Същност на материята...

[Шпага]

Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие?

Уточнение:

Ние считаме, че елементарните частици са безразмерни, защото ако не са такива - т.е. точкови - СТО ще започне силно да "накуцва". Или направо ще се окаже невярна

Но това, че ние сме приели частиците за безразмерни, съвсем не означава, че те наистина са такива. Приели сме и че някои частици са неделими, но това също никак не е сигурно. Преди време и атомът е бил считан за неделим, обаче... 

Ето защо не трябва да приемаме безрезервно дефинициите, които Сканер толкова строго размахва пред смаяните ни погледи

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Шпага said:

Ние считаме, че елементарните частици са безразмерни, защото ако не са такива - т.е. точкови - СТО ще започне силно да "накуцва". Или направо ще се окаже невярна

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

[x_name41]

интересно повторение на експеримента на Майкелсън-Морли

https://www.youtube.com/embed/LwLwXDRE1II

[Станислав Янков]

Какво са дължината, широчината и височината на произволен обект? Това са размерите на обема в пространството, в който се проявяват при взаимодействия множеството точкови местоположения на елементарните частици, които ние считаме, че изграждат въпросния обект. В допълнение на това, ние не сме в състояние да регистрираме електромагнитните вълни - те се движат спрямо нас със скоростта на светлината. Ние регистрираме единствено фотоните, които взаимодействат с нашите очи и от там се опитваме да си представим, какво би трябвало да представляват електромагнитните вълни, ако някак си можехме да ги виждаме. Същото е и с полетата (ние регистрираме само взаимодействията вследствие на тях) и даже и със звуковите вълни (ние ги регистрираме само, когато въздействат на ушите ни).

[Малоум 2]

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

И теоретично, и на практика - частиците не са точкови. Ако са точкови - теоретично енергията им става безкрайно голяма (Файнман).

На практика - "виждаме" излъчено и/или отразено лъчение от Обвивните трептения на частица или от обема на група взаимодействащи частици. Фотоните - нямат обем, нямат спин - имат поляризация (равнинна, кръгова и ... нататък). В този смисъл - фотоните не са частици. Порция - въобще не значи частица (гурме?!!)

Всъщност, виждаме излъчено лъчение и/или отразено от непрестанно променящ се обем на обвивка - еквипотенциални повърхнини, върху които може да се "захващат" за себеобразуване други частици- с минимална енергия за себеобразуване, отразяващо падащото "изпитващо" лъчение, като от "топка"-примерно. Именно обвивките ни разказват за обемни обекти, тела. Доказано е, че изпитващите полета могат да променят форма и размери на обекти с характеристика маса - значи доказано е, че не са точкови. (Обикновено за точков се счита електронът. Да обаче, при облъчване- подложка от изпитващо поле, си променя скоростта и масата, а това е свързано с промяна форма и обем - масата му може да нарасне почти два пъти)

...

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, Малоум 2 said:

И теоретично, и на практика - частиците не са точкови. Ако са точкови - теоретично енергията им става безкрайно голяма (Файнман).

На практика - "виждаме" излъчено и/или отразено лъчение от Обвивните трептения на частица или от обема на група взаимодействащи частици. Фотоните - нямат обем, нямат спин - имат поляризация (равнинна, кръгова и ... нататък). В този смисъл - фотоните не са частици. Порция - въобще не значи частица (гурме?!!)

Всъщност, виждаме излъчено лъчение и/или отразено от непрестанно променящ се обем на обвивка - еквипотенциални повърхнини, върху които може да се "захващат" за себеобразуване други частици- с минимална енергия за себеобразуване, отразяващо падащото "изпитващо" лъчение, като от "топка"-примерно. Именно обвивките ни разказват за обемни обекти, тела. Доказано е, че изпитващите полета могат да променят форма и размери на обекти с характеристика маса - значи доказано е, че не са точкови. (Обикновено за точков се счита електронът. Да обаче, при облъчване- подложка от изпитващо поле, си променя скоростта и масата, а това е свързано с промяна форма и обем - масата му може да нарасне почти два пъти)

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Редактирано Юни 4, 2022 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Уточних - (Файнман) - подробно във "Файнманови лекции по физика" т. 2, стр. 387 "Енергия на полето на точков заряд".

Днешния виц:https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Vitc-na-denia-4-iuni_185148.html

Един човек умрял, издигнал се на небето и попитал Бог:

- Господи, кажи ми как създаде Вселената?

- Сингулярност, после Големия взрив, експоненциално разширение... Вашите физици по принцип разбраха всичко правилно.

- А как създаде всички живи същества?

- Е, как... Първо, абиогенеза, после РНК-света, после еволюцията, клетките, след това многоклетъчните организми...

- А как създаде човека, Господи?

- Дарвин го е описал. Първо приматите, после използване на инструменти, реч, изправена стойка... Да не би да си бягал от училище?

- Господи, но Библията казва за седемте дни, за създаването на човека от глина...

- А ти самият, ако беше тогава на Синайската планина, как би обяснил всичко това на неграмотни овчари с бронзови мечове - за кварк-глуонна плазма, ДНК и естествен подбор?

...

...

Редактирано Юни 4, 2022 от Малоум 2

[scaner]

On 4.06.2022 г. at 12:36, Шпага said:

Сканер, нали:

1. Обектът Е вълна, когато минава през двата процепа едновременно.

2. Обектът Е частица, когато оставя "петно" само в една точка на екрана.

Шпага, в случая нищо не може да се ккаже по отношение какъв Е обекта. Можем обаче да качем, че:

1. Обектът проявява свойства на вълна, при експериментът с двата процепа;

2. Обектът проявява свойства на частица, когато оставя "петно" в една точка на екрана.

Може да илюстрираме горното с конус:

1. Конусът има триъгълна сянка, когато е осветен странично;

2. Конусът има кръгла сянка, когато е осветен вертикално.

Но конусът не Е нито триъгълник, нито кръг, а нещо трето. Същото е с квантовият обект. Квантовият обект е нещо трето, не е нито вълна, нито частица.

[Станислав Янков]

Ако електромагнитните вълни са във форма, която ние не сме в състояние да възприемаме, то не стоят така нещата с условно празното пространство (условно, защото навсякъде има не само всевъзможни електромагнитни лъчения, но още повече и квантовомеханични флуктуации). Не само условно празното пространство е НЕЩО, а не НИЩО, но и от гледна точка на СТО то се движи спрямо нашето възприятие с възможно най-ниската скорост, каквото и да значи това. И не само това, ами тази скорост продължава непрекъснато да се забавя все повече и повече, поради което от гледна точка на нашето възприятие пространство-времето се разширява. Обаче на места има области, в които това движение спрямо възприятието ни се ускорява и там ние възприемаме разните масивни обекти. А когато скоростта се ускори до тази на светлината - ние преставаме да възприемаме получените по този начин електромагнитни вълни. И всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Редактирано Юни 6, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

...всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

[kipen]

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

(Етер*частиците са с големина 10^(-26)m, сдвоени, като две взаимно перпендикулярни халки.

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000  000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти?

Получава се така, че не пространството

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

се реализира върху вакчастици (етер*частици - неподвижни по място). Тяхното изменящо се свойство момент на импулс ги прави устойчиви единици - точки в една пространствена вакуумна решетка

, ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум"....

....а Шпага спомена вече за солипсизма... дето е "вглъбяване в себе си" без да се отчита, че може да има и други реално съществуващи "глави" и "времена", "пространства" и "движения". Сякаш някой е седнал в кино, ама екрана е от онези, големите ЛСД дисплеи на моловете, и гледа как се движи топка, а пък топка няма, а само съставен образ от синхронизирани светлинни сигнали.... седнал е удобно и не се движи. А друг зрител до него няма, няма и разстояние между тях, щото пространството е сведено до дисплея на ЛСД-то неоснователно....в смисъл че 4-мерното пространство е просто абстракция, илюзия, холограма излъчена от 3-мерно пространство...а това няма как да се знае дали е така, независимо, че като подход може и да обединява ТО и КМ в неква квантова теория за гравитацията... просто е механично обединяване на мат.модели, без да му е ясен физическия смисъл.

 

[kipen]

On 6.06.2022 г. at 10:02, Станислав Янков said:

On 6.06.2022 г. at 9:46, Станислав Янков said:

...всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

Ако начислиш движение във времето в инерциалната система, от която се наблюдава самото време-пространство, то "разширяването му" ще е в пряка зависимост на относителната скорост, с която се движи инерциалната система на наблюдателя в самото време-пространство.

Ако това велосити е колкото "с", то времето за теб като съзнателен наблюдател няма да съществува. Не за друго, а защото "с" то е скорост за "обозримо случване", т.е. е рамка, в която можем да наблюдаваме(измерваме) случването на събитията, такива каквито ги наблюдаваме. Т.е. е параметър, описващ качество на средата, при условия, в които ни е възможно към момента да наблюдаваме(измерваме). А дали това са границите на съзнателно наблюдаване - аз поне не знам.

Имам предвид, че ако ОС-то на наблюдател се движи с "с", то времето за достигане на светлинните сигнали за случването на събития ще е 0. Няма да има наблюдаване на промяна на условията за наблюдател, а само един фон.  Аз поне така си смятам, но не го твърдя със сигурност.

А иначе "различните пластове от км полета" вече е заявка за наличие на структура(както кристалната решетка), по която да се проявява физически материята във Вселената. Но тука основният спорен момент би бил - съществува ли минало и бъдеще, т.е. каква е природата на времето. Не за друго, а защото излъчването на вълни(сигнали, кванти) според КМ не е ограничено само в една посока във време-пространството, но пък се наблюдава еднопосочност на случването. Т.е. наблюдаваме вълнови пренос на информация в пространството, но от квантово-механична гледна точка нищо не ограничава това да не се случва и във времето.

В тази връзка Шпага даде препратка към една статия, в която се описва мисловен опит за определяне на ситуация за пренос на сигнали и във времето, релизиран между Уилър и Файнман. http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf  364 стр.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, kipen said:

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

(Етер*частиците са с големина 10^(-26)m, сдвоени, като две взаимно перпендикулярни халки.

Това ти твърдение ги описва като съставни. Планковата дължина не е ли 70 000  000 пъти по-малка от размера на етер*частиците ти?

Получава се така, че не пространството

On 1.06.2022 г. at 17:50, Малоум 2 said:

се реализира върху вакчастици (етер*частици - неподвижни по място). Тяхното изменящо се свойство момент на импулс ги прави устойчиви единици - точки в една пространствена вакуумна решетка

, ами те се продукт от взаимодействието от електроматнитни сили. Въвеждаш просто структура на пространството и една неначислена промяна във времето. Т.е. една материална среда, в която "времето" е само в "главата на наблюдател+разум"....

Не ги описвам като съставни, щото това би предположило, че могат да бъдат разделени на "съставни части". Нарекъл съм ги сдвоени частици, но е ясно, че и те трябва да са "направени" от нещо - струнната теория дава представа с многообразията си, че има "по-ситно" от етер*-частици. Разни струни и бримки, но ... не сдвоява бримките и не образува непрестанно единица изделие етер*частица - също точково за Изследовател, но с непрестанно променящо свойство (вектор момент на импулс) - от където да "започне" времето (честота на себеобразуване),  ентропията и движението като транслация и ротация - възможности за подреждане "по вектор" при взаимодействия и образуване на познатата ни материя - фотони и частици с маса.

(Поради неподвижността си по място в пространствена вакрешетка - силите от/между етер*-частиците не могат да бъдат проявени, т.е., в равновесие са - казал съм преди- няма какво да ги "бута-дърпа". При сфазиране с подреждане, примерно в линия от няколко частици, от равновесието - съседите на тези частици също реагират за възстановяване на равновесието - но действието на съседи - е обемно изменение. Получава се нещо като тръба, която периодично променя диаметър по дължината си - разпространява се пулсация, пулсира с друга честота, тъй като съседите след спиране на сфазирането възвръщат равновесното състояние, се получава пулсиращ на място пакет - това вече са фотони на неподвижното ЕМПоле. Тия фотони също могат да сфазират с подобни подреждания и разликата им да пренася импулс от действие, с вълнови характеристики - това вече са ЕМВълни - съставени от изменения на/върху множество фотони - като отделни "пакети" действат като частици (корпускули, порции), но се пренасят след взаимодействие с вещество (заряди) и заради вълновите характеристики, като вълни. Това е проявлението на познатото ни електромагнитно поле.)

...

Редактирано Август 9, 2022 от Малоум 2

[kipen]

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Не ги описвам като съставни, щото това би предположило, че могат да бъдат разделени на "съставни части".

Не се изразих правилно, сори!

Озадачаването ми дойде от споменаването ти на размер, апропо пространство. При 10 на -26, задаваш някакъв параметър, при който излиза, че етер*частиците ти са ограничено пространство, в което има достатъчно "място" да се случват доста "неща". Все пак от 10 на -35м, дето е Планковата дължина, имаме 1млрд-но "уголемяване на размера", а това си е доста.

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Нарекъл съм ги сдвоени частици, но е ясно, че и те трябва да са "направени" от нещо - струнната теория дава представа с многообразията си, че има "по-ситно" от етер*-частици.

В крайна сметка идеята за "струни", поне както е по-разпространено, идва в опитите да се систематизират данните довели до Стандартния модел, по някакъв обединяващ начин. Подобно на въвеждането на допълнително 11-то измерение, при което са обединени различните 10-мерни мат.теории на полетата (и те ти  еквивалентност между квант.електродинамика, квант.хромодинамика и електрослабата теории за полето). И хоп едномерна струна, затворена или отворена, дето трепти в някакво многообразие, 11-мерно пространство, та и се трансформира във всяка ел.частица от Стандартния.

Но основната идея за "струна" идва от опитите да се изгради модел, чрез който да се обясни "тунелирането", "квантовото заплитане". Те този "мигновен" пренос на информация, който указва свръхсветлинни скорости на взаимодействие между частици ("борбата" за скоростта "с"). А пък в процеса, обусловен от желанието за синхронизиране на ТО и КМ се стига и до интегрирането в модела на повече от 4-мерни пространства, каквото многообразие е примерно Континуума. Примерно използването на 6-мерни многообразия на Калаби-Яу, чрез които да се осъвместят данните в един кохерентен мат.модел, довел до Стандартния модел.

Но и "струната", както и "етер*частиците" ти, са теоретични обекти, па макар и на мен да ми се привижда, че има аналогия между двата обекта. Например - твоите  "етер*частици" са ограничена част от пространство с размер по някаква ос с големина 10 на -26м, а "струните" са едномерни, но с някаква протяжност в различните 11-измерения, но пък и двата "обекта" трептят с неква честота и са самоприсъщи като съществуване, щото не можем да ги детектнем, а само да засичаме въздействието им. Струна "оформя тунел" от изкривено пространство и така се запазва преноса на инфо със скорост "с", а пък твоите "етер*частици" се "подреждат" в пулсиращи тръбички. Струните могат да си трептят накъдето им падне и така да възпроизвеждат наблюдаваните разл. частици, твоите "етер*частици" си излъчват импулси между тях си и така се формират фотоните. Не знам ....доста аспекти се припокриват.

Обаче за разлика от изискването в струнната теория за 11-мерно пространство, то ти даваш габарит- 10 на -26м, но не и размерност на това пространство, което ме кара, без изричното ти уточнение, да му припиша 3-мерност. 

От тук ми изникват и въпросите:

1. В моделът ти с "етер*частиците", колко размерно е пространството?

2. Как така "времето започва" е еквивалентно с трептенето на частица?

Щото аз поне те разбирам, че е пространството е тримерно, а "времето започва" като започнат да трептят "етер*частиците" ти при взаимодействието им, взаимната им обмяна на енергийни импулси?!? т.е. имаш триизмерна структура на пространството, а пък времето е некво трептене на частици, а не че трептенето е процес във времето.

 

[Малоум 2]

Преди 17 часа, kipen said:

Озадачаването ми дойде от споменаването ти на размер, апропо пространство. При 10 на -26, задаваш някакъв параметър, при който излиза, че етер*частиците ти са ограничено пространство, в което има достатъчно "място" да се случват доста "неща". Все пак от 10 на -35м, дето е Планковата дължина, имаме 1млрд-но "уголемяване на размера", а това си е доста.

(Планковата дължина е "образувание" от три други константи:

lp = (ħ.G/c^3 )^(1/2) =

"където  С е скоростта на светлината във вакуум, G е гравитационна константа, и ħ е намалена константа на Планк. Двете цифри, затворени от скоби са прогнозните стандартна грешка свързани с отчетената числова стойност.[5][6]

Дължината на Планк е около 10^(-20) умножен по диаметъра на a=10^(-15) на протон.[7] Може да се дефинира, като се използва радиусът на хипотезата Планк частица.") (заимствано))

(Протонът е осцилатор и с честота на себеобразуване около 10^(23) Hz.  Но честотата на образуване на керна е по-голяма, ... пък и няма дефинирано понятие за  "скорост на светлина" вътре в нещото - такова понятие за Изследовател може да се формира чак при цялостно наличие на заряд, от изменения на външното ЕМПоле от най-външната  обвивка  на частиците - пренос на импулс по него с проявени вълнови характеристики. (въпреки това, теоретично - размер 10^(-26) m ако се дели на максимална скорост 10^(8) m/s  се получава стойност на период на пулсация около 10^(-34) s. ... близо до стойността на константата, но с дименсия N.m.s. ...Единица "въртящ момент" по секунда... Начало на всяко образувание с проява на електромагнетизъм...)

Преди 18 часа, kipen said:

1. В моделът ти с "етер*частиците", колко размерно е пространството?

2. Как така "времето започва" е еквивалентно с трептенето на частица?

Щото аз поне те разбирам, че е пространството е тримерно, а "времето започва" като започнат да трептят "етер*частиците" ти при взаимодействието им, взаимната им обмяна на енергийни импулси?!? т.е. имаш триизмерна структура на пространството, а пък времето е некво трептене на частици, а не че трептенето е процес във времето.

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

...

[kipen]

On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

(Планковата дължина е "образувание" от три други константи:

lp = (ħ.G/c^3 )^(1/2) =

Все пак Планковата дължина е с определен размер, нали?

Това, че е формирана като към установените с некви приближения енергия и честота на ел.магн. вълна + сила на гравитацията е интегрирана и скоростта на светлината дава просто отражение на "рамките на случване" във ВП с ограничение на движението до скорост на светлината, т.е. отразява неква метрика на пространство времето, или бъркам?

Защото, ако не бъркам, то излиза, че те питам защо е толкова голям размера на "етер*частицата" ти - 10 на -26м, а пък ти отговаряш, че протонът е по-голям доста от "етер*частицата" ти, тя трепти доста по-бързо и излиза, че като не можем да "засечем" супербързото им трептене, то не може да се случва нещо В "етер*частицата" ти. Прилича ми на "коридорите за програми" в Матрицата, лекичко ...но това вече съм ти го споделял, но това не прави теорията ти фалсфицируема.

On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос:

1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

[Малоум 2]

Преди 18 часа, kipen said:

Защото, ако не бъркам, то излиза, че те питам защо е толкова голям размера на "етер*частицата" ти - 10 на -26м, а пък ти отговаряш, че протонът е по-голям доста от "етер*частицата" ти, тя трепти доста по-бързо и излиза, че като не можем да "засечем" супербързото им трептене, то не може да се случва нещо В "етер*частицата" ти. Прилича ми на "коридорите за програми" в Матрицата, лекичко ...но това вече съм ти го споделял, но това не прави теорията ти фалсфицируема.

Отдавна, в много предишни постинги съм писал: това е причина (болднатото) Хипотезата да си остане завинаги хипотеза. Тоест - трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс. Полевата форма на материя допуска в мястото на точки да поставим "стрелкички" - получава се вероятност за флуктуации при съчетаване (сфазиране) на които можем да получим локални, неподвижни, по-крупни структури, непрестанно повтарящи себе си струстура на неподвижно ЕМполе, примерно. При това задружно участие, пренос на смущение - векторът по-често трепти в посока пренос на импулс, т. е. формата на "е*-частицата" е , примерно, пурообразна. По-глобално - това става и причина за "кривина" и/или "огъване" на пространство - при пренос на смущение във вакуума, кривината на пространството се променя... Друга хипотеза за Защо става кривина? - не съм срещал... И така - Хипотезата не е теория, че да е и фалсифицируема. От тази хипотеза се получава възможност за направа на ... повечето нещо, което до сега е установено, но не е "теория" на всичко...

Преди 19 часа, kipen said:

On 11.08.2022 г. at 11:45, Малоум 2 said:

1. Нормално четиримерно пространство-време. (Повече  от четири "измерения" са мат. патерици в моделите) В хипотезата се "вижда" защо е възможно - можем да усещаме отделно пространство и отделно време.

2. Нямаме друг начин да отчитаме време, освен като отчет на "времеви интервал". Иначе - ще е възможно да се дели на нула (момент нула време). Времето се отчита като интервал (за промени в околността, примерно и други събития) между повтарящи се събития.

Според отговорите ти ми изниква следващ въпрос:

1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Е*-частица - не излъчва сигнал, който да "познаваме"..., че и да измерим!.. При ентропия (подреждане на частиците в пространствена структура) може да се формира локално  обект, със собствени (вътрешни) характеристики - пулсации за себеоразуване и с "външни" характеристики - маса, заряд спин. В зависимост от структурата - периодичните пулсации на "заряд", примерно, може да "излъчат" движещ се обект с проява на вълнови характеристики (ЕМВълна) - фотони. Пулсациите на "керна", например, се "излъчват" гравитони. Пулсациите на външните елмагн.обвивки - "излъчват" неутрино... и т. н. При разпад (промяна) на обвивки - се излъчват и др. ЕМФотони.

...

[kipen]

On 13.08.2022 г. at 11:50, Малоум 2 said:

Тоест - трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс. Полевата форма на материя допуска в мястото на точки да поставим "стрелкички" - получава се вероятност за флуктуации при съчетаване (сфазиране) на които можем да получим локални, неподвижни, по-крупни структури, непрестанно повтарящи себе си струстура на неподвижно ЕМполе, примерно. При това задружно участие, пренос на смущение - векторът по-често трепти в посока пренос на импулс, т. е. формата на "е*-частицата" е , примерно, пурообразна.

Визуално не би трябвало да има разлика с това:  http://bgchaos.com/wp-content/uploads/spin/actionxs-gradient-1.gif

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Zagadkite-na-vakuuma_184359.html#:~:text=Анимация на математически,през 2004 г.

или това:

 

, което си е неква визуализация на "квантово-механичната пяна", флуктуациите във вакуума. Но те са при размер доста под 10 на -26м.

И това е примерна визуализация какво би се наблюдавало в инерциална система на наблюдател, при достатъчно високо ниво на zoom-ване. Обаче визуализацията е в триизмерно пространство, а движението(промяната) се получава при съпоставянето на последотелно възпроизвеждани образи през ВП интервали. Така, както възприемаме конвенционално хората (а вероятно и мравките..), а и както можем да "разчетем" данните от измервания с инструменти, което си е "снимка" на предишни действително случили се събития във времето.

В крайна сметка - през определени времеви интервали наблюдаваме флуктуации, та и има сигнали от този процес, които пък обясняват примерно "Ефектът на Казимир" (или тази статия за ефекта)

Не знам що ме пращаш за зелен хайвер с това "е*частицата не излъчва сигнал, който да познаваме - та да измерим"?!? Та нали в модела ти точно трептенето(самообразуването на слоевете на "е*частиците" ти), което си е пулсиране на неква част от пространството с поне един размер на тази част равна на 10 на -26м , възпроизвежда различните видове ел.частици ... та и гравитони. В смисъл, че познаваме експериментално сигналите, които би следвало по хипотезата ти да се излъчват от е*частиците ти?!? Иначе излиза, че си трептят, себеобразуват си формата си, в различните й аспекти, но това което се емитира в този процес в пространство-времето, не е "техен" сигнал, и за това не го "познаваме", .....но може и аз да се заблуждавам в интерпретацията?!?   

Вметка!: -нещо друго, свързано с перспективата на изследване на хипотезата ти. Перспективата, от която описваш хипотезата ти е тази на "трябва да "разглеждаме", от наша Гл. точка, етер*-частиците - като неподвижни по място точки от поле с непрестанно изменящ се вектор момент на импулс." - Как е адекватно да се нарича "нашата гл.точка"? Щото Втори след княза не ми даде некво жокерче как да я нарека тази перспектива, а аз използвах "изследовател" за "нашата гл.точка", което се оказа некоректно.

Та, характерното на "нашата гл.точка", което и в други "разговори" съм ти споделял, че ме озадачава, е че статичността е в нея, а всичко от средата се случва(променя, движи). Всъщност в описанието на модела ти, на моменти изобщо не "отлепяме" от перспективата на Наблюдателя, а в други сме "извън" предния времеви поток и имаме "странично наблюдение" - и то в собственото време на етер*частицата ти, която се "групира" с други, и се създават импулси във ВП-ството.

За това зададох въпроса си : 1. Когато наблюдаваме/измерваме сигнал, излъчен от "етер*частица" в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, и двата сигнала ли са от една частица или от две различни?

Защото при 4-мерно ВП, каквото потвърждаваш, че е в модела ти, то има един основен философски момент, свързан с етернализма и презентизма...

... В даден момент от време засичаме сигнал, наблюдаваме ефект от проява на въздействие на "етер*частица" - сфазирали са й се външните слоеве, образувал се е ел.магнитен импулс и се пренася един квант енергия до нас, който установяваме с измрване. В следващ момент време, след х интервал време, от трептенето, засичаме друг фотон с идентична енергия и посока на движение към нас. Може ли да се каже по твоя модел, че една и съща "етер*частица" е причината в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, да засечем двата сигнала?

При положение, че използваш "неподвижни по място", това е от важно значение, защото резултира до две възможности (засегнати и в дискусиите между етерналистите и презентистите).

1. "етер*частиците" ти, бидейки "пулсиращо затворено пространство", при подреждането им (неясно кога!, но да речем минал момент от развитието на ситуацията), формират триизмерна пространствена структура, която е само една и "времето" при "наблюдател" е просто ефект от наблюдаването на промяната на състоянията на "етер*частиците" ти.

2. "етер*частиците" ти, формират 4-мерна пространствена структура. Идентични фотони, наблюдавани от дадена точка в 3Д-пространството, са излъчени от различни "етер*частици", разположени в 4Д-пространствена структура.

Кой вариант на фундаментално моделиране е присъщ за твоята хипотеза?

Редактирано Август 15, 2022 от kipen

[Малоум 2]

Преди 2 часа, kipen said:

В крайна сметка - през определени времеви интервали наблюдаваме флуктуации, та и има сигнали от този процес, които пък обясняват примерно "Ефектът на Казимир" (или тази статия за ефекта)

Не знам що ме пращаш за зелен хайвер с това "е*частицата не излъчва сигнал, който да познаваме - та да измерим"?!? Та нали в модела ти точно трептенето(самообразуването на слоевете на "е*частиците" ти), което си е пулсиране на неква част от пространството с поне един размер на тази част равна на 10 на -26м , възпроизвежда различните видове ел.частици ... та и гравитони. В смисъл, че познаваме експериментално сигналите, които би следвало по хипотезата ти да се излъчват от е*частиците ти?!? Иначе излиза, че си трептят, себеобразуват си формата си, в различните й аспекти, но това което се емитира в този процес в пространство-времето, не е "техен" сигнал, и за това не го "познаваме", .....но може и аз да се заблуждавам в интерпретацията?!?   

Извинявай, ако не съм бил по-подробен в описание на частица с маса, но не ми е идея, да пращам когото и да е, за зелен хайвер. Самите сдвоени етер*частици са недосегаеми за експериментално "виждане", вътрешната им динамика не позволява излъчване на ..."нещо". Само Задружната им организация-подреждане, първо структурира керн - централна част, която пулсира с по-малка честота от образуващите я е*. Около керна се формира обвивка - кръстосано поле, заради сдвояването  - трептене, която обвивка също пулсира с тази по-малка честота, но с всеки следващ момент на образуване на керна, заради отместване на геом. център от закъснителните процеси, в околното пространство се излъчва обвивката  - подобно "съчмичките" от оръдие в средата на частици, (Файнман), при описание на хипотетично обяснение за  грави-действие - това е гравитон.  Над обвивката на керна се формира външна обвивка - но тя е силно смутена от изоставане по време (по-бавна пулсация от вътрешните) на образуване и завихря полето. Така тази външна обвивка "допълва" зъвършека си с обратно завихряне на външното поле.Този външен слой отговаря за електромагните свойства при електрона, примерно.

Така, самите е*частици - са скрити във вещеви обекти и ... един основен въпрос: Форма и Съдържание - Ако формата (това което виждаме) винаги съответства на съдържанието, то науката би била излишна. Тълкуват се различни същности на съдържащото се - затова се експериментира. Но до размер 10^(-14) m - 10^(-16) m. (болднатото в курсив е правилното тълкуване)

Предполагам - напълно ти е ясно, че за да "видим" нещо, то трябва да е просветлено, облъчено със съществуващите в околността му фотони, да погълне и отрази в части от нещото тези фотони. А това, което ще се излъчи от нещото - е някаква Смесена вълна. По нейните фотони "гадаем" за същност. (Затова и Кирлиановата фотография не се признава официално за метод.)

Преди 3 часа, kipen said:

... В даден момент от време засичаме сигнал, наблюдаваме ефект от проява на въздействие на "етер*частица" - сфазирали са й се външните слоеве, образувал се е ел.магнитен импулс и се пренася един квант енергия до нас, който установяваме с измрване. В следващ момент време, след х интервал време, от трептенето, засичаме друг фотон с идентична енергия и посока на движение към нас. Може ли да се каже по твоя модел, че една и съща "етер*частица" е причината в два поредни времеви момента, отделени от интервал х сек, да засечем двата сигнала?

Не може. По-горе обясних.

Преди 3 часа, kipen said:

При положение, че използваш "неподвижни по място", това е от важно значение, защото резултира до две възможности (засегнати и в дискусиите между етерналистите и презентистите).

1. "етер*частиците" ти, бидейки "пулсиращо затворено пространство", при подреждането им (неясно кога!, но да речем минал момент от развитието на ситуацията), формират триизмерна пространствена структура, която е само една и "времето" при "наблюдател" е просто ефект от наблюдаването на промяната на състоянията на "етер*частиците" ти.

2. "етер*частиците" ти, формират 4-мерна пространствена структура. Идентични фотони, наблюдавани от дадена точка в 3Д-пространството, са излъчени от различни "етер*частици", разположени в 4Д-пространствена структура.

Кой вариант на фундаментално моделиране е присъщ за твоята хипотеза?

Неподвижни по място са етер*частиците в мислена пространствена решетка. Образуванията (тела, обекти) с характеристика "маса" сърфират по тях. Всяка е*-частица  участва в пренос на импулс само на едно смущение. Затова - поотделно е*частиците не могат да се наблюдават.  Четиримерната (2.)- показва не само различие на фотоните, а и  скритото време (в честотите), и ускоренията, съответно възможността за ентропиен прозход на силите (привличане-отблъскване)

...

[Станислав Янков]

On 9.08.2022 г. at 12:51, kipen said:

Ако начислиш движение във времето в инерциалната система, от която се наблюдава самото време-пространство, то "разширяването му" ще е в пряка зависимост на относителната скорост, с която се движи инерциалната система на наблюдателя в самото време-пространство.

Ако това велосити е колкото "с", то времето за теб като съзнателен наблюдател няма да съществува. Не за друго, а защото "с" то е скорост за "обозримо случване", т.е. е рамка, в която можем да наблюдаваме(измерваме) случването на събитията, такива каквито ги наблюдаваме. Т.е. е параметър, описващ качество на средата, при условия, в които ни е възможно към момента да наблюдаваме(измерваме). А дали това са границите на съзнателно наблюдаване - аз поне не знам.

Имам предвид, че ако ОС-то на наблюдател се движи с "с", то времето за достигане на светлинните сигнали за случването на събития ще е 0. Няма да има наблюдаване на промяна на условията за наблюдател, а само един фон.  Аз поне така си смятам, но не го твърдя със сигурност.

А иначе "различните пластове от км полета" вече е заявка за наличие на структура(както кристалната решетка), по която да се проявява физически материята във Вселената. Но тука основният спорен момент би бил - съществува ли минало и бъдеще, т.е. каква е природата на времето. Не за друго, а защото излъчването на вълни(сигнали, кванти) според КМ не е ограничено само в една посока във време-пространството, но пък се наблюдава еднопосочност на случването. Т.е. наблюдаваме вълнови пренос на информация в пространството, но от квантово-механична гледна точка нищо не ограничава това да не се случва и във времето.

В тази връзка Шпага даде препратка към една статия, в която се описва мисловен опит за определяне на ситуация за пренос на сигнали и във времето, релизиран между Уилър и Файнман. http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf  364 стр.

Разсъждението ми започва от моето (човешкото) възприятие (съзнание, мислене). То протича в мозъка, чрез химични процеси с доста по-ниска скорост от тази на светлината. Именно пред това мое възприятие, съзнание, мислене, заедно с дразненията през сетивата ми, се разгръща една сложна, многопластова картина, при която едни пластове се движат със скоростта на светлината (електромагнитните вълни, продуцирани от електромагнитните полета-планове/пластове), други пластове се движат с подсветлинни скорости (масивните частици с техните полета-планове/пластове) и трети пластове се движат изключително бавно и все по-бавно, което ми дава възприемането на просторното пространство, което все повече и повече се разширява спрямо мен, при това с някакво ускорение.

Редактирано Август 15, 2022 от Станислав Янков

[kipen]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Разсъждението ми започва от моето (човешкото) възприятие (съзнание, мислене). То протича в мозъка, чрез химични процеси с доста по-ниска скорост от тази на светлината. Именно пред това мое възприятие, съзнание, мислене, заедно с дразненията през сетивата ми, се разгръща една сложна, многопластова картина, при която едни пластове се движат със скоростта на светлината (електромагнитните вълни, продуцирани от електромагнитните полета-планове/пластове), други пластове се движат с подсветлинни скорости (масивните частици с техните полета-планове/пластове) и трети пластове се движат изключително бавно и все по-бавно, което ми дава възприемането на просторното пространство, което все повече и повече се разширява спрямо мен, при това с някакво ускорение.

Много интересен циклаж се получава, ако вкараш мисленето, като атрибут на съзнанието в динамична съпоставка с установеното опериране, функциониране на мозъка чрез преносът на ел.матнитни импусли по паралелни невронни мрежи. ....прим. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vodeshta-teoriia-za-kvantoviia-proizhod-na-saznanieto-ne-be-potvardena_185819.html

Но все пак прекаленото фокусиране на човешкото ни възприятие често води до солипсизъм. Това, според мен, е когнитивно изкривяване, поради което може да не детектнем наличието на негативното въздействие на предразсъдъци в процеса на достигане до крайните оценки, който споделяме. Необходимата коригираща проверка все пак се реализира при критиката от други хора и така излизат паралогизмите в моделирането. ....докато има хора дето могат да правят качествена критика на теоретични модели, а не на модели от поп-фолк сцената.  .........Наличието на хора в този форум, които да направят качествена критика на написаното ми, мен лично много ме радва!

 

Преди 20 часа, Малоум 2 said:

Извинявай, ако не съм бил по-подробен в описание на частица с маса, но не ми е идея, да пращам когото и да е, за зелен хайвер. Самите сдвоени етер*частици са недосегаеми за експериментално "виждане", вътрешната им динамика не позволява излъчване на ..."нещо".

Не си виновен ти, а моята интерпретация нещо се обърка, след като прочетох, че продуктът от "взаимната работа" на "етер*частиците" ти не е "техен". Това исках да си уточня! В един аспект....

Също и незнанието ми на това, че границата на експерименталното "виждане" е до 10^(-16) m.

А от "достата" на другото, което исках да си уточня, пък и щото според мен е важно, е според моделът ти дали минало и бъдеще, определено от перспективата на наблюдателя съществуват. Т.е.

- в 4-мерното време-пространство на модела ти дали "сега" е единствената форма на реалността или миналите и бъдещите форми на модификация на "сега"-то съществуват паралелно?

 

п.п. интересът ми е предизвикан от установената ми липса на познание какво са точно "квантовите представи" и как да ги интегрирам в мирогледа си. Защото прочетох, че Скенер изказа критичните си бележки по отношение на "фотонът се разпространява" и омесването на това с "път", определена траектория. Ся верно, че класическото движение е по траектория, а квантовото има "поле от възможни пътища"(https://en.wikipedia.org/wiki/Path_integral_formulation), но ако не можем да определим границите на една частица(обект) при взаимодействието й с друга, то излиза, че така си шляфотим за стандартни модели... или просто на мен тука ми издиша напрежението, стигам си границата на способността да разбера и не мога да вдена защо. Независимо, че имам пример, конкретно в темата за "движението", как Младенов и Док69, като игнорират съществуването назад във времето на обектите, източник на Реликтовото лъчение, и се самозатварят в представата, че само наличието на пространство може да е достатъчно, за да определиш движението си. За това искам да си уточня в твоя модел друго освен "сега"-то в ОС от два неподвижни в пространството наблюдателя съществува ли......един вид каква е интерпретацията според модела ти на даоисткия коан - "Ако в гората падне дърво и няма свидетели, паднало ли е дървото".

Редактирано Август 16, 2022 от kipen

[Малоум 2]

Преди 2 часа, kipen said:

А от "достата" на другото, което исках да си уточня, пък и щото според мен е важно, е според моделът ти дали минало и бъдеще, определено от перспективата на наблюдателя съществуват. Т.е.

- в 4-мерното време-пространство на модела ти дали "сега" е единствената форма на реалността или миналите и бъдещите форми на модификация на "сега"-то съществуват паралелно?

 

Със сигурност си виждал интерпретацията с "конусът на СТО" - наблюдател е във върха на конуса с неговото си "сега". Събития-точки от миналото  му са в долният конус, а събитията-точки от бъдещето му са в горния конус. Информация за промени на състоянията за отделни "точки" получава с фотони и от долу, и отгоре. Наблюдател "сега" - може да се приема за неподвижен в пространството и ... му остава движение във времето (по вертикала, обикновено). Ако приеме, че се движи с постоянна скорост по някоя ос - работи сметки с проекции за информациите от измененията на събития.

Преди 3 часа, kipen said:

... само наличието на пространство може да е достатъчно, за да определиш движението си. За това искам да си уточня в твоя модел друго освен "сега"-то в ОС от два неподвижни в пространството наблюдателя съществува ли......един вид каква е интерпретацията според модела ти на даоисткия коан - "Ако в гората падне дърво и няма свидетели, паднало ли е дървото".

Движението Винаги е относително. Докато няма физическа информация (фотони) от случило се в миналото нейде събитие - не можем да твърдим не само за това, дали се движи, но не знаем дали има такова събитие. Това, което "знаем" е психическа информация (идеални, а не реални образи). Номерът с информация от "свидетели" - не върви:  не е Факт.

Виц:" Съдията: подсъдими, има двама свидели, които са те видели, че влизаш с взлом в чуждата къща.

       Подсъдимият: Господин съдия, аз имам сто свидетели, които не са ме видели да влизам с взлом в чуждата къща."

...

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, kipen said:

Много интересен циклаж се получава, ако вкараш мисленето, като атрибут на съзнанието в динамична съпоставка с установеното опериране, функциониране на мозъка чрез преносът на ел.матнитни импусли по паралелни невронни мрежи. ....прим. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vodeshta-teoriia-za-kvantoviia-proizhod-na-saznanieto-ne-be-potvardena_185819.html

Но все пак прекаленото фокусиране на човешкото ни възприятие често води до солипсизъм. Това, според мен, е когнитивно изкривяване, поради което може да не детектнем наличието на негативното въздействие на предразсъдъци в процеса на достигане до крайните оценки, който споделяме. Необходимата коригираща проверка все пак се реализира при критиката от други хора и така излизат паралогизмите в моделирането. ....докато има хора дето могат да правят качествена критика на теоретични модели, а не на модели от поп-фолк сцената.  .........Наличието на хора в този форум, които да направят качествена критика на написаното ми, мен лично много ме радва!

 

Ся верно, че класическото движение е по траектория, а квантовото има "поле от възможни пътища"(https://en.wikipedia.org/wiki/Path_integral_formulation), но ако не можем да определим границите на една частица(обект) при взаимодействието й с друга, то излиза, че така си шляфотим за стандартни модели... или просто на мен тука ми издиша напрежението, стигам си границата на способността да разбера и не мога да вдена защо.

Аз не знам ти как възприемаш, но ние, мнозинството хора, го правим приживе чрез биологията ни и по-конкретно чрез био-химичните и електромагнитни процеси на нашите мозъци, "захранени" с данни от сетивата ни (пет сигурно потвърдени). И поради това и да се пребием - директно не можем да възприемаме повече и по по-различен начин от органичните ни възможности (например - не можем да възприемаме инфрачервената светлина без специални камери, ултравиолетовите лъчи по различен начин от затоплянето на кожата ни, миризми с определено естество както кучетата и т.н.).

И малка вметка относно границите на взаимодействия между частиците, които казваш, че те фрустрират - приеми, че границата на всевъзможни движения и взаимодействия между частици е в рамките на скоростта на светлината във вакуум, с изключение на квантовите сплитания. Относно теориите и хипотезите на Малоум - там ще си ти отговори той, защото неговите хипотези и разсъждения са си негови и той си ги разбира по-добре от всички останали.

Редактирано Август 16, 2022 от Станислав Янков

[kipen]

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

Аз не знам ти как възприемаш, но ние, мнозинството хора, го правим приживе чрез биологията ни и по-конкретно чрез био-химичните и електромагнитни процеси на нашите мозъци, "захранени" с данни от сетивата ни (пет сигурно потвърдени).

Сигурно не знаеш, че от целият поток от информация от външната за организма ни среда само 10% се възприема съзнателно?

Но пък със сигурност знаеш, че имаме и информационни канали, по които си споделяме информация, съответно правим съпоставки между наблюдения или пък сигнали "възприети" и от други биологични организми, та и от скали и минерали, та и от измервателни уреди. В крайна сметка на този обмен се базират и паметово възпроизводимите представи за обективна действителност, които си ъпдейтваме при всяко едно събитие на възприемане на инфо от околната среда.

Но пък, ако съзнателният ни фокус на внимание не е насочен "навън", можем да си "пребиваваме" във "вътрешното ни отражение на реалността", та и където си поискаме. Ала това би било просто субективно изживяване с някаква относителна стойност. Все пак всеки си решава сам как да си разпределя времето....или поне си мислим, че го решаваме напълно съзнателно.

[kipen]

Преди 19 часа, kipen said:

On 16.08.2022 г. at 18:23, Станислав Янков said:

Аз не знам ти как възприемаш, но ние, мнозинството хора, го правим приживе чрез биологията ни и по-конкретно чрез био-химичните и електромагнитни процеси на нашите мозъци, "захранени" с данни от сетивата ни (пет сигурно потвърдени).

Сигурно не знаеш, че от целият поток от информация от външната за организма ни среда само 10% се възприема съзнателно?

Забравих да спомена, че "захранването" с информация от сетивата ни търпи и последваща обработка на последната, дето ражда "интерпретациите" ни. Но консунсусът ни относно "зелено" или "червено" като форми на проява на материята се случва в обективната действителност.

Също и да ти благодаря за съвета:

On 16.08.2022 г. at 18:23, Станислав Янков said:

приеми, че границата на всевъзможни движения и взаимодействия между частици е в рамките на скоростта на светлината във вакуум, с изключение на квантовите сплитания.

, ала в това отношение вече съм изразявал мнението си 

On 12.08.2022 г. at 16:16, kipen said:

Планковата дължина е с определен размер, нали?

Това, че е формирана като към установените с некви приближения енергия и честота на ел.магн. вълна + сила на гравитацията е интегрирана и скоростта на светлината дава просто отражение на "рамките на случване" във ВП с ограничение на движението до скорост на светлината, т.е. отразява неква метрика на пространство времето, или бъркам?

....

....

On 16.08.2022 г. at 16:58, Малоум 2 said:

Номерът с информация от "свидетели" - не върви:  не е Факт.

Виц:" Съдията: подсъдими, има двама свидели, които са те видели, че влизаш с взлом в чуждата къща.

       Подсъдимият: Господин съдия, аз имам сто свидетели, които не са ме видели да влизам с взлом в чуждата къща."

Това се опитвам да обясня на жена ми, когато се прибирам сутринта в събота. Че трябва да вярва на моите думи, а не на приятелките й, дето не са ме видяли да закачам сервитьорката, но някой им казал..... и те ти и "имагинерния Съдия в действие"....

Обаче подобен "Съдия" се формира от наблюденията и споделянето на информацията от тях и така си формираме консунсусната представа за обективната действителност....и в това отношение И класическата физика и ТО-тата са мат.модели за описание на реалността....както и хипотезата ти за "етер*частици", както и един мой модел за статично време-пространство(дето след доста години установих, че е моят опит "да открия топлата вода").

Съответно предлагаш ми като перспектива и аргумент за обмисляне на модела ти с "етер*частиците" ти...

On 16.08.2022 г. at 16:58, Малоум 2 said:

Със сигурност си виждал интерпретацията с "конусът на СТО" - наблюдател е във върха на конуса с неговото си "сега". Събития-точки от миналото  му са в долният конус, а събитията-точки от бъдещето му са в горния конус.

... диаграмата на Минковски. ОК!

On 16.08.2022 г. at 16:58, Малоум 2 said:

Информация за промени на състоянията за отделни "точки" получава с фотони и от долу, и отгоре. Наблюдател "сега" - може да се приема за неподвижен в пространството и ... му остава движение във времето (по вертикала, обикновено). Ако приеме, че се движи с постоянна скорост по някоя ос - работи сметки с проекции за информациите от измененията на събития.

Движение по някоя пространствена ос, които в диаграмата на Минковски от 3 са сведени до 1. Движението във времето, за него ми бяха още първите питания по отношение на модела ти!

 А, за да се начисли подобно "движение" в модела ти с "етер*частици", то е нужно да е налично условието - "паралелно съществуване" на различни "етер*частици" във ВП-то, спрямо ИС на движещ се във времето, неподвижен в пространството наблюдател.

Или схематично по диаграмата на Минковски (указваща пространството на Минковски) - по оста ct да са разположени различни 3Д слоеве от "етер*частици".   ....което е аналогично на модела "Блокова Вселена".

За това ми бяха поредицата от въпроси... просто производни, следствия от допускането на подобно движение във времето.....

 

п.п. а пък при подобно допускане, то гравитационното движение на обекти, което наблюдаваме, няма да се дължи на сила на привличане, а само на ускорително движение по права мирова линия в изкривено 4Д-пространство, но всъщност ще се дължи на възпроизвеждани сигнали от трептенето при себбеобразуването на "етер*частици"-те ти. Обаче илюзията за привличане на обекти ще е идентична на тази създавана от примигването на диодчетата на четириизмерен ЛСД дисплей. Т.е. дава картинка на 4Д природа на реалността, в която съзнателни наблюдатели на Земята(с ограничения в сетивните възприятията до 3Д и усещане за време), не са статични, ами се движат по времевата ос на статично 4Д-пространство..... което пък аз съм си изграждал като модел. Един вид, чрез вникването в твоя модел мога да си направя критически анализ на моя.

Редактирано Август 18, 2022 от kipen