"Парадокси" в теорията на относителността

[laplandetza]

От нямане на време не помислих достатъчно, трябва да съобразим, че от гледна точка на Неподвижния , ако е източник на сферичен фронт има анизотропно разпределение на общия импулс, енергия и от там интензитет, като ако се сметне вероятно ще се компенсира увеличеният път в едната посока и скъсения в другата, т.е. еднакъв интензитет.
Ако <крушката> е неподвижна, т.е. такава от Неподвижната система, тогава в подвижната ще има разлика в интензитетите, но това не е парадокс, не е ли очаквано заедно с доплер ефекта.
 Жалко , тъкмо имах надежда , юе няма да съм сам в Борбата по нещо близко с Скоростомер 2

[laplandetza]

Преди 8 часа, gmladenov said:

......

Младенов , има шанс твоята идея да се докаже, но ще е голяма борба. При вероятностните процеси , когато са подвижни спрямо Етерия , вероятностното разпределение се променя,то е асиметрично и е с по голяма стойност по посока на движение от колкото обратно.  Примерно ядрен разпад или възбудени състояния превръщане и излъчване. Както и възбуждение излъяванре фотони. За да го <хванеш> трябва да минимализираш пътя на <лъченията> т.е. разстоянията в постановката да клонят към нула. В такъв случай различните пътища не биха повлияли на интензитете или това влияние , ще се минимализира. Разбираш ли?

[scaner]

Предишният "Парадокс на нишката" е един междинен парадокс, който ни води към нещо по-сериозно, претърпяло дори физическа проверка.

Първият под-парадокс, който кръстихме "парадокс №1А" има просто решение. То се основава на факта, че в СТО направлението на силата и на ускорението се различават. Тоест независимо че силата не е по направлението на диагонала на рамката, ускорението което ще получи топчето след прекъсване на нишката е по това направление. Това сравнително лесно може да се докаже чрез формулата от релативистската динамика която дадох преди:

Вторият парадокс, до който достигнахме, е завоалирана версия на един по-известен сред специалистите парадокс,

Парадокс на лоста

Повече по историята на този парадокс по-нататък, при решението...

Идеята на парадокса на лоста се състои в следното.

Нека в системата на покой Ко имаме два еднакво дълги здраво свързани взаимно перпендикулярни лоста. На всеки от лостовете в краищата в перпендикулярно на лоста направление действат еднакви сили, както е показано на чертежа. Нека за удобство считаме, че системата лостове е ограничена в точка b да не се мести в резултат на силите, но има свобода да се завърта около тази точка. Всяка сила създава момент на въртене по рамото на съответният лост, равен на произведението на силата по рамото. Но в тази си конфигурация двата момента, създадени от всяка сила са с противоположна посока и се компенсират, затова системата лостове не се върти, във всяко състояние е в статично равновесие.

Какво става в някаква друга,  инерциална система К, в която тази система лостове се движи хоризонтално? В тази система хоризонталният лост ще е по-къс. Силата която му действа е перпендикулярно на движението, тоест и тази проекция на силата ще стане по-малка (както вече използвахме в предният парадокс). В резултат моментът на въртене, създаден от силата върху този лост, ще бъде по-малък от момента на въртене създаден от другата сила върху другото рамо. Цялата конструкция в тази система ще има ненулев момент на въртене, и трябва да се завърти! Разбира се, подразбираме липса на гравитация и други сили.

Тук има няколко подробности, които може да усложнят точното описание, но важното за парадокса е, че в двете системи системата лостове ще има несъпоставимо поведение.

Е, пита се, как се разрешава този парадокс?

[laplandetza]

Преди 25 минути, scaner said:

Предишният "Парадокс на нишката" е един междинен парадокс, който ни води към нещо по-сериозно, претърпяло дори физическа проверка.

Първият под-парадокс, който кръстихме "парадокс №1А" има просто решение. То се основава на факта, че в СТО направлението на силата и на ускорението се различават. Тоест независимо че силата не е по направлението на диагонала на рамката, ускорението което ще получи топчето след прекъсване на нишката е по това направление. Това сравнително лесно може да се докаже чрез формулата от релативистската динамика която дадох преди:

Вторият парадокс, до който достигнахме, е завоалирана версия на един по-известен сред специалистите парадокс,

Парадокс на лоста

Повече по историята на този парадокс по-нататък, при решението...

Идеята на парадокса на лоста се състои в следното.

Нека в системата на покой Ко имаме два еднакво дълги здраво свързани взаимно перпендикулярни лоста. На всеки от лостовете в краищата в перпендикулярно на лоста направление действат еднакви сили, както е показано на чертежа. Нека за удобство считаме, че системата лостове е ограничена в точка b да не се мести в резултат на силите, но има свобода да се завърта около тази точка. Всяка сила създава момент на въртене по рамото на съответният лост, равен на произведението на силата по рамото. Но в тази си конфигурация двата момента, създадени от всяка сила са с противоположна посока и се компенсират, затова системата лостове не се върти, във всяко състояние е в статично равновесие.

Какво става в някаква друга,  инерциална система К, в която тази система лостове се движи хоризонтално? В тази система хоризонталният лост ще е по-къс. Силата която му действа е перпендикулярно на движението, тоест и тази проекция на силата ще стане по-малка (както вече използвахме в предният парадокс). В резултат моментът на въртене, създаден от силата върху този лост, ще бъде по-малък от момента на въртене създаден от другата сила върху другото рамо. Цялата конструкция в тази система ще има ненулев момент на въртене, и трябва да се завърти! Разбира се, подразбираме липса на гравитация и други сили.

Тук има няколко подробности, които може да усложнят точното описание, но важното за парадокса е, че в двете системи системата лостове ще има несъпоставимо поведение.

Е, пита се, как се разрешава този парадокс?

Силата действаща на вертикалния лост е по малка от колкото на хоризонталния. Това поради общото <скъсяване> и общо редуцирано простр. въздействие по хоризонтала , от какъвто и да е вид ,  необходимо да напряга вертикалния лост.

[Tahev loren]

Преди 10 часа, gmladenov said:

Защо да изминава различен път и в двата случая?

Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността.
Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени,
докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно.

Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито
един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени.

Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Всъщност, младеновият парадокс си е парадокс. Двама наблюдателя виждат две различни реалности при едни и същи обстоятелства на тези реалности.

[gmladenov]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Пак си станал "размисляващ" като трети наблюдател.

За какаъв трети наблюдател сънуваш??

Вътрешният наблюдател вижда еднакъв интензитет при двете стени на вагона,
а външният вижда различен.

Това е парадоксът. Къде видя трети наблюдател ??

Редактирано Септември 29, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 3 часа, laplandetza said:

Младенов , има шанс твоята идея да се докаже, но ще е голяма борба.

Не го слушай Скенер. Парадоксът е нерешим, но условието не е зададено ясно.

Трябваше ясно да упомена, че става дума за крушка (точков източник), която излъчва
равномерно във всички посоки, и че крушката се намира в геометричния център на
вагона.

Скенер си измисля някакви лъчи, че и втори източник. Глупости.

Парадоксът е нерешим, защото по условие интензитетът на източника зависи от
разстоянието (стига да не е лазер) - и пак по условие растоянието, която светлината
изминава вътре във вагона, е различно в двете посоки. Така е според СТО.
Значи имаме вградено противоречие.

Релативистите, обаче, ще опитват всячески да дискфалифицират парадокса.
Те са религиозни хора и на тях аргументи не им минават.

[gmladenov]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Всъщност, младеновият парадокс си е парадокс. Двама наблюдателя виждат две различни реалности при едни и същи обстоятелства на тези реалности.

Разбрах ти мисълта от вчера.

Разстоянията във вагона (уж) се променят, а това не се личи на картинката.

Това е точно така, но парадокъст си остава, защото дори с променени растояния,
светлината пак изминава различен път наляво и надясно.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Скенер си измисля някакви лъчи, че и втори източник. Глупости.

Това за да ти опростя схемата. Щото иначе се получава в другата система несиметричен източник, и свят ще ти се завие. По-долу прочети.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Парадоксът е нерешим, защото по условие интензитетът на източника зависи от
разстоянието (стига да не е лазер) - и пак по условие растоянието, която светлината
изминава вътре във вагона, е различно в двете посоки. Така е според СТО.
Значи имаме вградено противоречие.

Разстоянието участва дотолкова, доколкото участва в площа (част от сфера) която се облъчва от светлината. Ако промениш разходимостта на лъчите от крушката (примерно) ще можеш да постигнеш същият интензитет на по-голямо разстояние.

Това което аз ти дадох като пример, всъщност повтаря ефекта на звездната аберация. А той е, че по посока на движение източниците които виждаш пред себе си, се събират по-плътно към остта на движение, отзад обратно. В нашият случай имаме точно този ефект: по посока на движение в отправната система на гарата: направлението на лъчите ще стане с по-малък ъгъл спрямо хоризонталата. Това означава, че повече енергия ще концентрираш на по-малък пространствен ъгъл, и съответно на по-голямо разстояние ще можеш да постигнеш същият интензитет върху единица площ. В обратната посока на движеието ще е обратното. Аз само ти го описах това положение с два крайни лъча, тези дето опират в ръба на тавана, за да схванеш, че те ще са там във всички системи - тоест във всички системи лъчите между тях ще попадат на стената, енергията която по условие е еднаква в двете посоки и в другата система ще е еднаквиа, и енергия върху площ ще даде еднакъв интензитет.

И лоренцовите трансфорации го доказват - те просто свързват координатите на събитията, случващи се в горният ръб на влака (на двете срещуположни стени), и в двете системи. Нема мърдане тука, ако ще да си заровиш главата и в тинята. Тъпото отричане, знаеш, не ми минава. Но да не се обиждаш после, като ти припомням такива тъпни.

Учи новите неща, Младенов. Звездната аберация, заради която етерът в крайна сметка е отхвърлен след експериментите на Майкелсън и Морли

[gmladenov]

Преди 7 часа, scaner said:

Какво и липсва на твоята постановка? За да намалява интензитета, трябва да имаме разходимост на светлината. Тоест тя не трянва да се състои само от паралелни лъчи ...

Защо допускаш паралелни лъчи? Аз съм написал, че източникът е крушка, а не лазер.

Картинката е подвеждаща, защото тя не показва всички лъчи. Само че това е едиствената
картинка, която успях да намеря - а не че лъчите са паралелни.

 

Цитирай

Имаш източник, който излъчва не хоризонтално, а под някакъв ъгъл спрямо пода.

Пак допускаш паралелни лъчи.

Говорим за светлинна сфера, за която ти лично си доказвал, че се запазва и за външния
наблюдател.

Имаше спор по въпроса с колегата Екземус и ти лично му доказа, че сферата се запазва
и за двата наблюдателя. Само времената са различни.

Но по условие щом светлинната сфера се запазва - и щом имаме относителност на
едновременността (сферата удря лявата стена на вагона преди дясната), значи ще имаме
и различен интензитет на светлината в двете стени на вагона.

За да няма парадокс, светлинната сфера трябва да удря двете стени на вагона едновременно
... за всички наблюдатели. Само че тогава забрави за относителност на едновременността.

Значи ти разбираш ли, че парадоксът е вграден във философията на СТО?

Разликата в интензиета се причинява от относителността на едновременността.
Ако искаш интензиетът е еднакъв, ти трябва да се откажеш от тази относителност.
Хайде да те видим как ще го направиш.

Редактирано Септември 29, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 4 минути, scaner said:

Разстоянието участва дотолкова, доколкото участва в площа (част от сфера) която се облъчва от светлината. Ако промениш разходимостта на лъчите от крушката (примерно) ще можеш да постигнеш същият интензитет на по-голямо разстояние.

Откъде я изсмука тази промяна на разходимостта? Говорим за най-обикновена крушка,
чиято светлинна сфера има еднакъв интензитет навсякъде.

[Малоум 2]

Преди 1 час, gmladenov said:

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Пак си станал "размисляващ" като трети наблюдател.

За какаъв трети наблюдател сънуваш??

Вътрешният наблюдател вижда еднакъв интензитет при двете стени на вагона,
а външният вижда различен.

Това е парадоксът. Къде видя трети наблюдател ??

Ами - ти си трети наблюдател, т. е., разсъждаваш като трети. Все едно, че няма относителност на движение - за вътрешен, външен наблюдател. За да разбереш какво вижда всеки от наблюдателите трябва да прилагаш Лоренц. В случая външният наблюдател, за да разбере какво вижда вътрешния, трябва да пресмята с Лоренц..., това 150 пъти ти го казаха!? Така е по СТО, а не ... ти какво си мислиш, че виждал... И пак - не е въпрос на "виждане", а кога се случват събитията. Установява се не-едновременност на случване на събитията и затова "вижданията" за подвижен и не-подвижен наблюдател, се различават. Просто - трябва да Надскочиш "виждане"... има субективен "младенов" привкус...

...

[scaner]

Преди 31 минути, gmladenov said:

Защо допускаш паралелни лъчи? Аз съм написал, че източникът е крушка, а не лазер.

Аз за това обяснявам, че именно когато не са паралелни лъчите, се проявяват и други ефекти, като този който разглеждаме. При паралелни лъчи интензитета не се мени с разстоянието - площа на която пада лъчението е една и съща по цялото протежение на лъча.

 

Преди 32 минути, gmladenov said:

Говорим за светлинна сфера, за която ти лично си доказвал, че се запазва и за външния
наблюдател.

Имаше спор по въпроса с колегата Екземус и ти лично му доказа, че сферата се запазва
и за двата наблюдателя. Само времената са различни.

Прекрасно помня какво сме спорили с Екземус. Човече, в случая имаме ефекта на аберация.Това е когато имаме движение спрямо източника на непрекъснато лъчение. Аз това което доказах беше за импулс, койтоз а всеки наблюдател става в някаква точка, и няма движение на източници. Съвсем различни постановки и ситуации.

Тук при тебе в резултат на аберацията светлината от лампата се "фокусира" преимуществено по посока на движение в системата на гарата, и се "разфокусира" в обратната посока. Слагам го в кавички, защото няма лещи, а самото движение променя посоката на светлината. Ефекта на аберация е прост, направлението от което се вижда източника се определя от векторна сума от вектора на скосотта на светлината от истинското място на източника и вектора на движение спрямо този източник. И в случая ако го помислиш, точно това се получава. Елементарна физика е това в крайна сметка, съвсем класически ефект, в случая с малко релативистско допълнение - сумирането става по релативистския закон.

Преди 39 минути, gmladenov said:

Значи ти разбираш ли, че парадоксът е вграден във философията на СТО?

Аз колко пъти да ти казвам, че като не можеш да измислиш нещо по-умно, трябва да хванеш лоренцовите трансформации, и внимателно да ги приложиш към конкретната задача? Това ще ти даде яснота това дето в случая не можеш да схванеш, какво е и как изглежда. Всички хватки с които разрешаваме парадоксите - относителност на едновремеността, скъсяване на разстояния, забавяне на време и каквото се сетиш - следват от тези трансформации. Така че като не можеш да се сетиш за нещо от известните ефекти, тръгваш с трансформациите.

В системата на влака светлинен лъч достига до горният ръб сключен от тавана и стената по посока на влака, нали? Стига. Друг лъч стига до долния ръб на пода и същата стена, нали? Стига. Същото е в в посока обратна на движението. Лъчите между тези два ъгъла (формирани от тези лъчи) всичките попадат на стената, нали? Попадат, и те сумарно дават енергията, която разделена на площа на стената ще ти даде интензитета (грубо средно).

На събития свързани с тези два лъча правиш трансформация. Това са събития, случили  се на ръбовете. В другата система, тези събития пак ще се случат на същите ръбове, защото са едно и също събитие, не някакви клонинги. Трансформациите само ще ти дадат кога и къде се намира съответният ръб в другата система, на гарата. Но лъчът го достига. Същото и с долният ръб - във всяка система лъчът ще го достигне. Какво става с лъчите между тези два, в пространственият ъгъл определен от тях? Ами и те ще достигнат стената, както са я достигнали и в системата на влака. Значи, върху площа на стената, която е еднаква в двете системи, ще пада сумарно същата енергия, която е падала и в системата на влака. Е, значи интензитетът е същият. Да, ще кажеш, ама пътят на светлината е друг. Ми друг е, ама тя в системата на гарата затова си запазва енергията, защото е по-насочена, поради ефекта на звездната аберация. Защото интензитетът на практика зависи от това енергията върху каква площ е паднала, а не директно от разстоянието което може да е всякакво. Ти се подвеждаш от една елементарна формула за един конкретен случай, и това е парадоксалното в случая, защо въпреки претенциите си се хващаш в такива капани?

Преди 53 минути, gmladenov said:

Разликата в интензиета се причинява от относителността на едновременността.

Глупости.

Преди 49 минути, gmladenov said:

Откъде я изсмука тази промяна на разходимостта? Говорим за най-обикновена крушка,
чиято светлинна сфера има еднакъв интензитет навсякъде.

Е, виждаш ли сега каква е разликата между нас двамата? Аз ги знам всичките тези неща, а ти не ги знаеш И след като съм ти дал насоки, е добре да се поинтересуваш при чичо Гугъл, а не да зацикляш.

[gmladenov]

Преди 9 минути, Малоум 2 said:

Установява се не-едновременност на случване на събитията и затова "вижданията" за подвижен и не-подвижен наблюдател, се различават.

Е да де. И както се разичава редът на случване на събитията, така се различава
и интензитетът на светлината.

Първото не го броим за парадокс, защото сме приели, че е редно да имаме
не-едновременност.

Значи сега или трябва да приемем, че е редно да имаме и разлика в интензитета
на светлината - или имаме парадокс.

Само че ако този парадокс го приемем за истина, значи приемаме за най-нормално
двата наблюдателя да "виждат" две различни реалности - а не една реалност.

В едната реалност имаме едновременост и еднакъв интензитет на светлината при
двете стени на вагона - а в другата реалност имаме не-едновременост и различен
интензитет на светлината.

При това положение се поставя генералния въпрос: колко глупости на търкалета
трябва да приемем за истина, за да изкараме СТО за вярна??

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Тук при тебе в резултат на аберацията светлината от лампата се "фокусира" преимуществено по посока на движение в системата на гарата, и се "разфокусира" в обратната посока.

И каква е тази пълна идиотщина бе, колега ?? Какви са тези идиотски свойства
на светлината, които току що измисли ??

[gmladenov]

Преди 8 минути, scaner said:

Е, виждаш ли сега каква е разликата между нас двамата? Аз ги знам всичките тези неща, а ти не ги знаеш

Разликата между нас е, че ти нерационален човек, който като няма аргументи
започва да си измисля своя физика ... защото не може да признае, че не е прав.

Кажи пак как светлината се разфокусира по посока на движението.
Не можеш да решиш парадокса и почна с глупостите.

[Малоум 2]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Първото не го броим за парадокс, защото сме приели, че е редно да имаме
не-едновременност.

Значи сега или трябва да приемем, че е редно да имаме и разлика в интензитета
на светлината - или имаме парадокс.

Само че ако този парадокс го приемем за истина, значи приемаме за най-нормално
двата наблюдателя да "виждат" две различни реалности - а не една реалност.

Бре - първият абзац е направо за шест минус! (не сме го приели, а го знаем от СТО и сметките с Лоренц ..., но -  по спазване приети постулати)

 Разликата в интензитетите е реалност, както за неподвижния, така и за подвижния - само стойностите се различни при "виждане". През лятото - на слънце - топлото е с голям интензитет, през зимата  на същото място - топлото е с по-малък интензитет. Една и съща реалност, различно "осветена" в различни времеви моменти. (вж как ти обясниха: период на полуразпад на урана - в различни времеви интервали за "действие" на лъчение, разпадът - съответно "виждане" на интензитет на лъчение - е различен. Това е нормално и ... реално.)

...

[laplandetza]

Преди 50 минути, Малоум 2 said:

Ами - ти си трети наблюдател, т. е., разсъждаваш като трети. Все едно, че няма относителност на движение - за вътрешен, външен наблюдател. За да разбереш какво вижда всеки от наблюдателите трябва да прилагаш Лоренц. В случая външният наблюдател, за да разбере какво вижда вътрешния, трябва да пресмята с Лоренц..., това 150 пъти ти го казаха!? Така е по СТО, а не ... ти какво си мислиш, че виждал... И пак - не е въпрос на "виждане", а кога се случват събитията. Установява се не-едновременност на случване на събитията и затова "вижданията" за подвижен и не-подвижен наблюдател, се различават. Просто - трябва да Надскочиш "виждане"... има субективен "младенов" привкус...

...

Доказах, че Лоренц трансформации са грешни. Защо да ги ползва?

[scaner]

Преди 31 минути, gmladenov said:

И каква е тази пълна идиотщина бе, колега ?? Какви са тези идиотски свойства
на светлината, които току що измисли ??

Тая идиотщина е открита и докладвана на Лондонското кралско дружество от Джеймс Брадли през далечната 1729 г. Много от фантастичните филми имат кадър, при който при включване на свръхсветлинна скорост всички звезди се събират в областта на носа на кораба по посока на движението Доста реалистичен изглед.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Разликата между нас е, че ти нерационален човек, който като няма аргументи
започва да си измисля своя физика ... защото не може да признае, че не е прав.

Мечтай си. Ма тая работа с мечтаене само не става.

 

Но, забележи сега кой е нерационален. Подсказах ти  как можеш да разрешиш проблемите и да се убедиш в правотата ми, ползвайки лоренцовоте трансформации. Вместо да го направиш, скачаш наоколо като на куц крак и ръсиш някакви безумни лакърдии. С цел някак с тях да покажеш аз колко съм прост, пък ти не. Мислиш ли че се получава?

Редактирано Септември 29, 2020 от scaner

[laplandetza]

Както казах вече Лоренц трансформациите са Грешни. При трансформиране на <време> като информация ни е нужен времеви интервал от едната система, относителната скорост и нищо друго, получава се само с Лоренц фактор, като коефициент. Веднага доказвам

Помните постановката, след сверяването , следва Събитието, за системата то беше с Х коорд. 1 метър , но в другата двойка системи също 1 метър, получихме едновременност, но онова събитие във втората двойка е на 11 метра от Неподвижния от първата и внеговата система Лоренц трансформацията има Противоречив и абсурден резултат, който директно отпада , като Неверен. Помните , имаме Едновременност и за Неподвижни и за Подвижни.

[Gravity]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Ето един парадокс и от мен.

Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се
използва за илюстриране на относителността на едновременността.

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

 

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е
неговото разрешение (ако въобще има такова).

За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата
наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим
за наблюдение на една и съща реалност.

Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери.
Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

И какво тук е специфично за СТО? Не е ли същото и в класическата физика? Разликата е дали ще пристигнат едновременно или не, и с каква скорост се движат. Но изминатото разстояние от гледна точка на гарата не е еднакво и в класическата физика. Има ли парадокс и там?

[Gravity]

Преди 4 часа, scaner said:

Предишният "Парадокс на нишката" е един междинен парадокс, който ни води към нещо по-сериозно, претърпяло дори физическа проверка.

Първият под-парадокс, който кръстихме "парадокс №1А" има просто решение. То се основава на факта, че в СТО направлението на силата и на ускорението се различават. Тоест независимо че силата не е по направлението на диагонала на рамката, ускорението което ще получи топчето след прекъсване на нишката е по това направление. Това сравнително лесно може да се докаже чрез формулата от релативистската динамика която дадох преди:

Вторият парадокс, до който достигнахме, е завоалирана версия на един по-известен сред специалистите парадокс,

Парадокс на лоста

Повече по историята на този парадокс по-нататък, при решението...

Идеята на парадокса на лоста се състои в следното.

Нека в системата на покой Ко имаме два еднакво дълги здраво свързани взаимно перпендикулярни лоста. На всеки от лостовете в краищата в перпендикулярно на лоста направление действат еднакви сили, както е показано на чертежа. Нека за удобство считаме, че системата лостове е ограничена в точка b да не се мести в резултат на силите, но има свобода да се завърта около тази точка. Всяка сила създава момент на въртене по рамото на съответният лост, равен на произведението на силата по рамото. Но в тази си конфигурация двата момента, създадени от всяка сила са с противоположна посока и се компенсират, затова системата лостове не се върти, във всяко състояние е в статично равновесие.

Какво става в някаква друга,  инерциална система К, в която тази система лостове се движи хоризонтално? В тази система хоризонталният лост ще е по-къс. Силата която му действа е перпендикулярно на движението, тоест и тази проекция на силата ще стане по-малка (както вече използвахме в предният парадокс). В резултат моментът на въртене, създаден от силата върху този лост, ще бъде по-малък от момента на въртене създаден от другата сила върху другото рамо. Цялата конструкция в тази система ще има ненулев момент на въртене, и трябва да се завърти! Разбира се, подразбираме липса на гравитация и други сили.

Тук има няколко подробности, които може да усложнят точното описание, но важното за парадокса е, че в двете системи системата лостове ще има несъпоставимо поведение.

Е, пита се, как се разрешава този парадокс?

Този е по-труден. Предишните два не бяха лесни, но беше ясно посоката. Тук ще трябва да се мисли.

[gmladenov]

Преди 11 минути, Gravity said:

И какво тук е специфично за СТО? Не е ли същото и в класическата физика? Разликата е дали ще пристигнат едновременно или не, и с каква скорост се движат. Но изминатото разстояние от гледна точка на гарата не е еднакво и в класическата физика. Има ли парадокс и там?

Според класическата физика лъчите пристигат едновременно до двете стени
за всички наблюдатели. Така че интензитетът е еднакъв за всички наблюдатели.

Това, което е различно за различните наблюдатели, е скоростта на светлината.
Тя е относителна, както всички останали скорости - а не е изключение, както е
според СТО.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Според класическата физика лъчите пристигат едновременно до двете стени
за всички наблюдатели. Така че интензитетът е еднакъв за всички наблюдатели.

Тук едновременността и неедновременността не играят абсолютно никаква роля. Роля играе това, че всички лъчи, които в едната система достигат стената, ще я достигнат и в другата система също. Което значи, че енергията им въху една и съща площ ще създаде една и съща интензивност.

[gmladenov]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

 Разликата в интензитетите е реалност, както за неподвижния, така и за подвижния ...

Колега, на теб известна ли ти е концепцията, че ако имаш две различни
измервания на една и съща величнина, едното от тях със сигурност
не е вярно?

Ако наблюдателят във влака измерва един интензитет, а този на гарата измерва
друг, значи едното от тези измервания е грешно.

Което и да избереш за грешното, СТО пак е грешна, защото според нея излиза,
че и двете измервания са вярни ... а това е логически абсурд.

Не може напрежението в мрежата хем да е 220 волта, хем да е 110 волта.
Избери си кое от двете е вярното, защото не може и двете да са вярни.

Редактирано Септември 29, 2020 от gmladenov