Псевдонаучно езиково сравнение

[makebulgar]

Псевдонаучното езиково сравнение

Псевдонаучното езиково сравнение е форма на псевдонаука, която има за цел да установи исторически асоциации между езиците чрез наивни постулации на прилики между тях.

Докато сравнителното езикознание изучава и историческите взаимоотношения на езиците, езиковите сравнения се считат за псевдонаучни, когато не се основават на установените практики. Псевдонаучното езиково сравнение обикновено се извършва от хора с малка или никаква специализация в областта на сравнителното езикознание. Това е широко разпространен тип езикова псевдонаука.

Най-често прилаганият метод при псевдонаучни сравнения на езици е да се търсят два или повече езика думи, които изглеждат сходни по своето звучене и значение. Докато такива прилики често изглеждат убедителни за обикновените хора, лингвистичните учени виждат този вид сравнение като ненадеждно по две основни причини. Първо, прилаганият метод не е добре дефиниран: критерият за сходство е субективен и по този начин не подлежи на проверка или фалшификация, което противоречи на принципите на научния метод. Второ, големият размер на речника на всички езици улеснява намирането на случайно сходни думи между езиците.

Поради своята ненадеждност, методът за търсене на изолирани прилики се отхвърля от почти всички сравнителни лингвисти (въпреки това, вижте масово сравнение за спорен метод, който работи по сходство). Вместо да отбелязват изолирани прилики, сравнителните лингвисти използват техника, наречена сравнителен метод, за да търсят редовни (т.е. повтарящи се) съответствия между фонологията, граматиката и основния речник на езиците, за да тестват хипотезите за свързаност.

Някои видове езици изглежда привличат много повече внимание в псевдонаучните сравнения, отколкото други. Те включват езици на древни цивилизации като египетски, етруски или шумерски; езикови изолати или близки до изолати като баски, японски и айну; и езици, които не са свързани с техните географски съседи като унгарския.

Политически или религиозни последици

В някои случаи езиците се свързват един с друг по политически или религиозни причини, въпреки липсата на подкрепа от приетите методи на науката или историческата лингвистика. Например, Никлас Валгрен твърди, че Херман Лундборг насърчава, че уралско-алтайското или туранското езиково семейство, което се стреми да свърже саамите с монголския език, е било използвано, за да оправдае шведския расизъм към народа саами в частност. (Съществуват и силни, макар и ареални не генетични, прилики между уралския и алтайския език, които осигуряват по-доброкачествена, но въпреки това неправилна основа за тази теория.)

Някои вярващи в авраамическите религии са се опитвали да извлекат родните си езици от класическия иврит. Например, Хърбърт У. Армстронг (1892–1986), привърженик на британския израелизъм, твърди, че думата "британски" идва от иврит בְּרִית brit [bʁit] "завет" и אּישׁ ʾiš [iʃ] "човек" , като предполагаемо доказателство, че британският народ е "заветният народ" на Бога. Предмодерните изследователи на еврейската Библия, обсъждайки езика, говорен от Адам и Ева, често разчитали на вярата в буквалната истина на Битие и на точността на имената, преписани в нея. От друга страна, ренесансовите учени Йоханес Горопиус Беканус (1519–1572) и Симон Стевин (1548–1620) твърдят, че адамовият език е бил диалект на техния роден език, холандския.

Теорията за слънчевия език, поставяща прототюркски език като прародител на всички човешки езици, е мотивирана от турския национализъм.

Израелско-американският лингвист Пол Уекслър е известен със своите маргинални теории за произхода на еврейското население и еврейските езици:

• че повечето ашкенази евреи са от тюркски произход и че техният език, идиш, в крайна сметка произлиза от юдео-славянски
• че повечето сефарадски евреи са от берберски произход, какъвто е и езикът им, ладино

Литовско-американският археолог Мария Гимбутас твърди в средата на 1900-те години, че баският е ясно свързан с изчезналите пиктски и етруски езици, въпреки че поне сравнението по-рано е било отхвърлено в рамките на десетилетие след като е предложено през 1892 г. от сър Джон Рис. Мотивацията ѝ е да покаже, че баските са остатък от "стара европейска култура".

Черти и характеристики

Няма универсален начин за идентифициране на псевдонаучни езикови сравнения; Всъщност не е ясно, че всички псевдонаучни езикови сравнения образуват една група. Въпреки това, следните характеристики са по-често срещани сред псевдонаучните теории (и техните застъпници), отколкото сред научните:

• Неприлагане на приет или поне систематичен метод за демонстриране на редовни съответствия между езиците. Несистематичните сравнения са ефективно нефалсифицируеми.
• Непредставяне на граматически доказателства за свързаност: твърденията се основават изключително на сравнения на думи, въпреки че в сравнителната лингвистика се изискват и граматични доказателства, за да се потвърди свързаността.
• Произволно сегментиране на сравняваните форми: сравненията се основават на сходството само на част от сравняваните думи (обикновено първата сричка), докато останалата част от думата се игнорира.
• Пренебрегване на ефектите на морфологията върху структурата на думите: неинфлектираните коренови форми могат да бъдат сравнени с напълно наклонени форми или маркираните форми могат да се използват за предпочитане пред по-малко или немаркирани форми.
• Невъзможност да се разгледа възможността за заемане и ареални характеристики. Съседните езици могат да споделят много лексика и много граматически особености в резултат на езиковия контакт и е необходимо адекватно прилагане на сравнителния метод, за да се определи дали приликите са резултат от контакт или от свързаност.
• Позовавайки се на типологичните прилики между езиците: морфологичният тип на езика се твърди, че предоставя доказателства за свързаност, но в сравнителната лингвистика само материалните паралели се приемат като доказателство за историческа връзка.
• Пренебрегване на познатата история: днешните форми на думи се използват в сравнения, пренебрегвайки или засвидетелстваната, или реконструираната история на въпросния език, или думи с различна времева дълбочина (като текущи, архаични и реконструирани думи) и надеждност на реконструкцията се използват взаимозаменяемо.
• Позоваване на географски пресилени връзки, като например сравняване на фински (във Финландия) с кечуа (в Перу), или баски (в Испания и Франция) с айну (в Япония), или кастилски (в Испания) с японски (в Япония). Този критерий обаче е само показателен, тъй като голямото разстояние не изключва възможността за връзка: английският е очевидно свързан с хинди (в Индия) и хавайски с Мадагаскар (на Мадагаскар).
• Застъпничество за фантастични исторически сценарии въз основа на предполагаемите езикови открития, например твърдения за неизвестни цивилизации или древни миграции през океаните.

Привържениците на псевдонаучни езикови сравнения също са склонни да споделят някои общи характеристики с маниаци в други области на науката:

• Надценяване на собствените им познания или компетентност по един или повече от езиците, които се сравняват, или историческото им развитие, и подценяване на знанията на експертите. Например, приписване на неправилни значения на думи или изречения, цитиране на редки или дори фалшиви лексеми, морфи или значения или на неясни диалектни форми, неправилно тълкуване на обясненията в езиковата литература или неотчитане на добре известни развития или факти. Когато формите и значенията са просто съставени и цитирани от речници (или дори само от един източник), неточностите се промъкват много лесно. Дори езиково обучените носители на езика не са непременно лингвистични експерти по собствения си език, диалектология и история; и дори професионалните лингвисти не са непременно експерти в голям брой разнообразни езици и семейства.
• Твърди, че предполагаемата отдалечена езикова връзка е очевидна и лесна за възприемане. Далечната връзка между езиците обикновено не е очевидна при повърхностно изследване и може да бъде разкрита само чрез успешно прилагане на сравнителния метод.
• Непредставяне на резултатите в рецензирани лингвистични списания.
• Твърдение, че критиката към теорията е мотивирана от традиционализъм, идеологически фактори или конспирация от името на езиковата общност.

 

---

Машинен превод от статията Pseudoscientific language comparison - Wikipedia

[makebulgar]

Сравнителното езикознание се ражда през 19 век благодарение на признанието, че когато се изследва родството на два езика, фокусът не трябва да бъде върху приликите (както правят алтернативните езикови компаратори), а върху системните различия. Приликата между две думи не е доказателство за родство между езиците, които ги използват, защото приликата може да се дължи на заемане (или дори съвпадение). Тъй като различните езици се различават фонетично (фонетично) и семантично (семантично) по различни начини, твърде много сходство показва заемане или съвпадение, а не родство. Системните различия обаче могат да се обяснят само с общия произход на изучаваната лексика.

Признаци на псевдонаучно езиково сравнение

Изброените по-долу характеристики могат да се използват за идентифициране на псевдонаучни лингвистични произведения. Колкото повече от тях, толкова по-голяма е вероятността от псевдонаука.

• Те не са в състояние да намерят редовни съответствия между езиците.
• Те не могат да предоставят граматически доказателства за родство: техните твърдения се основават единствено на лексика.
• Произволно разделяне на сравнявани форми: сравненията се отнасят само до части от думи, обикновено първата им сричка (например "коренна теория"), докато останалата част се игнорира.
• Пренебрегване на морфологията на думите: например, неинфлектираните стволови форми се сравняват с инфлектираните форми.
• Изключете заемането на думи.
• Те се основават на типологичното сходство на езиците и цитират морфологичните особености на езиците като доказателство за родство.
• Игнориране на известната езикова история: използване на думи в сегашната им форма, игнориране на документираната или реконструирана история на тези езици.
• Незачитане на установените резултати в полза на нови, спекулативни теории: например използването на заемки или изкуствено създадени думи (езикова иновация) в доказателство.
• Това е сравнение на географски много отдалечени езици, особено в контекст, който говори за изгубени цивилизации.
• Твърденията, че далечният езиков афинитет, който се стреми да бъде доказан, са очевидни и лесни за установяване. Въпреки това, далечните езикови афинитети – като например между английски и хинди, или между унгарски и фински – не са очевидни чрез повърхностно изследване, а могат да бъдат установени само чрез успешното прилагане на научния сравнителен метод.
• Тяхната работа не е публикувана в рецензирани лингвистични списания.
• Твърдение, че критиката на дадена теория се дължи на традиционализъм, идеологически фактори или вътрешна или международна конспирация от експертната лингвистична общност.

 

---

Машинен превод от статията Alternatív nyelv-összehasonlítás – Wikipédia

[Марин Йорданов]

Точно, вярно... Обикновено и най-често псевдоисториците си служат с псевдолингвистика, любителска лингвистика, народна етимология. Те са вманиачени, фанатично убедени в правотата си фалшификатори – автохтонисти, етнонационалисти... Не могат да осъзнаят, че грешат...

[Skubi]

Преди 39 минути, Марин Йорданов said:

Точно, вярно... Обикновено и най-често псевдоисториците си служат с псевдолингвистика, любителска лингвистика, народна етимология. Те са вманиачени, фанатично убедени в правотата си фалшификатори – автохтонисти, етнонационалисти... Не могат да осъзнаят, че грешат...

Так точна. Кой смее да каже на Путин, че греши? Да го спре? Даже Академиците му г.зурчат относно, историческите и лингвистичните убеждения, изказвания...И преписват учебниците по историята, христоматията.... 

Сега в 21. век тук в Европа се води най-кръвополитната война от ВСВ. И то между два славянски народа....

 

Преди 17 часа, makebulgar said:

Сравнителното езикознание се ражда през 19 век благодарение на признанието, че когато се изследва родството на два езика, фокусът не трябва да бъде върху приликите (както правят алтернативните езикови компаратори), а върху системните различия. Приликата между две думи не е доказателство за родство между езиците, които ги използват, защото приликата може да се дължи на заемане (или дори съвпадение). Тъй като различните езици се различават фонетично (фонетично) и семантично (семантично) по различни начини, твърде много сходство показва заемане или съвпадение, а не родство. Системните различия обаче могат да се обяснят само с общия произход на изучаваната лексика.

Признаци на псевдонаучно езиково сравнение

Изброените по-долу характеристики могат да се използват за идентифициране на псевдонаучни лингвистични произведения. Колкото повече от тях, толкова по-голяма е вероятността от псевдонаука.

• Те не са в състояние да намерят редовни съответствия между езиците.
• Те не могат да предоставят граматически доказателства за родство: техните твърдения се основават единствено на лексика.
• Произволно разделяне на сравнявани форми: сравненията се отнасят само до части от думи, обикновено първата им сричка (например "коренна теория"), докато останалата част се игнорира.
• Пренебрегване на морфологията на думите: например, неинфлектираните стволови форми се сравняват с инфлектираните форми.
• Изключете заемането на думи.
• Те се основават на типологичното сходство на езиците и цитират морфологичните особености на езиците като доказателство за родство.
• Игнориране на известната езикова история: използване на думи в сегашната им форма, игнориране на документираната или реконструирана история на тези езици.
• Незачитане на установените резултати в полза на нови, спекулативни теории: например използването на заемки или изкуствено създадени думи (езикова иновация) в доказателство.
• Това е сравнение на географски много отдалечени езици, особено в контекст, който говори за изгубени цивилизации.
• Твърденията, че далечният езиков афинитет, който се стреми да бъде доказан, са очевидни и лесни за установяване. Въпреки това, далечните езикови афинитети – като например между английски и хинди, или между унгарски и фински – не са очевидни чрез повърхностно изследване, а могат да бъдат установени само чрез успешното прилагане на научния сравнителен метод.
• Тяхната работа не е публикувана в рецензирани лингвистични списания.
• Твърдение, че критиката на дадена теория се дължи на традиционализъм, идеологически фактори или вътрешна или международна конспирация от експертната лингвистична общност.

 

---

Машинен превод от статията Alternatív nyelv-összehasonlítás – Wikipédia

Едно не добави, че изворът на това е от англиски автори....

Források[szerkesztés]

• (angolul) Campbell, Lyle (1998). Historical Linguistics: An Introduction. Cambridge, Massachusetts: MIT Press. ISBN 0-262-53159-3.
• (angolul) Trask, R. L. (1996). Historical Linguistics. London: Arnold. ISBN 0-340-60758-0.

 

Редактирано Февруари 4 от Skubi

[scaner]

Преди 2 часа, Марин Йорданов said:

Те са вманиачени, фанатично убедени в правотата си фалшификатори – автохтонисти, етнонационалисти...

Обикновено хора с такива характеристики са фалшификатори по съвместителство, несъзнателно...

[sir]

Много хубаво си го постнал това. Сега пробвай да го приложиш и на практика. Може да започнеш например от тук:

On 16.02.2021 г. at 14:04, makebulgar said:

Ето един пример за иранска лексика в българския език. Ако кажем нещо от рода: "За бога братя, аз искам да бъда богат, не да шетам из къщи!"  можем да кажем, че това е славянска реч, но реално всяка една от споменатите думи е и иранска, и съществува със същото значение както в българския език така и в стари или съвременни ирански езици.