Отиди на
Форум "Наука"

Връзка между сила, енергия и пространство


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 17 часа, Втори след княза said:

Искам да кажа, че когато говорим за пространство имаме предвид нещо всеобемащо, а когато говорим за поле, само за част от пространството, в което са налични аномалии, изкривявания, породени от наличието на материя и енергия.

Да, от полетата разглеждаме само зоната където има "екшън" 

Преди 17 часа, Втори след княза said:

Предполагам, че с увеличаване на енергията/масата процесите се забавят... 

Да. Както си е по ОТО

Преди 17 часа, Втори след княза said:

 една свещ... в ракета летяща с втора космическа ще гори по- бавно. А?

Да. Така ще изглежда. 

Все пак, космонавтите ги чака доста път, трябва да пестят свещите😉

  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 770
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 9 часа, Ниkи said:

Ами... мен не ме е обиждал, въпреки че се е случвало да не сме на едно мнение... Незнам...

Защото не му противоречиш, проявяваш послушание, тъй де преклонена та главица секира не я сече. Страх те е от БАН, страх те е да си отстояваш мнението. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

Рибар, опаковвай се на кукичката си и се хвърли някъде, не мърси тука. Като не можеш да разбереш нещо, светът няма да свърши, не е нужно да спамиш темите. Или се надяваш да те сполети съдбата на Младенов? Не е толкова трудно, може да те уредим :)

Ти отдавна си се опаковал в черупка , по подобие жеравите си заравят главите в пясъка, това е метафора олицетворяваща индивиди вглъбени в илюзорна действителност подобно на наркоманите. Те стават глухи и слепи за заобикалящата ги действителност. 😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.09.2021 г. at 21:04, Станислав Янков said:

Не и ако има друг миниатюрен брат-близнак на другото топче. Тогава абсолютно всичко е еднакво. И естествено - даже и да го нямаше, това не променя факта, че при електромагнитното взаимодействие ускоренията се усещат (и от хора, и от материали), а при гравитационните взаимодействия ускоренията не се усещат (и от хора, и от материали).

Обоснови се защо смяташ че при " електромагнитни взаимодействия ускоренията се усещат ".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, gooogle≪soft≫ said:

Обоснови се защо смяташ че при " електромагнитни взаимодействия ускоренията се усещат ".

Защото навсякъде, където участва електромагнитното взаимодействие ускоренията и забавянията се усещат. При електромагнитното взаимодействие ускорения и забавяния не се усещат само тогава, когато обектите са достатъчно далече, за да не могат да взаимодействат електромагнитно (две топки за боулинг да се разминат на достатъчно разстояние една от друга, вместо да се ударят). При гравитационното взаимодействие ускоренията не се усещат, освен ако не изразходваш енергия, за да ускориш още повече сближаването със Земята или пък за да го забавиш. Тогава вече започваш да усещаш ускорение или забавяне, както при промяна на скоростта ти на праволинейно, равномерно, инерционно движение.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, Станислав Янков said:

Защото навсякъде, където участва електромагнитното взаимодействие ускоренията и забавянията се усещат. При електромагнитното взаимодействие ускорения и забавяния не се усещат само тогава, когато обектите са достатъчно далече, за да не могат да взаимодействат електромагнитно (две топки за боулинг да се разминат на достатъчно разстояние една от друга, вместо да се ударят). При гравитационното взаимодействие ускоренията не се усещат, освен ако не изразходваш енергия, за да ускориш още повече сближаването със Земята или пък за да го забавиш. Тогава вече започваш да усещаш ускорение или забавяне, както при промяна на скоростта ти на праволинейно, равномерно, инерционно движение.

Дай да разберем защо при гравитация не се усеща ускорението при падане, а в електростатично поле се усеща.

Нека за определение разгледаме конструкцията на човека. Нека за определеност човека се състои от две части - глава с маса m1 и крака с маса m2. Може да си въведеш колкото искаш допълнителни части, този модел е достатъчен.

Силата която действа на всяка от частите, създава ускорение на тази част. Ако двете части се движат с различни ускорения, между тях ще възникнат сили на разтягане или пресоване, и това са силите които се усещат. Нека за определеност човекът е достатъчно малък спрямо разстоянието до тялото, създаващо силата, така че височината му да може да се пренебрегне (за простота на оценката).

 

При гравитация:

Силата от тяло с маса М която действа на главата и съответно краката ще приведе до ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_1M%7D

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_2M%7D

Съответните ускорения с които падат главата и краката са еднакви:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1=a_2=%5Cfrac%7B

и съответно не съществува напрежение между тези части на тялото, значи няма да се усети падането. Причината: масата на всяка от частите я има и в двете страни на равенството, съответно се съкращава, и ускорението не зависи от този параметър. Тоест независимо че всяка част има различна маса, ускоренията не зависят от нея.

 

При движение в електростатично поле:

Нека главата има заряд e1, краката да имат заряд e2. Падане към привличащо тяло със заряд E ще създаде съответните сили и ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_1%

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_2%

(където константата k е характеристика на закона на Кулон).

Съответно разликата между ускоренията с които падат главата и краката ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1-a_2=k.E%5Cfrac

Тоест между главата и краката ще се появи напрежение, и падането ще се усеща. Причината - за всяка част и зарядите, и масите са различни, а те определят ускорението за тази част.

 

Но мозъкът на цацата това няма да го възприеме.

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Дай да разберем защо при гравитация не се усеща ускорението при падане, а в електростатично поле се усеща.

Този твой отговор е доста полезен и на мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

Дай да разберем защо при гравитация не се усеща ускорението при падане, а в електростатично поле се усеща.

Нека за определение разгледаме конструкцията на човека. Нека за определеност човека се състои от две части - глава с маса m1 и крака с маса m2. Може да си въведеш колкото искаш допълнителни части, този модел е достатъчен.

Силата която действа на всяка от частите, създава ускорение на тази част. Ако двете части се движат с различни ускорения, между тях ще възникнат сили на разтягане или пресоване, и това са силите които се усещат. Нека за определеност човекът е достатъчно малък спрямо разстоянието до тялото, създаващо силата, така че височината му да може да се пренебрегне (за простота на оценката).

 

При гравитация:

Силата от тяло с маса М която действа на главата и съответно краката ще приведе до ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_1M%7D

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_2M%7D

Съответните ускорения с които падат главата и краката са еднакви:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1=a_2=%5Cfrac%7B

и съответно не съществува напрежение между тези части на тялото, значи няма да се усети падането. Причината: масата на всяка от частите я има и в двете страни на равенството, съответно се съкращава, и ускорението не зависи от този параметър. Тоест независимо че всяка част има различна маса, ускоренията не зависят от нея.

 

При движение в електростатично поле:

Нека главата има заряд e1, краката да имат заряд e2. Падане към привличащо тяло със заряд E ще създаде съответните сили и ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_1%

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_2%

(където константата k е характеристика на закона на Кулон).

Съответно разликата между ускоренията с които падат главата и краката ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1-a_2=k.E%5Cfrac

Тоест между главата и краката ще се появи напрежение, и падането ще се усеща. Причината - за всяка част и зарядите, и масите са различни, а те определят ускорението за тази част.

 

Но мозъкът на цацата това няма да го възприеме.

Не. Отношението м/у заряд и маса трябва да е еднакво и за главата и за краката. Приема се, че са от един материал и еднакво специфично заредени. Така че, ускоренията пак са еднакви

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Ниkи said:

Не. Отношението м/у заряд и маса трябва да е еднакво и за главата и за краката. Приема се, че са от един материал и еднакво специфично заредени. Така че, ускоренията пак са еднакви

А от къде на къде трябва да е така?  Специфично заредени как? Обемно, по масата, съобразно материала? Костите да имат повече заряд от балдъра щото са по-тежки? Говорим за усещане, не може такива произволни условия да се налагат.

В общият случай, при проводящ обект (добър модел за човешко тяло, или за съставен метален акселерометър), зарядът се разпределя равномерно по повърхността. Защото два заряда в обема се отблъскват и се раздалечават към повърхността, изпразвайки обема от заряди. И защото там където има неравномерности по повърхността, се появяват сили на отблъскване между тях, които ги разместват и изравняват рапределението на заряда. Тоест ако човека е проводник, зарядът на главата и краката ще е с добра точност пропорционален на тяхната площ.

Ако човек е изолатор, имаш рзлични варианти. Например обемната плътност на заряда да е постоянна, т.е. зарядът на главата и краката да е пропорционален на техният обем. Но масите не е задължитело да спазват същата зависимост, при тях имаме зависимост от материала, който очевидно е различен при тези части. Тоест много специална е ситуацията при която така да разпределиш заряда, че навсякъде да е пропорционален на масата. Освен това не забравяй, че това е опростен модел. Трябва съотношението да поддържаш и при произволно друго делене на човека (например и между очите и ушите, иначе ще усещаш напрежение там), което става съвсем невъзможно.

Редактирано от scaner
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Дай да разберем защо при гравитация не се усеща ускорението при падане, а в електростатично поле се усеща.

Нека за определение разгледаме конструкцията на човека. Нека за определеност човека се състои от две части - глава с маса m1 и крака с маса m2. Може да си въведеш колкото искаш допълнителни части, този модел е достатъчен.

Силата която действа на всяка от частите, създава ускорение на тази част. Ако двете части се движат с различни ускорения, между тях ще възникнат сили на разтягане или пресоване, и това са силите които се усещат. Нека за определеност човекът е достатъчно малък спрямо разстоянието до тялото, създаващо силата, така че височината му да може да се пренебрегне (за простота на оценката).

 

При гравитация:

Силата от тяло с маса М която действа на главата и съответно краката ще приведе до ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_1M%7D

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7BGm_2M%7D

Съответните ускорения с които падат главата и краката са еднакви:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1=a_2=%5Cfrac%7B

и съответно не съществува напрежение между тези части на тялото, значи няма да се усети падането. Причината: масата на всяка от частите я има и в двете страни на равенството, съответно се съкращава, и ускорението не зависи от този параметър. Тоест независимо че всяка част има различна маса, ускоренията не зависят от нея.

 

При движение в електростатично поле:

Нека главата има заряд e1, краката да имат заряд e2. Падане към привличащо тяло със заряд E ще създаде съответните сили и ускорения:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_1%

png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bk.E.e_2%

(където константата k е характеристика на закона на Кулон).

Съответно разликата между ускоренията с които падат главата и краката ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Ba_1-a_2=k.E%5Cfrac

Тоест между главата и краката ще се появи напрежение, и падането ще се усеща. Причината - за всяка част и зарядите, и масите са различни, а те определят ускорението за тази част.

 

Но мозъкът на цацата това няма да го възприеме.

Това е добре с тези сметки и даже отлично... Но нека да вземем случая когато същия този човек се намира във Фарадеев кафез.  Тоест някаква метална сфера или подобно. Нека тази метална сфера да е наелектризирана - тогава върху нея действат електрическите сили / електрическо поле.

Друг един огромен заряд започва да привлича или да отблъсква тази сфера с огромна електрическа сила...  Какво се случва с човека вътре, ще усети ли ускорение , това ускорение гравитационно или електрическо по характер ще е?

Има ли електрически сили по него?

Отговорите са несложни и всеки може сам да си ги даде при елементарно познаване на електричество, ел. поле и съответните сили.

Човек намиращ се в една такава електростатична сфера ще бъде подложен на ускорение. Ако е привличане - това ускорение дори ще нараства. Ако е отблъскване - ускорението ще намялява с разтоянието. (формулата по-долу).

При това върху самия човек няма да има електрически сили, понеже металната сфера блокира електрическото поле. Вътре в сферата където е човека няма никакви електрически сили.

Въпреки това човекът ще усети ускорението и това ще бъде подобно на тръгващ влак  ,   или колата, която набива спирачки , или космически кораб излитащ с голямо ускорение към космоса.   Човекът ще бъде залепен на седалката си , нищо че не му действат директни ел. сили.

Това е разновидност на гравитацията.  Това е ускорение, но усещането при такова ускорение и при гравитация за човека е едно и също..   В тоя смисъл абсолютно правилен беше коментара, че електрическите сили създават ускорение върху масите, съпоставимо с гравитационното. Докато при свободното падане на същата метална сфера в гравитационно поле човекът космонавт ще си лети свободно от един край към друг вътре в сферата и няма по никакъв начин да усети наближаващия сблъсък с огромната планета.

Електрическата сила се определя по закона на Кулон:

{\displaystyle F=k{\frac {q_{1}q_{2}}{r^{2}}}}

Това ни дава и закона по който ще нараства ускорението. Колкото повече металната сфера доближава огромното заредено тяло, ускорението нараства обратно пропорционално на квадрата на разтоянието. 1/r**2 .  R намалява,  но силата нараства на квадрат заради доближаването между зарядите.  Ще се сблъскат ли те обаче или не?  Най-вероятно много преди сблъсъка ще избухне светкавица и ще протече мощен електрически импулс между двете.  Електрическото напрежение между тях ще се разреди.  Ел. силите ще изчезнат, но поради инерцията сферата с космонавта ще продължи с равномерна скорост.   Космонавта ще усети момента на светкавицата.  От тоя момент нататък той минава пак в безтегловност.  Но това няма да му спести сбълсъка.. Двете тела със сигурност се сблъскват. Да не говорим че голямото тяло със сигурност има и Маса,  към ел.силите се добавят и гравитационните.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако обаче човека не е в метална сфера, а е наелектризиран с огромен заряд.. първото нещо: косите му се изправят в прави линии. Има такива картинки по мултифилмите. Косите стърчат право нагоре и никой косъм не се допира до съседния.

Ако обаче зарядът е огромен, то вероятно и ръцете и краката на човека ще стърчат настрани, подобно на косите. В най -тежък случай при огромно количество заряди е възможно разкъсване на тялото поради електростатичните сили.

Когато наелектризирания човек попадне в друго електростатично поле - първото нещо - косите му ще се подредят по линиите а електростатичното поле. Буквално ще визуализират посоката на полето.  Човекът обаче е лош проводник.  В такива ситуации с натрупване на заряди най-често се случват ситуации както при удар от светкавица. Изгаряния и електрически шок.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

А от къде на къде трябва да е така?  Специфично заредени как? Обемно, по масата, съобразно материала? Костите да имат повече заряд от балдъра щото са по-тежки? Говорим за усещане, не може такива произволни условия да се налагат.

В общият случай, при проводящ обект (добър модел за човешко тяло, или за съставен метален акселерометър), зарядът се разпределя равномерно по повърхността. Защото два заряда в обема се отблъскват и се раздалечават към повърхността, изпразвайки обема от заряди. И защото там където има неравномерности по повърхността, се появяват сили на отблъскване между тях, които ги разместват и изравняват рапределението на заряда. Тоест ако човека е проводник, зарядът на главата и краката ще е с добра точност пропорционален на тяхната площ.

Ако човек е изолатор, имаш рзлични варианти. Например обемната плътност на заряда да е постоянна, т.е. зарядът на главата и краката да е пропорционален на техният обем. Но масите не е задължитело да спазват същата зависимост, при тях имаме зависимост от материала, който очевидно е различен при тези части. Тоест много специална е ситуацията при която така да разпределиш заряда, че навсякъде да е пропорционален на масата. Освен това не забравяй, че това е опростен модел. Трябва съотношението да поддържаш и при произволно друго делене на човека (например и между очите и ушите, иначе ще усещаш напрежение там), което става съвсем невъзможно.

Ето! Започва се. Я условието ще сменим, я ще въведем ново правило, я ще усложним нещата до неузнаваемост, белким объркаме събеседника...😉 Не може ли да работим, като нормални хора с точкови заряди. Диалектрици... Проводници. Ако гледаме буквално на задачата, тя е безмислена. Като приемеш човек за проводник, целия заряд отива в петите и му се откъсват подметките🙂

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, tantin said:

Това е добре с тези сметки и даже отлично... Но нека да вземем случая когато същия този човек се намира във Фарадеев кафез.  Тоест някаква метална сфера или подобно. Нека тази метална сфера да е наелектризирана - тогава върху нея действат електрическите сили / електрическо поле.

Друг един огромен заряд започва да привлича или да отблъсква тази сфера с огромна електрическа сила...  Какво се случва с човека вътре, ще усети ли ускорение , това ускорение гравитационно или електрическо по характер ще е?

Ако си във фарадеев кафез (или в моя пример с локомотива в Космоса) - ще усетиш същото, което усещаш в ускоряваща се кола, ако си легнал на земята или ако си в хамак, завързан в клоните на дърво, над земята. В Космоса тялото ти ще иска да си бъде в инерциалното положение в безтегловност (ако не си плътно свързан със стените на фарадеевия кафез - тогава ще усетиш друго, но пак ще усетиш), обаче кафеза, чиято външна страна ще се привлича от полето, ще се ускорява към източника на полето и ти ще залепнеш за противоположната му стена отвътре. По същия начин, когато си легнал на Земята - ти искаш да си продължиш да пропадаш инерциално, с ускорението на гравитацията, но повърхността на Земята те спира и ти усещаш това с гърба си (или пък с краката си, ако стоиш изправен). В хамака високо в клоните на дървото, над земната повърхност - ти искаш да продължиш да си пропадаш инерциално, но хамака, завързан за клоните на дървото, те спира и ти усещаш това като напрежение в мястото на допира на гърба ти с хамака... Просто - гравитацията действа ЕДНОВРЕМЕННО НА ВСИЧКО (на кораба, на теб, на чашите в кораба, на инструментите в него - на абсолютно всичко без изключение и по съсем еднакъв начин) и така не се усеща въздействието ѝ, докато електромагнетизма действа на едни неща повече, на други по-малко, на трети въобще и това прави негоовото въздействие да се усеща.

Редактирано от Станислав Янков
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Ето! Започва се. Я условието ще сменим, я ще въведем ново правило, я ще усложним нещата до неузнаваемост, белким объркаме събеседника...😉 Не може ли да работим, като нормални хора с точкови заряди. Диалектрици... Проводници. Ако гледаме буквално на задачата, тя е безмислена. Като приемеш човек за проводник, целия заряд отива в петите и му се откъсват подметките🙂

При гравитацията не се изисква нещо особено, за да действа тя еднакво за всичка и неусетно (там се искат специарни условия, за да започне да се усеща). Същевременно, при електромагнетизма трябва да създадеш много сложни и специални условия, за да стане той неусетен като гравитацията (ако това въобще е възможно). Само тази разлика показва, че гравитацията и електромагнетизма са две различни неща. Могат да произхождат от нещо общо (и най-вероятно произхождат от нещо общо, защото са и прекалено подобни), но в някакъв по-дълбок план на взаимовръзка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Ниkи said:

Ето! Започва се. Я условието ще сменим, я ще въведем ново правило, я ще усложним нещата до неузнаваемост, белким объркаме събеседника...😉 Не може ли да работим, като нормални хора с точкови заряди. Диалектрици... Проводници. Ако гледаме буквално на задачата, тя е безмислена. Като приемеш човек за проводник, целия заряд отива в петите и му се откъсват подметките🙂

Кое условие сменям? Аз само ти обяснявам, че твоето изискване няма съществен физически смисъл, че е невъзможно да стане на практика.  Дори да създадеш накакъв материал с това свойство, той ще бъде изключение.  Изчисленията ми показват, че при гравитация нещата не зависят от масите и във всички случаи не може да се почувства свободното падане (при зададените други условия), докато при електростатично поле това е изключение, при някакъв изнасилен случай, който няма дори как да се получи.

Ти когато създаваш уред за иамерване на ускоренията, акселерометър, не го създаваш  така че в някакъвв конкретен случай да не може да измери нищо, нали? Напротив, създаваш го да мери при възможно  максимален обхват от ситуации. Човешкото тяло играе подобна роля чрез усещанията си.

Замисли се по-дълбоко: човешкият организъм се състои основно от въглерод, азот, кислород, водород, при това не съвсем равномерно разпределени. Ако на един въглероден атом махнеш един електрон, за да получиш зареден атом, ще имаш едно съотношение заряд/маса. На кислороден атом ако махнеш един елетрон, ще получиш друго такова съотношение. За да ги изравниш както настояваш, трябва да махнеш един електрон и малко, което няма как да стане. Още на това ниво имаме смес от различни материали с различно съотношение заряд/маса. Ако добавяш свободни електрони, те ще тръгнат в свободно движение, и под собственото си поле, и под влияние на външното, и това разпределение също ще доведе до различно съотношение заряд/маса на различни места. И аз това ти обясних, че константното съотношение за което ти настояваш е нереално изключение, което трябва да се пренебрегне, задачата се решава за общ случай.

Какво значи да не гледаме буквално на задачата? Именно общността на решението разглеждаме.

Преди 6 часа, tantin said:

Това е разновидност на гравитацията.  Това е ускорение, но усещането при такова ускорение и при гравитация за човека е едно и също..   В тоя смисъл абсолютно правилен беше коментара, че електрическите сили създават ускорение върху масите, съпоставимо с гравитационното. Докато при свободното падане на същата метална сфера в гравитационно поле човекът космонавт ще си лети свободно от един край към друг вътре в сферата и няма по никакъв начин да усети наближаващия сблъсък с огромната планета.

Не е разновидност, а е еквивалентност по физическите проявления, има важни разлики. Това е и смисълът на принципът за еквивалентност в ОТО.

Дори да махнем електричестките заряди (да оставим само клетката), а да я поставим на твърдата земя, ще имаме абсолютно същият ефект - човекът ще бъде притиснат към едната и стена точно както в твоя случай това прави силата с която клетката се ускорява. И чрез никакъв експеримент не може да се установи дали някой ускорява клетката (независимо от какъв произход е тази сила) или стоиш неподвижен в някакво гравитацционно поле (поне в хомогенното приближение). Но не трябва да бъркаме причината за ускорението в единият случай с гравитационното поле в другият случай, примерът само показва, че неинерциална система е неотличима от състояние в гравитационно поле от състояние с ускорено движение. Тоест на всякакво ускорение ние можем да припишем съответната конфигурация на гравитационно поле, тоест всяко гравитационно поле можем да унищожим, избирайки подходящо ускорено движение. Но обратната ситуация не е такава, кривината която е същността на гравитацията, не може да се симулира по този начинн, тя не винаги е унищожима чрез избор на ускорено движение. И навлизаме в ОТО :)

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека си представим следното: С много малко всяка година Луната се отдалечава от Земята (орбитата и’, елипсата, по която се движи около Земята, става с все по-голяма площ). Някога, в доста далечно бъдеще, Луната ще се освободи от гравитационното въздействие на Земята и ще отлети в дълбокия Космос. Ако това стане на подходящото място - след освобождаването си от земното притегляне Луната може да напусне не само Слънчевата система, но и галактиката ни като цяло (подобно на онова тяло, Оумуамуа ли го нарекоха, там).

Луната вече си лети свободно в дълбокия Космос, нито се върти около нещо, нито се върти около себе си - лети си обичайно, равномерно, праволинейно, инерционно. Ние сме астронавти в космическа капсула, която е трябвало да се завърне на Земята, но всичко се е объркало и сме отлетели към дълбокия Космос. С цената на всичкото гориво на капсулата сме я насочили право към центъра на Луната и сме успели да достигнем нейното гравитационно въздействие, при което вече падаме към лунния център гравитационно и перпендикулярно на повърхността и’, по права линия според нас и според всички странични наблюдатели. Падаме към лунната повърхност с лунното ускорение (то е различно от земното, заради различната маса на Луната от тази на Земята).

Можем да предположим, че всички пространствени линии около нас се събират право пред нас, в една точка в центъра на Луната. Можем да предположим, че докато летим с гравитационно ускорение, перпендикулярно на лунната повърхност, право съм лунния център, пространството около нас непрекъснато се свива. Докато сме летели инерционно, в Космоса, всички пространствени линии около нас са били успоредни една на друга, сочели са в посоката на движение и не са се събирали никъде. Въпреки разликата между тези два случая - ние не регистрираме никакво наше свиване, докато летим към повърхността на Луната, посредством нейното гравитационно привличане.

Редактирано от Станислав Янков
  • Неясен 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Станислав Янков said:

Нека си представим следното: С много малко всяка година Луната се отдалечава от Земята (орбитата и’, елипсата, по която се движи около Земята, става с все по-голяма площ). Някога, в доста далечно бъдеще, Луната ще се освободи от гравитационното въздействие на Земята и ще отлети в дълбокия Космос. Ако това стане на подходящото място - след освобождаването си от земното притегляне Луната може да напусне не само Слънчевата система, но и галактиката ни като цяло (подобно на онова тяло, Оумуамуа ли го нарекоха, там).

Както и да е, но това никога няма да се случи. Пречат физическите закони и обстоятелства.

Преди 20 минути, Станислав Янков said:

Можем да предположим, че всички пространствени линии около нас се събират право пред нас, в една точка в центъра на Луната. Можем да предположим, че докато летим с гравитационно ускорение, перпендикулярно на ленната повърхност, право съм лунния център, пространството около нас непрекъснато се свива. Докато сме летели инерционно, в Космоса, всички пространствени линии около нас са били перпендикулярни една на друга, сочели са в посоката на движение и не са се събирали никъде. Въпреки разликата между тези два случая - ние не регистрираме никакво наше свиване, докато летим към повърхността на Луната, посредством нейното гравитационно привличане.

Какво е това нещо "пространствена линия"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, scaner said:

Какво е това нещо "пространствена линия"?

Ние падаме към Луната по геодезична линия, която свързва центъра на Луната с центъра на нашата капсула и в този случай е права линия. Всяка линия, пусната от различни точки по перпендикулярната на движението плоскост на капсулата, при праволинейно, равномерно движение по инерция, без гравитация, ще дава успоредна линия на осевата на капсулата по посока на движението. При гравитационното спускане към Луната, когато осевата е геодезична гравитационна линия - останалите линии няма да са успоредни, а ще се събират в точката в центъра на Луната и понеже това е пространството - би трябвало капсулата да се свива, усетно или неусетно (примера със събирането на геодезичните линии на двата самолета по повърхността на двумерната сфера, но тук в обичайните три измерения - широчина и височина по перпендикулярната плоскост на апарата спрямо геодезичната линия и самата геодезична линия като третото измерение).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, scaner said:

Какво е това нещо "пространствена линия"?

Маже би така ще е по-разбираемо: Двата самолета по двете геодезични линии от твоя пример с двумерната сфера са точки. Всяка точка от перпендикулярната на посоката на пропадането повърхност на капсулата е свързана с отделна геодезична линия, като всичките геодезични линии се събират в центъра на лунното кълбо и това значи, че капсулата трябва да се свива, пространствено, докато пада с ускорение към лунния център.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Ние падаме към Луната по геодезична линия, която свързва центъра на Луната с центъра на нашата капсула и в този случай е права линия. Всяка линия, пусната от различни точки по перпендикулярната на движението плоскост на капсулата, при праволинейно, равномерно движение по инерция, без гравитация, ще дава успоредна линия на осевата на капсулата по посока на движението. При гравитационното спускане към Луната, когато осевата е геодезична гравитационна линия - останалите линии няма да са успоредни, а ще се събират в точката в центъра на Луната и понеже това е пространството - би трябвало капсулата да се свива, усетно или неусетно (примера със събирането на геодезичните линии на двата самолета по повърхността на двумерната сфера, но тук в обичайните три измерения - широчина и височина по перпендикулярната плоскост на апарата спрямо геодезичната линия и самата геодезична линия като третото измерение).

Добре де, но пространствените линии в случая не са геодезични. Геодезични са линиите в пространство-времето. А ти разглеждаш само тяхната пространствена проекция. При това ти разглеждаш само един специален избор от геодезичните линии (има още куп ткива, например орбита около Луната). Ми същото е и в евклидовото пространство, всички прави линии (това са геодезичните там) които се пресичат в една точка, са еквивалентни на твоят избор на събсет от възможните геодезични линии. Така че какво особено има в тях, освен начинът по който са избрани?

Капсулата няма как да се свива в случая, като се движи по линиите в евклидовото пространство по-горе, също не се свива. Не изборът на набора геодезични линии в случая е възможна причина, а самата кривина в геометрията, която я има при Луната. Но тя не е достатъчна да направи някаква щета по капсулата, електромагнитните сили на материала на капсулата със страшна сила противостоят на такова въздействие - ако капсулата минаваше през канал през центъра на Луната, тя нямаше да промени забележимо размерите си. Кривината се изразява чрез нехомогенността на полето, което в тримерното пространство се проявява основно като приливни сили.

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Маже би така ще е по-разбираемо: Двата самолета по двете геодезични линии от твоя пример с двумерната сфера са точки. Всяка точка от перпендикулярната на посоката на пропадането повърхност на капсулата е свързана с отделна геодезична линия, като всичките геодезични линии се събират в центъра на лунното кълбо и това значи, че капсулата трябва да се свива, пространствено, докато пада с ускорение към лунния център.

Да де, но при приближаване към центъра тяло с ненулев размер трябва да се разглежда като такова, само центъра на тежестта минава през центъра на луната, стърчащите на страни части не се движат по тази геодезична, и няма да минат през този център, капсулата няма да се сплеска в него. Това движение по не-геодезична е свързано с упражняване на сила върху тези чсти спрямо капсулата, това са приливните сили, предизвикани от кривината на геометрията, но те не са достатъчни да променят нищо.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

След по-задълбочен анализ по темата и писанията стигнах до извода, че най-добре е просто да затворя самата тема.

 

  • Благодаря! 1
  • Тъжен 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...