Образно, асоциативно мислене

[Втори след княза]

Колко е две плюс две? Зависи от мисленето.

Логическото мислене ще каже четири, а образното хиляда и две… най- малко.

Цитирай

„Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.”

Не става дума за противоречие, а просто в логическото мислене е научено и запомнено предварително  знанието, че всяко следващо число в редицата е предходното плюс единица, докато при образното, образите се свързват асоциативно. В отговор на въпроса „Колко е едно плюс едно?” може да се получат невероятни асоциативни връзки и само една логическа. Немислимата математическа задача „Колко става като от едно извадиш едно?” с отговор „ две”, в образното мислене получава отговор „Това е родилка и нейното бебе”. Вярно, нали?

Изобщо логическото мислене свързва нещата в някаква логическа връзка, докато образното ги обединява в някаква асоциативна връзка. При това тази връзка може да не е общоприета, конвенционална, а индивидуална, лична.

 

Така познанието ни за процесите може да свързва нещо по асоциация, но и по закономерна  връзка. Второто е по- сложно, защото трябва да бъдат познати реалните отношения, а първото е по- леко за обяснение.

В случая не твърдя, че образното мислене няма свои закономерности и изучаване. Просто аз не ги познавам. Зная, че родители правят забележки на децата си за неправилно мислене, но от това не мога да си създам представа за законите.

Цитирай

Виц: В еврейското училище : „ Деца, 2+2 е 4, може и 5 с данъка, в краен случай – 6 с комисионната, ако някой иска повече – арменското училище е отсреща”.
по: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-224/

 

[Втори след княза]

Съответно на опита ми, философстването на обикновен човек като мен и то в игров, а не професионален ключ показва, че професионалните са започнали да мислят по- отдавна и са стигнали по- далеч.

Обаче имам с тях някои разминавания, които не меря в чия полза са.  Даниъл Канеман в "Мисленето" излага виждане, че мисленето е структурирано от Система 1, която е сходна с това, което виждам като Образно асоциативно мислене или това, което сравнява образи (не само зрителни) и Система 2 на която дава друго описание. Обаче тук ще пусна това, което е написал за Система 1, най- вече като храна за размисъл или ресурс за нещо по- нататък, което още не зная кое е..

"Характерни черти на Система 1

Генерира впечатления, чувства и наклонности; когато бъдат одобрени от Система 2, те стават убеждения, нагласи и намерения.

Оперира автоматично и бързо, с малко или без никакво усилие и без чувство на съзнателен контрол.

Може да бъде програмирана от Система 2 да мобилизира вниманието, когато бъде открит определен модел (търсене).

Изпълнява изискващи опитност реакции и генерира изискващи опитност интуиции след адекватен тренинг.

Създава свързан модел на активирани представи в асоциативната памет.

Свързва чувството за когнитивна лекота с илюзии за истина, приятни чувства и намалена бдителност.

Различава изненадващото от нормалното.

Подсказва и измисля причини и намерения.

Пренебрегва двусмислеността и потиска съмнението.

Предубедена е да вярва и да потвърждава.

Преувеличава емоционалната последователност (ефект на ореол).

Фокусира се върху съществуващите данни и пренебрегва липсващите данни (ОКВЕВКЕ).

Генерира ограничен набор от базисни оценки.

Представя групите чрез норми и прототипи, не интегрира.

Съчетава интензивности от различни скали (напр. размер със звук).

Изчислява повече, отколкото е възнамерявала (умствен автомат).

Понякога подменя трудния въпрос с по-лесен (евристика).

По-чувствителна е към промените, отколкото към състоянията (теория на перспективите)

Надценява ниските вероятности.

Показва намаляваща чувствителност към количеството (психофизика)

Реагира по-силно на загубите, отколкото на печалбите (отвращение към загубата).

Поставя в тясна рамка, изолирани един от друг, проблемите, които трябва да реши."

[Втори след княза]

В образното мислене нещата са многозначни. Често случайните връзки изменят същността, но пък дават възможност за нов поглед. Според мен това пречи на вярното предаване на информацията. 

Наскоро се сетих за образа Пантера или по- скоро алегорията зад нея. У Данте, когото спират три звяра по пътя към рая, единият е пантера и той се тълкува като алегория на сладострастието. У Киплинг пантерата е приятел, закрилник и наставник на Маугли. Може да се добавят и други, дори безброй алегории, приложими за Пантера. Един напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири или седем... Е, в някои други страни може. Пантерата обаче може да има различен смисъл.

С усъвършенстването на йероглифното писмо, отделните образи добиват конкретен, непроменим смисъл. Лешоядът има ограничен брой значения. Мисля, че това е напредъкът в културата.

[deaf]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири

Римляните не са ли ползвали знака IV за числото четири?

[Мълчаливец]

Намирам за полезно да представя идеите си за правила за мисленето чрез образи. 

1. Определяне на предмета на обсъждане
– Не се сменя темата или смисъла на понятията по време на аргументация.

2. Ясни определения
- В началото на разсъждението се предлага кое точно свойство или аспект на образа ще се използва като аналогия, а останалите асоциации временно се изключват. 
- Всяка промяна на смисъла на образа изисква явен преход.

3 Контекстуалност на истината

- Съждението не е абсолютно вярно или невярно, а придобива стойност според контекста, в който се прилага.

4 Частично подобие и дименсии

По време на мисленето не се променя вече приетото отношение А подобно на Б, нито видът на аналогията (структурна, функционална, ценностна и др.), нито дименсията на качествената аналогия. Под дименсия се разбира допустимите варианти или стойности на едно качество в рамките на избраната аналогия.

5 Частична истина За всяко твърдение допускаме, че може да бъде вярно отчасти, стига да се уточни:
в какви смисли или аспекти,
от какви гледни точки,
в каква степен.

Целта е да се запази гъвкавостта на мисленето, без да се губи контрол върху логическата последователност.“

6 Аргументация. В процеса на разсъждение чрез образи преобладава диалектичната аргументация – търсене на вероятни, правдоподобни и смислени хипотези.
- Целта не е доказване на абсолютна истина, а генериране на идеи и прозрения, които могат да се проверят или развият допълнително.
- Това осигурява контрол върху хаотичното генериране на асоциации и стимулира критично мислене.

[Мълчаливец]

Коментар на предходното

т.1 Това е правило за избягване на празните приказки.

т.2 Това правило е за да не се прескача от асоциация към асоциация и без да се развива една се отива към втора. Примерно, разглеждаме лъвът като цар на животните, а после идва асоциация, че е бозайник и връзката, че царят и лъвът са бозайници.

т.3 Това е правило за непълността на постигнатото отношение. Образното мислене не дава Истина, но дава Правдоподобие само по отношение на някаква характеристика, т.е .в някакъв контекст.

т.4 Това правило е за да можем да постигнем някаква транзитивност на отношенията. Примерно, ако А е розово, а Б алено червено, можем да кажем, че А е подобно на Б, Ако Б е подобно на В, което е кърваво червено, то и А е подобно на В, защото всички са в дименсията "червено". За отбелязване е, че тази дименсия може да е и в номинална скала, т.е. качествена. Ако обаче ползваме скала на дължина на светлинната вълна и сравним А инфрачервено с Б- червено и В оранжево, то напускаме скалата на червеното и обсъждаме дължини на вълни,което е съвсем друга дименсия.

т.5 Пренесените изводи могат да са верни отчасти. Примерно: от мисленето, че лъвът е цар на животните, можем да приемем, че лъвът е най- силният хищник в някакъв район и това е вярно. Можем да приемем за вярно, че си има харем, че воюва за територия със съседните царе и пр. и това е частично вярно.

т6. Това правило е за да спира несвързаните с конкретата метафора идеи. Примерно, обсъждайки лъвът като цар на животните, може да ни хрумне, че приливите се дължат на лунното привличане. Това е вярно хрумване, но не е свързано с конкретния образ. Може, обаче да се свърже с друг, стига да се обяви, а най- добре да се започне нов чат, друга дискусия или тема. Добре е зад която и да е връзка да стои осмислена асоциация, която може да бъде изтъкната като аргумент.

[Мълчаливец]

Мигновено отклонение: Как се отнася образното мислене към естетическото съзнание?

Не ми допада идеята, че има някакво Естетическо и друго Логическо съзнание. От това разделение следва и Спортно и пр. много други съзнания. Приемам съзнанието като способност на човек, чрез мозъка си да разглежда преднамерено външни и вътрешни неща и процеси. Това, че в естетическото преобладават образите налага открояването на образното мислене, но не го отделя, то не става автономно по отношение на цялата психична дейност.

[deaf]

Съзнанието е само още един инструмент,който помага на хората да общуват по-добре помежду си. Нищо повече.

[Шпага]

Преди 52 минути, deaf said:

Съзнанието е само още един инструмент,който помага на хората да общуват по-добре помежду си. Нищо повече.

А кои са другите инструменти, които помагат "на хората да общуват по-добре помежду си"? И ако няма с кого да общуваш - например ако си отшелник в пустинята - какво прави съзнанието ти? И въобще има ли го, или изчезва поради непотребност

[Мълчаливец]

Как манипулират с образи в поезията и изобщо в литературата

1.      Сравнение- съпоставка между два обекта чрез думи като „като“, „сякаш“, „подобно на“ (напр. „Очите ѝ бяха сини като небе“).

2.      Метафора- преносно значение на дума, основано на сходство (напр. „морето на живота“).

3.      Олицетворение- приписване на човешки качества на неодушевени предмети или явления (напр. „ветърът пее“).

4.      Хипербола- съзнателно преувеличаване (напр. „чаках цяла вечност“).

5.      Литота- съзнателно смекчаване или преумаляване (напр. „не е глупав“ вместо „умен“).

6.      Епитет- художествено определение, изразяващо субективна оценка (напр. „златна есен“).

7.      Синекдоха- част от нещо означава цялото или обратното (напр. „ръце“ вместо „работници“).

8.      Метонимия- замяна на дума с друга, свързана с нея по смисъл (напр. „прочетох Шекспир“ вместо „прочетох пиеса от Шекспир“).

За мен сравнението е ключов процес. Мозъкът може да отчете несъответствие, прилика или еднаквост на два образа, което е велико. Това "Очи като небе" съответства при мисленето с понятия на А е подобно/еднакво/различно от Б.

Метафората, олицетворението, метонимията, синекдоха вече са избор от някакво гнездо с асоциации. Небето може да е върховен или второстепенен бог или богиня от асоциативното гнездо Богове, може да е емоционално състояние на гняв, щастие, неизвестност от асоциативното гнездо Емоции, може да е олицетворение на зенит или залез, ако търсим в асоциативното гнездо Етапи от живота. При абстрактното мислене не ми идва на ум как е. Може би тригонометрията е нещо такова, при което не работим с целия образ на триъгълник, а с негови части, които го уподобяват.

Хиперболата и литотата вече са манипулации със самия образ. Напоследък образи на средна хубост политици и хора на изкуството се представят като "гениални", а герои от миналото като "незначителни". С думи можем да преобразим всичко. Моделът на атома на Ръдърфорд, например, се съотнася с планетарния модел. 

Епитетът е нещо толкова важно за изразяване на образа, че добавя и видоизменя много относно качествата му. "Грозде" създава един образ, "Кисело грозде"друг,  а "Хамбургски мискет"- еха-а. Прочее, при абстрактното мислене е същото. Затворена линия е много по- различно от линия, както и червен спектър от спектър.

 

[makebulgar]

On 2.10.2020 г. at 20:43, Втори след княза said:

Не става дума за противоречие, а просто в логическото мислене е научено и запомнено предварително  знанието, че всяко следващо число в редицата е предходното плюс единица, докато при образното, образите се свързват асоциативно. В отговор на въпроса „Колко е едно плюс едно?” може да се получат невероятни асоциативни връзки и само една логическа. Немислимата математическа задача „Колко става като от едно извадиш едно?” с отговор „ две”, в образното мислене получава отговор „Това е родилка и нейното бебе”. Вярно, нали?

Съвсем друга е работата. 

Логическото мислене се основава на максимално запълване на обектите с фактология и цифри, и с много точно описание на задачите. Ако достатъчно добре си описал това, че въпросът е математически, например като използваш цифри и математически знаци, формулата 1 + 1 винаги ще получава отговор 2, а 1 - 1 винаги ще е 0.  

Образното мислене се основава на недостатъци от информация или погрешно задаване на изходната задача. Ако задачата не е описана коректно с използване на реч, текст, жаргони, сленг и думи с двойно значение от рода на "става" и "извадиш" в задачата „Колко става като от едно извадиш едно?” може и да се замислиш за някакъв друг отговор свързан с раждане или ботаника. Но ако въпросът е зададен коректно и пълно, няма да има двусмислени отговори и много други варианти. Ако зададеш въпроса "Колко животни стават ако от тялото на едно животно извадиш едно?", отговора винаги ще е 2 за всеки човек, включително за всеки математик. Ако въпросът е "На колко е равен резултата ако от числото едно извадиш числото едно?", отговора винаги ще е нула, дори и за биолозите. 

[makebulgar]

При образното мислене можеш да опишеш даден обект само ако го разгледаш и опишеш отвсякъде, иначе цилиндъра за един ще е кръг, а за друг ще е правоъгълник. В крайна сметка дори при пълно разглеждане може резултатът да не е точен, тъй като може да не разполагаш с инструменти за измерване и данни за материала. И ще е трудно да отговориш колко тона натоварване би понесъл обекта.   

При логическото мислене цилиндъра трябва да е описан с радиус, височина, материал, плътност, и други. В резултат на логическите пресмятания отговора би бил много по-близо до истината.   

[Мълчаливец]

Преди 6 часа, makebulgar said:

Образното мислене се основава на недостатъци от информация или погрешно задаване на изходната задача. Ако задачата не е описана коректно с използване на реч, текст, жаргони, сленг и думи с двойно значение

Съгласен съм с първото- за недостатъчната информация. Второто- за погрешното задаване на условието и непълната терминология произлизат от първото. Образното мислене решава задачи при недостиг на информация, т.е. в първия етап на науките. Споменах за модела на атома на Ръдърфорд, но и Айнщайновте картинки от движещ се влак са образи, и алхимичните опити са образи, и всичко, всичко тръгва от образите и се стреми нещата да станат оче-видни. Има тема, в която и тук се мъдри как времето и пространството да станат очевидни. (лично на мен никак не ми пречи да има таблица с множество вектори, които да отразяват време, пространство, количество изразходвано гориво и количество изпито вино, но хора искат картинка). Идеята за проекциите на телата е толкова изразително образна, че и при математически точно предаване на точките в пространството и точна терминология, един двумерен образ на цилиндър, представен в аксонометрична проекция е по- разбираем от описанието на дескриптивната геометрия. Обаче сега, с компютърната обработка, второто е по- разбираемо за компютрите. Сега триизмерните образи и речевите за ИИ също, вървят наравно с изчислителните възможности на техниката, при това изискват много повече информация. А щом нещо изисква повече обработка на информацията, то очевидно  е по- сложно.

 

[deaf]

Преди 10 часа, Шпага said:

И ако няма с кого да общуваш - например ако си отшелник в пустинята - какво прави съзнанието ти?

От всички социални животни,човекът е най-социалното и ако не може да общува с други хора,деградира тотално и загива... Съзнанието е без значение в този случай... 

[Мълчаливец]

А ето и препоръки за обработка на образа при изобретатели. Алтшулер, Алгоритъм на изобретението.

Цитирай

1. Принцип на раздробяването
a) Разделяне на обекта на независими части.
b) Направете обекта от отделни секции.
c) Увеличете степента на фрагментация (раздробяване) на обекта
2. Принцип на изнесеност
3. Принцип на локалното качество
a) Преход от хомогенна структура на обекта (или външна среда, външно влияние) към хетерогенна.
b) Различните части на обекта трябва да имат различни функции.
c) Всяка част от обекта трябва да бъде в условия, които най-добре отговарят на нейната работа.
4. Принцип на асиметрията
5. Принцип на обединението
a) Свързване на хомогенни или предназначени за свързани операции обекти,
b) Комбиниране на хомогенни или свързани операции във времето.
6. Принцип на универсалността
6. Принцип на универсалността
7. Принцип на "матрьошката"
a) Един обект се поставя вътре в друг обект, който от своя страна е вътре в трети и т.н.
b) Един обект преминава през кухина в друг обект.
8. Принцип на противотежестта
a) Компенсирайте теглото на обект, като го свържете с други обекти, които имат подемна сила.
9. Принцип на предварителното напрягане. Приложете предварително напрежения към обект, които са противоположни на неприемливите или нежеланите работни напрежения.
10. Принцип на предварителното изпълнение
a) Извършете необходимата промяна на обект предварително (изцяло или поне частично).
b) Подредете обектите предварително, така че да могат да влязат в действие от най-удобното място и без да губите време за доставката им.
11. Принцип на „предварително поставена възглавница“. Компенсирайте относително ниската надеждност на обект, като предварително подготвите аварийни средства.
12. Принцип на еквипотенциалността
13. „Противоположният“ принцип
a) Вместо действието, продиктувано от условията на задачата, изпълнете обратното действие (например, не охлаждайте обекта, а го затопляйте).
b) Направете движещата се част на обекта (или външната среда) неподвижна, а неподвижната част движеща се.
c) Обърнете обекта „с главата надолу“. 
14. Принцип на сфероидалността
a) Преминаване от праволинейни части на обекта към извити, от плоски повърхности към сферични, от части, изработени във формата на куб или паралелепипед, към сферични структури.
b) Използване на ролки, топки, спирали.
c) Преминаване към въртеливо движение, използване на центробежна сила.
15. Принцип на динамизма
a) Характеристиките на обекта (или външната среда) трябва да се променят, така че да бъдат оптимални на всеки етап от работата.
b) Разделяне на обекта на части, способни да се движат една спрямо друга.
17. Принцип на решение частично или с излишък
18. Използване на механични вибрации
19. Принцип на периодичното действие
a) Преминаване от непрекъснато действие към периодично (импулсно).
b) Ако действието вече се извършва периодично, променете периодичността.
c) Използвайте паузите между импулсите, за да извършите друго действие.
20. Принцип на непрекъснатостта на полезното действие
а) Извършвайте работа непрекъснато (всички части на обекта трябва да работят с пълно натоварване през цялото време).
б) Елиминирайте празния ход и междинните ходове. Примери. Авторско свидетелство № 126440. Метод за многоцевно сондиране на сондажи с два комплекта тръби. При едновременно сондиране на два или три сондажа
21. Принцип на пробива
Извършване на процес или отделни негови етапи (например, вреден или опасен) с висока скорост.
22. Принцип на „превръщане на вредата в полза“
а) Използване на вредни фактори (по-специално вредното въздействие на околната среда), за да се получи положителен ефект.
б) Елиминиране на вреден фактор чрез добавянето му към друг вреден фактор.
в) Усилване на вреден фактор до такава степен, че той да престане да бъде вреден.
23. Принцип на обратната връзка
а) Въвеждане на обратна връзка.
б) Ако има обратна връзка, промяната ѝ. Примери, Авторско свидетелство № 283997. Int*
24. Принцип на „медиатора“
Използване на междинен обект-носител.
25. Принцип на самообслужване
а) Обектът трябва да се обслужва сам, извършвайки спомагателни и ремонтни операции
б) Използване на отпадъци (енергия, вещества). Примери. Авторско удостоверение № 261207. Dro-
26. Принцип на копиране
а) Вместо недостъпен, сложен, скъп, неудобен или крехък обект, използвайте неговите опростени и евтини копия.
б) Заменете обект или система от обекти с техните оптични копия
27. Евтина нетрайност вместо скъпа издръжливост
Заменете скъп обект с набор от евтини обекти, жертвайки някои качества (например издръжливост).
28. Замяна на механична верига
а) Заменете механична верига с оптична, акустична или „мирисна“.
б) Използвайте електрически, магнитни и електромагнитни полета за взаимодействие с обекта.
в) Преминете от стационарни полета към движещи се, от фиксирани към променящи се с времето.
29. Използване на пневматични и хидравлични конструкции.
30. Използване на гъвкави обвивки и тънки филми.
а) Използвайте гъвкави обвивки и тънки филми вместо обемни структури.
б) Изолирайте обекта от външната среда, използвайки гъвкави обвивки и тънки филми.
31. Използване на порести материали
а) Направете обекта порест или използвайте допълнителни порести елементи (вложки, покрития и др.).
б) Ако обектът вече е порест, предварително запълнете порите с някакво вещество.
32. Принцип на промяна на цвета
а) Променете цвета на обекта или външната среда.
б) Промяна на прозрачността на обекта или външната среда.
в) Използване на цветни добавки за наблюдение на слабо видими обекти или процеси.
г) Ако такива добавки вече се използват, използвайте маркирани атоми.
33. Принцип на хомогенност. Обектите, взаимодействащи с даден обект, трябва да са направени от същия материал (или сходни по свойства).
34. Принцип на отхвърляне и регенериране на части.
а) Част от обекта, която е изпълнила предназначението си или е станала ненужна, трябва да бъде отхвърлена (разтворена, изпарена и др.) или модифицирана директно по време на работа.
б) Консумируемите части на обекта трябва да бъдат възстановени директно по време на работа.
35. Промяна на физикохимичните параметри на обекта.
а) Промяна на агрегатното състояние на обекта.
б) Промяна на концентрацията или консистенцията.
в) Промяна на степента на гъвкавост.
г) Промяна на температурата.
36. Използване на фазови преходи.
„Фазовите преходи“ са по-широко понятие от „промяна на агрегатното състояние“. Фазовите преходи, по-специално, включват промени в кристалната структура на веществото.
37. Използване на термично разширение
a) Използвайте термично разширение (или свиване) на материалите.
b) Ако вече се използва термично разширение, използвайте няколко материала с различни коефициенти на термично разширение.
38. Използване на силни окислители
a) Заменете нормалния въздух с обогатен въздух.
b) Заменете обогатения въздух с кислород.
c) Въздействайте върху въздуха или кислорода с йонизиращо лъчение.
d) Използвайте озониран кислород.
е) Заменете озонирания (или йонизиран) кислород с озон.
39. Използване на инертна среда
a) Заменете нормална среда с инертна.
b) Проведете процеса във вакуум.
40. Приложение на композитни материали Преминете от хомогенни материали към композитни.

Толкова е обширно, че трябва особен подход при работа с алгоритъма.

[Мълчаливец]

Преди 9 часа, Мълчаливец said:

Толкова е обширно, че трябва особен подход при работа с алгоритъма.

Опитвам се да съкратя тези принципи, да ги консолидирам по някакъв начин и стигам до простичкото:

• манипулация с образите на нещата
• манипулация с образите на процесите
• манипулация с образите на условията

Тези манипулации се извършват като се променят размери, съставящи части и елементи, връзки, характеристики и вероятно още много други.

Да, човешкият ум (а сега и с помощта на ИИ) може да манипулира всякакви образи, изображения на света, а после човек може да манипулира според тези образи и света.

[Мълчаливец]

А ето и принципите по Алтшулер, класирани по категория Тяло-Процес-Среда и пояснение за физически, качествени или системни характеристики. Това показва какво може да бъде манипулирано (образно) за да бъде рационализиран апарат или процес. Категориите са доста условни и още в първата точка се вижда, че раздробяването може да се отнася както за тяло, така и за процес. Все пак, сравнени с литературните тропи, тези принципи дават по- обширен поглед върху възможностите за преработка на образи. При това, бидейки свързани с практическа дейност, реалността им е проверима и такива актова на въображението като Спагетено чудовище, могат да бъдат подложени на практическа проверка.

·  Принцип на раздробяването – Тяло / Физически

·  Принцип на изнесеност на пречеща или нужна част –Тяло/ Системни

·  Принцип на локалното качество
a) Хомогенна → хетерогенна структура – Тяло / Системни
b) Части с различни функции – Тяло / Системни
c) Части в оптимални условия – Процес / Системни

·  Принцип на асиметрията – Тяло / Физически

·  Принцип на обединението
a) Свързване на обекти – Тяло / Системни
b) Комбиниране на операции – Процес / Системни

·  Принцип на универсалността – Тяло / Качествени

·  Принцип на „матрьошката“ – Тяло / Системни

·  Принцип на противотежестта – Тяло / Физически

·  Принцип на предварителното напрягане – Тяло / Физически

·  Принцип на предварителното изпълнение –Тяло/ Качествени

·  Принцип на „предварително поставена възглавница“ – Процес / Качествени

·  Принцип на еквипотенциалността – Условия / Физически

·  Принцип „Наопаки“
a) Обратно действие (охлаждане ↔ затопляне) – Процес / Качествени
b) Подвижно ↔ неподвижно – Процес / Качествени
c) Обърнат обект – Тяло / Физически

·  Принцип на сфероидалността – Тяло / Физически

·  Принцип на динамизма
a) Променящи се характеристики – Процес / Качествени
b) Подвижни части – Тяло / Системни

·  Принцип на решение частично или с излишък – Тяло / Физически

·  Използване на механични колебания– Процес / Физически

·  Принцип на периодичното действие
a) Непрекъснато → периодично – Процес / Качествени
b) Промяна на периодичността – Процес / Качествени
c) Използване на паузите – Условия / Системни

·  Принцип на непрекъснатостта на полезното действие – Процес / Качествени

·  Принцип на пробива – Процес / Физически

·  Принцип на „превръщане на вредата в полза“ – Процес / Системни

·  Принцип на обратната връзка – Процес / Системни

·  Принцип на „посредника“ – Процес / Системни

·  Принцип на самообслужване – Процес / Системни

·  Принцип на копиране – Тяло / Качествени

·  Евтина нетрайност вместо скъпа издръжливост – Тяло / Качествени

·  Замяна на механичната схема
a) Оптична, акустична и др. – Тяло / Физически
b) Полета за взаимодействие – Тяло / Системни
c) Движещи се / променливи полета – Условия / Системни

·  Използване на пневматични и хидравлични конструкции – Тяло / Физически

·  Използване на гъвкави обвивки и тънки филми – Тяло / Физически

·  Използване на порести материали – Тяло / Физически

·  Принцип на промяна на цвета
a) Промяна на цвета – Тяло / Качествени
b) Прозрачност – Условия / Качествени
c) Цветни добавки за наблюдение – Тяло / Качествени
d) Маркирани атоми – Условия / Качествени

·  Принцип на еднородност– Тяло / Системни

·  Принцип на отхвърляне и регенериране на части
a) Отхвърляне на ненужни части – Тяло / Системни
b) Възстановяване на консумируеми части – Тяло / Системни

·  Промяна на физикохимичните параметри на обекта
a) Промяна на агрегатно състояние – Тяло / Физически
b) Промяна на концентрация или консистенция – Тяло / Физически
c) Промяна на гъвкавост – Тяло / Физически
d) Промяна на температурата – Условия / Физически

·  Използване на фазови преходи – Тяло / Физически
(ако се индуцира от средата – Условия / Физически)

·  Използване на термично разширение – Тяло / Физически

·  Използване на силни окислители – Условия / Физически
(ако е насочено към обекта – и Тяло / Физически)

·  Използване на инертна среда – Условия / Физически

·  Приложение на композитни материали – Тяло / Физически

 

[Мълчаливец]

Пример за асоциативно- образно мислене, изготвен от GPT по зададена метафора.

Динозаврите на войната

Танковете и подводниците са като динозаврите и ихтиозаврите- грамадни, страшни, бронирани. Но именно големината им ги прави лесна мишена: трудно се крият, гълтат ресурси, зависят от непрекъснато гориво и обслужване.

Историята показва: когато се появят по- адаптивни съперници, гигантите изчезват. На тяхно място идват малките, гъвкави и социални- бозайниците, автономните военни платформи. Те печелят не с маса, а с мрежа, координация и бърза адаптация.

На бойното поле днес се случва същото. Рояци дронове и автономни системи- сухопътни, морски и въздушни, те действат като свързан организъм. Евтини, мобилни, взаимозаменяеми. И когато един танк за милиони пада от удар на дрон за хиляди, става ясно: ерата на динозаврите свършва.

Бъдещето е на мрежите. Не на самотния гигант, а на свързаната социалност и автономност.

[Мълчаливец]

В предишния коментар стана дума за подобие на неща. Аналогично е и при процеси, развитие, промени. Естествено, при достъпни за човека влияния и енергия, процесът може да бъде изменен. В такъв смисъл което и да е твърдение, например това "Свръхпроизводството води до спад на цените" е условно- проявява се при определени условия. Човешката намеса може да го измени. Казано чрез подобие на процесите - при покачване температурата на водата, тя завира и се изпарява, но човек може да спре процеса по всяко време. (Само достатъчно енергия и достатъчно дълъг лост не ни позволяват да преместим Земята  )

 

[Мълчаливец]

В следващите си размишления ще сравня промените в САЩ и древния Рим, опитвайки да установя подобие, а и да прогнозирам евентуално бъдеще, съобразено с цялата условност, спомената в предишния коментар.

Основаване

САЩ са основани като държава от колонисти, които са покорили местните племена Рим започва съществуването си с колония от Троя, която се разраства и привличайки други жители покорява местните племена.

Институционална и правна база

САЩ изграждат обмислено своята демокрация, подражавайки на най- добрите образци в Европа и наблягат на правосъдието, както и Рим е подражавал на метрополията.

Култура

Римската култура произлиза от тази на елинистичния свят, подобно и тази на САЩ произлиза от Европа, като я цени и включва в своята дори до крайностите.( Напоследък САЩ определено имат по- голяма симпатия към художествени произведения отнасящи се за Рим, отколкото за Атина, което ни насочва за съществуване на етапи, различия, които може да се обсъждат)

Наука

Учените- гърци са били високо ценени в Рим, както учените - европейци в САЩ

Външна политика

Рим и САЩ водят експанзионистична политика и контролират като съюзници други държави, чийто граждани нямат статут на римски или граждани на САЩ.

Спорт

И в Рим, и в САЩ се ценят груби спортове- гладиатори, кеч, американски футбол.

Строителство

И Рим и САЩ достигат върхове в строителството и пътищата

Многокултурност и асимилация

Рим е бил космополитен център, който включва и асимилира културите на завоюваните територии. Граждани на Рим можело да бъдат хора от цялата империя. САЩ също представляват мултикултурна нация, изградена от имигранти, където различни етноси и култури се сливат в „melting pot“ модел.

Политическа нестабилност в късната фаза

Рим в края си страда от вътрешни борби, политическа корупция, популизъм и отслабване на институциите.
 САЩ също показват признаци на политическа поляризация, институционална криза и популистки тенденции.

Идеология на изключителността

Римляните вярвали, че имат божествена мисия да цивилизоват света – Pax Romana. САЩ също изповядват идеята за „американската изключителност“ и вярват, че имат историческа мисия да разпространят демокрацията и свободата.

Военна доминация и свръхразходи за армия

Рим поддържал мощна армия, която поглъщала огромна част от бюджета и играела роля дори в политиката.
 САЩ имат най-големия военен бюджет в света и многобройни бази в чужбина. Армията има голяма тежест и в икономиката, и в глобалната дипломация.

Урбанизация и мегаполиси

Рим като град е бил център на империята с милиони жители и сложна инфраструктура.
 САЩ имат огромни мегаполиси като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Вашингтон – центрове на власт, финанси и култура.

Забавления и масова култура

Рим поддържал населението с "хляб и зрелища" – циркове, гладиаторски битки, театър.
 САЩ доминират в световната развлекателна индустрия – кино, спорт, риалити, социални мрежи – форма на съвременни „зрелища“.

Правова система с трайно влияние

Римското право е основа на съвременните правни системи в Европа. Американската конституция и съдебна система се приемат като модел в много части на света и се ползват с глобално влияние.

Икономическа и търговска хегемония

Рим контролирал търговските маршрути на Средиземноморието. САЩ контролират глобалните финансови пазари, притежават най-използваната резервна валута (щатски долар) и ръководят гигантски корпорации с глобален обхват.

Упадък чрез прекомерен лукс и социално неравенство

Рим в края си страда от огромно неравенство – елитът живее в разкош, докато мнозинството бедства.  САЩ се сблъскват със сериозно социално разслоение, нарастващо богатство в ръцете на малцина и ерозия на средната класа.

Използване на наемници/външни сили

Рим все повече използвал варварски племена и наемници, които в крайна сметка станали и негови разрушители.
 САЩ често делегират военни и икономически операции чрез частни компании (напр. военни изпълнители като Blackwater) и съюзнически държави.

***********

Тези съпоставки ще продължим и уточним в търсене на сходства между прехода републикански- имперски Рим и съответните подобия в САЩ

Засилване на изпълнителната власт

Рим: В последните години на Републиката, Сенатът става все по-слаб и неспособен да реагира бързо на кризи. Това позволява политически и военни лидери като Сула, Цезар, Октавиан да натрупат извънредни правомощия.

САЩ: След 11 септември, президентът на САЩ получава все по-големи правомощия, особено чрез т.нар. "imperial presidency" – право да води войни без одобрение от Конгреса, извънредни заповеди, контрол върху службите. Дейности като дронови удари без съд, масово следене, икономически санкции стават част от това централизирането на властта.

Личности, които използват държавата за лично издигане

Катилина – аристократ, който загубил богатство, обещава опрощаване на дълговете и опитва да завземе властта чрез заговор. Цезар – от стар, но обеднял род. Затънал в дългове заради политическа кариера. След като става проконсул в Галия, използва войната, за да се обогати, да придобие популярност и армия, лоялна лично на него. (Много впечатлява казаното от Цезар и предадено ни от Плутарх „Трябват ми милиони, за да съм беден“ което насочва по- скоро към война и плячка, а не към почтена кариера в Сената.)

САЩ: Аналогично, някои съвременни политици трупат капитал, използвайки високите си длъжности, популизъм, участие във военни действия или създаване на кризи.

Войната като средство за обогатяване и контрол

Цезар: Галските войни му носят злато, земи, заложници и армия, която после използва, за да завземе властта.

САЩ: Войните в Близкия изток, вкл. в Ирак и Афганистан, доведоха до огромни печалби за военната индустрия и създадоха системна зависимост от "вечната война" – не за териториално разширение, а за икономическо и стратегическо господство.

Преход от колективна власт към лична власт

Рим: Републиката разчита на Сената и народното събрание. Империята – на волята на един човек, титулуван по-късно като Император, "Принцепс" или Август.

САЩ: Въпреки че има конституционни баланси, реалната власт все повече се фокусира в президента, особено в кризи – вътрешни или международни. Президентите все по-често управляват чрез изпълнителни заповеди, без участие на Конгреса.

Народът като инструмент за узаконяване на извънредна власт

Цезар и Август представят действията си като защитници на народа против корумпираната аристокрация.

Съвременни популисти в САЩ се представят като „глас на народа“, против „елитите“, използват медии и социални мрежи, за да подсилят легитимността си, дори когато заобикалят традиционни институции.

 

[Мълчаливец]

За да сме по- уверени в сходствата, аналогиите при сравнение, налага се да извършиме проверка на силата на аналогиите, степента на подобие и сходство, за което ИИ предлага:

Структурна дълбочина: Дали съществува съответствие между основни елементи: политическа система, култура, геополитика, икономика и ценности.

Функционална прилика:Дали елементите изпълняват сходни функции (напр. роля на лидера, структура на армията, стил на управление).

Историческа паралелност:Дали хронологично е сходен пътят и етапите възход – апогей – упадък.

Ментална и културна резонансност:Дали аналогията съвпада с популярните образи, което да я прави разпознаваема и въздействаща.

Ниска степен на изкуственост: да не се налага насилено приспособяване – сходствата да са естествени и многопластови.

След оценка, се установява по- слаба аналогия между Рим и САЩ по историческата, хронологична паралелност и по естественост/изкуственост на аналогията. Все пак, сумарно, аналогията остава много силна.

[Мълчаливец]

И какво от това?

Силната аналогия, която установих би трябвало да ни помогне с нещо. Да речем, да определим етап на развитие или пък да прогнозираме някакви симптоми, които още не са проявени силно, или пък дали да очакваме преход или някакво трайно състояние.

Във всички случаи, такава рязка промяна, каквато е след преминаването на Рубикон не може да се очаква. Нито Тръмп- възрастен имотен консерватор прилича на Цезар- млад, затънал в дългове популар, нито опитите за убийство на Тръмп или убийството на Чарли Кърк са необичайни за страната и имат големи последици. Наистина, някои анализатори предвещават гражданска война, но мерките на Тръмп с изпращане на Национална гвардия в Лос Анжелис и Вашингтон и планираното изпращане в Чикаго, Мемфис, Балтимор засега контролират нещата. Все пак, по подобие с Рим, гражданска война се очаква да започне от по- левите, а то и недоволни от статуквото, докато съпротивата ще е от десните, в случая консерваторите.

Горните размишления, макар и да са от лаик в политиката, са подчиинени на подобието, при което нещата не стават по същия, а по подобен начин. Те обаче прибавят яснота в личен план. При информационен хаос или режисирана информация,човек има нужда да си състави сам представа за нещата и тяхното развитие. Времето е тревожно и отговорите от "експерти" са по- противоречиви от това, до което човек може да достигне в личен план. И макар да се мисли в условия на недостиг на информация, все пак то дава някакъв ориентир за да не се загубим във фактологията.

Наблягам на това, че разсъждавам с непълно подобие и с доста условни разкази за събитията, та заради това не мога да кажа "идентично, също като", а "възможно, вероятно, при подобни случаи...".

Редактирано Сряда в 23:18 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Проверимост на хипотезата за подобие в по- горните коментари

За да бъде проверима хипотезата "САЩ се развиват по подобен на древния Рим начин" е парадигмално необходимо да намерим някакво събитие, което да е критично за верността й. За съжаление по- горе намерих толкова много подобия, че трябва да се отиде в областта на прогнозите. Трябва да се прогнозира събитие, което да е от значителна важност за процеса. Потърсих помощта на ИИ:

Критични събития (ако се случат – аналогията се потвърждава):

1. Елитни фигури от страната (интелектуалци, сенатори, предприемачи) емигрират в Европа, където се чувстват по-свободни, но и там биват преследвани, както противниците на Цезар/Октавиан, бягащи в Египет/Балканите.
2. Президентът получава извънредни правомощия с траен характер (антикризисни, но остават), както Законите на Цезар, lex Titia
3. Конгресът/парламентът става фасаден орган, който не може реално да спира властта на изпълнителната власт, както Римският Сенат при Август
4. Показни процеси срещу опозиционни елити, символично „премахнати“ чрез медии, съд или институции както прочистените от триумвирите и режима на Август
5. Армията или службите започват да играят публична политическа роля във вътрешния живот, както легионите и преторианците при късната република

Обратни събития (ако се случат – аналогията отслабва):

1. Президентът предава властта си доброволно, без криза или натиск, по подобие с Цинцинат, а не Цезар
2. Конгресът ограничава президента, дори в криза, което е институционално самокоригиране
3. Емигрантски елит, ако се случи, да пребивава свободно в Европа, без натиск или екстрадиции, което е белег за липса на външен „лов на сенатори“
4. Гражданските движения постигат реални промени, без репресии, което е демократичен отклик, не авторитарна реакция

[Мълчаливец]

Едно неслучило се събитие е представено в статия на Род Дреър в The European Conservative озаглавена "Civil War Approaches”, където той цитира проф. Дейвид Бец (David Betz) от King's College, който казва, че в много западни страни са налице условия, които според него могат да доведат до граждански конфликт.  По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава, че има много тревожни сигнали — поляризация, усещане, че елитите са изолирани, страхове на населението.  Някои примери, които се дават, включват убийството на активист (в материала се споменава Чарли Кърк), реакции в социалните медии, изразени страхове от транс... идеология, както и усещане за несправедливост и липса на доверие в правоприлагащите институции.

Такъв сценарий би станал възможен, ако се влошат социалните, икономическите и институционалните кризи. Ако ескалират опозиционни настроения, ако има насилие от някои групи, ако институциите отслабнат, ако доверие в държавата спадне много драстично, но класически граждански войни (като Римските легионите срещу легиони) са невъзможни в близка перспектива — има прекалено много пречки, включително силни институции, икономически взаимозависимости, медии, международни влияния, и обществена устойчивост.

Така че, споменатата алармена статия е по- скоро предупреждение, отколкото прогноза за нещо случило се или неизбежно. Това е добър знак за моите възгледи, в които не визирам гражданска война като критерий за вярност/невярност на подобието. 

Със съжаление отбелязвам, че избрах едно подобие, което се отнася до бавни социални процеси, с което се отсрочва надалеч проверката на верността на мисленето. Ще опитам с процес, който е по- кратък, но ще го избера  по- нататък. 

Редактирано Сряда в 23:56 от Мълчаливец

[gmladenov]

Преди 13 часа, Мълчаливец said:

По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава ...

Както са ни учили в училище, революционна ситуация имаме тогава, когато управляващите не могат да управляват по старому, а управляваните не искат да бъдат управлявани по старому. Предпоставките за гражданска война са подобни, само че конфликтът няма класова насоченост, а е насочен срещу конкретни властоимащи или конкретни политики.

Понатоящем нито една от тези предпоставки не съществува нито в ЕС, нито в САЩ. Определен тип хора непрекъснато предричат гражданска война и съпътващо разпадане на ЕС/САЩ, но на този етап това не е реалистично.

Сегашната политическа система в Западния свят е резултат от дългогодишна еволюция и усъвършенстване - и като такава е доста ефективна и устойчива. В нея няма скрити напрежения и/или противоречия, които да я разрушат отвътре. Подобни напрежения са характерни за автокрациите, където протоворечията и недоволството от системата са потиснати и с времето само се натрупват. По тази причина автокрациите са по-неустойчиви от демокрациите. За разлика от демокрациите, където хората винаги могат да излязат на улицата и да протестират, автокрациите не предлагат отдушник на социалните напрежения. 

Русия, бидейки автократична държава, има много по-голям потенциал за вътрешен конфликт (когато един ден Путин умре, например) от която и да било западна демокрация.