Могили - Слънчевите обсерватории на Траките (Книга)

[makebulgar]

Представям ви книгата си за тракийските могили, която ми отне доста време да напиша и която излезе от печат преди две години с помощта на издателство ТАНГРА ИК. Книгата след дълго забавяне вече е на пазара и може да се поръча от сайта, който направих за целта - https://thraciansolarobservatories.bg

В книгата е описано археоастрономическото ми проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, което показва, че първоначалното предназначение на много от тези обекти е било използването им като слънчеви обсерватории.

Проучването е най-обширното археоастрономическо проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, провеждано до момента, като в него съм изследвал 1067 тракийски могили намиращи се в 250 групи в България, както и 70 тракийски подмогилни храма. Вследствие на проучването открих слънчеви зависимости при изграждането на повечето от проучените могили, а също така и при 46 от проучените храмове.

Проучването е извършено чрез нова методология на изследване, базирана на съвременните информационни технологии, при която се използват сателитни снимки и програми и приложения за изчисляване и визуализиране на позициите на Слънцето. Наред с това много от дистанционно направените открития бяха заснети реално на терен, като в книгата са дадени много снимки на тези открития включващи изгреви и залези на Слънцето, и слънчеви ефекти в един от храмовете.

Книгата е следствие от по-обширни проучвания, които започнаха с проучването на календара на ранносредновековните българи, използван в Именника на българските владетели, продължиха с проучвания на древните и средновековни календари по света, и на слънчевите обсерватории използвани за създаването им, и достигнаха до проучвания на ранносредновековните ни столици Плиска и Преслав. 

До първата столица Плиска бяха и най-ранните ми открития на тракийски могили със слънчеви зависимости вложени в тях, като на кориците на книгата са дадени снимки на първото значимо откритие, което направих – изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могилата на върха на Мадарското плато, сниман от голямата могила Кабиюк. Могилата Кабиюк, въпреки че става част от българското укрепление изградено около нея, се предполага, че преди това е била тракийско светилище. Могилата на Мадарското плато, заедно с втората могила, намираща се до нея, е тракийска могила от класическия период на тракийската култура – V-IV век пр.Хр.  
След това откритие проучих дистанционно още стотици могили, като навсякъде откривах сходни или още по-интересни зависимости, които се натрупваха и подкрепяха доста солидно хипотезата за това, че могилите са били слънчеви обсерватории. 

 

  
Ил. 1. а) Снимка на залеза на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могила Голяма Косматка, направена от върха на могила Шушманец. б) Диаграма върху сателитна снимка с посоката на залеза в деня на зимното слънцестоене от върха на могила Шушманец.

Най-интересното откритие относно могилите беше, че много двойки близко или по-далечно разположени могили всъщност са двойки могили, от които могат да се наблюдават няколко слънчеви събития – изгреви и залези на Слънцето в дните на слънцестоенията, равноденствията и средите на сезоните. При това в някои случаи могилите бяха групирани така, че образуваха няколко двойки могили покриващи всички възможни основни дати от слънчевия календар. Това показваше, че размерите на могилите и разстоянията между тях са специално подбирани, а също така, че траките са имали сложен слънчев календар.

 

 

Ил. 2 а) Диаграма върху сателитна снимка с посоките на изгрев и залез на Слънцето в дните на слънцестоенията, при двете могили до Венчан. б) Снимка на изгрева в деня на лятното слънцестоене покрай Горната могила, направена от върха на Долната могила.

Проучването на могилите естествено доведе и до проучване на подмогилните храмове за археоастрономически зависимости вложени в тях, доколкото такива проучвания вече са правени и са накарали някои учени да определят някои от храмовете като слънчеви обсерватории, заради навлизащите през входовете им слънчеви лъчи. 

Проучването на храмовете доведе до много интересни открития, като се оказа, че не само входовете с тяхната височина и ориентация са служели като обсерватории, но вероятно и кошеровидните куполи са изпълнявали такава функция. Геометрията на куполите се оказа такава, че при свалени покривни камъни през отворите в таваните на храмовете слънчевите лъчи биха навлизали в тях по особен начин, така че слънчевите петна, образувани от тях в някои от основните слънчеви дни по пладне, биха попадали точно до стената на храма. Така наред с изгревите и залезите на Слънцето тракийските жреци-астрономи са имали възможност да следят и височината на Слънцето, чрез удобни обсерватории, в които са можели да се отделят от окръжаващия ги свят и да се концентрират върху календарните наблюдения. Тези открития са подкрепени по много добър начин от сведението на Макробий, според което траките почитали Слънцето в кръгъл храм с отвор в покрива, през който отвор навлизали слънчевите лъчи и чрез тях се откривала вселената.

 

  

Ил. 3. Диаграма на сечението на храма под Момина могила със слънчевите лъчи по пладне в деня на лятното слънцестоене, падащи през отвора в купола. а), б), в). Снимки на позициите на слънчевото петно в три момента около пладне в храма под Момина могила.

Геометрични зависимости свързани с наблюдение на Слънцето чрез отвора в купола открих при повечето от най-известните тракийски храмове в България, включително тези в Долината на тракийските владетели – Казанлъжки храм, храм на Севт III, храм Грифони, храм под могила Голяма Арсеналка, храм до Бузовград, Мезешки храм, храм до връх Шейновец и други.

Наред с описанията на всички тези нови археоастрономически открития, в книгата има и обширно въведение в което са описани древните и средновековни слънчеви обсерватории и календари, историята на траките, и могилите и храмовете от археологическа и архитектурна гледна точка. Освен това в края на книгата има няколко приложения с мои археоастрономически проучвания на други обекти – могили извън България, пирамидите в Гиза, елинските толоси и Пантеонът в Рим, като те по един или друг начин са свързани с основните теми на книгата. 

 

Книгата е предназначена за специалистите – археоастрономи, траколози, археолози, историци, и за широк кръг читатели интересуващи се от древната астрономия, от историята на траките и от древните слънчеви култове.

Книгата е богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание, с 382 страници и 605 изображения, като форматът ѝ е 28.5 x 21.8 x 2.9 см.

При поръчка на 2 или повече книги доставката е безплатна.

Желаещите потребители на форума могат да поръчат копие на книгата през сайта с 10% отстъпка, като използват талон за отстъпка „naukabg” – https://thraciansolarobservatories.bg/order/

Редактирано Декември 10, 2025 от makebulgar

[D3loFF]

Сайтът много хубаво изглежда - малко на National Geographic наподобява. Всеки труд трябва да се уважава. Айде честито и да си с по-научно неутрално виждане занапред за някои работи.

[sir]

По същество не мога да кажа нищо, тъй като тематиката е встрани от интересите ми. Но ти желая успех и да разпродадеш тиража.

[makebulgar]

Преди 44 минути, D3loFF said:

Сайтът много хубаво изглежда - малко на National Geographic наподобява. Всеки труд трябва да се уважава. Айде честито и да си с по-научно неутрално виждане занапред за някои работи.

Сайтът е по дизайн на ИИ на база тематиката на книгата. А неутралността понякога е невъзможна, ако си на прав път, а другия греши.  

[makebulgar]

Преди 17 минути, sir said:

По същество не мога да кажа нищо, тъй като тематиката е встрани от интересите ми. Но ти желая успех и да разпродадеш тиража.

Благодаря! И на мен не ми бяха интересни траките преди време, но така се случи, че откритията за могилите и храмовете бяха най-явни и добре обясними с много примери. И описанието им успях да приключа преди всичко друго. С Именника и календара, от които тръгнах, не е сигурно, че ще е толкова лесно да се докаже всичко.   

Редактирано Декември 10, 2025 от makebulgar

[insighting]

Честита книга!

От предоставените странички добих известна представа за нейното съдържание.

Битката за Троя е символ на много дълбоки човешки конфликти, актуални и до днес. Гневът и защитата на честта пораждат морални и емоционални дилеми. Науката обаче говори с факти и доказателства, които са важни за нея. А всеобщата трагедия и изпълнената с интриги съдба пронизват човешките души в художествените произведения. 

Обаче когато логичното срещне емоционалното, се ражда шедьовър. Хареса ми стилът на изложението, композицията и лесният за четене шрифт. В плюс е и това, че изданието е луксозно и с богат снимков материал. 

Нека това приятно четиво достигне своите ценители и се превърне в тяхна настолна книга! Поздравления!

И честит имен ден, г-н Данилев!

Поздравления и за сайта!

[Р. Теодосиев]

И от мен успех, сайта изглежда наистина добре и книгата ми се вижда още по-хубава и пожелавам голям интерес!

[makebulgar]

Преди 6 часа, insighting said:

Честита книга!

От предоставените странички добих известна представа за нейното съдържание.

Битката за Троя е символ на много дълбоки човешки конфликти, актуални и до днес. Гневът и защитата на честта пораждат морални и емоционални дилеми. Науката обаче говори с факти и доказателства, които са важни за нея. А всеобщата трагедия и изпълнената с интриги съдба пронизват човешките души в художествените произведения. 

Обаче когато логичното срещне емоционалното, се ражда шедьовър. Хареса ми стилът на изложението, композицията и лесният за четене шрифт. В плюс е и това, че изданието е луксозно и с богат снимков материал. 

Нека това приятно четиво достигне своите ценители и се превърне в тяхна настолна книга! Поздравления!

И честит имен ден, г-н Данилев!

Поздравления и за сайта!

Благодаря! Учените са на мнение, че троянците и царя им Дардан са траки, а Мраморно море било вътрешно тракийско море!  

Стила на изложението е описателен за онова което открих за могилите, и за онова което прочетох по темата за траките. Събрал съм на едно място много от нещата, които са нужни, за всеки който не познава траките и историята им, за да ги опознае. И в процеса на писане много литература за траките изчетох, най-вече, за да съм сигурен, че нещата които откривах не са открити вече. 

[makebulgar]

Преди 6 часа, Р. Теодосиев said:

И от мен успех, сайта изглежда наистина добре и книгата ми се вижда още по-хубава и пожелавам голям интерес!

Благодаря! Имам още работа и по сайта и по популяризирането на книгата. Темите в нея са достатъчно интересни и разнообразни, за да очаквам да се изчерпи бързо.

Ако хората се запознаят с всички неща описани в книгата и решат да използват направените открития, предвиждам че в бъдеще по градовете и селата няма да правят измислени бутафорни възстановки на тракийски обичаи и ритуали, каквито правят сега, а ще имаме фестивали при могилите в дните на слънцестоенията и равноденствията при които ще се наблюдават изгревите и залезите, както са го правили траките преди време. Не може само англичаните да правят такива фестивали при Стоунхендж.  

 

 

[vvarbanov]

Супер интересни изследвания си направил. Обединил си обширни знания и си открил важни зависимости. Голям и ценен труд. Някои от естествените могили ги познавам лично – поразяват с мащабите си и предизвикват истинско преклонение. Достатъчно е човек само да застане до тях, за да започне да се успокоява и да усеща тяхното въздействие. Те и днес действат по същия начин, вероятно със същата цел и значение, каквито са имали за траките.
Това отваря много възможности.

През вековете природните явления и човешката дейност са започнали да разрушават тези структури, а някои вече са напълно изчезнали. Но чрез зависимостите, които си открил, според мен можем виртуално да възстановим тяхното местоположение. Има и технологии – скенери и геофизични методи – които биха могли да открият подмогилни съоръжения, които чакат своите изследователи.

Вероятно част от тези знания са наследени и надграждани от траките. Не знам дали си обърнал внимание и на селищните могили, менхирите и долмените – според мен и те могат да допълват общата картина.

Виждам, че си включил в изследването си и големи естествени хълмове. Какво е мнението ти за могилата край с. Войвода, до с. Могила (Каспичан)? Дали и тя е използвана от траките с подобна цел?
А и не е задължително едно природно образование да прилича точно на могила, за да стане част от могилен комплекс или астрономически ориентир.

Много въпроси се отварят – и твоето изследване определено може да помогне за намирането на някои от отговорите.

[makebulgar]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Супер интересни изследвания си направил. Обединил си обширни знания и си открил важни зависимости. Голям и ценен труд. Някои от естествените могили ги познавам лично – поразяват с мащабите си и предизвикват истинско преклонение. Достатъчно е човек само да застане до тях, за да започне да се успокоява и да усеща тяхното въздействие. Те и днес действат по същия начин, вероятно със същата цел и значение, каквито са имали за траките.
Това отваря много възможности.

През вековете природните явления и човешката дейност са започнали да разрушават тези структури, а някои вече са напълно изчезнали. Но чрез зависимостите, които си открил, според мен можем виртуално да възстановим тяхното местоположение. Има и технологии – скенери и геофизични методи – които биха могли да открият подмогилни съоръжения, които чакат своите изследователи.

Вероятно част от тези знания са наследени и надграждани от траките. Не знам дали си обърнал внимание и на селищните могили, менхирите и долмените – според мен и те могат да допълват общата картина.

Благодаря! 

Обърнал съм внимание на селищните могили и долмените в книгата, като до по-известните селищни могили съм ходил и съм ги изкачвал и снимал. Съжалявам само, че не успях при ранните си разходки до Провадия да се кача на могилата наричана Солницата, която по онова време не беше разкопана и оградена. Вероятно и от нея траките са наблюдавали изгреви и залези на Слънцето.

Иначе за долмените се предполага, че са предходен етап преди развитието на подмогилните храмове, като повечето също са закопани под могили. В книгата съм проучил два от тях, на които намерих изображения на напречното сечение. При тях се откриват сходни слънчеви зависимости, каквито се откриват и при входовете на южно ориентираните храмове. Ето ги двата долмена:

 

За селищните могили не съм правил специално проучване, като единствено при Карановската могила открих някаква слънчева зависимост, свързана с големия кръгъл храм, открит наскоро там под средновековната църква. От кръглия храм изгрева на Слънцето в дните на лятното слънцестоене се случва точно покрай селищната могила, което едва ли е случайно. Останалите големи могили северно и западно от селищната могила също са обвързани с посоки на изгреви и залези. Описал съм ги в глава 4:

Ще е интересно някой ден някой да го снима този изгрев от кръглото светилище покрай селищната могила. Прозорец за снимки има тия дни от днес до Нова година. Десетина дни около зимното слънцестоене на 21 декември изгревите ще се случат почти на едно и също място покрай могилата!  

Редактирано Декември 12, 2025 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Виждам, че си включил в изследването си и големи естествени хълмове. Какво е мнението ти за могилата край с. Войвода, до с. Могила (Каспичан)? Дали и тя е използвана от траките с подобна цел?
А и не е задължително едно природно образование да прилича точно на могила, за да стане част от могилен комплекс или астрономически ориентир.

Много въпроси се отварят – и твоето изследване определено може да помогне за намирането на някои от отговорите.

 

Големите могили около Плиска съм ги изследвал доста обширно, като освен на Кабиюк съм се качвал няколко пъти и на двете могили до с. Войвода и до с. Могила. Има и много други подобни могили или естествени хълмове в околността, които съм обиколил, като такива са двете естествени могили северно от Войводска могила и от с. Църквица, такива са могилата до с. Кочово и Сиври тепе на югозападната страна на Шуменското плато, и двете големи могили източно от с. Стан. Интересни места са, като на Сиври тепе е имало някаква крепост, на Войводска могила също е имало някаква сграда или крепост от римско време и виещ се до върха път, описан от Шкорпил, и на върха на могилата до с. Могила е откривана антична керамика, а някъде долу, където е имало и селище са открили и оброчна плочка с конник. 

В настоящата книга за тракийските могили обаче съм не съм включил тези проучвания, тъй като са друга тема. Единствено съм включил описание на най-интересните открития там, като последното приложение на книгата. Систематизирал съм ги на една диаграма, която е и последната илюстрация в текста:

Много са интересни нещата там, като освен, че центъра на Плиска е точно между Войводска и Мадарска могила, е и на място определено от изгрева на Слънцето в дните на лятното слънцестоене, погледнато от Шуменската крепост. Ако ли пък сме на Мадарската могила в дните на зимното слънцестоене залеза ще го видим точно над Преслав и Двореца на Муртаг. Мадарския коник е на същата линия, като реално е обърнат към Преслав и този залез!  

Тези неща ги проучвах преди тракийските могили, като реално първоначално тракийските могили трябваше да са глава от книга за откритията около Плиска и Преслав. Но стана така, че ги оформих в отделна книга, която излезе преди проучването за Плиска и Песлав. 

В книгата съм качил няколко снимки от това проучване на Плиска и Преслав, като на предната корица ярката оранжево-черна снимка е на залеза в деня на равноденствията сниман от връх Могила до с. Могила, случващ се над Мадарската могила на платото, на задната корица са снимки от Кабиюшката могила на изгрева над Мадарската могила в дните на зимното слънцестоене, а преди използваните източници съм дал и снимка на процеса на видео документиране от върха на Мадарската могила на залеза над Преслав:

 

От Мадарската могила в дните на равноденствията изгревите се случват в обратна посока към връх Могила. Направих опит веднъж да снимам този изгрев, но беше облачно и се видя само зарята в облаците:

 

Книгата за Плиска и Преслав ще включва всички тези открития и снимки, но още работя по нея.

На кориците на настоящата книга за тракийските могили съм сложил снимките на Мадарската могила от големите естествени могили, тъй като е тракийска могила и от нея реално започна цялото проучване на тракийските могили. 

Редактирано Декември 12, 2025 от makebulgar

[vvarbanov]

Преди 50 минути, makebulgar said:

От Мадарската могила в дните на равноденствията изгревите се случват в обратна посока към връх Могила. Направих опит веднъж да снимам този изгрев, но беше облачно и се видя само зарята в облаците:

 

Снимката е наистина много ценна, защото ясно показва пространствените взаимоотношения в района. Зад могилата при с. Могила се различават хълмовете Малкото и Голямото Елеме, върху които са разположени тракийски крепостни съоръжения. За Голямото Елеме е документирана находка от тетрадрахми — александров тип, но с иконографията на Митридат, което е важен индикатор за хронологията и културните контакти. На Малкото Елеме съм откривал две бронзови скитски монети, вероятно на Акроза или Харасп, което допълва картината за обитаването и стратегическото значение на района.
Съществува пряка визуална линия между могилата и тези укрепени хълмове, което позволява да се анализира възможната оптична комуникация и пространствена организация на древните съоръжения.

От позицията, от която е заснета снимката, би трябвало да е видим и т.нар. „Зайчи връх“, разположен пред Елеметата. След тях се намира и „Булото“ — характерно възвишение с крепост, от което се открива визуална доминанта към укреплението при с. Венчан. Районът е изключително богат на могилоподобни хълмове, укрепени точки и антични селища, което подсказва за силно структурирана ландшафтна мрежа.

Прави впечатление закономерността ключови съоръжения — крепости, светилища и могили — да бъдат изграждани върху естествени възвишения. Най-вероятно целта е била осигуряване на визуална взаимовръзка и символично господство над пространството, както и съобразяване с астрономически ориентации и наблюдения.

Ако разполагаш със снимки на естествени могили, хълмове или девташлъри от Североизточна България, би било интересно да ги споделиш. Тези природни образования очевидно предизвикват силни емоционални реакции — вероятно поради архетипното им въздействие и хилядолетната им роля в културните практики на региона.

[makebulgar]

Преди 1 час, vvarbanov said:

Ако разполагаш със снимки на естествени могили, хълмове или девташлъри от Североизточна България, би било интересно да ги споделиш. Тези природни образования очевидно предизвикват силни емоционални реакции — вероятно поради архетипното им въздействие и хилядолетната им роля в културните практики на региона.

Има много снимки. Ето някои от тях:

1. От хълма-могила северно от с. Църквица към Войводска могила и Плисковското поле.

 

2. Могила до с. Стан с вр. Зайчино ореше зад нея. Виждат се и двете големи могили до с. Стан в подножието на платото.

 

3. Побити камъни. Зад тях се вижда Мадарското плато с Мадарската могила и вр. Могила до с. Могила.

 

Редактирано Декември 12, 2025 от makebulgar

[Айлин Маммедова]

Страхотно впечатление ми направи цялото описание на труда ти. Личи си колко отдаденост, време и внимание си вложил а резултатът е наистина впечатляващ. Темата за тракийските могили винаги ме е привличала, но никога не съм си представяла, че зад тях може да стои толкова прецизна астрономия. Сайтът също е много красив и приятен за разглеждане. Радвам се, че книгата вече е на пазара такъв труд заслужава да стигне до хората, които ще го оценят. Пожелавам ти да вдъхновиш още много читатели! 

[makebulgar]

Преди 1 час, Айлин Маммедова said:

Страхотно впечатление ми направи цялото описание на труда ти. Личи си колко отдаденост, време и внимание си вложил а резултатът е наистина впечатляващ. Темата за тракийските могили винаги ме е привличала, но никога не съм си представяла, че зад тях може да стои толкова прецизна астрономия. Сайтът също е много красив и приятен за разглеждане. Радвам се, че книгата вече е на пазара такъв труд заслужава да стигне до хората, които ще го оценят. Пожелавам ти да вдъхновиш още много читатели! 

Благодаря за хубавите думи!

Постарал съм се да развия двете хипотези за могилите и храмовете максимално колкото можех с много потвърждения, снимки и факти. Така че да не е нужно следващите десетилетия други учени и изследователи да изследват, да проверяват и да пишат. Резултатът е достатъчно завършен, така че да се използва веднага за превръщането на обектите в обекти на културния туризъм. А една от целите наистина е да вдъхновявам читателите, особено учените, студентите, музейните дейци и най-вече кметовете и общинските съветници на населените места, където са описаните 250 групи могили и храмовете. 

Редактирано Декември 12, 2025 от makebulgar

[makebulgar]

В книгата не е проучен по-подробно храмът до Борово, поради липса на публикации за него в интернет и поради факта, че е пренесен от могилата в центъра на Борово. Могилата и съседните три обаче са проучени. 

Оказва се, че храма е слънчево ориентиран към изгрева в дните на зимното слънцестоене.