Времето е 3-измерно и по-фундаментално от пространството, показва проучване

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Недоспал said:

В твоя модел, пространството е изградено от динамично реорганизиращи се клетки (Планкови елементи), които дефинират възможните квантови състояния.

Обикновено при дискретните теории се ползват не "клетки", а спинови мрежи и спинори (например примковата квантова гравитация).

Идеята със забраната на Паули е тази, че това е закономерността в квантовия свят, от която започват проявите и на реални пространствени отстояния. Всичко друго (без колапса на функцията при замерване/взаимодействие, което е също реален параметър, с реални характеристики в пространството и времето) са предимно абстрактни, математически форми и така наречените вътрешни особености.

Според мен туистърния подход на Пенроуз е по-добър от този на Клетецка, да не говорим, че там е ясно обяснено кои измерения са реални и кои условни (произтичащи от широката употреба на комплексни изчисления и параметри в туистърния подход).

Редактирано Четвъртък в 12:05 от Станислав Янков

[kipen2]

Недоспал, сетих се и за още нещо, което можеш да дадеш като пример на бота, за да го ползва в подпомагането ти за изграждането на модел! 

Дай му прапратка към "Причинното динамично триангулиране"(Causal dynamical triangulation). То е конкурент на струнната теория....

Редактирано Четвъртък в 11:28 от kipen2

[Недоспал]

Излезна ми една статия и реших да я включа в теорията да видим "бота" какво ще каже

https://hicomm.bg/news/ainshchain-e-sgreshil-malko-otnosno-kvantovata-fizika-razkriva-novata-versiya-na-izvesten-eksperiment.html

И тук въпросът е Айнщайн наистина ли е сгрешил или представата му за реалността просо е грешна?

 

Допълнение: Нов експеримент потвърждава ключов елемент от модела

Експеримент с квантови "цепки" от MIT (2024)

В края на 2024 г. изследователски екип от Масачузетския технологичен институт (MIT) провежда усъвършенстван вариант на прочутия експеримент с двойната цепка. Вместо класически физически процепи, учените използват отделни атоми, поставени в състояние на квантова суперпозиция, които действат като динамични, интелигентни „цепки“. Светлината, преминавайки през тази система, показва класическа интерференция (вълново поведение) дотогава, докато атомите не се активират и не започнат да взаимодействат. Тогава вълновата картина изчезва и остава само поведение на частица.

---

Съответствие с хипотезата за глобалното разширение

Този експеримент потвърждава директно принцип от изложената тук хипотеза:

Фотонът не е частица или вълна сам по себе си, а граница на локално разширение на фундаменталната клетъчна структура на пространството.

Интерференцията е резултат от хармонично съгласувано разширение на тази решетка — без нарушаване на симетрията.

Актът на наблюдение (измерване) — тук представен чрез активните атоми, разрушава топологичната цялост и води до колапс на вълновия фронт.

Това съвпада с идеята, че наблюдението е геометрично въздействие, а не само информационен акт.

---

Заключение и интеграция

Този експеримент предлага емпирична опора за теорията, че светлината се проявява като частица или вълна в зависимост от локалното състояние на разширението в матрицата на пространството. По този начин:

Квантовият дуализъм намира естествено обяснение чрез структурна динамика на пространството;

Колапсът на вълновата функция се представя като локален срив на топологична връзка, а не като мистериозен процес;

Фотоните не са „причинени“ от излъчване, а са проявление на геометрично налягане между мащабите.

[scaner]

Преди 6 минути, Недоспал said:

Фотоните не са „причинени“ от излъчване, а са проявление на геометрично налягане между мащабите.

Е, сега не ти ли звъни звънчето при тая терминологична салата?  Ако не звъни, силно си се вляпал в глупостите...

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Недоспал said:

И тук въпросът е Айнщайн наистина ли е сгрешил или представата му за реалността просо е грешна?

Може да греши авторът на статията (тълкувателите на проведения експеримент). Защото отказът от курпускулялно-вълновия дуализъм не толкова опровергава Айнщайн, колкото отрича основно положение на квантовата механика... Ето ти и противоположното мнение:

Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно | Физика

Редактирано Петък в 00:52 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Ето още едно място със сведения за същия експеримент: Айнщайн не е прав: Лазерно-охладени атоми от MIT разрешават вековен спор за светлината | Физика

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Недоспал said:

Фотонът не е частица или вълна сам по себе си, а граница на локално разширение на фундаменталната клетъчна структура на пространството.

Първо - за отделен фотон ли говорим или за светлина (голямо количество фотони)? Защото в цитираното от теб място пише, че СВЕТЛИНАТА не може да се наблюдава едновременно като вълна и частица ("Сега изследователи от Масачузетския технологичен институт са провели смел експеримент с единични атоми, който потвърждава, че макар светлината да може да се държи като частица или фотон, не може да се наблюдава да се държи и като двете едновременно."), а отдавна е известно, че СВЕТЛИНАТА (сбор от голямо количество фотони) е САМО ВЪЛНА и никога не е частица или дори едновременно вълна и частица! Отделен фотон би могъл да бъде едновременно вълна и частица, но само докато не е измерван (не взаимодейства).

Когато фотонът се регистрира от екран/сензор (взаимодействие) след преминаване през двоен процеп (по-малко размити, плътно закрепени атоми, които не "усещат" пътя на атома) - фотонът е частица, а вълновото му естество се проявява с времето, след попадането върху екрана на множество последователни фотони един след друг. Когато се вземат мерки да се определи, през кой точно процеп е минал фотона (по-размити, слабо закрепени атоми, които "усещат" пътя на фотона) - фотонът е частица, но вече липсва интерференчното му разполагане върху екрана с времето, след поредица излъчени един след друг през процепите фотони. Фотонът (ОТДЕЛЕН ФОТОН, А НЕ СВЕТЛИНА, СЪСТАВЕНА ОТ ОГРОМЕН БРОЙ ФОТОНИ) се счита едновременно за вълна и частица (или нито вълна, нито частица, а нещо трето, неопределено) само в ситуациите, когато не е замерван/регистриран (когато не взаимодейства с нищо) и така не се знае със сигурност какво се случва с него. Къде са тези детайли в твоята хипотеза и/или в обясненията на изкуствения интелект? Това са важни неща, които видимо не са били взети под внимание по никакъв начин в представения от теб текст!

Редактирано Петък в 02:21 от Станислав Янков

[scaner]

Само искам да напомня, че темата не е за квантова механика, фотони и изкуствен интелект, а за тримерно време. Придържайте се по темата.