Отиди на
Форум "Наука"

Същност на материята...


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 46 минути, scaner said:

Ми не може да са хем вълни, хем частици, няма такъв филм, защото вълната не може да е частица и обратното - това са две крайни и изключващи се апроксимации. Но може квантовите обекти да проявяват свойства и на вълни, и свойства на частици.

Ми след като в определени ситуации обектът проявява свойствата на частица, значи е частица. И след като в други ситуации същият обект проявява свойствата на вълна, значи е вълна.

Просто един обект с две същности, които може би не се проявяват едновременно. А може и едновременно да се проявяват, но ние да нямаме способността - или апаратурата - да ги установим по този начин, тоест едновременно.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 200
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 5 минути, Ниkи said:

Това важи за класическите вълни. Ще се опитам да обясня, какво имам в предвид: Когато топнеш пръст във вода и го вдигнеш, водата се увлича по пръста ти. Когато водата се отдели от пръста, пада надолу, енергията се разделя и се получава кръгова вълна (това е при класическата вълна). При квантовия обект, водата не пада надолу, защото енергията не се разделя. Стой си като възвишение... и т.н.

Вълната е математически обект, който има ясна дефиниция и свойства. Тази дефиниция не включва определения като "класическа" или "квантова".

Този обект може да се приложи във физичен модел. Най-простото му приложение е в класическата физика, за описание на вълновото движение. Приклагането му в квантовата механика обаче удря на камък - математическият модел не е способен да опише всички свойства на физичесскиият квантов обект. По тази причина се налага новата същност вълна-частица, нещо което не е вълна, не е и частица, но в определени ситуации може да демонстрира свойства на еднато или другото. Аз някога предлагах името "вълница".

В този смисъл "квантова вълна" няма смисъл - тя не е вълна, а "квантова"-та представка я праща в областта на езотериката. Изкривяваш смисъла с "квантовата вълна", наблягайки само на едната страна на квантовата същност. Равностойно е на "квантова частица", и изобщо в това словотворчество има много подводни камъни :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Шпага said:

Ми след като в определени ситуации обектът проявява свойствата на частица, значи е частица. И след като в други ситуации същият обект проявява свойствата на вълна, значи е вълна.

Частицата по определение показва свойства на частица във всички ситуацции. Както и вълна. Мелез от двете не е нито едното, нито другото. Проста дихотомия на понятията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, scaner said:

Прилагането му в квантовата механика обаче удря на камък - математическият модел не е способен да опише всички свойства на физическият квантов обект

Това е "зародиш" на вълна. За това моделът не работи

Преди 17 минути, scaner said:

Аз някога предлагах името "вълница".

Патентовай го. Един ден може да изляза прав😜. Ти ще си му кръстник:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Единственото, което дефинира вида на частиците и въобще тяхното съществуване, това са взаимодействията, в които те участват. Ако една частица не взаимодейства с абсолютно нищо, по абсолютно никакъв начин - тя все едно въобще не съществува! Имаме четири вида взаимодействия между фундаменталните частици - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно, като последното освен с особеностите на гравитацията и гравитоните също се описва и от механизма на Хигс. Самото естество на взаимодействията се определя само от три форми - привличане/свиване, отблъскване/разширение и липса на всякакво взаимодействие.

Относно релативистките ефекти - имаме добре изяснена обвързаност между пространство (три пространствени измерения) и времето. Това, което се пропуска много често е, че имаме и резултиращи взаимодействия от всичко това - релативистките обяснения за привличането или отблъскването на заредени частици от проводници с течащ ток по тях и даже самото възникване на магнитното поле при движение на заредена частица спрямо наблюдател/регистратор. Големият въпрос - възможно ли е описването на всичките взаимодействия между частиците чрез една достатъчно сложна система от релативистки ефекти на няколко равнища (поне три - гравитационно, електромагнитно и на макро-ниво), достатъчно сложни преплитания на различни плоскости, планове на пространство-времето на Вселената, които да дават и холографското подобие на частиците, и взаимодействията между тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

Частицата по определение показва свойства на частица във всички ситуацции. Както и вълна. Мелез от двете не е нито едното, нито другото. Проста дихотомия на понятията.

Сканер, нали:

1. Обектът Е вълна, когато минава през двата процепа едновременно.

2. Обектът Е частица, когато оставя "петно" само в една точка на екрана.

И след като един-единствен обект се проявява по тези два различни начина, значи Е с две същности - едната на вълна, а другата на частица. Това е много по-логично, отколкото твърдението, че НЕ Е нито вълна, нито частица.

П.П. Ето го двуликият Янус - с едно усмихнато и с едно намръщено лице. Но в крайна сметка и двете лица са си негови, нали? Ако застанеш обаче срещу намръщеното му лице, няма да видиш усмихнатото. Както и обратното - видиш ли усмихнатото му лице, няма да видиш намръщеното. Просто така е "устроено" пространство-времето, което е достъпно за нас. Но това съвсем не означава, че няма безброй други аспекти на въпросното пространство-време, за които ние дори не предполагаме😉

 

Dvulik050912.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие? Защото ако въобще има нещо свързано с тях, което ние да не сме способни да възприемем - то се движи спрямо нас със скоростта на светлината и в трите пространствени измерения. При взаимодействие елементарна частица се регистрира само чрез времето, затова има само точково местоположение в пространството в съответния времеви момент. (Означава ли последното, че без взаимодействие дадена частица не разполага спрямо нас нито с пространствени измерения, нито с времево такова?!)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие?

Уточнение:

Ние считаме, че елементарните частици са безразмерни, защото ако не са такива - т.е. точкови - СТО ще започне силно да "накуцва". Или направо ще се окаже невярна😯

Но това, че ние сме приели частиците за безразмерни, съвсем не означава, че те наистина са такива. Приели сме и че някои частици са неделими, но това също никак не е сигурно. Преди време и атомът е бил считан за неделим, обаче... 😴

Ето защо не трябва да приемаме безрезервно дефинициите, които Сканер толкова строго размахва пред смаяните ни погледи:hypnosis:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Шпага said:

Ние считаме, че елементарните частици са безразмерни, защото ако не са такива - т.е. точкови - СТО ще започне силно да "накуцва". Или направо ще се окаже невярна😯

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво са дължината, широчината и височината на произволен обект? Това са размерите на обема в пространството, в който се проявяват при взаимодействия множеството точкови местоположения на елементарните частици, които ние считаме, че изграждат въпросния обект. В допълнение на това, ние не сме в състояние да регистрираме електромагнитните вълни - те се движат спрямо нас със скоростта на светлината. Ние регистрираме единствено фотоните, които взаимодействат с нашите очи и от там се опитваме да си представим, какво би трябвало да представляват електромагнитните вълни, ако някак си можехме да ги виждаме. Същото е и с полетата (ние регистрираме само взаимодействията вследствие на тях) и даже и със звуковите вълни (ние ги регистрираме само, когато въздействат на ушите ни).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

И теоретично, и на практика - частиците не са точкови. Ако са точкови - теоретично енергията им става безкрайно голяма (Файнман).

На практика - "виждаме" излъчено и/или отразено лъчение от Обвивните трептения на частица или от обема на група взаимодействащи частици. Фотоните - нямат обем, нямат спин - имат поляризация (равнинна, кръгова и ... нататък). В този смисъл - фотоните не са частици. Порция - въобще не значи частица (гурме?!!)😎

Всъщност, виждаме излъчено лъчение и/или отразено от непрестанно променящ се обем на обвивка - еквипотенциални повърхнини, върху които може да се "захващат" за себеобразуване други частици- с минимална енергия за себеобразуване, отразяващо падащото "изпитващо" лъчение, като от "топка"-примерно. Именно обвивките ни разказват за обемни обекти, тела. Доказано е, че изпитващите полета могат да променят форма и размери на обекти с характеристика маса - значи доказано е, че не са точкови. (Обикновено за точков се счита електронът. Да обаче, при облъчване- подложка от изпитващо поле, си променя скоростта и масата, а това е свързано с промяна форма и обем - масата му може да нарасне почти два пъти😉)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Малоум 2 said:

И теоретично, и на практика - частиците не са точкови. Ако са точкови - теоретично енергията им става безкрайно голяма (Файнман).

На практика - "виждаме" излъчено и/или отразено лъчение от Обвивните трептения на частица или от обема на група взаимодействащи частици. Фотоните - нямат обем, нямат спин - имат поляризация (равнинна, кръгова и ... нататък). В този смисъл - фотоните не са частици. Порция - въобще не значи частица (гурме?!!)😎

Всъщност, виждаме излъчено лъчение и/или отразено от непрестанно променящ се обем на обвивка - еквипотенциални повърхнини, върху които може да се "захващат" за себеобразуване други частици- с минимална енергия за себеобразуване, отразяващо падащото "изпитващо" лъчение, като от "топка"-примерно. Именно обвивките ни разказват за обемни обекти, тела. Доказано е, че изпитващите полета могат да променят форма и размери на обекти с характеристика маса - значи доказано е, че не са точкови. (Обикновено за точков се счита електронът. Да обаче, при облъчване- подложка от изпитващо поле, си променя скоростта и масата, а това е свързано с промяна форма и обем - масата му може да нарасне почти два пъти😉)

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Уточних - (Файнман) - подробно във "Файнманови лекции по физика" т. 2, стр. 387 "Енергия на полето на точков заряд".

Днешния виц:https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Vitc-na-denia-4-iuni_185148.html

1654319127_7_559x*.jpg

Един човек умрял, издигнал се на небето и попитал Бог:

- Господи, кажи ми как създаде Вселената?

- Сингулярност, после Големия взрив, експоненциално разширение... Вашите физици по принцип разбраха всичко правилно.

- А как създаде всички живи същества?

- Е, как... Първо, абиогенеза, после РНК-света, после еволюцията, клетките, след това многоклетъчните организми...

- А как създаде човека, Господи?

- Дарвин го е описал. Първо приматите, после използване на инструменти, реч, изправена стойка... Да не би да си бягал от училище?

- Господи, но Библията казва за седемте дни, за създаването на човека от глина...

- А ти самият, ако беше тогава на Синайската планина, как би обяснил всичко това на неграмотни овчари с бронзови мечове - за кварк-глуонна плазма, ДНК и естествен подбор?

...

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4.06.2022 г. at 12:36, Шпага said:

Сканер, нали:

1. Обектът Е вълна, когато минава през двата процепа едновременно.

2. Обектът Е частица, когато оставя "петно" само в една точка на екрана.

Шпага, в случая нищо не може да се ккаже по отношение какъв Е обекта. Можем обаче да качем, че:

1. Обектът проявява свойства на вълна, при експериментът с двата процепа;

2. Обектът проявява свойства на частица, когато оставя "петно" в една точка на екрана.


Може да илюстрираме горното с конус:

1. Конусът има триъгълна сянка, когато е осветен странично;

2. Конусът има кръгла сянка, когато е осветен вертикално.

Но конусът не Е нито триъгълник, нито кръг, а нещо трето. Същото е с квантовият обект. Квантовият обект е нещо трето, не е нито вълна, нито частица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако електромагнитните вълни са във форма, която ние не сме в състояние да възприемаме, то не стоят така нещата с условно празното пространство (условно, защото навсякъде има не само всевъзможни електромагнитни лъчения, но още повече и квантовомеханични флуктуации). Не само условно празното пространство е НЕЩО, а не НИЩО, но и от гледна точка на СТО то се движи спрямо нашето възприятие с възможно най-ниската скорост, каквото и да значи това. И не само това, ами тази скорост продължава непрекъснато да се забавя все повече и повече, поради което от гледна точка на нашето възприятие пространство-времето се разширява. Обаче на места има области, в които това движение спрямо възприятието ни се ускорява и там ние възприемаме разните масивни обекти. А когато скоростта се ускори до тази на светлината - ние преставаме да възприемаме получените по този начин електромагнитни вълни. И всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Станислав Янков said:

...всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

(Етер*частиците са с големина 10^(-26)m, сдвоени, като две взаимно перпендикулярни халки.

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000  000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти?

Получава се така, че не пространството

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

се реализира върху вакчастици (етер*частици - неподвижни по място). Тяхното изменящо се свойство момент на импулс ги прави устойчиви единици - точки в една пространствена вакуумна решетка

, ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум"....

....а Шпага спомена вече за солипсизма... дето е "вглъбяване в себе си" без да се отчита, че може да има и други реално съществуващи "глави" и "времена", "пространства" и "движения". Сякаш някой е седнал в кино, ама екрана е от онези, големите ЛСД дисплеи на моловете, и гледа как се движи топка, а пък топка няма, а само съставен образ от синхронизирани светлинни сигнали.... седнал е удобно и не се движи. А друг зрител до него няма, няма и разстояние между тях, щото пространството е сведено до дисплея на ЛСД-то неоснователно....в смисъл че 4-мерното пространство е просто абстракция, илюзия, холограма излъчена от 3-мерно пространство...а това няма как да се знае дали е така, независимо, че като подход може и да обединява ТО и КМ в неква квантова теория за гравитацията... просто е механично обединяване на мат.модели, без да му е ясен физическия смисъл.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.06.2022 г. at 10:02, Станислав Янков said:
On 6.06.2022 г. at 9:46, Станислав Янков said:

...всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

Ако начислиш движение във времето в инерциалната система, от която се наблюдава самото време-пространство, то "разширяването му" ще е в пряка зависимост на относителната скорост, с която се движи инерциалната система на наблюдателя в самото време-пространство.

Ако това велосити е колкото "с", то времето за теб като съзнателен наблюдател няма да съществува. Не за друго, а защото "с" то е скорост за "обозримо случване", т.е. е рамка, в която можем да наблюдаваме(измерваме) случването на събитията, такива каквито ги наблюдаваме. Т.е. е параметър, описващ качество на средата, при условия, в които ни е възможно към момента да наблюдаваме(измерваме). А дали това са границите на съзнателно наблюдаване - аз поне не знам.

Имам предвид, че ако ОС-то на наблюдател се движи с "с", то времето за достигане на светлинните сигнали за случването на събития ще е 0. Няма да има наблюдаване на промяна на условията за наблюдател, а само един фон.  Аз поне така си смятам, но не го твърдя със сигурност.

А иначе "различните пластове от км полета" вече е заявка за наличие на структура(както кристалната решетка), по която да се проявява физически материята във Вселената. Но тука основният спорен момент би бил - съществува ли минало и бъдеще, т.е. каква е природата на времето. Не за друго, а защото излъчването на вълни(сигнали, кванти) според КМ не е ограничено само в една посока във време-пространството, но пък се наблюдава еднопосочност на случването. Т.е. наблюдаваме вълнови пренос на информация в пространството, но от квантово-механична гледна точка нищо не ограничава това да не се случва и във времето.

В тази връзка Шпага даде препратка към една статия, в която се описва мисловен опит за определяне на ситуация за пренос на сигнали и във времето, релизиран между Уилър и Файнман. http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf  364 стр.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, kipen said:
On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

(Етер*частиците са с големина 10^(-26)m, сдвоени, като две взаимно перпендикулярни халки.

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000  000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти?

Получава се така, че не пространството

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

се реализира върху вакчастици (етер*частици - неподвижни по място). Тяхното изменящо се свойство момент на импулс ги прави устойчиви единици - точки в една пространствена вакуумна решетка

, ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум"....

Не ги описвам като съставни, щото това би предположило, че могат да бъдат разделени на "съставни части". Нарекъл съм ги сдвоени частици, но е ясно, че и те трябва да са "направени" от нещо - струнната теория дава представа с многообразията си, че има "по-ситно" от етер*-частици. Разни струни и бримки, но ... не сдвоява бримките и не образува непрестанно единица изделие етер*частица - също точково за Изследовател, но с непрестанно променящо свойство (вектор момент на импулс) - от където да "започне" времето (честота на себеобразуване),  ентропията и движението като транслация и ротация - възможности за подреждане "по вектор" при взаимодействия и образуване на познатата ни материя - фотони и частици с маса.

(Поради неподвижността си по място в пространствена вакрешетка - силите от/между етер*-частиците не могат да бъдат проявени, т.е., в равновесие са - казал съм преди- няма какво да ги "бута-дърпа". При сфазиране с подреждане, примерно в линия от няколко частици, от равновесието - съседите на тези частици също реагират за възстановяване на равновесието - но действието на съседи - е обемно изменение. Получава се нещо като тръба, която периодично променя диаметър по дължината си - разпространява се пулсация, пулсира с друга честота, тъй като съседите след спиране на сфазирането възвръщат равновесното състояние, се получава пулсиращ на място пакет - това вече са фотони на неподвижното ЕМПоле. Тия фотони също могат да сфазират с подобни подреждания и разликата им да пренася импулс от действие, с вълнови характеристики - това вече са ЕМВълни - съставени от изменения на/върху множество фотони - като отделни "пакети" действат като частици (корпускули, порции), но се пренасят след взаимодействие с вещество (заряди) и заради вълновите характеристики, като вълни. Това е проявлението на познатото ни електромагнитно поле.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Не ги описвам като съставни, щото това би предположило, че могат да бъдат разделени на "съставни части".

Не се изразих правилно, сори!

Озадачаването ми дойде от споменаването ти на размер, апропо пространство. При 10 на -26, задаваш някакъв параметър, при който излиза, че етер*частиците ти са ограничено пространство, в което има достатъчно "място" да се случват доста "неща". Все пак от 10 на -35м, дето е Планковата дължина, имаме 1млрд-но "уголемяване на размера", а това си е доста.

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Нарекъл съм ги сдвоени частици, но е ясно, че и те трябва да са "направени" от нещо - струнната теория дава представа с многообразията си, че има "по-ситно" от етер*-частици.

В крайна сметка идеята за "струни", поне както е по-разпространено, идва в опитите да се систематизират данните довели до Стандартния модел, по някакъв обединяващ начин. Подобно на въвеждането на допълнително 11-то измерение, при което са обединени различните 10-мерни мат.теории на полетата (и те ти  еквивалентност между квант.електродинамика, квант.хромодинамика и електрослабата теории за полето). И хоп едномерна струна, затворена или отворена, дето трепти в някакво многообразие, 11-мерно пространство, та и се трансформира във всяка ел.частица от Стандартния.

Но основната идея за "струна" идва от опитите да се изгради модел, чрез който да се обясни "тунелирането", "квантовото заплитане". Те този "мигновен" пренос на информация, който указва свръхсветлинни скорости на взаимодействие между частици ("борбата" за скоростта "с"). А пък в процеса, обусловен от желанието за синхронизиране на ТО и КМ се стига и до интегрирането в модела на повече от 4-мерни пространства, каквото многообразие е примерно Континуума. Примерно използването на 6-мерни многообразия на Калаби-Яу, чрез които да се осъвместят данните в един кохерентен мат.модел, довел до Стандартния модел.

Но и "струната", както и "етер*частиците" ти, са теоретични обекти, па макар и на мен да ми се привижда, че има аналогия между двата обекта. Например - твоите  "етер*частици" са ограничена част от пространство с размер по някаква ос с големина 10 на -26м, а "струните" са едномерни, но с някаква протяжност в различните 11-измерения, но пък и двата "обекта" трептят с неква честота и са самоприсъщи като съществуване, щото не можем да ги детектнем, а само да засичаме въздействието им. Струна "оформя тунел" от изкривено пространство и така се запазва преноса на инфо със скорост "с", а пък твоите "етер*частици" се "подреждат" в пулсиращи тръбички. Струните могат да си трептят накъдето им падне и така да възпроизвеждат наблюдаваните разл. частици, твоите "етер*частици" си излъчват импулси между тях си и така се формират фотоните. Не знам ....доста аспекти се припокриват.

Обаче за разлика от изискването в струнната теория за 11-мерно пространство, то ти даваш габарит- 10 на -26м, но не и размерност на това пространство, което ме кара, без изричното ти уточнение, да му припиша 3-мерност. 

От тук ми изникват и въпросите:

1. В моделът ти с "етер*частиците", колко размерно е пространството?

2. Как така "времето започва" е еквивалентно с трептенето на частица?

Щото аз поне те разбирам, че е пространството е тримерно, а "времето започва" като започнат да трептят "етер*частиците" ти при взаимодействието им, взаимната им обмяна на енергийни импулси?!? т.е. имаш триизмерна структура на пространството, а пък времето е некво трептене на частици, а не че трептенето е процес във времето.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, kipen said:

Озадачаването ми дойде от споменаването ти на размер, апропо пространство. При 10 на -26, задаваш някакъв параметър, при който излиза, че етер*частиците ти са ограничено пространство, в което има достатъчно "място" да се случват доста "неща". Все пак от 10 на -35м, дето е Планковата дължина, имаме 1млрд-но "уголемяване на размера", а това си е доста.

(Планковата дължина е "образувание" от три други константи:

lp = (ħ.G/c^3 )^(1/2) = { displaystyle 1   ell _ { mathrm {P}}  приблизително 1,616 ; 255 (18)  по 10 ^ {- 35}   mathrm {m}}

"където  С е скоростта на светлината във вакуум, G е гравитационна константа, и ħ е намалена константа на Планк. Двете цифри, затворени от скоби са прогнозните стандартна грешка свързани с отчетената числова стойност.[5][6]

Дължината на Планк е около 10^(-20) умножен по диаметъра на a=10^(-15) на протон.[7] Може да се дефинира, като се използва радиусът на хипотезата Планк частица.") (заимствано))

(Протонът е осцилатор и с честота на себеобразуване около 10^(23) Hz.  Но честотата на образуване на керна е по-голяма, ... пък и няма дефинирано понятие за  "скорост на светлина" вътре в нещото - такова понятие за Изследовател може да се формира чак при цялостно наличие на заряд, от изменения на външното ЕМПоле от най-външната  обвивка  на частиците - пренос на импулс по него с проявени вълнови характеристики. (въпреки това, теоретично - размер 10^(-26) m ако се дели на максимална скорост 10^(8) m/s  се получава стойност на период на пулсация около 10^(-34) s. ... близо до стойността на константата, но с дименсия N.m.s. ...😉Единица "въртящ момент" по секунда...😎 Начало на всяко образувание с проява на електромагнетизъм...)

Преди 18 часа, kipen said:

1. В моделът ти с "етер*частиците", колко размерно е пространството?

2. Как така "времето започва" е еквивалентно с трептенето на частица?

Щото аз поне те разбирам, че е пространството е тримерно, а "времето започва" като започнат да трептят "етер*частиците" ти при взаимодействието им, взаимната им обмяна на енергийни импулси?!? т.е. имаш триизмерна структура на пространството, а пък времето е некво трептене на частици, а не че трептенето е процес във времето.

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

(Планковата дължина е "образувание" от три други константи:

lp = (ħ.G/c^3 )^(1/2) = { displaystyle 1   ell _ { mathrm {P}}  приблизително 1,616 ; 255 (18)  по 10 ^ {- 35}   mathrm {m}}

Все пак Планковата дължина е с определен размер, нали?

Това, че е формирана като към установените с некви приближения енергия и честота на ел.магн. вълна + сила на гравитацията е интегрирана и скоростта на светлината дава просто отражение на "рамките на случване" във ВП с ограничение на движението до скорост на светлината, т.е. отразява неква метрика на пространство времето, или бъркам?

Защото, ако не бъркам, то излиза, че те питам защо е толкова голям размера на "етер*частицата" ти - 10 на -26м, а пък ти отговаряш, че протонът е по-голям доста от "етер*частицата" ти, тя трепти доста по-бързо и излиза, че като не можем да "засечем" супербързото им трептене, то не може да се случва нещо В "етер*частицата" ти. Прилича ми на "коридорите за програми" в Матрицата, лекичко 😜...но това вече съм ти го споделял, но това не прави теорията ти фалсфицируема.

On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос:

1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, kipen said:

Защото, ако не бъркам, то излиза, че те питам защо е толкова голям размера на "етер*частицата" ти - 10 на -26м, а пък ти отговаряш, че протонът е по-голям доста от "етер*частицата" ти, тя трепти доста по-бързо и излиза, че като не можем да "засечем" супербързото им трептене, то не може да се случва нещо В "етер*частицата" ти. Прилича ми на "коридорите за програми" в Матрицата, лекичко 😜...но това вече съм ти го споделял, но това не прави теорията ти фалсфицируема.

Отдавна, в много предишни постинги съм писал: това е причина (болднатото) Хипотезата да си остане завинаги хипотеза. Тоест - трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс. Полевата форма на материя допуска в мястото на точки да поставим "стрелкички" - получава се вероятност за флуктуации при съчетаване (сфазиране) на които можем да получим локални, неподвижни, по-крупни структури, непрестанно повтарящи себе си струстура на неподвижно ЕМполе, примерно. При това задружно участие, пренос на смущение - векторът по-често трепти в посока пренос на импулс, т. е. формата на "е*-частицата" е , примерно, пурообразна. По-глобално - това става и причина за "кривина" и/или "огъване" на пространство - при пренос на смущение във вакуума, кривината на пространството се променя... Друга хипотеза за Защо става кривина? - не съм срещал... И така - Хипотезата не е теория, че да е и фалсифицируема. От тази хипотеза се получава възможност за направа на ... повечето нещо, което до сега е установено, но не е "теория" на всичко...

Преди 19 часа, kipen said:
On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос:

1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Е*-частица - не излъчва сигнал, който да "познаваме"..., че и да измерим!.. При ентропия (подреждане на частиците в пространствена структура) може да се формира локално  обект, със собствени (вътрешни) характеристики - пулсации за себеоразуване и с "външни" характеристики - маса, заряд спин. В зависимост от структурата - периодичните пулсации на "заряд", примерно, може да "излъчат" движещ се обект с проява на вълнови характеристики (ЕМВълна) - фотони. Пулсациите на "керна", например, се "излъчват" гравитони. Пулсациите на външните елмагн.обвивки - "излъчват" неутрино... и т. н. При разпад (промяна) на обвивки - се излъчват и др. ЕМФотони.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 13.08.2022 г. at 11:50, Малоум 2 said:

Тоест - трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс. Полевата форма на материя допуска в мястото на точки да поставим "стрелкички" - получава се вероятност за флуктуации при съчетаване (сфазиране) на които можем да получим локални, неподвижни, по-крупни структури, непрестанно повтарящи себе си струстура на неподвижно ЕМполе, примерно. При това задружно участие, пренос на смущение - векторът по-често трепти в посока пренос на импулс, т. е. формата на "е*-частицата" е , примерно, пурообразна.

Визуално не би трябвало да има разлика с това:  http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/actionxs-gradient-1.gif

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Zagadkite-na-vakuuma_184359.html#:~:text=Анимация на математически,през 2004 г.

или това:

 

, което си е неква визуализация на "квантово-механичната пяна", флуктуациите във вакуума. Но те са при размер доста под 10 на -26м.

И това е примерна визуализация какво би се наблюдавало в инерциална система на наблюдател, при достатъчно високо ниво на zoom-ване. Обаче визуализацията е в триизмерно пространство, а движението(промяната) се получава при съпоставянето на последотелно възпроизвеждани образи през ВП интервали. Така, както възприемаме конвенционално хората (а вероятно и мравките..), а и както можем да "разчетем" данните от измервания с инструменти, което си е "снимка" на предишни действително случили се събития във времето.

В крайна сметка - през определени времеви интервали наблюдаваме флуктуации, та и има сигнали от този процес, които пък обясняват примерно "Ефектът на Казимир" (или тази статия за ефекта)

Не знам що ме пращаш за зелен хайвер с това "е*частицата не излъчва сигнал, който да познаваме - та да измерим"?!? Та нали в модела ти точно трептенето(самообразуването на слоевете на "е*частиците" ти), което си е пулсиране на неква част от пространството с поне един размер на тази част равна на 10 на -26м , възпроизвежда различните видове ел.частици ... та и гравитони. В смисъл, че познаваме експериментално сигналите, които би следвало по хипотезата ти да се излъчват от е*частиците ти?!? Иначе излиза, че си трептят, себеобразуват си формата си, в различните й аспекти, но това което се емитира в този процес в пространство-времето, не е "техен" сигнал, и за това не го "познаваме", .....но може и аз да се заблуждавам в интерпретацията?!?   

Вметка!: -нещо друго, свързано с перспективата на изследване на хипотезата ти. Перспективата, от която описваш хипотезата ти е тази на "трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс." - Как е адекватно да се нарича "нашата гл.точка"? Щото Втори след княза не ми даде некво жокерче как да я нарека тази перспектива, а аз използвах "изследовател" за "нашата гл.точка", което се оказа некоректно.

Та, характерното на "нашата гл.точка", което и в други "разговори" съм ти споделял, че ме озадачава, е че статичността е в нея, а всичко от средата се случва(променя, движи). Всъщност в описанието на модела ти, на моменти изобщо не "отлепяме" от перспективата на Наблюдателя, а в други сме "извън" предния времеви поток и имаме "странично наблюдение" - и то в собственото време на етер*частицата ти, която се "групира" с други, и се създават импулси във ВП-ството.

За това зададох въпроса си 1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Защото при 4-мерно ВП, каквото потвърждаваш, че е в модела ти, то има един основен философски момент, свързан с етернализма и презентизма...

... В даден момент от време засичаме сигнал, наблюдаваме ефект от проява на въздействие на "етер*частица" - сфазирали са й се външните слоеве, образувал се е ел.магнитен импулс и се пренася един квант енергия до нас, който установяваме с измрване. В следващ момент време, след х интервал време, от трептенето, засичаме друг фотон с идентична енергия и посока на движение към нас. Може ли да се каже по твоя модел, че една и съща "етер*частица" е причината в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, да засечем двата сигнала?

При положение, че използваш "неподвижни по място", това е от важно значение, защото резултира до две възможности (засегнати и в дискусиите между етерналистите и презентистите).

1. "етер*частиците" ти, бидейки "пулсиращо затворено пространство", при подреждането им (неясно кога!, но да речем минал момент от развитието на ситуацията), формират триизмерна пространствена структура, която е само една и "времето" при "наблюдател" е просто ефект от наблюдаването на промяната на състоянията на "етер*частиците" ти.

2. "етер*частиците" ти, формират 4-мерна пространствена структура. Идентични фотони, наблюдавани от дадена точка в 3Д-пространството, са излъчени от различни "етер*частици", разположени в 4Д-пространствена структура.

Кой вариант на фундаментално моделиране е присъщ за твоята хипотеза?

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...