Отиди на
Форум "Наука"

Краят на релативизма


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 28 минути, gmladenov said:

СТО е публикувана през 1905г.

Разкажи сега, майна, къде е този светлоносещ етър,
дето го е имало преди 1905г ... а сега вече го няма ??

Да не би СТО да го е източила ??

🤣🤣

Не съм сигурен, обаче етърна теория възниква в края на 19 век.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 646
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ми всички ти посочиха грешката - никъде не ползваш СТО. Рисуваш някакви картинки едно към гьотери, и твърдиш неща които не са свързани със СТО. Хайде, избрал си на едната картинка единия наб

Напълно вярно и точно. Вижда се как релативистите са в пълна безисходица, и  буксуват със безсмисленни и тъпи въпроси, като : " откъде следва това", "къде участва инерцията", " откъде следва това усло

Предполагам, че Сканер използва спора за да усъвършенства дидактическите си умения. Иначе е ясно, че налива вода в решето, образно казано.

Posted Images

  • Потребител
Преди 10 минути, Tahev loren said:

Не съм сигурен, обаче етърна теория възниква в края на 19 век.

Няма спор.

Аз само посочвам, че в очите на някои наши приятели
преди 1905г е имало етър, а след това вече няма.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ментора и  Сканер се съгласиха мълчаливо и преклониха глави пред Парадокса Ном.6 😀 Релативизма на ТО умря !

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 часа, gmladenov said:

Няма спор.

Аз само посочвам, че в очите на някои наши приятели
преди 1905г е имало етър, а след това вече няма.

То и сега има почитатели на етърната теория. Стоян Съргойчев, има изложена в нета цяла етърна теория, непризната от конвенционалната физика. Ацюковски, руснак, също. Има и западни автори на разни ефирни теории. Много са, но не описват експерименти които недвусмислено оправдават моделите им. Ако намериш задълбочена информация за Стефан Маринов и неговият експеримент със скачените спусъци, е нещо сериозно. Измерил е абсолютната скорост на земята, спрямо пространството като обтическа среда. В нета има оскъдна информажция за опита, затова трябва да се четат книгите му, но са издадени в Австрия град, Гранц, където е работел.

Редактирано от Tahev loren
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Tahev loren said:

.... информация за Стефан Маринов и неговият експеримент със скачените спусъци, е нещо сериозно. Измерил е абсолютната скорост на земята, спрямо пространството като обтическа среда. ....

Какъв е този експеримент, знаеш ли за него. Може и да прилича на моя Скоростомер на Лапландеца Ном.6 , в него също има нещо с действие на <скачени спусъци>

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Tahev loren said:

...Ако намериш задълбочена информация за Стефан Маринов и неговият експеримент със скачените спусъци, е нещо сериозно. Измерил е абсолютната скорост на земята, спрямо пространството като обтическа среда. В нета има оскъдна информажция за опита, затова трябва да се четат книгите му, но са издадени в Австрия град, Гранц, където е работел.

https://www.researchgate.net/publication/26447008_New_Measurement_of_the_Earth's_Absolute_Velocity_with_the_Help_of_the_of_the_Coupled_Shutters_Experiment

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Превод от гугълпреводача

 

2 Теория на експеримента за „сдвоени капаци“ Въртяща се ос, задвижвана от електромотор, разположен точно в средата на оста, има два отворени диска в нейните крайници. Разстоянието от центровете на отворите до центъра на оста е Rand разстоянието между дисковете е d. Светлината от лазер е разделена от полупрозрачна призма и двата лъча са насочени от двойка регулируеми огледала към противоположните краища на въртящата се ос, така че лъчите да могат да преминат през отворите на дисковете в взаимно противоположни посоки. лъчите, след като са нарязани от близкия диск, „открит“ от далечния диск, осветява фотоклетка. Посредством галванометър се измерва разликата в токовете, генерирани от двете фотоклетки. Ако покрива една от клетките, едната измерва тока, произведен от другата клетка Човек подрежда положението на лазерния лъч по отношение на дупките на дисковете по такъв начин, че когато оста е в покой, светлината на лазера, която преминава през отвора, осветява половината от далечния отвор. След това човек настройва въртенето на оста, като постепенно увеличава скоростта си. Тъй като импулсите на светлината, изрязани от близките дупки, имат време за преминаване, за да достигнат далечните дупки, с увеличаването на скоростта на безобръщане и по-малко светлина ще премине през далечните дупки, когато отдалечените дупки „избягат“ от позициите на светлинния лъч, и ,обратно, все повече и повече светлина ще преминава през дупките, когато отдалечените дупки „влизат“ в позициите на светлинния лъч. За краткост ще нарека първия вид далечни дупки „бягство“ и втория вид далечни дупки „навлизане

Ако се приеме, че дупките, както и напречните сечения на лъчите са правоъгълни, а осветеността хомогенна, тогава токът Ihom, произведен от някоя от фотоклетките, ще бъде пропорционален на широчината на светлинното петно, измерено на повърхността на фотоклетката когато оста се върти, т.е. Ihom ∼b. Когато скоростта на въртене на оста се увеличи с ΔN, широчината на светлинния лъч, преминаващ през „излизащите“ отвори, ще стане b − Δb, докато широчината на светлинния лъч, преминаващ през „навлизащите“ отвори, ще стане b + Δb и произведените токове ще станете Ihom −ΔI∼∼b − Δb, Ihom + ΔI∼b + Δb. По този начинΔb = bΔIIhom, (1) където ΔI е половината от промяната в разликата на токовете, произведени от фотоклетките.

Единият завърта оста най-напред с ΔN2 в посока, обратна на часовниковата стрелка, а след това с ΔN2 по часовниковата стрелка, което съответства на промяна ΔN в скоростта на въртене. Тъй катоΔb = (d / c) πΔN R, (2) за еднопосочната скорост на светлината се получава c = 2πΔNRdbIhomΔ

В моя експеримент дупките, както и светлинните лъчи, бяха кръгли, а не правоъгълни. Следователно, вместо тематична широчина на светлинното петно, трябва да се вземе определено леко различна „ефективна“ широчина. Тъй като широчината не може да бъде измервана точно, обсъждането на разликата между реалната широчина и „ефективната“ широчина е безсмислено. Много по-важно обаче беше фактът, че илюминацията в напречните сечения на гредите не беше еднородна : в центъра беше максимум, а в периферията минимум. По този начин опростената връзка (1) не съответстваше на реалността, ако при Ihom човек би разбрал измерения ток. Тук ще дам известно подобрение на формула (1), която е пропусната в Ref. [1], поради страх, че предполагаемият съдия ще разгледа моя анализ като „изкуствена спекулация“ в търсене „за адаптиране на наблюдаваните стойности към теоретичната формула“. Сега вече не се страхувам от съдията. Предполага се, че осветеността се увеличава линейно от нулата по периферията на светлинния лъч до максимум в центъра му, където лъчът е „изрязан“ от джантите на дупките. Реалният ток, който се измерва, е пропорционален на определено средно осветление на целия светлинен лъч, докато токът на alI е пропорционален на максималното осветяване в центъра на светлинния лъч. От друга страна, трябва да се вземе предвид, че когато дупките оставят светлинния лъч да падне на фотоклетката, първата светлина идва от периферните части и в края от централните части. Когато половината от лъча осветява фотоклетката, „лявата“ част на лъча започва да изчезва и неговата „дясна“ част започва да се появява, като широчината остава винаги половината от лъча. Тогава джантите на дупките започват да угасват първо в централните части на лъча и в края на периферните части. Тук, за простота, предполагам, че напречните сечения на гредите и на дупките са еднакви (всъщност първите бяха по-малки, отколкото вторите). Така през първата първа една трета от времето на осветяване се появява „лявата“ половина на светлинния лъч, през втората една трета от времето на осветяване „лявата“ половина преминава към „дясната“ половина, а през последната една трета от времето на осветяване "дясната" половина изчезва. Следователно реалният ток I, произведен от фотоклетката, ще бъде свързан с идеализирания ток, Ihom, съответстващ на хомогенно осветление с централен интензитет и генериран от светлинно петно, имащо полуширината на темата беше определена чрез следната връзка

  

В тази формула Ihomdx е токът, произведен от лента с широчина dx на светлинния лъч; в периферията на лъча (където x = 0) произведеният ток е нула, а в центъра (където x = 1) е Ihomdx. CurrentIhomdx се създава (т.е. съответните фотони, очертани на фотоклетката) по време на 23 - x3; за Периферията на лъча това време е 23−03 = 23, а за центъра на лъча това време е 23−13 = 13. Факторът 12 преди интеграла е налице, тъй като измерената широчина на светлинното петно върху фотоклетката е два пъти по-голяма от работната му широчина. Поставяйки (4) в (3), се получаваc = 2πΔNRdb9IΔI
 
Според моята теория за абсолютната скорост [2, 6, 7] разпространението е v, тогава скоростта на светлината е c - по посоката на разпространение и c + обратно. За тези два случая формула (5) трябва да бъде заменена със следните две
c - v = 2πΔNRdb9IΔI + δI, c + v = 2πΔNRdb9IΔI - δI
където ΔI + δI и ΔI - δI са измененията на токовете, генерирани от фотоклетките, когато скоростта на въртене се промени от ΔN. Разделяйки втората формула (6) на първата, се получаваv = δIΔIc.
По този начин методът за измерване се състои от следното: Една промяна в скоростта на въртене чрез ΔN и измерва промяната в тока на която и да е от фотоклетките, която еΔI'ΔI ± δI; след това се измерва разликата между тези две промени, която е 2δI. Направих и двете измервания чрез диференциален метод със същия галванометър, като приложих към него разликата в изходите на двете фотоклетки. За измерване 2ΔII направих далечните отвори за единия лъч „Избягване“, а за другия „Влизане“. За измерване на 2δII направихме всички далечни дупки „Бягство“ (или всички „Влизане“).
 
 
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Уморих се да превеждам, мися че разбрах опита. признавам , не съм го чел , само това докъдето съм превел, по късно може и да погледна.

  Ако е това което си мисля , опита е Парадокс, истински и ще има резултат при финно изпълнение.

За мен трябва само по Една Ос, Дисковете да са с дупки в един <слой> в точно определем радиус от центъра на диска и да има светлина, источник от вън на оста срешу диска, може лазер с огледала , може и отделни лазери. Изчислено е така , че при неподвижни дискове, през две срешуположни дупки на двата диска да преминава редуциран лъч, толкова колкото да задейства напрежение във фотоклетка, фотоклетки, или датчик..Оста се ориентира по предполагаемото движение и се завъртат дисковете на едни и същи обороти, като се пропуска лъча по посока на движението и там , разбира се , показанията на часовници няма да помогнат , физически пътя на светлина е по дълъг по посоката на движение от колкото в обратна, светлината привидно се <бави> в преминаването си през отворите и имаме по малко напрежение, по малу=ък ток, или съвременни датчици отчитат различна сумарна осветеност, енергия. Обратно по Оста, в обратна на движение посока, , пътят на светлина е по къс и съответно тя е <забързана> относно преминаването през отворите и разбира се ще има по голям ток, напрежение, осветеност, енергия в датчиците, т.е. имаме измерима и проверима разлика, което е недопостимо за хипотезата ТО.

По късно мога да опитам да разбера измерванията в този опит, да видим дали ще схвана.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Tahev loren said:

То и сега има почитатели на етърната теория.

Да, така е.

Аз лично не отричам съществуването на етъра. Даже клоня, че той съществува.
Проблемът е в това какви свойства се приписват етъра и най-вече на светлината.
Там е разминаването.

Следната таблица илюстрира проблема:

 

Атмосферата увлича ли светлината?

Етърна Теория

Не

СТО

Не

Наблюдение

Да, 100%


Етърната теория по условие приема, че атмосферата на земята не увлича светлината.
Това е така, защото се приема, че атмосферата не увлича светлоносещата среда и
съответно не увлича светлинните вълни.

СТО от своя страна не казва дали има етър или не. Тя само го обявява за "безполезен"
(защото движението в него е неоткриваемо).

Заедно с това, обаче, СТО също приема, че атмосферата не увлича светлината ... по
силата на Втория си постулат.

Значи независимо от това дали има етър или не, във физиката по традиция се
приема, че атмосферата на земята не увлича светлинните вълни.

А опитът на Майкелсон и Морли от 1887г и всички подобни опити, някога правени,
показват, че атмосферата напълно увлича светлинните вълни (и по-общо, че
светлинните вълни са увлекаеми/преносими по принцип).

В крайна сметка това е проблемът: не толкова дали етърът съществува или не, а
какви свойства се приписват на светлината - с етър или без.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, gmladenov said:

Да, така е.

Аз лично не отричам съществуването на етъра. Даже клоня, че той съществува.
Проблемът е в това какви свойства се приписват етъра и най-вече на светлината.
Там е разминаването.

Следната таблица илюстрира проблема:

 

Атмосферата увлича ли светлината?

Етърна Теория

Не

СТО

Не

Наблюдение

Да, 100%


Етърната теория по условие приема, че атмосферата на земята не увлича светлината.
Това е така, защото се приема, че атмосферата не увлича светлоносещата среда и
съответно не увлича светлинните вълни.

СТО от своя страна не казва дали има етър или не. Тя само го обявява за "безполезен"
(защото движението в него е неоткриваемо).

Заедно с това, обаче, СТО също приема, че атмосферата не увлича светлината ... по
силата на Втория си постулат.

Значи независимо от това дали има етър или не, във физиката по традиция се
приема, че атмосферата на земята не увлича светлинните вълни.

А опитът на Майкелсон и Морли от 1887г и всички подобни опити, някога правени,
показват, че атмосферата напълно увлича светлинните вълни (и по-общо, че
светлинните вълни са увлекаеми/преносими по принцип).

В крайна сметка това е проблемът: не толкова дали етърът съществува или не, а
какви свойства се приписват на светлината - с етър или без.

Дали атмосверата увлича светлината, може би частично, но не е среда за разпрострамението и. Лапландеца е мамерил опита на Стефан Маринов със скачените спусъци. Аз намерих това, на 76 страница.    End.calameo.com\books\000193574e215agd4e2a4

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, laplandetza said:

Уморих се да превеждам, мися че разбрах опита. признавам , не съм го чел , само това докъдето съм превел, по късно може и да погледна.

  Ако е това което си мисля , опита е Парадокс, истински и ще има резултат при финно изпълнение.

Стефан Маринов ряпа да яде. Експериметът му е твърде примитивен, механика която има куп проблеми, копирана и дискутирана още от Физо преди над 120 години, единствено подобрена с фотодиоди за детектори. Отдавна са ясни многото проблеми в такъв експеримент и съответно  изключително ниската му точност и качество на резултатите.

Много порядъци по-точен съвременен експеримент:

Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Physics Letters A, 235 (1997)

(и това е само един от многото, просто е характерен) определя анизотропия в скоростта на светлината в рамките на 0.10 м/с (10 сантиметра за секунда грешка!) независимо от направлението в пространството. При това е правен доста след като светлината е приета за основа на еталона за дължина през 1983 г., когато е измерена с точност 1.5 м/с независимо от направлението. Все по-задълбочаващи се доказателства, че скоростта на светлината не зависи от направлението в пространството и е константа. Затова и никой не си прави труда да коментира опитите на Маринов - те са някакво дървено занаятчийство в тая област, след като всички последващи експерименти ги опровергават.. Но са се превърнали в градски легенди от разни маргинали.

Преди 1 час, gmladenov said:

СТО от своя страна не казва дали има етър или не. Тя само го обявява за "безполезен"
(защото движението в него е неоткриваемо).

Заедно с това, обаче, СТО също приема, че атмосферата не увлича светлината ... по
силата на Втория си постулат.

Вторият постулат на СТО е приложим само за вакуум, не за атмосфера. В атмосфера поведението на светлината се проявява чрез коефициента  на пречупване на въздуха, n=1.0003, който в рамките на точността на опита на Майкелсън и Морли не указва никакво наблюдаемо влияние, затова е игнориран и приет за 1. Но хубаво е да се знае какво гласи вторият постулат, че да не се получават такива издънки :)

Хубаво е да се знае и какво приема СТО и каква е разликата с приумиците на Младенов. Последното е просто глупост по дефиниция.

Майкелсън и Морли очакват светлината да има различна скорост +- 30 км/с, отчитането на горният коефициент на пречупване води до очаквана скорост +- 29.991..30.009 км/с, опитът показва +- 6 км/с и то в рамките на грешката. Няма как въздухът да е причина за такава разлика междуу очаквано и резултат. Но човек като получи обсесия за нещо, положението е неспасяемо, просто престава да съобразява... После релативизма му бил вииновен.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Стефан Маринов ряпа да яде. Експериметът му е твърде примитивен, механика която има куп проблеми, копирана и дискутирана още от Физо преди над 120 години, единствено подобрена с фотодиоди за детектори. Отдавна са ясни многото проблеми в такъв експеримент и съответно  изключително ниската му точност и качество на резултатите.

Много порядъци по-точен съвременен експеримент:

Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Physics Letters A, 235 (1997)

(и това е само един от многото, просто е характерен) определя анизотропия в скоростта на светлината в рамките на 0.10 м/с (10 сантиметра за секунда грешка!) независимо от направлението в пространството. При това е правен доста след като светлината е приета за основа на еталона за дължина през 1983 г., когато е измерена с точност 1.5 м/с независимо от направлението. Все по-задълбочаващи се доказателства, че скоростта на светлината не зависи от направлението в пространството и е константа. Затова и никой не си прави труда да коментира опитите на Маринов - те са някакво дървено занаятчийство в тая област, след като всички последващи експерименти ги опровергават.. Но са се превърнали в градски легенди от разни маргинали.

...

 

Вероятно е примитивен, но пък е теоретично правилен, а е постигнал и резултат. Обори постигнатото, неможеш!

А този експеримент който показваш , я разкажи схемата, плана на експеримента да ти кажа как е нарочно получен желания резултат.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 26 минути, scaner said:

Стефан Маринов ряпа да яде. Експериметът му е твърде примитивен, механика която има куп проблеми, копирана и дискутирана още от Физо преди над 120 години, единствено подобрена с фотодиоди за детектори. Отдавна са ясни многото проблеми в такъв експеримент и съответно  изключително ниската му точност и качество на резултатите.

В случая Скенер е напълно прав.

Маринов не обяснява добре какво точно прави експеримента, но очевидно
сравнява еднопосочните скорости на светлината, измерени в противоположни
посоки.

От далеч се вижа, обаче, че механиката наистина има безброй проблеми и че
прецизността е повече от плачевна.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, laplandetza said:

А този експеримент който показваш , я разкажи схемата, плана на експеримента да ти кажа как е нарочно получен желания резултат.

Отиваш на статията и четеш, например ТУК.  А в списанието може да намериш и пощата на автора, ако искаш да му кажеш колко е сбъркал. Само че е добре първо да се запознаеш с цитатите на тая статия, колко хора и защо са го цитирали, щото те се занимават със същите проблеми и са много по-навътре в нещата от тебе.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 минути, scaner said:

Вторият постулат на СТО е приложим само за вакуум, не за атмосфера.

Не разбираш проблема:
Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, то скоростта на светлината
е относителна и няма как да е еднаква във всички отправни системи.

А според Втория постулат тя е еднаква във всички. Значи СТО (съзнателно или не)
приема, че атмосферата не увлича светлината ... и разбира се греши.

За това иде реч.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, gmladenov said:

Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, то скоростта на светлината
е относителна и няма как да е еднаква във всички отправни системи.

А според Втория постулат тя е еднаква във всички. Значи СТО (съзнателно или не)
приема, че атмосферата не увлича светлината ... и разбира се греши.

Вече споменах ролята на коефициента на пречупване, че не дава някакво влияние.

И за доказателство, вадя от торбата един много известен и базов експеримент (а е базов, защото после е проверен многократно), пълно повторение на опита на Майкелсън и Морли но във вакуум, с подобрена постановка (лазери, но пак двупосочно движение на светлината), опитът ан Брилет и Хал:

A. Brillet and J.L. Hall, “Improved Laser Test of the Isotropy of Space”, Physics Review Letters 42  (1979).

който приведен към точността на еднопосочните тестове дава точност +-30 м/с независимо от направлението (изотропност).

Така че, Младенов, нямаш думата - опитът на Майкелсън и Морли във вакуум дава същият резултат както и във въздух - поредното доказателство, че в случая въздухът има пренебрежимо влияние. Нещо което отдавна ти набивам в манерката.

Човече, научи се да се поучаваш от грешките си и от отхвърлените предразсъдъци.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Не разбираш проблема:
Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, то скоростта на светлината
е относителна и няма как да е еднаква във всички отправни системи.

А според Втория постулат тя е еднаква във всички. Значи СТО (съзнателно или не)
приема, че атмосферата не увлича светлината ... и разбира се греши.

За това иде реч.

Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, като духне вятър, образите ще се местят.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 28 минути, scaner said:

Отиваш на статията и четеш, например ТУК.  А в списанието може да намериш и пощата на автора, ако искаш да му кажеш колко е сбъркал. Само че е добре първо да се запознаеш с цитатите на тая статия, колко хора и защо са го цитирали, щото те се занимават със същите проблеми и са много по-навътре в нещата от тебе.

Няма свободен достъп......?, поне така го виждам. Я разкажи, ползват ли се сверени с емг часовници и затеорени емг пътиша, има ли такива , всичко е опорачено................

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, laplandetza said:

Няма свободен достъп......?, поне така го виждам. Я разкажи, ползват ли се сверени с емг часовници и затеорени емг пътиша, има ли такива , всичко е опорачено................

Е толкова ли ти се свидят 30 долара за достъп? Никакви пари са това за знание ако ги харчиш...

Не ,не се ползват часовници. Повтаря се опитът на Майкелсън  и Морли но  във вакуум. Резултатът е същия като във въздуха, но грешката на експеримента е много по-малка.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, Tahev loren said:

Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, като духне вятър, образите ще се местят.

Да, но скоростта на вятъра е толкова малка в сравнение със скоростта на светлината,
че изместването е незабележимо.

Ето нещо по-забележимо: пречупване (рефракция) на светлината от въздуха:

thumb_720_450_758.jpg.150e0e2e0bd84b8e68238004da0e8395.jpg

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Е толкова ли ти се свидят 30 долара за достъп? Никакви пари са това за знание ако ги харчиш...

Не ,не се ползват часовници. Повтаря се опитът на Майкелсън  и Морли но  във вакуум. Резултатът е същия като във въздуха, но грешката на експеримента е много по-малка.

Значи е нарочно нагласен, порочен, има <цикъл> отиване/връщане на светлина или затворен път, което гарантира доказване на хипотезата ТО.За да се разбие ТО е нужна <асиметрията> породена от Константната <С> в локалниото Космическо Състояние.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 минути, scaner said:

Така че, Младенов, нямаш думата - опитът на Майкелсън и Морли във вакуум дава същият резултат както и във въздух

Тц. В литературата навсякъде пише, че опитът на ММ указва пълно увличане на светлината.
Само че достатъчно други опити (уж) оборват идеята за увличането. Затова нулевият резултат
на ММ не се тълкува като увличане.

А проблемът в същност е неразбиране на това как работи "увличането" на светлината и най-вече
идеята, че увличането на светлината от въздуха е пренебрежимо малко.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, gmladenov said:

Тц. В литературата навсякъде пише, че опитът на ММ указва пълно увличане на светлината.
Само че достатъчно други опити (уж) оборват идеята за увличането. Затова нулвеият резултат
на ММ не се тълкува като увличане.

Както видя, приведох ти статия (последвана от серия проверки, даващи все по-точен резултат), която доказва че няма никакво увличане (поне не и от въздуха). Така че внимателно и критично трябва да четеш литературата :)

Защо трябва да циклиш още на тая тема?

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Както видя, приведох ти статия (последвана от серия проверки, даващи все по-точен резултат), която доказва че няма никакво увличане (поне не и от въздуха). Така че внимателно и критично трябва да четеш литературата :)

Защо трябва да циклиш още на тая тема?

Опитите от типа на Майкелсън са опорочени по рождение, мъртво родени, поради наслагване на противоположни <асиметриии> с отраженията и ,или затворените пътища , т.е. едмакви стойности на отклонения + и - , като ги сумираш получаваш колко, ами Нула отклонения !

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...