Антисоциалното поведение при психопатията е свързано с намаляване на мозъчния обем

[mnogoznaiko]

Американски и немски неврофизиолози направиха важно откритие за мозъчната структура при хора с психопатия. Изследвайки мозъците на 39 души с психопатия от затвори и психиатрични болници в Германия, учените установиха връзка между антисоциалното поведение и намаленият обем на множество мозъчни структури. Резултатите показват, че агресивното и импулсивно поведение корелира с по-малък обем на ствола, базалните ганглии, таламуса и мозъчето. Засегнати са също орбитофронталната кора, дорсолатералната префронтална кора и инсулата.

Психопатията е синдром, който се характеризира с няколко ключови черти. Хората с това състояние показват липса на емпатия към околните и неспособност да изпитват разкаяние за причинената вреда. Те често лъжат и проявяват изразен егоцентризъм. Тези индивиди имат склонност към агресивно поведение и извършват повече престъпления от обикновените хора. За оценка на психопатията се използва Контролният списък за психопатия на Хеър, който включва 20 въпроса и измерва два основни аспекта - афективните проблеми и импулсивното поведение.

До момента изследванията на мозъка при психопати са били малобройни и слабо структурирани. Много учени включват в изследванията си хора със субклинични резултати по контролния въпросник, което може да повлияе на резултатите. За да преодолеят тези ограничения, американските и немските изследователи под ръководството на Питер Пирхоф от Юлихския изследователски център подбраха строго критерии за участниците. Те включиха само мъже с 20 или повече точки по Контролния списък за психопатия.

Всички участници преминаха МРТ сканиране на мозъка, което позволи точно измерване на обема на различните области. Учените сравниха получените данни с анатомични атласи на мозъка и използваха ковариационен анализ за статистическа обработка. При афективните проблеми изследователите наблюдаваха слаби корелации. Установиха отрицателна връзка с обема на орбитофронталната кора и дорсолатералната префронтална кора, както и положителна връзка с обема на левия хипокамп.

Импулсивното и антисоциалното поведение показа много по-силни връзки с мозъчните структури. То се асоциираше с намаляване на обема на ствола, ядрата на базалните ганглии, таламуса и мозъчето. Тези области играят ключова роля в емоционалната регулация, вземането на решения и социалното поведение. Засегнати са също орбитофронталната кора, дорсолатералната префронтална кора и инсулата. Всички тези структури са от критично значение за нормалното функциониране в обществото.

Изследователите заключиха, че антисоциалното поведение явно е свързано с намаляване на обема на подкорковите и корковите области на мозъка. За разлика от това, афективните проблеми имат по-сложна причина за възникване. Тези открития допринасят за по-доброто разбиране на биологичните основи на психопатията. Те могат да помогнат за разработване на по-ефективни подходи за диагностика и лечение на това състояние.

Предишни изследвания вече са показали интересни резултати относно мозъка при психопатия. Например, британски и датски учени са установили, че след въвеждане на окситоцин хората с психопатия започват по-добре да разпознават израза на уплаха на лицата на други хора.

Източници

1. Pieperhoff, P., Hofhansel, L., Schneider, F., Müller, J., Amunts, K., Weber-Papen, S., Weidler, C., Clemens, B., Raine, A., & Habel, U. (2025). Associations of brain structure with psychopathy. European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience. https://doi.org/10.1007/s00406-025-02028-6
2. Marsh, A. A., Cardinale, E. M., Chentsova-Dutton, Y. E., Grossman, M. J., Schrader, M., Harms, M. B., & Blair, R. J. (2023). Oxytocin normalizes the implicit processing of fearful faces in psychopathy: a randomized crossover study using fMRI. Nature Mental Health. https://doi.org/10.1038/s44220-023-00067-3
3. Hare, R. D. (2003). The Hare Psychopathy Checklist-Revised (PCL-R) (2nd ed.). Multi-Health Systems.
4. Blair, R. J. R. (2013). The neurobiology of psychopathic traits in youths. Nature Reviews Neuroscience, 14(11), 786-799.
5. Birbaumer, N., Veit, R., Lotze, M., Erb, M., Hermann, C., Grodd, W., & Flor, H. (2005). Deficient fear conditioning in psychopathy: A functional magnetic resonance imaging study. Archives of General Psychiatry, 62(7), 799-805.

[Skubi]

Ами някой е обрал каймака за спонсорски пари....Че това си го знаем. Голяча част от хората освен вегетативните и инстинкти заповеди друго не използват от сивото вещество т.н. мозък. 

[dora]

Заключенията им не са неочаквани; има обаче един фактор, който също трябва някак си да се отчете: пластичността на мозъка, възможността му да се променя в зависимост от средата.

Какво имам предвид: че не е ясно тези хора така ли са родени, или това е резулат от генетика и обратна връзка от околната среда (трайно и целенасочено подкрепяща семейна и социална среда, липса или наличие на системно усилие това, което им е заложено генетично, да се промени с терапевтични интервенции).

Защо това е важно? Защото лечение не е възможно, след като вече са в затвора. Терапевтичните усилия е трябвало да започнат още когато са били много малки деца. Най-важните за мозъка години са между нула и 13.
Как разпознаваме децата, които ще развият психопатологии? Не чак толкова лесно, поне не до 5-6 годишна възраст, и тогава пак не е ясно, освен ако нямат някакви много сериозни поведенчески проблеми, но и тогава се опиваме да променим поведението им (в полза на обществото), не мозъка им с положителна обратна връзка (в полза на тях самите, и покрай това, за обществото).

На децата, също така, не се прави MRI, за да се види какъв им е мозъкът, точно защото за всеки човек са възможни множество различни развития в бъдеще и предикативната сила на подобен подход е нулева.

Редактирано Юли 7 от dora

[makebulgar]

Ако е доказана връзката на антисоциалното поведение при психопатията с намаляването на мозъчния обем, то интересно е кое е първо, антисоциалното поведение ли води до намаляване на мозъка или обратно намаляването на мозъко води до психопатия.  

Доколкото е доказано, че алкохола води до намаляване на сивото вещество, следва, че при тежка злоупотреба със загуба на много сиво вещество, ще се стигне и до психопатия. Това май се наблюдава често. 

Също е интересно до каква степен бихме приели предците на човека, които са с по-малки мозъци, за психопати с асоциално поведение. Маймуните са далеч по-слабо социални сравнено с нас, и могат да са доста агресивни, което може да влезе в определението психопатия. 

Редактирано Юли 7 от makebulgar

[Шпага]

Преди 38 минути, dora said:

Заключенията им не са неочаквани; има обаче един фактор, който също трябва някак си да се отчете: пластичността на мозъка, възможността му да се променя в зависимост от средата.

Какво имам предвид: че не е ясно тези хора така ли са родени, или това е резулат от генетика и обратна връзка от околната среда (трайно и целенасочено подкрепяща семейна и социална среда, липса или наличие на системно усилие това, което им е заложено генетично, да се промени с терапевтични интервенции).

Защо това е важно? Защото лечение не е възможно, след като вече са в затвора. Терапевтичните усилия е трябвало да започнат още когато са били много малки деца. Най-важните за мозъка години са между нула и 13.
Как разпознаваме децата, които ще развият психопатологии? Не чак толкова лесно, поне не до 5-6 годишна възраст, и тогава пак не е ясно, освен ако нямат някакви много сериозни поведенчески проблеми, но и тогава се опиваме да променим поведението им (в полза на обществото), не мозъка им с положителна обратна връзка (в полза на тях самите, и покрай това, за обществото).

На децата, също така, не се прави MRI, за да се види какъв им е мозъкът, точно защото за всеки човек са възможни множество различни развития в бъдеще и предикативната сила на подобен подход е нулева.

Дора, дали могат да се получат правилни насоки за терапия чрез методи като този:

 "LORETA (Low Resolution Electromagnetic Tomography Analysis) е метод за мозъчни изследвания, който използва електромагнитни данни от електроенцефалография (EEG) и ги нанася върху изображение от магнитен резонанс (MRI), за да се визуализират мозъчните зони с отклонения от нормата. Този метод помага да се идентифицират промени в мозъчната структура и функции, които могат да бъдат свързани с различни психични заболявания и нарушения."

П.П. Al предоставя и допълнителна информация за този метод. Но доколко може да се разчита на него... 

[scaner]

Преди 14 минути, makebulgar said:

Също е интересно до каква степен бихме приели предците на човека, които са с по-малки мозъци, за психопати с асоциално поведение.

Предците на съвременният човек, в смисъл неандерталците и кроманьонците, са с по-голям мозък - средно 1500 куб. см, в сравнение с днешният - средно 1250 куб. см., разлика 17 %. Влиянието на алкохолът се изразява в промяна с много по-малък, пренебрежим процент. 

[dora]

Преди 27 минути, makebulgar said:

Ако е доказана връзката на антисоциалното поведение при психопатията с намаляването на мозъчния обем, то интересно е кое е първо, антисоциалното поведение ли води до намаляване на мозъка или обратно намаляването на мозъко води до психопатия.  

Доколкото е доказано, че алкохола води до намаляване на сивото вещество, следва, че при тежка злоупотреба със загуба на много сиво вещество, ще се стигне и до психопатия. Това май се наблюдава често. 

Също е интересно до каква степен бихме приели предците на човека, които са с по-малки мозъци, за психопати с асоциално поведение. Маймуните са далеч по-слабо социални сравнено с нас, и могат да са доста агресивни, което може да влезе в определението психопатия. 

Обемът не е проблем. Проблем е свързаността и развитието. Има хора, родени с микроцефалия. Те не стават психопати.
https://en.wikipedia.org/wiki/Microcephaly

[dora]

Преди 32 минути, Шпага said:

Дора, дали могат да се получат правилни насоки за терапия чрез методи като този:

 "LORETA (Low Resolution Electromagnetic Tomography Analysis) е метод за мозъчни изследвания, който използва електромагнитни данни от електроенцефалография (EEG) и ги нанася върху изображение от магнитен резонанс (MRI), за да се визуализират мозъчните зони с отклонения от нормата. Този метод помага да се идентифицират промени в мозъчната структура и функции, които могат да бъдат свързани с различни психични заболявания и нарушения."

П.П. Al предоставя и допълнителна информация за този метод. Но доколко може да се разчита на него... 

Много е трудна диагностиката при малки деца, защото всички деца се развиват различно, не е ясно дали при нарушение в някои от показателите към даден момент на измерване, детето няма спед няколко месеца да го е наваксало. Не знаем как ще тръгне да се развива детският мозък, защото е твърде рано, освен ако проблемите не са много изявени от много рано, но тогава е по-вероятна степен на увреждане, която неврологично ще засегне много повече области на живота освен едната психопатия.
Някои проблеми са видими, но тъй като симптоматиката може да се тълкува по множество начини, категорична диагноза не може да бъде дадена. А и представете си щетите, които можем да нанесем на едно бебе или малко дете, ако започнем да го терапевтираме за нещо, което то няма.
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11940990/

Редактирано Юли 7 от dora