Американска политика

[Skubi]

 

2026. jan. 25.

Съединените щати обърнаха гръб на съюзниците си, сближават се с диктатурите по света... и започнаха системно да убиват свои собствени граждани. Свободата на словото изглежда оганичена, ICE действат като башибозук и очевидно сплашват населението на Минесота. Поне двама души бяха убити с шокиращ показен разстрел, който властта защитава. На пътли е "втората американска революция" и "мрачното просвещение" ли е новата религия отвъд Океана?

 

[deaf]

Нали помните Балцерович и неговата "шокова терапия"? Точно това прави Тръмп – шокова терапия срещу досегашния световен ред. Не му трябва да е разумно,трябва да е бързо и необратимо. Да ошашави всички и в създадения хаос да постигне целите си и тези на САЩ като цяло. 

[scaner]

След убийството в Минеаполис може да настъпи ново спиране на работата на правителството.

Отговорът на Белия дом на убийството от служител на имиграционната служба ICE на Алекс Прети (както и след убийството на Рене Гуд) не бяха съжаления и съболезнования, а натиск върху щата Минесота.

Сега демократите искат не само да изказват гневни речи, но и да действат: те заплашват да блокират финансирането на Министерството на вътрешната сигурност (ICE съществува в неговите рамки), да не гласуват за бюджета, а това означава да доведат до ново спиране на работата на правителството, започващо от февруари. Спирането на работата на правителството технически няма да спре работата на ICE, те могат да продължат да работят с предварително отпуснатите средства по „Големия красив закон”, но същността е друга.

Целта на спирането на работата на правителството е да се постави политическа и морална граница преди изборите.

Демократите могат да поискат оставката на Кристи Ноем или разформироването на ICE... а могат да действат по-фино и да поискат това, което ще подкрепят повечето американци, ако не всички. Например, финансирането на министерството да бъде обвързано със задължителен контрол: заповеди за арест, задължителни камери на тялото, забрана на маски, ограничения за оръжия и автоматични разследвания след употреба на оръжие. Те могат да принудят републиканците да гласуват открито по тези условия в навечерието на изборите.

Спирането на работата на правителството може да привлече вниманието към причината за шатдауна (действията на ICE) в най-неподходящия за Белия дом момент – когато избирателите вече са недоволни от действията на администрацията.

След първото убийство в Минеаполис демократите рязко излязоха напред (проучване 1, проучване 2) и сега изпреварват републиканците с 48% срещу 43%. Почти половината от избирателите (49%) смятат, че страната е в по-лошо състояние, отколкото преди година.

Това не е скок в популярността на Демократическата партия, а нещо по-важно: недоволство. Gallup отбелязва, че рекордните 45% от американците през 2026 г. са започнали да се идентифицират като независими – най-високият показател в историята. Избирателите не „се обръщат“ към демократите, а се дистанцират от трампизма. И, което е особено важно, те могат да гласуват за демократите само по подразбиране, защото републиканците се асоциират с хаос, принуда и превишаване на правомощията.

На този фон се появи писмо от главния прокурор Пем Бонди, в което се съдържа изискване Минесота да предаде на Министерството на правосъдието бази данни за социално осигуряване и списъци на избиратели. Това се представя като необходими условия за възстановяване на „закона и реда“. А ако законът и редът бъдат възстановени, тогава ще може да се говори за изтеглянето на ICE. Демократичният сенатор Крис Мърфи записа видео, в което заяви, че това е шантаж и „никога не е ставало въпрос за сигурност, те просто искат да контролират изборите“:

"Най-вероятно става дума за опит да се фалшифицират и откраднат изборите. Доналд Тръмп е изключително непопулярен. Той не е привърженик на демокрацията и знае, че единственият начин да запази властта... е да спечели през ноември. И за да го направи, Тръмп трябва да открадне изборите"

Обвинението е много сериозно. Но дори и сенатор Мърфи да преувеличава, избирателната инфраструктура на щата не може да става част от противопоставянето на правоохранителните органи.

Никой не може да „харесва“ спирането на работата на правителството. Нито избирателите, нито политиците. Но демократите, изглежда, ще принудят своите републикански колеги да оправдаят продължаването на финансирането на Министерството на вътрешната сигурност на фона на две убийства на двама американски граждани. И тогава разговорът ще се води не само за ролята на Конгреса, но и за това дали отделни републиканци все още имат свой собствен глас... Или го използват само за одобряване на решенията на администрацията на Тръмп.

 

[Skubi]

чета, гледам по сайтовете, новините, че тези от ICE почват да прекаляват. Без подбор спират хората на най-невероятни места, ситуации....

Държат се нещо като над- законите и правилата и даже и местните полицаи и шерифи са все повече и повече срещу тях. Логично. Защото много от местните служители зависят от гласовете на латиносите, черните. И ако тези се държат като башибозук, тогава тези всички които гласуваха за консервативните и Тръмпчо, надали ще го повторят пак....СМСМ

[Warlord]

Клоуна даде задна и за ICE и за Гренландия под мощния обществен натиск и заплахата от импийчмънт.

[mnogoznaiko]

В Давос тонът на Тръмп беше почти помирителен - отказа се от митата за Гренландия и изключи използването на сила. Това би трябвало да се приеме с облекчение, но въпросът е за колко дълго?

Когато Тръмп е поставен натясно, той отстъпва, но не се отказва от дългосрочните си цели. Европа извади късмет този път - заплахите за ответни мита от €100 млрд. накараха пазарите да осъзнаят потенциалните щети за САЩ, а Конгресът направи рядка демонстрация на съпротива. Поуката: за да накараш американския президент да отстъпи, трябва да му наложиш цена.

В Давос обаче Тръмп изрази зловещо презрение към Европа. Той заяви, че САЩ са платили "100%" за НАТО и никога не са получили нищо в замяна. Това е изопачаване на историята. Единственият случай, в който чл. 5 за обща защита беше приложен, бе в подкрепа на САЩ след 11 септември. Дания изгуби повече войници в Афганистан като съотношение, отколкото САЩ. Европа осигурява бази като Рамщайн, които проектират американска сила по целия свят.

Тръмп вярва, че САЩ държат всичките карти. Отчасти е прав - Европа разчита на САЩ за военно оборудване, Вашингтон осигурява 40% от капацитета на НАТО. Но без доверие в САЩ, Германия, Япония, Полша и Южна Корея ще се превъоръжат и може би ще започнат да се стремят към ядрени оръжия. Китай и Русия няма да преговарят за сфери на влияние. Всичко това може да доведе до война толкова унищожителна, че САЩ не може да не участват.

През изминалите десетилетия американската протекция разглези европейците. Вместо реална военна мощ, те се фокусираха върху добрия живот. Тези времена свършиха. Европейските лидери трябва да забавят ерозията на трансатлантическия алианс, но и да се подготвят за деня, в който НАТО вече няма да съществува. Изграждането на военна мощ отнема години - а Тръмп бърза.

[scaner]

Януарско проучване на YouGov сред американците :

„Имате ли положително или отрицателно отношение към следните хора?“.

Първото място с най-положителна оценка изглежда забавно - Владимир Зеленски с +14%
Тръмп е във втората половина на списъка, с одобрение -16%.
Както и значителна част от другите "изтъкнати лидери на нашето време“.
Путин е предпоследен, с -72%.

[scaner]

Основни моменти от речта на Марко Рубио на 62-рата международна конференция по сигурността, която се провежда в Мюнхен.

• Рубио увери, че САЩ остават верни на идеите на евроатлантизма: „Краят на трансатлантическата ера не е наша цел и не е наше желание. В епохата на заглавията, предвещаващи края на трансатлантическата ера, нека на всички да бъде ясно и разбираемо, че това не е нашата цел и не е нашето желание, защото за нас, американците, домът ни може да се намира в Западната полусфера, но ние винаги ще бъдем деца на Европа“.

• Държавният секретар призова Европа спешно да промени политиката си по отношение на масовата миграция: „Това не е израз на ксенофобия и омраза, а акт на национален суверенитет. Това е спешна заплаха за структурата на нашето общество и оцеляването на нашата цивилизация“.

• Рубио отбеляза, че САЩ искат да виждат в своя кръг силни съюзници: „Не искаме нашите съюзници да са слаби, защото това ни прави и нас слаби. Имаме нужда от съюзници, които могат да се защитят, така че никой да не се поддаде на изкушението да изпита нашата колективна сила. Ето защо не искаме нашите съюзници да бъдат обвързани с вина и срам. Искаме те да се гордеят с наследството си и да разбират, че ние сме наследници на велика и горда цивилизация“.

• Обръщайки се към Европа, Рубио призова да не се страхуват от технологиите или климатичните промени: „Съюзниците не трябва да бъдат парализирани от страха от климатичните промени, технологиите и войните. Вместо това искаме съюзници, които смело гледат към бъдещето“.

• Държавният секретар подчерта близките връзки между САЩ и Европа. Спомняйки конфликтите от 20-ти век, Рубио припомни, че САЩ и Европа са успели да победят заедно, обединявайки Запада и Изтока: „Еуфорията след този триумф ни доведе до опасната заблуда, че сме навлезли в ерата, цитирам, на „края на историята“. Че всички нации вече ще станат либерални демокрации, а търговските и икономическите връзки ще заменят нациите. Че глобалният мир ще замести националните интереси и ще живеем в свят без граници. Това беше глупава идея и ни струваше скъпо“.

• Рубио няколко пъти подчерта, че САЩ не са безразлични към Европа и нейното бъдеще: „Ние се ограничихме с енергийната си политика заради климатичния култ, докато нашите конкуренти използваха газ, петрол и въглища не само за своята икономика, но и за да ни окажат натиск. Отворихме вратите си за безпрецедентна вълна от миграция, която заплашва нашето общество, култура и бъдеще. САЩ и Европа направиха тези грешки заедно. Но САЩ имат намерение да поправят тези грешки и биха предпочели да го направят заедно с Европа. Искаме Европа да бъде силна. Вярваме, че Европа трябва да оцелее. Ето защо ние, американците, понякога можем да изглеждаме малко праволинейни и настоятелни в съветите си. Причината, приятели мои, е, че ни е много небезразлично.“

[gmladenov]

От мрежата:

Настоящият развод между САЩ и Европа – който беше де факто фокусът на Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. – е напълно логичен и естествен.

Тъй като САЩ официално се отказаха от по-нататъшното изграждане на Вавилонската кула и доктрината за американоцентричен свят, ние трябва, с цялата си неизбежност, да помним, че...

Самият брак между Америка и Европа съществува едва от 1945 г., времето на пълното (само) поражение на Европа в една-единствена голяма световна война, продължила (с прекъсвания) от 1914 г. Нещо повече, това беше очевидно неравноправен брак. В него САЩ бяха водещата и насочваща сила, докато Старият континент беше зависим и подчинен младши партньор. Слабостта и ограничените възможности на Европа в този съюз не са проблем, а характеристика.

Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон и от определен момент изглеждаше токсично и враждебно. Нещо, което Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс формулират открито, докато професионалисти като Марко Рубио изразяват евфемистично и цветисто.

Америка се формира чрез отхвърлянето на Стара Европа. Чрез отхвърлянето на нейната аристократична йерархия и религиозна несвобода. А освен това тя винаги е била бенефициент на всякакви европейски нещастия и беди.

И докато упрекват Европа за сегашното ѝ трудно положение, американските лидери забравят да споменат, че то до голяма степен се дължи на политиките на глобалния хегемон и модератор – самите Съединени щати – от 1945 до 2025 г.

А могат ли Америка и Европа да се обединят отново в някое бъдещо време? Да, разбира се. При три условия.

1. Пълен преход към доктрината за мултицивилизационен свят.

2. Постигане на общо разбирателство, че Съединените щати и Европа са неразделна част от единна, обединена, християнска цивилизация. Това не отрича вътрешноцивилизационнате борби, които те са водили през целия си (не)съзнателен живот, но със сигурност не изключва тяхното преодоляване и премахване.

3. Изграждане на основата за (повторно) обединение под формата на постсекуларен синтез.

Кога ще се случи всичко това е неизвестно. Според принципа на неопределенноста, човек може да разбере или съдържанието на една историческа тенденция, или графика на нейното прилагане - но не и двете едновременно.

 

--

На конференцията в Мюнхен присъстваше и Гавин Нюсъм, евентуалният демократичен кандидат за следващите президенстски избори в САЩ. Пред журналисти той заяви, че Европа трябва сама да поеме своята сигурност.

Изказването на Нюсъм показва, че сегашната американска политика не е приумица на Тръмп, а трайна нова тенденция в американската политика. Ако Нюсъм стане президент, той едва ли ще критикува Европа за нейната либералност - след като той самият е демократ/либерал. Но е ясно, че Европа вече не може да разчита на военния чадър на САЩ.

[deaf]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон

Не само Вашингтон. В сайтове във Фейсбук съм дискутирал с германци и англичани и те наричат Свещената римска империя "бутафорна",в смисъл че е била само "на хартия"... 

[scaner]

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел?

Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа.

Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната.

Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан.

Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“.

САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство.

За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

 

[Skubi]

Преди 12 часа, scaner said:

Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел?

Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа.

Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната.

Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан.

Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“.

САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство.

За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.

 

Въпреки добрите отношения, Рубио беше посрещнат от заменстникът на Сийярто. Интересно, че сега не пищят орбанацистите, че има намеса във вътрешните работи на Унгария...Но ако Тръпмчо ме спонсорира с 50 000$ бих гласувал за Орбан.

[Р. Теодосиев]

От бюлетина на Дневник:

Да обърнеш митата на Тръмп в своя полза  

Китай вижда възможност да обърне митата на президента Доналд Тръмп в своя полза, като преоформи световната търговия по начин, който би изолирал неговата икономика от 19 трлн. долара от натиска от САЩ в далечното бъдеще, се казва в анализ на "Ройтерс".

Пекин използва несигурността, създадена от Тръмп, за да се опита да вплете огромната си производствена база в най-големите икономически блокове в света, включително Европейския съюз, държавите от Персийския залив и Транстихоокеанския търговски пакт, установи проучване на "Ройтерс". Натискът включва ускоряване на усилията за сключване на общо около 20 търговски сделки, подготвяни в продължение на много години, въпреки широко разпространените опасения относно свръхпроизводството на Китай, неравномерния достъп до пазара и слабото вътрешно търсене.

За проучването си "Ройтерс" е прегледала над 100 статии на китайски език от подкрепяни от държавата учени, писани от 2017 г. насам. Те разкриват систематичен натиск от страна на политическите съветници в Китай да обърнат търговската политика на САЩ и да неутрализират стратегията за сдържане на Вашингтон. Китай сега прилага този план на практика. Как, четете в статията на Джо Кеш от "Ройтерс". 

[deaf]

Само 7% от износа на Китай отива в САЩ. 

[scaner]

Преди 7 минути, deaf said:

Само 7% от износа на Китай отива в САЩ. 

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

[deaf]

Преди 4 минути, scaner said:

В настоящият момент директният износ на Китай за САЩ е 14-15% . Ако се включи и индиректният износ (например през Виетнам и други, където нещата се досглобяват например) това число достига по оценки на 18-20%. Преди е бил повече, сега с търговската война и други причини намалява.

Преди малко се порових в нета. Да,около 15% е. Но Китай има търговски излишък със САЩ – продава повече стоки на американците,отколкото купува от тях. Вероятно Тръмп иска да поправи тази несправедливост като обложи с мита китайските стоки,докато постигне справедлив баланс в търговията между Щатите и Китай. Си Дзинпин да му мисли къде ще намери нов пазар за китайските стоки,които няма да може да продаде на американския пазар... 

[vvarbanov]

Преди 7 часа, deaf said:

Преди малко се порових в нета. Да,около 15% е. Но Китай има търговски излишък със САЩ – продава повече стоки на американците,отколкото купува от тях. Вероятно Тръмп иска да поправи тази несправедливост като обложи с мита китайските стоки,докато постигне справедлив баланс в търговията между Щатите и Китай. Си Дзинпин да му мисли къде ще намери нов пазар за китайските стоки,които няма да може да продаде на американския пазар... 

По време на управлението си Доналд Тръмп често използваше език като „Китай ни ограбва“ и „Търговията е несправедлива“.  Това е политическа, а не чисто икономическа формулировка. 

Ако потребителите предпочитат по-евтин внос – това е техен избор. Да наречеш търговския дефицит „несправедливост“ е политическа рамка, не икономически термин. Търговският баланс не е морална категория, не е доказателство за „ограбване“.

Реториката за „ограбване“ е класически популистки инструмент. Тя създава морална рамка, консолидира електорат, предлага прост виновник и издига лидера като защитник. 

Много хора гласуват защото вярват , че са „ограбени“. Така те мислят че не са неудачници, а жертви на несправедливост от която Тръмп ще ги защити щом гласуват за него.

Редактирано Преди 9 часа от vvarbanov