови трансформации работят по различен начин.

[laplandetza]

Копирах цялото за да се види смисъла на Парадокса в Скоростомер на Лапландеца 3 , прочетете..........

 

<<<  

Скоростомер на Лапландеца 3 ( Скоростомер на Близнаците )

 

Проста мисловна задача ( всички доказателства за грешната СТО, ТО са базови и за това доволно елементарни )

Имаме 2 ИОС а с Наблюдатели, мрежа от детектор часовници, едната е подвижна, другата неподвижна ( в сто неподвижна има смисъл на псевдоабсолютно неподвижна).

В подвижната има Централен наблюдател с детекторчасовнци и специална <катапултна система> . Имаме Двама Близнака, всеки с часовник и един демонстратор, резонатор, разположен по Х .Същия демонстратор/резонатор разполага и централния наблюдател. Относителна скорост между системите е някаква, обичам си 2/3.С .

Обща точка както си е редно и координатни начаа, сверявания и пр. Неподвижните <откриват> скъсен резонатор, той е бил обявен за някаква дължина, но те регистрират скъсяване, нали е по Х ос. Да речем е 1 метър , измерен от Подвижната система.Близнаците са със сверени часовници , едва <пулсът> на катапултиране, ускорение, те са ускорени според Подвижния наблюдател с 3/4С . Разбира се спрямо неподвижен Наблюдател крайните скорости юе са други , но по посока на движение, задължително по голяяма от 2/3С , а обратно задължително по малка от 2/3С. Съответно близнашките резонатори са пуснати в действие, и те са според неподвижния по посока на движението на базовата подвижна система , по къс , скъсен от оньи на централния подвижен наблюдател. Същото отчита и този подвижен наблюдател, по скъсен резонатор, той отчита и <забавен> резонатор, забавен часовник ,след ускорението по посока на движение резонатора и часовника <цъкат> по бавно. Така е и според сто , при прилагане на трансформации ако вложим интервал събития става ясно.

Обратно, Близнака ускорен в противоположна посока на движение според Неподвижната система също е <скъсен> , но сравнено с другия близнак,  и с базовата Подвижна система, нейния резонатор, скъсяването е по/малко поради по малката относителна скорост. Съответно и времето е по / малко <забавено> , проверява се с трансформации на интервал събития.

Сега забележете , от гледна точка на базовата подвижна система , според СТО, трябва да се отчита абсолютно еднакво  скъсяване с онзи предния близнак по посока на движението защото между двете системи тази на <обратния> близнак и Базовата Подвижна относителната скорост е същата2/3С и при отчитане интервали трябва да е същото. НО според Неподвижната система не е така, изобщо не е същото , резонатора е много по дълъг от <напредничивия> Близнак, времето е по <збързна> и това лесно се доказва с нарочно вместена постановка.  Най важното Броя на отчетените <цикли> в резонатора е Нерелативен , той е Абсолютен, докато трае изследването,  а то е фиксирано също с Абсолютен Маркер, физично ограничено по трасето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според Т.О  отчетеният брий на циклите от Базовта  Неподвижна система трябва да е Абсолютно равен на отчетения Брой цикли от Неподвижната система. Имаме Истински Парадокс, напълно нерешим в Т.О.  Този парадокс е в основата на Скоростомер 3 , само той е достатъчен да приключим с доказано лъжливта ТО. Аз ще продължа , защото Скоростомер 3 и многобройни варианти.......

Така ускорените близнаци минават по подготвеното трасе и стигат до маркера за Край на експеримента ( еднакви дължини в системата на Базовия Подвижен Набл.). Спират си часовниците , отчитат се разликите, а разлики спрямо Неподвижноата система в отчетените врмена са доказани, надявам се разбирате Как.  Относно Базовата Подвижна система не би трябвало да има съществена разлика, вероятно само в това невъзможност каквото и да се направи да има Едновременност в ускоренията, но тези разлика,разлика е многократно пренебрежима от онази доказана в разликите в скоростите спрямо Неподвижната система и Голямата разлика в броя <цикли> в демонстраторите/резонаторите. 

По този начин Едни Наблюдатели в Една ИОС могат да открият Собственното си Движение. Доказано !

 Продължавам, вариант на Скоростомер 3

  Вариант 1.  В постановка в една ИОС, която искат да проверят дали се движат по предполагаема посока, т.е. предполагаем вектор Скорост, по избраната ос Х , аранжират апаратура, кочто с два сверени за старт часовника правят симетрични ускорения по напречна на Х ос, да речем У , като важно е времетраенето на процедурата, наякакъв времеви интервал и е важно да има симетрия в броя и вида на ускоренията, еднакъв брой <увеличаващи> и еднакъв брой <намалящи> като в края се спират часовниците (краят е да речем края на апараурния <път>. Не се търси едновременен край. Извлича се данните от 2та часовника, усреднява се . Изчислява се броя на ускоренията( според ТО няма значение положителни , отрицателни такива, така разбрах аз от ТО, хахах) изчислява се теоретичната придаденост на всички ускорения  в една Неподвижна система, в смисъл предполагаемо съществуваща Абсолютно неподвижна система, сравнява се резултата., ако системата е била в движение няма да има съвпадение на данните, Защото по Лоренцов Фактор, V^2/C^2 , за промяна на V , увеличаващо функцията е нелинейна, а  и целият Фактор е нелинеен. Няма пропорционална промяна в търсените отклонения, за това и са откриваеми.

Вариант тук е само един цикъл ускорения и после сравнение.

 

Вариант 2.  В постановката имаме симулация на <гравитация> по набелязана ос Х , по нея е разположена ос на въртенена два срешуположно въртящи се часовника, един надясно, един наляво, като оста Х е перпендикуляр. на равнините на въртене. Завъртат се с дадена ъглова скорост, еднаква (еднаква извлечена от там проекция на линейна скорост) като имаме Ускорение с Някакв стойност <гравитация> Спира процедурата за някакво време виксирано от Наблюдател в ИОС а и по ТО се изчислява приноса на <гравитация> за усредненото от 2 та часовника ( равнините има на въртене са практически в една точка по Х) Вижда се приноса на <линейната скорост) , който пак поради математиката и замисъла на ТО има нелинейно влияние в Лоренц Фактор и е теоритично Откриваем, не са пропорционални изменения. Така се открива Собственна скорост. 

Разновидност на варианта е Сателитна постановка около земята, като те могат да открият <линейната скорост> на Земята в пространството, по точно да открият Собственното движение нйа Зема в пространството, онази компонента от движението, която се придава на <линейно, инерциално> движение.

До колкото имам спомен някъде из форумите преди години имаще такива догадки, спорове за ГПС сателитна мрежа и откриване собств. <линейно> двеижение на Земя.

Вариант 3. Този е по особен и е основан на Броя цикли в квантовата природа на материя, той се е направо отделен Скоростомер ( 4). Примерно цикли към и обратно възбудени състояния, по ниски такива, базови състояния, примерно подобно на принципа в атомни часовници, ядрени възбуждания и пр.Него трябва да го развия отделно.

 

 

• Редакция (Забележка) при Скоростомер 3, тъй като няма равни интервали време в разните ИОС, търсим предполагаема Собственна скорост., тогава самото <количество> ускорения или <гравиефект> няма да са равни в различните ИОС,т.е Не е нужно никакви изчисления за тези ефекти, те са част от Приноса в разликите, защото ако приемем има псевдоабсолщтна и абсолютна неподвижна система интервала време в нея примерно Едно денонощие (24 часа) не е равен с този  интервал в другите ИОС, но пък абсолютния <магнитуд> на ускоренията или <гравиефекта> вероятно също  не е равен. Възможна е <компенсация>, не знам иска изчисления, но каквото и да е при Теоретична или Практична Калибровка, при същите условия в системите, еднакъв брой и степен на ускорениятаили еднакъв измерен в системите <гравиефект> за еднакъв измерен в системите си интервал време, примерно 24 часа, Сравненията и откритите разлики Откриват Собственната Скорост на Инерцаилния Наблюдател  в ИОС.

Редактирано Октомври 11, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

On 30.09.2020 г. at 18:23, gmladenov said:

Парадоскс има...

On 6.10.2020 г. at 18:05, scaner said:

..

 

Ей Ви новия Парадокс , Скоростомер на Лапландеца 3 

[laplandetza]

Да разнищим частта Парадокс в Скоростомер на Лапландеца 3.

  Неподвината система е ясна. Базовата Подвижна също трябва да е ясна, относителна скорост 2/3С. За да е по ясно нека разглеждаме отделно.Приемаме Базовата Подвижна система за сцена на наблюдение, т.е превръщаме я , според СТО в неподвижна.В нея Двамата близнака при <катапултната система> при Централния наблюдател са с резонаторите си, Еднакви с дължина 1 метър в системата, също както и резонатора на Централния Наблюдател. Ускоряват се , изчаква се евентуално ако има неедноврменност в ускоренията и в построената сцена има Равни за системата пътиюа, примерно 1000 метра, те са фиксирани, измеренеи с еталонен метър на системата. Отчитанията и при двамата близнаци почват от 0 метър и завършват 1000 метра. Според СТО, ТО, разстоянията  и Пътиюата на Блознаците са Абсолютно Еднакви, Равни (защото Системата е наплюта за Неподвижна) Близнаците имат относителна скорост с Централния наблюдател, примерно Плюс 3/4С и Минус 3/4С. Според СТО има разлики само в пространств. Ориентация на Вектор Скорост и тъй като системата СПОРЕД СТО е приета за Неподвижна, то тогава няма да има никаква разлика в очакваните резултати, просто са с противоположни пространственни характеристики. За цялото <трасе> от 1000 метра в системата, броя цикли в двта резонатора е Еднакъв или близо до грешката и е някаква стойност, да речем А броя цикли.

Сега разглеждаме двойката Неподвижна система (онази първоначално приета за Неподвижна ) и Системите ( 2 броя) на двата Близнака. Онази да я наречем <дясната> по посока на движение в Базовата подвижна система, има относителна скорост с подвижния наблщдател много близка с  С , от друга страна <левия> Близнак/система има относителна скорост с Неподвижния наблюдател, много по малка от онази на <десния> и в противоположен вектор, минус. От тук в двете близнашки системи ще има разлика , Голяма разлика с броя цикли  в резонаторите. <Дясната> по малко, <Лявата> повече. 

 Броят цикли е Абсолютен Фактор, той е Непроменим , Константен по логиката на Т.О и цялата Наука до момента. Това са поредица от събития и да речем <броя> на тези събития е Абсолютна Величина и е Задължителна за Всеки Един Наблюдател независимо той  в какво сътояние е , с каква относителна скорост в и спрямо какво, независимо в кави различни ИОС са наблюдателите. Дори това е задължително и за всеки наблюдател в всякакви ОС, , Неинерциални ОС.

 Сравнявайки резултатите от <наблщденията> в двойките системи , откриваме нееднакъв Абсолютен Фактор, Абсолютен Брой Цикли/Събития. Това е Напълно Невъзможно и е Напълно Извън Т.О, и в частност СТО, противоречи на цялата човешка наука до момента. 

От всички тези Документирани Теоретични Факти, Напълно изрядни и Непротиворечиви Заключението е само едно единственно, Пълен провал в основите на ТО. Грешна, Невярна,  Теория !

[laplandetza]

Съгласни ли сте , това е нерешим Истински Парадокс в Т.О.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Сега разглеждаме двойката Неподвижна система (онази първоначално приета за Неподвижна ) и Системите ( 2 броя) на двата Близнака. Онази да я наречем <дясната> по посока на движение в Базовата подвижна система, има относителна скорост с подвижния наблщдател много близка с  С , от друга страна <левия> Близнак/система има относителна скорост с Неподвижния наблюдател, много по малка от онази на <десния> и в противоположен вектор, минус. От тук в двете близнашки системи ще има разлика , Голяма разлика с броя цикли  в резонаторите. <Дясната> по малко, <Лявата> повече. 

Не си интересен. Гледаш ляво-дясно отстрани - подобно младенов, ама "парадокс" има само когато си сам пред огледалото ... А, уж оня твой образ  е нереален пък е сменил лявото и дясното. Ами сега?

Хващаш мислено една бобина в ръцете си - оста й да сочи огледалото. Мислено "пускаш ток" по нея, по часовниковата стрелка. По правилото на дясната ръка - гледаш: 1. - при теб - магн. поле е насочено към огледалото. Ама на образа - пак по правилото на дясната ръка -2.- магн. поле е също е посока огледалото . Не ще да смени ляво и дясно, А? Още ли ще нищиш "Електродинамика на движещите се тела". Съвземи се малко - с копи пейст на неграмотно подредено писане, не се гради теория... с която да съм (сме) съгласен/и.

...

[laplandetza]

Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Не си интересен. Гледаш ляво-дясно отстрани - подобно младенов, ама "парадокс" има само когато си сам пред огледалото ... А, уж оня твой образ  е нереален пък е сменил лявото и дясното. Ами сега?

Хващаш мислено една бобина в ръцете си - оста й да сочи огледалото. Мислено "пускаш ток" по нея, по часовниковата стрелка. По правилото на дясната ръка - гледаш: 1. - при теб - магн. поле е насочено към огледалото. Ама на образа - пак по правилото на дясната ръка -2.- магн. поле е също е посока огледалото . Не ще да смени ляво и дясно, А? Още ли ще нищиш "Електродинамика на движещите се тела". Съвземи се малко - с копи пейст на неграмотно подредено писане, не се гради теория... с която да съм (сме) съгласен/и.

...

За пореден път си извън <сезона> . Мога да ги нарека и горна и долна, бърза, бавна, твърда мека. Има ли значение?. Наречени са от гледна точка на задмониторнинга, проблем ли е ?

Вниквай в смисъла на нещата без да спамаш, карай конкретно  в реда и физиката на постановката.

Дай аргументи........., аха , нямаш !

[laplandetza]

Пак преговаряме. Само според ТО.

Факт 1. 

Според СТО Базовата подвижна система, която при разглеждане Близнаците я приехме за Неподвижна , в двойките системи, 2 двойки системи за всеки от близнаците , или разглеждано по цялостно като една двойка , но с 2 групи действия, за които не е важна  определянето на едновременност/неедновременност, обяснил съм защо, Важно е и Определящо Интервал Пространство, които 2 Интервала са Абсолютно еднакви по абсолютна стойност за Тази наблюдаваюа система. В тази конструкция с еднакви по скаларна стойност относителни скорости , Наблюдател Трябва, повтарям според СТО Трябва , Задължително да отчете Еднакъв брой събития/отражения,цикли. 

 

Факт 2.

Броя отчетени Събития, самото случване на Събитие са Абсолютни за Всеки наблюдател от Всяка ИОС. Отраженията в огледалта или циклите на резонатора са Събития.

 

Факт 3

 

Неподвижната Система( тази първиччно определена за такава) правейки наблюденията в двойка системи или разглеждано в една двойка/две групи действия , отчита Разлияни относитеони скорости спрямо Всеки от Двамата Близнаци и то Много различни. Съответно различно скъсяване на Резонатори и  сериозна разлика в Бров на циклите, Броя на събитията. Така казва СТО, не Аз!!, Защо е така според СТО не е мой проблем, съдете Айнщайн!

 

Факт. 4.

 Има разлика в Броя на отчетените събития от Двама различни Наблюдатели , от две различни ИОС, което е Абсолютно Грубо противоречие със СТО., ТО и Науката изобщо, до този момент.

 

Факт. 5.

Щом е отчетен Факт 4. , това означава че има заложена Грешка в теорията ТО, и то на най основно ниво, което компрометира цялата конструкция, теоретич.модел, и разбира се Доказва , че ТО е Невярна теория.

 

 Нещо против Фактитте?!

[laplandetza]

Мога да внеса следната модификация в  Скоростомер на Лапландеца 3. Пиша и тук , защото това само по себе си също е парадокс в ТО.

  За центробежната разновидност на скоростомера, оня имитиращ <гравиефект>. Според мен е най/точно определяне на някаква точна база за сравнимост, а тя е Определен брой обороти, след който се правят измерванията, това всъщност е вид часовник. Едни и същи определени в Системите си ускорения с един и същ брой обороти. След това сравненията.

 

[laplandetza]

On 6.10.2020 г. at 13:31, Gravity said:

...

On 6.10.2020 г. at 18:05, scaner said:

...;

 

Къде се скрихте , уважаеми , начетени другари, .............. имаме ли Мълчаливо съгласие ?