Имаме ли вътрешна, еволюционна спирачка на прекомерното разширение?

[Atom]

Напоследък си мисля, че човечеството има някаква еволюционна спирачка или по-скоро предпазител, който се задейства при прекомерна експанзия. Този предпазител всъщност е двустепенен. Има социално-еволюционен механизъм и биологично еволюционен. 

Социално-еволюционният се изразява в ръст на мисленето с нулева сума. По някаква неясна за мен причина се приема, че мисленето с нулева сума (възприятието, че печалбата на един е непременно загуба за друг) e архаично и първично и произлиза от древни времена на оскъдица и борба за ресурси. Обаче историческите извори не потвърждават подобна теза. При катастрофи и недостиг хората не възприемат ситуацията като „победителят взема всичко“, а възприемат кризата като загуба за всички, „божие наказание“, „край на света“ и др. от този род. 

Всъщност "мисленето с нулева сума"  е продукт на изобилието. Когато няма изобилие усилията и мисленето ти са върху текущите въпроси. При изобилие се сравняваш с останалите. Да не би те да спечелят повече от теб самия, а ти да си "губещия". Изобилието създава възможност за отлагане. Създава се илюзията, че времето е безкрайно. Хората не бързат да се размножават, защото децата са "пречка" и могат да те пратят в отбора на губещите. Ако пък си от губещите защо да създаваш повече от 1-2 деца, които също ще са от губещите.

Биологично-еволюционният механизъм е свързан с човешката природа. Ние сме социални животни. За размножаването на хората не е достатъчна само майката - сама тя не може да оцелее с малко дете. Дори двойка мъж и жена не могат сами да отгледат потомство или ако го направят ще е изключително трудно. Необходимо е нещо повече. При това положение вероятно ни е заложен някакъв биологично-еволюционен механизъм, който при липса на социум и група, блокира желанието за размножаване и го стопира до "появата на група", която да позволи оцеляването.  Хубаво, но мисленето с нулева сума създава чувството за атомизъм. При това положение въпреки многото хора около нас, мозъкът се лъже и възприема ситуацията като самота и липса на група, на социум. Към социално-еволюционния механизъм се добавя и биологичния. 

Резултатът от цялата тази работа е, че обществата спират да се възпроизвеждат, популацията намалява и експанзията спира. Това се наблюдава сега с демографските тенденции, а вероятно нещо подобно се е случило и с Рим. Август критикува патрициите, че не се женят и не създават деца и дори приема два декрета в тази връзка. Ползата от тези декрети обаче явно е нулева. Палеогенетичните  изследвания показват, че демографския въпрос на империята временно е решен с миграция. Италия се пълни с мигранти от Анатолия. Те обаче само отлагат края на експанзията. 
 

 

[Р. Теодосиев]

Ако кажем, че последните 200 години сме напреднали толкова колкото за цялото останало време, то твоята теория някак се разклаща.

Но моето усещане за нещата е същото. Защо не можем да се обединяваме и да вървим напред, когато в момента е по-лесно от всякога, а се обръщаме един срещу друг?

[Atom]

Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Ако кажем, че последните 200 години сме напреднали толкова колкото за цялото останало време, то твоята теория някак се разклаща.

Защо да се разклаща? Спирачките може да се задействат точно защото сме напреднали толкова много за толкова кратко време. Напредъкът е налице, но биологично и ментално ние сме си все същите архаични и не-напреднали "ловци-събирачи", каквито са били прародителите ни преди 10000 години. Възможно е точно този бърз технологичен напредък да влиза в дисонанс с архаичната ни природа. Всичко напредва толкова бързо и толкова много, че не ни стига времето да се адаптираме. В резултат на това реагираме с архаични рефлекси и механизми, които вероятно са били адекватни за отминалите периоди, но не и за настоящето.

[insighting]

Преди 5 часа, Atom said:

Всъщност "мисленето с нулева сума"  е продукт на изобилието. Когато няма изобилие, усилията и мисленето ти са върху текущите въпроси.

Рогът на изобилието е подчинен на аксиомата за избора. За математиците "краят на пътя" е математическото доказателство. 

В разказа "Шотландска мъгла" от книгата на Аджан Брам "Лиценз за щастие" се разказва история за изгубил се студент в "опасна пустош" и благодарение на общата теория на относителността на Айнщайн успял да излезе от мъглата.

А в книгата "Лексикон на популярните заблуди" има толкова много парадокси, но специално търсех информация за нулевата година, за която светът още спори.

Спомням си, че в часовете по "Етика и право" преподавателката често ни разказваше притчи след основния материал. Така внимавахме докрай, за да не изпуснем нещо. 

[Кухулин]

Преди 1 час, Atom said:

Защо да се разклаща? Спирачките може да се задействат точно защото сме напреднали толкова много за толкова кратко време. Напредъкът е налице, но биологично и ментално ние сме си все същите архаични и не-напреднали "ловци-събирачи", каквито са били прародителите ни преди 10000 години. Възможно е точно този бърз технологичен напредък да влиза в дисонанс с архаичната ни природа. Всичко напредва толкова бързо и толкова много, че не ни стига времето да се адаптираме. В резултат на това реагираме с архаични рефлекси и механизми, които вероятно са били адекватни за отминалите периоди, но не и за настоящето.

Хората са го казали: палеолитни емоции, средновековни институции и космически технологии. Това е фундаменталният проблем на човечеството днес.

 

Засега друго решение освен масивната генна инженерия не се очертава. Обаче и там буксуваме - забрани, глупости...

А като цяло споделяш много интересни мисли.

[gmladenov]

Преди 6 часа, Atom said:

Резултатът от цялата тази работа е, че обществата спират да се възпроизвеждат, популацията намалява и експанзията спира.

Темата е интересна и имам сходни наблюдения, но според мен има различни причини/обяснения за
наблюдението.

По моите наблюдения съществува баланс между населеността на дадено обществото и наличните ресурси
за поддържане на това общество. Ако обществеото е пренаселено (спрямо наличните ресури), то ресурсите
стават оскъдни - което от своя страна неизменно води до намаляване на "експанзията", както си я нарекъл.

Например, в днешно време едно "нормално" семейство не може да си позволи да отгледа повече от 3 деца,
ако държи тези деца да са добре отгледани и образовани. Дори 3 са много; 1-2 е нормата. 

Нищо не пречи на семейството да си народи 5-10 деца,  но те са обречени да живеят в нищета.
В предишни времена това не е било такъв проблем, дори да са живяли по-бедно от сега.