Отвъд мита за персийската деспотия и гръцката демокрация

[mnogoznaiko]

Историята на древния свят често е разказвана през призмата на победителите. Гръцките източници са формирали наратива за "цивилизованата" демокрация срещу "варварската" деспотия. Херодот, въпреки че показва уважение към персийските постижения, все пак разказва историята от гръцка перспектива.

Нека да преосмислим тези представи и да разсъждаваме малко по този въпрос.

Съвременните изследвания разкриват по-сложна картина от традиционните разкази. Персийската империя се оказва далеч по-прогресивна от представянето ѝ в гръцките текстове.

Персийската империя всъщност има забележително постижение в управлението на огромни територии, което надминава всичко в древния свят. При своя разцвет през 5-ти век пр.н.е. тя се е простирала от долините на река Инд в днешен Пакистан до бреговете на Египет и Либия, обхващайки повече от 5 милиона квадратни километра. Тази колосална империя била най-голямата по територия и население в древността, управлявайки приблизително 44 процента от световното население по онова време - около 50 милиона души.

Тя обхващала различни народи и култури от Индия до Египет, създавайки безпрецедентна мозайка от етнически групи, езици, религии и традиции под една политическа структура. В границите на империята живеели персийци, мидийци, вавилонци, асирийци, евреи, египтяни, гърци от Мала Азия, скити, согдийци, бактрийци, индийци и десетки други народи. Всеки от тях запазвал собствените си обичаи, богове, закони и начин на живот.

Географското разнообразие било също толкова впечатляващо - от планинските вериги на Загрос и Хиндукуш до пустините на Централна Азия, от плодородните равнини на Месопотамия до делтата на Нил. Империята включвала някои от най-древните цивилизации на света - Вавилон с неговите висящи градини, Персеполис с величествените му дворци, египетските пирамиди и храмове, търговските центрове по Копринения път.

Това културно и географско разнообразие правело управлението изключително сложно предизвикателство, което персите решили с иновативни административни методи и политика на толерантност, невиждана в предишните империи.

Системата на сатрапии позволявала ефективно управление на отдалечени провинции. Всяка сатрапия запазвала местните си традиции и обичаи. Този подход осигурявал стабилност в многоетничната империя. Кир Велики демонстрирал изключителна толерантност към покорените народи. Той освободил евреите от вавилонския плен и им позволил да се върнат в Йерусалим. Този акт на милост се отразил дори в Библията. Персийската пътна мрежа била технологично чудо за времето си. Тя свързвала различните части на империята. Куриерската служба осигурявала бърза комуникация между провинциите.

Религиозната толерантност била основна характеристика на персийското управление. Местните божества и култове не били преследвани. Това контрастирало с по-късните практики на други империи. Атинската демокрация често се представя като върха на политическото развитие. Реалността обаче била по-сложна от идеализираните описания. Демократичното участие било ограничено до малка част от населението. Само мъжете (граждани) имали право на глас. Робите, жените и чужденците били изключени от политическия процес.

През времето на Аристофан около 392 г. пр.н.е. се наложило използването на въже с червена боя, което разкрива дълбоката криза в демократичното участие. Скитските стражи носели това въже из главния площад и маркирали неохотните граждани, които избягвали политическите си задължения. Онези, които били уловени с червената боя, трябвало да платят глоба за отсъствието си от народното събрание. Тази практика показва колко далеч се стигнало в принуждаването на гражданите - от доброволно участие в демократичния процес до физическо маркиране и финансови санкции.

Магазините и работилниците се затваряли в дните на събранията, а единствените отворени улици били тези, водещи към Пникс. Въпреки тези драстични мерки, дори пританите, архонтите и епистатите, които отговаряли за провеждането на народните събрания, често закъснявали за собствените си задължения. Апатията към обществените дела била толкова разпространена, че самият Аристофан я описва чрез своите персонажи, които се оплакват от празния Пникс въпреки че било ден на събрание. Гражданите предпочитали да се занимават с лични дела в главния площад, отколкото да участват в управлението на полиса (града държава).

Кратката продължителност на чистата демокрация показва нейните структурни слабости, които станали очевидни в рамките на едва два века активно функциониране. Атински демократичен експеримент, започнал с реформите на Клистен около 508 г. пр.н.е., постепенно се изчерпал до края на 4-ти век пр.н.е. Системата не устояла на предизвикателствата на времето, особено когато се изправила пред необходимостта да управлява не само град-държава, но и разрастваща се морска империя.

Външните конфликти, най-вече продължителната Пелопонеска война срещу Спарта, изтощили ресурсите и морала на атинския демос. Непрекъснатите военни кампании изисквали бързи решения, които часто противоречали на бавния консенсусен процес на демократичните институции. Вътрешните противоречия я подкопали още повече - конфликтът между богатите и бедните граждани, напрежението между старите аристократични фамилии и новите демократични лидери, както и противопоставянето между градските и селските интереси създавали постоянна нестабилност.

Политическите решения често били повлияни от демагози, които използвали емоционалните реакции на народното събрание за собствени цели. Тези оратори умеели да манипулират страховете и надеждите на масите, като предлагали опростени решения на сложни проблеми. Вместо разумен дебат, събранията понякога се превръщали в арена на популистки обещания и политически спектакъл.

Случаят с военачалниците след битката при Аргинузите през 406 г. пр.н.е. илюстрира тази тенденция по най-драматичен начин. След победоносната битка шестима стратези били обвинени в пренебрегване на задължението си да спасят оцелелите от потъналите кораби поради буря. Въпреки че те обяснили, че лошото време направило спасяването невъзможно, възбуденото народно събрание гласувало за смъртната им присъда без индивидуален процес. Този акт на колективно правосъдие нарушавал основните принципи на справедливия процес и показал как емоциите могат да надделеят над разума в демократичното вземане на решения.

Римската република се радвала на дълъг период на стабилност и експансия. Последният ѝ век обаче разкрил фундаментални слабости в системата. Конфликтите между Марий и Сула показали невъзможността за мирно разрешаване на политическите кризи. Личните амбиции надделели над институционалните ограничения. Военната сила станала решаващ фактор в политиката. Август умело използвал формалните институции за легитимиране на властта си. Той се представял като възстановител на републиката. Реално обаче установил нова форма на управление.

Триумвиратите* демонстрирали как неформалните съюзи заобикаляли официалните структури. Помпей, Цезар и Красус си разделили влиянието извън сената. По-късно Антоний, Октавиан и Лепид повторили същата схема. Републиканските институции не успели да се адаптират към предизвикателствата на имперското управление. Системата била създадена за града-държава, не за световна империя.

Съвременните историци започват да поставят под въпрос традиционните оценки. Гръцките източници не били безпристрастни наблюдатели. Те защитавали собствената си политическа система.

Персийската "деспотия" може да е била по-ефективна от гръцската "демокрация". Стабилността и просперитетът на империята говорят в нейна полза. Толерантността към различията контрастира с гръцкото чувство за превъзходство. Демократичните идеали на модерността може да ни правят пристрастни. Ние проектираме собствените си ценности върху древните общества. Това води до идеализиране на атинския експеримент.

Историческата обективност изисква критичен подход към всички източници. Победителите винаги пишат историята според своите интереси. Важно е да търсим алтернативни гледни точки. Сложността на управлението в древния свят не може да се сведе до прости противопоставяния. Всяка система имала своите предимства и недостатъци. Контекстът и обстоятелствата определяли тяхната ефективност.

*Триумвират (на латински: triumviratus – tres viri „три мъже“; triumviri) е термин, обозначаващ съюза между три равнопоставени политически или военни лидери. Тези съглашения рядко издържат дълго време.

Източници и външни препратки:

https://www.worldhistory.org/Athenian_Democracy/

https://bigthink.com/the-past/persian-empire-contributions/

https://en.wikipedia.org/wiki/Constitutional_reforms_of_Augustus

https://en.wikipedia.org/wiki/Sulla

https://www.worldhistory.org/article/2363/the-principate-of-augustus/

[mnogoznaiko]

Препоритайки статията, се замислих...

Критиката на Amélie Kuhrt и Josef Wiesehöfer към интерпретацията на Цилиндъра на Кир като "първата декларация за човешките права" е особено проницателна.

Документът представлява стандартна вавилонска пропаганда. Той следва вековни месопотамски традиции, а не революционна декларация за толерантност. Wiesehöfer добавя още едно измерение към дискусията. Той свързва популяризацията с политическата инструментализация от страна на шаха Реза Пахлави.

Това обаче поставя фундаментален методологичен въпрос. Ако "персийската толерантност" е мит, създаден през 60-те години на XX век, какво се случва с установените теории? Цялата теза за контраста между персийската "толерантност" и гръцката "нетърпимост към чужди народи и култури" не губи ли основанието си?

Може би проблемът се корени в по-дълбока методологична грешка. Опитът да прилагаме съвременни концепции за човешките права към античността създава анахронизми. Това поражда въпроса дали не изкривяваме историческата реалност чрез съвременнен поглед.

Каква е вашата позиция относно баланса между историческата обективност и съвременните интерпретации?

Препратка към новата тема:

 

[Евристей]

Персийската империя е интересен случай. 

Сравнена с Асирия и късен Вавилон например които прилагат терор към непокорните народи, депортации и масови екзекуции на елити включително и показни одирания на живо и набиване на кол, то Персида е доста по хуманна.

От всички варвари, персите са най-достойни за възхищение !  

Това е гръцката констатация

Интересен случай :  спартанците убиват персийските пратеници които са дошли да им искат ...Земя и Вода (условно подчинение). Минава време и съвестта им проговаря, или по точно някакви обезпокоителни знамения се появяват и всяват смут сред това смело, но крайно суеверно общество. 

Решават : ще изпратят същият брой спартанци колкото и убитите перси за кръвнина. При появата им пред Ксеркс той маха с ръка и ги освобождава с думите "персите не убиват пратеници"

Още един пример към ...плюсовете за Персийското управление

Финикийският град Тир просперира под Автократорията на Великия цар, върти търговията, а хшаятията плаща богато и пребогато за услугите на флота му. Не случайно Тир оказва такава жестока съпротива срещу Александър, като жителите му решават да се бият до смърт и евакуират жените и децата си в Картаген.

........................................................................................................................

Сега обаче идва ред и на минусите, които няма как да се скрият.

След смъртта на едва втория си владетел - Камбиз син на Великия Кир, започват силни центробежни течения, избирането от Съвета на Дараявауш за хшаятия води до бум от въстания и отхвърляне на персийското господство. Отпадат Египет, Армения, Вавилон, Мала Азия, Бактрия, Арахозия, Ганхара

Дарий I започва буквално наново налагане на персийската власт -  поход след поход, година след година, сатрапия по сатрапия. Налага се и прояви на жестокост - арменския водач на бунта е набит на кол.

След смъртта на сина му Ксеркс I, вълнения и брожения започват с нова сила. Египет успешно се освобождава, изгонва персийските гарнизони и отхвърля за десетилетия (половин век) персийската зависимост.

 

[Евристей]

Гръко-персийските отношения са също много интересен случай. Взаимоотношенията им се променят с интензитета и крайностите на ...английско време.

Малоазийските гърци в началото се бунтуват подтиквани от Атина, но след второто им завладяване - мируват.  Причините : просперират под персийския мир, гарантиращ им сигурност и огромен пазар. Те са вече много по богати от европейските си събратя.  Спартанският цар Агезилай II с тъга отбелязва, че малоазийските му сънародници са вече твърде нему чужди, отдали се на богатство и печалба, изнежени и предпочитат да се откупят от военна служба, отколкото да се бият за освобождение и никаква общо Елинска кауза не ги вълнува.

Гръко-Персийските войни 

 

Какво виждаме тук ? Общо взето в Съпротивата участват Гръцки територии контролирани от Атина и Спарта. Сиреч ...малко с тоягата като че ли е действано. (като стадо са подкарвани) Атина и Спарта искат и...другите също щат не щат
Обаче по силните и независими полиси : Тива и Аргос категорично не само отказват да се присъединят към борците, но и подкрепят персите.

Аргивите обещават подкрепа на персите ако влязат в Пелопонес, Тесалия пасува, Акарнания и Етолия също, а Македония се подчинява.

.................................................................................................

Тоест : Общо Гръцката Национална Съпротива се състои от Атина и Спарта и техните контролирани територии. 

Няма сведения за персийски зверства по пътя до Атика.

Вече в самата Атина, персите са изнервени от партизанската тактика  и .... палят ! 

В интерес на истината - атиняните са офейкали, евакуирали.  Персите не палят живи хора, а Акропола и то от яд. 

Ще последва впечатляващо пълномащабно възстановяване, като някои обекти умишлено са оставени разрушени и обгорени за да напомнят за персийските нашествия и съпротивата

Само няколко десетилетия по-късно Атина с предградията си достига смайващите 60 хиляди граждани имащи право на глас.                                                          Тоест това са само мъже над 21-годишна възраст, без да се броят жени, деца, метеки, чужденци и роби

Изчисленията са за ...около 600 хиляди
 

[Кухулин]

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Каква е вашата позиция относно баланса между историческата обективност и съвременните интерпретации?

Зависи каква е целта на упражнението. За историята като наука е важно да установи обективната реалност в миналото. Там няма място за "интерпретации на човешките права" и други подобни астрали. Само че историята не е само наука, а и средство за формиране на всякакви обществени конструкции. Там вече алабализмите следва да се прилагат с пълна сила, защото познаването на обективната реалност е доста вредно за човешкото общество.

Аз лично предпочитам да разглеждам тези две страни на историята като съвсем отделни и независими същности. А в търсенето на някакъв "баланс" между двете не намирам никакъв смисъл - това ще влоши ефективността както на едното, така и на другото.

[Евристей]

Край на Гръко-Персийските войни, но отношенията между двете продължават да са не само крайно интересни, но да подскажат за днешните политически игри.

Принц Кир

наместник на Персийския Запад става големият приятел на Континентална Гърция и най вече на Атина и Спарта. 

Атинската интелигенция в лицето на Сократ е във възторг от принц Кир.

Принцът е изключително високо образован, дори за гръцките стандарти (май с гръцко образование от МалаАзия)

преписва рецепти, дава градинарски упътвания, физически упражнения, здравословна кухня, атинските философи начело със Сократ са във възторг от персийския принц

 

Принц Кир е много богат и пряко спонсорира Спарта и силния ѝ човек - Лисандър !

Принц Кир щедро изпраща потоци от златни персийски дарии към Континентална Гърция.

Ще дойде време, когато Принцът ще иска от гърците нещо за ....благодарност ! 

И това е :   Помощ

Помощ за Трона на Ахеменидите !

Гърците се отзовават - 10 хиляди професионални хоплити срещу огромно възнаграждение. Начело на тях, принц Кир тръгва срещу Артаксеркс II в братоубийствена гражданска война за трона на Персия. 

Грешката на принц Кир : не дочаква спартанските контингенти. Спарта както обикновено се забавя заради религиозни процеси. 

Войските на претендента принц Кир претърпяват катастрофално поражение от действащия хшаятия Артаксеркс II. 

Кир е убит ! 

Започва отстъплението на ...10-те хиляди, описано от Ксенофонт

Спарта, закъсняла, гузна и изнервена се включва  в кампанията !

И тук вече си проличава новата геополитическа стратегия използвана от Персида !

Общо Елинската Коалиция се проваля още в зародиш : 

Тива отказва открито, Коринт измисля претекст, че светилището на Зевс е изгоряло, Атина се отдръпва.

Остава само и единствено Спарта.

Коалицията разбира се е разбита от ...персийски дарии.

Нещо повече : След серия блестящи победи над персийските сатрапи в Анатолия, Агезилай получава заповед от Герузията :

Незабавно да се върне !

Причините : Избухване на Анти-Спартанска коалиция в Континентална Гърция

Победен съм, казва Агезилай от 100 хиляди персийски стрелци с лък ! 

 

 

Персийските дарии с реверс : Стрелци с лък ! 

 

Редактирано Юни 28 от Евристей

[Евристей]

От тук нататък, персите започват да упражняват финансов шахмат над гръцките полиси. Купуват се политици, настройват се или се развалят политически съюзи

Стига се дотам, че самият Демостен - велик оратор и яростен критик срещу обсебията на Филип II Македонски е обвинен в получаване на персийски подкуп ! Тоест персийска подлога или пета колона.  Обвиненията са сериозни и Демостен за малко се разминава със Смъртна присъда ! Отървава се с Остракизъм ! 

Персите плащат щедро и изискват лукс и първа класа обслужване  - техни посланици си позволяват услугите на най-елитните атински хетери, като например Фрине - 10 хиляди драхми за нощ

Корумпираните действия, бруталните подкупи над политически мъже, задкулисните действия на Персийските сановници над гръцките полиси и политически мъже са видими и отекват във възмущение. 

Недоволството е оглавено от Филип II Македонски. 

Филип е наясно с  Елинската реалия, на младите си години пребивава в Тива - проявява се като изключително умен и талантлив младеж,  ученик не на кой ѝ да е, а на самият Епаминонд Тивански.

Та ...констатациите на самият Филип II  вече като цар на Маседониата 

Персите са твърде изнежени и слаби за да притежават такива богатства 

Мерниктът им е вече вдигнат ! 

Преценка и прогноза : 25-30 хиляди опитни и калени мъжаги са достатъчни да сринат огромния колос на глинени нозе

И Филип не греши !

Започва Експанзията водена от сина му - Александър. 

Филип се оказва прав - персите воюват с наемници.  Гърците в персийските армии са повече от тези в македонските редици.

Освен гръцките наемници, най-способният им контингент се оказват ...бактрийците. (Бактрия- Афганистан)

Суров район, сурови хора

Точно там Александър има проблеми и проявява отстъпки.  Те пък са впечатлени от него и му се подчиняват

 

Редактирано Юни 28 от Евристей

[Евристей]

Кир II ст. перс. (Аriya): Куруш,  арам. (imperial Aramaic): - Кореш

Велики или Стари

(559 - 530 г. пр. н.е.) акад. (асиро-вавил.): - Ку-ра-аш, ивр. : כורש

титла: елам.: - Кураш

ст. гр. : Κύρος Β' ὁ Μέγας,

Хшаятия вазрака (Цар Велик)

 

 

Син на Камбиз I, който е син на Теосп, а пък той на ...самият Ахемен

 

Aхемен - Основател на династията персийски владетели, вожд на едно от множеството ираноезични племена от планините Загрос с център областта Парса около гр. Пасаргади – люлката на персийския етнос.

 

 

Но, Създателят на империята на Ахеменидите е именно Кир II.

Първа стъпка е въстанието срещу Мидия, съчетано с привличане на част от мидийската аристокрация на персийска страна (заговорът на Харпаг).

В резултат на победата в кървавата битка при Хирба,  Мидия е разгромена, Кир завзема столицата Екбатана и се

провъзгласява за мидийски цар. Персия става първостепенна сила в района (550 г. пр. н.е.), присъединявайки и Партия, Армения и цял Елам.

През 547 г. пр. н.е. ескалира конфликтът с Лидийското царство (795-547 г. пр. н.е.) на Крез Златния (560-547 г. пр. н.е.) заради доброволното присъединяване на Киликия към Персия. След битката при Птерия на р. Халис със светкавична кампания Кир завладява лидийската столица Сарди, а Крез е взет в плен.

През 546 г. пр. н.е. след потушаването на лидийски бунт начело с Пактий мидийските пълководци на Кир: Мазар и Харпаг покоряват последователно Йония, Кария и Ликия.

Цяла Мала Азия е в персийски ръце. Образувана е първата сатрапия: Лидия начело с Харпаг.

През 539 г. пр. н.е. започва решителната схватка с Вавилон за господство над целия Близък Изток. Преминалият на страната на Кир управител на провинцията Гутиум - Угбару обсажда столицата, а Кир разгромява вавилонския цар Набонид (556-539 г. пр. н.е.) при Опис (септ. 539 г. пр. н.е).

На 12 октмври  същата година Вавилон пада, ръководилият отбраната син на Набонид - Балтазар е убит, а нa 29 окт. Кир e коронован от местните жреци за „цар на Вавилон, цар на страните”.

Сирия, Финикия (получава в награда монопол върху финикийския флот), Палестина и Арабия се подчиняват доброволно. Владетелят на Персия вече приема титлата „цар на четирите посоки на света”.

Следва поход в Средна Азия: покорени са Дрангиана, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Арахозия, Хедросия и различни скитски племена (сака).

В хода на тази кампания Кир  намира смъртта си в сражение с масагетите на брега на р. Яксарт (Сърдаря) – юли 530 г. пр. н.е.

Според Херодот предводител на масагетите е жена - Томирис.  Погребан е в архаичната столица Пасаргади.

Кир е не само талантлив военачалник, но и мъдър администратор. Именно той полага фундамента от принципи, върху които се крепи империята:

 

добронамереност към покорените народи,

запазване на местната администрация, умереност в данъчното облагане,

съюз с жречеството и веротърпимост.

 

Покорените държави не са опустошавани и разграбвани, каквато е практиката до момента. Вавилон е защитен от мародери след превземането му от специална стража, назначена от победителя. Пленените царе Крез и Набонид са пощадени и прекарват остатъка от си в почетен плен, а последният дори става управител на Кармания.

Всички жители от различни народности преселени насилствено в Асирия и Вавилон получават възможност да се върнат по родните си места.

Възстановени са разрушените храмове и в тях са върнати изображенията и символите на местните божества, събрани преди това във Вавилон.

Най-известен (заради Библията) е указът за възстановяване на Йерусалимския храм (538 г. пр. н.е.), но това съвсем не е бил изолиран акт на особено благоволение към евреите.

В своя манифест върху Цилиндъра на Кир от същата година се декларира освобождаване на всички пленници и реликви -

„боговете...върнах по техните места и благоустроих техните вечни жилища. Събрах всички хора и ги върнах в техните поселища. Боговете на Шумер и Акад...по заповед на Мардук благополучно поставих в техните обиталища”.

 

Именно поради това този паметник се смята за един от първите примери за гарантиране на човешките права и свободи.

 

Отново е застроен унищоженият още от асирийския цар Асархадон (680-669 г. пр.н.е.) финикийски град Сидон и в него е поставен местен цар. Тези жестове помагат населението на империята да не се чувства зависимо и покорено, а да възприема персийската власт като своя. За това спомага и практиката на широко самоуправление и набирането на чиновниците в сатрапиите от местните аристократи, превърнати в предани служители. В ръцете на прекия представител на персийския цар- сатрапа остава само върховният контрол, събирането на умерени данъци и военното командване.

 

За пръв път в Древния Изток се появява моделът на „благосклонния монарх”- благосклонен не само към собствения, но и към

чуждите народи и благословен не само от своите, но и от чуждите богове

 

 

Редактирано Юли 4 от Евристей

[Евристей]

До Кир II персийските царе носят титул Хшаятия - цар, владетел,  Кир II (Куруш) се провъзгласява за Хшаятия Вазрака - Велик Владетел

Дараявахуш (Дарий I) се провъзгласява за Хшаятия Хшаятиянам  - Владетел над Владетелите (средно персийски Шах ин Шах)

Персийските владетели имат абсолютна власт и дори най-всишите сановници падат на пода пред Хшаятията - действието е познато като Проскинеза

Обаче : въпреки, че персийската аристокрация пада на пода по лице пред сандалите на хшаятията си, без никакво противоречие или възражение към заповедите му, а само пълно и безпрекословно раболепно подчинение, то нещата не прочитат така както изглеждат ...

Половината от персийските царе са убити  следствие на заговори от недоволни аристократи, които иначе се кълнат раболепно чрез Проскинеза 

 

1

Камбис II

530–522 пр.н.е.

Самоубийство или инцидент; според някои —

(възможен заговор)

2

Бардия / Гаумата

522 пр.н.е. (~7 м.)

Убит от Дарий I

следствие на Преврат

3

Ксеркс I

486–465 пр.н.е.

Убит от военачалника Артабан

/ Заговор

4

Ксеркс II

424 пр.н.е. (~45 дни)

Убит от полубрат си Согдиан

/ Преврат

5

Согдиан

424 пр.н.е. (~6 м.)

Убит от Дарий II

/ Преврат

6

Артаксеркс III

358–338 пр.н.е.

Отровен от евнуха Багаой

/ Заговор

7

Арсес (Артаксеркс IV)

338–336 пр.н.е.

Убит от Багаой

/ Заговор

8

Дарий III

336–330 пр.н.е.

Убит от сатрапа Бес

Предателство след загов

 

Камбис II

Египет започва да се бунтува още при него

Дарий I

Масови въстания при възкачването му (522–520): Вавилон (2 пъти), Елам, Медия, Персия, Бактрия, Согдиана, Египет, Армения, и др.

Ксеркс I

Вавилон се разбунтува отново; опити за дворцови заговори

Артаксеркс I

Няма документирани мащабни бунтове

Ксеркс II

Вътрешен преврат

Согдиан

Вътрешен преврат

Дарий II

Локални размирици, но не сериозни въстания

Артаксеркс II

Бунт на Кир Младши (401 пр.н.е.) — гражданска война; Въстания в Египет и Мала Азия

Артаксеркс III

Голямо въстание в Египет, потушено с жестокост

Дарий III

Бунтове в Бактрия, Согдиана, физическа екзекуция от страна на сатрапа Бес

..................................................................................................................................

 

Не е лесно да си Хшаятия Хшаятиянам - обкръжен от Раболепие зад което се крие ....Смърт !

Никой не изказва открито и най-малко недоволство, но пък го таи дълбоко и чака своя момент, момент на сянка с кама, кинжал или отрова

........................................................................

 

В Гърция е по-добре !   Има повече Прозрачност 

[mnogoznaiko]

Благодаря за подробната историческа справка! Тя илюстрира перфектно парадокса, който аз повдигам с тази тема.

Сравнение с гръцката "прозрачност" е особено уместно. При всички недостатъци на атинската демокрация - принудителното участие с червеното въже, ограничените права само за мъжете граждани, популистките демагози - поне конфликтите се водели открито на агората. И там е имало доста неприятни неща, но реалността е била приятна сравнение с това монархическо деспотическо управление.

Това потвърждава тезата ми, че възприетият наратив за "персийската толерантност" срещу "гръцката нетърпимост" е твърде опростен. Може би проблемът не е в конкретните политически системи, а в начина, по който ги интерпретираме през призмата на съвременните ни предразсъдъци.