Американска политика

[Skubi]

 

2026. febr. 23.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни актуализации от Карибския регион. Тук енергийната система на Куба е близо до точка на пречупване поради продължаващата петролна блокада, влошена от масивен пожар в най-голямата рафинерия на страната. С един от последните съюзници на Русия на ръба на колапса, Москва спешно насочва флота си към Карибите, рискувайки гнева на американската администрация. Крехката енергийна система на Куба отново беше разтърсена, след като избухна пожар в рафинерията Нико Лопес в Хавана, един от трите стълба на горивната инфраструктура на острова. Плътен черен дим се издигна над столицата, докато пламъци обхванаха склад, съдържащ отдавна неизползвани добавки, в близост до място, където бяха акостирали два петролни танкера. Официални лица настояха, че основните резервоари за съхранение не са били засегнати и не са докладвани пострадали, но моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ. Куба вече страда от тежък недостиг на гориво и всяка сериозна щета, която засяга ядрото на вече разпадаща се енергийна мрежа, дори с риск от временно прекъсване, може да доведе до верижни аварии и парализа на доставките. Пожарът в рафинерията засили петролния натиск, тъй като Куба в продължение на години разчиташе на субсидирани доставки от Венецуела в размер на около тридесет и пет хиляди барела на ден, или почти деветдесет процента от общия внос. Тези потоци обаче бяха прекъснати след залавянето на Николас Мадуро от американски сили миналия месец, което прекъсна основна жизнена линия за кубинското правителство. Вашингтон допълнително затегна дългогодишното си ембарго с нови изпълнителни мерки, заплашващи с мита всяка държава, която доставя петрол на Куба. В резултат Мексико, някога ключов износител, спря доставките в началото на февруари под нарастващ американски натиск. За да гарантира продължаването на блокадата, значителна част от военноморските сили на САЩ остава разположена в Карибския регион, наблюдавайки и прилагайки това, което официални лица описват като карантина над Куба, като всеки танкер, опитващ се да достави гориво, вече рискува инспекция и задържане. Последиците са видими в целия остров, тъй като прекъсванията на електрозахранването се разширяват на национално ниво с намаляването на запасите от гориво. Общественият транспорт беше съкратен, полетите намалени, а държавните услуги сериозно нарушени, като например този месец само четирийсет и четири от сто и шест сметосъбиращи камиона на Хавана са в експлоатация. Освен това недостигът на гориво подкопава селското стопанство и разпределението на храните, както и туризма, засилвайки инфлацията и нестабилността на песото. Болниците работят с намален персонал, училищата и университетите ограничават работното време, а служителите в публичния сектор са изправени пред съкратена работна седмица. Сателитни изображения, анализирани от независими наблюдатели, показват големи части от Куба в мрак през нощта, отразявайки мащабно национално нормиране на електроенергията. В този вакуум Русия сигнализира, че ще изпрати петрол и петролни продукти на Куба като хуманитарна помощ. Руското посолство в Хавана обяви, че доставките се очакват скоро, представяйки този ход като извънредна подкрепа в условията на извънредна ситуация, но дали тези доставки ще бъдат устойчиви или символични остава неясно. Руските власти посочиха, че не търсят ескалация с Вашингтон, и има открита загриженост, че танкерите им могат отново да бъдат задържани по пътя. Въпреки това позицията на Москва ще бъде възприета като провокация, тъй като американски официални лица предупредиха, че чуждестранни държави, доставящи гориво на Куба, могат да бъдат изправени пред ответни търговски мерки. Русия също така посъветва своите граждани да избягват пътувания до Куба поради нестабилността с горивата, което подсказва признание за сериозността на кризата. Въпреки това руски анализатори надградиха официалната версия за помощ с гориво и преминаха към по-провокативни спекулации, като някои открито обсъждат възможността петролните доставки да прикриват военен товар. Те предполагат, че товарът би могъл и следва да включва военна техника, включително дронове Шахед, за удари по южното сърце на САЩ, ако Хавана реши да се противопостави военно на американския натиск. Те отбелязват, че дронове с обсег до две хиляди километра, разположени близо до Хавана, биха могли да достигнат части от югоизточните Съединени щати, включително ключова инфраструктура във Флорида и по крайбрежието. Макар подобни дискусии да остават хипотетични, те повдигат възможността за съвременна кубинска криза, тъй като дори реторика от този тип повишава напрежението и създава нови рискове в една вече нестабилна ситуация.

[Amazonski]

On 23.02.2026 г. at 9:12, Grifin said:

Има ли нещо от тези неща и от предния ми пост, което не е верно и може ли да бъде конспирация? Според мен е по-скоро икономика.

Написах половина страница пост и VS ми утрепа браузера. Така че съвсем накратко - може да не съм разбрал правилно, но останах с впечатление, че въпросният износ на долари е целенасочена политика а не естествен процес. Нямам претенции напълно да разбирам процеса на "печатане", но знам, че е свързан с много различни икономически и политически субекти. Търговски банки -> банки на Фед -> Фед -> Съкровищница -> Конгрес. Печата се на база растежа на американската (а не световната) икономика по информация от банките и параметри зададени от Конгреса. Парите се връщат в икономиката отново посредством банките, или в редки случаи директно чрез населението на САЩ. При тази сложна система не виждам как една група, личност, или организация може да сериозно да води собствена монетарна политика.  

Номиналният БВП на планетата, в зависимост кого питаш, е около 100 трилиона долара и включва от плетене на рогозки в Бангладеш, през до заводите на Форд, до фабриките за чипове в Тайван. БВП на САЩ е над 30 трилиона долара, или около една трета от световният БВП. Точно за това долара е основната резервна валута. Долари за това има достатъчно, малка част от транзакциите са в долари. Дори световната търговия не е изцяло в долари, има и други резервни валути - Евро, Паунд, Ш. Франк, Йоан... 

Вече дали и колко САЩ печелят от това положение на нещата, е много сложна тема, която поне аз не се наемам да развивам. 

[Кухулин]

On 23.02.2026 г. at 16:12, Grifin said:

всички тези неща пък биха стимулирали търсенето на алтернативи на долара, нещо което не би им допаднало

Тайна сия велика есть  Не е изключено точно този сценарий да допада на Тръмп, защото доларът полека-лека се изчерпва като резервна валута (лихвите по дълга стават много големи). Федералния резерв не иска да ги сваля, китайците не искат да купуват, само Европа засега крепи положението. Та нищо чудно да се готви някоя така лека инфлацийка и да се мине към някакви алтернативи. Което не означава, че те пак няма да са под американски контрол  

[Кухулин]

Преди 2 часа, Amazonski said:

Печата се на база растежа на американската (а не световната) икономика по информация от банките и параметри зададени от Конгреса.

Е то зависи какво разбираш под "печата", но дълг се емитира, за да се покрие бюджетния дефицит. Това колко е свързано с ръста на икономиката...

[Amazonski]

Преди 1 час, Кухулин said:

Е то зависи какво разбираш под "печата", но дълг се емитира, за да се покрие бюджетния дефицит. Това колко е свързано с ръста на икономиката...

Аз също си мислех как дълга (вътрешният? външният?) влияе на целият процес, но не стигнах до нищо, което си заслужава да споделя. 

[Кухулин]

Преди 2 минути, Amazonski said:

Аз също си мислех как дълга (вътрешният? външният?) влияе на целият процес, но не стигнах до нищо, което си заслужава да споделя. 

Тръмп решава да изхарчи едни пари, дето ги няма. Пуска на пазара ценни книжа (дълг). Някой ги купува и Тръмп харчи парите. Това по принцип не е печатане, но може да предизвика инфлация.

Ако никой не иска да купи тези ценни книжа, може да ги купи Федералния резерв и така да финансира правителството. Купува ги с прясно напечатани долари, обаче по много заобиколни пътища, защото няма право да ги купува директно от Тръмп. Това си е директна инфлация. Затова тоя процес се следи много стриктно.

[Grifin]

Преди 6 часа, Amazonski said:

Написах половина страница пост и VS ми утрепа браузера. Така че съвсем накратко - може да не съм разбрал правилно, но останах с впечатление, че въпросният износ на долари е целенасочена политика а не естествен процес.

   Ако трябва да отговоря с една дума какво мисля, то да, целенасочена политика е. Тъй като времето ми е оскъдно тези дни, делегирах на Джемини въпросът "целенасочена политика или естествен процес е "износът" на долари от страна на САЩ?" и мисля, че прилично го обобщи:
 

Това е изключително интересен въпрос. Отговорът е, че това е комбинация от двете, но с времето се превърна в силно осъзната и целенасочена геополитическа стратегия.

Първоначално процесът започва естествено след Втората световна война, защото САЩ бяха единствената голяма икономика с оцеляла индустрия. Но след 1971 г. (краят на златния стандарт), САЩ разбраха, че "износът на долари" им дава огромна власт, и започнаха да го управляват активно.

Ето как се осъществява тази политика чрез няколко конкретни механизма:

 

---

 

 

 

1. Петродоларовата система (Споразумението със Саудитска Арабия)

Това е най-директният пример за целенасочена политика. През 1974 г. САЩ (чрез Хенри Кисинджър) сключват сделка със Саудитска Арабия:

• САЩ обещават: Военна защита и оръжие за кралството.
• Саудитска Арабия обещава: Да продава петрола си само в долари и да инвестира излишните си долари обратно в американски държавни ценни книжа (ДЦК).
• Резултат: Всеки по света, който иска да купи енергия, трябва първо да придобие долари. Това създава изкуствено, постоянно търсене на американската валута.

 

 

 

2. Финансиализация и отворени капиталови пазари

САЩ целенасочено натискаха другите страни (често чрез МВФ и Световната банка) да либерализират своите пазари.

• Когато една държава отвори пазара си, нейните компании и правителство започват да теглят заеми в долари, защото са с по-ниска лихва и са по-достъпни.
• Така светът се "закача" за доларовата система. САЩ насърчават това, защото колкото повече дълг в долари има по света, толкова по-стабилно е търсенето на тяхната валута.

 

 

 

3. Поддържане на Търговския дефицит

Вместо да се борят с дефицита (както би направила всяка друга държава, за да защити индустрията си), американските власти (особено от 80-те години насам) приеха дефицита като стратегическо предимство.

• Логиката: Ние им даваме хартия, те ни дават стоки. Докато светът иска да спестява в долари, ние можем да печатаме, за да купуваме реалното им богатство.
• Това е политика на "доброволното деиндустриализиране" в името на финансовото господство.

 

4. Ролята на Федералния резерв (Фед)

Фед действа като "де факто" централна банка на света. По време на кризи (като 2008 г. или 2020 г.) Фед отваря т.нар. "суап линии" с други централни банки.

• Това означава, че Фед директно "налива" долари в чуждите банкови системи, за да не колабират. Това е целенасочен акт на поддържане на доларовата зависимост – САЩ спасяват другите, но само ако те останат в доларовата зона.

 

5. Военна и правна инфраструктура

Износът на долари се подкрепя от:

• SWIFT: Системата за международни преводи, която е под прекия или косвен контрол на САЩ.
• ВМС на САЩ: Гарантирането на сигурността на търговските пътища (моретата) гарантира, че търговията, която се извършва по тях, ще продължи да бъде в долари.

 

---

 

Защо това е "двуостър меч"?

Тази политика е целенасочена, защото позволява на САЩ да:

1. Финансират огромни военни разходи.
2. Поддържат висок стандарт на живот чрез внос.
3. Налагат санкции (изключват държави от доларовата система).

Но цената е: Ръждивият пояс и социалното разслоение. Политическият елит във Вашингтон и финансовият в Ню Йорк печелят от "износа на долари", докато работническата класа в Мичиган и Охайо губи от "носа на стоки".

Преди 7 часа, Amazonski said:

 Нямам претенции напълно да разбирам процеса на "печатане", но знам, че е свързан с много различни икономически и политически субекти. Търговски банки -> банки на Фед -> Фед -> Съкровищница -> Конгрес. Печата се на база растежа на американската (а не световната) икономика по информация от банките и параметри зададени от Конгреса. Парите се връщат в икономиката отново посредством банките, или в редки случаи директно чрез населението на САЩ. При тази сложна система не виждам как една група, личност, или организация може да сериозно да води собствена монетарна политика.  

На практика почти цялото парично предлагане ("печатането") се създава с дълг, търговските банки "създават" пари, като отпускат дългове с пари, които нямат, ЦБ изкупува държавен дълг с "новосъздадени" пари, с промяна на записите по баланса ( количествено облекчаване), това също не е тема за 2-3 изречения, и изобщо, писмената комуникация има своите недостатъци, сигурен съм, че по на бира-две много по-бързо бихме се разбрали кой какво иска да каже.
 

 

Преди 7 часа, Amazonski said:

Вече дали и колко САЩ печелят от това положение на нещата, е много сложна тема, която поне аз не се наемам да развивам. 

о, аз също, за мен е безспорно, че са преценили, че печелят повече от това положение, като са знаели и какво губят, точно затова и казах, че не одобрявам риториката, че те са жертвата, защото не мисля така.

Преди 5 часа, Кухулин said:

Тайна сия велика есть  Не е изключено точно този сценарий да допада на Тръмп, защото доларът полека-лека се изчерпва като резервна валута (лихвите по дълга стават много големи). Федералния резерв не иска да ги сваля, китайците не искат да купуват, само Европа засега крепи положението. Та нищо чудно да се готви някоя така лека инфлацийка и да се мине към някакви алтернативи. Което не означава, че те пак няма да са под американски контрол  

  не знам, не знам...