Време? Какво е времето?

[kipen2]

Младенов и ти ли си скаран с българския?!  ... или така ти изнася?

Стойността на измерването на отстоянието между две събития е времеви интервал! Това между двете събития е време!

А формулата за пространство-времеви интервал (spacetime interval), която съм дал е във връзка със същността и значението на това понятие. Ти хубаво отбелязваш, че и в двете поннятия има думичката "интервал", ама стъва въпрос за различни неща и не е необходимо да ги смесваш. Така както и аз не съм го направил, а съм уточнил, че са ралични понятия.

[kipen2]

Преди 1 минута, Gravity said:

Хубаво, но виж подчертаното от мен. То предполага, че събитията могат да се подредят по последователност на случване. Това е така в класическата физика. Две събитя или са едно временни, или едното се е случило преди другото, или другото преди едното. В ТО няма такава подредба. Там нещата са по-сложни и интересни. Защо да започваме с определение на време, което съдържа такаво свойство на времето, което то може и да няма? 

Да не говорим, че последователност на случване вече изисква някакво понятие за време, и определението е донякъде кръгово.

Не виждам рекурсия в определянето на понятието за време в последователността на случване на събитията. Просто от обективното съществуване на събития се извежда и времето. Ако има някаква илюзия за кръговост в логическата последователност на извеждането на дефиницията за време, то тя се дължи на задължителното себепозоваване. Т.е. наблюдателя установява разлика в случването на събития, защото може да установи тази разлика като така се позовава на способността си да може да различи две събития - себепозовава се.

А пък вече, че две събития може да са едновременни в една инерциална ОС, но да не са такива в неинерциална ОС е вече друг въпрос. Разбирам, че даваш уклон към относителността на едновременността, но определението за време като отстояние между събития си е универсално. Просто специфичната разлика при измерването на отстоянията и разстоянията между събитията в различни повижни една спрямо друга ОС е връзка, която е надграждане. И не пречи. Защото в равноправието на отправните системи си е заложено, че във всяка се мери време като отстояние между събития, но пък поради това няма абсолютна ОС...   

[kipen2]

Преди 27 минути, gmladenov said:

За твое сведение, Айнщайн дефинира "времето на една отправна система" като "съвкупността от показанията на синхронизираните часовници на тази система".

Значи Айнщайн дава дефиниция на време - която се явява оперативна дефиниция, както наш Станислав тук изнамери.

Виж сега, Младенов, коментирали сме и друг път и сме установявали, че интерпретациите ти на написаното от Айнщайн не са правилни. Независимо, че ти винаги отричаш това....

По същия начин интерпретираш "времето на една отправна система" неправилно, защото спестяваш доста подробности. 

Та точно представата за разположени на равномерно разстояние в пространството и на равномерно отстояние във времето синхронизирани часовници дава координати на събитията във пространство-времето. И това Айнщайн го прави още в началото на статията си, за да може да дефинира контекста на теорията си, съобразно параметрите, с които описваме реалността. И от тази му дефиниция, ако вземеш да си припомниш, въвежда вече и двете стойности за време, измерени в подвижната и неподвижната ОС - те и тау. Ама те тия стойности за изминало време се случват в процеса на растене на показанията за изминало време, т.е. са положителни.  ...(Защо стрелата на времето е еднопосочна вече се опитват да го обясняват с ентропията, но това е извън контекста на ТО. А това, че при определени решения на уравненията на Айнщайн се получава, че спрямо една отправна система в друга може времето, отстоянието между събития може да има отрицателни стойности е друг въпрос....теоретичен, защото изисква условия, които са ни недостъпни за създаване, но може евентуално да съществуват отвъд хоризонта на събитията на черна дупка. Но така или иначе да ползваш подобни теоретични решения като аргумент за вървене назад на чосовници е прекалено инфантилно обвързване на твърдения) 

Преди 27 минути, gmladenov said:

Проблемът е, че от тази оперативна дефиниция по никакъв начин не следва, че неразвалени часивници могат да се забавят. Последното се приема автоматично, без да е обяснено защо. 

Ами явно нищо не си разбрал от статията на Айнщайн, след като от цялата аргументация си останал с впечатлението, че time diletion-а се приема автоматично, а не се доказва, че това е неизбежно следствие при инвариантност на скоростта на светлината...... 

Редактирано Октомври 28, 2025 от kipen2

[gmladenov]

Преди 5 минути, kipen2 said:

Ами явно нищо не си разбрал от статията на Айнщайн, след като от цялата аргументация си останал с впечатлението, че time diletion-а се приема автоматично, а не се доказва, че това е неизбежно следствие при инвариантност на скоростта на светлината...... 

Неизбежно следствие ... от постулат и математически сметки ... не е доказтелство, че нещо в природата е възможно.

Както и да е. Скенер почна да ми трие постингите, така че няма какво да пиша повече.

Редактирано Октомври 28, 2025 от gmladenov

[kipen2]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Неизбежно следствие ... от постулат и математически сметки ... не е доказтелство, че нещо в природата е възможно.

Както и да е. Скенер почна да ми трие постингите, така че няма какво да пиша повече.

Еее, айде стига! Сега да почнем отново да спорим за експериментите, с които се доказват предвижданията за "времевото забавяне" и "скъсяването на дължините" ли?

А и не съм видял Скенера да ти е изтрил пост, но ако има такъв определено и бил защото те е предупредил за спаменето преди 7-8 старници. Разбирам, че ти носи наслада да участваш в дискусии, но все пак не трябва да си циклиш едностранно и да игнорираш чуждите аргумменти.... това е разрешено на Станислав, дето се е оплел като пиле в калчища и се опитва чрез творчески разкази в темите да си подреди нещата ...  

[Кибик]

Преди 17 часа, Мълчаливец said:

Струва ми се близко и разбираемо в контектста на релативизма, че Пространство и Време са едни по- стари понятия. Сега се мерят разстояния или позиция,или моменти, скорост и продължителност на промяната. При това изглежда не е необходима официална нулева точка, защото всяко тяло може да е такава за другото или за себе си и в това да е относителността. Примерно защо ни е за сателит на Юпитер да мерим време в земни мерки, като там има друга гравитация и въртене и пр. Дори съгласуван тук часовник, там бо`знай какво мери. По- добре в Юпитериански дни. 

Може би не се изразявам ясно и дори невярно, но така ми е интуитивно достъпно, а това ми дава интелектуалния комфорт. 

Разстояния в космически мащаб често се мерят с радари. Праща се мощен радио сигнал и се мери за колко време ще дойде обратно ехото. Оттам нататък е лесно.

Така се мери разстоянието до планетите в слънчевата система. Тва за информация.

При звездите е по-различно.

[scaner]

Младенов, предупредих те за спама.

 

Хайде малко повечко четене преди писане, а? Та какво е времето (че и пространството)?  

Има много философски натрупвания по въпроса. Тя физиката не си е измислила времето и пространството, човешката мисъл много активно е работила по въпросът от векове. 

Има много философски концепции за времето и пространството, но две от тях да основните и най-важните. Едната, по-архаичната, даже се преподава в училище (Нютон), а по-перспективната и съвременната (Лайбниц) - кучета я яли  

Като начало, едно добро историческо разглеждане на руски, ТУК.

 

Накратко: релационният подход, представен от философи като Готфрид Лайбниц, се противопоставя на абсолютната субстанция на пространството и времето, представена от Исак Нютон.

• Лайбниц застъпва тезата, че пространството е изцяло относително - то е просто редът на съществуване на обекти, които се наблюдават заедно. За него не съществува независимо от обектите, които го съдържат. Според релационната гледна точка, ако всички обекти изчезнат, ще изчезне и самото пространство, тъй като то е само съвкупност от техните взаимни разстояния. Времето според Лайбниц не е обективен поток, а ментална конструкция, която организира поредицата от събития въз основа на техните отношения на последователност. То е идеален продукт, който се формира от синхронизираните промени в състоянията на монадите, управлявани от предустановената хармония. 
• Нютон, от друга страна, твърди, че пространството е абсолютна същност, съществуваща вечно и независимо от материята в него.

Подходът на Нютон сме го учили, малко повече информация за подходът на Лайбниц (съкращавам част от метафизичните обяснения):

Пространство:

• Идеална същност. Лайбниц счита пространството за идеално, т.е. то е умствена конструкция, а не материална реалност. Когато събираме всички пространствени отношения на обектите, умът ни конструира идеята за "пространство".
• Ред на съвместното съществуване. Пространството е дефинирано като "ред на съвместно съществуващите неща". Това означава, че разстоянията и позициите на обектите взаимно се определят едни спрямо други. Без обекти, които да имат отношения помежду си, не може да има пространство.
• Неразличимост. Един от основните аргументи на Лайбниц срещу абсолютизма е принципът за тъждеството на неразличимите (Principium identitatis indiscernibilium) и принципът за достатъчното основание (Principium rationis sufficientis). Ако пространството беше абсолютно, Бог можеше да постави вселената на едно място или на друго, без да има причина за това, което би нарушило тези принципи. За Лайбниц това, че цялата вселена може да бъде преместена в едно абсолютно пространство, без да се променят вътрешните отношения, е безсмислено, защото не може да има разлика между две такива вселени.
• Връзката с времето. Лайбниц сравнява пространството с времето. Както времето е "ред на последователностите", така пространството е "ред на съвместно съществуващите неща". 

Време:

• Ред на последователности. Времето е дефинирано като "редът на последователните неща". То е абстрактна концепция, която нашият ум формира, за да подреди последователността от събития. Без събития, които да се случват едно след друго, не може да има време.
• Връзки между състоянията на субстанциите. Състояния, които си противоречат, са последователни. Едно състояние, което предхожда и дава основание за друго състояние, се счита за времево предхождащо.
• Не е същност, а отношение. Лайбниц твърди, че времето не е физическа същност, а е отношение или подреждане на съществуващи несъвместни обекти. Едно събитие се случва преди, след или по едно и също време с друго, не заради някакво независимо трето нещо (времето), а заради отношенията между самите събития.
• Идеално и абстрактно. Тъй като времето е отношение, което не съществува извън нещата, които то свързва, Лайбниц го определя като идеално или абстрактно понятие. То е продукт на нашия ум, а не обективна реалност.
• Аргумент за достатъчното основание. Подобно на пространството, Лайбниц използва принципа за достатъчното основание, за да обори абсолютната концепция за времето. Ако времето беше абсолютно, Бог би могъл да създаде света по-рано, без да има причина за това. Такова действие би нарушило принципа, че нищо не се случва без достатъчна причина, което за Лайбниц е абсурдно. 

Концепцията на Нютон нарушава принципът на Окам - постулира нови същности за обяснение на понятия, които Лайбниц обяснява на база ежедневните наблюдения на поведението на материалните тела. Затова концепцията на Лайбниц е много по-съвършена и по-близо до съвременната физика, отколкото архаичната концепция на Нютон.

 

Малко по-подробно сравнение на концепциите на Нютон и Лайбниц:

Принцип:

• Нютон. Абсолютизъм: Пространството и времето са независими, обективни същности, съществуващи независимо от обектите и събитията в тях.
• Лайбниц. Релационизъм: Пространството и времето са идеални понятия, представляващи системи от отношения между обектите и събитията.                    

Същност:

• Нютон. Реални същности (субстанции): Абсолютното пространство е "вместилище", а абсолютното време е непрекъснат поток, които съществуват вечно и навсякъде.
• Лайбниц: Абстрактни понятия: Пространството е "редът на съвместно съществуващите неща", а времето е "редът на последователните неща".

Зависимост:

• Нютон: Не зависят от обектите и събитията.
• Лайбниц: Зависят напълно от обектите и събитията. Без тях не съществуват.

Символика:

• Нютон: Фон, сцена или празен "контейнер".
• Лайбниц: Набор от връзки, които умът ни конструира.

 

Или в съвсем сдъвкан вид по философията на Лайбниц:

"Пространство и време се определят в общ вид като фундаментални структури за координация на материални обекти и тяхното състояние: система от отношения, отразяваща координацията на съсъществуващи обекти (разстояние, ориентация и т.н.), образува пространство, а система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

 

От тук физиката взема и разглежда само нужните за нея качества.

 

Редактирано Октомври 28, 2025 от scaner

[gmladenov]

Преди 4 минути, scaner said:

Младенов, предупредих те за спама.

Нищо невярно или тенденциозно не бях написал в постинга, който ти явно смяташ за спам.

С разширените правомощия идва и орговорността да не се злоупотребява с тях. 

[kipen2]

Скенер, дай да го видим този му пост?! Пък да видим дали ще поеме отговорност Младенов, ако се окаже, че е писал неверни или тенденциозни неща....

Препоръчвам ти да се запасиш с пипер или сол, Младенов! Като знам как изтрещяваш в интерпретациите ти доста триене ще падне 

[gmladenov]

Преди 2 минути, kipen2 said:

Скенер, дай да го видим този му пост?! 

Това е постинга, на който ти отговори. Така че ти си го прочел. 

Редактирано Октомври 28, 2025 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нищо невярно или тенденциозно не бях написал в постинга, който ти явно смяташ за спам.

Онази глупост за "неразвалените часовници" забрави ли? Повтаряш я сто пъти, докато едно прочитане на статията на Айнщайн ще доведе до отговор на въпросите ти.

В случая използваш незнанието си като аргумент. Трябва да почнеш и да вникваш в аргументите, освен да пишеш. 

[Gravity]

Преди 24 минути, scaner said:

Младенов, предупредих те за спама.

 

Хайде малко повечко четене преди писане, а? Та какво е времето (че и пространството)?  

Има много философски натрупвания по въпроса. Тя физиката не си е измислила времето и пространството, човешката мисъл много активно е работила по въпросът от векове. 

Има много философски концепции за времето и пространството, но две от тях да основните и най-важните. Едната, по-архаичната, даже се преподава в училище (Нютон), а по-перспективната и съвременната (Лайбниц) - кучета я яли  

Като начало, едно добро историческо разглеждане на руски, ТУК.

 

Накратко: релационният подход, представен от философи като Готфрид Лайбниц, се противопоставя на абсолютната субстанция на пространството и времето, представена от Исак Нютон.

• Лайбниц застъпва тезата, че пространството е изцяло относително - то е просто редът на съществуване на обекти, които се наблюдават заедно. За него не съществува независимо от обектите, които го съдържат. Според релационната гледна точка, ако всички обекти изчезнат, ще изчезне и самото пространство, тъй като то е само съвкупност от техните взаимни разстояния. Времето според Лайбниц не е обективен поток, а ментална конструкция, която организира поредицата от събития въз основа на техните отношения на последователност. То е идеален продукт, който се формира от синхронизираните промени в състоянията на монадите, управлявани от предустановената хармония. 
• Нютон, от друга страна, твърди, че пространството е абсолютна същност, съществуваща вечно и независимо от материята в него.

Подходът на Нютон сме го учили, малко повече информация за подходът на Лайбниц (съкращавам част от метафизичните обяснения):

Пространство:

• Идеална същност. Лайбниц счита пространството за идеално, т.е. то е умствена конструкция, а не материална реалност. Когато събираме всички пространствени отношения на обектите, умът ни конструира идеята за "пространство".
• Ред на съвместното съществуване. Пространството е дефинирано като "ред на съвместно съществуващите неща". Това означава, че разстоянията и позициите на обектите взаимно се определят едни спрямо други. Без обекти, които да имат отношения помежду си, не може да има пространство.
• Неразличимост. Един от основните аргументи на Лайбниц срещу абсолютизма е принципът за тъждеството на неразличимите (Principium identitatis indiscernibilium) и принципът за достатъчното основание (Principium rationis sufficientis). Ако пространството беше абсолютно, Бог можеше да постави вселената на едно място или на друго, без да има причина за това, което би нарушило тези принципи. За Лайбниц това, че цялата вселена може да бъде преместена в едно абсолютно пространство, без да се променят вътрешните отношения, е безсмислено, защото не може да има разлика между две такива вселени.
• Връзката с времето. Лайбниц сравнява пространството с времето. Както времето е "ред на последователностите", така пространството е "ред на съвместно съществуващите неща". 

Време:

• Ред на последователности. Времето е дефинирано като "редът на последователните неща". То е абстрактна концепция, която нашият ум формира, за да подреди последователността от събития. Без събития, които да се случват едно след друго, не може да има време.
• Връзки между състоянията на субстанциите. Състояния, които си противоречат, са последователни. Едно състояние, което предхожда и дава основание за друго състояние, се счита за времево предхождащо.
• Не е същност, а отношение. Лайбниц твърди, че времето не е физическа същност, а е отношение или подреждане на съществуващи несъвместни обекти. Едно събитие се случва преди, след или по едно и също време с друго, не заради някакво независимо трето нещо (времето), а заради отношенията между самите събития.
• Идеално и абстрактно. Тъй като времето е отношение, което не съществува извън нещата, които то свързва, Лайбниц го определя като идеално или абстрактно понятие. То е продукт на нашия ум, а не обективна реалност.
• Аргумент за достатъчното основание. Подобно на пространството, Лайбниц използва принципа за достатъчното основание, за да обори абсолютната концепция за времето. Ако времето беше абсолютно, Бог би могъл да създаде света по-рано, без да има причина за това. Такова действие би нарушило принципа, че нищо не се случва без достатъчна причина, което за Лайбниц е абсурдно. 

Концепцията на Нютон нарушава принципът на Окам - постулира нови същности за обяснение на понятия, които Лайбниц обяснява на база ежедневните наблюдения на поведението на материалните тела. Затова концепцията на Лайбниц е много по-съвършена и по-близо до съвременната физика, отколкото архаичната концепция на Нютон.

 

Малко по-подробно сравнение на концепциите на Нютон и Лайбниц:

Принцип:

• Нютон. Абсолютизъм: Пространството и времето са независими, обективни същности, съществуващи независимо от обектите и събитията в тях.
• Лайбниц. Релационизъм: Пространството и времето са идеални понятия, представляващи системи от отношения между обектите и събитията.                    

Същност:

• Нютон. Реални същности (субстанции): Абсолютното пространство е "вместилище", а абсолютното време е непрекъснат поток, които съществуват вечно и навсякъде.
• Лайбниц: Абстрактни понятия: Пространството е "редът на съвместно съществуващите неща", а времето е "редът на последователните неща".

Зависимост:

• Нютон: Не зависят от обектите и събитията.
• Лайбниц: Зависят напълно от обектите и събитията. Без тях не съществуват.

Символика:

• Нютон: Фон, сцена или празен "контейнер".
• Лайбниц: Набор от връзки, които умът ни конструира.

 

Или в съвсем сдъвкан вид по философията на Лайбниц:

"Пространство и време се определят в общ вид като фундаментални структури за координация на материални обекти и тяхното състояние: система от отношения, отразяваща координацията на съсъществуващи обекти (разстояние, ориентация и т.н.), образува пространство, а система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

 

От тук физиката взема и разглежда само нужните за нея качества.

 

Интересно е че Лайбниц има виждане, което е съвмистимо с ТО, и изглежда доста съвремено.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Кибик said:

Разстояния в космически мащаб често се мерят с радари. Праща се мощен радио сигнал и се мери за колко време ще дойде обратно ехото. Оттам нататък е лесно.

То, като че ли самото дефиниране на някакъв обект по принцип става чрез светлината (която се улавя от очите ни и се обработва до визуално изображение от мозъка ни), че и тактилната чувственост (допир, топлина, студ) също е електромагнетизъм! Човекът възприема околния свят най-вече чрез светлината/електромагнетизма!

[scaner]

On 27.10.2025 г. at 11:53, Шпага said:

Тук е интересно, особено това с левитацията:

 

Ние си имаме много по-изявени хора със супер способности: Мистер Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, да не изброявам  

Не се прави така...

[КамелияМиладинов]

Преди 6 часа, scaner said:

Младенов, предупредих те за спама.

 

Хайде малко повечко четене преди писане, а? Та какво е времето (че и пространството)?  

Има много философски натрупвания по въпроса. Тя физиката не си е измислила времето и пространството, човешката мисъл много активно е работила по въпросът от векове. 

Има много философски концепции за времето и пространството, но две от тях да основните и най-важните. Едната, по-архаичната, даже се преподава в училище (Нютон), а по-перспективната и съвременната (Лайбниц) - кучета я яли  

Като начало, едно добро историческо разглеждане на руски, ТУК.

 

Накратко: релационният подход, представен от философи като Готфрид Лайбниц, се противопоставя на абсолютната субстанция на пространството и времето, представена от Исак Нютон.

• Лайбниц застъпва тезата, че пространството е изцяло относително - то е просто редът на съществуване на обекти, които се наблюдават заедно. За него не съществува независимо от обектите, които го съдържат. Според релационната гледна точка, ако всички обекти изчезнат, ще изчезне и самото пространство, тъй като то е само съвкупност от техните взаимни разстояния. Времето според Лайбниц не е обективен поток, а ментална конструкция, която организира поредицата от събития въз основа на техните отношения на последователност. То е идеален продукт, който се формира от синхронизираните промени в състоянията на монадите, управлявани от предустановената хармония. 
• Нютон, от друга страна, твърди, че пространството е абсолютна същност, съществуваща вечно и независимо от материята в него.

Подходът на Нютон сме го учили, малко повече информация за подходът на Лайбниц (съкращавам част от метафизичните обяснения):

Пространство:

• Идеална същност. Лайбниц счита пространството за идеално, т.е. то е умствена конструкция, а не материална реалност. Когато събираме всички пространствени отношения на обектите, умът ни конструира идеята за "пространство".
• Ред на съвместното съществуване. Пространството е дефинирано като "ред на съвместно съществуващите неща". Това означава, че разстоянията и позициите на обектите взаимно се определят едни спрямо други. Без обекти, които да имат отношения помежду си, не може да има пространство.
• Неразличимост. Един от основните аргументи на Лайбниц срещу абсолютизма е принципът за тъждеството на неразличимите (Principium identitatis indiscernibilium) и принципът за достатъчното основание (Principium rationis sufficientis). Ако пространството беше абсолютно, Бог можеше да постави вселената на едно място или на друго, без да има причина за това, което би нарушило тези принципи. За Лайбниц това, че цялата вселена може да бъде преместена в едно абсолютно пространство, без да се променят вътрешните отношения, е безсмислено, защото не може да има разлика между две такива вселени.
• Връзката с времето. Лайбниц сравнява пространството с времето. Както времето е "ред на последователностите", така пространството е "ред на съвместно съществуващите неща". 

Време:

• Ред на последователности. Времето е дефинирано като "редът на последователните неща". То е абстрактна концепция, която нашият ум формира, за да подреди последователността от събития. Без събития, които да се случват едно след друго, не може да има време.
• Връзки между състоянията на субстанциите. Състояния, които си противоречат, са последователни. Едно състояние, което предхожда и дава основание за друго състояние, се счита за времево предхождащо.
• Не е същност, а отношение. Лайбниц твърди, че времето не е физическа същност, а е отношение или подреждане на съществуващи несъвместни обекти. Едно събитие се случва преди, след или по едно и също време с друго, не заради някакво независимо трето нещо (времето), а заради отношенията между самите събития.
• Идеално и абстрактно. Тъй като времето е отношение, което не съществува извън нещата, които то свързва, Лайбниц го определя като идеално или абстрактно понятие. То е продукт на нашия ум, а не обективна реалност.
• Аргумент за достатъчното основание. Подобно на пространството, Лайбниц използва принципа за достатъчното основание, за да обори абсолютната концепция за времето. Ако времето беше абсолютно, Бог би могъл да създаде света по-рано, без да има причина за това. Такова действие би нарушило принципа, че нищо не се случва без достатъчна причина, което за Лайбниц е абсурдно. 

Концепцията на Нютон нарушава принципът на Окам - постулира нови същности за обяснение на понятия, които Лайбниц обяснява на база ежедневните наблюдения на поведението на материалните тела. Затова концепцията на Лайбниц е много по-съвършена и по-близо до съвременната физика, отколкото архаичната концепция на Нютон.

 

Малко по-подробно сравнение на концепциите на Нютон и Лайбниц:

Принцип:

• Нютон. Абсолютизъм: Пространството и времето са независими, обективни същности, съществуващи независимо от обектите и събитията в тях.
• Лайбниц. Релационизъм: Пространството и времето са идеални понятия, представляващи системи от отношения между обектите и събитията.                    

Същност:

• Нютон. Реални същности (субстанции): Абсолютното пространство е "вместилище", а абсолютното време е непрекъснат поток, които съществуват вечно и навсякъде.
• Лайбниц: Абстрактни понятия: Пространството е "редът на съвместно съществуващите неща", а времето е "редът на последователните неща".

Зависимост:

• Нютон: Не зависят от обектите и събитията.
• Лайбниц: Зависят напълно от обектите и събитията. Без тях не съществуват.

Символика:

• Нютон: Фон, сцена или празен "контейнер".
• Лайбниц: Набор от връзки, които умът ни конструира.

 

Или в съвсем сдъвкан вид по философията на Лайбниц:

"Пространство и време се определят в общ вид като фундаментални структури за координация на материални обекти и тяхното състояние: система от отношения, отразяваща координацията на съсъществуващи обекти (разстояние, ориентация и т.н.), образува пространство, а система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

 

От тук физиката взема и разглежда само нужните за нея качества.

 

Да кажем, че се случва едно (първо) събитие. Дълго "време" не се случва никакво друго събитие. Едва, когато се случи второ събитие ли ще може да се отчете време? В смисъл, ако има само едно събитие, как се разбира колко време минава от това събитие? 

[scaner]

  

Преди 4 минути, КамелияМиладинов said:

Да кажем, че се случва едно (първо) събитие. Дълго "време" не се случва никакво друго събитие. Едва, когато се случи второ събитие ли ще може да се отчете време? В смисъл, ако има само едно събитие, как се разбира колко време минава от това събитие? 

Какво означава "дълго време не се случва друго събитие"? Как се определя че е дълго? 

Хватката тук е измерването. Измерванията и на времето, и пространството във физиката са относителни (а има и абсолютни измервания). Относително измерване е, когато на дадена величина налагаме еталон от същата величина. Например за да измерим дължината на улицата, на нея налагаме еталонът наречен "метър" и приет за единица, съответно получаваме колко пъти еталонът се налага върху улицата. Същото е и с времето, там за еталон имаме еталонен процес, който за общност е наречен "часовник", чиято единица е секунда. И даден времеви интервал определяме по това, колко пъти еталонният процес се е завъртял, колко секунди продължава измерваният процес. По тази причина между двете измервани събития има много събития, които се случват с процеса на часовника.

Изобщо, материята се състои от огромно количество частици и обекти, и с всеки от тях непрекъснато се случват някакви събития. Няма интервал без събития от тази гледна точка..

[КамелияМиладинов]

Преди 6 минути, scaner said:

Изобщо, материята се състои от огромно количество частици и обекти, и с всеки от тях непрекъснато се случват някакви събития. Няма интервал без събития от тази гледна точка..

Да, това ми е ясно. Опитвах се да си представя някакъв съвсем изчистен пример, в който има само едно събитие. В един момент ще има и друго, но не се знае кога. В този ред на мисли, се чудя кога възниква времето? - едва, когато се случи второто събитие ли? И понеже нямаме друг еталон (защото имаме само две събития), приемаме, че интервалът между тези две събития е единица, така ли?

[scaner]

Преди 7 минути, КамелияМиладинов said:

Да, това ми е ясно. Опитвах се да си представя някакъв съвсем изчистен пример, в който има само едно събитие. В един момент ще има и друго, но не се знае кога. В този ред на мисли, се чудя кога възниква времето? - едва, когато се случи второто събитие ли?

Времето "възниква, когато имаме много събития, които да формират, цитирам се:

"система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

  

Преди 10 минути, КамелияМиладинов said:

И понеже нямаме друг еталон (защото имаме само две събития), приемаме, че интервалът между тези две събития е единица, така ли?

Ако стигнем до ситуация (много кратки процеси, например близо до планковият интервал), когато принципно не можем да построим еталон, концепцията за "време" там се разпада.

[Ниkи]

On 28.10.2025 г. at 22:35, КамелияМиладинов said:

Да, това ми е ясно. Опитвах се да си представя някакъв съвсем изчистен пример, в който има само едно събитие. В един момент ще има и друго, но не се знае кога. В този ред на мисли, се чудя кога възниква времето? - едва, когато се случи второто събитие ли? И понеже нямаме друг еталон (защото имаме само две събития), приемаме, че интервалът между тези две събития е единица, така ли?

В момента в който се появи движение се появява и времето.

[Ниkи]

Преди 10 часа, Мълчаливец said:

Трябва ли ни още едно тяло, прието за неподвижно, по което да регистрираме някакво относително движение? 

Не. Имаш си Отправна Система (ОС). Спрямо нея регистрираш движение.

[Ниkи]

Преди 8 минути, Мълчаливец said:

Как е маркирана? На карта или с няаккъв детектор? Нулевата точка как я определяме къде е?
(възможно е да не те разбирам, но може и да прибързваш с писането и да не си ясен) Моля, обясни.

ОС е комбинация от координатна с-ма (КС) и часовник.

КС за 3D пространство изисква да се определят 4 неподвижни точки, едната от които е нулевата точка. Нулевата точка се определя в зависимост от задачата, да ти е по-лесно за изчисляване. Тези точки заменят този допълнителен обект за който питаше.

Часовникът представлява друга ОС с чието движение сравняваш движението на наблюдавания от теб подвижен обект

[Ниkи]

Преди 25 минути, Мълчаливец said:

Няма да те безпокоя, само споделям, че изглеждаш като морски капитан, който гледа карта, но няма никакъв ориентир за да я свърже- само море и мъгла- без звезди, слънце по което да определиш със секстант нещо. Ехолотът е развален и не може да отчете релефа на дъното, нито дали се движиш спрямо него. Платната висят, а ако пуснеш плувка във водата не мърда, та не знаеш дали ви носи с нея течение или стоите. На картата има 4 точки, но не ти вършат никаква работа, защото не можеш да ги свържеш с пространството. Е, имаш часовник, който показва, че от слънчевия ден са минали 72 ч. но колко мили си минал и накъде? Гадна работа.

По дефолт аз винаги съм неподвиженВсички други се движат спрямо мен

[Gravity]

@Мълчаливец !!!